Есхил прикованият прометей

На сцената са Власт, Сила, Хефест

и Прометей.
ВЛАСТ
Най-сетне, ето, стигнахме накрай земя,

в пустинната и непристъпна Скития.

Ти, Хефесте, велението бащино

ще трябва да изпълниш - към скалистите

5 била, ей там, ще приковеш бунтовника,

пристегнат със веригите стоманени.

Че той открадна твойто цвете - пламъка

всемощен - и го подари на смъртните.

Пред боговете ще плати греха си той,

Ю за да научи как се тачи царска власт

и да забрави любовта към людете.
ХЕФЕСТ
Вий, Власт и Сила, Зевсовата заповед

изпълнихте и ето ви, свободни сте.

А аз не смея него, кръвно близкия,

15 да прикова над бездната на бурите.

И все пак трябва да посмея. Страшно е

да пренебрегна бащината заповед.

Темида! Пряко волята на двама ни

20 ще те пригвоздя здраво към безлюдната

скала, където людска реч и смъртен взор

не ще съзреш, а изгорен от слънчев зной,

ще промениш цвета си. Ще жадуваш ти

да скрие зрака нощ пъстрооблечена

25 и слънце да стопи сланата утринна.

И непрестанно ще те гложди болката -

че твоят избавител, знай, не е роден.

Сам бог, на боговете ти презря гнева

30 и с прекомерен дар почете смъртните.

Затуй ще бдиш на този връх безрадостен -

изпънат, без да свиеш крак, с безсънен взор.

Ще екнат всуе твоите ридания

и твоите вопли. Знай, неумолим е Зевс!

35 Безмилостни са всички нови властници.
ВЛАСТ
Недей се бави с безполезно вайкане!

Мрази го! Бог е, но на боговете е

пръв враг - той даде твоя дар на смъртните!
ХЕФЕСТ
Могъщи са роднинството и дружбата.
ВЛАСТ
40 Но можеш ли да не изпълниш волята

на Зевс? Това не те ли плаши повече?

с напълно безполезното, напусто е!

ХЕФЕСТ
45 Уви, проклет да бъде занаятът ми!
ВЛАСТ
Защо пък? Да ти кажа право, твоето

изкуство няма дял в злочестините му.

50 Едничък е свободен Зевс, властителят.

баща ти да не види, че бездействуваш.

със млата! Прикови го върху зъбера!

ХЕФЕСТ
Готово е, безукорно е сторено.
ВЛАСТ
По-силно бий, недей отпуща никъде!

Той знае път и в безизходни трудности!

мъдрецът, че пред Зевс е слаб и немощен!

65 и пронижи от край до край гърдите му!

на Зевс! Да не заплачеш и за себе си!

ХЕФЕСТ
Ти виждаш, всичко туй не е за гледане.
ВЛАСТ
70 Да, виждам, виждам, той получи своето.

Сега с верига окови ребрата му!

Я слез и в железа стегни нозете му!

Строг властник ти възложи тази работа!

80 суровост и за моя гняв не ме кори!

ХЕФЕСТ

Да тръгнем вече, в железа е целият.

дарувай еднодневките! Ще могат ли

да снемат част от участта ти смъртните!

85 За боговете ти си Промислителят!

О, не! На тебе трябват промислители -

чрез тях да се избавиш от веригите!

ПРОМЕТЕЙ
Свещен ефир и ветрове развихрени!

Вий, изворни води, и вий, усмихнати

90 вълни в морето! Земьо всекърмилнице,

и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как

аз, богът, страдам от ръцете божии!

Погледнете ме, вижте ме - смазан

от ужасен позор, ще се боря навек

95 с безконечните дни!

Тия срамни вериги измисли за мен

новожезлият цар на блажените. Ах!

За сегашните мъки, за бъдното зло

аз въздишам! Кога, след какви изпитни

100 ще изгрее на мъките краят?

Какво говоря? Нищо неочаквано

не ще ме сполети. А отреденото

ще трябва да понасям леко. Зная аз -

съдбата има непреодолима мощ.

Не мога да мълча за своите бедствия,

не мога и да не мълча. На смъртните

аз дадох дар и тъй се впрегнах в зла съдба.

В тръстиково стъбло аз грабнах семето

110 на огъня - учителя на смъртните

в изкуствата, безценното им щастие.

