Доклад на Световната банка Четири сектора вадят България от кризата

Критериите при избора им са отчели както наличието на традиции, така и потенциала за запазване на сегашните и за стъпване на нови пазари.

Първият от тези сектори е хранително-вкусовата промишленост, в която най-голям дял по отношение на заетостта и приходите имат месо, плодове и зеленчуци и органични продукти. България е традиционно силна в износа на вино, пилета, прясно сирене и хлебни изделия Според доклада в този бранш има над 7000 фирми, в които работят близо 115 000 души. Общият размер на приходите е 4,059 млрд. евро. Анализ на предимствата показва, че имаме високи стандарти на качество, добре развити мрежи за транспорт и дистрибуция, достъп до европейските пазари, традиционно присъствие в Русия и ОНД и евтина работна ръка. Пречките пред развитието на сектора експертите на Световната банка виждат в остарялото оборудване, многобройните посредници при доставките и липса на връзка с научните центрове за разработване на нови храни.

За да бъдат ефективни усилията за развитие на сектора, държавата трябва да се насочи към преодоляването на няколко пречки - ниската производителност, силното обезлюдяване на селските райони и ограниченото финансиране Вторият по потенциал сектор, посочен от експертите, е машиностроене и електроника. Според данните в доклада секторът е фокусиран изцяло върху износа - 15% от общия и 50% от този за Германия и Италия.

Той обаче се оказва силно засегнат от застаряването на населението, тъй като 55 % от заетите в него са на над 55-годишна възраст. Заради миграцията са загубени над 1500 млади работници. За три години наетите в този бранш намалели с близо 20 000.

Освен това секторът е доминиран от малки играчи, което пречи за развитие на по-мащабни проекти и за навлизане на пазари с висока добавена стойност.

Като трети по потенциал докладът сочи фармацевтичния сектор. Въпреки че е един от най-малките в ЕС, пазарът му достига 2,098 млрд. лв. през 2011 г. Разходите за лекарства са 2,45% от БВП, а всички прогнози са, че този пазар ще расте с около 9,1% за година.

Докладът оценява високия потенциал и заради значителните инвестиции в него.

Като голямо предимство експертите сочат силните традиции и географската близост до пазарите в Близкия изток и ОНД.

Пречките са свързани с многото и тежки регулации. Експертите смятат още, че заради силната конкуренция и скъпите проучвания и производство секторът се нуждае от финансова подкрепа -както държавна, така и от еврофондовете.

Като четвърти сектор, който може да ни извади от кризата, докладът сочи този на високите технологии. От 2006 г. досега той растял с 14% на година, а печалбите - с 83%

Износът на стоки и услуги от него се е увеличил 14 пъти от 2005 г. до 2012 г. В момента този сектор заема 47% от общия износ на бизнес услуги.

Средната стойност, създадена от един служител, била 45 700 лв., което е три пъти повече от този показател в национален мащаб - 16 800 лв.

Експертите го разделят на три подсектора: телекомуникации, които допринасят за 73% от приходите, компютърно програмиране - с 14% дял, и консултантски и информационни услуги- с 6%.

Оказва се обаче, че и в този сектор има недостиг на квалифицирани кадри. Дори завършилите висше техническо образование нямат нужната квалификация, за да започнат веднага работа.

Голяма част от тези хора работят в чужди фирми, които обаче действат автономно в България.

Културните и креативни дейности като тези на архитекти и рекламисти също имат голям потенциал, се посочва в доклада. Въпреки че не получават никаква помощ от държавата, това са малки фирми с персонал до 40 души, в които дори и по време на кризата е нямало съкращения.

За да могат тези сектори да покажат потенциала си, е необходимо разработването на нови технологии и иновативни продукти.

Започват преговори с чуждестранни инвеститори за изграждане на голяма детска болница в София, съобщи здравният министър д-р Таня Андреева вчера.

Идеята е всички дейности в педиатрията да бъдат събрани под един покрив. Ще има и център за рехабилитация на недоносени деца.

Оглежда се теренът до Клиниката по дерматология в Александровската болница, където от години стои изоставен строеж на детска клиника. От дирекция „Здравеопазване" в ЕК одобряват намерението и най-вероятно ще има финансиране, но искат обосновка на проекта.

Нови болници ще се откриват по-трудно, с разрешение от здравния министър още на ниво инвестиционно намерение и според нуждите на региона, каза още д-р Андреева. „Ако някой иска да прави болница в София, но тук има пренасищане от дадените дейности, ще бъде насочван в регион с недостиг, например Видин", обясни тя. Нуждите от болнични легла по вид и обем ще бъдат записани в националната здравна карта.

Всички болници ще трябва да осигуряват спешна помощ. Ще се отнеме и правото на избор за договор със здравната каса по отделни клинични пътеки. Болница, която иска договор с касата, трябва да работи по всички пътеки, за които има структура и кадри, обясни министърът. За 2014 г. касата подписва с болниците по старите правила.

Междувременно се разбра, че е приключил опитът на Фонда за лечение на деца в чужбина. Има и обективни причини за случаите на забавяне на документите, каза д-р Андреева. Някои експерти ще бъдат сменени. Въвеждат се санкции за тези, които бавят становищата си. Шефката на фонда д-р Ива Станкова пък има срок до сряда да прецени дали може да се справя с работата.


Може пък чуждите пенсионери да оправят болниците ни

Здравният туризъм ускорява растежа
Боян Захариев харесва идеята за развиване на здравен туризъм, но сочи и нещата, които могат да спънат реализацията й

Има една ключова идея в проекта за нова стратегия за устойчиво развитие на туризма - насърчаване на развитието на продукти, насочени основно, но не само към застаряващото население от страните в ЕС. В България има над 600 минерални водоизточника, групирани в над 200 находища в различни части на страната. Това дава възможност за много по-балансирано развитие от традиционния сезонен туризъм.

Здравният туризъм има големи предимства, но е трудно съвместим с други форми на туризъм, които се развиха в България. Всъщност става дума и за имиджов проблем - бран-дове, които трудно пасват един с друг. Новият вариант на стратегията (в която има и немалко взаимноизключващи се твърдения) правилно констатира, че традиционните летни и зимни курорти са наближили максималния си потенциал и няма как за в бъдеще да генерират същия растеж За летните курорти това е сигурно (заради пре-застрояването на Черноморието) и по-нататъшен сериозен ръст едва ли ще бъде възможен. Дори със сериозни компромиси с опазването на околната среда и нормалното селищно градоустройство, каквито вече бяха направени.

Относно зимните де-стинации стратегията намеква за все още неизползвани докрай възможности чрез изграждане на нови писти и съоръжения в най-популярните ни зимни курорти и развитието на места като Берковица-Ком, които имат потенциал, но нямат сериозна инфраструктура. Така или иначе възможностите за увеличаване на туристопотока на тези места са ограничени от конкретен и рядък местен ресурс (достатъчно висока планина с подходящи склонове) и лесно ще се изчерпат.

В крайна сметка просперитетът, създаван от традиционния вид туризъм, е силно концентриран в отделни райони. Само на няколко километра от крайбрежието например всички демографски, социални и икономически показатели се влошават рязко. Периметърът на въздействие на известните ни планински ски курорти също не е кой знае колко голям.

Стратегията се насочва към потенциала на здравния туризъм. Но в тази си част тя ни представя една доста розова картина на българското здравеопазване, която изглежда по-скоро като текст за бъдещата рекламна брошура, насочена към европейските пенсионери, отколкото като сериозен аналитичен материал. Текстът влиза в противоречие с други текстове, насочени към развитието на българското здравеопазване, също писани от нашите правителства. Анализът например не отчита дългосрочните тенденции за намаляване на човешкия ресурс, небалансираното му географско разпределение, недостигът или направо липсата на апаратура и специалисти в немалко от така наречените болници и особено острия дефицит на медицински специалисти извън лекарите.

С Гордост се посочва текущото съотношение от 1,5 медицински сестри на лекар (вече са дори по-малко), но не се споменава, че това всъщност е много ниско съотношение, което не позволява качествено лечение.

Възрастните хора, които могат да си позволят пътувания, са сред най-желаните клиенти. Платежоспособни, с гарантиран постоянен доход и склонни да харчат, когато това им носи приятни мигове. Този туризъм създава малко проблеми с обществения ред в сравнение с ни-скобюджетния младежки туризъм, свързан с напивания, хазарт,

употреба на наркотици, шумни нощни прояви, скачания от тераси...

Престоят на възрастните балнеотуристи ще бъде много по-продължителен, понякога за неопределено времеилидо края на дните им. Тези хора ще бъдат по-заин-тересовани от състоянието на местата, в които пребивават. Под места нямам предвид местата за настаняване, а един широк географски район, включващ най-малко населеното място и близката му околност, но и много повече от това. Тези посетители ще бъдат в някакъв смисъл емоционално свързани със страната ни Ако привлечем възрастни туристи, това ще доведе до подобрение на качеството на публичните услуги - здравеопазването, транспорта, както и на инфраструктурата -пътища, улици, съоръженията за активен отдих, места за почивка и разходка сред природата и др.

Въздействието върху здравеопазването заслужава особено внимание. Възрастните посетители ще имат нужда от много качествени медицински услуги.

Възрастта им предполага възникване на инциденти, изискващи намеса на медицински лица с по-голяма честота. Освен перфектна спешна помощ това предполага и инфраструктура и човешки ресурси за поддържаща терапия на хронично болни, долекуване, рехабилитация, непрекъснато наблюдение и сестрински грижи и т.н. За да работи всичко това добре и в синхрон, трябва да е част от съществуващата система на здравеопазване, но както показва практиката, може да е и част от паралелна система от услуги, недостъпна за местното население. По-заможните европейски пенсионери ще могат да получават добри услуги въпреки че връстниците им тук не могат да си ги позволят. Този сценарий е една от големите заплахи за стратегията. Но до каква степен на самите клиенти ще им хареса да са на защитено и добре обезпечено място сред население, което живее в нищета, няма възможност да пътува и е без адекватен достъп до медицински услуги?

При този вид туризъм сезонността няма да играе водеща роля или може изобщо да изчезне. А туристически бизнес, който разчита само на определен сезон, е изложен на много по-голям риск - климатичен, свързан с временната икономическа конюнктура...

Така че медицинският туризъм и услуги (защото тази идея надхвърля рамките на туризма като икономическа дейност) предвид застаряващото европейско население имат голям потенциал за развитие. България е с отлични шансове да участва в този обещаващ икономически сегмент.

Има възможности за предлагане на пакети и сключване на договори с много силните здравни фондове в европейските страни и да се привлекат инвестиции в този обещаващ сектор. Частните инвестиции обаче няма да дойдат без публични инвестиции в здравеопазването ни и в инфраструктурата, включително транспортната.

Привличането на хора от третата възраст от Европа за лечение и процедури в България може да окаже благотворен ефект върху технологичното обновление и цялостното подобряване на здравеопазването ни, особено ако предлаганите продукти са интегрирани в здравната система и същите пакети се заплащат и от нашата здравна каса. Може обаче да бъде направено и като паралелна система, която не е предназначена за обикновения български потребител и не е по възможностите му. Този сценарий също ще има принос за икономическия растеж, но цялостният му ефект далеч няма да е така благотворен.

Въпреки уверенията на министъра на здравеопазването Таня Андреева, че здравето на хората не може да се ограничава, министерството предлага сериозни лимити, които ще ограничат и бездруго трудния достъп на осигурените до медицински услуги. Според проект за изменение в Закона за здравното осигуряване министърът и здравната каса (НЗОК) ще получат свръхправомощия за контрол и регулация в сектора и реално ще го вземат на "ръчно" управление. Резултатът ще е: лишаване на онкоболните от лекарства, сериозно ограничаване на конкуренцията при болниците и затруднен достъп на хората до качествена медицинска помощ.

Идеите на здравното министерство са публикувани на интернет страницата му за обществено обсъждане. Едно от най-скандалните предложения в законопроекта е, че касата няма да плаща на болниците за лекарства за онкологични заболявания, за които производителите не са договорили отстъпки с нея. При лекарствените продукти за домашно лечение задължителни отстъпки ще се изискват само за иновативните медикаменти, които са и най-скъпи.

Обвързването на плащанията на НЗОК за лекарства с отстъпки беше една от краткосрочните мерки за оптимизиране на разходите в здравната система, предложени от здравното министерство през януари, благодарение на които касата получи разрешение да изхарчи още 94 млн. лв. Тогава пациенти и фармацевтични производители предупредиха, че поредният административен натиск за сваляне на цени може да доведе единствено до изтегляне на тези продукти от страната. "За някои злокачествени заболявания няма да може да се договори отстъпка, тъй като и в момента цените им са прекалено ниски", коментираха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители ("АрФарм").

От Българския лекарски съюз (БЛС) настояват да се заложи повече на т.нар. гъвкави форми на договаряне. Например да се плаща за определен брой от даден иновативен медикамент, да се проследи дали след лечението на пациентите разходите за тях са намалели и при доказан добър ефект да се поемат по-големи количества. Или да се плаща договорено количество, а фирмата да осигурява допълнителни безплатни бройки. Чрез законопроекта сега се регламентира отстъпка в натура.

Надзорът на здравната каса получава и пълна свобода да решава за кои заболявания тя да финансира напълно или частично лекарствата за домашно лечение и колко често да се актуализира списъкът им. Сега това се регламентира с наредба на здравното министерство. Ако се приеме предложението, касата ще е в конфликт на интереси, тъй като има опасност да се съобразява единствено с финансите си и с по-силните лобита в здравната система, а не с нуждите на пациентите. Например ако няма пари за болничната помощ, може да се орежат правата на пациентите, като се намалят заболяванията, за които тя плаща лекарствата за домашно лечение. "Това е лекарствена политика на страната, която се провежда от министерството, а не от здравната каса", категорични са от "АрФарм".

В законопроекта влиза и идеята в населени места с повече болници от потребностите касата да избира с кои да сключва договори. А по какви критерии да се определят те ще е изцяло в правомощията на надзора. Освен това тя ще плаща на по-ниски цени медицинските дейности с надхвърлени лимити.

"Ако се запише такъв текст, това значи, че увековечават със закон болничните бюджети", категоричен е Димитър Петров от БЛС. Според него това не е съобразено с факта, че пациентът има свободен избор да избере лечебно заведение на територията на цялата страна. "Една болница може обективно да извърши повече дейности, защото е привлякла пациенти от други, с по-високо ниво на качеството, с технологичното си оборудване или с работещите в нея специалисти. Ако има такава регулация, тя може да става само на национално ниво", обяснява експертът на БЛС. В момента законодателството позволява гъвкавост при бюджетите.

Членовете на надзорния съвет на здравната каса и на Сметната палата отпадат от списъка с публичните длъжности, които подлежат на проверка за конфликт на интереси. Това реши правната комисия вчера с приетите на първо четене промени в Закона за конфликт на интереси, предложени от депутатите от БСП Мая Манолова и Кирил Добрев. Двамата не присъстваха на заседанието и така не се разбра какво се цели с промяната. Законът бе подкрепен от БСП и ДПС, а ГЕРБ бе "против".

"Целта на промените, предложени от Мая Манолова, е да се спасят от проверки членовете на Сметната палата и НЗОК, като същевременно дейността на комисията се затлачва, като й се вменяват задълженията да проверява служители на общински и държавни фирми", обяви Димитър Лазаров от ГЕРБ. Той припомни, че управляващите подготвят промяна в закона за одитната институция, с които в този орган ще влязат техни партийни назначения. Десислава Атанасова (ГЕРБ) изтъкна, че членовете на надзора на касата вземат решения, свързани с огромни финансови потоци и не е редно точно те да не подлежат на проверка за конфликт на интереси. Представителите на БСП пък се защитиха, че между двете четения някои от спорните текстове ще бъдат изгладени.

Депутатите приеха и проект за промени в закона, внесен от МС. Целта им е да се избегне субективният момент при решаването на въпроса коя преписка да се придвижи и коя не. Проблемът изникна покрай скандала с тефтерчето на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. Според промените на МС комисията ще има зам.-шеф, а докладчиците по отделните случаи ще се определят на случаен принцип.