Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

"Яденето е една необходимост на земята. То е най-важното от всички не­ща в света. Добре, сега някои казват: "Яденето е нещо обикновено.", Не, то е нещо необикновено. Това са най-великите сили, сгъстени в такава види­ма форма. С хиляди години хората ядат, но не са разбрали смисъла на та­зи храна. Азотът, кислородът, водо­родът, това са форми, в които са зат­ворени известни сили на природата, а в тия сили е затворен разнообразният жи­вот, който се предава." (40-1922)

Учителя П. Дънов ни дава образно ценността на храната, която съдържа скрити сили в себе си чрез елементи­те, които я изграждат. Химическите елементи като азотът, кислородът и водородът са форми, в които са к-лапсирали силите, необходими за

живота на органичните форми. Тези сили, т.е. енергии, представляват еле­ментарния живот на материята, кой­то се предава чрез храната на по-висшите живи вече форми на биосфера-та на природата. Това препредаване на силите или енергиите всъщност е процесът на експанзиране, т.е. изра­зяване в многообразието. Само бла­годарение на това освобождаване на енергиите живите клетки на организ­ма не могат да живеят, т.е. могат да осъществят своята физиологична за­дача в тялото. В целия цикъл на хра­ненето, следователно, ние намираме кръговрата в изявата на живота: ко­лапс и експанзия. В биосферата на зе­мята, като се започне от най-низшите форми и се стигне до човека, става непрекъснато усвояване или предава­не — колапс и експанзия на енергии. "Основните хранителни вещества — мазнини, белтъчини и въглехидра­ти, приети чрез храната, трябва оба­че да Се преустроят и пригодят за да­дения вид организъм, тъй като те са все още чужди за последния. Всяка биологическа форма в биосферата на природата има свой вид градивни ве­щества — мазнини, белтъчини и въг­лехидрати. При това пригаждане на хранителните елементи към специ­фичността на дадена жива форма мазнините и въглехидратите могат да се взаимнозаместят от самия органи­зъм, но белтъчините, които единст­вени съдържат елемента азот, не мо­гат да бъдат заместени от другите хранителни вещества. (191) Затова Учителя счита, че "Яденето е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго. Яденето е трансформиране на грубата енергия в умствена. След като се наядеш, ще започнеш да пееш, по този начин ще превърнеш умствената енергия в духовна. А що се отнася до молитвата, тя е закон за трансформиране на ум­ствените енергии." (39-1921)

Тук ни се представя как елементар­ните енергии на материята чрез хра­носмилането, музиката и молитвата се трансформират една в друга: от хи­мически енергии на храната в умстве­на енергия на умствения свят и накрая в духовна енергия в духовния ни свят. Затова Учителя счита, че храненето ка­то принцип "е най-важното от всички неща в света".

"Първоначално Бог е казал на чо­века да се храни с плодове. Обаче след потопа, като видял, че човек не може да се храни само с плодове, позволил му да се храни с месото на животните, но не и с кръвта им. По­неже животът е в кръвта, затова кръв­та на животните не трябва да се упот­ребява." (138-1934) Тук намираме ис­торическо обяснение на месоядство-то, въпреки желанието на Бога човек да бъде плодоядно същество. Този критичен период след създаването на човека в рая е голямо изпитание за същия. Допуснатата грешка в рая трябва да се завиши и с месоядство-то. Така че в своя еволюционен път, т.е. пътя към усъвършенстване, пътя към сингуларност с Бога човекът тряб­ва да се изчисти, за да се върне към първоначалното си състояние, като същество от най-висок ранг.

"Вегетарианството, и това не е пра­вилно схващане за диетата, защото природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко об­щество трябва да си избере подходя­ща храна, която да дава най-добри ре­зултати." (38-1919) Видно е, че не мо­же да се изисква от целия свят, от всич­ки народи, от всички общества да употребяват една и съща храна. Послед­ната съответства на нивото, на което се намира човек в своето развитие.

"Съвременните учени говорят за месото като за по-силна храна. Наис­тина, месото е по-силна храна, но по-вредна. Тя съдържа повече отрови и прави човека груб, жесток. Тревопасните, като вегетарианци, са дошли до по-високо съзнание от месоядните жи­вотни. Като ги колят, те изпитват осо­бен страх, който образува в органи­зма им известни токсини." (62-1923)

Известно е, че при лова на живот­ните от ловците, в тялото на подгоне­ното животно се натрупва много млеч­на киселина и други токсини, следст­вие на което месото на такъв дивеч е кисело и даже горчиво. Затова ловци­те, преди да подготвят месото на ди­веча за консумация, го изкисват, най-малко 24 часа в солена вода. Незави­симо от това клетките на животинско­то месо се разпадат и разлагат от соб­ствените ензими много бързо в срав­нение с тъканите на растението и на плода му. Ензимите и ферментите в месото бързо задействат и променят състава на тъканите. При растително­то царство тъканите са по-стабилни и устойчиви и разпадът им настъпва мно­го по-късно. Особено непълноценни и вредни поради токсините са: колба­сите, луканката, шунката, консервите от месо и др. При много от тези ви­дове месни храни, напр. луканките, месото даже не е топлинно обработ­вано и е в стадий на разпад, поради което киселее. Този вкус на разпад­налото се месо се припокрива от мно­жеството подправки, които се приба­вят за консервиране. Говори се, че прабългарите са запазвали месото на убитите от тях животни върху кожата на коня си като го поставяли под седлото. Потта на коня със силното съ­държание на потна сол запазва месо­то от вмирисване и червясване.

"Ако погледнете през очите на ве­гетарианците, това ловене на риба до­ри не е похвално. Те ще кажат: как е възможно, велик Учител (Христос), до­шъл на земята да спасява хората, да помага на учениците си в ловене на ри­ба? Обаче, какъвто спор да се води, хората ловят риби и ги ядат. Засега и месоядството съществува, и вегетари­анството има право на съществуване. И двата вида храна има свои психоло­гически причини, които оправдават тях­ното право на съществуване." (91-1928)

Различната храна в отделните на­роди, общества и хора явно говори за техния уровен на развитие. Поради то­ва не може да се изисква еднотипност в храненето. Изисква се време от раз­лични периоди, докато се осъзнае най-правилното хранене и най-добрата хра­на, нужна за един високо духовен чо­век. А тя ще е тази, която Бог понача­ло ни е определил — плодовата.

"Някои вегетарианци се отказват от употребата на известни масла, с цел да пречистят кръвта си. Кръвта не се пречиства само чрез храната. За да се пречисти кръвта, човек трябва да има чисти мисли и чувства, широки раз­бирания, да може лесно да трансфор­мира нещата. Всеки човек се нуждае от храна, съответно неговото разви­тие. Следователно, ако месото не е вредно за някого, той може да го яде. Вреди ли му, той трябва да се откаже от него. Друг е въпросът, ако човек доброволно се откаже от месото, без да му вреди, по високи морални съ­ображения. Пълен вегетарианец мо­же да бъде онзи, на когото деди и прадеди, от четири поколения насам са вегетарианци." (106-1929) "Кой е най-важният аргумент на вегетарианците, че не трябва да се яде месо? — Те казват: понеже и животните, като хората са грешни, живеят с известни страсти и лоши качества, всичко това внася в организма отрова, която се от­разява зле върху организма на чове­ка. Единствената здравословна храна за сегашния човек е растителната — тя смекчава грубото естество." (16-1924-25) "Според мене истински вегетари­анец е онзи, който никога не се е съб­лазнявал от месото, и в широк смисъл на думата. Някой вегетарианец, риба­та го привлича. При изключителни слу­чаи човек може да яде риба — няма нищо престъпно в това." (121-1929) "Хората умират, защото са месоядци. Господ учи хората да не ядат месо. Ко­гато престанат да ядат месо, няма да има смърт на света." (31-1917)

Нека наблегнем на една мисъл на Учителя: "Според мене истински вегетарианец е онзи, който никога не се е съблазнявал от месото и в широк смисъл на думата." А месото е тъ­канта на всички млекопитаещи живот­ни и хората включително. Значи ли, че като се откажем от месната храна, а ни привлича "месото" на противния ни пол, че сме вегетарианци? Ние, хора­та, премълчаваме или не искаме да обсъждаме един голям недостатък в поведението ни като "разумни" същес­тва. Това е невъздържаността в поло­вия си живот. Вегетарианци, а по път и над път търсим противния пол, за да се удоволстваме. Та това не е ли нас­лада чрез "месото"? Плътта може да използваме за удоволствие, а се къл­нем във вегетарианството и намира­ме упрек у тези, които се хранят с месо. Така че мисълта на Учителя, че сме вегетарианци едва тогава, когато не се съблазняваме от "месото" в ши­рок смисъл на думата, трябва да схващаме и по отношение привързаността ни към половите сношения. "Що се от­нася до вегетарианството" в пълния смисъл на думата, във всички светове — физически, сърдечен и умствен — това е въпрос на векове." (1-1922) За­щото "Освен хигиена на физическия живот, има и хигиена на психическия. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувства и действие." (25-1928-29) Как да се храним? Това е въпрос също от съществено значение за здра­вето ни. "Никога не яж при неразпо­ложение. Ще ядеш само ако си гла­ден. Здравословно е да се яде с раз­положение, т.е. да чувствуваш удо­волствие при ядене." (61-1922) "Ни­какво бързане при ядене. Абсолют­но не се позволява на ученика да пре­яжда. Като усети, че му е най-прият­но яденето, да спре там." (61-1922) "Здравият яде умерено и с разполо­жение и стомахът му е винаги в изп­равност. Колкото и сладко да му е яденето, щом дойде моментът, ко­гато изпитва най-голяма приятност, той спира — винаги оставя място в стомаха си поне за още 20 хапки." (21-1925-26) "Първо правило за хра­нене: ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сут­рин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Никога не яж, ако нямаш разположение. Второ прави­ло: на ученика на една окултна шко­ла не му се разрешава да яде бързо, абсолютно забранено. Трето прави­ло: никога не е позволено в окултна­та школа на ученика да преяжда." (65-1922) "Пак повтарям: когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спре­те там. Човек всякога трябва да оста­ва малко гладен; щом дойде момен­тът, когато яденето е най-сладко, да спре. И в чинията, от която е ял, ви­наги трябва да остава малко от яде­нето, да не изяжда всичко." (79-1927)

"Който яде бързо, без да дъвче хра­ната си, страда от стомах; който не дъвче добре мислите си, страда от гла­воболие; който не дъвче добре чувст­вата си, страда от сърце." (143-1935) Защото "Когато стомахът работи доб­ре, тялото е здраво; когато сърцето чувствува правилно, душата е здрава; когато умът мисли право, духът е здрав. Умът приготвя храна за духа, да се прояви." (23-1926-27) "Прес­тъпление е човек да преяжда. Като пре­яжда, той осакатява тялото си. Човек преяжда не само физически, но и аст-рално, и умствено." (109-1930) "Сут­рин да се храните след изгрев слънце, а вечер преди залязването на слънце­то. Вземете пример от птиците, а не от нощните птици и животни." (61-1922)

Защо тази настойчивост от страна на Учителя по отношение храната и на­чина на храненето? Той казва дослов­ното: "Ами аз не съм виждал досега един здрав вегетарианец. Те все са бол­ни хора, които искат да се лекуват с вегетарианството. Това още не е идея. Аз бих желал да видя един вегетариа­нец, който се е родил здрав." (72-1924)

Явно, че храненето като принцип в природата на човека трябва да се при­еме и като възпитателен акт. То не е само физическа проява на човека, но и душевна и духовна. Както казва Учи­теля, преяждането и храненето не е само физическо, но и астрално и ум­ствено. Затова, като си създадем здравни навици при храненето, ние съ­щевременно и изграждаме положи­телни навици в областта на чувствата и ума. Как да се храним, трябва да се научим още като малки деца. "В бъдеще жената като бременна още трябва да научи детето как да яде. Храната, която употребява бремен­ната жена и начинът, по който я въз­приема, оказва голямо влияние върху детето, което ще се роди." (119-1930) "Човек може да се храни само по един начин — през устата. Стане ли ангел, той може да се храни пак по един начин — чрез порите на тялото си. И човек се храни чрез порите, но несъзнателно. Порите възприемат пра­на от въздуха и по този начин обновя­ват организма." (23-1926-27)

Кожата у човека е орган на тялото му, който има най-голяма гранична и допирна площ с енергиите на приро­дата. Тя е най-голямата граница меж­ду организма и околната среда на биосферата. Такива големи гранични по­върхности имат и храносмилателния тракт и белите дробове, но кожата е тази, която най-вече ни свързва със светлината, електромагнитните пълне­жи на атмосферата, топлината, гра­витацията, вселенните лъчисти енер­гии и т.н. Кожата може да дифузира етерични масла и други съединения, да излъчва такива, изпуща мазнини и вода. Кожата регулира топлинния ба­ланс на тялото като повишава или на­малява изпаряването на вода чрез пот­та, чрез повишаване топлината си ка­то разширява кръвоносните си съдо­ве; намалява излъчването на топлина като свива кръвоносните си съдове и т.н. Дневното количество пот, което се отделя и изпарява чрез кожата, е средно 800-1000 куб. сантиметра. При силно затопляне на тялото или силни физически изпитания (труд, екскурзии и др.) отделянето на пот може да дос­тигне дневно до 4 литра. Кожата реа­гира на ултравиолетовата светлина, ка­то се пигментира — като защитна ре­акция към вредното въздействие на те­зи лъчи. Пигментацията на кожата е израз всъщност на здраво тяло и нор­мални физиологични функции. (191) Споменахме още, че кожата е орган на тялото, който има връзка по нервен път с всички органи и системи на тялото. Всеки орган има т.н. нервна проекция в определен участък на кож­ната повърхност на тялото. Този ко­жен участък се нарича зоната на Хиит (английски физиолог). Чрез дразнене или въздействие посредством редица физиотерапевтични манипулации (ин­фрачервени и ултравиолетови лъчи, топлина, медикаменти, масажи и др.) върху тези кожни участъци, съответ­ните вътрешни органи на тялото реа­гират, като засилват или намаляват фи­зиологичната си функция. Кожата е со­лиден защитник към външни инфекции, а същевременно може да допусне втриването в тялото на благотворни ве­щества (чрез йонофореза). Кожата носи сетивото за усет, чрез който въз­приемаме консистенцията на форми­те. Чрез добре развит усет на пръс­тите си човек може да възприема не само консистенцията на формите, но даже и техните цветове (има такива случаи при слепи хора). Значи кожата може даже да вижда.

Но коя е най-богата на хранителни вещества храна за човека? Според Учи­теля "Засега по-здравословна храна от живото няма. Обаче както днес ме­лят житото и приготвят хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят. За да може да използваме всич­ки хранителни вещества на житото, чо­век трябва да изоре нивата си с лю­бов, да посее и да ожъне житото с любов. Малцина вярват в това, но един ден всички хора ще се убедят в истин­ността на моите думи." (151-1939) "Ко­гато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните со­кове изчезват. След като мелят жито­то, турят брашното в чували, дето стои до пет-шест месеца. Това брашно ве­че не е живот. Ето защо по-добре е житото да не се мели, да се яде сурово, но понеже съвременните хора нямат здрави зъби, житото трябва да се вари поне, и в този вид, докато е топло още, да се яде. Всеки ден тряб­ва да се вари прясно жито." (77-1926)

"Известно е, че освен с физичес­ката храна човешкият ум се храни и с особена светлина, която сега хората изучават. Без да познава това, човек е изпитвал действието на светлината. Например някой ученик решава една мъчна задача, но тъмно е в ума му, не може да я реши. Дълго време мис­ли върху задачата си, докато най-после в ума му прониква светлина (проз­рение) и той я решава." (151-1939)

