18 ноември 2011 г. Тема: здравеопазване

След създаването й през далечната 1996 г. 67% от капитала на Общинска банка се държат от Столичния общински съвет. Общинските фирми "Пътища и съоръжения", ВиК и "Софинвест" пък контролират пакет от около 26% от акциите. Останалите 7 на 100 държат други акционери. В края на 1997 г. обаче на общо събрание на банката тогавашният кмет на столицата Стефан Софиянски и шефът на СОС Антоан Николов дават съгласие да се промени уставът на банката. Промяната гласи решенията за управлението на банката да се вземат с ? от гласовете на акционерите вместо с 2/3. Именно това позволява чрез приватизация на част от общинските дружества по-късно управлението на банката да попадне в частни ръце. През това време в ръководството на банката вече фигурира приближеният до кмета Софиянски Любомир Павлов от СДС. Реално приватизацията на банката стартира през 2000 г. Тогава Павлов се договаря с друг скандален бизнесмен - Огнян Донев. Сегашният фармацевтичен бос е дал начало на бизнеса си със съмнителна гаражна търговия. Преди 11 години Донев проявил интерес към общинското дружество „Софийски аптеки" и се съгласил да участва в схемите на Павлов, за да успее да прилапа фирмата. Впоследствие пък Донев се оказва основна фигура в престъпната далавера за източването на Общинска банка. Освен фармацевтичния бос в играта се включва и скандалният олигарх Иво Прокопиев. Между 1997 г. и 2000 г. общинските фирми "Пътища и съоръжения" и ВиК прехвърлят дяловете си от банката на дружеството „Софстрой”, контролирано от Прокопиев. „Софинвест,, също продава акциите си, но на дружеството „Софийски аптеки". То придобива дял от 9,82% от банката. Малки пакети от акциите на банката попадат в други играчи. "БКС Средец" АД например придобива 3,66%. Основни акционери в него са Огнян Донев и Венцислав Стоев. "СМФ Монтаж на инсталации и уреди" придобива 2,94% и ги препродава на гръцката компания за банково оборудване "Информър груп". След серията оттези сделки частните компании държат общо 26,37% от акциите на Общинска банка. Благодарение на променения устав дружествата от кръга на Павлов, Донев и Прокопиев изземат блокиращата квота на СОС при вземането на решения при управлението на финансовата институция. По-късно Прокопиев прехвърля акциите, които „Софстрой" държи, на контролираната от Донев „Софийски аптеки". През юни 2003 г. това общинско дружество е купено на търг от "София" АД, фирма за опаковки на лекарства, където жената на Огнян Донев е член на надзорния съвет и досега. Така пакетът от 26,37% от акциите на , Общинска банка, с които Любомир Павлов запазва мястото си начело на банката, се контролира от приятеля му Огнян Донев. Самият Павлов признава, че е бил консултант на всички частни дружества, които са участвали в приватизацията на Общинска банка.

През 2005 г., когато Стефан Софиянски влиза в парламента, СОС се опитва да си възвърне контрола над банката. Свикано е общо събрание, на което трябва да бъде променен управителният и надзорният съвет на кредитната институция. На събранието обаче се оказва, че 2 дни по-рано пакетът от 26,37% от акциите е станал собственост на друг скандален олигарх Христо Ковачки. Проверка на сделката показва, че енергийният бос е платил 4 пъти повече за акциите от цената на номинала им. По този начин Донев, Павлов и Прокопиев печелят от сделката малко над 25 млн. лева.

Години по-късно натрупаните от източването на Общинска банка милиони стават средство, с което тандемът Павлов-Донев успява да придобие собствеността над медийната група, издаваща вестниците „Труд" и „24 часа". Общинските пари са минали през различни офшорни фирми и дружества на свързани лица.

През 2006 г. парламентът сваля депутатския имунитет на Софиянски и започва прокурорско разследване на най- мащабните далавери, извършвани в българска община. Година по-рано държавното обвинение подхваща и Любомир Павлов. Той дори изкарва няколко месеца в ареста като обвиняем в престъпления по служба. По-късно обаче делото е прекратено.


Докторите се връщат от частните в държавните болници
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Лекарите вече се връщат от частните болници отново в държавните. За такава тенденция в последно време съобщи кметът на столицата Йорданка Фандъкова вчера, след като заедно със здравния министър д-р Стефан Константинов откриха обновената клиника за ин витро в „Майчин дом”.

Според Фандъкова местенето на докторите е добър знак и означава, че между лечебните заведения и медиците вече има реална конкуренция.

Клиниката за ин витро е ремонтирана изцяло и преоборудвана с медицинска техника последно поколение за общо 1,6 млн. лева и от вчера приема пациентки. Тя е обновена със средства от държавата, а до края на година „Майчин дом” ще получи още 130 хиляди лева за подмяна на системата за противопожарна безопасност, съобщи още кметът Фандъкова. Тя добави, че болницата е от ключово значение за София, тъй като в нея освен най-много раждания се поемат повечето патологични случаи в акушерството и гинекологията от цялата страна. Фандъкова подчерта, че само за две седмици в столицата е открила две ин витро отделения - в общинската болница „Св. София” и това в „Майчин дом”.

Университетската АГ възстановява и приоритетите си в областта на детско-юношеската гинекология, гинекологичната ендокринология и стерилитета, каза нейният директор доц. Виктор Златков и отчете, че в болницата годишно се раждат близо 4000 деца.


Заради подозрения в прикриване на клиники нарушители
Инспектори влизат в „Медицински одит”

Болницата с камерите отнесла 17 акта за 10 хиляди лева
Фани Серафимова

Министерството на здравеопазването ще проверява основно агенцията „Медицински одит” по обвинения за прикриване на болници нарушители. Това съобщи здравният министър д-р Стефан Константинов вчера. Инспектори на ведомството ще гледат под лупа работата на одиторите. Ревизията се предприема след оплакване от ръководството на университетската болница „Св. Иван Рилски” в София, в която преди месец избухна скандал заради камери в операционните, които заснемат голите пациенти.

Според шефа на лечебното заведение д-р Дечо Дечев в доклада на агенцията за направената проверка на болницата са пропуснати съществени факти. Основните от тях са нарушения при избора на екип за операции в Клиниката по неврохирургия. Оттам е пропусната и друга нередност - записването в документацията на нарушаване на медицинския стандарт, при който ръководителят на екипа не присъства от началото до края на операцията. Тези факти, заснети на камерата обаче, не били вписани в констативния протокол от проверката на агенция „Медицински одит”.

Затова д-р Дечев настоява за намесата на здравния министър.

Получих един доклад от „Медицински одит“, който мислех, че е официален. След 30 страници пишеше, че той е предварителен. След това дойде втори доклад и нещата станаха напълно неразбираеми за мен, обясни самият министър. Аз ще искам обяснение от управляващата агенция защо, ако има нарушения, те не са посочени в доклада и защо докладите са два, категоричен бе министърът.

По думите му инспекторите от МЗ ще проверяват и дали констатациите на одиторите са обективни и безпристрастни. Д-р Константинов дори обясни, че има съмнения за неточности и в стари проверки

Затова те също ще бъдат ревизирани.

Нямаме какво да крием, проверяващите да заповядат, коментира директорката на агенция „Медицински одит” доц. Златица Петрова. Изпратили сме всички данни и доклада от одита в болница „Св. Иван Рилски” на министър Константинов. Все още не ме е викал по въпроса, добави тя и подчерта, че всеки, който е недоволен от заключенията на одиторите, има право да обжалва направените проверки, констатациите от тях и наложените санкции и предписания.

17 акта за нарушения са съставени от одиторите на болница "Св. Иван Рилски". Наказателните постановления към тях възлизат за над 10 хиляди лева.


Близки на G Dogg обвиняват лекарите
Колегите и приятели на внезапно починалия рапър G Dogg обвиниха лекари от „Пирогов” в небрежност за смъртта му. Според тях докторите не са се погрижили адекватно за Ясен Иванов, както е истинското име на изпълнителя.

По първоначални данни причинителят на инфекцията е бактерия, която не е била открита при предишните две операции в „Пирогов” през септември, когато певецът е приет заради тромб в крака и инфекция на далака. В началото на ноември Рапъра бил във Финландия, където се почувствал зле и отново е приет в болница, там му открили и въпросната бактерия. След това отново е приет по спешност в Националната кардиологична болница, където умира няколко дни по-късно.

Въпреки че съдебната експертиза ще излезе до края на ноември, ние  сме почти убедени, че лекарска небрежност уби приятеля ни. Докторите е трябвало да направят пълна кръвна картина и изследвания още през септември, недоволстват близките на певеца.  

Ще предприемем проверка веднага, ако получим сигнал, обясни главният секретар на агенцията „Медицински одит” Петя Стойчева.

