Дмт – молекулата на духа рик Страсман

В тази глава са описани два от най-сложните случаи на кон­такт със същества по време на изследванията в Ню Мекси­ко. Макар да са подобни на разказите, които прочетохте в пре­дишната глава, те се отличават по множеството подробности, както и по голямото въздействие върху личностите на добровол­ците - Рекс и Сара. Техните истории показват колко далеч ДМТ може да ни отведе в светове и гледки, които дори не бихме успе­ли да си представим с помощта на въображението. Именно тези сеанси бяха кулминацията в абсолютно неочакваната и разтърсва­ща поредица от преживявания.

Освен това ме объркаха и накараха да се замисля накъде ни води молекулата на духа. В този етап започнах да се питам дали със своя проект не затъвам в непосилно за мен начинание. Пора­ди характера на преживяванията моите субективни модели на съзнанието, мозъка и действителността започнаха да ми изглеж­дат твърде ограничени, за да се вмести в тях същността на онова, което сполетя хора като Рекс и Сара. Започнах и да се съмнявам доколко сме способни да подкрепяме, разбираме и помагаме на нашите доброволци да включат в представите си тези преживя­вания. Нима отваряхме някаква „кутия на Пандора"? Как щеше да продължи животът на доброволците, след като се потопиха в толкова необяснима, но неоспорима за тях реалност? Какво да им кажем, за да облекчим недоумението им?

Сара и Рекс се включиха в проекта за ДМТ повече от две години и половина след началото му. Дотогава вече свикнахме, макар и нелеко, с разказите на доброволците за разумни форми на живот. Ако тези сеанси бяха протекли по-рано, едва ли щяхме да ги подкрепим душевно толкова успешно, а и сигурно не бихме научили всички подробности.

Може би сеансите на Рекс и Сара бяха необичайни, защото и двамата бързо се отърсиха от изумлението и потреса, когато мо­лекулата на духа за броени мигове им отвори широко вратата към невиждани светове и ги запозна с обитателите им. И двамата бяха преживели всякакви трудности, имаха забележителна спо­собност да разсъждават хладнокръвно в най-смайващи и плаше­щи обстоятелства. Дори в подобно положение се опитваха да научат колкото се може повече, без да пренебрегват нищо.

Когато пожела да участва в изследването, Рекс беше 40-годи-шен. Учил в колеж, но недостигът на пари и липсата на дом го принудили да се откаже. Изпаднал задълго в депресия след раз­вод още в младежките си години. Въпреки несгодите беше съхра­нил емоционалното си равновесие, затова не се притеснявахме как ще се справи със сеансите.

Той изглеждаше корав мъжага, но се държеше много по-бла­го, отколкото бихте очаквали от човек с такава външност. Усъвър­шенстваше майсторлъка си в дърводелството, беше спечелил и няколко местни литературни награди. Убежденията му клоняха към религиозното учение Уика, практикувано от ориентирана към природата общност.

Ето и причините Рекс да участва в изследването: „Искам да опозная възможностите на съзнанието, природата на действителността и на привидността, както и на връзката ни със света и с Бог. Надявам се поне да опозная по-добре себе си."

Той реагира изненадващо силно на първата малка доза ДМТ без обективиране и предвидих, че на другия ден го чакат фантас­тични преживявания. Пет минути след инжектирането на малка­та доза Рекс заговори:

- Чувах звук като бръмчене. После изведнъж долових присъ­ ствието на един или много извънземни, смътно приличащи на хора. Около тях се виеха цветни ивици и открояваха силуетите им. Като се знае какво обичам да чета, очаквах да зърна някакви горски духчета, а не такива същества. Леглото се въртеше и кла­ тушкаше, беше ми неудобно и тревожно. Нещо ме стягаше в гърдите. После това усещане се превърна в присъствие на извънземния. Помъчих се да установя контакт и да се отпусна. Съществото обаче владееше положението много повече от мен. Интересуваше се и от мен, и от моя страх.

Досещах се, че на следващия ден му предстои може би ката­строфален за него сблъсък със съществата, които току-щр срещ­на. Реших, че най-честно е да го предупредя, като се възползвам от опита, натрупан с други доброволци. И все пак ми прозвуча странно, когато изрекох:

- Те наистина като че ли се интересуват от хората, от техните чувства.

