Доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване
Баланс на съществуващата инфраструктура
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Разходи за здравни услуги
- 4. Човешки ресурси
- 5. Програми за превенция и подпомагане
- 4.2.2 Приоритетни политики, свързани с достъпа до адекватна здравна грижа
- 4.2.3 Приоритетни политики, свързани с качеството на здравната грижа
2. Баланс на съществуващата инфраструктура Системата за здравеопазване в Република България се състои от структури за първична и специализирана извънболнична помощ, спешна медицинска помощ, лечебни заведения за болнична помощ и други лечебни заведения, в т.ч. домове за медико-социални грижи за деца, хосписи и др. През 2007 г. в България са регистрирани 13 630 лечебни заведения за първична извънболнична помощ, от които 5 579 лечебни заведения, регистрирани от лекари и 8 051 лечебни заведения, регистрирани от лекари по дентална медицина. Броят на общо практикуващите лекари (ОПЛ), работещи по договор с Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) е 5 128, което надхвърля определеният минимален брой от 4 910 ОПЛ съгласно действащата Национална здравна карта и е достатъчен, за да се покрият общите нужди на населението от първични медицински грижи. Осигуреността на здравноосигурените лица с ОПЛ средно за страната е 7.8 на 10 000 задължително здравноосигурени лица, което я доближава до нивата на средната осигуреност в другите държави-членки на ЕС. Над 100 % покритие на Националната здравна карта се наблюдава основно в областите - университетски центрове. Продължава да преобладава индивидуалната практика като форма на организация на работа – 83 % от ОПЛ, което влияе негативно върху достъпността и качеството на медицинската помощ. Броят на регистрираните лица на един ОПЛ е в рамките на световната практика за натовареност, но все още варира в широки граници за отделните региони на страната. Големият брой пациенти в някои практики е реална предпоставка за нарушаване на качеството на оказваната медицинска помощ. Незаетите практики за Първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) в райони с неблагоприятни условия са 17.8 %. Въпреки постигнатите успехи, продължават да са налице сериозни трудности при избор на ОПЛ в отдалечени, труднодостъпни и слабо населени места, както и за хората от уязвими групи. Не е осигурен достъп на част от пациентите при получаване на медицинска помощ (вкл. и неотложна помощ) през нощта и почивните дни. Налице е недобра координация между първичната помощ и специализираната извънболнична и болнична помощ. Недостатъчен е обемът на профилактичните и промотивни дейности на ОПЛ и липсва специфичен инструментариум в Националния рамков договор (НРД) за оценка на ефективността на тези дейности. Специализираната извънболнична медицинска помощ в страната се осъществява от 8 436 лечебни заведения, от които: 113 Диагностично-консултативни центрове, 641 Медицински центъра, 54 Медико-дентални центъра, 149 Групови практики за специализирана медицинска помощ и 6 205 Индивидуални практики на лекари специалисти. Специализираната извънболнична помощ по дентална медицина се осъществява от 73 Дентални центъра, 143 индивидуални специализирани практики по дентална медицина и 2 групови практики по дентална медицина. Налице е неравномерно разпределение на лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ, както на областно ниво, така и на територията на отделните области. Функциониращите Диагностично-консултативни центрове (ДКЦ) и Медицински центрове (МЦ) са разкрити в големите градове, както и значителна част от практиките на лекарите-специалисти. Това води до концентриране на специализираната медицинска помощ и принуждава пациентите от по-малките общини да пътуват за извършване на специализирани изследвания и консултации. По данни на Регионалните центрове по здравеопазване (РЦЗ) през 2007 г. в лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ са работили 9 148 лекари от различни специалности, при минимален брой по Национална здравна карта 4 419. Въпреки наличието на значителен брой лекари, работещи в системата на специализираната извънболнична медицинска помощ, и тук съществуват проблеми, свързани основно с достъпа и качеството на оказваните здравни услуги. Голяма част от лекарите-специалисти работят на няколко работни места, в т.