Описание и оценка на въздействията върху животинския свят, предмет на защита в зоната, при реализацията на инвестиционното предложение

5.2. Описание и оценка на въздействията върху животинския свят, предмет на защита в зоната, при реализацията на инвестиционното предложение

До провеждането на настоящото проучване с цел изработване на оклада за Оценка за съвместимосттта на инвестиционното предложение с предмета и целите на ЗЗ „Река Огоста” – BG 0000614 по Директива 92/403/ЕЕС, изследвания върху видовия състав и разпространението на прилепите в засегнатата територия от ИП не са правени. Липсват и каквито и да било литературни сведения. Поради тази причина тази група насекомоядни бозайници не са упоменати и в Предмета и целите на Защитената зона. Всички изследвания върху прилепите в съседни или отстоящи на няколко десетки километра райони имат случаен характер, като се отнасят само до съобщения за отделни видове. Тези фаунистични съобщения са обобщени от Benda et al. (2003). Предходни изследвания върху поведението, миграциите и някои други особености в биологията на прилепите, както конкретно за защитената зона, така и за съседни близкоразположени, територии са осъществени от единия от авторите (Пандурски) през 2008 година. Тези теренни проучвания са осъществени в долината на р. Огоста край Хайредин и в ЗЗ “Златия” с код BG 0000336 непосредствено след края на размножителния период и в началото на активните есенни миграции и разселване на малките.

Настоящата оценка е направена на база собствети наблюдения, сведения от местни хора, използващи земите, литературни данни, собдтвен опит.

На територията в която е предвидено изграждането на ветроенергийните съоръжения видовото разнообразие е сравнително бедно. Същата е почти изцяло обезлесена и земята се използва за интензивно земеделие, основно отглеждане на зърнени култури. Дървесната и храстова растителност са слабо застъпени и представена е от единични или на малки групи съобщества от: диви круши (Pirus pyraster), джанки (Prunus cerasifera), благун (Quercus frainetto), глог (Crataegus monogina), шипка (Rosa canina), полска къпина (Rubus caesius).

По-голяма част от местообитанията на територията, предвидена за изграждане на ветроенергийният парк в обхвата на ПЛОЩАДКИ „А” и „Б” са склонове на льсови форми с висока степен на земеделско усвояване. В по-малка степен се засягат целини (мера), в които биоразнообразието е по-високо. Прилежащите територии на имотите предназначени за изграждане на ветроенергийните съоръжения са земеделски територии - ниви. Видовото разнообразие на гръбначната фауна се обуславя именно от облика на района.

В защитена зона „Река Огоста” предмет на опазване са 3 вида бозайници, 7 вида земноводни и влечуги и 13 вида риба. Безгръбначните животни включени в Приложение ІІ на Директива 92/43 са 6 вида.

В обособения фаунистичен комплекс за непосредствената територия, най-типични и установени представители от дребните бозайници са:

- Лалугер (Spermophilus citellus)

- Степна домашна мишка (Mus spicilegus)

- Язовец (Meles meles)

- Невестулка (Mustela nivalis)

Природозащитен статус

ВИД	Прил. 2 ЗРБ	Прил. 3 ЗРБ	Дир. 92/43
Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni)	+	+	+
Лалугер (Spermophilus citellus)	+	-	+
Невестулка (Mustela nivalis)	-	+	-

От трите вида бозайници включени в Приложение ІІ на Директивата за хабитатите, видра (Lutra lutra), добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni) и лалугер (Spermophilus citellus), тук със сигурност е установен само лалугерът. Местообитанието на видрата е изцяло извън зоната на инвестиционното предложение.

Хълмистият бряг на р. Дунав на запад от Оряхово попада в най-западните части на ареала на добруджанския хомяк, но в резултат на настоящото проучване, той не е установен тук. Предвид предпочитаните местообитания и биологията му (обитава житни ниви, целини и се храни със семена и зелени части на тревисти растения) е възможно наличието на местообитания в териториите предвидени за реализация на ветропарка.

В етапа на проучването на територията на целинните участъци е установена значителна колония от лалугера (Spermophilus citellus) с висока плътност и численост на популацията. Популацията на лалугера в района е съсредоточена в сухите тревни съобщества и степите, които тук покриват предимно най-северната част на територията на инвестиционното предложение. Отделни колонии на лалугер бяха установени на територии със следните координати:

• 43⁰ 43’ 59.66’’ N и 23⁰ 54’41.11’’ E, н.в. 140 m

• 43⁰ 42’ 56.11’’ N и 23⁰ 51’ 55.33’’ E, н.в. 45 m

• 43⁰ 43’ 57.65’’ N и 23⁰ 55’ 45.73’’ E, н.в. 153 m

• 43⁰ 43’ 59.23’’ N и 23⁰ 54’ 47.23’’ E, н.в. 131 m

• 43⁰ 44’ 04.63’’ N и 23⁰ 54’ 06.44’’ E, н.в. 135 m


От проектираните ветрогенераторни кули, тази с номер 13 попада върху територии заети от Панонски льосови степни тревни съобщества с код 6250* и със значимо присъствие на лалугер.

За района няма установени постоянни миграционни коридори на диви животни, които да бъдат повлияни от инвестиционното предложение.

С изграждането на ветроенергийният парк, не се очаква да намалеят или да изчезнат популациите на наличните бозайници в т.ч. на структурата и динамиката им. Биологичното разнообразие ще запази сегашното си състояние. Не се очаква да се променят или нарушат хранителните вериги, в които участват бозайниците.

Районът на Инвестиционното предложение е с равнинен релеф, в който отсъстват дневни и зимни убежища на прилепи. В територията, пряко засегната от изграждането на ветроенергийния парк и свързаната с него инфраструктура липсват ясно обособени ландшафтни елементи, служещи на прилепите като ориентири при извършване на локални миграции. В района на инвестиционното предложение не могат да бъдат обособени и елементи на ландшафта, които биха имали значение при сезонните миграции. Наличието на прилепи тук може да бъде обяснено с тяхната хранителна активност през топлата част на годината, но несвързана с определени елементи на ландшафта. Основен миграционен коридор в Защитената зона е долината на р. Огоста, която в същото време предоставя и изключително благоприятни условия за изхранване както на мигриращите видове, така и на местните популации от видове. Като миграционен коридор с твърде локално значение може да бъде разглеждано суходолието, пресичащо територията на инвестиционното предложение в посока ЮИ-СЗ (фиг. 3). Доказателство за тази негова роля е регистирането тук на характерното за скалисти и карстови ландшафти Савиево прилепче (H. savii). Неговото присъствие може да се обясни с хранителна денонощна миграция от скалистите брегове на р. Огоста край с. Хайредин, където и известна и единствената пещера с изкуствен произход „Хомичина дупка” с обща дължина 16 м (данни на БФС, фиг. 4).

Преобладаващият равнинен релеф и отсъствието на дневни и зимни убежища на прилепите в района на инвестиционното предложение, наложиха като единствено ефективен полеви метод регистрацията на издаваните от прилепите ултразвуци и техният компютърен анализ за установяване на видовия състав и тяхната активност.

Използвани са следните методи:

- регистрация и анализ на издаваните от прилепите ултразвуци. Използван е ултразвуков детектор Pettersson D 240 заедно със записващ касетофон Sony, а също и детектор тип „Transect Tranquility” със записващо miniDV устройство модел Sony. Получените компютърни сонограми (фиг.1) са анализирани с помощта на специализирана софтуерна програма BatSound 3.1 for Windows.

- Изборът на методика за полева работа и анализ на резултатите в настоящото проучване е изцяло съобразен с препоръките на EUROBATS (Rodrigues et al. 2008; Петров, 2008) за оценка на влиянието на вятърните паркове върху прилепните популации.

- Непосредствено в зоната на Инвестиционното предложение бе осъществен линеен трансект по маршрут с обща дължина 9.960 км, с начални координати 43⁰ 42’ 16.38’’ N и 23⁰ 56’ 34.87’’ E и завършващ в района на м. Марков баир с координати 43⁰ 43’ 55.2’’N и 23⁰ 56’ 10.75’’ E (фиг. 2), а точковите наблюдения в суходолието, развиващо се по посока югоизток – северозапад (43⁰ 42’ 08.06’’ N; 23⁰ 56’ 42.32’’ E) и в близост до ветровата мачта (43⁰ 44’ 03.67’’ N; 23⁰ 54’ 01.06’’ E) . Допълнително бяха проведени полеви наблюдения в речната долина на Огоста край мотел „Рай” и източните склонове на долината на реката, покрити с панонски льосови степи, с цел по-пълно установяване на видовия състав на прилепите в Защитената Зона.
Фиг. 2. Осъщественият трансект (в синьо) с дължина 9.960 км за регистрация на

ултразвуци на прилепите.

Вид	Пробна площ	Период
Дългопръст нощник Myotis c.f. capaccinii (Bonaparte, 1837)	Р. Огоста и района на ИП	Юли, август – 2008 (предходно изследване, Пандурски)
Кафяво прилепче Pipistrellus pipistrellus (Schreber, 1774)	Р. Огоста и района на ИП	Юли, август– 2008 (предходно изследване, Пандурски)
Натузиево прилепче Pipistrellus nathusii (Keyserling et Blasius, 1839)	Р. Огоста и района на ИП	Юли, август– 2008 (предходно изследване, Пандурски)
Ръждив вечерник Nyctalus noctula (Schreber, 1774)	Р. Огоста	Юли– 2008 (предходно изследване, Пандурски)
Малък /лайслеров/ вечерник Nyctalus leisleri (Kuhl, 1817)	Р. Огоста и района на ИП	Юли, август– 2008 (предходно изследване, Пандурски)
Полунощен прилеп Eptesicus serotinus (Schreber, 1774)	Районът на ИП	Май, 2009
Савиево прилепче (Hypsugo savii)	Районът на ИП	Май, 2009
Общо 7 вида

Използвани съкращения в таблицата:

Червена книга на НРБ – 1985 г.; IUCN 2002: 2002 IUCN Red List of Threatened Species; Bern: Convention on the conservation of European wildlife and natural habitats. Bonn: Convention on the conservation of migratory species of wild animals (CMS). EUROBATS: The Agreement on the Conservation of Populations of European Bats; Закон за биологичното биоразнообразие – 2002 г.
Проведените теренни проучвания през 2009 г. и анализът на наличната информация от предходни проучвания ни позволява да направим следните изводи, относно наличието на прилепи непосредствено в зоната на инвестиционното предложение, а именно:

» районът на ИП се характеризира с еднообразен равнинен ландшафт и липса на дневни и зимни убежища за прилепи;

» локалните миграционни коридори, каквито тук са суходолията, имат твърде ограничено значение и се използват от изключително малобройни групи от прилепи, обитаващи в близост до р. Огоста;

» районът се характеризира с много ниска численост на прилепите и слаба хранителна активност през летните месеци. Тук установихме само единични прелитащи екземпляри, които не се задържаха за по-дълго време в определена територия, а всички бяха регистрирани в пряк полет. Този извод се подкрепя и от сравнително ниското насекомно обилие през по-голямата част на вегетационния период, дължащо се на интензивното механизирано земеделие, често силния вятър и липсата на открити водоеми.

» основното обилие на прилепи е съсредоточено в съседни територии на ИП, а именно: долината на р. Огоста и съседните язовири и микроязовири с прилежащите по-влажни и с богата естествена растителност, защитени от вятър зони и непосредствено до водната площ на р. Дунав.

Потенциалните въздействия върху прилепите при евентуално изпълнение на Инвестиционното предложение могат да бъдат разделени на две групи:

• 
  сблъсък на животните с въртящите се перки на ветрогенераторите;
  
• 
  сблъсък с електропреносната мрежа;
  
• 
  въздействие чрез турбулентно завихряне на въздуха от ветрогенераторите;
  
• 
  звуково въздействие
  

• 
  фрагментация на хабитатите;
  
• 
  бариерен ефект, чрез прекъсване на летателни коридори.
  

Оценката на въдействието на тези фактори е представена в Таблица 3.

Потенциално уязвими от преките въздействия са три от установените видове, които летят и на по-големи височини, достигащи до 40-50 метра относителна височина от земната повърхност. Това са полунощният прилеп (Eptesicus serotinus), ръждивият вечерник (Nyctalus noctula) и малкият вечерник (Nyctalus leisleri) (Ahlen, 2003). От трите вида само полунощния прилеп бе установен двукратно пряко на територията на ИП (координати 43⁰ 44’ 02.30’’ N; 23⁰ 55’ 19.90’’ E; 43⁰ 43’ 58.41’’ N; 23⁰ 55’ 53.65’’ E), което определя и степента на въздействие на незначителна и само като вероятна.

• 
  извеждането на ветрогенераторни кули № 10 („ПЛОЩАДКА” А) и № 13 („площадка” а И Б) извън площи, заети от хабитат 6250 „Панонски льосови степни тревни съобщества” ще гарантира неговото максимално опазване и роля на хранителен хабитат с относително високо насекомно обилие.
  
• 
  спазването на минимално отстояние от 200 м на ветрогенераторните кули спрямо суходолието пресичащо територията на ИП в посока ЮИ-СЗ и играещо ролята на локален миграционен коридор, ще сведе бариерния ефект само до вероятност, тъй като отстоянието ще бъде напълно достатъчно за гарантиране на безпрепятствен полет на прилепите.
  
• 
  Необходимо е да се извърши рекултивация на нарушените терени което дово предпоставка за самовъзстановителни процеси натревни съобщества, което ще доведе до максимално запазване на съществуващото насекомно обилие, като хранителен потенциал за прилепите.
  
• 
  Препоръчваме да бъде проведен минимум едногодишен мониторинг върху активността на прилепите след изграждането на ветроенергийния парк и пускането му в експлоатация. При евентуално установяване на висока активност на прилепи в отделни зони на ветроенергийния парк, е необходимо да бъде планиран и съгласуван режим на работа на ветрогенераторите, гарантиращ свободния полет на установените рискови видове прилепи (главно от родовете Nyctalus и Eptesicus).
  

Птици (Aves).

Територията предназначена за изграждане на Ветроенергиен парк в землището на гр. Оряхово и село Селановци представлява в по-голямата си част обработваеми селскостопански земи с черни пътища, мери и суходолия с островни групи растителност. Този тип изкуствени агроекосистеми поддържат ниско биологично разнообразие. Суходолията, дървесните пояси, естествените мери и крайпътните храсталаци играят роля на естествени коридори и единствени подходящи местообитания за някои представители на фауната в района.

Предвид факта, че птиците са най-уязвими от изграждането на подобни съоръжения, на тях им бе обърнато по-специално внимание. Данните за орнитофауната на мястото за изграждане на ветроенергийните съоръжения са от проведените теренни изследвания, проведени през месеците май и юни 2009 г., публикувана литература и предоставена информация от БДЗП, Зелени Балкани и Българска Орнитологическа централа към ИЗ - БАН. Останалите компоненти на животинския свят са описани от събрани данни при теренните изследвания и литературни източници за района.

Според предложените два алтернативни варианти за разположение на ветрогенераторите малка част от площадките и подходите към тях попадат в естествени местообитания – пасища (мери). Останалите са в обработваеми площи с монокултури. Видовият състав на гнездящите птици в агроценоза е доста беден. В изследваните от нас различни монокултури установихме едва 3 вида птици, гнездящи в житни и слънчогледови ниви. Това е показател, че изкуствените агроекосистеми имат ограничен състав на растителни и животински компоненти и слаби механизми за саморегулация.

Посевите се обитават от полската чучулига (Alauda arvensis), жълтата стърчиопашка (Motacilla flava) и пъдпъдъка (Coturnix coturnix). Полската чучулига се среща във всички типове монокултури и е доминиращият вид в тях. Често срещани в крайпътните участъци и ползващи също посевите за хранене и укритие са черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala), сивата овесарка (Miliaria calandra), червеногърбата сврачка (Lanius collurio), качулатата чучулига (Galerida cristata), полската бъбрица (Anthus campestris). Голяма част от видовете птици установени през гнездовия сезон не са предмет на опазване според европейската екологична мрежа Натура 2000 и не попадат в Приложение І на Директива 79/409 ЕЕС. Въздействието върху гнездещите птици ще бъде основно непряко, изразяващо се в безпокойство от присъствието на хора и техника по време на строителството. Загуба на гнездови местообитания ще има при посочените по-горе три вида птици размножаващи се в обработваемите площи - полската чучулига, жълтата стърчиопашка и пъдпъдъка, като при реализацията на ПЛОЩАДКА „А” ще се отнемат около 33 дка., а при ПЛОЩАДКА „Б” около 35 дка.
Видове птици, които са обект на опазване в защитената зона и очаквано влияние върху тях при изграждане на ветроенергиен парк „Оряхово”.

В защитена зона BG 0000614 „Река Огоста” са установени/описани 3 вида птици предмет на опазване и вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС.

Като рискови зони при реализацията на инвестиционното предложение може да се определят дейностите свързани с увреждане на естествените местообитания и лалугеровите колонии, които са хранителна база за някои дневни грабливи птици.

Направеното проучване на територията на инвестиционното предложение показва, че няма да има въздействие, както по време на строителството, така и при експлоатацията, върху целостта на защитена зона “Река Огоста” (BG 0000614) с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели.

Теренът в по-голямата си част представлява обработваема земя. Очаква се повишен антропогенен натиск и замърсяване с битови и строителни отпадъци на околната среда в близост до разглежданата територия извън границите на защитените зони. Това ще се отрази върху съседните територии и обитаващите ги животински видове. Загуба на местообитания и обезпокояване на видове ще има при гнездещите чучулиги, основно полската чучулига (Alauda arvensis) и жълтата стърчиопашка (Motacilla flava). И двата вида обаче не са предмет на опазване на защитените зони.
Във връзка с предоставените становища от БЗДП, Българска орнитологична централа и Зелени балкани за наличие на гнездящи на Оряховските острови морски орли, по време на пролетните и летни наблюдения не е установено наличието на гнездо нито прелети на морски орли на и около територията на ветропарка съгласно ситуацията за ПЛОЩАДКА А и ПЛОЩАДКА Б. Допълнително бяха извършени теренни наблюдения през м. юли 2009 год. и също не бяха установени прелети на морски орли на и около територията на ветропарка.

В допълнителни консултации с други орнитолози от БАН е потвърдено, че гнездо на морски орли в този регион е наблюдаван преди повече от 15 – 20 години. В момента такива са установени в района на Белене.

При теренните наблюдения в упоменатите по-горе периоди не е установено присъствието на голямата дропла в региона.

Предвид на обстоятелството, че наблюдениеята по отношение на орнитофауната за целите на доклада за ОВОС и ОС са извън периода на миграция и зимуване на птиците, считаме че това наблюдение може да бъде извършено през есента и зимата на 2009 – 2010 год. и резултатите да бъдат предоставени на компетентния орган РИОСВ Враца. Изводите от тези проучвания ще бъдат взети предвид при проектиране на ветропарка.

Относно очакваното въздействие върху мигриращи по р. Дунав и р. Огоста водолюбиви птици, считаме, че високия бряг на който се разполага ветроенергийния парк е препятствие за навлизане на тези видове на територията на ветропарка с оглед ползване на територията му като трофична база. В потвърждение на това е, че такива не са установени по време на пролетните и летни наблюдения в района на ветропарка.
Заключение: Територията, предвидена за изграждане на ветроенергиен парк не попада в защитена зона от европейската екологична мрежа Натура 2000 по Директива 79/409 за съхранение на дивите птици. В обработваемите площи не са установени видове птици включени в Приложение І на Директива 79/409. Възможно да бъдат установени по време на миграция някои дневни грабливи птици, описани в т. 5.1.

Реализацията на инвестиционното предложение и прилежащата инфраструктурата няма да има отрицателно въздействие върху ЗЗ «Река Огоста». По-значимо ще е въздействието по време на строителството, но ще е с кратковременен характер. Предвид видовото разнообразие на орнитофауната и другите животински видове в района на разглежданите имоти няма да бъдат нанесени значими промени в популациите на засегнатите видове. По време на експлоатацията пряко засегнати ще се окажат птиците размножаващи се на тази територия или ползващи я за трофична база и укритие.

Промени във видовия състав на зооценозата и фрагментиране на местообитания не се очакват.
От херпетофауната, предмет на защита в зоната, ивичестия смок (Elaphe quatuorlineata) не е установен. По данни на местни жители (овчари) в необработваемите земи се среща Смока мишкар (Elaphe longissimus) и много рядко пепелянка (Vipera ammodytes), местообитания на които е възможно да бъдат нарушени само в процеса на строителните работи. Видовете не е предмет на защита в защитената зона. За тези територии са характерни някои видове от сем. Ldcertidae – зелен гущер (Lacerta viridis), стенен гущер (Podarcis muralis). В тези територии липсват предпоставки за местообитания на Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni). Видовете не са установени в периода на проучването, както и няма данни видът да е установяван.
Природозащитен статус

Вид	ЗБР	ДИР. 92/43	БЕРН
Зелен гущер (Lacerta viridis)	-	+	+
Сив гущер (Podarcis muralis)	-	-	+
Смок мишкар (Elaphe longisima)	+	+	+
Пепелянка (Vipera ammodytes)	-	-	+

Предвижданите строителни дейности и технологии за реализацията им не предвиждат съществени промени в сухоземния ландшафт. В процеса на изкопните работи е възможно пряко нарушаване на някои местообитания на посочените по-горе видове без фатален край за самите видове поради тяхната бърза подвижност. Нарушенията ще имат временен и краткосрочен характер, предвид бързата приспособимост и обособяване на нови местообитания в съседни територии. Въздействието върху популациите на видовете ще бъде минимално и няма да засегне значително техните хабитати и няма да бъде нарушена структурата на местните популации.

След изграждането на ветропарка, работата на ветрогенераторите няма да нарушава по никакъв начин сезонните и денонощни хранителни миграции и на тези свързани с размножителния период.

Липсата на водни обекти както и такива в близост до нея определя и отсъствието на местообитания на Червенокоремна бумка (Bombina bombin) и Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), както и на Обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis) и на двата вида тритони - големия гребенест тритон (Triturus karelinii) и Добруджански тритон (Triturus dobrogicus).

Реализацията на инвестиционното предложение не засяга водни басейни, поради което няма да има въздействие върху представители на ихтеофауната.

От безгръбначните животни, предмет на опазване в защитената зона на разглежданата територия е установен само Бръмбар рогач (Lucanus cervus). Не се очаква въздействие върху вида, както и няма да бъдат нарушени характера и целостта на местообитанията му.