Раздел I Повърхности за ограничаване на препятствията

(2) Целта на дефинирането на въздушното пространство по ал. 1 е да се предотврати ситуацията, летището да стане неизползваемо в следствие от нарастването на височината на препятствията в околностите му.

(2) Дефинирането на въздушното пространство по ал. 1 се постига посредством установяването на серии от повърхности за ограничаване на препятствията, дефиниращи граници до които обектите могат да се изграждат във въздушното пространство.

(3) Повърхностите за ограничаване на препятствията (фиг. 4, 5 и 6) са:

1. външна хоризонтална повърхност;

2. конична повърхност;

3. вътрешна хоризонтална повърхност;

4. повърхност на подхода за кацане;

5. вътрешна повърхност на подхода за кацане;

6. преходна повърхност;

7. вътрешна преходна повърхност;

8. повърхност за преминаване на втори кръг при прекъснато кацане;

9. повърхност на набора на височина при излитане.

Фиг. 4. Повърхности за ограничаване на препятствията

(2) Границите на коничната повърхност обхващат:

1. долна граница, съвпадаща с външните граници на вътрешната хоризонтална повърхност;

2. горна граница, разположена на посочената височина над вътрешната хоризонтална повърхност (фиг. 4).

(3) Наклонът на коничната повърхност се измерва във вертикална равнина, перпендикулярна на периферията на вътрешната хоризонтална повърхност.
Вътрешна хоризонтална повърхност

Чл. 117. (1) Вътрешната хоризонтална повърхност е повърхност, разположена в хоризонтална равнина над летището и прилетищната територия.

(2) Радиусът или външните граници на вътрешната хоризонтална повърхност се определят от реперна точка или точки, установени за тази цел.

(3) Не е задължително вътрешната хоризонтална повърхност да има форма на кръг.

(4) Височината на вътрешната хоризонтална повърхност се измерва от установената за целта кота.

(2) Границите на подхода за кацане са:

1. вътрешна граница с определена дължина, преминаваща хоризонтално и перпендикулярно по отношение продължението на осевата линия на ПИК и разположена на определено разстояние пред прага;

2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и равномерно разтварящи се под определен ъгъл спрямо продължението на осевата линия на ПИК;

3. външна граница, успоредна на вътрешната граница.

(3) Горните повърхности е възможно да варират, когато има странично отместване, отместване или подхода е в крива, двата края на подхода, започващи от краищата на вътрешния ръб се разтварят/отклоняват/ еднакво с конкретна стойност от удължената осева линия на страничното изместване, изместването или от земната повърхност в крива.

(4) Надморската височина (котата) на вътрешната граница е равна на котата на средната точка на прага.

(5) Наклонът (наклоните) на повърхността на подхода за кацане се измерва (измерват) спрямо вертикална равнина, преминаваща през осевата линия на ПИК и в продължението си, спрямо вертикална равнина, преминаваща през осевата линия на всяко странично изместване или кривата на земната повърхност.

Фиг. 5. Повърхности за ограничаване на препятствията: вътрешна повърхност на подхода, вътрешна преходна повърхност и повърхност за преминаване на втори кръг при прекъснато кацане.

(2) Границите на вътрешната повърхност на подхода за кацане са:

1. вътрешна граница, съвпадаща с разположението на вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане, но имаща собствена определена дължина;

2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и преминаващи успоредно на вертикалната равнина, преминаваща през осевата линия на ПИК;

3. външна граница, успоредна на вътрешната граница.
Преходна повърхност

Чл. 120. (1) Преходната повърхност е сложна повърхност, разположена по направление на страничната граница на зоната и част от страничната граница на повърхността на подхода за кацане, която се простира нагоре и встрани до вътрешната хоризонтална повърхност.

(2) Преходната повърхност по ал. 1 е контролна повърхност за ограничаване на препятствията за сгради и др.

(3) Границите на преходната повърхност са:

1. долна граница, започваща от точката на пресичане между страничната граница на повърхността на подхода за кацане с вътрешната хоризонтална повърхност и простираща се надолу по направление на страничната граница на повърхността на подхода за кацане до вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане и по-нататък по направление на ивицата, успоредна на осевата линия на ПИК;

2. горна граница, разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност.

(4) Надморската височина на точка от долната граница е равна на котата на:

1. повърхността на подхода за кацане в тази точка по направление на страничната граница на повърхността на подхода за кацане;

2. равна на котата на най-близката точка на осевата линия на ПИК или нейното продължение по направление на ивицата.

(5) Преходната повърхност по дължината на ЛП ще е изкривена, ако профила на ЛП е в крива или ще е права, ако профила е права линия.

(6) Пресечането на преходната повърхност с вътрешната хоризонтална повърхност също е изкривена или права в зависимост от профила на ПИК.

(7) Наклонът на преходната повърхност се измерва във вертикална равнина под прав ъгъл спрямо осевата линия на ПИК.
Вътрешна преходна повърхност

Чл. 121. (1) Вътрешната преходна повърхност е повърхност, аналогична на преходната повърхност, разположена по-близо до ПИК.

(2) Вътрешната преходна повърхност е контролна повърхност за ограничаване на препятствията за аеронавигационните средства, ВС и други транспортни средства, които се налага да се разполагат в близост до ПИК

(3) Над ПИК, в случая по ал. 2, не може да излизат никакви обекти, с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа).

(4) Границите на вътрешната преходна повърхност са:

1. долна граница, започваща от края на вътрешната повърхност на подхода за кацане и простираща се по направление на вътрешната повърхност на подхода за кацане до вътрешната граница на тази повърхност и по-нататък по направление на ивица, успоредно на осевата линия на ПИК до вътрешната граница на повърхността за преминаване на втори кръг при прекъснато кацане, а след това нагоре по страничната граница на повърхността на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане до точката на пресичане на тази странична граница с вътрешната хоризонтална повърхност;

2. горна граница, разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност.

(5) Надморската височина на точка на долната граница е котата на:

1. конкретната повърхност в тази точка по направление на страничната граница на повърхността на подхода за кацане и повърхността на подхода на втори кръг при прекъснато кацане;

2. най-близката точка от осевата линия на ПИК или нейното продължение по направление на ивицата.

(6) Вътрешната преходна повърхност по дължината на ЛП ще е изкривена, ако профила на ЛП е в крива или ще е права, ако профила е права линия.

(7) Пресичането на вътрешната преходна повърхност с вътрешната хоризонтална повърхност също е изкривена или права в зависимост от профила на ПИК

(8) Наклонът на вътрешната преходна повърхност се измерва във вертикална равнина под прав ъгъл към осевата линия на ПИК.

(9) По отношение навигационните средства, ВС и други транспортни средства, които се налага да се разполагат в близост до ПИК, вътрешната преходна повърхност представлява контролна повърхност за ограничаване на препятствията, над която не може да излизат никакви обекти, с изключение на напречните лесно чупливи (на чуплива основа).

Фиг. 6. Повърхнини, ограничаващи препятствията

(2) Границите на повърхността на преминаване на втори кръг при прекратено кацане са, както следва:

1. вътрешна граница, преминаваща хоризонтално и вертикално по отношение на осевата линия на ПИК и разположена на определено разстояние след прага;

2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и равномерно разтварящи се под определен ъгъл от вертикалната равнина, минаваща през осевата линия на ПИК;

3. външна граница, успоредна на вътрешната граница и разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност.

(3) Надморската височина на вътрешната граница е равна на котата на осевата линия на ПИК в местоположението на вътрешната граница.

(4) Наклонът на повърхността на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане се измерва във вертикална равнина, минаваща през осевата линия на ПИК.
Повърхност на набора на височина при излитане

Чл. 123. (1) Повърхността на набора на височина при излитане е наклонена равнина или друга определена повърхност след края на ПИК или участъкът, свободен от препятствия.

(2) Границите на повърхността на набора на височина при излитане са, както следва:

1. вътрешна граница, преминаваща хоризонтално и перпендикулярно по отношение на осевата линия на ПИК и разположена или на дадено разстояние след края на ПИК, или в края на участъкът, свободен от препятствия, ако има такава, и нейната дължина превишава даденото разстояние;

2. две странични граници, започващи от краищата на вътрешната граница и равномерно разтварящи се под определен ъгъл от полетната траектория до определена крайна широчина и продължаващи от тази широчина, по протежение на останалата част от дължината на повърхността на набора на височина при излитане;

3. външна граница, преминаваща хоризонтално и вертикално по отношение на определената полетна траектория.

(3) Надморската височина на вътрешната граница се равнява на най-високата точка на продължението на осевата линия на ПИК между края на ПИК и вътрешната граница. При наличието на участък, свободен от препятствия, котата е равна на най-високата точка на повърхността на терена, намираща се на осевата линия на участъкът, свободен от препятствия.

(4) В случай, че траекторията на набор на височина при излитане е праволинейна, наклонът на повърхността на набор на височина при излитане се измерва във вертикална равнина, минаваща през осевата линия на ПИК.

(5) В случай, че траекторията на набор на височина при излитане прави завой (вираж), повърхността на набор на височина при излитане представлява сложна повърхност, която съдържа нормали, лежащи в хоризонтална равнина, прокарана към осевата линия, като наклонът на осевата линия е аналогичен на наклона при праволинейна траектория на излитането.

1. конична повърхност;

2. вътрешна хоризонтална повърхност;

3. повърхност на подхода за кацане;

4. преходни повърхности.

(2) Относителната височина и наклонът на повърхности по ал. 1 не превишават значенията, посочени в табл. 6, а техните други размери не могат да са по-малки от размерите, посочени в същата таблица.

Таблица 6

Размери и наклони на повърхностите, ограничаващи препятствията

Подходи за кацане на ПИК

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПИК за кацане
								За точен подход за кацане
								Кат.I		Кат.IIили III
	необорудвана				за неточен подход					кодово
		кодово число			кодово число			кодово число		число
Повърхност и размериa	1	2	3	4	1,2	3	4	1,2	3,4	3,4
(1)	(2)	(3)	(4)	(5)	(6)	(7)	(8)	(9)	(10)	(11)
КОНИЧНА Наклон Височина ВЪТРЕШНА ХОРИЗОНТАЛНА Наклон Радиус ВЪТРЕШНА НА ПОДХОДА ЗА КАЦАНЕ Широчина Разстояние от прага Дължина Наклон ПОДХОД ЗА КАЦАНЕ Дължина вътрешен ръб Разстояние от прага Разходимост Първа секция Дължина Наклон Втора секция Дължина Наклон Хоризонтална секция Дължина Обща дължина ПРЕХОДНА Наклон ВЪТРЕШНА ПРЕХОДНА Наклон ПОВЪРХНОСТ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ НА ВТОРИ КРЪГ ПРИ ПРЕКЪСНАТО КАЦАНЕ Дължина вътрешен ръб Разстояние от прага Разходимост Наклон	5 35 m 45 m 2000 m ─ ─ ─ 60 m 30 m 10 1600 m 5 ─ ─ ─ ─ 20 ─ ─ ─ ─ ─	5 55 m 45 m 2500 m ─ ─ ─ 80 m 60 m 10 2500 m 4 ─ ─ ─ ─ 20 ─ ─ ─ ─ ─	5 75 m 45 m 4000 m ─ ─ ─ 150 m 60 m 10 3000 m 3.33 ─ ─ ─ ─ 14.3 ─ ─ ─ ─ ─	5 100 m 45 m 4000 m ─ ─ ─ 150 m 60 m 10 3000 m 2.5 ─ ─ ─ ─ 14.3 ─ ─ ─ ─ ─	5 60 m 45 m 3500 m ─ ─ ─ 150 m 60 m 15 2500 m 3.33 ─ ─ ─ ─ 20 ─ ─ ─ ─ ─	5 75 m 45 m 4000 m ─ ─ ─ 300 m 60 m 15 3000 m 2 3600 mб 2.5 8400 mб 15000 m 14.3 ─ ─ ─ ─ ─	5 100 m 45 m 4000 m ─ ─ ─ 300 m 60 m 15 3000 m 2 3600 m 2.5 8400 mб 15000 m 14.3 ─ ─ ─ ─ ─	5 60 m 45 m 3500 m 90 m 60 m 900 m 2.5 150 m 60 m 15 3000 m 2.5 12000 m 3 ─ 15000 m 14.3 40 90 m в 10 4	5 100 m 45 m 4000 m 120 mд 60 m 900 m 2 300 m 60 m 15 3000 m 2 3600 mб 2.5 8400 mб 15000 m 14.3 33.3 120 mд 1800mг 10 3.33	5 100 m 45 m 4000 m 120 mд 60 m 900 m 2 300 m 60 m 15 3000 m 2 3600 mб 2.5 8400 mб 15000 m 14.3 33.3 120 mд 1800mг 10 3.33
a Всички размери се измерват хоризонтално, освен ако не е указано другояче. б Променлива дължина (съгласно чл.126, ал.1 или чл.127, ал.3). в Разстояние до края на лентата на пистата. г Или край на пистата, което е по-малко e В случай на кодова буква F (колона 3 от таблица 1) широчината се увеличава до 155 m.

(3) Не се допуска нови или съществуващи обекти с увеличени размери да пробождат повърхността на подхода за кацане или преходната повърхност, с изключение на случаите, когато Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че новият или съществуващият обект с увеличени размери ще е засенчен от съществуващ неподвижен обект.

(4) Не се допуска нови обекти или съществуващи обекти с увеличени размери да пробождат коническата повърхност или вътрешната хоризонтална повърхност, с изключение на случаите, когато Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че такъв обект ще е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведено аеронавигационно проучване се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или на редовността на полетите на самолетите.

(5) Съществуващите обекти пробождащи произволна повърхност, посочена в ал. 1, се отстраняват, доколкото практически е възможно, с изключение на случаите, когато Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че такъв обект е засенчен от съществуващ неподвижен обект или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или съществено да наруши редовността на полетите на самолетите.

(6) Когато поради напречни или надлъжни наклони на летателното поле вътрешната граница или части от вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане могат да се окажат по-ниско от съответната кота на летателното поле и се установи, че съответните участъци или обекти могат да представляват опасност за самолетите:

1. летателното поле се подравнява за привеждане в съответствие с вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане;

2.участъците от местността или обекти, които пробождат повърхността на подхода за кацане след края на летателното поле, ако се намират по-ниско от равнището на летателното поле, се отстраняват.

(7) При проектиране на ново строителство се отчита перспективната възможност за оборудване на ПИК със средства за подход за кацане по прибори и като следствие от това се въвеждат по-строги изисквания по отношение на повърхностите, ограничаващи препятствията.
Необорудвана ПИК

Чл. 125. (1) За ПИК, оборудвани за неточен подход за кацане, се установяват следните повърхности, ограничаващи препятствията:

1. конична повърхност;

2. вътрешна хоризонтална повърхност;

3. повърхност на подхода за кацане;

4. преходни повърхности.

(2) Не се допуска относителната височина и наклонът на повърхностите да превишават значенията, посочени в табл. 6, а другите им размери да не са по-малки по стойност от размерите, посочени в същата таблица, с изключение на размерите на хоризонталния участък на повърхността на подхода за кацане.

1. хоризонталната равнина на височина 150 m над котата на прага, или

2. хоризонталната равнина, минаваща през връхната точка на произволен обект, определящ абсолютната/относителната височина на прелитане над препятствията (OCA/H).

(2) Не се допуска новите или с увеличени размери съществуващи обекти да пробождат повърхността на подхода за кацане в границите на 3000 m от вътрешната граница или над преходната повърхност, освен когато Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че новият или съществуващият обект с увеличени размери ще е засенчен от съществуващ неподвижен обект.

(3) Не се допуска нови обекти или съществуващи с увеличени размери да пробождат повърхността на подхода за кацане на разстояние по-голямо от 3000 m от вътрешната граница над коничната повърхност или вътрешната хоризонтална повърхност, с изключение на случаите, когато Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че такъв обект ще е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се установи, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността на полетите на ВС.

(4) Съществуващи обекти, пробождащи произволна повърхност, описана в чл. 125, ал. 1, се отстраняват, доколкото е практически възможно, с изключение на случаите, когато Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че такъв обект е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или регулярността на полетите на самолетите.

(5) Когато поради напречни или надлъжни наклони на вътрешната граница на летателната писта или части от вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане се окажат по-ниско от съответната кота на летателната писта, ако Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че представляват опасност за самолетите, то:

1. летателната писта се подравнява за привеждане в съответствие с вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане;

2. участъците от местността или обекти, които излизат над повърхността на подхода за кацане след края на летателната писта, ако се намират по- ниско от равнището на летателната писта, се отстраняват.
Оборудвана ПИК

Чл. 127. (1) За ПИК, оборудвана за точен подход за кацане по категория I, II или III, се определят следните повърхности, ограничаващи препятствията:

1. конична повърхност;

2. вътрешна хоризонтална повърхност;

3. повърхност на подхода за кацане;

4. преходни повърхности;

5. вътрешна повърхност на подхода за кацане;

6. вътрешни преходни повърхности;

7. повърхност за преминаване на втори кръг при прекъснато кацане.

(2) Относителните височини и наклони на повърхностите по ал. 1 не се допуска да превишават значенията, посочени в табл. 6, а другите им размери не могат да са по-малки от размерите, посочени в същата таблица, с изключение на размерите на хоризонталния участък на повърхността на подхода за кацане.

(3) Повърхността на подхода за кацане е разположена хоризонтално след точката, в която линията на наклона с градиент 2,5 на сто пресича по-високата от:

1. хоризонталната равнина на височина 150 m над котата на прага, или

2. хоризонталната равнина, минаваща през връхната точка на произволен обект, определящ минималната безопасна височина на прелитане над препятствията.

(4) Не се допуска неподвижни обекти да пробождат вътрешната повърхност на подхода за кацане, вътрешната преходна повърхност и повърхността на преминаване на втори кръг при прекъснато кацане, с изключение на така наречените лесно чупливи обекти (на чуплива основа), които по своето функционално предназначение се разполагат там.

(5) Не се допуска при използването на ПИК за кацане над повърхностите по ал. 4 да се издигат подвижни обекти.

(6) Не се допуска нови или съществуващи обекти с увеличени размери да пробождат повърхността на подхода за кацане или над преходната повърхност, освен ако Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че новият или съществуващият обект с увеличени размери ще бъде засенчен от съществуващи неподвижни обекти.

(7) Не се допуска нови обекти или съществуващи обекти с увеличени размери да пробождат коничната повърхност и вътрешната хоризонтална повърхност, освен ако Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че такъв обект ще е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или съществено да наруши регулярността на полетите на самолетите.

(8) Съществуващите обекти, пробождащи повърхността на подхода за кацане, преходната повърхност, коническата повърхност и хоризонталната повърхност, се отстраняват, освен ако Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че такъв обект е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или регулярността на полетите на самолетите.

(9) Когато поради напречни или надлъжни наклони на вътрешната граница на летателното поле или части от вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане се окажат по-ниско от съответната кота на летателното поле, ако Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че могат да представляват опасност за самолетите:

1.летателното поле се подравнява за привеждане в съответствие с вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане;

2. участъците от местността или обекти, които излизат над повърхността на подхода за кацане след края на летателното поле, ако се намират по-ниско от равнището на летателното поле, се отстраняват.

(2) Размерите на повърхността не могат да бъдат по-малки от тези, посочени в табл. 7, освен когато за повърхността на набора на височина при излитане се определи по-малка дължина, когато тя е съобразена с мерките, приети по правилата на регулиране на полетите на самолетите, излитащи от летището.

Таблица 7

Размери и наклони на повърхностите, ограничаващи препятствията

ПИК, предназначени за излитане

	Кодов номер
Повърхност и размери а	1	2	3 или 4
(1)	(2)	(3)	(4)
НАБОР НА ВИСОЧИНА ПРИ ИЗЛИТАНЕ
Дължина на вътрешната граница	60 m	80 m	180 m
Разстояние от края на излетната полоса б	30 m	60 m	60 m
Отклонение (във всяка посока)	10 на сто	10 на сто	12,5 на сто
Крайна широчина	380 m	580 m	1200 m 1800 m в
Дължина	1600 m	2500 m	15000 m
Наклон	5 на сто	4 на сто	2 на сто г

*a Всички размери са дадени в хоризонтална равнина, ако специално не е отбелязано друго.

*б Повърхността на набора на височина при излитане започва в края на зоната, свободна от препятствия, ако нейната дължина не превишава указаното разстояние.

*в 1800 m, когато линията на зададения маршрут включва изменение на курса повече от 15° за полетите, осъществявани по правилата на IМC, VМC в нощни условия.

*г Съгласно чл. 128, ал. 3 - ал. 6 и ал. 8
(3) Експлоатационните характеристики на самолетите, за обслужването на които е предназначена дадената ПИК, се взимат предвид при определяне на целесъобразността от намаляването на наклона, даден в табл. 7, и при необходимост се изпълняват полети в критични условия.

(4) В случай, че наклонът по ал. 3 е намален, се предвижда съответна корекция на дължината на повърхността на набора на височина при излитане, така че да се осигури безопасност до относителна височина 300 m.

(5) В случай, че местните атмосферни условия значително се различават от стандартните атмосферни условия на морското равнище, може да се намали наклонът, посочен в табл. 7.