• 
  Страхотно - с пресилено нехаен тон отвърна Рекс.
  
• 
  Подготви се да те направят на парчета утре. Знам, че преду­ преждението ми е прекалено мрачно, но ми се струва, че ти пред­ стои голямо сътресение.
  

Веднага подхванахме делово разговора.

- Като се замисля, най-много се боя от виенето на свят, от гаденето - сподели той.

Неговите думи ми напомниха за един тибетски похват в ме­дитацията, който научих много години по-рано. Състои се в не­спирно повтаряне на простия въпрос „Това ли съм аз?". Какъвто и отговор да си дадете - „моето тяло", „моята работа", „моите отношения", важното е пак да се попитате „Това ли съм аз?". Първия път започнах да се отърсвам от всичко - тялото, съзна­нието, личността, възгледите, чувствата. Толкова се разстроих, че изтичах навън от залата и повърнах.

Чудех се дали нещо подобно не се случва и с Рекс.

• 
  Понякога гаденето и виенето на свят са свързани с нещо, което не искаш да признаеш пред себе си - скрито надълбоко, но очевидно. Има ли нещо важно за теб през последните дни, за ко­ ето се опитваш да не мислиш?
  
• 
  Скъсах с приятелката си преди около шест седмици и й се обадих тази сутрин. Не знам дали беше чак толкова добра идеята да се разделя с нея.
  
• 
  А какъв беше бракът ти?
  
• 
  Поставиха й диагноза параноична шизофрения. Тя беше същински ужас. Причини ми страшни мъки.
  

• 
  Дали в известен смисъл у теб няма страх от обвързване, защото то е означавало, че с теб е злоупотребявал абсолютно луд човек?
  
• 
  Да. - Той направи връзката. - Освен това се боях от теле­ сната реакция към дрогата - да не ми стане зле и да не умра от алергичен пристъп към нея. Все се питах дали не съм алергичен към веществото, щом усещах такова стягане в гърдите и главата.
  

-Проблемът за обвързването е важен. Струва ми се, особено държиш на увереността, че към теб ще се отнасят с разбиране, а няма да се гаврят, когато ти е най-трудно.

Задълбахме още малко в това. След половин час Рекс изглеж­даше далеч по-спокоен, само че моят стомах се присвиваше и ми се виеше свят. Значи той се бе освободил от страха, а аз го поех. Казах му, че може би вече е добре да започнем. Повървях енер­гично по коридора отвън, докато се поободря.

Рекс не помръдваше в първите минути след инжекцията. На седмата минута по шията му започна да избива обрив. Лора по­сочи антихистаминовия разтвор, който имахме подръка, в слу­чай че обривът се разпростре по тялото или белите дробове се затруднят. Оказа се, че Рекс наистина е свръхчувствителен. Той като че долови нашата загриженост, протегна лявата си ръка и Лора я хвана.

Десет минути след инжекцията Рекс свали наочниците от ли­цето си и заговори:

- Когато започнах да се отнасям, навсякъде около мен имаше същества като насекоми. Очевидно се опитваха да стигнат с мис­лите си до мен. Аз се борех, не исках да забравям кой съм. Кол­кото повече усилия влагах, толкова по-демонични ставаха те, нахлуваха в психиката ми. Постепенно отслабвах контрола върху части от себе си, не можех да задържа всичко наведнъж. Но все още се вкопчвах в идеята, че Бог е всичко, че Бог е любов, затова се предавам на неговата любов, защото изобщо не се съмнявах, че умирам. Примирих се със смъртта и с разтварянето в Божията любов, а онези подобия на насекоми започнаха да се хранят с душата ми, поглъщаха чувствата на обич и примирение.

Не беше като с ЛСД. Всичко ме притискаше наоколо, а с ЛСД имах впечатлението за простор. Сега нямаше никаква представа за пространство. Всичко беше наблизо. Нищо подобно не съм виждал. Те се интересуваха от емоциите. Не пусках последната си мисъл, че Бог е любов, а те казаха: „Дори тук ли? Дори тук?" Аз им отвърнах: „Да, разбира се." И в същото време аз се любех с тях, а те пируваха с обичта ми. Не знам дали тези същества бяха мъжки, женски или някакви други, но всичко беше крайно чуждо, макар че не беше неприятно. Изпълних се с увереност, че те манипулират моята ДНК, променяха структурата й. Тогава започна да избледнява. Те не искаха да ме пуснат.

Спомних си множеството предишни разкази и вметнах:

• 
  Да, те се интересуват от нас и нашите чувства. И наистина не искат да ни пуснат да се връщаме.
  
• 
  Самото напрежение, силата на преживяването беше почти непоносима. Колкото повече се борех, толкова по-зловещи ста­ ваха онези форми. Май ще се нуждая от психотерапия след този сеанс - секс с насекоми, що за чудо!
  

- Това са твоите страхове, твоите ограничения. Рекс не се хвана на въдицата.

- Може би, но не съм убеден. Това беше общуване без думи, по-скоро телепатично общуване.

И 28 минути след инжекцията не можех да преценя дали се е „върнал" напълно.

• 
  Сега как си?
  
• 
  В момента ли? Сякаш тялото ми не е съвсем мое. През него още протича нещо от другото измерение. Чувствам, че нещо друго е проникнало в мен.
  
• 
  А емоционално?
  
• 
  Изпаднал съм в лека еуфория.
  
• 
  Радваш се, че си жив?
  

- Да! Радвам се, че съм жив!

Както се случваше често, попълването на таблицата за оцен­ка на впечатленията помогна на Рекс да запълни някои пролуки в описанието.

- Въпросът дали съм бил „упоен"... не знам как да отговоря. Запазвах умствените си способности. Бях в състояние да наблю­ давам. Не се чувствах „надрусан" или „отнесен". Това просто ми се случваше.

Рекс дойде и за няколко сеанса в пилотното изследване с пин-долол. Отначало получаваше доза ДМТ. Когато въздействието отслабнеше, давахме му орално доза пиндолол, а после същата доза ДМТ след 90 минути. В този момент пиндололът би трябва­ло да въздейства максимално върху рецепторите за серотонин.

Дозите от 0,05 и 0,1 мг/кг ДМТ без и с пиндолол минаха срав­нително спокойно. Използвахме времето, за да обсъждаме него­вия сблъсък с поглъщащите го насекоми при голямата доза.

- Сега долавям, че има още нещо, до което не мога да стигна във всекидневния си живот. Може би е заради впечатлението, че съм осъществил контакт с извънземни. Май го очаквам и във всекидневието. Надявам се на това. Знам, че е възможно.

Нямаше как да не го попитам:

- Що за секс преживя с извънземните? Как би го определил - като самия акт, като чувство или нещо друго?

- Беше положително чувство, сгряващо. По-скоро като състо­ янието след секс - чувствах се по-жив, по-буден.

След това Рекс дойде за две дози от 0,2 мг/кг ДМТ - без и с пиндолол. Преживя умерено въздействието на първата доза.

- Досещам се, че силното пулсиращо бръмчене и вибрациите са опит на тези същества на ДМТ да се свържат с мен. Те бяха там и правеха нещо с мен, експериментираха. Видях зловещо лице, но после едно от тях някак си се опита да ми вдъхне спокойствие. След това пространството около мен се отвори. Имаше същест­ ва и машини. Всичко се намираше на равнина сред черно прост­ ранство. Ярки психеделични цветове очертаваха съществата и машините. Равнината се простираше в безкрая. Те споделяха всич­ ко с мен, искаха да го видя. Имаше женско същество. Стори ми се, че умирам, тогава тя се появи и ме успокои. Съпровождаше ме, докато разглеждах машините и съществата. Когато бях с нея, изпитвах дълбок покой и безметежност.

Зарадвах се, че той най-после намира подкрепа в своето „от­насяне" с дрогата.

• 
  Най-сетне имаш приятел!
  

• 
  Да. Главата й беше удължена. Струва ми се, че онези пазачи ми пречеха да я видя.
  

- Пазачите са нещо вътре в теб. Те са онова, което ти пречи да видиш какво има наоколо.

Също като предишния път в гласа на Рекс прозвуча лек укор.