ч. и в лечебните заведения за болнична помощ, поради което липсва регулярно покритие на потребностите на пациентите от специализирани прегледи. Едновременната ангажираност на голяма част от лекарите от извънболничната специализирана медицинска помощ и в болничната помощ оказва негативно влияние върху качеството на оказваната помощ. Ограниченията в достъпа на пациентите до специализирана помощ са свързани и с административната регулация на талоните за преглед при специалист. Съществен проблем е и концентрацията на специализираната медицинска помощ в областните центрове и липсата на достатъчно специалисти в останалите общински центрове, което затруднява достъпа на пациентите до този вид медицинска помощ, а често води и до забавяне на диагностично-лечебния процес. Запазват се изразените териториални различия по отношение на нивата на всички наблюдавани показатели за специализирана извънболнична медицинска помощ. Като цяло оценката на състоянието на системата за извънболнична помощ показва наличие на редица слабости и дефекти, които неминуемо се отразяват и върху дейността на структурите от болничната мрежа. Към 31.12.2007 г. болничният сектор в страната включва 328 лечебни заведения, от които 145 многопрофилни болници, 137 специализирани болници и 46 диспансера със стационар. 254 от болничните заведения са публична собственост (държавна и общинска), а 74 са частна собственост, което формира смесена публично-частна система за болнична помощ. Средногодишният брой на леглата в болничните заведения на страната по данни на РЦЗ през 2007 г. е 45 546, от които 29 121 (64 %) са леглата в многопрофилните болници за активно лечение, 3 709 (8 %) са леглата в специализирани болници за активно лечение, 4 088 (9 %) са леглата в 4-те вида диспансери и 2 790 (6.2 %) са леглата в психиатричните болници. Разкритите легла за долекуване и продължително лечение в страната са 1 522 (3.4 %), а леглата за рехабилитация - 2 865 или 6.4 % от общият брой болнични легла. Броят на леглата в частните болници през 2007 г. е 3 063, което съставлява 6.7 % от общият леглови фонд в страната. През 2007 г. броят на болничните легла се е увеличил с 1 608 спрямо 2006 г., като увеличението е за сметка, както на публичните (с 524 легла), така и на частните болници (с 1 084 легла). Последното се дължи на факта, че през миналата година в страната са разкрити нови 19 частни болници. Общата осигуреност с болнични легла за 2007 г. е 59.50 на 10 000 души, което е увеличение спрямо 2006 г., когато тя е била 57.22 на 10 000 души, като по този показател България се доближава до показателите в развитите европейски държави. Увеличението на болничните легла е за сметка на леглата за активно лечение през 2007 г., поради което осигуреността с активни легла също нараства и е 47.08 на 10 000 души при 41.1 на 10 000 души за 2006 г. Осигуреността с легла за реанимация и интензивно лечение е ниска – 2.79 на 10 000 души. Още по-незадоволителни са данните за осигуреност с легла за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – 8.16 на 10 000 души. Наличната в страната мрежа от болнични лечебни заведения е в състояние да задоволи най-масовите потребности на населението от болнична помощ. Налице е оптимална обща осигуреност със структури, болнични легла и медицински персонал, но е необходимо значително вътрешно преструктуриране, включващо намаление на броя на леглата за активно лечение и разкриване на легла за долекуване и продължително лечение, хосписи, легла за краткотраен престой, при ясно категоризиране и териториално разпределение на болничните заведения. В бъдеще е необходимо структурите от болничната мрежа на всички нива да осъзнаят необходимостта от функционална хоризонтална и вертикална интеграция, специализация и оптимизиране на своя „портфейл” от болнични услуги, с цел най-пълно задоволяване на потребностите на населението при най-ефективно използване на своите материални, технологични и човешки ресурси. Изключително важна роля в този процес има изготвянето и управлението на Националната и областните здравни карти. Основни предизвикателства по отношение на инфраструктурата на лечебната мрежа са:
3. Разходи за здравни услуги Финансирането на здравната система в България се извършва чрез средства, постъпващи по линия на:
Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП за периода 1995-2007 г. варират в диапазона от 3.0 до 4.8 % (2007 г. – 4.2 %). Разходите за здравеопазване на човек са €132 през 2006 г., което е значително под най-ниското ниво в страните от ЕС (средно в ЕС на човек от населението се отделят €1710 за здравеопазване). Публичните ресурси за сектор здравеопазване през 2007 г. са в размер на 2 215.6 млн. лева за здравеопазване. Освен това, допълнително от плащания на граждани (в т.ч. и „неформални”) в сектора постъпват парични средства между 20 % и 40 % от публичния паричен ресурс. За 2006 г. паричният ресурс, управляван от доброволните фондове, е около 20 млн. лв. Докато за периода 2000–2002 г. в структурата на публичните разходи се наблюдава превес на средствата, отделяни от МЗ, то от 2003 г. делът на финансирането от НЗОК значително нараства и през 2007 г. достига 66 % от общите разходи за здравеопазване или 1 464.9 млн. лв. Със средствата от държавната субсидия МЗ финансира дейността на 28 Регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и 28 РЦЗ. Освен това, то финансира 12 психиатрични болници, 32 домове за медико-социални грижи за деца, 28 центъра за спешна медицинска помощ, 4 Регионални центъра за трансфузионна хематология, 7 Национални центъра и други самостоятелни вторични разпоредители с бюджетни кредити. Част от бюджета на МЗ се разходва за ваксини, скъпоструващи медикаменти и консумативи, за профилактика на незаразните заболявания и вторичната профилактика по национални програми. Разходите за трансплантации на органи и тъкани и осигуряването на кръв и кръвни продукти също са задължение на МЗ. Към дейностите по държавната субсидия са включени и експертизите за степен на увреждания и трайна неработоспособност, хемодиализното лечение, акушерската помощ за здравно неосигурените жени и др. МЗ осигурява средства за капиталови разходи за строителство, ремонт и закупуване на апаратура за болниците с доминиращо държавно участие. В сравнение със средните параметри на осигурителна вноска в ЕС, която е в диапазона от 8 до 12 %, осигурителният процент в Република България е много нисък – 6 %. Най-утежняващо е съчетанието от нисък процент на здравната вноска, липса на гаранции за пълна събираемост и голям процент неучастващи в осигурителния процес (около 1 млн. български граждани). Общата оценка е, че средствата за здравеопазването като цяло са ограничени. По-голяма част от ресурсите се разпределят за финансиране на болничната помощ. По-малко са средствата, отделяни за дейности в извънболничната помощ и особено за тези, свързани с промоция на здраве и интегрирана профилактика на болестите. Финансовите средства за поддържане на дълготрайните активи, като сгради, оборудване, инфраструктура, остават недостатъчни. Остарялата материално-техническа база на държавните и общинските здравни и лечебни заведения изисква огромен финансов ресурс за поддържане и модернизиране. Недостигът на финансов ресурс създава затруднения по комплексното обслужване на пациентите от изпълнителите на извънболнична медицинска помощ. Поради това се увеличава броят на пациентите, насочвани към специалистите и към болничната система. С тази практика се увеличават вторичните прегледи и хоспитализациите. Това е причината да се увеличават значително разходите за лечение. Невъзможността за споделяне на финансовата тежест между повече купувачи на здравни услуги, несъвършенствата на договорната система за определяне условията за предоставяне и заплащане на здравната помощ, не стимулират развитието на финансово устойчива здравноосигурителна система. Недостатъчен е и контролът върху изпълнителите на медицински услуги. Липсват стимули за ограничаване на разходите им. Основните предизвикателства в сферата на финансирането са:
4. Човешки ресурси През 2006 г. съгласно Европейската база данни на СЗО осигуреността с ОПЛ в България е 67 на 100 000 (ЕС – 98 на 100 000). В същото време относителният дял на ОПЛ със специалност „обща медицина” е само 1.7 %. През 2007 г. осигуреността с лекари спрямо 2005 г. остава на едно и също ниво – 36.5 на 10 000 население и за лекари по дентална медицина – 8.4 на 10 000. Съществуват обаче значителни междурегионални различия. Установява се тенденция за намаляване на специалистите по: анестезиология и интензивно лечение, детски болести, нефрология, акушерство и гинекология, ушни, носни и гърлени болести, психиатрия, образна диагностика, клинична лаборатория, спешна медицина и епидемиология на инфекциозните болести. Придобиването на специалност, поради редица финансови и организационни проблеми, трудно се реализира. Осигуреността с медицински сестри, помощник-фармацевти, зъботехници и фелдшери бележи негативна тенденция за намаление, като се запазват и териториалните диспропорции. Съотношението лекари/медицински сестри е 1:1.12 (ЕС - 1:2.26) и се отразява негативно на качеството на здравните грижи. Основните предизвикателства пред човешките ресурси в здравеопазването са:
