13 декември 2011 г. Тема: здравеопазване

Да, наистина повечето ни пациенти правят избор, но ние само ги приканваме, не ги задължаваме и не упражняваме никаква принуда, каза пред "24 часа" изпълнителният директор на болницата проф. д-р Сабина Захариева. Тя се въздържа от подробен коментар вчера заради предстояща среща с министър Стефан Константинов, но направи предположение, че пациентите им масово избират по две причини. Първо, защото "болницата е референтен център за страната" и в нея са концентрирани специалисти и иновации. Второ, заради "ниската цена - за лекар 50 лв., за хирургичен екип - около 400 лева".

Като цяло малка част от пациентите правят избор, твърди здравното министерство. До 1.ХИ. били 1,5% от 1, 6 млн., преминали през всички 310 болници в страната. В числа – малко над 17 000 души са платили за екип, а 7000 - за медик. Най-много -13 000, са в столицата. В 240 лечебни заведения в страната нито един пациент не го е направил. От избора най-често са се възползвали бременни -при 13% от ражданията. В някои столични болници са 30% от родилките. По-масов избор на екип има и при за онкологични, гинекологични и урологични операции, сърдечносъдови, очни и ортопедични терапии.

ЛЮБОМИРА НИКОЛАЕВА


Тумор спасява жена с разкъсан хранопровод
Костилка от фурма разкъса хранопровода на жена, а тумор на щитовидната й жлеза стопирал усложнения. За уникалния случай в Университетската болница "Св. Георги" в Пловдив разказа хирургът доц. Красимир Мурджев.

61-годишната Цветанка К. от Пловдив яла фурми, задавила се и се разкашляла. После усещала дразнене в гърлото и преглъщала трудно, но не потърсила лекар - очаквала да й мине. На 5-ия ден съвсем спряла да гълта и била приета по спешност в УНГ клиника.

Снимките показали, че костилката е разкъсала хранопровода около 2 см. Насрочили спешна операция, по време на която видели, че "дупката" е запушена от доброкачествен тумор на щитовидната жлеза. Той е попречил да се стигне до много тежка инфекция. За 2 часа екипът измъкнал с ендоскоп костилката, след това зашил хранопровода и махнал тумора. В момента състоянието на жената е стабилно, възстановява се добре, няма температура, но се храни със сонда, обясниха лекуващите я лекари.


Фалирал диспансер изписа болните
Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести във Велико Търново фалира.

Шефът й д-р Иванчо Драганчев е подал оставка в края на миналата седмица. Прекратена е и работата на белодробната ТЕЛК, която обслужва 400 болни от няколко области.

Пациентите с туберкулоза са изписани и прехвърлени в болницата в Габрово. Страдащите от други белодробни заболявания се лекуват в областната болница в Търново.

Причина за фалита са намалените средства по новата методика за субсидиране на бившите диспансери. Само 606 000 лв. са осигурени за годишната издръжка на специализираната болница, а били нужни поне 1,6 млн. лв.

Наскоро общинският съвет в Търново не разреши на болницата да тегли ипотечен кредит от 800 000 лв. Вследствие на безпаричието напуснаха няколко лекари и сестри.

Общинският съвет ще гледа тази седмица оставката на д-р Драганчев и ще решава какво да прави с тубдиспансера.

66,4 млн. лв. ще спестява бизнесът от електронното отчитане на болничните пред НОИ и още 38,2 млн. лв. от премахване на задължението фирмите да водят дневник на отпуските по болест, които ползват служителите им.

Целта на министерството на икономиката е на бизнеса да бъдат спестени 313 млн. лв. годишно от ненужни административни задължения, обясни експертът във ведомството Гергана Иванова. Това ще стане главно чрез отмяна на задълженията на бизнеса да информира държавата по данъчните и осигурителните закони. В 20 закона с 239 подзаконови акта към тях е регистрирана административна тежест в размер на 1,5 млрд. лв., което е повече от половината разходи на бизнеса по спазването на тези нормативи. Най-голяма тежест има в закона за корпоративното облагане, където ненужните разходи се изчисляват на над 400 млн. лв. годишно. Тези пари се харчат само за подаване на декларации. В закона за ДДС ненужните харчове са над 200 млн. лв.

