Поликлиники между здравето и тезгяха

Още в началото на 2011 г. председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов изрази готовност София да приватизира между 4 и 6 диагностични центъра, като гарантира, че средствата ще се използват за здравеопазване. Сред "кандидатите" за раздържавяване бяха посочени лечебници, натрупали дългове заради неефективно управление, както и такива, генериращи загуби поради специфичната си и нископлатена дейност. Дружеството на общопрактикуващите лекари в двумилионния град обаче съзря зад изказването на Иванов прикриване на мениджърска немарливост от страна на общината, както и "скрито" лобиране да се продадат на безценица имоти

намиращи се в атрактивни столични квартали като "Лозенец", "Иван Вазов" и центъра. Джипитата дори обвиниха управители на ДКЦ-та, че умишлено сключват неизгодни договори с фирми за ремонт и апаратура, за да доведат поверените им заведения до фалит, а общината - че като наемодател не стопанисва добре собствеността си и не влага дори и минимум финансови средства поне за козметичен ремонт на собствения си сграден фонд. Заради натиска от професионалното съсловие идеята временно бе "замразена".

Преди по-малко от месец кметът Йорданка Фандъкова обяви "нов курс" в столичната здравна политика, включващ по-нататъшното оздравяване на общинските болници и ДКЦ-тата с акцент върху доброто им управление. Като пример за добра инвестиционна политика бе посочен мениджмънтът на 12-а поликлиника в "Люлин", осигурила 100 хил. лв. собствени средства за закупуване на биохимичен и имунологичен анализатор. Проблемът с огромните натрупани дългове на лечебниците обаче остава, а финансовият министър Симеон Дянков едва ли ще заложи в Бюджет 2012 необходимата сума, за да излязат те "на чисто". Общият размер на задълженията на столичните общински дружества към края на първото тримесечие на 2011-а достигна 707 млн. лв., а

кредиторите са се наредили "на опашка" и пред поликлиниките, като най-тежко е положението с 30-о ДКЦ, светещо "на червено" с 0.5 млн. лева.

София засега се отказа да продава поликлиники, но реформирането им е една от основните теми в заседанията на градския общински съвет. В бюджета на общината за финансиране на инвестиционни проекти през 2011 г. са предвидени 11.4 млн. лв, които могат да се използват и за "придобиване на материални дълготрайни активи със социално и здравно предназначение". И кметството активно се възползва от тази възможност. През последните няколко месеца в столицата върви преструктуриране на диагностично-консултативните центрове, изразяващо се в одобрение на договори за вливане или преобразуване на дейността. Само през месец май бе прекратена дейността на Медицински център VII (оценен на 74 120 лв.), който се вля в Диагностично-консултативен център VII, Медико-техническа лаборатория I пък "влезе" в Дентален център VI, а ДКЦ "Св. Лука" бе преобразувано в "ДКЦ св. Лука - Диабетен център". В същото време с решения на общинския съвет започна системно

увеличаване на дяловия капитал на повечето от дружествата. ДКЦ 8 стана със 790 370 лв. по-скъп, след като общината внесе под формата на непарична вноска 36.56% идеални части от сграда с площ 3331 кв. м, намираща се на бул. "Христо Силянов" 'b977. Стойността на 25-а поликлиника в "Младост" 3 бе увеличена с 4.1 млн. лв. пак под формата на апортна вноска на сграда от почти 9000 квадрата. По подобна схема капиталът на ДКЦ 3 бе вдигнат с 2.08 млн. лв., а на ДКЦ 24 - с 922 хил. лева. До края на годината предстоят оценка на активите и по-висока капитализация поне в още 3-4 поликлиники. Тези действия на общинарите могат да се тълкуват двузначно. Или Столична община сериозно е решила да инвестира в здравеопазване, или наистина се подготвя разпродажбата на поликлиники с далеч по-висока от досегашната стойност.