Пригвозден сред просторите на етера,

заплащам за такива прегрешения.

Ах, ах! О, О!

115 Какъв звук и благ дъх незрим насам долита?

Божествен, смъртен или полубожески?

Ах, иде някой тук, на този пуст връх,

да гледа теглилата ми. Какво сега?

Това съм аз, злочестият разпънат бог!

120 Неприятел на Зевс и намразен безкрай

зарад своята обич към людския род

от онези в Олимп, за които домът

на властителя Зевс е приятелски дом!

Аз долавям - уви! - как се движи насам

125 ято птици и как под чевръсти крила

затрептя, зазвуча принебесната шир.

Всяка стъпка насам ме тревожи.

ХОР

на този връх нашият рой

със полет бърз; идем при теб,

130 след като с толкоз труд едва

склонихме стария наш баща.

Тук ни доведоха бързи вихри.

Стоманен ек в миг долетя

в далечния наш пещерен кът,

прогони той плахия свян

и ето, боси

135 литнахме с вихра кола към тебе.

ПРОМЕТЕЙ
Уви,уви!

Вий, деца на богатата с рожби Тетис,

вие, щерки на бог Океан,

който земната твърд със безсънни води

140 е обгърнал отвред! Погледнете сега

със какви железа прикован съм навек,

как връз тъмните бездни на стръмни скали

ще стоя на нерадостна стража!
ХОР

Първа антистрофа

прибули с мрак тъмна мъгла

и цял порой горки сълзи,

145 щом, Прометее, зърнах как

изсъхва бавно на тоя скат

твоята плът в стоманни връзки.

Защото днес нови царе

държат Олимп. Властвува днес

безбожно Зевс с новия свой

150 закон. Той стъпка

всичко, което преди бе свято.
ПРОМЕТЕЙ
Под земята, дълбоко под мрачния ад,

под мъртвешкия пристан, в Тартара глух

да ме беше запратил,

155 окован в несломими вериги, та тъй

нито бог, нито другиго моята скръб

да не може да радва!

А сега съм играчка на вихъра лих,

враговете ликуват над мене!

че да злорадствува над теб?

И кой не би се възмутил

пред твоето тегло?

Единствен Зевс. А с бесен гняв

и с непреклонна мисъл

165 стария род на Уран

той изкоренява.

Няма да спре, доде не се насити

или додето не бъде отнета

с тежък бой властта му!

ПРОМЕТЕЙ

съм потънал в позор и търпя железа,

ще почувствува нужда блаженият цар -

170 съзаклятния план да разкрия! Че той

ще отнеме от него и скиптър, и чест.

И тогава с подкупваща медена реч

той не ще ме измами, не ще ме сломи

със заплахи и няма за тайния план

175 да му кажа, додето не паднат от мен

тия хищни вериги и той не плати

както трябва за моите мъки!
ХОР

Втора антистрофа

пред нищо не отстъпваш ти.

180 Премного волна реч редиш.

А моето сърце

тревожи и пронизва страх -

пред твоя жребий тръпна!

Де ли ще видиш ти

край на всички тия

бедствия? Да, сърце неумолимо,

дух непреклонен в гърдите си крие

той, синът на Кронос.
ПРОМЕТЕЙ
185 Той е твърд и жесток и закон е сега

произволът му, знам. Ала до'ще часът-

и тогава ще стане и кротък, и благ

под съдбовният удар; суровият гняв

190 ще притихне и той ще подири съюз

и приятелство с мен

и желан при желан ще се върне.

ПЪРВИ ЕПИЗОД

ХОР
Разкрий ни всичко и кажи вината си,

зарад която Зевс те хвърля в толкова

195 позорни и потъръсващи страдания.

Кажи, ако за теб не е мъчително.
ПРОМЕТЕЙ
За мен и да говоря е болезнено,

и да мълча. От вси страни нещастия!

И тъй, когато боговете почнаха

200 вражда и се роди междуособица

(едни желаеха да смъкнат Кроноса

от власт и Зевс да зацарува, други пък

със всички сили срещу Зевс въстанаха),

реших да дам тогава на титаните,

205 родени от Уран и Гея, най-добри

съвети. Не успях - те пренебрегнаха

надменно моите мъдри увещания

и смятаха да властвуват с насилие.

А майка ми Темида-Гея (много са

210 названията, но един е образът)

многажди отнапред ми бе предричала

какво ще има да се случи в бъдеще -

че трябва не със сила, не с могъщество,

а с хитрост да се борят за победата.

215 Когато им излагах туй вещание,

дори със поглед те не ме зачетоха.

Като видях това, реших, че най-добре

ще бъде, ако ние двама с майка ми

решим да станем Зевсови поддръжници.

Благодарение на мене адските

220 дълбоки бездни скриха както Кроноса,

така и всички негови съратници.

И ето, властелинът на безсмъртните

ми се отплаща с тези наказания.

Да, болест е, вродена на тираните,

225 да нямат вяра в своите приятели.

Поискахте да знаете причината

за моя срам. Ще ви я кажа, чуйте я.

Щом сяда на престола бащин, почва той

да разпределя почетните длъжности

230 сред боговете, да раздава властите.

За бедния човешки род ни думица

не каза. Щял да го изтреби целия,

за да изникне ново поколение.

Единствен аз оспорих тези планове.

235 Аз само дръзнах. Аз избавих смъртните.

Не слязоха избити в преизподнята.

Затуй стоя превит под тези бедствия,

ужасни за страдалеца, за зрителя -

покъртващи. Бях милостив към хората -

240 не срещнах милост, а така безжалостно

разбит, вися - за Зевс позорно зрелище.

е онзи, който не скърби пред твоите

страдания! О, да не бях ги виждала!

245 Видях ги аз и болка сви сърцето ми!

ПРОМЕТЕЙ

ПРОМЕТЕЙ
250 Надежди слепи вселих във душите им.

255 И Зевс за тези твои провинения...

ХОР

260 че си грешил? А как - да не приказваме -

нерадост е за мен, за теб - страдание.

Но стига. Помисли за изход някакъв.

да увещаваш и кориш разбития

265 от зло. Аз знаех всичко предварително.

Да, чуйте: исках, исках, и така сгреших!

Пострадах сам, помагайки на хората.

Не мислех, че в такива страшни бедствия

ще съхна върху зъбери приоблачни,

270 че този пуст връх ще ми бъде жребият.

Недейте плака вече за сегашното,

а слезте на земята, чуйте бъдната

съдба, та всичко, всичко да узнаете.

Послушайте ме, чуйте, помогнете ми

275 в бедата! Броди нашето нещастие -

днес едного сполита, утре - другиго.

ще послушам. Със пъргави млади нозе

280 ето, скачам от моята бърза кола,

от свещения етер - от птичия брод -

и заставам на тая скалиста земя,

че желая докрай

да узная за твоите мъки.
(Хорът слиза от колесницата си.

На крилат кон долита Океан.)

ОКЕАН
Аз преминах далечни земи и дойдох,

285 Прометее, при тебе. Донесе ме тук

тази птица с чевръсти крила. Не с юзди -

с мисълта си напътвах летежа й аз!

В тия тежки беди ти съчуствувам, знай!

Мисля, тъй повелява роднинската кръв

290 да постъпвам сега,

а пък вън от рода си не зная кого

бих могъл да почитам така, както теб.

Ти ще видиш, че вярно е всичко това.

Не обичам ласкателства. Хайде сега,

295 обади ми какво да направя за теб

и ти няма да кажеш, че имаш другар,

по-надежден от мен, Океана.

да гледаш? Как, оставяйки потока си

300 и тъмните скали на пещерите си,

посмя да дойдеш тук, в железородната

зебя? Какво, да гледаш участта ми ли

дохождаш тук, да споделиш скръбта ми ли?

Тогава гледай зрелище: приятелят

305 на Зевс, установителят на царската

му власт, когото той премазва с бедствия!

ОКЕАН

разумен, ще ти дам един добър съвет.

Виж кой си, промени си и характера -

310 да стане нов, защото нов е властникът.

Ако отправяш груби и ругателни

слова, от висотата на престола си

ще чуе Зевс и знай - тогава днешната

беда ще ти се стори само някаква

315 игра. Злочести, чуй ме, остави гнева

и подири избава от бедите си!

Ще кажеш, че говоря стари приказки.

Все пак ти знаеш, Прометее - тази е

наградата за дръзките ругателства.

320 Не си смирен и не отстъпваш в бедствие,

та ще прибавиш ново към сегашното.

Ако послушаш моите напътствия,

ти няма на ръжен да риташ, виждайки,

че властвува жесток, безотговорен цар.

325 Сега отивам, ще опитам - може би

с успех ще те избавя от бедата ти.

А ти кротувай тук и дръж езика си.

Какво, нима не знаеш ти, премъдрият,

че скъпо струва всяка празна приказка?
ПРОМЕТЕЙ
330 Завиждам ти, че си между невинните,

след като с мен споделя всички дързости.

Недей сега, не се грижи. Ти никога

не ще го преклониш. Че непреклонен е.

Виж сам да не напакостиш на себе си!
ОКЕАН
335 Съветваш мене по-добре, отколкото

сам себе си. Аз съдя не по думите,

а по делата. Тръгвам вече - моля те,

не ме задържай повече. Уверен съм,

ще го склоня, ще те спася от мъките.
ПРОМЕТЕЙ
340 Благодаря, навеки съм признателен.

На всичко си готов. Ала не се труди

за мене. Знай, напразен, безполезен е

трудът ти, ако си решил наистина

да се потрудиш. Стой си, в безопасност си.

345 Че ако страдам сам, не искам бедствия

да връхлетят главите и на другите.

О, да, защото ме разкъсват мъките

на брат ми Атлас, който сред просторите

на Запада поддържа с раменете си

350 стълбът между Небе и Твърд. Ужасен дял!

Скърбя и за Тифон, земероденият,

поселникът суров на килкийските

скали, Тифон, стоглавото чудовище,

разбит сега. Въстанал срещу всички там,

355 в небето, и забълвал смърт с устата си,

а с поглед стрелял страховити мълнии -

поискал да низвергне Зевс от трона му.

Но долетяло будното оръжие

на Зевс, гърмът, от който веят пламъци,

360 и той го поразил заради дръзките

слова. Ударен във сърцето, паднал той

безжизнен, изгорен от пламък мълниен.

И мъртвото му тяло днес е проснато

край теснините при морето. Смазано

365 и то под Етна, дето, на самия връх,

е седнал и кове нагорещеното

желязо Хефест. Но ще рукнат огнени

реки и ще разръфат с алчни челюсти

широките поля на плодородната

370 Сицилия. Тифон ще запламти от гняв

с горещите стрели на буря огнена,

макар свъглен от Зевсовата мълния.

Но ти не си неопитен, съветът ми

не ти е нужен. Сам спасявай себе си.

375 А аз ще нося дотогава мъките,

додето Зевс смири гнева в сърцето си.
ОКЕАН
Но, драги Прометее, не разбираш ли,

че блага реч лекува разгневения?

380 а не когато сдържаш ярост кипнала!

готовност и решителност, кажи ми го.

385 желае да го смятат за лишен от ум.

ПРОМЕТЕЙ
За да не те намразят за съчувствие.

Подпърхва вече със крила в просторите

395 четириногата ми птица. Радостна

ще свие тя коляно във обора си.

аз плача днес. Буен поток

400 сълзи струят моите очи -

и аз облях с влажен порой

прекрасен лик. Ето че сега

ужасно зло пратил е Зевс -

по свой закон действува той,

че с дръзка власт

405 отколешните богове заплашва.
Първа антистрофа
Но прокънтя цяла земя

от жалбен вик. Вредом скърбят

за почитта, древната чест,

която ти, Атлас, Тифон

4Ю и всички вий имахте преди.

И днес навред в светия край

азийски, знай, плачат за теб -

за твоя дял,

за твоята многопечална участ.
Втора строфа
415 Жителките на Колхида -

доблестните в бой девойки,

скитските тълпи, които

живеят чак накрай земя,

при Меотийското море,

Втора антистрофа

420 и арийците - Ареев

цвят, - и всички смели воини

от кавказките твърдини -

окайват твоята съдба

със остри копия в ръце.
Епод
430 Реват високите вълни,

простенват дълбините

и глухо тътнат бездните на ада.

Твоята страшна беда оплакват

435 бистроструйните реки.

ВТОРИ ЕПИЗОД

ПРОМЕТЕЙ
О, не от гордост и високомерие

мълча. Разкъсват мислите сърцето ми,

когато виждам свойто унижение.

Нима не аз,-а друг дари на младите

440 сегашни богове и власт, и почести?