До края на 2012 г. приключва първият етап от намаляването на административната тежест, който ще спести на бизнеса 100 млн. лв. на година, отчете още министър Трайчо Трайков.

Процедурите в законите за опазване на околната среда са най-скъпите и тежки за изпълнение от страна на бизнеса, показва още проучването на министерството на икономиката. Най-големият единичен разход за фирма е изготвянето на доклад по ОВОС за инвестиционно намерение. Цената му е над 20 хил. лв., а годишно бизнесът плаща над 420 хил. лв. за изготвянето на екооценки. Още 202 хил. лв. се дават за получаване на комплексни разрешителни от заводите, тук единичната цена е 7230 лв.

От следващата година започва и намаляване на таксите, които вземат чиновниците за услуга към бизнеса и гражданите, каза още Трайков.

По последни изчисления на здравната каса в годините на кризата здравно неосигурените българи са се увеличили с 200 хил. и са преминали 2 млн. души - повече от един на всеки четирима от населението.

Всъщност този дебат е характерен за края на бюджетната година, когато болниците традиционно “откриват” големи допълнителни задължения с надеждата те да бъдат покрити от държавния бюджет.

И докато в годините на бърз растеж до 2008 г. струпването на огромни бюджетни излишъци в края на годината позволяваше на болничните управи лесно да се преборят с правителствената съпротива за отпускане на допълнителни средства, сега те трябва да търсят алтернативни решения. Факт, който вероятно пряко ще се отрази на качеството на услугата и на изискваните допълнителни плащания от джоба на пациентите.

Проблемът тази година се поставя и в среда на увеличаващ се медиен интерес и обществена чувствителност към лекарските грешки, които отпушиха недоволството и на потребителите на здравни услуги.

На този фон стои въпросът какво може да се постигне с повишен контрол? И дали това е най-ефективният инструмент за по-висока събираемост и в крайна сметка по-добро здравеопазване.

Управлението на здравеопазването е изключително сложно. Дебатите за непрекъснато увеличаващите се цени на здравните услуги и все по-големите дялове на здравеопазването в държавните бюджети на страните се водят на всички континенти и в страни с най-различни равнища на развитие.

В България състоянието на здравеопазването е едно от най-лошите в Европа. През 2007 г. Центърът за изследване на демокрацията публикува доклад, който описа "синдрома на придобитата институционална недостатъчност" и множеството корупционни практики в системата. Според системата за мониторинг на корупцията при приемането на България в ЕС над 64% от населението смятат, че повечето или почти всички лекари са корумпирани, а от всеки трети, който се е срещал с лекар, е поискан подкуп, което превърна професията в първенец в тази негативна класация, изпреварвайки дори митничарите и полицейските служители.

Въпреки временния спад в равнището на корупция през 2009 г. едва ли може да се очаква, че ситуацията в сектора се е променила съществено по време на кризата. Непрекъснатото нарастване на неплащането на здравни осигуровки е само един от показателите за това. Всички български правителства през последните 10 г. залагат на повишаването на административния контрол за лекуване на тази сложна институционална недостатъчност, без да си дават сметка за много по-сложните взаимозависимости в системата. Центърът за изследване на демокрацията например предложи цялостна система от индикатори за оценка и управление на корупционния риск, а на европейско равнище има множество инициативи за идентифициране и противодействие на корупцията и измамите в здравеопазването.

Индексът на скритата икономическа дейност на населението за 2011 г. на Центъра за изследване на демокрацията сочи, че укриването на здравни осигуровки е на сходни равнища и дори малко по-високо от укриването на социални осигуровки. През 2011 г. здравеопазването е сред топ 7 на секторите по дял на скритата икономика според годишните изследвания на бизнеса, като изпреварва една от традиционно най-криминално- сивите бизнес дейности на прехода - търговията с автомобили.

Важно е да се отбележи, че едва около 3% от заетите при основния си работодател (под 100 хил. души) не плащат никакви здравни осигуровки. Към тях трябва да прибавим и около 6%, които работят без подписан договор. Основният проблем, както и при социалните осигуровки е, че около 18% от заетите са получили пари на ръка над записаното в договорите им. На практика половината от заетите, които са извършвали допълнителна трудова дейност извън основната си работа, не са плащали здравни осигуровки върху нея.

