Корупцията в съдебната власт в голяма степен може да обезсмисли всички организационни, функционални и санкционни мерки за превенция и противодействие на корупцията в различните сфери на обществения живот. Проявите й разклащат усещането за държавност у гражданите и доверието им в държавните органи, пораждат чувство за социална несправедливост, неравенство и ненаказуемост и мотивират към демонстрация на незачитане на установения правов ред.
Превенцията и противодействието на корупцията в съдебната система изисква решителни мерки, насочени към:
-
създаване на действащи контролни механизми за установяване и санкциониране на злоупотребата с правомощия и други форми на корупционно поведение от страна на магистрати;
-
повишаване на информираността и общественото доверие в съдебната власт (повишаване на обществената оценка за ефективността на работата на съдебните органи);
-
засилване на гражданския контрол, като се създадат условия за активно участие на гражданите в предотвратяването и разкриването на корупционни практики в съдебната власт;
-
осигуряване на условия за по-голяма прозрачност в дейността на правораздавателните органи.
Постигането на целите на този приоритет е почти изцяло функция на изпълнението на Стратегията за реформа на съдебната система, прието от Народното събрание 2014 г., и Стратегията за превенция и противодействие на корупцията в съдебната система, приета от ВСС през 2013 г.
4.5Приоритет 5: Освобождаване на гражданите от дребната корупция
Нивата на дребната корупция са високи до такава степен, че тази форма на общественоопасно поведение в много случаи се приема за нормална от гражданите. Това подменя обществените ценности и принципите на демокрацията и пазарната икономика, срива доверието в институциите.
Необходимо е да се предприемат мерки насочени към:
-
поощряване на гражданите да сигнализират при случаите на дребна корупция;
-
ефективна защита на сигнализиращите лица;
-
засилване ролята и ефективността на контролните органи;
-
повишаване на прозрачността в работата на институционалните антикорупционни звена;
-
налагане на своевременни и адекватни административни и наказателни санкции в случаите на корупция.
-
противодействие на корупцията в местната власт чрез разширяване на всеобхватни мерки насочени към засилване на превенцията и наказателното преследване;
4.6Приоритет 6: Намаляване на корупцията при възлагане на обществени поръчки
Обществените поръчки са инструмент за преразпределяне на значителна част от брутния вътрешен продукт на страната чрез различни бюджети. Корупционните практики в тази сфера лишават обществото от значителен финансов ресурс. Основните причини за това са:
-
сложната и утежнена нормативна уредба;
-
прилагане на система от многобройни правила, които често се променят;
-
липса на реална състезателност и конкуренция между участниците в обществените поръчки;
-
недостатъчна публичност и прозрачност;
-
недостатъчен предварителен контрол;
-
отсъствие на контролните и одитните институции в превантивната дейност;
-
последващият контрол е документален и често отдалечен с години от времето на провеждане на обществената поръчка.
Преодоляването на съществуващите проблеми е тясно свързано с функциониране на електронно правителство и електронизация на възлагането на обществените поръчки.
За да се ограничи корупцията в областта на обществените поръчки е необходимо не само да се създаде прецизен законов регламент, но и да се обърне по-голямо внимание на планирането и подготовката на обществените поръчки, както и да се осъществява външен мониторинг върху процедурите по обявяване, възлагане и изпълнение поръчките.
4.7Приоритет 7: Намаляване на регулаторни и административни тежести при обслужването на бизнеса и гражданите.
Излишните регулаторните режими се явяват постоянна пречка за нормалното функциониране на бизнеса. Ненужните административни режими са сериозна пречка за нормалното обслужване на гражданите от администрацията. В определени случаи това може да се превърне в постоянен източник на корупция. Преодоляването на слабостите изисква:
-
функциониране на електронно правителство при което да се електронизират процесите на обслужване на гражданите и бизнеса;
-
преосмисляне на номенклатурата от регулаторни (разрешителни и лицензионни) режими;
-
преосмисляне на системата за контрол;
-
създаване на електронна публична база данни за извършваните проверки, резултатите от проверките и наложените санкции.
Изпълнението на този приоритет е важна отговорност на Съвета за административна реформа към Министерски съвет и на съответните отраслови министерства.
4.8Приоритет 8: Утвърждаване на политически независима на държавната администрация
С приемането на Закона за държавния служител през 1999 се целеше утвърждаването на професионална и политически неутрална държавна администрация. В последствия в закона бяха направени редица промени, целящи да намалят конфликта на интереси, непотизма и корупцията в държавната администрация. Въпреки тези усилия, ръководните длъжности в държавната администрация често се характеризират с политическа обвързаност, а обвиненията в „партизация“ и „чистки“ на администрацията, характеризират следизборните политически дебати. Недостатъчната кариерна устойчивост на висшите държавни служители и уязвимостта към политическата конюктура водят до редица негативи:
-
Улесняват политическата корупция, като се назначават служители, които биха били съпричастни към корупционни деяния на политическото ръководство
-
Затрудняват анти-корупционните разследвания, тъй като работата по такива служители става „политически чувстителна“, а разследващите органи могат да бъдат подложени на политически натиск.
-
Намалява качеството на държавната администрация, тъй като висшите държавни служители в редки случаи се задържат дългосрочно на ръководни позициии, а в нередки случаи са принуждавани да напускат държавната администрация при смяна на правителството или местната власт.
Нужно е въвеждането на допълнителни механизми и мерки, които да гарантират политическия неутралитет на държавната администрация, особено на служителите на ръководно ниво. За да се постигнат тези цели, фигурата на „главният секретар“ е нужно да бъде допълнително засилена, като се заложат мерки като конкурсно начало при назначаването от комисия, гарантираща политическа независимост; мандатност; даване на правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията. Чрез промени в Закона за държавния служител и свързаната с него поднормативната база, биха могли да бъдат завършени първоначалните цели за професионална и политически неутрална държавна администрация.
Сподели с приятели: |