22 юни 2013 г. Тема: здравеопазване

Застрахователят се фокусира върху индивидуалните клиенти и семейните договори.

За да промотира продукта, от средата на тази година ЗАД „Виктория" организира еднодневни здравни празници в 12 града на страната. В периода 14 юли -6 октомври представители на компанията ще посетят Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Русе, Плевен, Варна, Бургас, Хасково, Шумен, Добрич и Благоевград. Промоция на новия продукт ще има и в столицата. Първият град, откъдето стартира кампанията, е Стара Загора, на 14 юли.


Андреева прескача здравните лимити
Предстои ревизия на медицинските стандарти и нови регистри за разходите по болести
За по-малко от седмица здравният министър д-р Таня Андреева се срещна с представители на асоциациите на спешните лекари, медицинските сестри, студентите по медицина и фармацевтите. За разлика от предшественичката си от ГЕРБ Десислава Атанасова, изглежда, че министър Андреева поне ще се опита да направи някаква реформа в здравеопазването, където държавата налива милиарди левове, а качеството и резултатите продължават да се влошават. Заявените досега от нея спешни приоритети са в сферите на оптимизацията на спешната помощ, приемането на концепция за национална лекарствена политика, както и създаването на по-привлекателна система за специализации на младите лекари. В реализацията на тези, както и в много други здравни политики екипът на предишния министър се провали с гръм и трясък.

Другият крайъгълен камък за успеха на Андреева е дали наистина ще осъществи заявката си да свали лимитите за медицинска помощ, както и тези за направленията, отпускани от личните лекари. Този въпрос сега е пряко свързан с оперативната дейност на Националната здравноосигурителна каса. Надзорният й съвет приема правилата за годишен брой назначавани специализирани изследвания и стойността на медико-диагностичните дейности, като впоследствие ги разпределя чрез районните здравни каси и прогнозните бюджети на лечебните заведения. Болничната помощ, в това число интензивното лечение и акушерската помощ, ще разполагат през 2013-а с около 1.19 млрд. лева. За дейности от специализираната извънболнична помощ или по друг начин казано -за направления, е гласувана сумата от 178 млн. лева. И въпреки че като цяло тези средства съвсем не са малко, лечебните заведения и пациентите продължават да са недоволни от разпределението им. Джипитата пък постоянно се оплакват от недостиг на направления.

„Не може пациент да бъде лишаван от достъп до специалист, тъй като общопрактикуващият лекар е изчерпал отпуснатия брой направления за месец или тримесечие. Възможно е да прилагаме схема, по която пациент да търси помощ от специалист, без непременно да е минал през джипито си, тъй като специалистът може да не е изчерпал своя лимит за консултации или изследвания. Правилата за разходване на предоставените с бюджетния закон средства следва да бъдат адекватни на функцията им - да осигуряват, а не да ограничават получаването на медицинска помощ от здравноосигурените лица. А лимитите поставят граници за достъп", изтъкна министър Андреева. Но при това положение изглежда логичен въпросът на народната представителка от ГЕРБ Джема Грозданова: как ще се извършва регулацията в здравната система, ако се премахнат лимитите?

От здравното ведомство обясняват, че контролната функция в системата ще бъде осъществявана на базата на нови правила за целесъобразност и ефективност на терапията. Оттам планират да въведат и регистри на скъпоструващите заболявания, чрез които да контролират разходите за лечение на здравната каса. От срещата на Таня Андреева със Сдружението на общинските болници се разбра, че първите поправки в посока „олекотяване" на медицинските стандарти вече са планирани и предстои да бъдат приложени. Занапред например общинските болници ще получат възможност да правят повече операции.

„Обединихме се около идеята да се ревизират медицинските стандарти, така че да бъдат съобразени с реалността. Това ще позволи на хората в малките региони да имат достъп до медицинска помощ. Обсъдихме със здравния министър и възстановяването на специалността „Вътрешни болести". Въпросните колеги нямат право да лекуват дори една пневмония без допълнителна специалност", каза д-р Динчо Генев, който е управител на общинската болница в Харманли. Действащите сега нива на компетентност, днешните медицински стандарти и изискванията за обем на дейност всекидневно вдигат кръвното на мениджърите в по-малките лечебници.

Неотдавна директорът на многопрофилната болница в Силистра д-р Даниела Костадинова отбеляза, че правилата за отделните клинични специалности явно са писани от специалисти, работещи в големите университетски болници. Защото са направени така, че да покриват само тях. Тя даде за пример „прекаленото" изискване за наличие на четирима хирурзи с квалификация, за да може болницата да прави ендоскопска диагностика. „Ако разполагаме с четирима гастроентеролози, които оказват необходимата помощ, защо да имаме и толкова хирурзи?", недоумява Костадинова. При редуцираното финансиране на малките болници те трудно покриват и изискванията за обем на дейност. Вследствие на това най-добрите им специалисти напускат, за да търсят реализация в големите университетски и в частните лечебни заведения.

Именно регионалните болници, които работят с ограничен обхват от клинични пътеки и не могат да се самоиздържат без квалифицирани кадри и съвременна апаратура, ще влязат в „защитения списък" на здравното ведомство. Планира се те да получават годишна субсидия до 250 хил. лева.

За да осъществи идеята си да свали лимитите, без да иска допълнителни бюджетни средства, Андреева ще разчита на контрол и медицинска съобразност. От министерството заедно със съсловните организации подготвят предложения за създаването на нови регистри по болести, които ще предоставят на здравната каса. С тях се цели предотвратяване на злоупотребата с обществени средства, а спестените пари ще бъдат пренасочени към реално извършено лечение. Министър Андреева даде за пример абсурдната ситуация с пациентите, болни от диабет. Лекарите изписват скъпия инсулин, а здравната каса го плаща, без дори да съществува регистър на диабетиците. „Кой може да каже дали точно тези терапии и точно тези бройки са адекватни на пациентите, които имат нужда от съответното лечение?", постави реторичния въпрос новият ръководител на здравното ведомство. Единственият разработен регистър, който може да бъде усъвършенстван, е този за онкоболните. За никое друго от социалнозначимите заболявания като астма, диабет, хронична обструктивна белодробна болест и други няма добра база данни. От министерството смятат да приложат работещи модели от световното здравеопазване, а не тепърва да правят нововъведения. Лечебните заведения, изписващи скъпи терапии, ще бъдат следени изкъсо, докато се появят тематичните регистри.

Андреева няма как да реализира плановете си, ако не стикова действията си с ръководството на здравната каса. А при сегашната конюнктура това е невъзможно, защото там управител е все още политически назначеният от ГЕРБ д-р Пламен Цеков. Според Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите и член на надзорния съвет на касата, институцията работи много трудно, тъй като Цеков не е създал добра организация за провеждане на заседанията на ръководството. „Не можем да вземаме решения, защото няма достатъчно ясна документация, или пък някои хора ни дообясняват кое е „правилното" гласуване. От февруари насам е имало няколко случая на разминаване между протоколите от обсъжданията и финалните текстове на решенията ни. Въпросът е доколко държавата в лицето на четиримата й представители в надзорния съвет ще влезе в правомощията си", посочва Тауша-нов. От настъпилото безвремие в здравната каса пропищяха болниците в цялата страна. Оказа се, че тя е отказала да плати в срок извършената дейност за май на голяма част от лечебните заведения. Обяснението, дошло от касата, е твърде нелепо и наивно - „софтуерна грешка".

„Не можем да оперираме, да купуваме медикаменти, импланти и консумативи, да плащаме ток и заплати на лекарите. Дори за родилките, тежко-болните в реанимациите и пациентите на хемодиали-за няма пари. Болниците са в абсурдното положение да нямат право да приемат повече хора в кома, с апендицит или инфаркт", оплаква се управителят на болницата „Света Анна" д-р Димитър Димитров. Така че махането на лимитите със сигурност ще продължи с рокади в ръководството на здравната каса. Калоян Атанасов

Възможен ли е подобен развой на събитията по нашите географски ширини? Твърдо не! В България такава афера заглъхва като в поговорката: всяко чудо за три дни. Иначе и ние не можем да се оплачем от липса на незаконни подслушвания, на следене, на корупция по високите етажи, но никой политик досега не е наказан за това.