"Сега всички ония от вас, които са вегетарианци, нека ме разберат доб­ре, да не стават фанатици. Да, вярно е, че ние трябва да намерим онази съответна храна за нашия организъм. Под "вегетарианска" храна аз не раз­бирам например чисто растителна или строго плодова храна, но под "вегетарианска храна" бих нарекъл храната на съпоставянето, храната на разум­ния живот. Най-голямата отрова, коя­то съдържа месото и за която учени­те хора и не подозират, седи в това, че се посяга върху живота на онези млекопитаещи, които имат силно же­лание за живот. Съзнанието на тези животни е будно, те искат да живеят, следствие на което всичката им енер­гия е съсредоточена към центъра на земята." (881-1926) А известно е, че силите, които се насочват към земния център, не са благотворни за човека. "Едно от научните обяснения, с което се поддържа вегетарианството, е об­стоятелството, че съзнанието на жи­вотните, които се колят, е доста раз­вито. Те искат да живеят, не се подда­ват доброволно на колене. Насилието внася в организма на тези животни раз­лични отрови. Животните предчувствуват, че ще ги колят и започват да се смущават." (83-1928) "Човек трябва да се пази от животинските форми. Жи­вотинското в него трябва да се подчи­ни на висшето. Ядеш ли, не преяждай. Не давай на стомаха си това, което той иска, защото, по атавистически начин той понякога може да поиска месо или друга някоя храна, която днес не му понася. Човек трябва да бъде вегета­рианец по убеждение." (116-1929)

"И казва се, че всички месоядни животни имат постоянен глад, тревопасните се насищат, а месоядните вся­кога ядат и всякога са гладни, не се насищат. И следователно, според ме­не, месоядството е престъпление на Божия закон. Всеки, който пристъпи великия Божи закон на Любовта, Мъд­ростта и Истината, е месоядец, пър­вокласен месоядец. Тъй турям аз. А всеки, който изпълнява Божия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, е плодоядец, не вегетарианец, а плодоядец. Следователно месоядството и вегетарианството не седят само в това, да не ядем месо, както сега раз­бират - то е буквата на закона. Ме­соядец е всеки, който не изпълнява Божия закон." (40-1922) "Сега при пробуждане на съзнанието много от вас се индивидуализират. Пазете се от това състояние. Всички вие сте в състояние на РАДИАС, а в състояние на САТТВА няма нито един от вас. Хо­рата в състояние на Радиас употребя­ват повече солени, кисели и лютиви храни. Повечето от тях са месоядци. Човек не може изведнаж да стане ве­гетарианец. Истинският вегетарианец трябва да се е родил такъв и месото да не го съблазнява." (19-1925-26) "Човек с кафяви очи е любвеобилен, лесно се увлича. Който има сини очи, той минава за идеалист. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи в облаците. Ония, които имат кафяви очи, ако са месоядци, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сини очи трябва да се хранят повече с риба." (22-1926-27)

"Един ден, когато човек научи зако­ните да владее клетките си, да разши­рява и смалява тялото си — да го разп­ръсква в пространството и пак да съби­ра частите му, то ще минава през всич­ки пропасти без препятствия. Чрез си­лата на волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да минава през океани, да пътува от земята до слънце­то." (96-1923) "Отношенията на човека към външния свят ще бъдат такива, как­вито са отношенията му към неговите поданици — клетките на неговия орга­низъм. Човек представлява голямо об­щество от много членове, които трябва да се превъзпитават, да живеят в един­ство. За да дойде до единство със сво­ите членове, човек трябва да изучава самообладанието." (21-1925-26)

Но за съжаление най-малко хората могат да владеят себе си. Самообла­данието е въпрос на бъдещето. Всич­ки ежби, недоразумения и свади меж­ду хората се дължи на липса на само­обладание. Но не само към отноше­нието с хората трябва самообладание. То е необходимо, за да имаме воля да не се поддаваме на съблазни, страс­ти и влечения, които ни принизяват на нивото на животните. Така е с хране­нето. За да станем вегетарианци, тряб­ва самообладание и разумна воля. В животните няма такава сила — воля за самообладание, което да потиска страстите. Поради това там бързо из­чезва любовта и се заменя с най-жес­токи свади. Ние трябва, за разлика от животните, да можем да владеем чув­ствата си, да контролираме желания­та и влеченията си, да потискаме по­ривите и необузданата плът. Трябва да започнем да овладяваме ... си за пре­сищане с храна, пиене и др. Не тряб­ва физиологичните процеси на тялото ни да служат само за удоволствие и плътски влечения. Самообладанието ще ни даде възможност по-лесно да познаем себе си, да изучим физиологията на тялото си и психологически да се насочим към придобиване на добродетели. Без здраво тяло, което е изключително под контрола на ра­зумната воля, не можем да си осигу­рим правилен обмен със силите на при­родата, както и да се насочим към ду­ховно усъвършенстване.