Ако се допусне, че средно се получават по около 200 лева на ръка допълнително възнаграждение и че това е равнището на заплащане на онези, които не регистрират своите договори изобщо, то размерът на укритите здравни осигуровки би бил около 136 млн. лв. годишно. Иронично, вероятно едни от най-големите укрити доходи са именно в здравеопазването. Тази сума едва ли би осигурила дългосрочно покриване на дефицитите на болничната помощ. Сивата икономика обаче не би могла да обясни огромния брой неосигурени хора, които здравната каса отчита, което означава наличието на много по-сериозни социални и икономически проблеми като отказ от достъп до медицински услуги поради бедност или поради абсолютна неудовлетвореност от качеството им. Това говори за сериозно недофинансиране на здравните услуги от страна на държавата.

Редица изследвания показват, че сивият пазар "на частно" за доплащане за здравни услуги от джоба на населението, за които държавата не доплаща, е около 2 млрд. лева.

Все пак какво може и трябва да се направи? Първо, трябва да се има предвид, че общите разходи за здравеопазванев България са повече от два пъти по-ниски от тези в Словакия и повече от четири пъти по-ниски от тези в Чехия например. На човек от населението това прави три пъти по-ниски разходи в абсолютен размер, или 310 евро. Следователно много трудно може да се очаква качеството на услугите да достигне равнището в тези страни.

Всъщност немалка част от нерегламентираните плащания от страна на пациенти са свързани с допълване на цената до реалната пазарна. В тази ситуация евентуалното затягане на административния контрол върху пациентите може да доведе до още по-големи и по-опасни форми на корупция. Повишаването на контрола от лекарска страна би могло да доведе до изчезване на важни услуги, допълнително намаляване на достъпността на здравеопазването и засилване на натиска за емиграция на медицински специалисти.

В тези случаи административният натиск за излизане на светло трябва да бъде съпроводен с подобряване на условията на работа и с повишаване на равнището на заплащане, както и на общия бюджет за здравеопазване.

Второ, все по-голям дял от финансирането на здравеопазването в България идва от частния сектор - над 40% от разходите за здравеопазване. За сравнение - в Словакия и Чехия този дял е съответно около 30 и 20%. В тази сметка не влизат доплащанията от джоба на гражданите, с които на практика здравеопазването става повече частно, отколкото държавно финансирано. В тази връзка трябва да се търси както постепенно увеличаване на обществените разходи за здравеопазване и на тяхната ефективност, така и официализиране на нерегламентираните плащания в държавния сектор чрез разширяване на възможностите и по-добро регулиране на частната бизнес практика. Ключово в това отношение е подобряването на управлението на държавните болници и оптимизирането на техния брой и структура.

Трето, не бива да се забравя, че здравните осигуровки се възприемат в много по-голяма степен от социалните като форма на застраховка, от която се очаква определено качество на услугите. В този смисъл подобряването на ефективността на обществените поръчки в сектора е от първостепенно значение за намаляване на избягването на осигуровки.

Четвърто, трябва да се търси начин за преодоляване на основния недостатък, който поражда сивата икономика в сектора - липсата на какъвто и да било качествен контрол и възможност за търсене на права от страна на пациентите. На практика и държавата, и съсловните организации са се отказали от правото си на управжняване на качествен контрол върху сектора.

Което оставя на пациентите немного варианти за избор: да платят повече, да се откажат съвсем и да станат по-религиозни или да търсят друга здравна система.

Измененията в закона бяха насочени срещу т.нар. вътрешен изборен туризъм. За адресна регистрация вече е необходимо да се представят нотариален акт или договор за наем, както и собственикът да декларира съгласието си някой да се запише на неговия адрес. Това обаче не премахна вредната практика на един адрес да се регистрират по няколкостотин души.