Но аз ще премълча това - че знаете

какво бих рекъл. Чуйте за неволите

на смъртните - че тях, които нямаха

разсъдък, аз дарувах с ум и знания.

445 Ще кажа не за да обиждам хората,

а само да посоча добрините си.

Те бяха със очи, ала не виждаха,

с уши, ала не чуваха. И цял живот

подобни на видения, прекарваха

450 в мъгла и мрак. Не знаеха ни светлите

и здрави къщи, нито дърводелството

и - сякаш мравки пъплещи - живееха

из пещерните кътища безслънчеви.

Не знаеха с какво започва зимата,

455 обкитената с цвете пролет, лятото

със плодните си дни - и всичко вършеха

без ум, додето им показах изгрева

и заника на светилата. Пак за тях,

за хората, измислих най-великата

460 наука за числата, още буквите -

всепамет и всемайка на изкуствата.

Аз пръв запрегнах във ярем добитъка

и го зажеглих, за да бъде в тежките

усилия помощник пръв на смъртните,

465 и после впрегнах във кола покорните

коне - украса дръзка за охолници.

Едничък аз измислих платнокрилите

блуждаещи в морето бързи кораби.

Да, толкова неща открих за смъртните,

470 нещастен аз, а ето, сам не зная как

да се спася от днешните страдания.
ХОР
Позорни са бедите ти. Помътен е

умът ти. Падаш духом, както лошият

и повален от болест лекар. Сам сега

475 не знаеш как да излекуваш себе си.

щом чуеш за изкуствата, създадени

от мен. Когато болен някой лягаше,

не знаеха ни цяр, ни здраво ядене,

480 ни питие, ни мазила. Топяха се

от липса на лекарства. И научих ги

да смесват изцелителните цярове,

с които да отблъскват всички болести.

Аз дадох много ясновидски способи,

435 открих им пръв кои съновидения

се сбъдват, изясних им също тъмните

гадания и смисъла на срещите,

показах им кои сред кривоноктите

грабливи птици предвещават щастие,

490 кои сред тях - неволя, как пернатите

живеят, как създават помежду си те

вражда, любов, другарство и приятелство,

каква да бъде жертвената вътрешност,

с какъв се цвят харесва тя на бозите,

495 с какви петна са черният дроб и злъчката.

Покрити с мас меса и тлъсти бутове

запалих аз и тъй напътих смъртните

към трудните умения, разкривайки

незнайните знамения на огъня.

500 Това, това направих аз. А скритите

сред земните недра блага за хората -

желязо, мед, сребро, и злато? Може ли

да се похвали друг с това откритие?

Не, тъй би сторил само празнословецът!

505 Та ето всичко, с кратка реч изказано:

от Прометей са всичките умения!
ХОР
Недей дарява прекомерно смъртните,

а помисли за себе си. И вярвам аз,

че някога, избавен от оковите,

510 със Зевса ще се мериш по могъщество.

не иска тъй! Сломен в безкрайни бедствия

и мъки, ще избягна от оковите.

Безсилно пред Съдбата е изкуството.

ПРОМЕТЕЙ

часът за него. То ще бъде пазено

в дълбока тайна. Бъде ли опазено,

525 ще се спася от железа и бедствия.

нивга в мисълта ми

скверно упорство не вложи,

нека тача боговете

винаги с пир благочест,

530 с кръв на тлъсти бикове там,

край потока

вечен на моя баща

Океан,

нека в думи не греша,

535 и не чезне тази мъдрост!

тихо да прекараш

дългите дни на живота

и да храниш с ясна

радост доволна душа.

540 Тръпна аз, като виждам как

в страшни мъки

чезнеш на тия скали.

Ти пред Зевс,

Прометее, нямаш страх -

прекомерно си почел

смъртния човешки род.

545 О, приятелю, имаш ли помощ

и подкрепа от смъртните? Та не видя ли

немощта, под която лежи,

удавен в тъма, в слепота,

като призрак човешкият род?

550 Смъртният никога няма

с остър ум да отклони

Зевсовата твърда воля.
Втора антистрофа
Прометее, научих това

от горчивата твоя неволя.

555 Друга песен достигна до мен - не оная,

със която те славех преди

при твоето брачно легло,

по сватбарски - когато, склонил

с дарове мойта сестрица

560 Хезиона, ти я взе -

ложе да споделя с тебе.