В многото говорене грехът е неизбежен

Светостта е нужна за силата, както вече бе показано в предишните глави на тази книга. И светостта не е пълна, докато не е поставила под своята власт езика. Но, както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие с цялото си държание (говорене – англ. пр.)” (І Петрово 1:15).

Умолявам ви, братя, заради изгубените и страдащите, които никога няма да намерят избавление, ОСВЕН АКО НЕ СЕ ПРИГОТВИМ И НЕ ИМ ГО ЗАНЕСЕМ, да се помолите усърдно за това, което ви говоря. Осветете се отново пред Бога. Представи Му ТЯЛОТО СИ като жива жертва И НЕ ЗАБРАВЯЙ, НИТО ПРЕНЕБРЕГВАЙ ДА ПРЕДСТАВИШ СЪЩО ТВОЯ ЕЗИК, ТВОИТЕ УСТНИ И ТВОЯ ГЛАС!

Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол (Колосяни 4:6).

Пази това, което ти е поверено (силата да говориш вместо Бога и да донасяш освобождение), като се отклоняваш от скверните (несвети) празнословия (безполезни) и противоречия на криво нареченото знание (І Тимотей 6:20).

Моля се всеки, който чете тази книга, да постави всичко на олтара и да достигне мястото, където да понесе бремето за изгубените и страдащите; да отхвърли ВСЯКО нещо, което препятства Божията сила в живота им. Бог може да продължи без теб. Но ако ТИ продължиш с Бога, трябва да ходиш в Неговия път. СЕГА остави настрана безумието! Излез от водовъртежа и влез в потока на Божията сила.

ОБЕЩАНИЯТА са за теб само ако повярваш ако удовлетвориш Божиите условия и ПЛАТИШ ЦЕНАТА.

Г Л А В А 11

ПРЕДСТАВИ ТЯЛОТО СИ
И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение (Римляни 12:1).

Бог никога не е имал навика да употребява неща, КОИТО НЕ ПРИНАДЛЕЖАТ НА НЕГО. Той употребява тези неща, които са ОСВЕТЕНИ. НЕЩА, КОИТО СА ПОСВЕТЕНИ - ОТДЕЛЕНИ ЗА НЕГОВА УПОТРЕБА. Искаш ли Бог да ТЕ УПОТРЕБИ? Тогава трябва да Му ПРЕДСТАВИШ ТЯЛОТО СИ. То трябва да бъде напълно отдадено и положено пред Него. Тяло, което не е напълно отдадено и представено на Бога, все още в малка или голяма степен е управлявано от Сатана или егото ни.

Мнозина без съмнение, в много специални моменти, са представили тялото си за Божия употреба, за разширяване на Божието царство. Но реалността показва, че Бог не ги употребява и че мнозина от тези, които са представили себе си, НЕ СА БИЛИ ПРИЕТИ.

Бог не им е отказал, понеже не са нужни работници за делото Му. Дори Исус ни е дал заповед да се молим повече работници на бъдат изпратени, защото жетвата е изобилна, а работниците малко (Матей 9:37).

Бог не им е отказал поради някакви техни недъзи, понеже Той често е употребявал хора, които са имали някакви недостатъци в природните дадености. Петър и Йоан, мъже много употребявани от Бога, бяха „неграмотни и неучени човеци” (Деяния 4:13). Мойсей бе „тежкоезичен”.Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог (І Коринтяни 1:27, 28). Ти мислиш, че си недъгав? Всички сме недъгави по някакъв начин.

Един младеж намери спасението и поиска да свидетелства за това на улично събиране, за да могат другите да познаят безграничната Божия благодат, но не можеше да го направи, понеже заекваше. И все пак, поради своята любов към Бога и желанието си да работи за Него, той падна на колене и после застана пред хората отново. Бог чу вика му и му помогна. Той стана велик проповедник на Евангелието и много години бе главен говорител в един богослужебен лагер в Ню Йорк.

За да станеш приемлива жертва, не е нужно тялото ти да е силно или красиво. Дейвид Брейнард, един велик мисионер сред американските индианци в миналото, се разболял фатално от туберкулоза. Казали му, че единственият начин да живее по-дълго от още няколко седмици бил пълната почивка. Обаче той представил всичко, което имал, и това се счело за приемлива жертва. Брейнард паднал по лице пред Бога, викайки: „Предай ми души или отнеми моята душа!” После се изправил и имал дълги години на успешно служение сред хората, които Бог вложил в сърцето му, и спечелил хиляди от тях за Христос.

Единствената причина Бог да откаже на някои е, че ТЕ НЕ СА ПРИЕМЛИВИ!

Бог има само две изисквания за „приемливата жертва”.

Тя трябва да бъде СВЯТА. И тя трябва да бъде НЕГОВА.

Това, което не е свято, е мерзост пред Бога. Жертва, донесена и представена на Бога за Неговото служение, която е осквернена от греховете на света, не е по- приемлива от прасето, принесено на свещения олтар в Храма в Ерусалим от Антиох Епифан. ТАКАВА ЖЕРТВА НЯМА ДА БЪДЕ ПРИЕТА.

Това, което е Негово, трябва да бъде Негово не само в неделя или в молитвеното събрание довечера, но седем дни и нощи ВСЯКА СЕДМИЦА. Тя трябва да бъде представена без никакви предварителни условия. Тя трябва да бъде представена от сърце с думите: „Отказвам се от всяка власт над този дар сега и завинаги. Той е Твой, за да го употребиш, сложиш настрана или унищожиш. Каквото и да пожелаеш да сториш с него, той е Твой. Ако това е само едно скрито молитвено служение и лично свидетелство – ДА, ГОСПОДИ. Ако това е в родния ми град, няма проблем. Ако е нужно да пресека далечни морета и достигна непозната земя с враждебен народ – дори ако е нужно да умра за вярата си, в ръцете на гонители, или да живея в условия по-лоши и от смъртта – това тяло ще продължава да бъде Твое. Стори с него както пожелаеш. Храни го или го умори от глад. Постави го в студения север или го изпрати да страда в горещините на Африка. Превъзвиши го или го унижи. То цялото е Твое.”

Приемливото посвещение е като да дадеш на Бога празен лист хартия, с твоя подпис най-отдолу и Му кажеш: „Напиши каквото искаш вътре. Това ще бъде моят договор за употреба за целия ми живот.”

За тази жертва не е достатъчно просто да кажеш „да” или „не” на даден призив или молба от страна на Бога СЛЕД КАТО ТЕ СА БИЛИ ДАДЕНИ. Това е решение дълбоко от сърцето да вършиш Божията воля ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ без значение каква може да бъде или какво може да ни коства. Това е осъзнаването, че „ти не си принадлежиш”.

Ще намериш малка мяра на сила и малка мяра на благословение, ако си направил малка мяра на жертва. Но ако истински пожелаеш безвъзмездната БОЖИЯ ЧУДОТВРНА СИЛА, ти ТРЯБВА да представиш тялото си като жива жертва, СВЯТА И ПРИЕМЛИВА ЗА БОГА.

Г Л А В А 12

УЧАСТНИК В НЕГОВАТА БОЖЕСТВЕНА ПРИРОДА
Чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях УЧАСТНИЦИ НА БОЖЕСТВЕНОТО ЕСТЕСТВО (І Петрово 1:4).

Бог Е сила. Няма сила за вършене на добро в този свят освен силата, която идва от Бога. Сам Христос, когато дойде в плът на тази земя, заяви, че е получил силата Си от Бога. От Себе Си нищо не върша (Йоан 8:28). Не може Синът да върши от само Себе Си нищо (Йоан 5:19). Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мен? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но ПРЕБЪДВАЩИЯТ В МЕН ОТЕЦ ВЪРШИ СВОИТЕ ДЕЛА (Йоан 14:10).

След като отправи тези важни думи в Йоан 14:10, Христос се обърна към Своите ученици с обещание: Истина, истина ви казвам, който вярва в Мен, ДЕЛАТА, КОИТО АЗ ВЪРША, И ТОЙ ЩЕ ГИ ВЪРШИ; защото Аз отивам при Отца (Йоан 14:12). И както Неговите дела и плодовете Му зависеха от пребъдването Му в Отца, така нашите дела и плодовете ни зависят от пребъдването ни в Христос. Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене (Йоан 15:4). Отделени от Мен не можете да сторите нищо (Йоан 15:5).

Клонът е УЧАСТНИК в природата на лозата. Един и същи сок тече през нея. Едно и също е дървото. Листата са същите. Плодът е същият. Кората на дървото е същото. ТОЙ Е ЧАСТ ОТ ЛОЗАТА! И докато клонът представлява част от лозата, той може да прави това, което лозата може да прави. Но винаги, когато е отделен – отсечен – от лозата, той вече не може да върши това, което лозата може да прави. Жизнените сокове престават да текат в клона и той престава да бъде участник в природата на лозата. Понеже в природата на лозата е ДА ПРИНАСЯ ПЛОД, отделеният клон никога не може да стори това.

Клоните могат да се отсичат, да се присаждат и ашладисват.

Ние като грешници спасени по благодат сме сравнявани в Божието слово с клоните на диво маслинено дръвче, които са присадени. Ти, бидейки дива маслина, си бил присаден и си станал СЪУЧАСТНИК в „тлъстия корен” на маслината (Римляни 11:17). Ако една присадка е ДОБРЕ НАПРАВЕНА, така че нищо да не застава между присадката и движещите се жизнени сокове, много скоро присадката започва да ИЗГЛЕЖДА И ДА СЕ ДЪРЖИ като останалата част от дървото.

Каква привилегия е да бъдем участници в божествената природа на Бога – да ИЗГЛЕЖДАМЕ по такъв начин, че тези, които ни гледат, да разберат, че сме били с Исус, и да ДЕЙСТВАМЕ толкова подобно на Него, че делата, които Той вършеше, НИЕ СЪЩО ДА ВЪРШИМ.

Ние единствено можем да бъдем участници в Неговата божествена природа чрез Неговите ОБЕЩАНИЯ, чрез вяра в Неговите обещания. Ние участваме в божествената природа на Неговата плодородност като упражняваме дарбите на Духа и изявяваме плодовете на Духа. Чрез упражняването дарбите на Духа Бог изявява своята ЧУДОТВОРНА СИЛА. И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме СЪРАЗМЕРНО С ВЯРАТА (Римляни 12:6). Това е тайната на всяко дело, което вършим за Бога. Трябва да вършим всичко СЪРАЗМЕРНО С ВЯРАТА СИ. Ние сме участници в божествената природа СЪРАЗМЕРНО С ВЯРАТА НИ. Малко вяра и клонът едва крета, жизнените сокове едва си прокарват път до клона, няколко зелени листенца, даващи слаба надежда за плод. Повече вяра, по-голямо участие в божествената природа, повече плод. Много вяра, ИЗОБИЛЕН ЖИВОТ, жизнените сокове протичат свободно до всяка част на клона, който се е приклонил до самата земя под тежестта на родения плод!

Този, който е участник в божествената природа на Христос, ще бъде участник в Неговата природа на смиреност. Любовта и състраданието, които са част от природата на Христос, ще се проявят във всяка наша постъпка и отношение. Нежността и вниманието, добротата, търпението и мира. Радостта в служението и себеотрицанието – всички те ще бъдат част от живота на този, който е участник в божествената природа. Тези може да не са били част от твоята природа преди Христос да бе дошъл да обитава в теб, но когато си станал участник в Неговата природа, тези неща ще заместят предишните, които някога бяха ТВОЯТА ПЛЪТСКА ПРИРОДА.

След като станеш участник в Неговата божествена природа, ще има мъдрост, която произтича от водителството на Духа. Не мъдростта, която е естествена и плътска, нито мъдрост, придобита поради наблюдателност, а мъдрост, ръководена от Духа, която е неразбираема за тези, които разбират водителството Му. Ще има знание, което ще идва в ума ти, произтичащо от знанието в Божия ум. Неща, които е нужно да знаеш, но няма как да узнаеш, Сам Бог ще ти ги открива и изявява. Ще има СИЛА, понеже Бог Е сила! Ще последват чудеса и знамения. Болни ще се изцеляват, куци ще прохождат, рак ще изчезва по твоята заповед. Слепи ще проглеждат, глухи ще възвръщат слуха си. Тайните на човешките сърца ще бъдат изявявани, когато е нужно. Души ще бъдат докосвани и разбуждани от съня на духовната смърт и ще бъдат доведени като нови създания в Царството. Да, ще има и такива, които ще са изгубили физическия си живот, но ще бъдат възкресени от мъртвите според Божията воля.

Бог не си запазва любимци. Всеки трябва да плати една и съща цена за силата. И една и съща сила се предлага на ВСЕКИ, КОЙТО Е ГОТОВ ДА ПЛАТИ ЦЕНАТА!

Пред всеки, който чрез вяра поиска да вземе за себе си Неговите велики и ценни обещания, вярвайки с цялото си сърце, че БОГ Е КАЗАЛ ТОЧНО ТОВА, КОЕТО Е ИМАЛ ПРЕДВИД, стои една отворена врата към нови приключения на вярата, надхвърлящи и най-смелите мечти!

Няма съмнение, че много пъти си се чудил кои са тези две неща, които бяха толкова лични. Тази глава ще разгледа темата за „личните неща”. Не мога да споделя кои са те, защото дълбоко в сърцето си чувствам, че Бог не би искал да ги разкривам. Но като прочетеш тази книга, прочети и Библията и застани пред Господа в очакване и молитва и съм сигурен, че ти също ще откриеш някои „Лични Неща”.

Моля се да си се вдъхновил да се впуснеш „към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса” (Филипяни 3:14). И да не спираш в това впускане, докато Бог не заработи в живота ти с ЧУДОТВОРНА СИЛА. Да се стремиш усърдно към съвършенство пред лицето на Бога и да ходиш в Неговата съвършена воля.

И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, БОГ ЩЕ ВИ ОТКРИЕ И НЕГО (Филипяни 3:15).

Това е Неговото обещание. Не е нужно да знаеш какви бяха тези неща, които Бог ми посочи като МОИТЕ, СОБСТВЕНИ и лични любими грехове. Но на теб е по-нужно да откриеш кои са твоите любими грехове, които ти пречат да придобиеш силата, която Бог има за теб!

През многото си пътувания като евангелизатор и дългия ми опит на пастор, съм установил, че има много хора, които години наред се грижат и подхранват свои собствени любими грехове. Павел го нарича така - грях, който лесно ни сплита (Евреи 12:1), твоят „сплитащ те грях”. Той също казва, че трябва да го ОТХВЪРЛИМ, ако искаме да получим наградата в края на състезанието. Нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще.

Много добри хора, които МОЖЕШЕ да станат чудесни християни, толкова много са се обезкуражили поради допълнителните тежести, които не са съумели да отхвърлят, че отдавна са отпаднали от състезанието и са се превърнали в скептици, съмняващи се в Божиите думи относно „придружаващите знамения” и силата, която Бог е обещал на вярващите, че ще вършат делата, които Той вършеше. И сега има мнозина по лицето на земята, които са на прага да се откажат от всяка надежда, че ще познаят някога Бога в пълнотата на Неговата сила. НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ. Остани насаме с Бога. Търси Го усърдно каквато и да е цената за това, докато Той не ти открие ТВОЯ ЛЮБИМ ГРЯХ; докато не ти открие кое в живота ти се нуждае от умиване преди да можеш да преживееш Божията сила.

Един млад господар веднъж дойде при Исус и желаеше да разбере какво не бе наред с неговото религиозно преживяване. И той толкова много искаше да получи отговор на въпроса си, че буквално ТИЧАШЕ, и ПАДНА НА ЗЕМЯТА в нозете на Господа. Когато младежът попита „Какво да сторя?”, Исус отвърна „Едно ти не достига...” (вж. Марк 10:21). И Христос тогава посочи с пръст любимия грях на този младеж и го посъветва как да се освободи от него. Докато търсиш Господа не забравяй, че Той е всякога верен да ти посочи твоя любим грях както стори с богатия младеж. Непоставянето на този грях върху олтара ще накара и теб също да си тръгнеш НАСКЪРБЕН. Когато Бог ти говори, без значение колко тих е гласът Му, ПОКОРИ Му се! Отхвърли този ЛЮБИМ ГРЯХ и продължи напред с Бога!

Твоят любим грях е грехът, за който не искаш да се проповядва в църквата.

Това е грехът, за който винаги си намираш извинение.

Това е грехът, който, въпреки че не би го признал за свой грях, предпочиташ да го вършиш, когато мислиш, че никой няма да узнае.

Това е грехът, който най-лесно те завладява.

Това е грехът, който си готов винаги да защитиш.

Това е грехът, който докарва облаци на съмнения и угризения, които пресичат твоето духовно небе всеки път, когато почувстваш истинска нужда от връзка с Бога.

Това е грехът, от който се отказваш с най-голяма неохота.

Това е грехът, който мислиш за толкова дребничък, че едва ли Бог би го забелязал, и все така огромен, че прави живота ти невъзможен без него.

