Бюджетът мина, вдигат пенсиите и заплати
Проблемът с антибиотичната резистентност; Образователна брошура за лекарите
Изтегляне 0.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Да бъде намален срокът за обучение на медицинските сестри
- Разговор с д-р Страшимир Генев, директор на Дирекция Болнична медицинска помощ в НЗОК
- 85% от преждевременните раждания у нас се дължат на инфекция
Проблемът с антибиотичната резистентност; Образователна брошура за лекаритеБНР Новинарски час 
Тема: Проблемът с антибиотичната резистентност; Образователна брошура за лекарите Водещ: 80 на сто от антибиотиците в България се прилагат преди да се стигне до болница. В днешния Европейски ден на антибиотиците от Националния център по заразни и паразитни болести представиха образователна брошура. Тя е за съвременните принципи на лечение. Повече информация събра репортерът Гергана Хрисчева. Репортер: Доц. Иван Иванов, микробиолог в центъра посочи: Доц. Иван Иванов: По отношение на антибиотичната резистентност България се намира на едно средно европейско ниво, но за определени групи антибиотици заемаме водещо място. Това са основно антибиотици, които се използват в болниците, не в обществото. Репортер: Педиатърът Стефан Пепеланов каза, че невинаги лекарите успяват да убедят родителите, че детето се нуждае от антибиотично лечение. Д-р Стефан Пепеланов: Проблемите идват от изобщо неприлагане на антибиотик, след като той е предписан от лекар със съответните показания за приложение. Така се създава резистентност и се изчерпват възможностите за лечение на тежките инфекции. Репортер: До края на годината трябва да имаме национален план за антибиотична стратегия, посочи доц. Михаил Околийски, представител на СЗО за България. Доц. Михаил Околийски: СЗО прави пет основни препоръки към тях. Предотвратяването на инфекции с помощта на миене на ръцете и инструментите и средата на работа. Винаги да се направи тест, за да се разбере кой антибиотик е най-подходящ. Да се предписват антибиотици, когато те са наистина необходими, в подходяща доза за правилната продължителност. Петата препоръка е да се осигуряват ваксинации на пациентите си спрямо имунизационния календар – нещо, което в България все по-малко се спазва. Да бъде намален срокът за обучение на медицинските сестриБНР
Да бъде намален срокът за обучение на медицинските сестри, призоваха от Сдружението на общинските болници в България. Според Пламен Цеков от Управителния съвет на сдружението, 4-годишното обучение на сестрите, е твърде дълъг период, който ги демотивира да останат да работят у нас. Пламен Цеков: Може би ако трябва да има по-специална квалификация, да се налага да учат четири години, но да има степенуване на образованието на медицинските сестри. Да се произвеждат такива кадри, каквито са необходими и в зависимост от отговорностите, които се търсят, такъв да е и срокът за обучение – две години, три години, четири години за магистър, за бакалавър. Водещ: Каза Пламен Цеков от Сдружението на общинските болници. Всяка година 1000 медицински сестри напускат България, а за последните 10 години страната ни е произвела 8 пъти по-малко медицински сестри на 100 000 души, отколкото Европа. 
Разговор с д-р Страшимир Генев, директор на Дирекция Болнична медицинска помощ в НЗОКДарик радио България следобед
Тема: Контролната дейност на НЗОК Гост: Д-р Страшимир Генев, директор на Дирекция Болнична медицинска помощ в НЗОК Водещ: Контролната дейност, която НЗОК осъществява над болниците ще бъде тема на разговор в следващите минути. Аз съм Димитър Панев. Вие сте със съвместната рубрика на Дарик Радио и здравноосигурителната институция. Кои са най-новите моменти, свързани с контрола на касата, кои са най-честите нарушения, които се констатират в болничната помощ, има ли случай, когато болници допускат повторно едни и същи нарушения и как здравноосигурените лица могат сами да съдействат за това контролът в лечебните заведения да бъде по-ефективен. Отговорите на тези въпроси слушаме от д-р Страшимир Генев, директор на дирекция Болнична медицинска помощ в НЗОК. д-р Страшимир Генев: Новите моменти са включени в някои нормативни документи, закона за здравното осигуряване, наредба 49 за устройството и дейността на лечебните заведения за болнична помощ, наредбата за достъпа. Те са свързани с някои нови възможности, които оптимизират контролната дейност на НЗОК. А именно една от възможностите е служителите на централно управление да извършват самостоятелно проверки – нещо, което досега нормативно не беше възможно. Това дава доста повече оперативност и своевременност при извършването на проверките. Една друга възможност, която се предоставя от нормативната разпоредба е извършване на кръстосани проверки. Т.