44
3.3. Влияние на специфични за глухотата фактори върху психичното здраве Този параграф от анализа на резултатите е насочен към проверка на
Хипотеза № 31, която
предполага, че популацията на
глухите хора не е еднородна, а включва подгрупи със съществено различен статус на психичното здраве. Проучването извежда следните аргументи в нейна подкрепа:
1). Факторът
степен на слухов дефицит разделя извадката на
глухи и слабочуващи.
Проучването
установява, че профилите на тези подгрупи в доучилищна възраст са идентични по форма, но глухите деца имат по-високи показатели по всички
психопатологични синдроми, в сравнение със слабочуващите. В двете групи доминират рискове за Первазивно разстройство и
Хиперактивност/дефицит на
внимание, но статистическата проверка показва значимост на различията при
Тревожно разстройство *
(р=0.05).
Фиг. 48 ВЛИЯНИЕ НА СЛУХОВИЯ ДЕФИЦИТ ВЪРХУ ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ В ДОУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ В училищна възраст различията в интензивността на
симптоматиката намаляват, но рисковете в групата на глухите ученици продължават да са малко по-изразени. Изключение прави лек превес на рисковете за
Поведенческо/кондуктивно разстройство при слабочуващите.
Сподели с приятели: