Европейския съюз брюксел, 20 юли 2007 г. (23. 07)


IV. ПРОТОКОЛИ И ДОГОВОР ЗА ЕВРАТОМ



страница3/3
Дата10.02.2018
Размер0.54 Mb.
#56562
1   2   3

IV. ПРОТОКОЛИ И ДОГОВОР ЗА ЕВРАТОМ


  1. Новите протоколи, договорени от МПК от 2004 г.1, ще бъдат приложени към сегашните договори (т.е. Протоколът за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, Протоколът за прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, Протоколът за Еурогрупата, Протоколът за постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната и Протоколът за присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита правата на човека).




  1. Протокол, приложен към Договора за реформа, ще измени съществуващите протоколи съгласно споразумението, постигнато от МПК от 2004 г. (като десет от тях ще бъдат заличени).




  1. Протокол, приложен към Договора за реформа, ще внесе необходимите технически изменения в Договора за Евратом, съгласно споразумението, постигнато от МПК от 2004 г.


V. ДЕКЛАРАЦИИ


  1. Наред с декларациите, посочени в настоящия мандат, договорените от МПК от 2004 г. декларации ще бъдат възприети от сегашната МПК дотолкова, доколкото се отнасят до разпоредби или протоколи, разгледани по време на настоящата МПК.

_________
Изменения на договора за ЕС Приложение 1

Дял І – Общи разпоредби Целта на настоящото приложение е да изясни, където е необходимо, точните формулировки
1) В преамбюла на Договора за ЕС се добавя следното второ съображение*1:

„ВДЪХНОВЕНИ от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа, от което са се развили универсалните ценности на ненакърнимите и неотчуждими права на човешката личност, свобода, демокрация, равенство и принципа на правовата държава,“


2) В член 1 се добавят следните изречения:

В края на първата алинея: „... на който държавите-членки предоставят компетенции, за да бъдат постигнати общите им цели.“

Последната алинея се заменя със следното: „Съюзът се основава на настоящия договор и на Договора за функционирането на Европейския съюз. Той замества Европейската общност и е неин правоприемник.“
2а) Добавяне на член 2 относно ценностите на Съюза.*
3) Член 2 относно целите на Съюза се преномерира на 3 и се заменя със следния текст2:

„1. Съюзът има за цел да съдейства за утвърждаването на мира, на ценностите си и на благоденствието на своите народи.

2. Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията и предотвратяването и борбата с престъпността.

3. Съюзът установява вътрешен пазар. Съюзът работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо се върху балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес.

Той се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и насърчава социалната справедливост и закрила, равенството между жените и мъжете, солидарността между поколенията и защитата на правата на детето.

Той насърчава икономическото, социалното и териториалното единство, както и солидарността между държавите-членки.

Той зачита своето богато културно и езиково многообразие и гарантира опазването и развитието на европейското културно наследство.

3а) Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еурото.

4. В отношенията си с останалата част от света Съюзът утвърждава и насърчава своите ценности и интереси и допринася за защитата на своите граждани. Той допринася за мира, сигурността, устойчивото развитие на планетата, солидарността и взаимното уважение между народите, свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право, а именно зачитането на принципите на устава на Обединените нации.

5. Съюзът преследва своите цели чрез подходящи средства, в зависимост от компетенциите, които са му предоставени в Договорите.“


4) Член 3 се заменя с член 4 относно отношенията между Съюза и държавите-членки*, като в началото му се добавя следното и се добавя изречение в края на сегашния параграф 1, преномериран на 2:

„1. В съответствие с член [I-11], компетенции, които не са предоставени на Съюза с Договорите, принадлежат на държавите-членки.


2. Съюзът зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на регионалното и местно самоуправление. Той зачита съществените функции на държавата, и по-специално онези, които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. По-специално, националната сигурност остава единствено отговорност на всяка държава-членка.
(сегашен параграф 2, преномериран на 3)“.
5) Член 6 относно основните права се заменя със следния текст1 2 3 4:

„1. Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права от 7 декември 2000 г., изменена на [... 2007 г.5], която ще има същата правна стойност като Договорите.

Разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин определените в Договорите компетенции на Съюза.

Правата, свободите и принципите в Хартата се тълкуват съгласно общите разпоредби от дял VІІ на Хартата, уреждащи тълкуването и прилагането ѝ, и съобразно поясненията, посочени в Хартата, които определят източниците на тези разпоредби.“

2. Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Това присъединяване не променя компетенциите на Съюза, такива каквито са определени в Договорите.

3. Основните права, такива каквито са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и така както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.


6) Добавя се член 7а относно Съюза и съседните му страни*.
Дял ІІ – Разпоредби относно демократичните принципи
7) Добавя се нов член за ролята на националните парламенти в Съюза, който гласи:

„Националните парламенти допринасят активно за доброто функциониране на Съюза:

а) като биват информирани от институциите на Съюза и като им се изпращат проектите за европейски законодателни актове в съответствие с Протокола за ролята на националните парламенти в Европейския съюз;

б) като следят за спазването на принципа на субсидиарност в съответствие с процедурите, предвидени в Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

в) като участват в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Съюза в тази област в съответствие с член [III-260] и като участват в политическия мониторинг на Европол и в оценката на дейността на Евроюст съгласно членове [III-276 и III-273];

г) като участват в процедурата за преразглеждане на Договорите съгласно член [IV-443 и IV-444]:

д) като биват нотифицирани за молбите за членство в Съюза съгласно член [І-58];

е) като участват в интерпарламентарното сътрудничество между националните парламенти и с Европейския парламент, в съответствие с Протокола за ролята на националните парламенти в Европейския съюз.“


Дял V – Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза и специфични разпоредби относно Общата външна политика и политика на сигурност
8) В член 11 се добавя параграф 1 със следния текст (като сегашният текст на параграф 1 се заличава)1:

1. Компетентността на Съюза в сферата на общата външна политика и политика на сигурност обхваща всички области на външната политика, както и всички въпроси, които са свързани със сигурността на Съюза, включително и прогресивното определяне на обща политика на отбраната, която може да прерасне в обща отбрана.


Общата външна политика и политика на сигурност е предмет на специфични процедури. Тя се определя и изпълнява от Европейския съвет и от Съвета, които действат с единодушие, освен когато в Договорите е предвидено друго. Изключва се приемането на законодателни актове. Общата външна политика и политика на сигурност се изпълнява от Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и от държавите-членки, в съответствие с Договорите. Конкретната роля на Европейския парламент и на Комисията в тази област се определя от Договорите. Съдът на Европейския съюз не е компетентен по отношение на тези разпоредби, с изключение на компетентността да следи за съответствието с член [III-308] и да проверява законосъобразността на определени решения, както е предвидено в член [III-376, втора алинея].“
Дял VІ – Заключителни разпоредби
9) В член 49, първа алинея, се добавя ново последно изречение, като втората алинея остава непроменена:

Член 49



Критерии и процедура за присъединяване към Съюза

Всяка европейска държава, която зачита посочените в член 2 ценности и се ангажира да ги утвърждава, може да кандидатства за членство в Съюза. Европейският парламент и националните парламенти се нотифицират за подадената молба. Държавата-кандидатка внася молбата си в Съвета, който взема решение с единодушие след консултация с Комисията и след получаване на съгласието на Европейския парламент, който взема решение с абсолютно мнозинство на членовете си. Вземат се предвид критериите за присъединяване, договорени от Европейския съвет.

____________



Изменения на договора за ЕО Приложение 2*1

A. Изменения, сравнени с резултатите от споразумението,

постигнато от МПК от 2004 г. Целта на настоящото приложение е да изясни, където е необходимо, точните формулировки (А) и да изясни мястото на определени разпоредби (Б)
1) В член 42 се добавят измененията, договорени от МПК от 2004 г., като в края се добавя следното:

„Когато член на Съвета заявява, че проект за законодателен акт, посочен в първата алинея, би засегнал важни аспекти на системата за социална сигурност в неговата държава, включително нейния обхват, разходите по нея или финансовата ѝ структура, или би засегнал финансовия баланс на тази система, той може да поиска отнасянето на този въпрос до Европейския съвет. В такъв случай обикновената законодателна процедура се суспендира. След дискусия, в срок до четири месеца от това суспендиране, Европейският съвет:

а) отнася проекта обратно до Съвета, който прекратява суспендирането на обикновената законодателна процедура, или

б) не предприема никакви действия или отправя искане до Комисията за представяне на ново предложение; в такъв случай се счита, че първоначално предложеният акт не е бил приет.“


2) Съгласно споразумението, постигнато от МПК от 2004 г., заместване на дял ІV с разпоредбите на нов дял относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие*, който се състои от глава 1 (общи разпоредби), глава 2 (политиките за гранични проверки, убежище и имиграция), глава 3 (съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси), глава 4 (съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси) и глава 5 (полицейско сътрудничество).

а) В глава І (общи разпоредби), в [член III-262] се добавя следната нова втора алинея:

„Предоставя се на държавите-членки да организират помежду си и под тяхно ръководство форми на сътрудничество и координация, както сметнат за целесъобразно, между компетентните учреждения на тяхната администрация, отговарящи за опазване на националната сигурност.“



б) В глава 3 (съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси) параграф 3 от [член III-269] се заменя както следва:

3. Независимо от параграф 2 мерките относно семейното право, имащи трансгранични последици, се определят от Съвета съгласно специална законодателна процедура. Съветът действа с единодушие след консултации с Европейския парламент.

Съветът, по предложение на Комисията, може да приеме решение, определящо аспектите на семейното право с трансгранични последици, които биха могли да бъдат предмет на обикновена законодателна процедура. Съветът действа с единодушие след консултации с Европейския парламент.

Националните парламенти се нотифицират относно посоченото във втората алинея предложение. Ако национален парламент извести своето несъгласие в рамките на шест месеца от датата на тази нотификация, решението, посочено във втората алинея, не се приема. При липса на несъгласие, Съветът може да приеме решението.“
в) В глава 4 (съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси) параграфи 3 и 4 съответно от [член III-270] и [член III-271] се заменят със следното:

„3. В случай, че член на Съвета счете, че проект за директива, посочен в [параграф 2 от III-270] [параграфи 1 или 2 от III-271], би засегнал основни аспекти от наказателноправната система на неговата държава, той може да изиска проектът за директива да бъде отнесен до Европейския съвет. В такъв случай обикновената законодателна процедура се суспендира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от суспендирането, отнася проекта обратно до Съвета, който прекратява суспендирането на обикновената законодателна процедура.


В същия срок, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави-членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на въпросния проект за директива, те съответно нотифицират за това Парламента, Съвета и Комисията. В такъв случай пълномощията да се процедира в засилено сътрудничество, посочени в [членове I-44, параграф 2] и [III-419, параграф 1], се считат за предоставени и се прилагат разпоредбите за засилено сътрудничество.“
г) В глава 4 (съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси) и в глава 5 (полицейско сътрудничество) се добавят следните нови последни алинеи, съответно в параграф 1 на [член III-274] и параграф 3 на [член III-275]:

„При липса на единодушие в Съвета група от най-малко девет държави-членки може да поиска проектът за [регламент/мерки] да бъде отнесен до Европейския съвет. В такъв случай процедурата в Съвета се суспендира. След разискване и при наличие на консенсус Европейският съвет, в срок от четири месеца от суспендирането, отнася проекта обратно до Съвета, за да бъде приет.


В същия срок, при наличие на разногласие и ако най-малко девет държави-членки желаят да установят засилено сътрудничество въз основа на въпросния проект за [регламент/мерки], те съответно нотифицират за това Парламента, Съвета и Комисията. В такъв случай пълномощията да се процедира в засилено сътрудничество, посочени в [членове I-44, параграф 2] и [III-419, параграф 1], се считат за предоставени и се прилагат разпоредбите за засилено сътрудничество.“
[само в III-275, параграф 3: „Конкретната процедура, предвидена във втората и третата алинеи, не се прилага към актове, които съставляват развитие на достиженията на правото от Шенген.“].
3) В член 100, параграф 1 се заменя със следния текст:

"1. Без да се засягат всички други процедури, предвидени в Договорите, Съветът, по предложение на Комисията, може да вземе решение, в дух на солидарност между държавите-членки, относно мерките, подходящи за икономическата ситуация, по-специално, ако възникнат сериозни трудности в доставките на определени продукти, особено в областта на енергетиката.


4) В дял ХІХ (околна среда), добавяне на измененията,договорени от МПК от 2004 г., и замяна на последното тире в член 174, параграф 1 със следния текст:

„- насърчаване на мерки на международно равнище за решаване на регионални или световни екологични проблеми, и по-специално борба с изменението на климата.“


5) Добавяне на нов дял относно енергетиката,договорен от МПК от 2004 г., и замяна на уводното изречение в параграф 1 от член [III-256] със следния текст:

„1. В рамките на осъществяването и функционирането на вътрешния пазар и предвид необходимостта от опазване и подобряване на околната среда, политиката на Съюза в областта на енергетиката има за цел, в дух на солидарност между държавите-членки: (...)“.



Б. Изясняване на мястото на определени разпоредби*
6) Статут на църквите и на неконфесионалните организации (края на дял ІІ относно разпоредби с общо приложение);

7) Гражданство на Съюза (част втора);

8) Правно основание за приемане на разпоредбите за представянето на гражданска инициатива [I-47, параграф 4] (в началото на член 27);

9) Прозрачност в работата на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (член 255, преместен в част втора);

10) Социални партньори и социален диалог (в началото на главата относно социалната политика);

11) Клауза за солидарност (нов дял VІІ в частта относно външната дейност);

12) Европейски омбудсман (в член 195);

13) Разпоредби, според които правилата за гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета да се отнасят и до Европейския съвет ([член I-25, параграф 3] в новия раздел 1а относно Европейския съвет);

14) Правни основания за приемането на списъка от състави на Съвета [член I-24, параграф 4] и решението относно председателството на тези състави (член I-24, параграф 7] и заместване на член 205, параграф 2 с правилото за гласуване с квалифицирано мнозинство, приложимо когато Съветът не действа въз основа на предложение на Комисията [член I-25, параграф 2] (в раздел 2 относно Съвета);

15) Правно основание за приемане на ротационната система за състава на Комисията [член I-26, параграф 6, букви a) и б)](раздел 3 относно Комисията);

16) Европейска централна банка (в раздел 4а на част пета);

17) Сметна палата (в раздел 5 на част пета);

18) Консултативни органи на Съюза (в глави 3 и 4 на част пета);

19) Специален дял ІІ относно финансовите разпоредби (глави за собствените ресурси на Съюза, многогодишната финансова рамка, годишния бюджет на Съюза, изпълнението на бюджета и освобождаването от отговорност, общи разпоредби и борба срещу измамите);

20) Дял ІІІ и разпоредби относно засиленото сътрудничество, включително прехвърляне на членове 27А–27Д и 40–40Б в ДЕС и подробности по разпоредбите за гласуване [член I-44, параграф 3];

21) Изменение на член 309 с подробности по правилата за гласуване в случай на суспендиране на някои права, произтичащи от членството в Съюза [член I-59, параграфи 5 и 6];

22) Добавяне в общите и заключителните разпоредби на подробности за териториалния обхват [член IV-440, параграфи 2–7].

________________________




ПРИЛОЖЕНИЕ II


СПИСЪК НА ДОКУМЕНТИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ

Заключения на Съвета относно разширяване на обхвата и засилване на глобалния подход към миграцията

10746/07
Укрепване на Европейската политика на добросъседство – Доклад на Председателството за постигнатия напредък и Заключения на Съвета

10874/07

11016/07
ЕС и Централна Азия: Стратегия за ново партньорство

10113/07
ЕПСО – Доклад на Председателството

10910/07


10910/07 COR 1 (fr, mt)
Северно измерение – Годишен доклад за 2006 г. относно постигнатия напредък в изпълнението на Плана за действие „Северно измерение“

10612/07


10610/07
Доклад на Председателството относно дейността на Европейския съюз в областта на предотвратяването на кризи, включително за изпълнението на Програмата на ЕС за предотвратяване на сериозни конфликти

11013/07


11013/1/07 REV 1 (bg)


1Тъй като членът за върховенството на правото на Съюза няма да е възпроизведен в ДЕС, МПК ще постигне споразумение относно следната Декларация: „Конференцията припомня, че съгласно установената практика на Съда на ЕС Договорите и правото, прието от Съюза въз основа на Договорите, имат върховенство над правото на държавите-членки при условията, определени във въпросната практика.“ В допълнение, към Заключителния акт на Конференцията ще бъде приложено становището на Правната служба на Съвета (док. 11197/07).

2Съдържанието на дял VІ относно полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси ще бъде включено в дела, посветен на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), вж. по-долу „Изменения на Договора за ЕО“.

1Следователно текстът на Хартата на основните права няма да се включва в Договорите.

1Включително условията за гласуване.

2Поради сливането на някои разпоредби ще има известни промени в проекта за текст.

1МПК ще постигне споразумение относно следната Декларация: „Конференцията подчертава, че разпоредбите на Договора за Европейския съюз, обхващащи общата външна политика и политика на сигурност, включително създаването на длъжността Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и установяването на Служба за външна дейност, не засягат отговорностите на държавите-членки, каквито са в момента, по отношение на формулирането и провеждането на тяхната външна политика, нито националното им представителство в трети страни и международни организации.

Конференцията също така припомня, че разпоредбите, които уреждат общата политика на сигурност и отбрана, не засягат специфичния характер на политиката на сигурност и отбрана на държавите-членки.

Тя подчертава, че ЕС и държавите-членки ще останат обвързани от разпоредбите на Хартата на Организацията на обединените нации и по-конкретно от основната отговорност на Съвета за сигурност и неговите членове за поддържането на международния мир и сигурност.“

2По отношение на обработката на такива данни от държавите-членки при извършване на действия в обхвата на ОВППС и ЕПСО и движението на такива данни.

3МПК ще постигне споразумение относно следната Декларация: „Конференцията потвърждава, че фактът, че Европейският съюз има юридическа правосубектност, по никакъв начин не оправомощава Съюза да законодателства или действа извън компетенциите, които са му предоставени от държавите-членки в Договорите.“

4Членове 41, 42, 46 и 50 от ДЕС се заличават, член 47 се изменя съгласно МПК от 2004 г. и се поставя в главата относно ОВППС.

1а) МПК ще съгласува и декларация относно разграничаването на компетенциите: „Конференцията подчертава, че съгласно системата на разделение на компетенциите между Съюза и държавите-членки, предвидена в Договора за Европейския съюз, компетенции, които не са предоставени на Съюза с Договорите, принадлежат на държавите-членки.

Когато Договорите предоставят на Съюза компетентност, споделена с държавите-членки, в определена област, държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил или е решил да прекрати упражняването на своята компетентност. Последната ситуация възниква, когато съответните институции на ЕС решат да отменят законодателен акт, по-конкретно за да гарантират по-пълно постоянното зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Съветът, по инициатива на един или няколко членове (представители на държави-членки) и съгласно член 208, може да поиска от Комисията да внесе предложения за отмяна на законодателен акт.

