Актуализирана национална стратегия за младежта (2014-2020) Октомври 2013 г
МЛАДИТЕ ХОРА В МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
Изтегляне 1.5 Mb.
|
МЛАДИТЕ ХОРА В МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИДемографски тенденцииСпоред националната дефиниция, приета в Програмата за развитие на селските райони (2007-2013 г.), 231 от общините са селски и съставляват 87,5% от общия брой български общини. Селските райони обхващат територия от 90 481 км2 (81,4% от територията на страната). Според преброяването на населението от НСИ през 2011 г., броят на населението в селските райони е 2 903 101 души, които съставляват 39,4% от общия брой на населението в страната. Те живеят в 208 града и 3 918 села, като 48,2% от тях живеят в градовете и 51,8% - в селата. Гъстотата на населението в селските райони е средно 32,1 души/км² и е два пъти по-ниска от средната за страната (66,4 души/км²). Регистрираното ниво на безработица в селските общини все още остава сравнително високо - 20,2%, при средно 12,1% в градските. Възрастовата структура в малките населени места и селските райони е силно деформирана и не може да осигури както възпроизводството на населението, така и възпроизводството на трудовия потенциал. В периода 2010 - 2012 г. около три четвърти от младите хора живеят в градовете (75.21% през 2010 г., 76,22% през 2011 г. и 76.16% през 2012 г) и само една четвърт в селата (24.8% - 2010 г., 23.8% - 2011 г. и 23.8% - 2012 г.).
Демографските процеси в периода 2010 – 2012 г. са оказали най-силно влияние при младите хора, живеещи на село, като те са намалели с 6.20% докато при младите хора, живеещи в града този темп е сравнително по-нисък - 1.21%. Според Годишния доклад за изпълнение на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) на Министерство на земеделието и храните се задълбочават тенденциите за влошаване структурата на населението в селските райони. През 2011 г. населението на България е намаляло със 177 644 души, което в по-голямата си част се дължи на намалението в селските общини със 140 500 души (– 4.65%). Намалението на населението в селата е значително по-високо от намалението в градовете. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 2.2‰, а в селата - минус 12.7‰, което означава, че намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. Основните фактори за намаляване броя на населението в селските райони са неблагоприятната възрастова структура, отрицателният естествен прираст и миграцията от селските към градските райони. Миграция и емиграция Данните от национално представително лонгитюдно проучване сред младите хора на Агенция Медиана през 2011 г. сочат, че най-склонни към миграция са младежите, живеещи на село (20%) и малките градове (19%), а най-малки са нагласите при тези, живеещи в големите градове и София (9%). Анализът на данните от проучването38 показва, че неудовлетвореността от възможностите за реализация и добре платена работа увеличават емиграционните и миграционните нагласи на младите хора в малките населени места. Всъщност, голямата част от заявяващите, че ще мигрират, на практика са потенциални емигранти – заявяват, че имат и планове да емигрират.
Световната икономическа криза оказва негативно влияние върху професионалната реализация на младите хора в страната. Това влияние е различно при младите хора, живеещи в града и на село. В рамките на периода 2010 – 2012 г. се наблюдава увеличение на коефициентите за икономическа активност с 4.2 пункта, както при младите хора в селата, така също и при тези живеещи в градове по данни на НСИ. Въпреки че се наблюдава увеличение на коефициента на заетост на младите хора в селата с 2,3 пункта през 2012 г. спрямо 2010 г., той остава на по-ниско ниво (33.6% - 2012 г.) от този на младите хора в градовете (38.8% - 2012 г.).
Кризата в много по-голяма степен засяга младежите, отколкото останалата част от населението. По данни на НСИ за периода от три години (2010-2012 г.) коефициентът на безработица при младите хора в градовете е нараснал с 3.1 пункта при нарастване от 3.8% при младите хора в селата. Безработицата при младите хора в селата обаче остава на чувствително по-високи нива – 26.2% по данни на НСИ за 2012 г. спрямо тази при младите хора в градовете – 19.2%. През 2011 г. в 28 общини от селските райони нивото на безработица надхвърля 30%. Високата безработица при младите е основен фактор за намаляване на процента на тази група във възрастовата структура на населението в селските райони. Голяма част от икономически неактивното население в селските райони, на възраст между 15 и 29 години, се занимава единствено с домашни и семейни задължения - 25% в сравнение с 14% в градовете. Основният проблем в селските райони е високото ниво на дългосрочната безработица, която е почти 3 пъти по-висока от тази в градските райони. Въпреки това е изключително трудно намирането на квалифицирани работници от страна на предприемачите в тези райони, основна причина за което е понижаването на качеството на работната сила в селските райони, поради влошаване на образователната и възрастовата структура на населението.40 По данни на общините в страната41 в малките селища се наблюдава изостаналост спрямо условията на градската среда и ниското качество на живот. Достъпът до формално и неформално образование, професионално образование и обучение, информация и консултиране на младите хора в малките населени места и селските райони е ограничен. Намаляват привлекателните възможности за икономическа активност и професионална реализация.