Пловдивчани също се сблъскаха с разрешаването на сложния казус. Кметът с изтекъл мандат Славчо

Атанасов е против приватизацията на ДКЦ-та за да не се загуби "социалната роля" на здравеопазването. Позицията му се подкрепя от кандидат-градоначалниците Иван Тотев (ГЕРБ), Георги Търновалийски (БСП) и Руси Панчев от "Атака". Представителят на ВМРО-БНД Гиньо Матев би отложил продажбата за по-добри времена, а Дани Каназирева от "Съюз за Пловдив" иска задълбочен правен анализ. Според Георги Титюков от "Кауза Пловдив" дейността на ДКЦ-тата реално вече е приватизирана, защото те са само рентиери и съответно няма пречки 2-3 от тях да бъдат продадени. Чрез годишната програма на Пловдивската общинска агенция за приватизация за 2010-а е направен опит за раздържавяване на поликлиниките, но областният управител Иван Тотев тогава стопира общинските мераци. Брожения в Пловдив имаше и преди няколко месеца, когато най-голямата поликлиника - ДКЦ 5, бе на път да фалира заради дълг към здравната каса от около 800 хил. лева. Градският съвет обаче спаси положението, отпускайки 105 хил. лв. безлихвен заем за изплащане на текущите разходи.

Кандидатът на ГЕРБ за кмет на Варна Кирил Йорданов също твърдо се обяви против приватизацията на поликлиниките. Но според него чрез публично-частно партньорство е възможно построяването на допълнителни сгради към съществуващи медицински заведения като "Чайка", стига теренът да позволява изготвянето на добър проект. Досегашният общински съвет в морската столица от доста време обмисля възможността да продаде ДКЦ II"Св. Иван Рилски " в квартал "Аспарухово ", а като повод бяха изтъкнати финансовите показатели на дружеството, които са най-лоши за 2010-а в сравнение с другите градски поликлиники. В отчета на управителката д-р Татяна Аврамова се казва, че в клиниката за последната година са привлечени да работят нови специалисти - неврохирурзи, пулмолози, клиничен психолог, с което разходите за заплати значително са се вдигнали. В същото време броят на пациентите по здравна каса намалявал, защото те си плащали "под масата" прегледите при доктор. В последствие избухна и скандал, след като се оказа, че почти година контрольорът на "Св. Иван Рилски" д-р Росен Русев работи в частен и конкурентен медицински център, без да е изоставил ролята си на надзорник в общинската здравна структура. Подписка заради конфликта на интереси и нерегламентирания достъп на Русев до икономическа информация бе депозирана до председателя на Общинския съвет, здравната комисия и други структури, но засега отговор няма.

В Плевен процедурата по приватизацията на поликлиники вече започна. В края на август общинският дял в търговското дружество "ДКЦ-I-Плевен" ЕООД бе продаден за 625 хил. лв. след публичен търг с явно наддаване на "Медицински център - Полимед - 21". Този акт на общината бе и една от темите в дебатите между основните политически сили в града, като кандидатът на "герберите" за кмет Димитър Стойков категорично заяви, че ще извади второ и трето ДКЦ от програмата за приватизация заради "опасността от социална криза". Дали обаче социалните интереси няма да отстъпят пред финансовите?


Край на куфарната доставка на лекарства отвън
Липсват медикаменти срещу рак, кръвни и неврологични заболявания

Задължително ще ги внасят по решение на лекарска комисия
Диана Тенчева

Това гарантира проектонаредба на здравното министерство. Става дума за лекарства срещу ракови, онкохематологични, неврологични и други тежки заболявания. Част от тях досега не се внасяха, защото не са регистрирани в България. Други са регистрирани, но производители и търговци нямат интерес да ги осигуряват, защото са предназначени за много малко пациенти, изключително скъпи са или пък прекалено евтини, обясниха от министерството на д-р Стефан Константинов.

Всеки един от тези над 30 медикамента се приема от 20 до 400 болни, а годишното им потребление варира от 20-30 до 3000-4000 опаковки.

Държавите, в които в момента могат да се намерят дефицитните лекарства с рецепта, са Испания, Германия, Гърция, Турция. А някои пациенти стигат чак до САЩ.

Нерядко пациентите се комбинират и изпращат един роднина, който да купи няколкомесечните дози за всички тях. Куфарната доставка досега се явяваше единственото решение.

С проектонаредбата се решава много сериозен проблем. Търговците на едро с лекарства вече ще могат да внасят разрешени за употреба медикаменти, ако производителят им не го прави, макар това да е негово задължение. Досега такъв изход не бе регламентиран. Заложеното в наредбата е от изключително значение, защото нееднократно пациенти бяха оставяни без спасителните си препарати, производителят им не ги осигуряваше, а дистрибуторът нямаше право да се намесва.

Докато при неразрешените за употреба лекарства у нас подобен проблем не стои. След получаване на одобрение от здравното министерство дистрибуторът може да достави липсващия медикамент.

Лекарството ще стига до пациента, ако то му бъде предписано от комисия от трима лекари. Експертите ще се определят от директора на болницата. След положително становище на комисията протоколът трябва да бъде потвърден и от агенцията по лекарствата. Всяка година списъкът с дефицитните хапове ще се актуализира.

Още в началото на март т. г. най-големият ни дистрибутор на лекарства “Софарма Трейдинг” сключи споразумение с ведомството да осигурява нерегистрирани медикаменти. Всеки от тях ще е на разположение на склад у нас. За целта компанията блокира собствен финансов ресурс от 6 млн. лв. годишно. “Софарма Трейдинг” има готовност да внася и липсващите на пазара разрешени за употреба медикаменти, но когато се приеме наредбата.


Лекар, волейболисти и бизнесмен с орден „Стара планина" - 1 степен
Президентът Георги Първанов връчи държавни отличия на единадесет души. Орден „Стара планина" - I степен взеха известният онкохематолог проф. Драган Бобев, волейболните легенди Тодор Симов и Димитър Златанов и бизнесменът Александър Кашукеев.

Народната певица Верка Сидерова е отличена със „Стара планина" - втора

степен. Поетесата Божана Апостолова-Пейкова и юристът проф. Пенчо Пенев са с орден „Кирил и Методий" - огърлие.

Четирима души получиха „Кирил и Методий" - I степен: актьорът Николай Николаев, проф. д-р Анелия Клисарова, ректор на Медицинския университет - Варна, и треньорът по баскетбол проф. Цветан Цветков.

Президентът поздрави наградените и ги нарече „символ на българския успех, на успяваща България в различни периоди и сектори". Това, което обединява всички отличени, е силната кауза, отговори на държавния глава проф. Пенев. „Всеки от нас е избрал своето поприще, като му се е отдал изцяло", допълни той.


Прекратиха делото за смъртта на бебе в Горна Оряховица
Веселина АНГЕЛОВА

Окръжната прокуратура във Велико Търново прекрати разследването за смъртта на бебе в болницата в Горна Оряховица. Според обвинителите работата по случая с новородения Божидар Даниелов от железничарския град е преустановена поради липса на достатъчно доказателства за извършено престъпление от длъжностни лица.

Разследването на смъртта на Божидар бе възобновено през март т. г. Случаят бе подхванат, след като в края на м. г. гръмна грандиозният скандал с бебето от фризера на 17-годишната ученичка Боряна Георгиева. Така изплува казусът с бебе на 2 дни, което починало в болницата във Велико Търново, но се роди в горнооряховското АГ отделение.

Малкият Божидар проплакал на 5 януари 2009 г. като нормално износено бебе с тегло 3,5 кг. След ден дежурната сестра забелязала, че бебето диша тежко. Прехвърлено е в търновската болница, където издъхна. Аутопсията установи, че смъртта е от пневмония.

Инспекторатът на здравната каса ще трябва да провери всички сключени договори с лечебни заведения за несъответствия, след като се появиха съмнения, че три кардиоболници не отговарят на условията за работа с НЗОК. Това е решил Надзорният съвет на касата в сряда, научи "Сега".

Причина за проверката са специализираните болници по кардиология в Ямбол, Габрово и Велико Търново. Кардиологичната болница в Ямбол например работи без задължителното рехабилитационно отделение на територията на населеното място, тъй като в целия град няма такова. Вместо това здравното заведение има договор с болницата в Сливен, но това не е позволено в условията за сключване на договор по съответните клинични пътеки.

От СБАЛ по кардиология във Велико Търново пък декларират, че могат да осигурят кардиохирургия на разстояние на не повече от 90 мин., но показват договори с "Токуда" и "Света Екатерина", които са в София. "Ясно е, че не са на 90 минути. Габровската "Д-р Тота Венкова" има същия проблем", съобщи пред "Сега" д-р Евгени Душков от КТ "Подкрепа", който е член на надзора на касата. Щом не изпълняват всички задължителни условия, лечебните заведения могат да подписват договор само за оказване на спешна помощ.

Душков е категоричен, че ако на следващото заседание не получи задоволителен отговор на какво основание са сключени договорите, ще сезира прокуратурата да провери има ли неправомерно изразходване на средства. "Става въпрос за милиони и аз не мога да поема отговорност за нерегламентираното им харчене. Правилата трябва да важат за всички", категоричен беше членът на надзора.

В сряда надзорът трябваше да одобри и увеличение в бюджетите на част от болниците, но отложи решението и поиска корекция на сумите. Причината е в по-малкото пари, които ще се изтеглят от оперативния бюджет на касата, за да се покрие недостигът - 180 млн. лв. при заявени 230 млн. лв.

Исканото увеличение не се обосновава, личи от справките на районните каси. МБАЛ "Св. Каридад" в Пловдив например без никакво обяснение иска почти тройно повече пари, отколкото са й отпуснати прогнозно за тази година. При разчетен бюджет от 1.67 млн. лв. здравното заведение е заявило общо почти 5 млн. до края на годината. Бюджетът на МБАЛ "Каспела" също от Града под тепетата от 7.5 млн. лв. трябва да стане 9.7 млн. лв., личи от справка, раздадена на надзорниците.

Трите кардиологични болници - в Ямбол, във Велико Търново и в Плевен, които в началото на годината протестираха срещу въвеждането на прогнозни лимити за инванзивна кардиология, ще получат с милиони отгоре, ако надзорът все пак одобри новите предложени пари за болниците. В Ямбол стартират годината с бюджет от 7 млн. лв., а биха го завършили с 9.1 млн. лв. За Велико Търново в началото са предвидени 4.28 млн. лв., но биха се увеличили на 5.87 млн. лв. За Плевен ръстът е от 5 млн. лв. до над 8.1 млн. лв.

"В същото време друга клиника в Пловдив, където се оперират 85% от децата, страдащи от детска церебрална парализа, искат бюджетът за това направление да се увеличи с около 30 000 лв. на месец и от касата не само не го правят, но и го намаляват. Хората обясняват, че за добрия резултат се правят серия операции, които трябва да са на точно определено време, но заради липса на средства малките чакат по половин година", обясни д-р Душков.

"Сега" направи в четвъртък запитване до касата дали наистина има проблеми с договорите на трите болници, както и защо се разпределят допълнителни пари без обосновка, но отговор не дойде.

В началото на тази година касата реши да наложи лимитите след проверки на агенция "Медицински одит" към здравното министерство, които показаха, че болниците и лабораториите за инвазивна кардиология у нас прекаляват с грижата за пациента. Без да е медицинско обосновано, на места са правени твърде много скъпи тестове. Тогава данните за първите 10 месеца на 2010 г. показаха, че ангиографската лаборатория в кардиологичната болница в Плевен е направила 5425 процедури, в ямболската - 5032, във Великотърновската - 4381, във варненската "Св. Марина" - 3326, а в университетската "Св. Георги" в Пловдив - 5134, но там апаратите са два. В същото време в Европа един такъв център прави средно по 2100 процедури годишно. Според стандартите за качествена процедура и заради предпазване на лекарите от вредно облъчване дневно през центъра може да минат 8-10 пациенти. Останалите кардиоболници в България са около и под лимита.

Катедрата отбеляза 90-годишния си юбилей с научна конференция, като на форума присъстваха световни величия от Израел, Япония и Германия. Освен проф. Йонат почетни членове на вуза станаха и световно признатият хирург и учен в областта на рака на стомаха проф. Такеши Са-но, проф. Джоузеф Клауснер от университета в Тел Авив и хистопатологът проф. Щефан Щоркел. Ръководителят на катедрата проф. Николай Яръмов коментира пред „Телеграф,,, че най-големият успех на звеното за тези 90 години е в областта на развитието на кадрите. „Катедрата, и в частност клиниката по хирургия в Александровска болница, е създала плеяда от хирурзи, лекари. Винаги сме били на гребена на вълната. Ние сме история и епоха. Катедрата по хирургия е светая светих за българската хирургия.,,

Катедрата по хирургия към Медицински университет - София, е основана през 1921 г. от проф. Александър Станишев - виден български учен, хирург и политик. Днес в нея се извършват най-сложните оперативни интервенции в областта на коремната, ендокринната, спешната, миниинвазивната хирургия и онкохирургията.


Клъцни-срежи в BG вариант
Докторите в България не спират да ни изненадват. След толкова скандални случаи на лекарски грешки или небрежност си казваме, че това е дъното, но се оказва, че не е така. Продължаваме да научаваме нови шокиращи новини за гавра с пациенти.

Те станаха толкова много, че може да се издаде една самостоятелна книга с българските „постижения,, в тази област. Ако някой си мисли, че това не е възможно в XXI век, когато за медицината почти няма невъзможни неща, то нека си припомни случаите само от последната година и ще установи, че България е извор на докторски безумия.