Антиинфекциозни лекарства1  Противомикробните лекарства



страница1/16
Дата02.02.2023
Размер0.69 Mb.
#116477
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16
Antibiotics



АНТИИНФЕКЦИОЗНИ ЛЕКАРСТВА1
Противомикробните лекарства (антибиотици, хинолони, сулфонамиди, нитрофурани, оксихинолини; антимикобактериални, антилуетични, противовирусни, антимикотични и други средства) се прилагат за етиотропно лечение на заболявания, причинени от различни видове бактерии, рикетсии, вируси и гъбички.
Противопаразитните лекарства (антипротозойни, антихелминтни, скабицидни, педикулоцидни) се прилагат за етиотропно лечение на протозоози, хелминтози и ектопаразитози (краста, въшливост).
Антисептиците и дезинфектантите се използват предимно като профилактични средства, предпазващи от развитие на инфекция.
Имуноглобулините, антитоксичните серуми и ваксините са биопродукти, създаващи имунитет срещу различни инфекциозни причинители.


1. Антибактериални лекарства



АНТИБИОТИЦИ
Бета-лактами: пеницилини, цефалоспорини, карбапенеми и монобактами
Небета-лакатми: аминозиди (аминогликозиди), тетрациклини, амфениколи, макролиди и кетолиди, линкозамиди (линкозамини), гликопептиди, липопептиди, стрептограмини, полимиксини и др.
СИНТЕТИЧНИ АНТИБАКТЕРИАЛНИ ЛЕКАРСТВА
Антимикобактериални лекарства: противотуберкулозни и антилепрозни
Хинолони (гиразни инхибитори): флуорирани и нефлуорирани
Сулфонамиди (антагонисти на ПАБК): монопрепарати и сулфонамид/триметоприм
Оксихинолини
Нитрофурани



Антибиотиците са продукт от метаболизма на различни гъбички и бактерии или полусинтетични аналози на тези продукти, които спират размножаването на микроорганизмите или ги разрушават.
Според МЕХАНИЗМА НА ДЕЙСТВИЕ антибактериaлните лекарства се разделят на следните групи: а) потискащи синтеза на бактериалната стена (β-лактами, бацитрацин, изониазид, гликопептиди, фосфор-съдържщ антибиотици); б) потискащи белтъчния синтез в микроорганизмите чрез свързване с 30S субединицата на рибозомите (аминозиди, тетрациклини); в) потискащи белтъчния синтез чрез свързване с 50S субединицата на рибозомите (амфениколи, макролиди, линкозамини, липопептди, стрептограмини, оксазолидиндинони – линезолид); г) повишаващи пропускливостта на бактериалната мембрана – полимиксини; д) потискащи синтеза на нуклеинови киселини – рифамицини (инхибират бактериалната РНК полимераза), хинолони (потискат ДНК гиразата), етамбутол, оксихинолини, метронидазол, хлороквин; е) потискащи метаболизма на фолиевата киселина (сулфонамиди, сулфонамид/триметоприм).



Според СПЕКТЪРА НА ДЕЙСТВИЕ се различават: а) широкоспектърни препарати (тетрациклини, аминозиди, аминопеницилини, карбоксипеницилини, уреидопеницилини, цефалоспорини, карбапенеми, амфениколи, рифамицини, флуорохинолони, сулфонамиди, сулфонамиди/триметоприм, нитрофурани, оксихинолини); б) тeсноспектърни препарати (биосинтетични пеницилини, β-лактамазоустойчиви пеницилини, монобактами, макролиди, линкозамиди, полимиксини, синтетични противотуберкулозни средства).


Според ТИПА НА ДЕЙСТВИЕ се различават: а) препарати от I група, действащи бактерицидно върху размножаващи се и неразмножаващи се микроорганизми (аминозиди, полимиксини); б) препарати от II група, действащи бактерицидно само върху размножаващи се микроорганизми (β-лактами, флуорохинолони, ванкомицин); в) препарати от III група, действащи бактериостатично (тетрациклини, макролиди, хлорамфеникол, линкозамиди, рифампицин, сулфонамиди, нитрофурани, оксихинолини, метронидазол).


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница