1. Изводи
Анализът на дейността на ВСС в посочените три направления сочи, че кадровият орган на съдебната власт не успява да изпълни конституционно определената си роля по защита на независимостта на съдебната власт. Формирането на стабилно мнозинство от членовете на съвета, което в редица случаи има необходимите гласове, с които прокарва кадрови и дисциплинарни решения без ясни, публични и обективни критерии, често в откровено нарушение на закона, допринесе за трайно негативния образ на кадровия орган. В общественото пространство работата на ВСС неизменно се свърза със задкулисното решаване на въпроси от съществено значение за развитието на съдебната система.
Съветът оформи отчетлива тенденция за провеждане на избори за административни ръководители в органите на съдебната власт, които остават убеждение за предрешеност, излагане на субективни критерии при оценката на качествата, професионалния път и етични ценности на кандидатите. Сравнителният анализ на част от процедурите по избор на ръководители на съдилища и прокуратури фиксира редица „двойни стандарти“ както по отношение на преценката за необходимото развитието на органите на съдебната власт, така и по отношение на характеристиките на кандидатите за административни ръководители.
В противовес на идеите за по-широко участие на редовите магистрати в процеса на взимане на ключови решения, този състав на ВСС утвърди оценяваната като негативна практика на игнориране на становищата на редовите съдии. Отсъствието на чуваемост за мнението на магистратите бе причина в рамките на година и половина активното съдийско съсловие не само да свали доверието си от този състав на ВСС, но и да прибегне до апели за подаване на оставки от страна на кадровия орган. В наблюдавания период се укрепиха спорни практики по отношение на изборите за административни ръководители – наблюдаваше се непредвидимо и непоследователно кадрово израстване на съдии, прокурори и следователи, назначаване на председатели на съдилища и прокуратури с противоречиви професионални биографии или при неизяснени съмнения за нарушения на Етичния кодекс на магистратите, произволно мотивирани решения на кадровия орган, които не почиват на закона и правилата за работа на ВСС. Не бяха положени достатъчни усилия за подобряване на кадровия подбор на магистратите, а недоверието в резултатите от конкурсните процедури се засили. Решенията на ВСС се фокусираха върху въпросите на съдилищата, а мнозинството във ВСС омъгли задълженията на съвета да провежда политики по отношения на прокуратурата.
Допълнително недоверие в конкурсните процедури създадоха множеството необясними отклонения при гласуването с електронната система на съвета, част от които маркираха промяна на вота на част от членовете на ВСС и резултираха в изменение на крайния резултат на конкурсните процедури. Натрупването на основателни критики за неравнопоставеност при последователно гласуване на кандидатури в процедурите по избор бяха напълно пренебрегнати от ВСС, а скандалите, съпътстващи конкурсните процедури за ключови постове в системата, хвърлиха светлина върху стремежа за овладяване на възловите позиции в съдебната власт чрез поставяне на зависими и изпълнителни магистрати. Осезаема бе склонността на мнозинството във ВСС да съобразява решенията си със „силните“ в съвета – главния прокурор и председателя на ВАС, като това неиминуемо доведе до намесата на Сотир Цацаров в кадровите въпроси на съда. Съмненията за политическа намеса в решенията на съвета и обвързаност на отделни членове на ВСС с издигналите ги политически партии не бе преодоляна – напротив, събитията през изминалата година и половина очертаха ясно необходимостта от скъсване на икономическите и политическите зависимости на органа на съдебната власт, които заразяват всички нива в системата.
Множеството неудачни решенията на ВСС във връзка със случайното разпределение на делата и оставянето без внимание на тревожните индикации за „пробиви“ в системите за случаен подбор през годините, доведоха до безпрецедентна криза в най-големия окръжен съд в страната. Палиативните мерки бяха заменени от работещи решения благодарение единствено на силния граждански натиск, но бездействието на ВСС намали до минимум обществения кредит на доверие в системата. Пасивността и нежеланието на кадровия орган да санкционира доказаните нарушения в организацията и приложението на случайния принцип за разпределение на делата остави впечатление за толериране на практики, които създават хранителна среда за корупция в съдебната система. Не изглежда ВСС да поддържа безкомпромисна политика по проверка на постъпили сигнали за отклонения от случайното разпределение на делата, дори когато подобни данни фигурират в актове на ИВСС, подават се от действащи магистрати или се докладват в процедури по избори на административни ръководители. В контекста на засилващия се дебат за необходимостта от започване на цялостна реформа в прокуратурата съветът остана индеферентен към сигналите за концентрация на обществено значими дела в ограничен кръг прокурори и следователи и твърденията за директна връзка между движението на разследванията с указания, дадени от главния прокурор.
Пропуснати бяха множество възможности този състав на ВСС да утвърди единни стандарти в дисциплинарната си практика. Дисциплинарната дейност на съвета следва да се определи като непоследователна и непрозрачна заради констатираните несъответствия между публично оповестени нарушения на съдии, прокурори и следователи и предприетите дисциплинарни мерки срещу тях. Множеството отменени от съда решения на ВСС във връзка с налагане на наказания на магистрати са свидетелство за нуждата от предефиниране на дисциплинарната практика на кадровия орган, изграждането на обективни критерии и стандарти в дисциплинарните производства и ограничаването на субективизма при решаване на дисциплинарните въпроси. В същото време следва да се отбележи, че по ключови казуси съветът създаде убеждение, че в системата съществуват недосегаеми магистрати, които са под протекцията на мнозинството от членовете на ВСС. Скандалите, в които бяха намесени имената на председатели на комисии във ВСС, председателя на ВАС Георги Колев и главния прокурор Сотир Цацаров напълно дискредитираха кадровия орган.
2. Препоръки
1. Избори за административни ръководители
- ВСС следва да поощрява предоставянето на становища и изразяването на подкрепа от страна на магистратите в органа, за който се избира административен ръководител, като в рамките на обсъждането преди гласуването съответната колегия изрично да обсъжда тези становища, ако са постъпили.
- Да се провеждат изслушвания на кандидатите на място с участие на техните колеги и при обсъждането в съответната колегия да се отчитат резултатите от подобни изслушвания.
- Да се изработи единен стандарт на консултиране мнението на магистратите от съответния орган на съдебната власт при избирането на заместници на административния ръководител.
- В ЗСВ да се предвиди провеждане на изслушвания на място преди избора на административен ръководител.
- По отношение избирането на председатели на ВКС и ВАС в ЗСВ да се предвиди номиниране от съответната колегия съгласно препоръките на Венецианската комисия15.
- ВСС да въведе методика на допитване до местната общественост, включително представители на адвокатурата, другите институции на съдебната власт, граждани, които са имали досег със съответния орган на съдебната власт и на база на получените отговори да се формира оценка на качествата на кандидатите и състоянието на съответния орган на съдебната власт.
- При провеждане на изслушвания на кандидатите на място да се предвиди възможност за представители местната общественост, включително представители на адвокатурата, другите институции на съдебната власт, местните медии и НПО да поставят въпроси на кандидатите.
- За по-големите органи на съдебната власт да се правят проучвания на общественото мнение на място, включително оценка на доверието и възприятието за корупция.
- ВСС следва да възприеме структурирана методика за анализ и оценка на лидерските качества на кандидатите.
- При избор на кандидати за председатели на ВКС, ВАС, главен прокурор и ръководители на по-големите органи на съдебната власт да се изготвят и обявяват предварително профили, които да очертават конкретно необходимите качества, с оглед на състоянието на органа.
- ВСС да създаде и да приложи на практика правила за справедливо атестиране на магистратите, като се отчитат реално проявените в работата им качества.
2. Случайно разпределение на делата
- Изходният код за използвания софтуерен продукт за разпределение на делата да бъде общодостъпен.
- Разработване на общ стандарт за сигурност на компютърните системи, софтуера и тяхното администриране в органите на съдебната власт.
- Разработване на общи стандарти по отношение изискванията и отговорностите на IT специалистите и организирането на съвместни обучения за тях в Нaционалния институт на правосъдието.
- ВСС и ИВСС да развият капацитета си за проверка на сигурността на компютърните системи, включително като се извършват оценки на риска и се повиши експертният капацитет на ВСС и ИВСС.
- Периодично да се организира независим одит на сигурността на системите за случайно разпределение на делата.
3. Дисциплинарна практика
- Ежегодно обобщаване, анализ и обсъждане на дисциплинарната практика на отделните колегии с участие на магистрати и външни експерти.
- Регулярен анализ на практиката на ВАС, в който да бъдат откроявани противоречиво решавани въпроси с цел уеднаквяване на дисциплинарна практиката на ВСС.
- ВСС да положи усилия да гарантира правото на справедлив дисциплинарен процес на магистратите - да осигурява правото им на защита и да гарантира разглеждането на дисциплинарните дела от безпристрастни дисциплинарни състави.
- ВСС да излага подробни и безпротиворечиви мотиви за това как се определят дисциплинарните наказания или липсата на такива.
- В случаите, в които се налагат дисциплинарни наказания за нарушения на Етичния кодекс на магистратите, ВСС да посочва точно и ясно в какво се дължат те.
- ВСС да приложи на практика нов стандарт при извършване на проверките за нарушение на етичните правила. Препоръката е да не се следва принципа за осъществяване на несъмнено доказване в дисциплинарния процес, приложим в наказателното производство, а да се прилага принципът за наличието на достатъчно и конкретни фактически основания за установяване на извършени нарушения на етичните правила.
Сподели с приятели: |