- Знам, че е така, но май не е само това. Наистина приличат на пазачи, на стражи пред портата. - Той продължи: - Направо ме заливаха с информация, но за мен беше прекалено напрегнато. От лицето на съществото, което се стараеше да ме насърчи, излизаха лъчи жълта психеделична светлина. Тя се опитваше да общува с мен. Стори ми се загрижена и за последствията, които понасях от техните опити.

Имаше нещо, очертано в зелено, точно пред мен. Въртеше се, вършеше някаква работа. Останах с впечатлението, че тя ми по­казваше как да боравя с това нещо. Донякъде приличаше на компютърен терминал. Убеден съм, че тя искаше да ме научи как да общувам с нея чрез устройството. Аз обаче нищо не проумявах. Подновихме сеансите след час и половина. Вече знаех, че до-от 0,2 мг/кг ДМТ, съчетана с пиндолол, може да се окаже ^най-силното психеделично преживяване в живота на Рекс. Пре-яупредих го:

• 
  Предишният сеанс с тази доза беше много напрегнат, този иът може да е дори непосилно. Готов ли си?
  
• 
  И още как!
  

На дванадесетата минута той свали наочниците, имаше по­тресен вид:

• 
  Твърде особено усещане. Все едно съм легнал във вана с гореща вода.
  
• 
  Прекалено топло ли ти е?
  
• 
  Ами... Малко. Повече ми се дреме. Всичко ми изглеждаше странно в онази зала. Връхлетя ме изведнъж. Мислех си, че ще се проточи вечно и никога няма да свърши. Бях на същото място, всичко се открояваше в неонова светлина. Намирах се в гигант­ ски, безкраен кошер. Навсякъде имаше разумни същества, по­ добни на насекоми. Това беше свръхтехнологичен свят. В един момент усетих, че по цялото ми тяло пада нещо влажно. Всичко там беше много дружелюбно. Не вярвам да съм изгубил съзна­ ние, но не мога да възстановя цялата картина. - Той се зазяпа озадачено в тавана. - Съжалявам. Не помня.
  

- Тя пак беше до мен. Долавях същите пулсиращи вибрации. Те искаха да се присъединя към тях, да остана с тях. Изкушавах се.

Гледах коридор, който се простираше в безкрая. Може би там нещо ми се губи. Бръмченето и калейдоскопичната смяна на об­разите бяха силни и продължиха много. После се освободих и попаднах в кошера. Помагаше ми друго същество, не предишно­то. Беше извънредно интелигентно. По нищо не приличаше на хората. Не беше пчела, само напомняше за пчелите с външност­та си. Развеждаше ме из кошера. Държеше се много дружелюб­но, в целия кошер долавях приветлива чувствена енергия. Досе­щах се колко е хубаво да живееш в такава атмосфера на обич и чувственост. Съществото ми каза, че в това е и нашето бъдеще. Не знам защо го каза, какво означаваше и дали това наистина е добре. Докато въздействието отслабваше, все си повтарях: „Ис­кам да запомня, искам да запомня." Но не можах.

Къде се пренесе Рекс? Кои бяха подобните на насекоми съще­ства с толкова изострен интерес и сложно отношение към него -хем го поглъщаха, хем го обичаха и се грижеха за него? Опитите да му предложа психологично обяснение на преживяването про­сто бяха отхвърлени както от мнозина други доброволци.

Рекс приемаше спокойно преживяванията си, той ги включи в усилията си да разбере своите все по-богати на символи сънища, които започнаха оттогава. Зае се да чете по-сериозно за психеделичните растения и шаманизма.

Сара беше 42-годишна, когато започна участието й в изслед­ването на ДМТ. Живееше с втория си съпруг Кевин, малкото им дете и двете й деца от предишния брак. Пишеше на свободна прак­тика и завършваше институт.

Тя бе преживяла вероятно най-тежката депресия сред всички доброволци, на двадесет и няколко години взела свръхдоза от предписаните й транквизилатори. Две седмици била на принуди­телно лечение след опита за самоубийство, вземала антидепре-санти няколко години след това. Въпреки това когато поиска да участва в проекта, от цяло десетилетие поддържаше отлично състояние на духа без никакви лекарства и беше сред най-урав­новесените и проницателни доброволци.

Сара сподели с нас, че веднъж в детството й я навестил „ан­гел", когато била с много висока температура, а сега имала „духове-наставници", с които общувала в търсене на съвет и подкрепа. Смяташе се за „по-чувствителна от повечето хора към целебните и парапсихичните енергии". Сара принадлежеше към религията Уика също като Рекс, двамата се познаваха от тази общност.

Тя пожела да участва в изследванията „за по-добро вникване в себе си и разширяване обхвата на съзнанието, както и с надеж­да да разбере по-добре себе си и връзката си с Вселената и неви­димите светове". Страхуваше се от „потъване в бездната и от липса на смелост за изправяне срещу предизвикателството".
Преживяванията й с малката доза бяха типични за добровол­ците - приятно отпускане и очакване. Това, което й се случи оба­че на следващия ден с голямата доза, беше всеобхватно и задълбо­чено. Да се запознаем с бележките й, които тя ми изпрати седми­ца след това утро:

„Рик ми каза: „Добре, започваме след 15 секунди." Усещах ръка­та му в своята като успокояваща последна връзка с действител­ността. Опитах се да броя ударите на сърцето си. Стигнах до три.

Чувах звук като бръмчене, премина във фучене и аз бях изхвърлена от тялото си с такава скорост и сила, сякаш се понесох със светлината. Цветовете бяха агресивни, ужасяващи. Стори ми се, че ще ме погълнат. Приличаше на някакъв конвейер, насочен право към космически дисков трион. Уплаших се страшно. Почув­ствах се самотна. Залутах се безнадеждно. Как да опиша чувство­то, че съм единственото живо същество във Вселената?

Чувах високо пеене като ангелски гласове, но то не ме уте­шаваше. Гласовете звучаха съвсем безлично, не се интересуваха от мен, а бяха само част от шума на пренасянето през вселенска­та пустош. Все едно се връщах от живота в материално тяло към живот просто като енергийна форма. Същността ми остана сама в безкрая, върна се в етапа на живота, когато душите чакат да се въплътят. Попаднах в място, където няма материални форми на живот, само цветове и звуци. Пеещите ангели ме наблюдават, но не ме успокояват. И въпреки това се върнах с невероятно чувст­во за Любов.

Мъжко присъствие се опита да установи контакт с мен, но не го разбирам. Питам със съзнанието си: „Какво?" Отговорът е неясен. То (той) се старае да ми обясни,че ще видя нещо. Но как­во? Аз питам: „Как ще го позная, когато го видя?" Присъствието повтаря, че ще видя нещо. Дали е при светлината на хоризонта, която виждам в безпределната тъма? Чува се могъщо бучене. То се смесва с гласа. Връщам се. Гласът е изчезнал.

Отначало лицето ми сякаш се втвърдява, вече е плътно. Усе­щам, че маншетът на апарата за кръвно налягане се стяга. Тялото ми отново е цяло и знам, че съм се завърнала напълно. Махам наочниците. Обръщам глава и виждам Кевин. Какво прекрасно облекчение!"

Сара дойде да участва в изследването на прага на чувстви­телността. Да се запознаем с бележките й от този необикновен ден. Общо взето, не е необходимо да добавям почти нищо от соб­ствените си записки.

Първа доза:

„Първото пътешествие беше гъмжило от въртящи се цвето­ве. Боях се, но си повтарях: „Отпусни се, приеми." После видях такава сцена, че мога да я оприлича само на казино в Лае Вегас -неспирно проблясващи и бягащи цветове. Сериозно се разоча­ровах. Очаквам духовно проникновение, а ми се изтърсва Лае Вегас! Но преди чувството да се е засилило, „полетях" нататък и видях представление на клоуни. Приличаха на играчки или на анимационни герои. Не можах да сдържа смеха си. Отначало малко се смущавах от това, но се смях на глас, докато ги гледах.

Рик ми каза, че клоуните били често срещано преживяване. Дори попита: „О, значи и ти видя клоуните?", сякаш са му стари приятели. И добави: „Да, забавни са." Уплахата ми попремина."

Втора доза:

„Този път агресивните въртящи се цветове бяха почти при­вични. Изведнъж в шарките се появи пулсиращо „същество". Опитваше се да ме подмами да тръгна с него. Отначало не скла­нях, защото не знаех как да намеря пътя за връщане. А докато се престраша да отида с него, вече усещах как отслабва въздействи­ето на дрогата, не бях достатъчно „отнесена", за да го последвам. Казах му: „Сега не мога да дойда с теб. Виж, искат да се върна." Не ми се стори, че то се обиди, дори ме „изпрати", докато не долових, че е стигнало до границата на достъпното за него. Май се сбогуваше с мен. Завръщането в тялото беше бавно, не ми се искаше да свалям наочниците. А когато го направих, очите на всички бяха толкова искрящи!"

Знаех, че Сара е на прага на някакъв пробив, но силната й реакция към цветните халюцинации я задържаше.

- Можеш ли да спреш преди контакта с цветовете? Не зависи от теб да ги виждаш, това е ясно, но се опитай да не реагираш на тях.

Тя ме попита:

• 
  Дали е по-добре да се надявам и да очаквам нещо, например пак да видя онова малко, пулсиращо, сияещо същество?
  
• 
  Най-добре е да нямаш стремежи, защото ако не се случи, реакцията ще бъде отрицателна. Просто почувствай тялото си върху леглото и се опитай да опразниш съзнанието си от мисли.
  

Трета доза:

„Осъзнах, че Рик е прав - най-напрегнатите моменти в пъте­шествието бяха при оплитането ми в цветовете. Този път бързо префучах „от другата страна". Попаднах в тъмна пустош. Внезап­но се появиха същества. Бяха закачулени, виждаха се само силуе­ти. Зарадваха ми се. Помогнаха ми да разбера, че и преди са се свързвали с мен като индивид. Сториха ми се доволни, че сме от­крили този начин да постигаме контакт. Почувствах се като търсач на духовното, който е свърнал съвсем встрани от пътя и вместо да стигне до духовния свят, се е стоварил на друга планета.

Искаха да научат повече за нашите материални тела. Обясни­ха ми, че хората съществуват на много равнища. Трябваше да възстановя връзката с тялото си навреме, преди измерването на кръвното налягане и кръвната проба. Сякаш те, а не Лора, получи­ха информацията и ми бяха благодарни, че правя това за тях. Имах­ме нещо общо помежду си. Те ми казаха „да се потопя в покоя".

Усещах как се отдалечавам, докато дрогата преставаше да ми действа. Тогава видях неща от техния свят, които изобщо не мога да опиша. Сетих се как коренните жители на южните острови в Тихия океан отначало забелязвали само малките лодки на капи­тан Кук, но не и големите му кораби, докато не се качили на бор­да и не ги опипали.

Завръщането в тялото беше много трудно. Аз като че ли се загубих, но долових обичта на Кевин като насочващ лъч и тръгнах по него."

Сара промълви:

• 
  Уморена съм, но съм готова за четвъртата доза.
  
• 
  Тя е последната. Този път си дай воля. Кевин добави:
  
• 
  И не забравяй да се върнеш.
  

- И ние имаме какво да ви дадем. Духовност... Добре, побър­ зайте. Направих го за вас. Ето, вече можете да напуснете.

Сега вижте и бележките й за четвъртата доза: „Пренесох се направо в дълбокия Космос. Те знаеха, че ид­вам отново, и бяха готови за мен. Казаха ми, че биха могли да споделят много неща с нас, когато се научим да постигаме по-продължителен контакт. Отново искаха нещо от мен, не просто информация за материалното. Интересуваха ги емоциите. Аз отвърнах: „И ние имаме какво да ви дадем - духовност." Но всъщност като че ли говорех за Любовта. Опитвах се да измисля как да сторя това. Почувствах безмерна енергия като ослепител­на розова светлина с бял оттенък, която се събираше вляво от мен. Знаех, че това е духовна енергия. А те бяха отдясно, затова разперих ръце във Вселената и се приготвих да бъда мост. Оста­вих тази енергия да минава през мен към тях. Май им казах: „На­правих го за вас." Благодариха ми. Вече губех силата на ДМТ, пропадах. Трябваше да се връщам.