Да не говорим за премиерски оставки. Ако някой европейски министър-председател, подобно на Сергей Станишев, беше затрил цяла дузина секретни доклади на специалните служби, които впоследствие се оказаха в ръцете на организираната престъпност, той сигурно щеше да получи някакво наказание. У нас за подобно провинение държавният чиновник не само не получава никакво наказание, но дори не се и извинява. Както е известно, бившият премиер по времето на тройната коалиция и сегашен депутат

Станишев бе обвинен през 2010 г. за разгласяване на държавна тайна. Докато е бил премиер, изгубил седем доклада с информация, представляваща държавна тайна - три от ДАНС, два от МВР, един от министъра на отбраната и един от НАТО.

Разследването започна, след като бившият съветник в държавната агенция Алексей Петров занесе на министър-председателя Борисов доклад на спецслужбата, за който заяви, че е изчезнал от кабинета на бившия премиер. Миналата година делото бе върнато за трети път от съда с указания, които държавното обвинение се затрудняваше да изпълни. Мислехме, че прокуратурата вече е отписала този казус, но новият прокурор Сотир Цацаров явно е решил да вади скелети от повече гардероби, та, ако не друго, да изглежда, че има баланс и обективност.

Преди десет дни хора от градската прокуратура подхвърлиха, че лидерът на БСП е един от петимата депутати, на които „вероятно" им предстои разследване. Още тези думи не бяха излезли от устата на говорителя на градската прокуратура Румяна Арнаудова, и Стани-шев заяви обичайната си готовност да се откаже от депутатския си имунитети и подчерта, че винаги е на разположение на закона.

Нямало от какво да се страхува. От редиците на партията столетница досега комай само бившият министър-председател от Татово време Георги Атанасов лежа в затвора, а Андрей Луканов прекара известно време в предварителния арест.

Дори и на Балканите съдилищата взеха да стават по-строги - бившият румънски премиер Адриан Нъстасе влезе за две години в затвора за корупция, а експремиерът на Хърватия Иво Санадер бе „декориран" с десет години затвор, също за корупция.

Българската прокуратура обаче досега не е докарала нито едно дело срещу политик до победен край. Вероятно това обстоятелство кара всеки разследван държавник да не се чувства особено застрашен или, ако е народен избраник, без всякакво притеснение да се отказва от своя имунитет.

Подобно на политическия си опонент Сергей Станишев, и бившият вътрешен министър и сегашен депутат от ГЕРБ Цветан Цветанов няма защо да трепери пред перспективата скоро да застане пред Теми-да след незаконните подслушвания в МВР. Още повече че тази възможност вече започва да се размива и изглежда все по-малко вероятно бившият силов вицепремиер въобще да стигне до съдебната зала.

Разследването срещу заместника на Борисов започна още в предизборната кампания, когато лидерът на БСП предаде на главния прокурор Цацаров анонимния сигнал, който е получил за нередности в дейността на службата за подслушвания СДОТО. Прокуратурата тогава обяви, че разследва нейните шефове Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов, че не са изпълнили задълженията си по служба. Заедно с тях бе обвинен и Радко Димитров, за когото се твърдеше, че по време на банкет по случай юбилея му е отишъл с отвертка да разглобява техника, за да заличи част от направени записи. Разследването обаче беше спряно за известно време, защото Цветанов придоби имунитет като кандидат-депутат, а по-късно като избран за народен представител. Главният прокурор каза, че ще поиска тази защита, а бившият министър на два пъти депозира отказ от своя имунитет в деловодството на Народното събрание.

За „допустителство по служба", каквото е обвинението срещу Цветанов, в Наказателния кодекс е предвидено наказание от една до осем години затвор. Но напоследък все повече се чуват гласове, че бившият управник едва ли ще влезе в съдебната зала като подсъдим, че дори и като обвиняем. Преди дни бившият апелативен прокурор Иван Петров обясни в интервю, че има юридическа непълнота в повдигнатото обвинение срещу бившия министър и в обяснението на прокуратурата към него. Адвокати съзират също много пролуки в документите на обвинението.

И те, и Петров обясняват, че повдигнатото срещу бившия вътрешен министър обвинение е за допустителство някой друг да извърши престъпление. Но това изисквало първо да се докаже, че този друг е извършил престъпление и какво точно престъпление. „Защо решиха, че тези хора са извършили престъпление, като дори обвинителният акт не е внесен в съда?!", пита се Петров.

Цветанов не е първият министър от кабинета „Борисов", който е разследван. Пръв обвинение получи бившият здравен министър Божидар Нанев - за сключване на неизгодна сделка. С нея той ощетил държавата с 2.5 млн. лв., след като закупил скъпи лекарства -ваксината „Тамифлу" по време на истерията около разпространението на „свинския грип" (AH1N1) през есента на 2009 година.

Делото приключи с фиаско за държавното обвинение. Нанев бе оправдан първоначално от Софийския градски съд, а впоследствие тази присъда бе потвърдена и от Софийския апелативен съд (САС). А сега остава да бъде окончателно оневинен и от последната инстанция - Върховния касационен съд.

Делото срещу Божидар Нанев стана пример за това как прокуратурата може да бъде използвана за уреждане на сметки на политическата сцена. Разследването срещу него беше претекст да бъде отстранен от министерския пост, а всъщност истинската причина да бъде сменен беше неуспешната здравна реформа.

Показателното в случая е, че наблюдаващ прокурор по това важно дело беше Маргарита Немска, която представляваше държавното обвинение и в друг знаков

процес - срещу Мария Мургина. Първоначално бившата шефка на данъчните получи присъда от четири години за престъпления по служба, но на втора инстанция бе оправдана напълно. Миналия месец обаче последната инстанция - Върховният касационен съд, реши да отмени част от присъдата, която й наложи апелативният съд - за принуда, и върна делото за ново разглеждане...

Вторият министър след Божидар Нанев от кабината на Бойко Борисов срещу когото бе повдигнато обвинение, е бившият земеделски министър Мирослав Найденов. То е за подкуп, за принуда и злоупотреба със служебно положение. Но и тъмните облаци над Мировата глава започнаха да се разсейват. Държавното обвинение съобщи преди десет дни, че не вижда данни за престъпление в скандалния разговор между бившия премиер Бойко Борисов, бившия градски прокурор Николай Кокинов и Мирослав Найденов, проведен в дома на Борисов в Банкя. Една от обсъжданите теми в него е как да се повлияе върху разследването за корупция срещу бившия земеделски министър. фактът, че тримата обсъждат и делото на Мирослав Найденов, „вероятно е укоримо поведение", но престъпление не е извършено, заключи Софийската градска прокуратура.

Явно неслучайно добрата новина от прокуратурата за Найденов дойде, след като той стана свидетел на обвинението по делото срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за незаконно подслушване в МВР. Остава да видим как ще се развие това разследване и дали ще има полза от свидетелствата на Найденов.

България е вкарана в странен парадокс - лекарствата в страната са сред най-евтините в Европа, но пациентите смятат, че плащат прекалено много за тях. Почти същата ситуация, каквато се получи и с електроенергията. И както при електроенергията, където доскоро България беше един от най-големите износители заради ниските си вътрешни цени, така и при лекарствата страната се очертава като рекорден експортьор. Но дотук свършват приликите. Паралеленият износ, в който България е начело, се случва, тъй като търговците предпочита да изкупуват лекарства на ниските регулирани цени и след това да ги изнасят и продават в други страни на доста по-високи цени. Ефектът е не само недоволство сред пациентите, но и растящ дефицит при лекарствата.