5. Програми за превенция и подпомагане Дейностите за опазване на общественото здраве могат да се обединят общо около три главни подхода: образоване и информиране на населението, профилактика на болестите и протекция на здравето. За информиране на населението за здравето и болестите са реализирани разнообразни по тематика, форма и съдържание мероприятия главно от РИОКОЗ, с участие на партньори от лечебната мрежа, локалните общински структури и организации и НПО. Образоването е ориентирано предимно към поведенческите фактори на риска в различни възрастови групи. Най-добре провеждани образователни дейности има в демонстрационните зони на програмата за профилактика на хроничните неинфекциозни заболявания – СИНДИ. Профилактиката на редица инфекциозни болести се осъществява чрез имунизациите при висок имунизационен обхват (95-96 %) и спазване на безопасна имунизационна практика. В резултат на специфичната профилактика трайно се снижава инфекциозната заболеваемост в страната. Реализират се и различни скрининги за намаляване на някои тежки заболявания: рак на гърдата, на шийката на матката, на простатата, остеопороза и други. От голямо значение е и създадената възможност за безплатни анонимни изследвания по програмата за превенция на ХИВ/СПИН. Ограничаването на честотата на болестите и преждевременната смърт е приоритет и той се базира на задълбоченото познаване на съществуващите генетични, биологични и поведенчески рискови фактори. С вродени аномалии се раждат около 5 % от всички новородени у нас, или 3 500 годишно23. По масовите неонатални скринингови програми у нас се изследват 95 % от всички новородени. Особено ефективни са масовите скринингови програми за откриване на носителство при тежки наследствени заболявания. Активно се изпълнява нововъведената масова дородова (пренатална) програма за оценка на риска от най-честите хромозомни болести и малформативни синдроми - изследвани са 7 606 бременни, като до края на програмата ще се обхванат всички бременни. Форма на специализирано извънболнично лечение на зависимости са програмите за субституиращо и поддържащо лечение с опиеви агонисти. Рехабилитация и ресоциализация на зависими лица се осъществява чрез 7 рехабилитационни програми. Разкриват се защитени жилища за пациенти, успешно преминали през стационарни програми за лечение на зависимости и терапевтичните общности (комуни). Изградени са 27 областни съвета по наркотичните вещества (ОСНВ) и 22 превантивно-информационни центрове към тях. Съществен елемент от дейността по опазване на общественото здраве е и работата по националните здравни програми, приети от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и финансирани от републиканския бюджет като диференцирани разходи от бюджета на МЗ, които могат да бъдат подпомагани и чрез други финансови източници. Те са групирани по следния начин: - Програми, насочени към осигуряване на условия за промоция на здравето и профилактика на заболяванията; - Програми, насочени към предоставяне на гарантирани здравни услуги с повишено качество и осигурен достъп до тях; - Програми, насочени към подобряване на взаимодействието между извънболничното и болничното обслужване. 4.2.2 Приоритетни политики, свързани с достъпа до адекватна здравна грижа В рамките на политиката за осигуряване на универсален достъп се предвижда усъвършенстване на системата за целева социална здравна помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, осигуряващо им лично участие в здравноосигурителния процес. Чрез разработваната Национална здравна карта се преминава към оптимизиране на инфраструктурата от лечебни заведения с оглед подобряване на достъпа на всички български граждани до здравни услуги. Предвижда се създаване на достатъчно на брой мобилни медицински единици за обслужване на населението в отдалечени райони, както и усилено взаимодействие с общините в осъществяване на здравните дейности в районите. В сферата на извънболничната медицинска помощ се осъществяват действия за решаване на проблемите с медицинската помощ при спешни и неотложни състояния чрез създаването на регламент на дейностите, които покриват спешната и неотложната помощ, преструктуриране и оптимизиране на системата за спешна медицинска помощ, създаване на портали за спешна медицинска помощ, с оглед подобряване на достъпа на населението до качествена медицинска помощ. В процес на изграждане е единен координационен механизъм между центровете за спешна медицинска помощ и структурите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на извънредните ситуации, Планинска спасителна служба към Български червен кръст, Изпълнителна агенция „Морска администрация” към Министерство на транспорта и местните власти и въвеждане на Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания 112. Република България има 100 % покритие на услугата към телефонен номер 112 от 22.09.2008 г. За оптимизиране на дейностите на първичната и специализираната медицинска помощ се предвижда въвеждане на регламенти за горна граница на пациентите, обслужвани от един ОПЛ и стимулиране на създаването на групови практики за осигуряване на непрекъснато 24-часово обслужване на населението, както и въвеждане на инструментариум за отчитане на дейността и оценка на резултатите. МЗ и общините ще създадат условия и стимули за създаване на GP практики в отдалечените и труднодостъпни райони в страната, както и за създаване на мобилни медицински