У мен остана леко разочарование, че прекарах преживяване­то в „даване", а търсех духовно просветление. Изглежда ми е неловко в тази роля на земен духовен посланик. Но направих как­вото можех. Открай време си знам, че не сме сами във Вселена­та. Представях си, че единственият начин да ги срещнем са летя­щите в Космоса кораби. Изобщо не ми е хрумвало срещата да се осъществи във вътрешния космос. Мислех, че там можем да се натъкнем само на собствените ни митове и архетипи. Очаквах напътстващи духове и ангели, не извънземни."

В моите бележки остана и кратката размяна на думи към края на сеанса:

- Видях някакво подобие на оборудване - сълзящи прътове. - Приличаха на машини.

- Може и да са били машини.

В написаното от Сара е отразено и душевното й състояние след тези сеанси:

„Трудно ми е да проумея всичко това. Истинско ли беше? Поне на мен така ми се стори, но нали същото е и със сънищата? Само че този път имаше нещо различно от сънищата, дори от най-яс­ните. Там наистина ли имаше други форми на живот? Вярно ли е, че им предадох мощта на духовността и Любовта? Още по-тре­вожен е въпросът - те белязаха ли ме някак? Наблюдават ли ме? От това се чувствам мъничко луда и крайно объркана. Още по-зле е, че това преживяване ме отделя от околните. Как би ме раз­брал някой, който не е бил там? Може би все пак съм се побърка­ла. Няма съмнение, че животът ми се промени. И сега какво да правя с това преживяване? Как да задържа в себе си такова ог­ромно нещо?"

Преди да започна изследванията с ДМТ, изобщо не бях за­познат с литературата за отвличания от извънземни. Мнозина от доброволците също не проявяваха интерес към тях. Лично аз нямах и желание да науча нещо повече. Темата ми се струваше много „по-гранична" дори от изучаването на психеделичните ве­щества! Но след като чухме толкова разкази за срещи със съще­ства, осъзнах колко е нелепо да държа на невежеството си за това явление. Въпреки доводите на разсъдъка се чувствам задължен да дам и своето мнение за преживените контакти с „извънземни форми на живот".

Да разгледаме типичното широко разгласено „отвличане от извънземни". Ще забележим поразителни прилики между тези спон­танни контакти и разказите на участниците в изследванията с ДМТ.

Забележителното припокриване може би ще улесни мнозина да приемат твърдението ми, че преживените отвличания от извънзем­ни са възможни при прекомерни количества ДМТ в мозъка. Този процес би могъл да настъпи спонтанно при всяко от описаните по-рано условия, които задействат синтеза на ДМТ в епифизата, а и при повишаване концентрациите на веществото след внасянето му отвън в организма както в нашите изследвания.

Съвременната ни култура се прехласва по проблема за от­вличания от извънземни. Психиатърът Джон Мак е публикувал множество разкази на „отвлечени", които вече нарича „преживе­лите", в книгите си „Отвличане" и „Паспорт за Космоса".¹

Според Мак в началото на случката „съзнанието е смутено от ярка светлина, бръмчене, странни вибрации в тялото или па­рализа... или появата наблизо на едно или повече странни съще­ства с хуманоидна или дори напълно човешка външност". Мак подчертава значението на високочестотните вибрации, за които съобщават мнозина отвлечени - понякога им се струвало, че се разпадат на молекулярно равнище.

Някои попадат в позната обстановка като „парк с люлки", а фигурите „възникват" от околния фон. Освен това отвлечените често се озовават върху подобие на манипулационна маса за ле­чение или процедури. Чувстват се изцяло зависими от извънзем­ните. Въпреки очевидно неочакваните и необикновени събития в умовете на тези хора няма никакво съмнение, че всичко се случва наистина. Те описват преживяното като „по-истинско от реал­ността".

В този предварителен етап се усеща безпокойство с различна сила, особено ако човек чувства, че съзнанието му се отделя от тялото. За мнозина самият страх ги преобразява по някакъв начин. „Отдаването" на ужаса сякаш променя преживяването от отрицателно в положително. Човек може да се „зарее" или по друг начин да влезе в „затворено пространство с извити стени, в което като че ли има подобия на компютри и друго техническо оборудване". След попадането му там „се виждат непознати същества, движат се наоколо и вършат работа, която преживелият не разбира". Отвлечените често съобщават, че са видели наситени с енергия тунели и светлинни цилиндри.