За проблема сигнализира и депутатът от левицата Мая Манолова, която ще внесе в сряда поправки, за да се облекчи процедурата. Според нея само в ромската махала в Кюстендил няколкостотин души не могат да се сдобият с лична карта. Подобно е положението в много градове, където има големи етнически групи. В пловдивския квартал "Столипиново" и берковската махала "Раковица" например едва около 5% от сградите са узаконени. Така всеки, който иска да промени адреса си или пък е навършил 18 г. и трябва да извади нова лична карта, няма как да го направи. "Идват, викат, кълнат, заплашват", разказаха от община Берковица. Там смятат, че поне 35% от 2500-те жители на махалата въобще нямат документи за самоличност. Изискванията се оказаха пречка и за много от жителите на малки населени места, където имотите не са в регулация.

В Столична община, в която има няколко големи ромски махали, никой не води регистър на отказите за регистрация, обясниха от там. Не се знае и колко са тези, които ще бъдат лишени от държавните помощи заради това.

От няколко общини пък обясниха, че законовата разпоредба се заобикаля най-често, като тези, които не отговарят на условията, се регистрират в имотите на свои роднини. В община Мездра обаче казаха, че имат само един такъв случай и проблем при тях почти няма. Подобна е ситуацията и във Варна, където са имали подобни случаи, но не толкова масови. Само един отказ има и в Златица.

Венелина Ангелова, Десислава Колева


Здравната каса връща високите цени в инвазивната кардиология

Част от пътеките там ще са финансирани на над 100%
Заради ограниченията - и на цените, и в бюджета за инвазивна кардиология, в началото на годината хора от 4-те болници на "Търговска лига" протестираха пред Министерски съвет. След това обаче протестите спряха, оказа се, че са плащани повече процедури от лимита, а от догодина вече и по-високите цени ще се върнат.

Едно от малкото положителни неща, направени при управлението на ГЕРБ в здравеопазването, е на път да изчезне. За 2012 г. се предвижда увеличение на цените на повечето спорни клинични пътеки по инвазивна кардиология, сочат предварително договорените между здравната каса обеми и цени на медицинската помощ за догодина, публикувани на сайта на БЛС. През тази година цените на тези пътеки бяха по-ниски.

Намалението за т.г. беше наложено от Министерство на финансите, тъй като разчетите сочеха, че част от пътеките са доста надценени, при това на фона на доста недофинансирани пътеки в други специалности. Точно добрите цени в инвазивната кардиология станаха причина за постоянно растящия брой клиники в тази специалност, преминали болни и свръхразходи на НЗОК. Проверка на агенция "Медицински одит" в клиниките показа нарушения и медицински необосновано висок прием на пациенти по някои от пътеките.

Догодина при 3 от пътеките, по които се правят т. нар. коронарографии - изследванията при които се оказа, че масово се приемат пациенти без нужда, ще се увеличат и ще достигнат нивата от 2010 г. В момента за тях касата плаща по 2814 лв., а догодина цената ще е вече 3518 лв. Според анализа на финансовото министерство по-високата цена покрива разходите за пътеките на 140, 168 и 220%.

Увеличение има и в една от пътеките за лечение на нестабилна форма на ангина пекторис - от 3073 лв. цената й скача на 4300 лв., въпреки че според МФ тя покрива разходите над 100%. Увеличение има и при други кардиологични пътеки, но те поне досега са се водели недостатъчно финансирани. Някои от пътеките пък бележат намаление на цените с по 30-40 лв. Няма официално обяснение защо това се прави. Касата може да си го позволи, тъй като за догодина бюджетът й за болнична помощ е малко по-висок от тази.

Увеличение на цените има и в други специалности. За раждане касата вече ще плаща 500 лв., вместо досегашните 470 лв., въпреки че според МФ средният разход на болниците за тази дейност е 625 лв. Скачат и цените на лечението на инсулт, епилептични припадъци, на лапароскопските гастроинтестинални процедури, някои бъбречни и урологични операции, лечение на чревни инфекции при деца и др. Падат цените при лечението на някои чернодробни заболявания, в 2 пътеки в съдовата хирургия, при анемии. Утре надзорният съвет на касата се очаква да приеме договорените между лекарския съюз и експертите на НЗОК цени и така те официално да станат факт.