„Поставяме начало на един дълъг път, в който първата крачка не е никак малка. КТБ за пореден път доказва своята съпричастност към инициативи, които излизат извън рамките на банковата сфера, но имат изключително значение за обществото ни. Ръководството на банковата институция демонстрира едно съвременно и европейско отношение”, сподели д-р Миланов при подписването на договора.

„С всяка изминала година диапазонът от актуални теми и подходи в развитието на здравеопазването се увеличава и предлага безкрайно поле за реализация. За пореден път банката предложи един комплексен подход, който е изключително характерен за нас, и то не само по отношение на нашите клиенти, но и в отношенията ни към партньорите и всяка дейност, която подкрепяме”, каза в заключение г-н Зафиров.

Банката традиционно подкрепя редица инициативи и събития в сферата на здравеопазването, следвайки корпоративно социалната си политика. Тази година КТБ АД стана партньор на пленарната сесия на европейския клон на Световната дентална федерация. С подписването на рамковия договор банката заяви бъдеща подкрепа и дълготрайно сътрудничество с Българския зъболекарски съюз.

Така от „познаването” на медицината и невинното подхвърляне между санитари на реплики за камери в операционната и голи мацки на хирургическата маса въпросът за нарушения в една болница стигна до проверка на медицинските одитори, но не спря до тях. Оттам започна да се разплита кълбото. Оказа се, че не Биг брадърът в операционната е пробойната на болницата, но и куп други пропуски, за които тя отнесе солени глоби. Кълбото обаче продължи да се търкаля и не е ясно докъде ще стигне и кого ще омотае в интриги и междуличностни конфликти по пътя си. И всичко това от едното „познаване” на високата медицина от помощния персонал. Което, безспорно, поставя пациента в ролята на боксова круша между лекарите. А това съвсем естествено навежда на въпроса не е ли редно и работещите в болниците - от низовия до медицинския персонал, да подписват клетвени декларации за неуронване на престижа на работодателя, т.е. на лечебното заведение. Така се практикува в цял свят. Иначе по социалистически всеки ще вади кирливите ризи на конкурента, а от това губят най-вече болните.

Матиас Барнер - директор на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер", която подкрепя мониторинга на "Медийна демокрация", подчерта, че начинът, по който медиите отразяват събитията по време на една предизборна кампания, казва много за отношенията между политиката и медиите като цяло. А според основните изводи от наблюденията на доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация "Медийна демокрация", ситуацията В предизборния период е следната:

- политическият натиск е по-голям от икономическия;

- медиите са загубили ценностните си ориентири, развиват офис активност - без импровизация и самоинициатива, като тяхната деидеологизация се усеща като загуба на свобода.

Спасов обобщи и че факторът "Борисов" е рамкирал категорично начина, по който се е разгръщала предизборната кампания В медиите, заради което като цяло изборите са минали под формата на своеобразен референдум за/против личността и политиката на Бойко Борисов. По отношение на кандидат-президентите Спасов коментира, че основните кандидати не са създали достатъчно усещане за еманципираност, с известно изключение на Кунева, срещу която се е Водила много мощна и добре платена антикампания.

След Спасов своите анализи представиха младите изследователи от фондация "Медийна демокрация", като тук представяме само част от най-интересните. Николета Даскалова отбеляза, че важна особеност на кампанията в медиите е било отделянето на приоритетно Внимание на статуквото - на кандидатите на ГЕРБ и на БСП. По отношение отразяването на местните избори, Даскалова открои факта, че ако се направи информационен индекс, с който да се измерва броят на информационните единици и броят на населението на отделните общини, ще се окаже, че общината с най-голям индекс е Несебър и причината за това са журналистическите разследвания за схеми на купуване и продаване на гласове. Според Гергана Куцева по време на кампанията медиите останали на повърхността на чистото информационно отразяване и за да запълнят липсата на коментари и анализи, те непрекъснато репродуцирали различни социологически проучвания, които допринесли за това на предизборната ситуация да се гледа като на състезание, при което най-важен е резултатът, а не обсъждането на идеи. Според Силвия Петрова, която се спря на въпроса как изборите присъстват в лайфстайл медиите, образите на най-рейтинговите кандидати - Калфин и Плевнелиев, изглеждат почти еднакви - експертни и интелектуални; и това, което единствено се забелязва, е, че те рязко се различават от народното излъчване на премиера. Елена Колева говори за политическата визуалност в пресата. Като тревожна Колева определи появата на Огнян Донев - шеф на "Софарма", председател на КРИБ и съсобственик на "Труд" и "24 часа", на снимки, публикувани в изданията му, на които е заснет заедно с Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова в процес на рязане на ленти. Богдана Денчева, която е анализирала Вестниците "България днес" и "Всеки ден", пък каза, че тези издания не са заговорили за избори, но са въвели темата за продажността на медиите в предизборен период. Този период приключи. Следва друг. Но политическият натиск и офис активността, с които бе описана медийната ситуация в момента, гарантират, че дори и да е размножителен, плодовете ще са уродливи.