екипи за първична и специализирана медицинска помощ за труднодостъпните райони. Ще се положат усилия за повишаване качеството на следдипломната квалификация и продължаващото обучение на работещите в системата на извънболничната помощ. С цел подобряване взаимодействието между извънболничното и болничното обслужване се предвижда оптимизиране на инфраструктурата и дейностите, с акцент към първичната медицинска помощ, в контекста на преустройство на лечебните заведения за болнична помощ. Въвеждането на Регламент на взаимодействие между болниците и звената от извънболничната помощ ще осигури точното разпределение на функции и отговорности между участниците в здравната система, премахване на дублирането на функции или отказ от предоставяне на услуги, гарантирана подготовка на пациентите за приемане в болница, грижи за долекуване и проследяване на тяхното състояние след изписване от болницата. Преструктурирането на болничния сектор ще се извърши чрез промяна на Националната здравна карта със задължителен характер, за постигане структура на здравната мрежа, съобразна с потребностите на населението от болнична медицинска помощ, с оглед целесъобразно разходване на обществения ресурс и съобразено с осреднените европейски показатели. По този начин ще се постигане и равнопоставеност, улеснен достъп, своевременна и достатъчна по обем качествена медицинска помощ, оптимизиране, рационализиране и икономизиране на системата. Общините ще бъдат подпомагани при разработване на механизми за стабилизиране и преструктуриране на лечебните заведения. Основен акцент в преструктурирането на болничната помощ е развитие на система от лечебни заведения за долекуване, продължително лечение и възстановяване. С цел осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия за гражданите се предвиждат мерки за оптимизиране на системата за реимбурсиране на лекарствените продукти и медицинските изделия, осигуряваща подобрен достъп до тях. Въвежда се основен единен позитивен лекарствен списък, определен на базата на утвърдени прозрачни критерии и ясни процедури. Ще се усъвършенства методиката за регулиране на пределни цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, с цел те да не надвишават средните цени в новоприсъединилите се страни в ЕС. Въвеждат се съвременни системи за лекарствена информация и контрол при предписването и отпускането на лекарствени продукти и медицински изделия. Неправителствените и пациентски организации ще бъдат включени във всички етапи на формирането и осъществяването на националната лекарствена политика. 4.2.3 Приоритетни политики, свързани с качеството на здравната грижа С цел повишаване на качеството и ефективността на здравните услуги се предвиждат дейности по усъвършенстване на медицинските стандарти и въвеждане на системи за управление на качеството в лечебните заведения, както и изграждане на система за безопасност на пациентите, съгласно европейските изисквания. Предстои усъвършенстване на системата за извършване на медицински одит и мониторинг чрез разкриване на специализирана структура – Изпълнителна агенция „Медицински инспекторат” към МЗ и разработване на единни критерии за оценка на ефективността и ефикасността на медицинската дейност. Едновременно с това ще се усъвършенства системата за акредитация на лечебните заведения, която да се осъществява от независима организация извън администрацията на МЗ. Приоритетно ще се развива изследователския капацитет и медицинската наука и ще се осигурява прилагането на научните разработки в практиката на медицинските специалисти. Предвижда се създаване на специална програма за подкрепа на разработването на научни проекти в областта на редките заболявания и разкриване на референтен център за редки и генетични заболявания. Ще се финансират дейности по изследване на потребностите на населението, икономическата ефективност, достъпността и задоволеността от психично-здравна помощ. По този начин ще се постигне увеличеното използване на постиженията на научния потенциал на страната и създаването на основа за развитие на развойно-иновационна дейност, повишаването на заетостта и създаването на устойчиво развиваща се изследователска медицинска наука. Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki politiki -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ politiki -> Програма за обучение и заетост на продължително безработни лица предпоставки и необходимост от реализация на програмата politiki -> Споразумения между Министерството на труда и социалната политика и чуждестранни сродни министерства politiki -> Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето politiki -> Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found politiki -> Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|