е. екипи от една РЗОК може да извършва проверки на територията на друга РЗОК. Много важен момент е нормативният регламент, който дава възможност да се извършва контрол в момента на предоставяне на медицинска помощ в реално време и извършването на т.нар. внезапни проверки. Една друга възможност, която се дава и тя е изключително важна, това е извършване на предварителния контрол. А предварителен контрол, това е контрол, който се извършва преди заплащане. Възможностите дават да не се заплаща дейност, за която се смята, че не е извършена или има някакви нарушения. Разбира се, всяко едно лечебно заведение може да възрази срещу това, да се разгледа казусът на арбитраж, в съд и т.н. Друга възможност, която се предоставя от наредбата за достъпа и това е един много важен регламент е, че лекарите от извънболничната помощ се задължават да хоспитализират пациенти само в случаите, при които лечебната цел не може да бъде достигната в извънболничната помощ. Т.е. по този начин се минимизират излишните хоспитализации. Оттам, разбира се, и ненужните разходи. Една друга възможност на друг нормативен акт, това е наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в която е регламентирано, че лекарите от извънболничната помощ могат да хоспитализират само в случаите, при които лечебната цел не може да бъде достигната в извънболничната помощ. И това, разбира се, ограничава излишните хоспитализации, оттам и ненужните разходи. Важен регламент е включен в един друг нормативен документ, това е наредба номер 49 за устройството и дейността на лечебните заведения за болнична помощ, където има дефиниции на болнично легло, на видове легла, както и включването на този брой и вид в легла в индивидуалните договори на всяко едно лечебно заведение, изпълнител на болнична помощ. По този начин могат да се наблюдават и контролират колко пациенти с какви заболявания през какви легла минават. И по тоя начин да се оценява капацитетът на лечебното заведение, свързан с отчитането на броя и вида пациенти пред РЗОК. Водещ: Как всъщност са регламентирани нормативно тези нови моменти? д-р Страшимир Генев: Нормативно те са регламентирани освен в изброените нормативни актове, закона за здравното осигуряване, наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, наредба номер 49 за устройството и дейността на лечебните заведения за болнична помощ, наредбата на критерии за сключване на договор между НЗОК и лечебни заведения изпълнители на болнична помощ и решението на надзорния съвет, което представлява, разбира се, го казвам в кавички НРД за 2016. Разбира се, решението не е НРД. Водещ: Бихте ли откроили някои конкретни примери за нарушения, които сте открили по време на въпросните проверки? д-р Страшимир Генев: Аз бих могъл да кажа кои са най-честите нарушение и, разбира се, да дам и някои конкретни примери. Най-честите нарушения са неспазване на индикациите за хоспитализация. Във всеки един диагностично-лечебен алгоритъм има индикации. Т.е.за да се хоспитализира пациентът, той трябва наистина да има необходимост от болнично лечение, а не просто да отиде на някакви изследвания или на някакви консултативни прегледи, които биха могли да се извършат и в извънболничната помощ. Но обикновено неспазването на тези индикации за хоспитализация е най-честият вид нарушения. Те са лесни за идентифициране. Друг вид нарушения, това е неспазване на критериите за дехоспитализация. След като пациентът наистина има нужда от болнично лечение, след като е бил на болнично лечение, неговото заболяване по тези критерии, които са включени в диагностично-лечебния алгоритъм, трябва да има някакво раздвижване, някакво подобрение, някакви прегледи и изследвания трябва да бъдат извършени, за да се знае, че неговият лечебен процес в болницата е приключил. Разбира се, пациентът... Това, разбира се, е заболяване, заболяването може да се влоши, може да излезе в същото състояние, може да се подобри. Но така или иначе тези изследвания, консултации, прегледи, процедури, които са включени в алгоритъма, би следвало да се извършат, за да се знае, че пациентът е получил достатъчен по обем, вид и качество медицинска помощ. Друго сериозно нарушение, което слава Богу се среща по-рядко, но се среща, това е отчитане на неизвършена дейност. Има и такива случаи. И затова даже в последните три месеца, ако не се лъжа, имаме 4 предложения за частично прекратяване на договор, защото законът не дава право на това. Това е законът за здравното осигуряване чл.59 ал.11 в случай че се установи неизвършена, но отчетена дейност, директорът на РЗОК може да прекрати договора. Честият случай на нарушения са и изискване на доплащане, без да има никаква необходимост. Т.