Населението наистина застарява и е прекрасно, че най-после се призна като беда, която изисква социални решения. И тук вече идваме до потреса: застаряването се схваща единствено като следствие, от което трябва да намалим пораженията. И нито дума за причината. Т.е. говорим за ужасното застаряване, но няма и идея за неговото подмладяване. Каква ти идея, и сричка липсва по въпроса, сякаш всичките "говорители" са обладани от диалектически материализъм да признават за обективно това, което собствено са написали в папките си. Прилича на пиеса на абсурда: всички се вайкат от застаряването на населението, оплакват социалната система, която без "належащи мерки" и "ампутации на гнилото месо" ще срине държавата, хващат ножа, режат,

театрално са готови и вените си да клъцнат

Но лечението на застаряването протича без думичка за неговото подмладяване. Нито глас за стимулиране на раждаемостта, за по-добри условия за отглеждане на деца, за образование и здраве. Даже застаряването не се схваща като рана, която трябва да се лекува, а просто като факт, който буди някакви последствия.

Тази липса да се разгледа в дълбочина проблема не е от невежество. Прилича на глупост, но не е, тъй като обслужва едничката идея да прокара запланираните управленски действия, наричани от ГЕРБ "най-голямата реформа", до там, докъдето управляващата партия вижда и смята, че може да се осъществи. Но да реформираш социалната система, изтърбушена от все по-старите българи, без идеи за прираст, услуги за деца и млади семейства, стимулиране на отглеждането на малчугани, е все едно да ампутираш гнило месо от един и без това умиращ организъм

А накъдето и да се обърнем, проблемите са все демографски. Те ще се задълбочават в перспектива: увеличават се старите и болни хора, техните пенсии се поемат от намаляващите млади; сред младите се увеличава делът на неинтегрираното ромско население, което, дори да придобие образование, няма квалификация; кадърните млади бягат, оставаме с некадърни лекари, инженери, мениджъри и изследователи. Активните хора, склонни да търсят щастието си тук, намаляват, заради това няма и гражданско общество. Страда и икономиката: бихте ли инвестирали в такъв пазар?

Вече чувам някои форумни умници: "Спокойно, в Западна Европа също застарява населението, това е обективен процес, няма проблем". Прилича на снишаване, при което чакаме "батковците" да ни изтеглят калта. На глупост, незряща пред факта, че проблемите в стара Европа са и демографски. На поведението ни от периода на зрелия социализъм - зряхме, так чак ферментирахме. Отричахме нуждата от промени, а

после станахме първи перестройчици

България е длъжна да потърси демографски решения, защото бъдещето се очертава в едно все по-намаляващо и старо население, болно, със заметени етнически проблеми под килима. В по-далечна перспектива тя може да е все по-празна територия, гостоприемна за демографската експанзия от изток и от юг. За влошената ни демография има обективни фактори, които няма как и не бива да бъдат премахвани (например отварянето на границите), но в сложния и разхвърлен свят нямаме друг избор, освен да си подредим къщичката.

Българското общество не обича да се тормози с толкова далечни проблеми. ГЕРБ също не се тормози, даже ги задълбочава. Протестите на фермери и железничари заглушиха тревогата на съсловие, което няма трактори, а и да иска, не може да стачкува - майките

Бюджетът за 2012 година предвижда увеличаване на периода (от 18 на 24 месеца), за който се гледа доходът, служещ за начисляване на майчинските през първата година. А за втората те няма да бъдат обвързани с минималната заплата, както досега, а ще останат 240 лв. Във Варна вече имаше протест на недоволни родители, които казаха, че социалната политика при тройната коалиция е била по-добра. За тях това е така, защото периодът на пресмятане на майчинските бе година, което за млади хора, често принуждавани насила да работят без договор при ниските им заплати, е доста по-благоприятно.

Кризата е обективна. Прав е Бойко Борисов да се оправдава, че е световна. Нужни са икономии, Симеон Дянков е решил, че трябва да бъдат от майките. Но едно общество, независимо дали е в криза, или не, се нуждае от дебат за какво трябва да харчи държавните пари. Трябва да набележи проблеми и да избере тези, които ще лекува приоритетно. Например: за полиция ли ще се харчат пари, или за майчински; за зърнопроизводители, или за детски градини; за университет в Лом (по Фидосова), или за училищни програми и курсове за децата; за спасяването на футболни клубове, или за масов спорт и здраве; държавна помощ за голф игрища, или за подобряването на средата за отглеждане на деца.

В България такъв дебат няма.