"Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него, знаейки, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него" (Рим. 6:8-9).
Христос нямаше защо да умира, защото Неговият живот беше безгрешен. Въпреки това Той умря, та ние да не умрем вследствие на нашия грешен живот. Когато говорим за смърт, ние говорим за втората смърт (Откровение 20:14). Ние все още умираме физически, което сочи назад към нашия грешен произход, а също към нашето продължаващо морално непокорство като нарушители на Божия закон.
Ние ще живеем с Него, в света след смъртта. Той беше възкресен от физическата смърт; така и ние ще бъдем възкресени от физическата смърт (1 Коринтяни 15 гл.). Грехът води до смърт – физическа смърт, а след това втората смърт на вечното наказание. Тъй като грехът по принцип не царува над нас, то и втората смърт не царува над нас. Така, Павел писа (не за физическата смърт, а за втората смърт): “О, смърт, де ти е победата? О, смърт, де ти е жилото?” (1 Коринтяни 15:55).
Ако смъртта повече не царува над нас по принцип, то заплахата от наказание за нашите престъпления по закон повече не царува над нас по принцип. Заплахата от земно наказание, да. Бог все още ни наказва за нашите грехове (Евреи 12:5-7). Заплахата от физическа смърт, да. Последствията от Адамовото престъпление са все още с нас. Но не и втората смърт.
Вероятен отговор
“Тъй като сме мъртви в Христа, не можем да умрем от втората смърт. Така, повече не сме задължени да зачитаме старозаветния закон. Христос плати цената. Ние живеем като свободни хора – свободни от товара на закона!”
Моят отговор: Да, Христос плати цената. Смъртното наказание, което грехът ни наложи – смъртно наказание, изявено чрез закона (но не и създадено от него) – е премахнато. Нашият Баща на небето е наказал Христос вместо нас. Ние сме осиновени морално в новороденото Божие семейство. Вече не сме лишени от наследство синове. Но трябва ли осиновените синове да се обърнат и да нарушат самите закони, които изявяваха тяхното положение като лишени от наследство синове?
Трябва да зачитаме старозаветния закон, дори вече да не се страхуваме от неговите последствия след възкресението. Най-малко, защото знаем за неговите последствия преди възкресението. Има земни благословения, свързани с покорството към закона, и земни проклятия, свързани с престъпването му (Второзаконие 28 гл.). Но далеч по-важно, Бог написа тези закони и Бащата осъди Сина Си за това, че ние сме ги престъпили.
В Първото послание на Йоан четем, че възможността ни да изпитваме нашето спасение – макар и не основата на нашето спасение – е основана на съществуването на Христовите заповеди. Павловите думи не противоречат на Йоановите. Павел зачита закона като инструкция за лично поведение, както и Йоан. А вие? Ако не, защо?
За допълнително изучаване: I Йоан 1:6-7; 2:3-6; 3:4, 10, 22-24; 5:2-3.
Въпрос 39 - Как може грехът все още да "царува" в нас, ако се покоряваме на Божия закон?
"Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса. И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти" (Римляни 6:11-12).
Павел ни предупреждава да не позволяваме на греха да царува в нашите смъртни тела. Очевидно грехът не може да царува над нашето духовно естество, което е изкупено, и което ще отиде при Бога при смъртта ни. Това естество ще бъде свързано след възкресението със съвършени, свободни от тление тела (1 Коринтяни 15:42-44). Но нашите смъртни тела все още са предмет на грях. Никога не забравяйте, “Духът е бодър, а тялото е немощно.” (Матей 26:41).
Как разбираме кога сме изправени пред грешно изкушение? Как различаваме изкушението от възможността? Още веднъж се връщаме към вековния въпрос: По кой стандарт? Павел ни казва, че нашите смъртни тела са все още под царуването на греха. Той ни предупреждава за тази заплаха. “Неговите страсти” са все още с нас. С други думи, ако повече не сме под царуването на греха по принцип заради Христовата смърт и възкресение, защо да си позволяваме да бъдем управлявани от греха в плътта?
Отговорът е ясен: не трябва да позволяваме на нашите смъртни тела да бъдат управлявани от греха. Трябва да дисциплинираме себе си да избягваме греха. Но кой е нашият критерий за грешно поведение, ако не е Божият Закон? Стандартите на хуманизма?
Вероятен отговор
“Начинът, по който избягваме управлението на греха в нашите смъртни тела, е да разчитаме на Святия Дух да ни води в пътеките на правдата. Не трябва да се връщаме към подробностите на старозаветния закон.”
Моят отговор: Отново се връщаме към задачата да изпитваме духовете, за да видим дали са от Бога. Ако това, което вярваме, че е Божият Дух, ни казва да вършим нещо обратно на откритото, написано Божие Слово, защо трябва да вярваме, че духът, говорещ на съвестта ни, е Святият Дух? Сатанистите също чуват духове. Моралните бунтовници вършат това, което е правилно в техните очи, но е мерзост пред Бога. Но как да разберем кое е мерзост пред Бога? И ако не знаем как да разберем, не се ли връщаме към моралния релативизъм, проклятието на съвременното хуманистично общество? Кое ще разграничи нашите действия от действията на противниците на Бога? Божият Дух ли царува в нас?
Как можем да разчитаме на някаква интуиция да ни води, когато интуицията е забележително ненадеждна, освен ако е подкрепена от подробно познание за Божия всеобхватен закон? Как можем да уповаваме на нашата съвест, освен ако е подкрепена от подробно познание за Божия всеобхватен закон? Хората биват изхвърляни от училище за четене на нечисти книги. Какво е “нечиста книга,” списанието Плейбой или тази книга? (Ние знаем кое причинява повече проблеми за училищните администратори! Подсказване: То няма картинки.) Как можем да извършваме праведно отсъждане за добро и зло, ако отхвърляме Божиите стандарти за праведност?
За допълнително изучаване: Изход 20; Второзаконие 11:1-32; 28:15-68; Псалм 119:17-32.
Сподели с приятели: |
