Дора левтерова жана атанасова иван тричков стратегии и методи на работа
Изтегляне 0.89 Mb. Pdf просмотр
|
| Изисквания към професионалистите, които работят с детето със специални потребности. Според Swann (1984, 1987), хората са мотивирани да поддържат съответстващи представи за самите себе си т.е. да се реализира процес на самоверификация. Този процес се активира в социални ситуации на появили се съмнения в адекватността на тези представи за субективно значими аспекти на собствения образ. Самоверификацията може да се демонстрира в различни варианти: - избирателно отношение към потвърждаваща информация; 64 - избирателно отношение с хората, потвърждаващи адекватността на «Аз – концепцията»; - поведение, насочено към потвърждаване или отхвърляне на адекватността на «Аз- концепцията»; - обратна връзка с другите хора. При невъзможност, информацията за неадекватност на «Аз-концепцията» да се опровергае, се реализира постепенно нейно уточняване, постигнато за сметка на постоянна корекция на поведението във взаимоотношенията с другите хора. Потребността от самоверификация е обусловена от необходимостта да се обезпечи адекватност във взаимоотношенията с обкръжаващите хора, а също и развитие на представите за самите себе си. При тази базисна позиция, изискванията към професионалистите, които работят с детето със специални потребности, освен с преспективите на родителите са свързани и с опитността, квалификацията и персоналната харизматичност и компетентност на специалистите. Така например, Praisner ( 2003) споделя, че могат да се открият нагласи срещу бъдеща работа с деца със специални потребности вследствие на предишен опит, независимо от това дали е позитивен или негативен. Родителите на децата със специални потребности изискват и имат претенции за притежаваните умения от страна на педагози, психолози и образователни мениджъри за ръководство на грижата за децата и посрещане на специалните потребности на децата (Odom, 2000). Родителите на деца със специални потребности поставят условия за ръководство на тях самите като барометър за съмненията и колебанията им и за провеждани тренинги като благотворни модели за перспективата на детето (Fleming, 1992). Опитността поражда увереност в съответната дейност, в случая и в дейностите с децата със специални потребности. Тази опитност е от значение да се предаде на родителите на детето със специални потребности. В повечето случаи, и родителите, и специалистите са мотивирани да работят с децата, но липсата на увереност, знания и опитност честоги обезкуражава. Значението на видовететренинги и тяхната продължителност, опита, който имат практикуващите в областта на уврежданията в детска възраст е по посока на извеждане на позитивност и доверие относно интегрирането (Stoiber et al., 1998; Miller & Cordova, 2002). Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|