В периода 2007-2012 г. общо за страната делът на домакинствата с достъп до интернет непрекъснато нараства – увеличението е от 2,2 пъти. Въпреки това, по данни на Евростат, през 2012 г. България (50,3%) дели последните четири места по този показател с Италия (55%), Гърция (51%) и Румъния (50%). За всички останали държави – членки стойността на показателя е ≥ 60%. Причините за това представяне се крият във факта, че степента на компютърна грамотност на населението в България остава все още ниска. Друга причина е фактът, че ползването на интернет е силно ограничено сред по-възрастното население и групите на безработните и икономически неактивните лица, различни от „учащите”. Лица, регулярно използващи интернет (всеки ден или поне веднъж седмично)42
Ползването на компютър и интернет са ключови характеристики на днешното младо поколение. Потребителите на интернет сред изследваните младежи възлизат на 94 на сто, 85% имат достъп до компютър с интернет, 88% могат да работят с компютър. Нещо повече – нарастването на дела младежи, които могат да работят с компютър е със 17 пункта в сравнение с 2009 г. (71%) и 13 с 2011 г. (75%). Драстично до 4.5% спада делът на неумеещите да работят с компютър от 18,7% през 2009 и 12.5% през 2011г. Ползването на Мрежата (56%) е второто нещо след излизането с приятели (76%), което младежите най-често правят в свободното си време.43 Достъпът до Интернет е в пряка зависимост от населеното място, в което живеят младежите. Ползващите го в столицата и големите гладове са близо два пъти повече отколкото тези в селата. Причината следва да се търси в по-добрата инфраструктура в София и в големите градове, докато в селата локалните мрежи все още се изграждат, а интернет-доставчиците са твърде малко на брой или липсват. Според Европейската комисия основните причини за различията между градските и селските райони в широколентовия достъп до интернет са ниска гъстота на населението, отдалеченост и недостатъчна конкуренция. Други социално-икономически фактори, като например ниски доходи и недостатъчна образованост, липса на достъп до нови технологии, ниско качество на услугите, липса на приложения с подходящо съдържание за земеделския бизнес и за бизнеса в селските райони, ниска информираност или застаряващо население, допринасят за ниските равнища на разпространение. Подходът в тези зони е не само да се осигури възможност на гражданите за достъп до широколентови услуги, но и да се осигурят места, например читалищата и обществените библиотеки в рамките на проект „Глобални библиотеки”, където да се предоставят широколентови услуги на социална база. Данните от национално представително лонгитюдно проучване през 2012 г. регистрира висока технологична обезпеченост на младежите от малките населени места и селските райони - 82% имат достъп до компютър. Този дял все още изостава от националните резултати, но ясно показва тенденция за намаляване на различията между урбанизираните и селските райони. Всяко четвърто домакинство на младежи от малките населени места и селските райони си е купило през последните две години нов компютър или лаптоп. Покупките на нова компютърна техника отново, макар и с малко изостават (5 пункта) от средните за страната. 85% от младежите в малките населени места и селските райони ползват компютър в къщи, а 13% в училище. В библиотека ползват компютър 4%. На работното си място това правят 7% от младите хора, което е близо два пъти под средното за страната. Времето прекарано пред компютър е по-малко от средно регистрираното за младежите в страната. Достъпът до Интернет се доближава чувствително до регистрирания за урбанизираните райони. С интернет, независимо къде - у дома, в училище, на работа или другаде, разполагат 81% от младежите. Потребителското поведение в малките населени места и селските райони е много близко до това на потребителите от страната. Интернет е посочен от 36% от младежите, като основен източник на информация веднага след телевизията (54%).44
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||