Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Проявата на емоциитеЕдно от основните социални умения е степента, до която хората са в състояние да изразяват собствените си чувства. Пол Екман използва израза „правила за изразяване" за социалния консенсус, определящ кои точно чувства могат да бъдат адекватно изразявани и кога е допустимо такова изразяване. Културите понякога се различават коренно помежду си в това отношение. Екман и колегите му изучават например японски студенти, които гледат ужасяващ филм за обрязването на момчетата в едно аборигенско племе. Докато гледали филма в присъствието на авторитетна фигура, по лицата им не се четяла почти никаква реакция. Но когато си мислели, че са сами (докато същевременно ги следяла скрита камера), лицата им се кривели в непоносима смесица от отвращение и ужас. Има няколко основни типа правила за изразяване (Описанието на нормите е заето от Paul Ekman and Wallace Friesen, Unmasking the Face, Englewood Cliffs, N.J., Prentice Hall, 1975.) Единият е минимизирането на изразяваната емоция - такава например е японската норма в случай на дистрес в присъствието на авторитетна личност. Студентите следват тази норма, прикривайки смущението си с непроницаеми физиономии. Друга норма е преувеличаването на емоционалния израз - до тази стратегия прибягва шестгодишното момиченце, което драматично криви лице и кара устните си да треперят, докато тича да се оплаче на майка си, че по-големият ѝ брат я дразни. Третият подход е замяната на едно чувство с друго. Той се използва в някои азиатски култури, при които отказът се смята за невъзпитан и се заменя с положителни (но лъжливи) уверения. Способността на човек да използва тези стратегии и да знае коя е уместната в дадения случай е един от основните фактори на емоционалната интелигентност. Ние научаваме тези правила за изразяване съвсем рано, отчасти чрез пряко обучение. На такова обучение ставаме свидетели например, когато инструктираме детето да не показва разочарованието си, а за се усмихне и да благодари, когато дядо му подари за рождения ден нещо ужасно, но избрано с най-добри намерения. В повечето случаи обаче това обучение се извършва чрез подражание: децата се учат да правят онова, което виждат. За възпитанието на чувствата емоциите са и посланието, и средството за предаването на това послание. Ако детето чуе „усмихни се и благодари“ от родител, който в този момент е рязък, взискателен и студен, родител, който просъсква наставлението си, вместо да го прошепне деликатно, има голям шанс детето да научи съвсем различен урок и да отговори на дядо си с намръщване и рязко, безизразно „благодаря“. За дядото резултатът е съвсем различен: в първия случай той се чувства щастлив (макар и подведен), а във втория е наранен от смесените тонове на посланието. Изразяването на емоциите, разбира се, оказва пряко отражение върху човека, който го възприема. Детето научава приблизително следното правило: прикривай реалните си чувства, когато има риск те да наранят човек, когото обичаш, и ги замествай с фалшиво, но безвредно чувство. Подобни правила за изразяване на емоциите представляват самата тъкан на социалното общуване и диктуват начина, по който собствените ни чувства се отразяват на другите. Плътното придържане към тези правила означава и най-лесно общуване; пренебрегването им води до емоционална бъркотия. Актьорите са майстори в изразяването на емоции: именно тяхната изразителност пленява публиката. Няма съмнение също така, че някои от нас са родени актьори. Но тъй като уроците, които учим, донякъде се различават заради различните модели, които сме имали пред очите си като малки, адаптацията на един или друг човек също се различава значително. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|