Постене

Към проблема на храненето трябва да обсъдим и този за въздържане от приемане на храната — постът или гла­дът. В биосферата на земята отказът от храна е ежедневие. Той често е при­нудителен или пък по необходимост, с оглед възстановяване на здравето. Поч­ти всички живи същества при общо не­разположение или намаляват храната си, или самият организъм не я приема.

В живота на човечеството също та­ка ни е известно съзнателното отказ­ване на храна, било като лечебен ре­жим или по култови съображения. При култовия пост се цели не само стаби­лизиране на здравето, но и духовно пречистване. Народната мъдрост каз­ва: "Умереността укрепва, а постът ле­кува" или още: "Ако неумереността причинява болести, тогава само пос­тът помага." А гръцкият философ Сок-рат наричал варвари тези, които счи­тали, че трябва да се хранят повече от два пъти на ден.

Учителя П. Дънов твърди: "Мнози­на искат да разберат Божественото учение. Който иска да го разбере, пър­во трябва да се научи да пости. Това налагаше и старото калугерство. Кой­то е постил, той се е домогнал до ис­тинското знание. Постът има отноше­ние към философията и науката. Пос­тът за него не е вече философия, но знание. Преди да е постил, човек мис­ли, че не може да издържи гладен нито 24 часа. Като прави опити, човек вижда колко време може да издър­жи на пост. Ако постиш десет дни, ще усетиш засилване на вярата си, ще се убедиш, че и да не ядеш, няма да умреш. Като пости съзнателно, човек се подмладява и освежава. Днес по­вече хора умират поради преяждане, отколкото от недояждане и от глад." "Постът е за регулиране на две тече­ния." (40-1922) "Мнозина от вас са пос­тили по четири, пет и десет дни, но какво са разбрали от поста? Постът има за цел да освободи човека от стра­ха, че ако не яде няколко дни, ще ум­ре от глад. От друга страна чрез пос­та човек се пречиства и калява. Той пречиства тялото си, мислите си, чув­ствата си. Постът трябва да трае до­тогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършено го напуснат, този пост няма смисъл. Казано е в Писанието, че когато човек пости, никой не тряб­ва да знае за това. Ако можеш да пос­тиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Когато постиш, трябва да имаш поне малки резултати в някои направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да по­добрите чувствата си, като внесете в тях повече мекота и в ума си да вне­сете повече светлина." (77-1926) "Се­гашният човек пости и се ограничава в храненето, само когато е болен. Това не е разумен пост, нито нов начин на хранене. Този човек се храни по не­обходимост. Само здравият, разумният човек може да се храни по нов начин." (77-1926)

Физиологията на глада показва, че постенето поставя на изпитание не са­мо тялото, но и душевното състояние. Душевните изпитания при постенето и тяхното преодоляване са най-тежкото и най-величественото у гладуващия. Явяват се вътрешни борби между лич­ността и духовното "Аз", нервната сис­тема става много чувствителна, човек е предразположен към медитации и съзерцания. Преодоляването на тези изпитания води до душевно и волево укрепване на личността, до пътя на съ­вършенството." (227)

"От опити и наблюдения е доказа­но, че в живата клетка съществува ед­на такава рационалност, каквато чо­вешкият ум не може да приложи. Гла­дът от едно бедствие за организма се превръща в една добродетел. Биоло­гическата мъдрост на организма от­режда премахване, по време на глад, първо на болните и непълноценни тъ­кани, после на излишните, след това на резервните мазнини и мускули и накрая се посяга към тъканите на най-елементарните и не така жизнено важ­ни органи и части. От всички органи най-необезпокоявани остават до края на живота на организма (при крайно дълъг глад) нервната система и разп­лодните жлези." (228)

"Не е обаче пост това, ако се от­неме само възможността на тялото да си набавя храна, докато човек вътреш­но и с мисълта си жадува постоянно за физическа храна. Едно такова със­тояние е действително мъчение." (229)

В историята на човечеството пос­тът съществува като религиозно кул­тово и задължително мероприятие. У нас познаваме предколедните и велик­денските пости. Те в повечето случаи са само такива пости, че хората се хранят с безмесна храна, т.е. не блажат, както се казва. Познат е обаче и пъ­лен пост под названието "тремирене", което означава всъщност пълен глад. При Исляма освен постите е въведено и измиването и приложението. Заслу­жава да цитираме Мохамед, който казва: "Молитвата води до половината път до Бога, а постът ни довежда до вратата на небето."

Галенус (131 г. преди Христа) изказ­ва следната мисъл: "Душата се заду­шава от много кръв и мазнини, поради което не е способна да прозре и пре­цени божествените и небесни неща." А Теофраст (390 г. преди Христа) казва: "Преяждането и особено месоядство-то потиска разума, прави човек неспо­собен за остри мисловни прозрения и причинява тягостни настроения, които во­дят до глупост и лудост."

Гръцкият лекар Хипократ също е препоръчвал лечебен пост от 7 дни, докато Хераклит и Тарент са били за по-дълго постене. А лекарят Авицена е предлагал лечебен пост до 3 седми­ци. Подобно отношение към поста има и Парацелзиус. Тези стари лечители установяват, че понасяемостта на ле­чебния пост зависи много от типа чо­век, т.е. най-зле понасят поста холериците, по-добре — сангвиниците, а най-добре — флегматиците.

"Мнозина от страх пред телесни стра­дания се боят да постят. Но човек тряб­ва да е твърдо убеден, че организмът никога няма да се излъже при разре­шаване задачата с дълготраенето на пос­та. В това отношение тялото осведомя­ва най-редовно за състоянието си и чо­век може при добър разум да отмери времетраенето на поста." (229)

Всеки, който пости, забелязва, че по време на постенето психиката му в ня­кои отношения се променя. В началото чувствителността на човека се повишава, фантазията му става по-жизнена. Кон­центрацията на мисълта обаче като че ли намалява. Сетивата стават по-обострени. Интуитивното усещане за събити­ята обаче се засилва. В началото се наб­людава лабилност на настроението, с евентуални депресивни чувства (страх, несигурност, колебания, съмнения и т.н.) След този кратък начален период нас­тъпва обрат в състоянието на психиката: повишава се мисловната дейност, също така се наблюдава повишение на душев­ната деятелност, и най-важното е, че са­мочувствието става по-стабилно. "Когато човек гладува много дълго време, тяло­то му се изтощава, мислите и чувствата му отслабват и вместо да придобие не­що, той си причинява големи пакости", казва Учителя П. Дънов. (25-1928-29)

"Много е важно с каква цел се пос­ти и с какви жизнени резерви разпо­лага тялото. Защото според целта и резервите ще се определи и дългот­раенето на поста... Не трябва да из­ненадаме организма с внезапно пре­късване на притока на храна през ус­тата. Налага се кратък подготвителен период. Това се постига, като някол­ко дни преди поста се храним с пло­дова храна и при намалено количест­во... А още по-важно е прекъсването на поста в края на определения срок. Започването с мъчносмилаема храна и то в голямо количество може да при­чини непоправими вреди. За избягва­нето на такива неприятности се пре­поръчва първите дни след прекъсва­нето на поста или глада да се храним по малко и то с леко смилаема храна (супа от картофи, кисело мляко, пло­дове и др.). (229)

"Не само физическият пост лекува, но и духовният. Като постиш, повече ще дишаш. Тогава вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете си — ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта си." (136-1933)

От съществено значение за поносимостта на поста е и годишният период, през който ще се пости. Трябва да под­бираме този годишен период който от­говаря на нашата психика и физика. Все пак за предпочитане е хубавото и топ­ло лято, когато организмът е изживял зимата и се намира богата и разнооб­разна храна. Следователно този, който ще прилага поста, трябва да си изготви план за последния, като обмисли всич­ки изисквания. С това настъпва и психо­логическата подготовка. В плана трябва да се предвиди начално почистване на храносмилателния тракт чрез очистително, по-късно очистителни клизми, да не се допуска силно охлаждане на тялото, а обратното — затопляне.