На този фон предлаганото лечение от новото правителство - "промяна на политиката на ценообразуване на лекарсвата с цел овладяване на тенденцията за повишаване на цените и стъпки за тяхното последващо намаляване", ако се приложи буквално, може само да задълбочи проблемите. Натискът за сваляне на цените, без да има ясна политика за ребалансиране на целия лекарствен сектор (точно както и в енергетиката) ще доведе не само до нарастващи дефицити, но до все по-голям отказ на фармацевтични компании да предлагат на българския пазар най-новите си лекарства. Такива идеи обаче засега липсват в "Планът Орешарски". До този момент новият министър на здравеопазването Таня Андреева предлага използването на повече генерични лекарства за сметка на оригинални, а обещаните в плана спешни мерки за цените засега отсъстват от най-спешния пакет.

Объркани цени - дефицити

Основната причина сред пациентите да има усещането, че цените на лекарствата в България са високи, не е тяхната абсолютна стойност, а процентът от цената, който държавата покрива. В страните от Европейския съюз средно 87% от стойността на медикаментите по рецепта се реимбурсира. Плащанията на здравните каси в Германия само за лекарства са за около 37 млрд. евро годишно. Те плащат и такситата на пациентите, които пътуват за химиотерапия, но да не се размечтаваме. В България държавата годишно дава около 873 млн. за тази цел, като в това число се включват здравната каса, държавните болници и здравното министерство, докато пациентите, въпреки че са здравно осигурени - 1.333 млрд. лв. Съвсем логично дори в България цените да са двойно по-ниски, ако пациентите плащат 60%, тежестта да е по-висока спрямо страна, където те покриват само 10%. И това, без да се имат предвид разликите в стандарта на живот.

За да отговори на скандала с високите цени на лекарствата, предишното правителство всъщност накара комисията, която следи цените, да заработи. Така се оказа, че фармацевтични компании са подали документи преди повече от месеци и години за намаляване на цените, но те не са били обработени.След като администрацията заработи, макар и не на пълни обороти и в законовите срокове, цените на част от лекарствата бяха намалени. Според изчисленията на д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health, системата за международно ценово рефериране е намалила цените на над 25% от всички продукти на пазара.

Здравната каса започна да преговаря за допълнителни отстъпки с производителите. Оказа се обаче, че при плащания от 460 млн. лв. отстъпките достигнаха едва 4 млн. лв. през миналата година. Тези отстъпки няма как да бъдат по-големи - пазарът в България е малък, а цените и без това са ниски.

Въпреки че проблемът не е в цената, а в малкия бюджет за лекарства на Националната здравноосигурителна каса, досегашните мерки се съсредоточаваха винаги именно върху цените. Опитите за ценови гимнастики доведоха до точно два парадокса – пациентите започнаха да доплащат повече, на пазара се появиха дефицити на скъпи медикаменти, които станаха обект на паралелен износ (виж текста за паралелната търговия), а други просто спряха да се продават у нас.

Ефектът от ценовия натиск рефлектира при най-масовите лекарства – за болните със сърдечносъдови заболявания. За тях например НЗОК покрива 25% или 50% от стойността на най-евтиното лекарство. Така възрастните и въобще хората с най-често срещани заболявания получават най-оскъдно лечение. Ако през годината референтната цена на тези продукти падне, се получава парадокс.

Произволен пример – възрастен пациент с хипертония получава от НЗОК 2.50 лв. за лекарство и доплаща 7.50. Стойността на медикамента е 10 лв. Ако най-ниската цена на лекарство в групата намалее, да кажем до 8 лв., сега пациентът получава от касата 25% от 8 лв., или 2 лв. Ако цената на медикамента му е останала 10 лв., той ще трябва да доплаща с 50 стотинки повече. Обикновено пациентите със сърдечносъдови заболявания се лекуват с поне 3-4 лекарства и доплащат минимум 20 лв. "Ако при всички тях има намаление на цената на най-евтиния продукт по каса, пациентите доплащат повече и усещането е за увеличение на цените", коментира Росен Казаков, изпълнителен директор на "БГ Фарма", сдружението на генеричните фармацевтични компании.

Друг ефект от ниските цени е забавената регистрация на нови лекарства в България. Причината е проста – цените, по които производителите продават на българската здравна каса, би трябвало да са публични, както и при останалите европейски фондове. Така, ако един продукт се продава по-евтино в България, е логично в Германия да зададат въпрос на производителя защо не им предоставя тази цена, при многократно по-голям пазар и автоматично да му намалят цената там. Именно заради общата европейска система на рефериране фармацевтичните компании регистрират лекарства в България със закъснение и са изключително внимателни към допълнителните отстъпки, които могат да ерозират цените им на големите европейски пазари. В резултат на всичко това само през миналата година над 200 лекарства – оргинални и генерични, бяха спрени от продажба и производство за България, защото е икономически неизгодно да бъдат разпространявани. Отделно от това много нови продукти, включително и генерични, не бяха регистрирани в България – отново заради изискването за най-ниска цена. "Ние сме неизгодни за повечето производители заради ниската цена, която им срива по-важните пазари. В целия континент има натиск, но нашият е толкова силен, че те отказват изобщо да работят в България – изтеглят продукти или изобщо избягват да ги продават, което лишава пациентите от лечение", коментира Юлиан Узунов, управител на консултантската компания ТМА.

Възможните решения

Сред фармацевтичния сектор все по-упорито се говори, че новото ръководство на министерството на здравеопазването (МЗ) възнамерява да върне търговете за медикаменти обратно в министерството с мотив, че по този начин държавата ще се грижи за всички болни. През последните две години плащането на лекарствата с рецепта ставаше от здравната каса и всеки болен получава изписаното му лекарство, без да се налага да чака. При търговете на МЗ поръчките бяха за определена квота, а когато тя се изчерпеше, болницата или пациентите си ги купуваха сами. Обикновено квотите се разпределяха така, че най-търсените лекарства свършваха бързо, а от най-неизписваните имаше достатъчни количества, но пък никой нямаше нужда от тях, образуваха се листи на чакащи да бъдат включени за лечение. Ведомството беше единственото в ЕС, което се занимаваше с търговия и разпределяне на медикаменти. Пациентските организации години наред настояваха плащанията за тези продукти да се прехвърлят в здравната каса, за да може всеки нуждаещ се да получава поименно срещу протокол лечение.

Търговете породиха и протестите на болни пред здравното министерство, най-емблематичен пример на които беше покойната вече Теодора Захариева, която със свалена перука и без коса от закъснялата химиотерапия разказваше как лечението й е забавено. Последваха десетките дела срещу държавата за лишаване от животоспасяващи медикаменти, обезщетенията, присъдени от съда, които всички данъкоплатци плащаха на болните от рак, на част от тях – посмъртно. От 2007 г. досега само една от пациентските организации води 30 дела за обезщетение на пациенти, които не са получили лекарствата си навреме. Самото министерство отчиташе в документите си, че лекува между 25% и 40% от нуждаещите се.

"Трябва да се отбележи, че проблемите, произтичащи от централната доставка на онкологични лекарства от министерството, бяха преодолени. Няма ги ежемесечните липси в болничните аптеки, отлагането на терапия или купуването с лични средства на лекарства. Няма ги и десетките дела за забавено и провалено лечение", отбелязва Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. На всички е ясно, че най-ниската цена изигра своята роля и трябва да бъде заменена от механизъм от типа средноаритметично между две или три най-ниски цени.

"Самата референтна система не е добър механизъм, защото води до лишаване на много пациенти от достъп до медикаменти, без да води до намаляване на цените. Пътят е гъвкаво договаряне с фармацевтичните компании, разумни лекарствени политики и алгоритми за лечение", смята Юлиан Узунов.

"Нормално е лекарите и пациентите да искат най-доброто и механизмът, по който това може да се случи, не е ценовото сравнение. Механизмите са разумно договаряне, при което ръстът да бъде контролиран и да не поставя под заплаха финансовата стабилност на здравната каса. Основните елементи са договор, индивидуален подход – случаи, в които се дава отстъпка от един продукт за сметка на друг, компанията поема лабораторни изследвания или пък касата се договаря, че тази година ще плати лечението на 100 пациенти, а ако боледуват 120, фармацевтичната компания ще плати лечението им", предлага Деян Денев.

Всичко това обаче ще намали плащането от касата и ще оптимизира изразходването на ресурса й, но няма да намали доплащането на пациентите.