„Типичният" извънземен е онзи от рисунките, често появява­щи се в медиите - голяма глава, хилаво тяло, големи очи, малка или липсваща уста, сивкава кожа. Мак обаче подчертава, че често се говори за влечуги, богомолки и паяци. На някои отвлечени им се струва, че са подложени на невропсихично препрограмиране или се осъществява бърз пренос на огромно количество данни между съществата и човека. Понякога извънземните общуват чрез език на универсални визуални символи, а не със звуци или думи.

Мнозина отвлечени разказват за по-сложни събития, в които извънземните използват устройства за възпроизводство с цел създаване на „хибриди между хора и извънземни". Мак обаче подчертава, че с проекта за хибридите „в никакъв случай не се изчерпва всичко... Понякога ги преглеждат внимателно и подробно с анализи и проби. В някои случаи преживелите смятат, че здра­вето им продължава да бъде следено, особено чрез прегледи на червата, дори споделят за случаи на излекуване... В други случаи съобщават за сонди, вкарвани в мозъците им през носа, ушите и очите, възможно е у тях да се създаде впечатление за промяна на психиката им... Имплантират се обекти под кожата им... и често отвлечените са убедени, че това са следящи или наблюдателни устройства."

Преживелите разказват, че „съществата проявяват силен ин­терес към нашата физиология и емоционалност, като завиждат на нашата телесност, същото се твърди и за ангелите... Имат по­требност от нещо, което единствено човешката любов може да им даде." Тази потребност може да се изрази дори в сексуални контакти между хора и извънземни. Подобни преживявания мо­гат да бъдат „както студени и бездушни, така и да стигат до екс­таз, недостъпен в обичайната любов между хора".

Мак смята, че „създаването на връзка между едно или повече от извънземните същества и отвлечения, с когото те общуват, е основна и постоянно срещана особеност на преживяването... Най-често първоначалните спомени... са за хладно, безразлично от­ношение, като извънземните (особено сивите същества, подоб­ни на влечуги или богомолки) поставят човека в положение на пълна безпомощност." За отвлечените е типично да смятат, че има един извънземен, с когото поддържат по-близка връзка. И тъкмо този извънземен като че ли е „главният".

Връзката може по-късно да се развие в опознаване, съдържа­телни отношения или дори любов между отвлечения и извънзем­ния. Няколко души, с които Мак е разговарял, разказват как са били „приветствани" от извънземните, когато се появят в тяхна­та действителност, чрез телепатично послание: „Добре дошъл отново!". Някои хора твърдят, че преживяват дълга поредица та­кива контакти още от детството си. Преживелите често заявяват, че чуват от извънземните настойчиви предупреждения за опас­ността, на която е изложена Земята. Отвличането е свързано с това, защото или от хората се взема генетичен материал за създа­ване на хибриди, или самите отвлечени решават да разгласят по­сланието за влошаването на екологичната обстановка.

С натрупването на данни Мак е забелязал още един общ, може би дори основен елемент в преживените отвличания. Това е пре­образяващата, духовната същност на контакта - „разпадането на възприятието за пространство-време, впечатлението за проник­ване в други измерения на реалността или в други вселени... чув­ството за връзка с цялото сътворение". Отвлечените са убедени, че принадлежат към тези светове и понякога не искат „да се завърнат". Мнозина вече не се страхуват от смъртта, тъй като вярват, че съзнанието им ще се съхрани и след края на тялото. Един дори обмислял идеята да се самоубие, за да се пренесе от­ново в блаженството.

Не може да се отрече приликата между описаните от Мак от­вличания от извънземни и контактите, за които разказваха наши­те доброволци. След като човек е прочел последните две глави, не би могъл да се усъмни, че ДМТ води до „типични" срещи с извънземни? Ако представим няколко разказа на наши добровол­ци, без в тях изобщо да се споменава за ДМТ, кой би успял да ги различи от историите на отвлечените?

Колкото и шокиращи и смущаващи да са контактите с други форми на живот, те никога не бяха сред подбудите на добровол­ците за участие в изследването. И аз не очаквах тези случки да са толкова чести. Участниците в проектите по-скоро се стремяха към мистични, духовни и преобразяващи личността състояния. Да насочим вниманието си към тях.