Тревожно е, че България кредитира света, а не обратното

Г-н Ганев, определихте миналата 2010 г. като изгубена за бюджета, докато сега министър Дянков прецени, че вече сме в "светлата част на тунела", така ли е в действителност?

- В своите изказвания един вицепремиер е длъжен да говори и малко политически, но мисля, че ако се изказваше чисто експертно, нямаше да използва тези метафори. Той е длъжен да представи нещата малко по-оптимистично, не на последно място с оглед някой да се зарази и те наистина да станат по-оптимистични. Наистина голяма част от макроикономическата динамика по време на криза, пък и не само, е самовнушение и психология. В този смисъл той се опитва да прилага политически похвати. Експертно погледнато, това колко точно е светлината в тунела, е леко несериозно занимание, но със сигурност сякаш в момента инерцията в икономиката е по-позитивна. Правителствената политика напоследък претърпя относително положително развитие в краткосрочен план, като имам предвид главно овладяването на бюджета, който преди година беше тръгнал да се продънва

Изключение правят две неща, които са взаимно свързани. Първото е пазарът на труда. Там все още не се вижда подобрение. Безработицата си е все на това относително високо ниво за последното десетилетие. Едновременно с това по-тревожната тенденция е, че продължава да намалява броят на работните места, тоест независимо че икономиката генерира все повече стойност, бизнесите не са се решили толкова да се доверят на тази подобрена конюнктура, че да започнат да наемат нови хора. Фирмите продължават да изстискват резерви от своя производствен капацитет, което е прекрасно за конкурентоспособността им в дългосрочен план, но не се решават да наемат хора. Ако това се обърне, мисля, че общото усещане за динамиката в икономиката доста бързо ще се подобри. За съжаление към момента още не се е обърнало и може би затова министърът се чувства длъжен пак да подаде един такъв позитивен сигнал. Що Се отнася до сегашната ситуация, да, можеше да е по-до-бре, но можеше и да е много по-зле. Чашата е наполовина - всеки да реши дали наполовина празна или пълна.

- В рамките на същото изказване Дянков каза, че сме щели да станем и по-богати от румънците до края на мандата на това правителство...

- В момента сме практически равни с румънците по богатство просто защото разликата между нас е в рамките на грешката на измерването - нещо нормално за трудно изследване, каквото е това с паритетите на покупателната способност. Каквото и да стане до края на мандата, ще си останем равни дори нашата цифричка да излезе малко над тяхната, защото пак ще е в рамките на грешката на измерването. Няма как за две години да се случи нещо толкова драматично, освен ако, не дай си Боже, Румъния не потъне изключително тежко. Разбира се, подобно нещо

не бива в никакъв случай да си пожелаваме, защото и на нас няма да ни се отрази никак добре, тъй като северната ни съседка е един от най-бързо растящите ни експортни пазари в момента.

- Какви са основните изводи, които правите, наблюдавайки данните? Има ли място за нещо позитивно?

- Това, което ме вълнува и малко се неглижира, защото е дългосрочен макроикономически фактор, а ние в България не се занимаваме много нито с дълги срокове, нито с макро-икономика, е, че притокът на капитали спадна значително. Дори в някои месеци нетно изтичат, което означава, че България кредитира останалия свят, а не обратното. В същото време спестяванията на домакинствата скочиха с 10 процентни пункта от националния доход - от около 14% на 24-25%. Ако това остане като постоянно поведение на домакинствата, което е напълно възможно, ще бъде един изключително сериозен дългосрочен генератор на растеж. Така че, ако това се запази, ще е добра новина.

- Какво бихте препоръчали за съживяването на икономиката?

- Това, което бих искал да видя, са повече дългосрочно насочени реформи във важни за икономиката и за обществото области. На първо място в образованието. Не мога да отрека, че по отношение на средното образование предишният кабинет все пак направи нещо по време на учителската стачка. Тази криза беше използвана доста конструктивно, след което сегашното правителство пое и горе-долу продължава...

Във висшето образование обаче е абсолютно задължително нещата сериозно да се променят, защото то не генерира достатъчно добър продукт във формата на конкурентоспособен човешки капитал. Липсата на реформи във ВУЗ, комбинирана с влошаване на демографската картина, е причина и все по-малко хора да кандидатстват. Голяма част избират да учат в чужбина, защото вече могат да си го позволят финансово. Българските университети започват да виждат какво е това конкуренция и установяват, че не са добре екипирани да се справят с нея. С всичките й диференциации реформата би трябвало да адресира именно към това, да направи така, че да се привлекат в тази сфера хора, които да поставят университетите в конкурентна позиция

Категорично не е работа на преподавателя, на човека, който се занимава с академична работа да управлява университет. Това е чиста бизнес дейност със стратегически мениджмънт.

Другата важна област е здравеопазването. До момента то е жертва на убеждението, че само лекари могат да управляват здравната система. Те трябва да лекуват и в някаква степен дори са длъжни да не се занимават с мениджърската част. Нещата трябва да се променят така, че българите да получават за немалкото пари, които плащат през данъците си и по всякакви официални или по-малко официални канали, по-добро здраве. Това не се получава. Дори ако има някаква тенденция, тя е към влошаване. Съвсем очевидно е, че строежът, самата архитектура на здравната система води до тези проблеми. Спомням си, че навремето, когато през 1999 година се умуваше за системата, се предвиждаше частните фондове да навлязат, когато застрахователният пазар проходи или си стъпи поне малко на краката, защото тогава наистина нямаше никакъв. Никой не знаеше какви са рисковете, никой не можеше да ги мери, компаниите бяха без опит... Сега вече не е така, но затова пък имаме постоянно проблеми между здравната каса и Лекарския съюз.

- Това, че здравната каса няма конкуренция, не е ли също една от причините?

- Разбира се. Няма как да има стимул да се предлага на крайния клиент все по-добър продукт на все по-приемлива цена, ако няма конкуренция, ако липсва натиск. В момента с тези два срещу стоящи си монопола - НЗОК и Лекарския съюз, и с тези държавни пари, които се изливат, не на последно място и с политически оттенъци, системата води до липсата на какъвто и да било стимул крайният клиент да бъде доволен. Никой не получава награда, ако пациентът е здрав, и никой не получава наказание, ако не е здрав.

- Има ли признаци, че потреблението тръгва нагоре и може ли да се говори за стимулиране на доходите?

За нагоре не бих си заложил парите, но поне някакво дъно газим в момента. Основно говоря за продажбите на дребно, защото с такива данни разполагам. А за стимулирането на ръста на доходите, предполагам, че в износния сектор доходите растат с не лоши темпове. Въпросът е това да стане по-масово, а това ще стане, когато се посъбуди наемането на работна сила. Докато не са налице тези условия, няма да имаме добри новини.

- Ще успее ли европейският пакт за стабилност да помогне на Гърция?

Хубаво е да имаш натрупано съкровище, да го имаш за всеки случай и когато стане пожар, да имаш ликвидност, с която да гасиш. Не е лошо като потенциал, но това е само едната страна на въпроса. Другата е, че не може да няма процедура по фалит на държави -членки на Еврозоната. Може, разбира се, да се намери друга дума. Мисля, че един от големите проблеми на Брюксел е да намери по-учтива дума. Трябва обаче да е ясно, че когато някой стигне определено ниво на задължения, кредиторите, които са му