4 Въведение 5 а анализ на икономическото и социалното състояние 6 Географско положение 6



страница11/21
Дата30.09.2017
Размер1.66 Mb.
#31353
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   21

6.2 Транспортна мрежа


Софийска област има добра транспортна достъпност, която се осигурява от транспортна мрежа, вкючително пътна мрежа от висок клас. Високата степен на изграденост се дължи на стратегическото положение на областта по отношение на столицата и границата с Република Сърбия и Черна гора. Транспортната мрежа благоприятства достъпа до услуги и повишава инвестиционната и бизнес привлекателност на общините, обслужвани от транспортните коридори и първокласните пътища. Същевременно пътната мрежа в пограничните и планинските райони е неразвита, а техническото състояние на инфраструктурата е крайно незадоволително.

През територията на Софийска област преминават два от трансевропейските международни коридори:



  • Коридор № 10 (Централна Европа-Белград-София- Истанбул). Коридорът съвпада с 70 км. от автомагистрала “Тракия” в направление София – Истанбул. На границата със Сърбия и Черна гора е разположен ГКПП Калотина. Предвижда се в рамките на плановия период да се доизгради автомагистрала «Тракия», което включва и отсечката Калотина – Околовръстен път София.

  • Коридор № 4 (Северна и Централна Европа-Видин-София-Атина). Коридорът покрива близо 72 км. от автомагистрала “Хемус”

Общата дължина на пътната мрежа на 2 856 км., от които 118 км. са автомагистрали. Средната гъстота на пътната мрежа е 40,4км./100кв2, което е над средната стойност за ЮЗПР (33,9км/10 кв.км.) и България (33,0км/100 кв. км). Високата степен на изграденост на пътната мрежа се определя от местоположението на столицата София. Областта се характеризира с висока степен на изграденост на пътища от висок клас спрямо средните показатели за страна. Преминаващите участъци от автомагистралите “Хемус” и “Тракия” през територията на Софийска област предоставят отлични възможности за достъп до голяма част от населените места в общините са предпоставка за инвеститорски интерес.

Важни за развитието на областта са и пътищата от първокласната мрежа, които са разположени радиално спрямо столицата. Тяхната дължина е 363 км., формирайки 24% от републиканската пътна мрежа минаваща през територията на Софийска област.



  • Е-79 Видин – Мездра – Ботевград – Благоевград – Кулата. Пътят съвпада с трасето на МТК № 4, осигурявайки връзка с Румъния на север и Гърция на юг..

  • Е-83 Гара Бяла – Плевен – Ябланица – Ботевград14. Пътят осигурява връзка с област Ловеч от Северен централен планов район.

  • Е-80 Калотина – София – Пловдив –Капитан Андреево. Пътят съвпада с МТК №10 и осигурява връзка с Турция. При с.Калотина функционира единственото ГКПП на територията на областта.

  • Е-871 и Е-773 Кюстендил – София – Пирдоп – Казанлък – Сливен - Бургас. Пътят свързва Софийска област с областите Кюстендил и Перник от ЮЗПР и област Пловдив от Южен централен район. Осигурява се връзка с Република Македония чрез ГКПП Гюешево - Куманово и на изток с черноморското пристанище Бургас.

Като цяло изградеността на пътната система е основно от пътища с асфалтова настилка – 98.2%. От останалите пътища според вида на настилката най-висок е дела на пътищата без настилка, малко над 1% от пътищата в Софийска област. В голяма степен

Източник: ТСБ-София

това се пътища разположени в периферни планински райони без значение за икономическия живот, които имат единствено значение за местните общности. Липсата на средства и отлагане във времето на ремонтните дейности по поддръжка и доизграждане на наличната пътна система е причина за влошаване на техническото състояние на част от третокласните и особено на общинските пътища. Това може да се окаже съществена пречка, която затруднява интегрирането на областта в европейското икономическо и социално пространство, ограничава мобилността и достъпа до различни видове стоки и услуги на местното население.

Приоритет по отношение на техническите характеристики на пътя е необходимостта от извършване на ремонтни дейности на второкласни (23% от републиканските пътища на територията на областта) и третокласни (45%), които осигуряват връзка със София и близките области.

Поради недостатъчни финансови средства в общинските бюджети за поддръжка и ремонт на месните пътища, голяма част от тях са амортизирани. Техническото състояние на тези пътища е лошо – настилките са с недостатъчно ширина, крайно износени и деформирани. Проблемно се оказва и поддръжката на пътните елементи, като значителна част от тях - настилка, габарити, маркировка, сигнализации, отводнителни и укрепителни съоръжения не отговарят на европейските стандарти за сигурност, комфорт на пътуването и безопасност на движението. Допълнително затруднение се явява и характерния за областта планински релеф, които затруднява и увеличава разходите за поддръжка на пътната система.


6.3. Железопътен транспорт


През територията на Софийска област минават две от основните железопътни магистрали на България. Първата е с направление Калотина – София – Пловдив – Димитровград и втората с направление София – Мездра. Железопътните магистрали са част от двата Трансевропейски транспортни коридори №4 и №10, които минават през територията на областта.

Планинският релеф характерен за областта, в значителна степен затруднява изграждането и поддържането на жп инфраструктура. В периферните райони изградената железопътна мрежа е от нисък клас или липсва. Броят на пътниците и конкуренцията на автобусния превоз, ограничава икономическата ефективност на проектите за изграждане на железопътна инфраструктура, като същевременно води и до закриване на някои от пътническите линии, което намалява мобилността на местното население и ограничава достъпа до публични услуги. Провежданата политика за икономическа ефективност се очаква да доведе до задълбочаване на процесите за съкращаване на слабо натоварени жп линии.

Алтернатива на жп. транспорта през последните години се явява автобусния превоз, който в повечето случаи предлага значително по-гъвкави решения като маршрути и транспортни разписания. Те използват предимствата на вече изградената транспортна инфраструктура, успяват да осигурят в по-голяма степен комфорт на пътниците, намаляват и времето за пътуване. Това прави автобусния транспорт по-конкурентноспособен и предпочитан като средство за пътуване.

Независимо от политика по отношение на железопътния превоз, съществуват населени места в областта, които са зависими от жп транспорта в осъществяване на контакти с други общини и области. Те следва да бъдат подкрепени по отношение на запазването на функционирането на този вид транспорт, в противен случай населението в конкретните селища ще бъде изолирано.

Развитието на железопътната инфраструктура ще бъде насочено преимуществено към модернизация на двете основни жп магистрали и изграждането на производствени и складови терминали, които да подпомогнат развитието на бизнеса в областта. Възможността за изграждане на разклонение към изградени или изграждащи се индустриални паркове може да се окаже от съществено значение при формиране на инвестиционния избор на компании (български или чужди) за позициониране на техния бизнес на територията на областта.


Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница