Червена каня /Milvus milvus/. Видът е мигриращ през защитена зона Витоша. Видът е уязвим към следните въздействия: унищожаване / фрагментация на територии за почивка; безпокойство, причинено от шумовото замърсяване. Доколкото ОУП не засяга самата защитена зона Витоша, не се счита че ще видът и неговите местообитания ще бъдат засегнати от ОУП.
-
Морски орел /Haliaetus albicilla/. Видът се среща в района на яз. Искър по време на миграция и зимуване. Уязвим към следните въздействия: унищожаване на ловни територии и места за почивка; фрагментация, деградация и унищожаване на местообитанията – унищожаване на влажни зони, западане на рибопроизводството в рибарниците Мечката, замърсяване на водите, безпокойство.
Таблица 36. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – морски орел
Вид въздействие
|
Унищожаване на местообитания
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Египетски лешояд /Neophron percnopterus/. Видът е мигриращ през защитена зона Витоша. По време на миграция е установяван в североизточната част на Софийското поле в района между Лозен и Кремиковци в много малка численост (Янков и др., 1994). Уязвим е към загубата на подходящи места за почивка и хранене по време на миграция. Тъй като видът е световно застрашен от изчезване, дори да е малоброен и нередовен мигрант през Софийското поле, е важно да се осигурят достатъчно по площ подходящи местообитания за него, както и безопасни миграционни коридори.
Таблица 37. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – египетски лешояд
Вид въздействие
|
Унищожаване на местообитания
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Орел змияр /Circaetus gallicus/. Видът се среща по време на миграция в подножието на северните склонове на Витоша, в района на Драгалевци в североизточната част на Софийското поле в района между Лозен и Кремиковци, като следва Искърското дефиле като миграционен коридор (Янков и др., 1994). Гнезди в района. В защитена зона „Витоша” също гнездят 3 двойки. Използва за лов най-вече сухи припечни каменисти или покрити с ниска растителност места. Важни ловни територии са концентрирани около Кремиковци, където гнезди 1 двойка, като района се използва за лов и от други мигриращи грабливи птици. Орелът змияр е уязвим към следните въздействия: унищожаване на ценни ловни територии; фрагментация на местообитанията на видове влечуги, с които се храни и съответното намаляване на числеността им; кумулативно замърсяване на прилежащите територии и потенциална опасност от отравяне или негативен ефект върху репродуктивността на вида.
Таблица 38. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – орел змияр
Вид въздействие
|
Унищожаване на местообитания
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
+
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Тръстиков блатар /Circus aeruginosus/. Видът се среща по време на пролетна и есенна миграция и като гнездящ – в рибарници Челопечене. Нередовно гнезди в блатото край Нови Искър (1-2 двойки). По време на миграция е установяван в района между река Искър и с. Герман (Симеонов, Богданов, 1964/1965), в района на Равно Поле – Кремиковци и в района на Драгалевските ливади (Янков и др., 1994). Ловува над тръстикови масиви и мочурливи ливади и околните им територии. Уязвим към следните въздействия: унищожаване на ловни територии и места за почивка – разработване на кариери свързани с унищожаване на тръстикови масиви; фрагментация, деградация и унищожаване на местообитанията и съответното намаляване на числеността на видове, с които видът се храни.
Таблица 39. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – тръстиков блатар
Вид въздействие
|
Унищожаване на местообитания
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
+
|
-
|
Места за почивка
|
+
|
+
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
-
Полски блатар /Circus cyaneus/. Сравнително чест мигриращ и зимуващ вид в цялото Софийско поле, включително в защитените зони Рибарници Челопечене и Долни Богров - Казичене. Срещат се единични птици, максимум до 4-5 екз. едновременно. През зимата единични птици се задържат в района на Волуяк, Враждебна, Кремиковци, блатото край Нови Искър и язовир Искър. Отбелязван от края на октомври до началото на април. По време на миграция се среща и в защитена зона Витоша. Придържа се към откритите пространства, както ливади и пасища, така и обработваеми земи, където се храни. Видът е уязвим към следните въздействия: унищожаване на ловни територии; смъртност от сблъсък с автомобили; безпокойство, причинено от шумовото замърсяване и трафика на автомобили пресичащ неговите ловни територии и миграционни коридори.
Таблица 40. Оценка на типове отрицателни въздействия и засегнати параметри и критерии – полски блатар
Вид въздействие
|
Унищожаване на местообитания
|
Фрагментация
|
Смъртност
|
Влошаване качеството на местообитания
|
Засегнат параметър
|
|
|
|
пресушаване
|
безпокойство
|
отпадни води
|
отпадъци
|
Площ местообитания
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Цялост на местообитанията
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Гнездови субстрати
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Хранителни биотопи
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Места за почивка
|
-
|
-
|
-
|
-
|
+
|
-
|
-
|
Популация обща численост
|
+
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Популация – гнездови успех
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Биокоридорна функция
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Географска свързаност
|
+
|
+
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Легенда : + - има отрицателно въздействие; - - няма отрицателно въздействие
|
