1.2. Неизвестното начало - Бог
"Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам: каква форма може да дадете на светлината? Светлината сама създава формите." /1-1922/
В раздела Сътворението на света се поставя въпросът за единството на света. Видяхме, че съществува единство в строежа на материята, единство при силите, които изграждат вселената, единство в законите, които строят формите на физическия свят, и накрая единство в многообразието на света, което осигурява основният закон на хармонията.
Казахме, че в това единство, в тази хармония човечеството е виждало през вековете една движеща сила, един вечен импулс, една основна идея, която се реализира в разнообразието на света. Днес физиката намира, че това разнообразие изхожда от едно "нищо" - колабиралия свят, т. е. от състояние на сингуларност. След сътворението на света чрез Големия взрив цялото разнообразие се прибира пак в своето начално състояние на сингуларност, за да се изяви след милиарди светлинни години наново в своето разнообразие - физическия свят. Този чудноват ритъм на вечността, това "дихание" на вселената от кого се диктува? Това Неизвестно начало, тази Първопричина, това, което е вечно и над всичко, това, което е "Нищо", и "Нещо", малко и голямо, човечеството е наричало Свръхсила, Първопричината, Първоизточник, Бог, Йехова, Мохамед, Буда и т. н.
"Под думата Бог ние разбираме Разумното върховно начало, от което произлизат всички души и богове и на което не знаем същинското име." /87-1927/
"Бог е същина, която не се доказва. Той е вън от всякакви доказателства. Бог е същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т. н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието. Той е извън интелигентността, но съдържа в себе си интелигентността." /2-1922/
Когато говорим за доказателства, Учителя П. Дънов има предвид тези, които са доловими за нашите сетива, мисъл и разум. А от това следва, че Бог е недоказуем, тъй като е над всичко и въпреки това се съдържа във всичко. На физическия свят Бог можем да уподобим на силовите полета, които човек не може да долови и докаже директно, но косвено, чрез техните изяви и действия.
В структурата на физическия свят констатираме винаги едно постоянно взаимодействие между цялото и частите. Цялото съдържа частите, но както то, така и частите не могат да съществуват едно без друго. Това взаимодействие лежи в основата на ритмичната изява на света - в неговата "Вдишка" и "Издишка", в неговия колапс и в неговата експанзия, в неговата еволюция и инволюция, в неговото зараждане и отмиране. В състояние на сингуларност (колапс) цялото е единно в себе си, обединено, без външни изяви, поради което то е за нас едно "Нищо". В състояние на експанзия цялото е разгънато, изявено чрез всевъзможни форми и части, то се диференцира. В това изявяване експанзия цялото, за да се прояви в разнообразието, трябва да ограничи възможностите си, да се изяви чрез по-нисши от него форми, да се проектира в по-ниско измерение, при по-елементарни условия. Затова този процес на изява се нарича инволюция. При еволюционния процес, при колапса, или възвръщане към Първоизточника - към сингуларност, частите трябва да се проецират в цялото, да съзреят, за да намерят своето първоначално състояние, да се усъвършенствуват, за да се възвърнат към висшето Начало, да могат да бъдат обединени в Първопричината.
"В света съществува само една единица - тя е Бог. В света съществува само една вечност - тя е нищото. Проявлението на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността. Той - космосът, представлява част от цялото. В света съществуват идейни форми, които не се създават, не се губят, а живеят вечно. В това отношение всеки човек е една идейна форма на първоначалната единица." /7-1923-24/
"Бог създава всички форми, но Той сам няма абсолютно никаква форма. Значи в света няма по-голям от Бога, няма и по-малък от Бога. Бог се намира и в двете крайности: по-голямо същество от Него няма, и по-малко същество от Него няма. Когато искате да разглеждате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат. Когато искате да разглеждате силата, която съдържат в себе си, разглеждайте ги като семена." /6-1923-24/
Тази мисъл на П. Дънов можем да схванем отчасти, ако си представим вакуума на физика Дирак. Вакуумът е всичко в света, той е навсякъде, той създава материята, изгражда най-елементарните частици, а сам няма форма. Той се самозаражда и не се изчерпва. Той е началото на света.
"Сам Бог не може да се прояви в своята целокупност. Как може великото да се прояви в малкото? Обаче частичното проявление на Бога е невъзможно. Проявлението на Бога в цялото човечество пак не изяснява Неговата целокупност. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога." /119-1930/
"Всички неща, които се доказват са сенки на реалността. Когато казвам, че някои неща не се доказват това не значи, че не може да се мисли и разсъждава за тях. Вие можете да мислите и разсъждавате за тях, колкото искате, но не можете да ги доказвате във времето и пространството." /2-1922/
Недоказуемостта на редица неща и явления, което твърди П. Дънов, познава и науката. Например въпреки безсъмненото съществуване на енергиите, силите в природата, ние, хората, имаме понятно неопределена представа за тях. Нашите сетива долавят само техните въздействия, но самите тях, тяхната същина ние не можем да доловим или даже да докажем. Ние не знаем какво е всъщност фотонът, с което понятие назоваваме най-малкия представител на светлината; не знаем каква е същността на електрона -най-характерната за нас микрочастица, която дава според нас характеристиката на химическите качества на елементите на материята. Непонятна е за нас и гравитационната сила и поле във вселената. Тя няма форма и веществено съдържание, но тя самата създава формите във вселената (звездите, слънцата, галактиките и т.н.). Гравитацията конструира вселената като цяло, изгражда закривеното пространство и движи всички видими за нас вселенни тела. Явно, че силите във вселената, които ние не познаваме по същина, се изявяват за нас чрез формите и явленията, които те изграждат във физическия свят. А същевременно няма по-мощни за нас силови полета от тези на гравитацията, електромагнетизма, ядрените сили и силите на слабите въздействия. Няма и по-дребни за нас елементарни частици, които също така косвено доказваме: фотони, електрони, гравитони, кварки и т.н. От горния анализ можем да разберем смисъла на думите, изказани от Учителя П. Дънов: "Когато искате да разгледате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат (развиват). Когато искате да разглеждате силата, която съдържат в себе си, разглеждайте ги като семена (н. б. - в стадий на сингуларност). "Растежът в природата е фазата на експанзия, т. е. раздробяване, разгръщане, изявяване чрез разнообразието на света. Мощта или силата на нещата, на идеите се изразява най-добре във фазата на единение, на сингуларност, чийто представител според П. Дънов е семенцето. Последното, макар и дребно, невзрачно, съдържа в себе си всички възможности на растителната форма, от която произхожда. Яйцеклетките при животните също така съдържат в себе си кодирани качествата и вида на животното, от което произхождат. Вселената като цяло в стадий на колапс, сингуларност, "черна дупка", "нищо" или просто като елементарна единица представлява цялата вечност -какъвто е Бог.
Заради горното учените заключават: "Най-съществената черта на новата квантова механика е, че частиците и полетата, т. е. представите за прекъснатост и непрекъснатост, които се разглеждат като две различни форми, две разновидности на материята, се оказаха две прояви с обща същност, две страни на единната материя." /195/
Следователно светът е единен и сътворен от една-единствена сила, а като най-нисша изява на последната това е единната материя. Единството на материята днес намираме в това, че тя всъщност е изградена въпреки многообразието си от по-малките и предполагаеми частици "кварки". Тяхна особеност е, че противно на взаимодействието на микрочастиците да намалява тяхното привличане с отдалечаването им кварките засилват свързващата ги сила с увеличаване на разстоянието между тях. Това ще рече, че разбиването например на протона на кварки по силата на природните закони е невъзможно. /208/
Еднозначността на материята и силата, т. е. единството в света, Айнщайн изрази във формулата Е = м.с2. Което означава, че материята и силата са само състояние на едно и също нещо. Различава ги само скоростта, с която се изявяват във физическия свят. Този дуализъм най-добре ни демонстрира електронът. Когато направим опит да пропуснем електрона през отвор на дадена преграда, той отказва да премине. Ако направим два отвора един до друг, тогава той на принципа на интерференцията на вълновите сили преминава на отвъдната страна. Следователно електронът е нещо с качествата на материална частица и с тези на вълновите енергии.
Явно, че учените пропускат при анализа си върху същината на света един основен закон, който Учителя П. Дънов изразява по следния начин: "Закон е: по-високото всякога се изразява чрез по-ниското или нисшето всякога служи като израз на висшето." /6-1923-24/
Явно, че при експанзията, изявата на първопричината на нещата има степенуване от горе на долу. Създаването на разнообразието на света става за сметка на ограничаване възможностите на формите и силите. Това ще рече още, че индивидуализацията води до намаляване свойствата, качествата, възможностите в рамките на общото, от което нищо не може да се отдели самостоятелно. Така ще си изясним, как Бог - Първопричината, Първоначалната сила, Неизвестното начало, съдържа всичко, което съществува в света. В тази насока човечеството не е отишло много далеч в сравнение с най-първичните си представи.
"Колкото и да е странно, но при едно-мащабното разглеждане нашето разбиране на физиката не е отишло много далеч от разбирането на древните народи. Това твърдение звучи като парадокс, но именно при едномащабното разглеждане то е справедливо. Действително, ако древните гърци са смятали за фундаментални същности четирите стихии: земя, вода, въздух и огън, неразбирайки, както сега бихме казали, фундаменталните свойства на тези стихии, съвременната физика се опитва да разкрие цялото съдържание на реалния свят като сложно взаимодействие на различни "полета". Това са същите четири "стихии" на древните: силните полета, слабите полета, електромагнитните полета и гравитационното поле. Нашите опити да опишем свойствата на тези "стихии" поотделно се оказват несъстоятелни." /195/
"Не може да се отнеме от природата една от нейните "стихии", без да се наруши единството. Ние сме свикнали с мисълта, че природата е построена без архитектурни излишъци. Всъщност отдавна сме привикнали с мисълта за единството на природата." /195/
Ето учените намекват пак на обстоятелството, че единството във вселената, в света е ненарушимо. Единство, което, макар изразено в многообразие, е едно цяло, първично и източник на всичко видимо и невидимо. Това хората наричат Бог - Първоизточника на света.
Е. Сведенборг се старае също така да хвърли известна светлина върху този проблем, като казва: "Науката за степените е, така да се каже, ключът за отключване същината на нещата и навлизането в тях. Когато говорим за степени - "атмосфери, води, земи", то е защото тези три състояния са основните, чрез които и от които произтича единството и всички единици в безкрайното разнообразие на всемира. Атмосферите са деятелните сили, водите - посредническите, а земите са страдащите сили, върху които се изявяват действията." /184/
Степените и йерархията на силите и изявите на единството може би най-демонстративно ще изразим в таблицата за йерархията на лъчистите енергии:
"Йерархия на дължините:
10(-6)- 10(-7)см - това е светът на молекулярната физика.
10(-8) см е светът на атомните явления.
10(11) - см е светът на откриване и раждане на двойките.
10(-13) - см е светът на физиката и атомното ядро.
10(-14) - см е светът на странните частици.
10(-17) - см е светът на слабите взаимодействия.
10(-33) - см, е светът на гравитационната дължина." /195/
Тази таблица показва недвусмислено, че всъщност се касае до една-единствена сила, енергия, силово поле, което в зависимост от средата, измерението, в което действува, се изявява и трансформира в съответната дължина, в съответния импулс.
Херман Вайл казва: "Квантите на светлината са в различно ориентировачно състояние, чиито признаци ние не можем да опишем. Квантовата физика в този смисъл подкрепя доктрината, че цялото представлява нещо повече, отколкото комбинацията на неговите части." /169/ Тази доктрина, отнесена към Първопричината - Бог, Е. Сведенборг отразява така: "Духовното слънце не е Бог, но е от Бога, следващата сфера около Него, от самия Него. Чрез това слънце, което е Любов, биде сътворен светът. Че сътворението на света се извърши чрез това слънце, което е предимно Любов, и от Бога задействувано, следва от това, че Любовта е основен камък на живота; и понеже от Любовта чрез Мъдростта бе всичко сътворено. /184/
Тук ни се представя как висшето Начало твори чрез своята подвластна изява - Любовта. Същото степенувано изявление намираме в текста на Йоана /1.1./ :
"В начало бе Словото, и Словото бе Бог." Това снижение на по-висшите сили към по-ниските сфери на света с оглед тяхното материализирано изявление в строежа на физическия свят ни дава Учителя П. Дънов в следната мисъл: "Първият акт на Бога - първото проявление на Бога - ограничението му, създава вътрешни страдания. Той усеща в себе си такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита в своята премъдрост, че това му е потребно. Следователно разумното страдание лежи в основата на живота." /11-1924-25/
Всеки творчески акт в природата, при който се изгражда нещо ново, нова физическа форма или явление, е свързан неминуемо с принципа на ограничението. Всяка идея, сила, желание, мисъл и др., когато се реализират, т. е. материализират на физическия свят, се ограничават, зафиксирват в своята същност, застиват във физическа форма или явление. На тях им се отнема динамичността и свободата на действие. Те се снижават в по-ниско измерение и се ограничават по свойства, качества, въпреки че в себе си носят информация за своята първична форма и произход. Благодарение на принципа на "ограничение в себе си", както казва Учителя П. Дънов, имаме разнообразието на формите и явленията във физическия свят. В този свят са притаени, застинали всички творчески сили, енергии, идеи на по-висшите светове, които са недостъпни за нашите сетивни органи. Така трябва да разбираме проявлението на Бога във физическия свят.
За първичното начало на света ни говорят днес математиката, астрофизиката и биологията. Така за математиката единицата и точката са началото на всички числа и геометрични форми. Тези понятия са най-малкото и най-голямото, началото и краят на всичко съществуващо на физическия свят. За астрофизиката това е единното силово поле, а за биологията - семето и яйцеклетката. Така Херман Вайл казва: "В царството на числата единицата е единственото число, което не следва никое друго. Единицата е една своеобразна същност. Всички числа на числовия ред са своеобразни същности. На това се дължи чувството за магията на числата. Чрез числата Духът е изразил от себе си безкрайната разнообразност на напълно характеризирани своеобразни същности". /169/
А Учителя П. Дънов твърди: "Бог е единицата у нас. Той е първоначалният извор, от който пием. Двойката представлява Божия Дух, който умножава нещата. Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му. Четворката представлява материалния свят." /13-1924/
Точката в геометрията е своеобразен феномен. Тя няма измерение и на пръв поглед тя е нищо и никой не я е виждал, тъй като е въображаема. Тази невидима същност, когато се постави в движение, т. е. в състояние на изява, изгражда линията. Последната от своя страна, като се придвижи, изгражда плоскостта, а плоскостта - обемните тела. Значи точката е началото на всички форми. Точката в движение е континуумът на физиците, или безкрайността на вселената. Тя е неизвестното Начало на нещата. Такъв е и Бог. За същината на континуитета Анаксагорас ни е оставил един фрагмент: В малкото няма по-малко, но има винаги още едно по-малко." /169/
"Правени са три опита в мисленето, за да се осъзнае континуитетът, като действителност за себе си. Първият е, че той се състои от известен брой дискретни елементи, атоми (Платон, Джордано Бру-но, Хуме и др.); вторият - от Галилей -философията на безкрайно малкото (кръгът се състои от безкрайно голяма бройка отсечки полигон); третият опит, континуитетът, в платоничен смисъл, лежи в модерното количествено-теоретично обоснование на анализа." /169/
Тези мисли на Херман Вайл показват безплодността на науката да реши въпроса за Битието - безкрайността.
"В сферата на скоростите величините са ограничени от изчисленията на Айнщайн, където скоростта на светлината 300 000 км в секунда е горният предел (н. б. - във физическия свят). Но това не пречи да съществуват явления, които имат скорост далеч над тази на светлината... Да предположим, че на Земята е монтиран лазер, който се върти около оста си, и насочим светлината му към Луната. Ако прожекторът прави едно завъртване около оста си в секунда, светлинното петно върху Луната ще се движи със скорост над 1 200 000 км в секунда. Ако лазерът се насочи към планетата Марс, скоростта може да достигне 30 милиарда км в секунда." /207/
Видно е, че даже тук на Земята можем да си представим явления, надхвърлящи физическите норми на Битието. Защо тогава да не приемем понятието, че Бог е навсякъде и в един и същи миг обхваща всичко видимо и невидимо в Битието?
"Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат по-скоро страх от Него, отколкото любов. За тях Бог е в бурята, в земетресението, в страданието. Те не го търсят в себе си, но само отвън. Докато гледат така на Бога, те всякога остават далеч от Него. Приемете първо Бога в себе си, в своята душа, в своя ум и в своето сърце като израз на велики мисли, чувства, като подтик на добри и възвишени дела. Оттам погледнете навън, окръжаващата природа и ще Го видите във всичко чисто и красиво: в небето, осеяно с безброй звезди и слънца, в чистите планински извори, в красивите цветя, в долините и планините. Вслушайте се в гласа на пойните птички и шумоленето на цветята, в тихия ветрец - навсякъде е Бог. Що Го видите и вътре във вас, горе и долу, надясно и наляво. Няма кът от свата, дето Бог да не присъствува. Станали от сън или лягате да спите, знайте, че животът има смисъл, защото всичко е изпълнено с Божественото присъствие." /24-1924/
"Битието, или смисълът на нещата, не може да се схване с ума, по философски начин. Защо? - Защото според законите на мисълта има неща определени, конечни; има неща неопределени и безконечни.
Едно от неопределените понятия е това за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Гой е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения." /32-1917/
За безграничното, безконечното, незнайното, неизвестното, за Бога ни говорят редица наши понятия и явления. Например какво е движението като явление? Има ли то начало и край? Каква е същността на този процес? Днес се приема, че движението не може да има причина, както безкрайно големите величини нямат начало и край.
"В понятието движение не може да се мисли, че има една причина; движението трябва да отнесем като от нищо не-причинено свойство на пространствено-временния континуум." /170/
Науката ни подсказва, че освен света, който маркират нашите сетива, има и друг или .чр/ги светове, сфери, степени на изява, други състояния на нещата, които са недостъпни за нас. Но въпреки това човекът си задава въпроса можем ли да осъзнаем Битието - Бога? Примерите, които дадохме с измеренията, степените и числата, за силовите полета и строежа на света, ни подсказват, че е невъзможно да се обхване цялото от неговите части. За да се осъзнае едно измерение и неговите форми, то трябва да се разгледа от положението на по-горно такова. От това следва, че за да осъзнаем цялото, трябва да се издигнем над него, тъй като сме част от него.
В това отношение Учителя П. Дънов казва: "И сега всичката борба на съвременното общество седи в това, че хората искат да излязат от цялото. Това обаче е невъзможно. Ние можем да бъдем като цялото, но не можем да бъдем по-големи от цялото. Следователно всеки човек трябва да се движи в рамките на това цяло." /12-1924-25/
Учителя казва, че ние можем да бъдем като цялото което на научен език значи, че ние носим информация за цялото в себе си, както семето на растенията, поради което човекът е наричан още микрокосмос. В структурата си човекът носи заложени всички закони, които градят макрокосмоса и живота, понеже сме връхната творба на същите природни закони. Но да излезем от цялото, което съдържа тези градивни закони, не можем. В момента, в който направим опит да се отделим от цялото, ние ще загинем. Така, както физикът Азимов твърди, че ние не може да напуснем пределите на видимата вселена, тъй като гравитацията и законите на същата ни обливат постоянно и ги носим със себе си. В момента, когато направим опит да се отделим от очертанията на вселената, тя се разширява в същата посока и ние никога не можем да я напуснем.
Други автори изразяват това така: "Принципът на експанзията се състои в това, че съществува един възкачващ ред на стъпалата на съществата от електрона до човешкия дух, та и до цялата природа - йерархия на съществата. По-високото стъпало същества включва в себе си по-нискостоящите, при което те са изградени от последните."/161/
"Новите свойства, които настъпват в по-високите стъпала на съществата, показват, че влиянието на цялото върху частите е не само регулиращо, но и конструктивно в смисъл, че предизвиква действие." /161/
Че Бог е първичната сила, която твори и създава света и живота, Учителя изразява в следната мисъл: "Ишвара" е свещено име на Бога - на санскрит. То означава, че за всяко нещо е нужно работа. Под думата "работа" разбирам всичко онова, което умът, сърцето и волята вършат. Следователно под "работа" в пълния смисъл на думата се разбира хармонията на проявата между ума, сърцето и волята с цел да осмислят живота. Работа подразбира още влагане форма, съдържание и смисъл в живота." /3-1922/
В този смисъл са и думите на писателя Рабиндранат Тагор: "Една стара санскрит-ска поема описва съществените елементи на образа. Първият по ред е "разделение на формите". Следователно в разнообразието на формите, дори в тяхното различие трябва да подразбираме нещо, което сочи парадокса на върховното единство, инак едва ли би имало творение." /178/
Така или иначе всички автори, които са третирали въпроса за същността на Бога, намират, че Той може да се осъзнае само ако успеем да обединим в своето съзнание единството на Битието с разнообразието на физическия свят в едно хармонично цяло.
И Учителя П. Дънов заключава: "Формите определят границите на Божествената интелигентност. Следователно всички хора по същество произхождат от един и същ принцип, но по проява те не си мязат, коренно се различават. Та и религиозните хора искат да докажат, че всички хора произлизат от Бога. Не, хората не произлизат от Бога. В този случай и всички елементи не произлизат от един първичен елемент, но се явяват като проява на един и същ елемент. Значи Бог е една същина на вечното разнообразие. Той е единство по своето проявление, но разнообразен по своята същина." /81-1926/
Учителя намеква на проблема, че нещата не произхождат като първична самостоятелност, но са само проява на нещо, т. е. трансформация на едно състояние в друго. Тази пълна взаимозависимост осигурява единството в проявлението на Бога, макар че Той е разнообразие по своята същина. Така се прави съществена разлика между "про-излизане" и "проява". Защото произлизането предопределя пълна самостоятелност на формата, независеща от никого. Докато при "проявата", т. е. смяна на състоянието, имаме запазване същината на произхода, на проявената сила, на първичното начало. Затова Учителя прави сравнение с химическите елементи, които са само разновидност на една и съща форма, на една и съща сила или силово поле. То се изявява в различни състояния, както прави водата в трите си агрегатни състояния. Затова се казва, че и хората не са произлезли от Бога, но са Негова проява. Хората са проява на разнообразната същина на Бога.
"Ако Христос казва, че е Бог, то е затова, защото Бог се изявил в човешка форма. Значи човешката форма играе известна роля в света. Действително целият космос е съставен по образа на човека. Всички учени хора, които са дълбоко осведомени върху тайните на Битието, твърдят същото. Целият космос се представя във форма на един човек. Следователно всяка част от твоето малко тяло отговаря на съответна част на това велико тяло. Известни звезди от Млечния път, или от което и да е съзвездие, или пък известни системи, могат да разтоварят с тебе, където и да се намираш." /72-1924/
Тук се прави аналогия между структурата на човешкото тяло и макрокосмоса - затова и човекът е микрокосмос, т. е. огледален образ на света. Затова Айнщайн се запитва: "Ако нещо ме интересува, всъщност то е следното: могъл ли е Бог да сътвори света друг; изискването на логическата простота оставя ли за това някаква възможност? /185/
А Учителя П. Дънов продължава: "Външният, материалният свят е продукт на мисълта (н. б. - на Божествената мисъл). Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Най-напред е била идеята, а после тя се е въплътила. Вечното само по себе си ограничава. Бог е Вечното, Първичното същество, което само себе си съзнателно ограничило, за да се изяви. /н. б. на физическия свят/. Природата е тяло на Бога, проявление на Бога." /36-1921/
Такъв е и замисълът на началните думи от евангелието на Йоанна /1.1./ - "В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало, което е станало."
Този акт на "ограничение в себе си" описахме вече. Проследихме го още в изявата на силовите полета в света. Чрез ограничение на активността си те сменят състоянието си и изграждат физическите форми. Така че изграждат елементарните частици на материята, като стигнем до галактиките на вселената. Този акт на "ограничение в себе си" се съдържа и във формулата на Айнщайн Е = М.С2.
"Бог не е нито на слънцето, нито на звездите. Той е извън времето и пространството, вън от този свят. Щом излезете от този свят, нещата само се осмислят. Светът, вън от времето и пространството, ние наричаме "свят на чистата мисъл" или "непроявения свят". /44-1930/
Проявеният свят е светът на трите измерения - физическият свят. Светът на "чистата мисъл" е тогава светът на идеите, на мисълта, на силите и енергиите, затова е извън времето и пространството. Явно, че математически трябва да мислим за измерения над познатото ни трето измерение. Както по-горните измерения (четвърто, пето и т.н.) съдържат в себе си по-ниските измерения, така трябва да приемем, че светът на чистата мисъл, на идеите, на "Словото Божие" са творческите сили, които се изявяват на физическия тримерен свят. Този творчески акт Учителя изразява така: "Няма никой по-блажен, казва Христос, от онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява. "Словото Божие", това е великото в света. ... То е онзи първичен момент, когато Божията Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят." /39-1922/
Нека наблегнем на идеята "Божията Любов съзнателно се е проявила". Това съзнателно отношение към нещата, към живота като идея пролива всички беседи на Учителя П. Дънов. Следва, че ние хората трябва да имаме съзнателно отношение към живота си, тъй като, "който слуша Словото Божие и го изпълнява", той е блажен, казва сам Христос. В това "съзнателно отношение" се крие цялата еволюция на живота. Само чрез съзнателно отношение към Бога и живота можем да осигурим пътя си към самоусъвършенствуване.
"За Бога имаме две понятия: когато излизаме от Бога, ние го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си - това разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното, вечното, следователно към онова, което е без граница, без начало и без край. Следователно Истината е насочена към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото." /40-1922/
И тук Учителя ни насочва към мисълта за творчеството на Бога, т.е. чрез ограничение в себе си, за да създаде статичните, граничните форми на физическия свят. Този процес е всъщност експанзията на учените, т.е. раздробяване на вселената от състояние на колапс /сингуларност/. Споменава се и обратният процес - отиване към безграничното, безначалното. Това е вече процесът на съзряването, на усъвършенствуването или еволюцията на учените. Тук вече граничното, т.е. физическите форми, се усъвършенствуват и стремят към Истината - Бога. Те трябва да изпаднат в състояние да се слеят с Първопричината - Бога, т.е. да колабират в Него, да осъществяват сингуларност - както казват учените.
Наивните представи за Бога Учителя опровергава със следната мисъл: "Някои казват, че Господ е на небето. Къде е това небе? - "На небето е Той" - казват. Но това небе прониква всинца ни. Това небе прониква всичко. И казва Писанието, че в началото Бог създаде небето и земята. Небето държи земята. Това е направено от такива сили, които държат целия космос. Те не са горе над нас, те са навсякъде, вътре в нас, и под нас, и над нас. Ние сме все в небето. И в деня, в който ние съзнаем, че в него живеем, нашия Отец на Любовта, това небе ще ни се усмихне и всички цветя ще ни се усмихнат, и животните ще ни проговорят." /40-1922/
Учителя дава пълна космологична представа за света, макар и с езика на евангелието. Старите представи за небето, че е горе, а земята - долу, всъщност не съществуват във вселената. Това неопределено ориентиране във вселената космонавтите добре изживяват. Всъщност тример-но ориентирано пространство няма, а има "вакуумът" на Дирак, т.е. неизмеримо мощно и всеобхващащо силово поле, изпълнено с виртуални частици, което се самозаражда и саморазрушава, в което материята се изгражда и разрушава, което дава началото на всяко вселенно образувание под напора на гравитационната сила. В този смисъл можем да кажем, че "небето крепи" земята, тъй като тя е рожба на тази всеобхващаща силова хармония. Тъй като всяка най-малка материална частица от вселената непрестанно се облива от гравитационни вълни, електромагнитни вълни и неутрино, то при опит да напуснем или да се отделим от границите на вселената ние ставаме фокус на тези полета, а с това и разширение на самата вселена. Ние носим вселената непрестанно със себе си и тя няма край, въпреки че е крайна. /210/
Учителя доизяснява понятието Бог: "Бог е отвън само когато се проявява като множество. Обаче прояви ли се като единство, Той е отвътре. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Следователно тя е отвътре." /117-1927/
Това ще рече, че ние чувствуваме Бога отвън нас само защото Той се е реализирал в многообразието на света. Ние виждаме цялото разнообразие извън себе си и получаваме представа, че всичко, включително и Бог, е вън от нас. Обаче всъщност не е така, тъй като това разнообразие и разновидност на света е творение на един и същ принцип, на една и съща сила, на един-единствен Бог. Ние сме част от цялото разнообразие. Тогава Бог е всъщност в нас, Той е отвътре. Затова Учителя казва, че единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Ние носим Бога в себе си.
И продължава Учителя за понятието Бог: "Какво нещо е Бог, къде е Той и как ще Го намерим? - Този, който е бил преди мене, преди моето съществуване, това е Бог. Той е там, където аз не съм бил. Ще го намерите там, където всякога съм бил. Първият, Който създал живота и ни събудил за живота, Първият, който създал всичко за нас, е Бог." /44-1930/
"Бог нито се създава, нито се разрушава. Той е вечен и безграничен. За произхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитвал да разсъждава върху този въпрос, той е загубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху произхода си, непременно ще загуби съзнанието си и ще заспи. Бог създава нещата, но Бог никой не Го е създал. Затова именно Той е абсолютно реален. Всяко нещо, което е създадено, е относително реално." /43-1929/
Това понятие, което ни дава Учителя за Бога, съвпада днес с постановките на учените, които дават за света. Дирак казва, че вакуумът, т.е. вечното във вселената, първичното начало, облива всичко и е ненарушимо и несъздадено от никого. Вакуумът е изпълнен с виртуални частици, казва Дирак, които постоянно се самосъздават и саморазрушават. Следователно те са вечни, неизменни и постоянно действуващи. А това ще рече, че светът нито се увеличава, нито се намалява, той е абсолютно реален. Видоизменението на вселената по физическа форма - състояние на колапс и сингуларност, на експанзия и многообразие, не говори за промени вътре в нея. Всичко само се трансмутира в различни състояния. По същина тя остава една и съща. Тази представа на учените за света съвпада напълно с това, което ни дава Учителя за Бога. Затова и животът е вечен, светът безграничен, макар и краен в своята физическа същност.
Вечността ни подсказва и математиката чрез числовия ред, ирационалните числа, безкрайността на измеренията, безкрайността на вълновите полета, безкрайността на скоростите във вселената, неизмеримостта на вселената и т.н. Явно, че всичко, което се създава, по нашите понятия е относително и е една истина, която тепърва човек ще гадае.
"Първата причина, която дава живот на всички същества, определя посоката на тяхното движение, както и техните качества и способности. Тази първа причина наричаме с различни имена: Бог, Господ, Отец, Баща, Господар и др. Всяко име има свой вътрешен смисъл. Какво име ще дадеш на тази Първа причина, това зависи от твоето разположение към нея." /54-1924/
"Да познаеш Бога, значи да Го познаеш в Неговото единство, и да познаваме Бога на Любовта, то е да Го познаваме в Неговото множество. Един велик свят се крие във всяка душа. И да я познаеш с всичката Любов, то значи да познаваш Бога." /56-1923/
"Бог е център на вселената. Духът -извор на живота, а Истината - глава на Словото, на разумния живот." /32-1917/
В тези две мисли има символика, която трябва да се гадае. Следва, че Бог по същина е единството в света, а Бог като Любов - това е проявеният в множеството Бог, т.е. Бог във фаза на изява, или експанзия - както казват учените. Душата от своя страна съдържа кода на Бога в себе си, затова нейното познаване с Любов значи да опознаеш самия Бог. Видно е, че директното опознаване същината на Бога за нас е невъзможно, но косвено чрез неговата изява - множеството или чрез душата, е отчасти понятно.
Степенното изявление на Бога в същината на човешкото същество Учителя дава в следната мисъл: "Друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума + възможностите на сърцето = възможностите на волята. Още: умът + сърцето + волята = душата. Както и: умът + сърцето + волята + душата = духа.
Или: умът + сърцето + волята + духът = възможностите на Бога. И накрая: умът + сърцето + волята + душата + духът + Бога = възможностите на Абсолютното, Безграничното." /3-1922-23/
В тази мисъл се вижда и степенуваното израстване, еволюиране на човешкото същество, както и откъде да се започне, т. е. първо трябва да израсне умът, който трябва да схване пътя и осъзнае начините на растежа. Тогава следва сърцето, волята и т. н. От друга страна се вижда, че Бог е същина близо до човешкото същество, докато Първопричината, Първичното начало е над Бога и То е Абсолютното по същина и Безграничното по възможности. Следва, че докато за Бога все още можем да разсъждаваме, макар и по косвени пътища, то за Абсолютното и Безграничното всяка мисъл и разсъждение невъзможни.
Непосредственият контакт на Бога с физическия свят, степенуваната Му връзка с него, е изразен от Учителя в следната мисъл: "При сегашните си разбирания не можете да схванете всичко, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цялата вселена пред себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и големи, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напредналите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, талантливи, обикновени хора, като постепенно се намалява, докато най-после дойде до най-малките същества, които възприемат живота, както го притежават." /78-1927/
Как бихме могли да схванем това състояние на Бога да вижда и усеща, да долавя и знае в един миг всичко, което става в цялата вселена? Но нека помислим за микрокосмоса - нашето тяло, което владеем напълно. Та нали можем в един миг да почувствуваме състоянието на цялото си тяло? Чрез нервната система сме свързани с всички съставки на тялото си. Имаме мигновена информация за състоянието на всички органи и системи на последното. Чрез сетивните си органи, от друга страна, а именно: слух, зрение, обоняние, вкус и усет, имаме информация за околния свят.
Тази информативна картина в нашия организъм можем да пренесем към макрокосмоса, т.е. към Бога, и да разберем възможностите на Бога по отношение състоянието на света, който, както казва Учителя П. Дънов, "е тяло на Бога".
Накрая Учителя П. Дънов заключава: "Вие искате най-първо да схванете какво нещо е Бог в своята необятност. Досега нито един адепт, нито един велик учител, нито един ангел, не е могъл да ви определи какво нещо е Бог. През хиляди векове, през цялата вечност, никога няма да Го узнаете. Този Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, Той ще остане една велика загадка за всякога." /56-1923/
Едва ли има по-добра трактовка за понятието Бог от тази, която ни дава Учителя П. Дънов. А най-доброто в тази трактовка е, че тя се съгласува с елементите и понятията на науката за безкрайното и вечното, за малкото и голямото, за нищото и нещото, за абсолютното и относителното, за цялото и частите, които понятия са всъщност атрибути на Бога и които ние също не можем да осъзнаем. Може ли частта да опознае цялото, докато се намира в него? Може ли клетка от нашето тяло да осъзнае цялостта на същото? Не може. Следователно ние като части от Първопричината, Абсолютното, Вечното, от Бога никога няма да Го опознаем в неговата същност. Остава ни само едно - щом като почувствуваме Неговото присъствие в разнообразието на света да вярваме в Него и да съобразяваме делата си с разумните закони на живота.
Сподели с приятели: |