И все пак това е грехът, който трябва да ОТХВЪРЛИШ, иначе те грози отпадане от състезанието.

И накрая, това е грехът, който ти не спираш да наричаш своята немощ. Бъди честен със себе си и го наречи ГРЯХ! Не наричай завистта наблюдателност. Ако си свидлив, не се наричай пестелив. Ако си виновен в греха на гордостта, не я маскирай с дрехата на самоуважението. Ако си един от тези, които постоянно преувеличават (изопачават истината), също така можеш да признаеш, че това, което не е истина, е ЛЪЖА! Вързан ли си от развратен (опърничав в неправедното) демон? Внимавай или може да се възгордееш с прекалената си твърдост. Ако твоят сплитащ те грях е похотта, не се оправдавай, че просто кипят хормоните в теб. Не наричай критикуването „дарба на разпознаване”, нито се прави на съдия над човешката природа. Придирчив и капризен ли си? Сатана ще каже, че просто си нервен и че в твоето положение има лек за придирчивостта ти.

Я стига, приятелю! Бъди честен към себе си и Бога. Наричай нещата с истинските им имена. Ако нещо е грях, наречи го грях и падни в нозете на Бога и го моли за освобождение и победа.

Мнозина се оправдават за многобройните си „малки” грехове, като казват: „Е, всеки го прави!” Запомни, не може да моделираш живота си според грешките на околните. Откъде можеш да знаеш дали Бог не им е говорил много пъти за същото това нещо? Не бъди също така виновен за непокорство като тях.

Ами ако Той не им е говорил за това нещо? Да си спомним какво каза Исус на Петър, когато се позаинтересува какво щеше да се случи с един друг Негов ученик. Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? ТИ ВЪРВИ СЛЕД МЕН (Йоан 21:22).

Посвещението до голяма степен е свързано с личните неща. Това е отхвърлянето извън живота ни на стоте и едно дребни неща, които сами по себе си може да не са грях, но ако обсебят живота ни, заемат мястото, което Христос трябва да заеме. Например много явни християни заявяват, че не четат Библията толкова, колкото трябва. Според тях те са толкова заети, че просто не им остава време. Но същите тези хора имат достатъчно време да прочетат по-голямата част от всекидневната преса. Остава да се направи само едно заключение. Тези вестници, списания, комикси са много по-важни от Божието слово. Те са изместили Христос от Неговото място,което е по право, в живота на такива хора. Някои от тези четива са с такава природа, че сами по себе си представляват грях, но по-голямата част от тях е безобидна с изключение на факта, че са ЗАЕЛИ МЯСТОТО НА ХРИСТОС. Хиляди от тези, които днес заявяват, че вярват в Господ Исус Христос, биха имали повече сила в живота си, ако времето, което прекарваха да гледат спортни състезания, сапунени опери и безкрайните „емоционални драми”, го отделят, за да слушат Божия глас насаме в молитвения килер. Има някои от „малките лисици, които погубват лозята”, съсипвайки нежните гроздове и ограбвайки Божиите хора от техния плод.

Колко по-изпълнен със сила би бил животът на мнозина, ако времето, което прекарваха пред телевизорите си (разбира се, че те са категорично против ходенето на театър), гледайки състезания по борба, го отделяха паднали на колене да воюват против Сатана – срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места (Ефесяни 6:12).

Не винаги грозни и груби грехове застават между човека и Бога. Всъщност греховете, които изглежда отделят хората от най-доброто, което Бог има за тях, са греховете, които „всеки един прави”. Тези, които са понесли бремето на изгубените и болните, на отхвърлилите Христос, на живеещите под осъждение, тези, които вършат делата на Христос, чиито служения са придружени от знамения и които донасят освобождение на нуждаещите се, отдавна са отхвърлили тези неща. По-добре ще е да кажеш „ПОЧТИ всеки в моята църква го прави”. Но не забравяй, че докато вършат тези неща, те също се чудят защо не притежават ЧУДОТВОРНАТА БОЖИЯ СИЛА и не упражняват дарбите на Духа. Мнозина от същата група се чудят дали са готови за грабването! Много пъти след като съм проповядвал за идването на Господа, съм призовавал към покаяние пред амвона на тези, които не са сигурни, че са готови за идването на Христос. В такива моменти съм се удивлявал от огромния брой хора, които вдигат ръцете си, хора, които ИЗПОВЯДВА, ЧЕ СА СПАСЕНИ И ДОРИ ИЗПЪЛНЕНИ С ДУХА! Очевидно е, че мнозина така наречени християни не живеят дори достатъчно победоносен живот, за да почувстват, че са готови за грабването. Такива хора НЕ МОГАТ ДА ИМАТ ЧУДОТВОРНАТА БОЖИЯ СИЛА! Те може да получават отговор на молитвите си от време на време, но времето, в което живеем, и състоянието на света, който ни заобикаля, изискват много повече от това. ТИ НЕ МОЖЕШ ДА МОДЕЛИРАШ ЖИВОТА СИ КАТО ЖИВОТА НА ТАЗИ ТЪЛПА. Има само един, чийто живот е достоен да бъде наш пример. И той е Исус.