(6) Величината на намаление на наклона зависи от отклонението на местните атмосферни условия от стандартните атмосферни условия на морското равнище, както и от експлоатационните характеристики на самолетите, за обслужването на които е предназначена дадената ПИК, както и от експлоатационните изисквания, предявявани към тези самолети.

(7) Не се допуска новите или с увеличени размери съществуващи обекти да пробождат повърхността на набор на височина при излитане, освен ако Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” не прецени, че новият или с увеличени размери съществуващ обект ще е засенчен от съществуващ неподвижен обект.

(8) Ако нито един от обектите не достига повърхността на набор на височина при излитане с градиент на наклона 2 на сто (1:50), новите обекти се ограничават така, че да се запази съществуващата повърхност, свободна от препятствия, или повърхността, простираща се до началото на наклона - 1,6 на сто (1:62,5).

(9) Съществуващите обекти, които пробождат повърхността на набор на височина при излитане, се отстраняват, освен ако Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” прецени, че обектът е засенчен от съществуващи неподвижни обекти или когато в резултат на проведени аеронавигационни изследвания се изясни, че този обект няма да влияе отрицателно на безопасността или съществено да наруши регулярността на полетите на самолетите.

(10) При определени обстоятелства и поради напречните наклони на ЛП или на участъците свободни от препятствия, е възможно част от вътрешната граница на повърхността за набиране на височина при излитане, да е по-ниска от съответното превишение на ЛП или на участъците свободни от препятствия.

(11) Не е задължително ЛП или участъците свободни от препятствия да са подравнени за да съответстват на вътрешната граница на повърхността за набиране на височина при излитане,

(12) Този терен или обекти, които се намират над повърхността за набиране на височина при излитане след края на ЛП или участъците свободни от препятствия, се отстраняват, освен ако се прецени, че не биха могли да застрашат безопасността на ВС.

(13) Изискванията по ал. 10 се прилагат и за местата където се съединяват ЛП и участъците свободни от препятствия, където има разлика в напречните наклони.
Обекти извън повърхностите за ограничаване на препятствията

Чл. 129. (1) Всяко строителство на съоръжения извън границите на повърхностите, ограничаващи препятствията, височината на които превишава установеното от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” равнище, задължително се съгласува с Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” .

(2) Обекти, разположени в зоните извън границите на повърхностите и ограничаващи препятствията, се разглеждат като препятствия, височината на които достига 150 m или повече над земното равнище, освен ако в резултат на специално аеронавигационно проучване не бъде установено, че те не представляват опасност за самолетите.

(2) Всеки обект, разположен в зоната за движение на ВС или пробождащ въздушното пространство в границите на вътрешната хоризонтална повърхност, и коничната повърхност, за който Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” е установила, че може да представлява опасност за самолетите, се разглежда като препятствие и се отстранява.

(3) Проекти за изграждане на съоръжения, доминиращи над околния терен, като ветрогенератори, измервателни мачти и други, се разглеждат като препятствия както по отношение на повърхностите за ограничаване на препятствията, така и по отношение на влияние върху радионавигационните средства, и подлежат на съгласуване с Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”.

(4) Проекти за изграждане на съоръжения, доминиращи над околния терен, се разглеждат като препятствия, когато са разположени в обхвата на повърхностите, ограничаващи препятствията, на съществуващи летателни площадки (включително вертолетни) за които няма издадено удостоверение за експлоатационна годност, освен ако собственикът на летателната площадка декларира изрично отказ от инвестиционни намерения за сертифицирането й по изискванията на Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата, издадена от министъра на транспорта

(5) Съгласуването се предхожда от становище на ДАНО.


ЧАСТ ВТОРА

ВИЗУАЛНИ СРЕДСТВА ЗА НАВИГАЦИЯ

ДЯЛ ПЪРВИ

УКАЗАТЕЛНИ И СИГНАЛНИ УСТРОЙСТВА

Глава пета

ПРИЛОЖЕНИЕ, РАЗПОЛАГАНЕ И ХАРАКТЕРИСТИКИ

Чл. 131. (1) Всяко летище се оборудва най-малко с един ветропоказател.

(2) Ветропоказателят се разполага по следния начин:

1. Да има видимост от въздухоплавателно средство, намиращо се в полет или по работната площ на летището;

2. На място, на което да не му влияят въздушните течения, създавани от близко разположените обекти.