е. за дейност, която НЗОК заплаща и също така често нарушение е изискването на заплащане по наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ да избор на екип, а пациентът не избира този екип. Това също е много сериозно нарушение. Това общо взето са най-често срещаните нарушения. Те не са нови. Това са нарушенията, които по принцип се извършват, откакто е започнал контролът от страна на касата още преди години. Няма нещо ново или нещо старо. Даже аз искам за използвам случая да призова пациентите, че вижте, ние осъществяваме контрол, това наистина е така. Но този контрол не означава санкции, глоби и т.н. Ами контролът да осъществява своята най-вече превантивна, възпираща функция. Т.е. лечебните заведения да не извършват нарушения, а не да се казва, че ходим да събираме само разни суми за санкции. Освен това контролът има определена методологична функция. Тъй като клиничните пътеки отделен е въпросът, че България е единствената страна, в която болничната помощ се финансира на база клинични пътеки. Но клиничните пътеки всъщност представляват една система за качество, която пациентът трябва да получи като медицинска помощ. Ето защо контролът не е самоцелен. Контролът трябва да има тези функции. Но най-добрият контрольор е пациентът. Защото пациентът трябва да знае. И аз призовавам пациентите, че когато на някого се наложи да влезе наистина в болница, той влиза не само със своите пари от здравни вноски, той влиза солидарно с парите на всички, които заплащаме тези вноски. И ако от излишни хоспитализации има големи разходи и условно се изчерпят тези пари, то за следващия пациент просто няма да има пари за хоспитализация. Водещ: Има ли случаи, когато лечебни заведения допускат определени нарушения за втори път? И как с посочените от вас нови моменти в контрола това може да бъде осуетено? д-р Страшимир Генев: Да, наистина има лечебни заведения, които наистина са малък брой за радост, които допускат, независимо от нашите препоръки, независимо от извършените проверки, независимо от разговорите, които водим с техните управители и с екипа на лечебното заведение, допускат се повторни нарушения от един и същи вид. Разбира се, законът ни дава право в този случай на едни по-големи по размер санкции на прекратяване на договор. Обикновено ние даваме предложение за частично прекратяване на договор по някои клинични пътеки. Разбира се, винаги съобразяваме и факта, че има райони, в които само едно лечебно заведение предоставя един вид помощ. И ако условно ние прекратим договора, просто ще лишим населението от достъп до този вид помощ. И затова някои лечебни заведения прекаляват с монополната си позиция. И може би това е причината да повтарят някои нарушения. Но пак казвам, това не е някаква сериозна тенденция. Просто това съществува като отделни случаи. Водещ: Кажете какви са очакваните резултати от набелязаните от вас мерки за повишаване на контрола? д-р Страшимир Генев: Очакваните резултати могат да се разглеждат в няколко посоки. Първо най-важното, което е мисията и функцията на контрола, това е да се предостави на пациента една достатъчна по обем и медицинска помощ с добро качество. Разбира се, качеството включва няколко параметъра. Това е своевременност, равнопоставеност, достатъчност. Но така или иначе това е функцията на контрола. Първо трябва да гледаме пациента. Разбира се, че всеки един хоспитализиран пациент представлява и някакви разходи. И тъй като тези разходи са публични разходи, те се събират задължително. Втората важна функция, едновременно с първата по важност, разбира се, е минимизиране на разходите и повишаване на тяхната ефективност и целесъобразност. Т.е. ефектът, който очакваме е да не се допускат излишни хоспитализации, които водят след себе си излишни разходи, от което няма полза самият пациент. Има обаче един друг феномен, който лесно може да бъде описан със следната формула. Населението на България намалява, броят на лекарите намаляват, броят на лечебните заведения изпълнители на болнична помощ се увеличава. Значи това е един феномен, който следва да ни покаже, че може би, може би в здравеопазването има пари. Т.е. независимо от невисокия наистина ресурс, се намира начин за инвестиции, което е хубаво. Аз, разбира се, категорично не съм против тези нови лечебни заведения. Напротив, напротив. Нека наистина да има, пациентите да имат възможност да получават медицинска помощ в по-добри сгради, с по-добро оборудване, ако щеш, с по-добри специалисти. Но феноменът си остава феномен. Не може за няколко години от 2013 до 2016 имаме около 50 нови изпълнители на болнична помощ, от които 22 болници. Правили сме изчисления, които са приблизителни, разбира се, аз не претендирам за някаква изключителна точност. Но тези нови лечебни заведения изпълнители на болнична помощ за този период, дву-тригодишен период от време са изконсумирали около 250-300 млн. лв. Разбира се, никой не казва, че това е излишен ресурс или излишни разходи, те са отишли за пациентите. Но трябва да има една по-гъвкава политика вероятно по отношение на разкриването на нови лечебни заведения и доколко