Някой може да не приеме поучението за святост в тази книга. Но не възнамерявам да се извинявам, ако това е така. В цялата книга цитирам единствено Исус. Ако не си съгласен с Него, крайно време е да се прегледаш и да започнеш да се съгласяваш с Него. Ще ходят ли двама заедно освен по съгласие? (Амос 3:3). Ако искаш да ходиш с Бога и да имаш силата да вършиш Божиите дела, ВРЕМЕ Е ДА ЗАПОЧНЕШ ДА СЕ СЪГЛАСЯВАШ С НЕГО. Когато се съгласиш напълно с Бога, това ще те направи да бъдеш в несъгласие с някои около теб. По-добре е да се съгласиш с Бога, дори и тогава, когато това означава несъгласие с тези, чието мнение преди сме почитали и ценили. Твърде много са хората днес, които живеят, за да угаждат на себе си или на околните, но не и на Бога.

В живота на всеки човек идва момент, когато достига на кръстопът. Силни Божии мъже през цялата история са достигали такъв кръстопът в живота и са избирали пътя, който е изглеждал труден и който е донасял гонение, страдание и СИЛА поради Божието одобрение. Други са идвали до кръстопътя и са избирали пътя, който е изглеждал по-привлекателен, и после са откривали, че той води към благоденствие, слава и смърт. Да си представим старозаветния Лот как умува по кой път да поеме. От една страна беше речната долина с процъфтяващия град Содом в центъра й. Със сигурност пътят натам щеше да бъде много по-лек от самотните каменисти хълмове. Той беше убеден, че може да живее сред тези хора в долината и да се грижи за собствените си дела без да участва в греховния им живот. И дори накрая Бог все още го считаше за „праведен мъж”, но той нямаше Божията сила. Дори толкова колкото да избави своите две омъжени дъщери от унищожаването на Содом, защото той им изглеждаше като някой, който се шегува (Битие 19:14).

Този път е все още отворен за тези, които го изберат. Но благодарение на Бога има и по-добър път. Той също е отворен. Той е отъпкан от нозете на такива хора като Моисей, който с вяра като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха (Евреи 11:24, 25).

Както и Йосиф, който, когато дойде до същия този кръстопът в живота си, избра да остане чист, въпреки че това му костваше години затвор без никаква надежда (освен в душата си), че някога ще излезе на свобода. И Даниил също, който като малко момче в робство отказа да пие от царското вино и който по-късно удържа вярност пред Бога, въпреки че пътят му трябваше да мине през клетката на лъва.

Тези мъже казаха „не” на Сатана, за да могат да кажат „да” на Бога. Моисей претегли удоволствията и богатствата на Египет, като ги сравни с Божието призвание и избра Божието призвание. Той знаеше, че греховните удоволствия са само за кратко време. Счете укора за Христа за ПО-ГОЛЯМО БОГАТСТВО! Той имаше истинско усещане за стойностите. Колко много хора днес го нямат. За тях все още по-големите богатства са в Египет – Холивуд, Бродуей или Уолстрийт. Не е възможно да кажем „да” на Бога преди да сме казали „не” на нещата от света.

Тези, чиито умове са насочени към нещата от света, бързо биха упрекнали Мойсей, че постъпва много неразумно, давайки толкова много, за да получи толкова малко. Но Мойсей получи своята награда. Той стана ПРИЯТЕЛ НА БОГА и разговаряше лице в лице с Него. Лицето му така се осияваше от Божията слава, че хората не издържаха да го гледат. И, работейки ръка в ръка с Бога, той поведе три милиона души от робство към свобода и виждаше как биват чудно избавяни отново и отново и закриляни от Божията ръка, така че нямаше ни един между племената им, който се спъваше по пътя (Псалм 105:37). Наистина тази е наградата, която търсим днес – за да можем да донесем спасение и избавление на хората. И Бог дава тази награда на мнозина днес, които са чули гласа Му и са се покорили на призива Му! Които са казали „не” на света и „да” на Бога!