Според изчисленията на "БГФарма" здравната каса изразходва 25% от средствата си за плащане на лечение с генерични медикаменти и 75% - за оригинални, включително и за такива с изтекъл патент. В същото време, като брой опаковки, съотношението е обратното – 61% от купените с пари от НЗОК лекарства са генерични, а останалите – оргинални. "Проблемът обаче е, че няма публичност на данните за кои точно лекарствени групи се изразходват основните медикаменти, нито пък най-широката група от населението с хронични заболявания са покрити с напълно платени лекарства. Трябва да се случи точно това – болните да имат 100% платен пакет независимо от какво заболяване страдат и да се разгледат възможностите да се замени скъпата терапия с генерична, като по този начин се спестят средства", коментира Росен Казаков, изпълнителен директор на "БГФарма".

Истинско намаляване на цените на лекарствата може да има само с реформа на цялата система. Тя трябва да редуцира разходите за система и по този начин НЗОК да има повече средства за доплащане.От 2001 г. досега нито едно правителство не се престраши да преструктурира здравния сектор, да остойности колко струва всяка една услуга и да търси достатъчно финансиране за плащането й. Затова сега в България има 400 болници, а държавните и общинските са натрупали 600 млн. лв. дългове, 150 от които са просрочени, в "Спешна помощ" няма достатъчно лекари и тя не идва навреме с всички последствия от това, около 1000 медици годишно напускат България заради ниското заплащане, лошите условия на работа и липсата на професионална перспектива. по тази причина е много удобно, когато се заговори за намаляване на разходите в здравеопазването, да се говори за цените на лекарствата, а да се бяга по-далеч от нерешените драми и да не се търси кой определя и разпределя парите от здравни осигуровки, нито защо се източва здравната каса, нито пък кой трябва да контролира цените на лекарствата и да ги разпределя справедливо за всички болни. Кои са всички болни и дали се лекуват правилно, също не е ясно. Няма регистри за това въпреки проекти, програми и усвоени кредити. През последните четири години например, въпреки че имаше национална програма за това, не се случи дори един пилотен проект за 15 пациенти с редки заболявания, а какво остава за над 1 млн. хипертоници.

От години е ясно, че здравната каса не покрива необходимото лечение и че парите не са достатъчни за хуманно лечение на всички нуждаещи се. В България публичните разходи са 35 евро годишно на глава от населението за домашно лечение по линия на НЗОК при средно 200 евро за Европа. Потреблението на много нови терапии е пъти по-ниско отколкото средноевропейското, а част от лекарствата изобщо не стигат до нас с години. Но, от друга страна, никой не избира кога и от каква болест да се разболее и ролята на солидарната здравна система е всеки да бъде подпомогнат, когато му е нужно. Стигмата да си болен в България е дотолкова свързана с неудобства, отделяне на огромни лични средства, административни пречки, безотговорност и сблъсък с нечовешко отношение, че всички управляващи здравния сектор от 2001 г. досега би трябвало колективно да се извиняват на пострадалите.

Как се образува цената на лекарствата
Производителите регистрират цена на лекарство, което се покрива от здравната каса, като то трябва да се заплаща от здравните каси в 12 (плюс пет резервни) държави от ЕС. За България се приемат най-ниските цени в тази кошница. На всеки шест месеца фармацевтичната компания трябва да подава декларация с цените си в останалите държави и ако тя намалее, автоматично това да се случи и в България.

Към цената на производител се добавя надценка за търговец на едро – 7%, 6% или 4% в зависимост от цената на производител. Надценка от 7% се добавя на продукти с цена под 10 лв. Ако цената е над 30 лв., надценката е 4%, но не повече от 10 лв.

В допълнение – към цената на производител се добавя надценка за аптека – 20%, 18% или 16% в зависимост от цената на производител. Най-високата надценка е за продукти с цена до 10 лв. Ако цената на производител е над 30 лв., надценката е 16%, но не повече от 25 лв.

Към цената на производител и надценките се добавя 20% ДДС.

През миналата година надценките на дистрибуторите и аптеките бяха намалени с по 2 процентни пункта.