Пациенти са оставяни повече от час в безсъзнание и на командно дишане преди началото на операцията в клиниката по неврохирургия на болница „Св. Иван Рилски", което застрашава здравето им. Това е само едно от многобройните нарушения, които откри проверката на „Медицински одит", съобщи директорът д-р Дечо Дечев. Агенцията е съставила 17 акта за нарушения в лечебното заведение, но е прикрила още други. „За мен най-тежкото нарушение е това, че в оперативния протокол са попълнени часове за начало на операцията, които не съответстват и драстично се разминават с времето, когато реално е започнала операцията", заяви д-р Дечо Дечев. Той заплаши, че ще даде на прокуратурата началника на „Медицински одит" Златица Петрова, ако тя не преразгледа доклада си. Имало и други нарушения, уловени от камерите. Лекарите, които оперират, са по-малко на брой от екипа, избран от пациента. Имало и случаи, когато ръководителят на екипа не присъствал от началото до края на операцията. Това противоречи на медицинския стандарт. Инспектори на „Медицински одит" установили тези нарушения, но те не са вписани в констативния протокол, каза още д-р Дечев.

Началникът на клиниката проф. Венцеслав Бусарски е напуснал в началото на ноември. Конфликтът му с директора стана публичен малко преди това. Спорът беше зара-

консумативите, които пациентите плащат. Според д-р Дечев от клиниката пращали хората в определена фирма да пазаруват. Министър Стефан Константинов заяви вчера, че здравното ведомство ще провери работата на агенцията. „Тази агенция е да дава съвети, да показва слабостите и да налага санкции, а не води собствени политики и да решава кое да прикрие и кое не", коментира той.

Два от 17-те акта на одита са към д-р Дечев, два към болницата, а 13 - към лекари от клиниката по неврохирургия. „Обжалвах актовете, тъй като ме наказват за нарушение, което не присъства в констативния протокол на агенцията", каза директорът.


2% от вноската за здраве и още от пенсионната - към лични сметки

Бюджет 2012 има нужда от застраховка срещу шокове - ето как
Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Повечето страни от Европейския съюз са изправени пред сериозни проблеми, които ще се отразят негативно на България. За да сме подготвени за евентуалните шокове, трябва да имаме бюджет, който е консервативен в прогнозите си и реформаторски в политиките си. Което отговаря на дългосрочната цел за стабилна фискална политика.

Фокусът на представения от Института за пазарна икономика "Алтернативен бюджет с ниски данъци за 2012" е върху балансиран бюджет с необходимите" буфери и резерви срещу евентуално задълбочаване на дълговата криза в Европа и навлизането в

нова рецесия, която няма да подмине и България. А приемането на конституционни фискални правила и започването на пенсионна реформа още от 2012 г. ще гарантират дългосрочна устойчивост на публичните ни финанси.

Фискални правила има в повечето страни-членки на ЕС, като на много места те бяха затегнати през последните години. За да са още по-обвързващи и неподлежащи на популизъм, правилата са записани в конституциите на повечето страни. До 2012 г. България има само неписани фискални правила, но с промени в закона за устройството на бюджета от догодина се налага таван на общите държавни разходи - 40% от БВП, и на дефицита - 2% от БВП. В сравнение с нас фискалните правила в други страни в ЕС изглеждат по-строги, което е аргумент за предложението тези правила да бъдат съпътствани с промени в конституцията. Така България ще изпрати силен сигнал към инвеститорите, че се ангажира със стабилна фискална политика.

България е известна с разумна политика по отношение на публичните си финанси, но последните години показаха, че това поведение е условно. Още с настъпването на кризата през 2009 г.

благоразумието остана на заден план, засенчено от все повече искания за дефицитно харчене и оправдания със заварени ангажименти.

Последните прогнози на Европейската комисия показват, че в периода 2010-2013 г. се очаква страната ни да регистрира първични бюджетни дефицити. Това е показател, който изключва лихвените плащания от фискалния баланс. Дефицит по него показва, че една страна не е способна да си покрива дори текущите разходи, а за да обслужва разходите по стария дълг, в общия случай е принудена да поема нов такъв. От тази гледна точка, а и заради високата държавна задлъжнялост на повечето страни в ЕС, приемането на фискални правила е важно - ще осигури повече предвидимост и ще е застраховка срещу популистки политики.

Конкретно за бюджет 2012 г. предлагаме няколко промени в данъчните закони, с които да се премахне данък дивидент, данъкът върху застрахователните премии и други неефективни данъци, като например този върху наследството. Предлагаме и данъкът върху едноличните търговци да се намали до 10% и да се премахнат съществуващите данъчни преференции. Според нас 2% от здравната вноска трябва да се прехвърли към частен здравен фонд, а 2 % от пенсионната - към лична пенсионна сметка. Общият ефект е свиване на очакваните приходи за 2012 г. до малко над 27 млрд. лв.

Предлагаме и сериозно свиване на разходите.

• Намаляване с 10% на текущите разходи за заплати и издръжка, което може да бъде постигнато чрез закриване на ненужни структури и програми. Примери за такива структури са Държавна агенция за българите в чужбина и Изпълнителна агенция "Военни клубове и военнопочивно дело", а за програми-Военно-патриотично възпитание и военнопочивно дело.

• Намаляване на субсидиите (сред които преобладават земеделските помощи и субсидиите за железопътен транспорт) с 25%.

• Държавните служители, полицаи, военни би следвало да поемат разходите по осигуровките си, както правят и останалите работещи.

Като се намали и броят на дължимите заплати при пенсиониране в публичния сектор с цел намаляване на разходите, свързани с административната оптимизация. Тези мерки биха свили държавните разходи до 26,25 млрд. лв.

За по-голяма устойчивост на бюджета срещу шокове от ЕС предлагаме в разходната част да се въведат два буфера. Първо -увеличаване на резерва за непредвидени и неотложни разходи до 420 млн. лв. и второ - връщане на 90%-ното правило за разходите.

То беше в сила дълги години, докато икономиката растеше с над 6%, а бюджетът реализираше сериозни излишъци. Няма логика в момент на висока несигурност да бъде отменено. Според нас през първите 6-9 месеца на годината трябва да се отпускат 90% от предвидените държавни средства и ако се наблюдава здравословен икономически ръст и добро представяне на приходите, през останалата част на годината да се отпуснат останалите средства.

Важно е още от 2012 г. да започне дълго отлаганата пенсионна реформа. Това, което беше прието през 2010 г., едва ли може да се нарече промяна в правилната посока, след като едва година по-късно тя се провали с гръм и трясък

- очаква се неизпълнение на очакваните приходи, а дефицитът на НОИ може да достигне 2,2% от БВП.

Основните пробойни в системата са възможностите за ранно пенсиониране на категорийните работници и ниският контрол при отпускането на пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. При тези две групи пенсионери средната възраст на пенсиониране през 2010 г. е съответно 50,6 г. и 46,2 г., което е далеч под тази за осигурителен стаж и възраст - 61,1 г. В резултат ефективната пенсионна възраст за цялата икономика е 57 г. - една от най-ниските в Европа. Същевременно 2/3 от пенсионерите в работоспособна възраст получават пенсии за инвалидност.

За да се постигне по-стабилна пенсионна система, освен прехвърлянето на 2% от пенсионната вноска в държавното осигуряване към лична сметка предлагаме още увеличаване на ефективната пенсионна възраст за икономиката.

Това може да стане чрез стъпково повишаване на възрастта за пенсиониране с поне 6 месеца на година още от 2012 г., а не от 2021 г. Важно е това да не става само за работещите трета категория труд, а за всички. Заедно с това трябва да се затегне контролът над отпускането на инвалидните пенсии.

Разчетен така, алтернативният бюджет на ИПИ за 2012 г. залага малък излишък от 22,4 млн. лв. и първичен излишък от 716 млн. лв. С него страната спокойно може да покрие лихвените си плащания от 713,6 млн. лв. за 2012 г., без да трупа нови задължения. Такъв бюджет дава възможност България силно да се открои на фона на останалите икономики в ЕС, които са затънали в дългове и продължават да трупат нови задължения.

Другата полза е повишаване на ефективността на държавната администрация, което неминуемо ще помогне за постигане на по-добра бизнес среда. България ще има стабилна основа както за посрещане на бъдещи шокове, така и за бързо възстановяване след кризата.