смислено е оттук нататък дори разкриването на нови лечебни заведения изпълнители на болнична помощ. Аз се надявам, че здравната карта, която беше приета, ще изпълни своята функция на един стратегически план за разпределението на материални ресурси в случая, на лечебни заведения, на специалисти, на апаратура, на оборудване и, разбира се на финансови ресурси. Много се надявам това наистина да стане. Другото, което би следвало да се каже е, че много стари договорни партньори разкриват нови дейности. Намират начин, привличат специалисти, купуват си апаратура, разкриват нови дейности. И по този начин в един относително малък регион, например една географска област, вземам приблизително една с 250 000 примерно население, има няколко лечебни заведения в областния град, които предоставят една и съща медицинска помощ, което е излишно. Водещ: Още веднъж и по-обстойно да засегнем темата как могат самите здравноосигурени пациенти да съдействат за това контролът в болниците наистина да бъде ефективен? д-р Страшимир Генев: Както казах, пациентът е най-добрият контрольор. И всъщност пациентът е част от обществения контрол върху разходите в едно лечебно заведение за болнична помощ. И не само за болнична помощ, и за извънболнична помощ всъщност. НЗОК може да извършва контрол върху тези средства, които тя е заплатила до вратата на лечебното заведение по отношение на съответствие на обема и вида медицинска помощ, която е договорена. Но оттам нататък за какво отиват съответните публични средства, за които НЗОК е заплатила на една болница НЗОК не може да контролира. Ето защо аз искам да призова пациентите да бъдат по-активни, да имат повече кураж, когато забележат някакви нарушения, когато с тях или с други пациенти, с техни близки смятат, че има нарушения, те да уведомяват винаги НЗОК – или директно централно управление, или РЗОК. Това може да стане и с писмо, и по е-мейл, и с лично интервю. Между другото една от новостите в инструкцията за контрол е, че нашите контрольори са задължени в 25% от случаите да извършат анкетиране на пациентите, т.е. да се получи непосредствено мнението на пациентите за предоставената медицинска помощ. Разбира се, ние не извършваме експертиза на самия професионален труд на лекарите и другите медицински специалисти. А просто събираме тези становища от пациентите, при които самите пациенти смятат, че е извършено нарушение. И, разбира се, тези становища подлежат на контрол. Ето защо пациентите наистина трябва да застанат със своето име. Не бива да се плашат. Има достатъчно лечебни заведения, ако смятат, че в едно ако се оплачат от него, повече няма да могат да бъдат хоспитализирани в него, ще се намери къде да бъдат хоспитализирани. Това не е проблем, достатъчно болници има в България, даже предостатъчно. Така че те трябва по-смело да действат. Освен това пациентите трябва още по-широко, по-активно да използват възможностите, които им предоставя електронното здравно досие. Нека да си го наблюдават, особено хората, които са болни, хронично болни говоря, или когато е имало повод за някакъв преглед да по повод на някакво заболяване, нека да си гледат здравното досие и да следят какви диагнози са им поставяни, това съвпада ли с това, което е написано примерно на епикризата или което са им казали лекарите. Разбира се, вижте сега, не бива по никакъв начин да се казва, че българките лекари, българските специалисти са някакви измамници и мошеници, това категорично не е така. Напротив, българските лекари и българските специалисти са изключително морални и високо професионални експерти. Въпросът е обаче, че има случаи, когато тези хора под натиска на тази система, която е комерсиализирана също, се комерсиализират. Понякога дори под административен натиск. Ами нормално е, тя и системата е такава. След като заплатата ти зависи от броя пациенти и шефът ти каже – колкото повече пациенти минат, толкова по-голяма заплата ще имаш. Ами нормално е хората да се поддават на подобна система повече пациенти – повече пари. Затова тази система трябва и сама да се регулира, и с наше участие, и с участието на пациентите, и с участието, разбира се, и на самите изпълнители, на лекари и на медицински сестри. Искам да напомня на гражданите, че те биха могли да получат своя персонален уникален код за достъп до личното си електронно здравно досие от всяка една РЗОК, без да чакат. И искам да повторя още няколко опции. Във всяка една РЗОК и в централно управление съществуват приемни, в които гражданите лично могат да дойдат, да споделят своите впечатления или сигнали за нарушения, защо не и похвали към лечебни заведения. Съществува един национален горещ телефон, една гореща линия, който е безплатен, това е много важно. Номерът е 0800 14 800. И още една възможност, която може да се ползва чрез сайта на НЗОК, това е са онлайн консултациите, при които по е-мейла гражданинът задава въпрос и му се отговаря от нашите експерти по съответното направление. Все по-млади хора заболяват от катаракта и глаукома, показват последните изследвания от националната инициатива "Право на зрение"Дарик радио
Все по-млади хора заболяват от катаракта и глаукома показват последните изследвания от националната инициатива "Право на зрение". Очните специалисти коментират, че вече има дори 40-годишни хора, страдащи от двете заболявания. Лекарите се натъкнали и на куриозни случаи на самолечение, сред които приготвяне на капки от харманлийска вода. Още подробности от Христо Христов от Дарик Хасково. Репортер: 1066 души са били хоспитализирани, което прави катарактата и глаукомата като най-честите заболявания в региона. Д-р Станимира Тананова обобщи, че. Станимира Тананова: Болести на окото и придатъците, в които голяма част заемат именно глаукомата и катарактата, се нареждат в първата десятка на заболеваемостта, регистрирана за Хасковска Област. Репортер: Според Юлия Андреева от „Право на зрение“ хората знаят много малко за лечението на двете заболявания. Юлия Андреева: Начините на лечение на тези две заболявания са коренно променени. Много съвременни, а хората знаят малко за тях. Репортер: Д-р Георги Дачев подкрепя народната медицина, но твърдо казва, че катарактата и глаукомата могат да се лекуват само по оперативен път. В практиката си той се натъкнал на различни куриози. Георги Дачев: Случаят, който споделих с присъстващите в залата, беше скандалът, който ми спретна една дама от Харманли. Идвайки на рутинен преглед аз й казвам „Госпожо, вие сте с катаракта и трябва да предвидим оперативно лечение. Това е лечението на това заболяване. За щастие то е лечимо, на 100% възстановяваме зрителната функция“. Момента, в койот й казвам тя ме поглежда все едно вижда призрак и вика „Ама как може да ме обиждате така?“. Аз си викам да не и заради възрастта. „Аз от 6 години си мия очите с харманлийска вода. Тя лекува катаракта. Това е невъзможно, което ми казвате“. Беше безкрайно изненадана, че е направила всичко, което са й дали там комшийките като съвет и че ефекта е нулев. По този начин, самолечение, народна медицина с домашно приготвени капки с мед, уринотерапия и какво ли не…аз дори не исках да навлизам в подробности. На всички казах изрично, че единственият начин на лечение на това заболяване е оперативното лечение. 85% от преждевременните раждания у нас се дължат на инфекцияДарик радио
85% от преждевременните раждания у нас се дължат на инфекция, а 95% от безплодията се дължат на лошо лекувани и неправилно диагностицирани полово предавани инфекции. Това съобщи днес проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. В Европейската седмица за отговорна употреба на антибиотици специалисти от центъра припомниха, че основният проблем при тези препарати е нарастващата резистентност на бактериите към тях. Това се случва от една страна заради употребата на едни и същи евтини антибиотици в болниците, а от друга – заради пренасищане с антибиотици при отглеждането на животни. По темата Димитър Панев. Репортер: По отношение на резистентността, която спира действието на антибиотиците, България е на средноевропейско ниво. За някои конкретни препарати обаче сме първи в Европа по резистентност, съобщи доц. Иван Иванов, микробиолог от Националната референтна лаборатория. доц. Иван Иванов: Но за определени групи антибиотици заемаме водещо място. Това са основно антибиотици, които се използват в болниците, не в обществото, тъй като те са много евтини и мнозина лекари в болниците прибягват до тях необосновано и без индикации Използват се за периоперативна профилактика, което противоречи на всички съвременни насоки и препоръки. Репортер: Доц. Иванов допълни, че има някои антибиотици в доболничната помощ, чиято консумация трябва да се намали. Мнението сподели и директорът на центъра проф. Кантарджиев. доц. Иван Иванов: Необходимо е лекарите да знаят, че простудни заболявания, неуточнени респираторни инфекции не бива да се лекуват с антибиотици. Новите тенденции са дори при по-острите инфекции като бронхити, бронхиолити също да се изчаква. проф. Тодор Кантарджиев: Докато не стане нужно употребата на антибиотици. Защото лично аз не смятам да ни мрат децата, защото забавяме прекалено дълго употребата. Като има нужда, трябва тогава антибиотик. доц. Иван Иванов: И само след микробиологично изследване, разбира се. Репортер: Специалистите допълниха, че при децата повечето от инфекциите са вирусни и там антибиотикът няма никакво приложение. Проблем в този случай обаче създавали и пациентите във връзка с недостатъчното доверие у лекарите и неверните данни, с които се сблъсквали в мрежата. Zdrave.net София, бул. Др. Цанков” 31 Б, офис 10; Тел.: 0893 33 53 07 Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|