Д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС

Мисля, че това приключи 1989 г., когато болниците в условията на бюджетно финансиране, а не на здравноосигурителна система, точно така получаваха определени пари, разпределени по няколко параграфа – параграф 1 беше работни заплати, параграф 2 – медикаменти и т.н., с указания къде и за какво да се харчат. Нямаше каса, естествено, имаше финансов отдел на министерството, който извършваше тази дейност. Един добре познат социалистически модел, отдавна отречен и отхвърлен. Не знам кое кара някой да иска да се връща към такъв модел и кое в този модел би подобрило нещата.

Естествено, че не. Напротив – аз не виждам първо как ще се отчита дейността и дали има смисъл да се отчита, като просто ще се плащат едни пари, независимо каква дейност се върши и как се върши. И второ, как ще се осъществява контролът върху тази дейност? Поредната пълна недомислица, хвърлена в пространството, за да разбуни кошера.

Аз мисля, че никой няма право да си прави експерименти с хората, със здравеопазването като система. Това ми звучи като „хайде да видим за една година какво ще стане, пък ако не работи – ще го махнем”. А през това време какви щети ще се нанесат – никой не мисли. И какво е това нещо – в условия на здравно осигуряване? Няма ли някой в МЗ, който да разбира, че в условията на здравно осигуряване министерството не се занимава с финансиране?

Отрицателно, разбира се, защото това означава и фиксирани заплати и доходи, тоест стимулът за по-добра работа и по-добра болница изчезва. Лекарят каквото и да работи, ще получи едни и същи пари – без пари по пътеки и допълнителни бонуси. Естествено, че и пациентите ще загубят от това, защото няма да има никакво значение как работи една болница – тя ще има гарантирани пари, гарантирани заплати и т.н. Всичко това е приемливо и нормално в условията на бюджетно финансиране на здравеопазването. Но не може да се смесват така произволно две системи.

Безспорно е едно, необходимо е да бъдат въведени диагностично свързаните групи. Това е абсолютно задължително, макар че е лошо, че в професионалните среди се създаде нагласата за антагонизъм между клиничните пътеки и ДСГ. Защото доколкото мисията на клиничните пътеки е да осигуряват качество, сигурност и достатъчност на болничната помощ за пациентите, ДСГ са само система за финансиране. Така че въпросът за противоречие между двете системи е абсолютно безсмислен. Естествено, че ДСГ предлагат точна и детайлизирана система за определяне на разходите – финансиране, планиране и т.н. Поради това тя намира много широко приложение в света и частност в Европа. Системата на ДСГ не включва механизми за осигуряване на качеството на медицинското обслужване. Затова, доколкото тя е система за управление на финансови средства, а клиничните пътеки са система, осигуряваща качеството на медицинските услуги, двете системи са в естествена симбиоза. Така че бъдещето на българското здравеопазване се крие в тази симбиоза. Не бива да се забравя, че ДСГ не са панацея, а просто система за класифициране на пациентите при по-точно измерване на болничния продукт за усложнения със съществуващите в момента системи. Ето защо желанието на министерството да се върви към въвеждане на ДСГ е абсолютно разбираемо. И е важно да се знае, че въвеждането на системата на ДСГ, която отчита точно болничните разходи, изисква задължително пълно покриване и 100% финансиране на тези разходи. В противен случай, ако не се намерят средства - говоря за средства от държавата, а не да карат хората да си бъркат в джоба - няма смисъл системата да работи. Ето защо въвеждането на ДСГ в България трябва да премине през политическото решение за пълно финансиране на болничните разходи.

Клиничните пътеки не са инструмент за финансиране и това го повтарям от много години. Те трябва да останат като качество на извършваната дейност. А колкото до преминаването на чисто бюджетното финансиране без използването на клинични пътеки, първо трябва да се променят много законови и подзаконови нормативни актове. Много хора ще вземат участие, много вещи умове в областта на здравеопазването, а не в медицината. Не може да се направи просто така - със заповед на министъра. Връщане назад към системата на бюджетно финансиране няма да има. Финансирането последните две години си е бюджетно – ето, за три месеца ви даваме толкова пари и вие трябва да се вместите в тях, защото гражданите на Република България не мога да отделят повече пари, защото такава ни е икономиката.

Предполагам, че определянето на бюджетите за междинната година ще става както и досега - на преминали болни през съответните лечебни заведения за болнична помощ, като към това ще се прибави и тежестта на заболяванията, с които те идват в лечебните заведения за болнична помощ, както и придружаващите заболявания, които сега не се отчитат. Предполагам и се надявам, че ще е така.

Вижте, човешкият организъм е индивидуален. Скоро на един колега му правиха стент на сърцето и се оказа, че едната му сърдечна артерия не излиза от мястото, където е прието да бъде. Значи при него не може да бъде извършена процедурата, защото това е изключение. Всеки пациент е индивидуален. По-скоро трябва да се спазват основните процедури, макар че и те не винаги могат да бъдат спазени. Вчера имах един такъв случай. От едно лечебно заведение ни помолиха да направим изключение, защото една бременна родилка влиза в лечебно заведение да й лекуват пневмония. Да, но за лекуването на пневмония се изисква задължително рентгенография. Е, трябва ли да облъчваме родилката и бебето, защото е написано в клиничната пътека? Излиза, че ако не се облъчи плода, касата няма да плати лечението, защото не е изпълнена основната процедура в алгоритъма на клиничната пътека. Аз разреших изключението, разбира се.