Бог в миналите дни потърси между тях мъж, който би застанал в пролома пред Мене заради страната, та да я не разоря (Езекиил 22:30-31). Бог търси такива хора и днес. Божията святост изисква Той да изпрати осъждение на този развратен свят. Единствено присъствието на праведни хора в света възпира тези пороища от осъждение. Мойсей застана в пролома заради децата на Израел и техният живот бе пощаден (вж. Изход 32:10, 11). Авраам застана в пролома заради Лот и семейството му, когато те бяха в Содом. И Лот, ако беше събрал праведници около себе си, спасени от греха чрез неговото свидетелство и влияние, можеха да застанат в пролома и да викат към Бога за целия град Содом (Битие 18:23; 19:15).

Поколението, в което живеем, е греховно поколение, подобно на това, сред което живееше Лот. Това е едно болно поколение, вързано от греха за осъждение. Божият гняв вече е издигнат против ВСИЧКИ, които участват в греха на света. Но Бог не се удоволства в това да излива осъждение. Сега, когато дните отминават, Той търси ЧОВЕК – какъвто и да е човек, който може и ще обича достатъчно хората, че да застане в пролома – за да задържи пороя от осъждение – да се изправи в развилнялата се буря, която удря по гърба му, и да издига все по-високо и по-високо глас, умолявайки хората да бягат от идещия гняв.

Светът се превръща в сцена на последните велики събития от историята със заглавие: „История на човека върху земята”. Скоро ще се вдигнат завесите за последната сцена, ужасния период на последната скръб, когато Божият гняв ще се излее без мярка върху този извратен свят, от който последният праведен човек ще бъде мигновено грабнат. Облаците се сгъстяват, светкавиците проблясват, гръмотевиците гърмят – започват да се усещат все по-мощни и по-чести пориви на вятъра, които са предвестник на бурята.

Колко бе тъжно, когато Бог с надежда търсеше човек, който да застане на пролома, и трябваше да продължи с думите „Не намерих. Затова излях негодуванието Си върху тях, довърших ги с огнения Си гняв”.

Бог продължава да търси МЪЖ, КОЙТО ДА ЗАСТАНЕ В ПРОЛОМА! Той продължава да търси работници на нивата. Той предлага същата заплата – същата награда – на тези, които дойдат в този последен час, каквато е и за тези, които участваха в разгара на битката. Всичко, което Той очаква, е бързо откликване на Неговия призив и вярност в изпълнението му. Ще кажеш ли „ДА” на Божия призив? Ще Му дадеш ли ВСИЧКО от себе си? Ще приемеш ли Неговото НАЙ-ДОБРО – ЧУДОТВОРНАТА И СПАСЯВАЩА ДУШИ БОЖИЯ СИЛА за избавление на изгубените, болните и страдащите?

Много се направи от Божии мъже и жени за избавлението на човечеството от времето на праведния Авел до днес, но като гледам Божието слово, съзирам мощните Божии обещания и виждам чудесата, които са били направени в моментите, когато някой е ДРЪЗВАЛ ДА ПОВЯРВА. Убеден съм, че ПРЕДСТОИ ДА ВИДИМ КАКВО БОГ БИ МОГЪЛ ДА СТОРИ С ЕДНА ЖЕНА ИЛИ МЪЖ, КОИТО СА ГОТОВИ ДА ИЗМИНАТ ЦЕЛИЯ ПЪТ С НЕГО и никога да не се усъмнят в сърцето си! И каква огромна сила би се освободила против смъртния враг на човечеството – Сатана – ако ЕДНА ВЕЛИКА АРМИЯ ОТ МЪЖЕ И ЖЕНИ решат заедно да застанат върху Божиите обещания и да повярват на Бога за НЕГОВАТА ЧУДОТВОРНА СИЛА!

Ти можеш да бъдеш този ЧОВЕК - ЕДИН ОТ ТАЗИ ВЕЛИКА АРМИЯ!

Когато Бог търси МЪЖ, ще предложиш ли себе си? ЩЕ БЪДЕШ ЛИ ТОЗИ МЪЖ?