(3) Ветропоказателят отговаря на следните изисквания:

1. да има форма на пресечен конус, изработен от плат и с дължина не по-малка от 3,6 m. и диаметър в основата не по-малък от 0,9 m.;

2. да е изработен така, че показва ясно посоката на приземния вятър и дава обща представа за неговата скорост;

3. цветът или цветовете се избират, като се отчита фонът така, че ветропоказателят да бъде ясно видим и разбираем от височина най-малко 300 m.

а) по възможност се използва един цвят - бял или оранжев;

б) когато, поради необходимост да се осигури необходимата контрастност спрямо променящите се фонове, се изисква съчетанието на два цвята, предпочитат се съчетанията на оранжев с бял, червен с бял или черен с бял цвят;

в) при съчетанието на два цвята, цветовете се разполагат на пет редуващи се ивици така, че първата и последната да имат по-тъмния цвят

(4) Местоположението на поне един ветропоказател се обозначава чрез ивица във формата на окръжност с диаметър 15 m. и с широчина на маркировъчната линия 1,2 m.

(5) Стойката на ветропоказателя се разполага в центъра на окръжността, а цветът на маркировачната линия се избира така, че да се осигури необходимия контраст, като е желателно да се избере белия цвят.

(6) На летище, предназначено за ползване нощем, се предвижда осветяване най-малко на един ветропоказател.

(2) Указателят на посоката за кацане е с Т-образна форма.

(3) Формата и минималните размери на указателя за кацане "Т" са дадени на фиг. 7.

(4) За "Т" указателя за кацане се избира бял или оранжев цвят, в зависимост от това кой цвят най-добре контрастира на фона, на който указателят ще бъде наблюдаван.

(5) Когато се изисква използването нощем, "Т" указателят за кацане или се осветява, или се очертава с бели светлини.

Фиг. 7. Указател за посоката на кацане

(2) Сигналният прожектор подава червени, зелени и бели сигнали и може:

1. ръчно да се насочва към всеки набелязан обект;

2. да подава сигнал с всеки от посочените цветове и след това - сигнал от всеки от другите два цвята;

3. да предава по Морзовата азбука съобщение, използвайки един от трите цвята, със скорост най-малко четири думи в минута.

(3) При избор на зелената светлина се отчита ограничената граница на зеления цвят, определена в Приложение № 1.

(4) Разсейването на лъча е не по-малко от 1º и не по голямо от 3º с незначителна светлина зад границата от 3º.

(5) В случай, че сигналният прожектор е предназначен за използване през деня, интензитетът на цветната светлина е не по-малък от 6000 cd.

(2) Сигналната площадка е плоска хоризонтална повърхност с форма на квадрат със страна най-малко 9 m.

(3) Цветът на сигналната площадка се избира така, че да контрастира с цветовете на използваните сигнални знаци и панели.

(4) Сигналната площадка се огражда с бяла линия с широчина не по-малка от 0,3 m.

(2) Маркировката на страничните ивици на главната ПИК е или продължена в пресичането, или прекъсната.

(3) По отношение на маркировката степента на важност на ПИК се определя в следния ред:

1. I - ПИК, оборудвана за точен подход за кацане;

2. II - ПИК, оборудвана за неточен подход за кацане;

3. III - необорудвана ПИК.

(4) При пресичане на ПИК и ПР се нанася маркировката на ПИК, а маркировката на ПР се прекъсва, като при това маркировката на страничните ивици на ПИК може да се прекъсне.
Яркост и цвят

Чл. 136. (1) Изискванията спрямо маркировъчните знаци на ПИК са следните:

1. да имат бял цвят;

2. при светли повърхности на ПИК белите маркировъчни знаци да са оградени с черен цвят за да са по-добре видими, когато е възможно;

3. да се използват типове бои, които не влошават чувствително характеристиките на триене на пистата;

4. маркировката да се нанесе като непрекъснато поле или във вид на серии надлъжни линии, създаващи същия ефект.

(2) Маркировъчните знаци на ПР и местостоянките на въздухоплавателните средства са с жълт цвят.

(3) Линиите за безопасност на перона имат цвят, който контрастира с цвета, използван за маркиране на местостоянките на ВС.

(4) Когато летището се използва нощем, маркировъчните знаци върху изкуствените настилки се нанасят със светлоотразяващи бои.

(5) Пътеката за рулиране без изкуствена настилка има маркировка както ПР с изкуствена настилка.
Глава седма

МАРКИРОВКА НА ПИК