По същия начин представителите на правителствата на държавите-членки, които заседават в рамките на междуправителствена конференция, могат, в съответствие с обикновената процедура за преразглеждане, предвидена в член [IV-443] на Договора за Европейския съюз, да решат да изменят Договорите, на които се основава Съюзът, включително да разширят или намалят компетенциите, предоставени на Съюза в тези Договори.“

б) Към Договорите ще се приложи следният протокол:



Във връзка с член [I-12, параграф 2] относно споделените компетенции, когато Съюзът е предприел действия в определена област, обхватът на това упражняване на компетентност обхваща само елементите, уредени от въпросния акт на Съюза, и следователно не покрива цялата област.“

1МПК ще съгласува и декларация във връзка с този член: „Конференцията припомня, че в такъв случай, съгласно член [I-21, параграф 4], Европейският съвет действа с консенсус.“

2Към Договорите ще се приложи следният протокол:

Протокол относно услугите от общ интерес



„Високодоговарящите се страни,

Водени от желанието да изтъкнат значението на услугите от общ интерес,

постигнаха споразумение относно следните тълкувателни разпоредби, които се прилагат към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз:

Член 1

Споделените ценности на Съюза по отношение на услугите от общ икономически интерес по смисъла на член 16 от Договора за ЕО включват по-конкретно:

- съществената роля и широкото разграничаване на националните, регионални и местни органи при предоставяне, възлагане и организиране на услуги от общ икономически интерес, които се доближават максимално до потребностите на ползвателите;

- наличието на различни услуги от общ икономически интерес и разликите в потребностите и предпочитанията на ползвалите, които могат да произтичат от различните географски, социални и културни условия;

- високо ниво на качество, безопасност и достъпност, равно третиране и насърчаване на общ достъп и права на ползвателите;

Член 2

Разпоредбите на Договорите по никакъв начин не засягат компетентността на държавите-членки да предоставят, възлагат и организират нестопански услуги от общ интерес.

1МПК ще съгласува и две декларации във връзка с този член:

1) Конференцията заявява, че позоваването в член 308 на целите на Съюза се отнася до целите, посочени в член [I-3, параграфи 2 и 3] и до целите от членове [I-3, параграф 4] що се отнася до външната дейност по силата на част ІІІ, дял V от Договора. Следователно е изключено действие, основаващо се на член 308, да преследва единствено целите, посочени в член [I-3, параграф 1].



В тази връзка Конференцията отбелязва, че в съответствие с член [I-40, параграф 6] в областта на общата външна политика и политика на сигурност не могат да се приемат законодателни актове.“

2) Конференцията подчертава, че в съответствие с установената практика на Съда на Европейския съюз, член 308 като неделима част от институционалната система, която се основава на принципа на предоставените правомощия, не може да послужи за основа за разширяване на обхвата на правомощията на Съюза извън общата рамка, обособена от разпоредбите на Договорите като цяло и в частност от разпоредбите, определящи задачите и дейностите на Съюза. Във всеки случай, член 308 не може да се използва като основа за приемането на разпоредби, които по същество биха довели до изменение на Договорите, без да се спази предвидената за тази цел процедура.“



1Някои от тези протоколи са излишни, тъй като съществуващите Договори не се отменят, и поради това не са изброени. Подчертава се, че всички съществуващи Договори, включително Актовете за присъединяване, остават в сила.

1Навсякъде в настоящото приложение знакът (*) показва, че нововъведенията, които трябва да се добавят, са същите като договорените от МПК от 2004 г.

2Към Договорите ще се приложи следният протокол:

Протокол относно вътрешния пазар и конкуренцията



Като отчитат, че вътрешният пазар, определен в член 3 на Договора за Европейския Съюз включва система, която гарантира ненарушаването на конкуренцията, Високодоговарящите се страни

се споразумяха

за тази цел, че Съюзът, при необходимост, предприема действия съгласно разпоредбите на Договорите, включително съгласно член 308 от Договора за функционирането на Европейския съюз.“

1МПК ще постигне споразумение относно следната Декларация: „Конференцията декларира, че:

1. Хартата на основните права, която има правнообвързваща сила, потвърждава основните права, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и така както произтичат от общите за държавите-членки конституционални традиции.

2. Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, така както са определени в Договорите.“

2Едностранна декларация на Полша:

Хартата по никакъв начин не засяга правото на държавите-членки да законодателстват в сферата на обществения морал, семейното право, както и защитата на човешкото достойнство и зачитането на физическата и морална неприкосновеност на човека.“



3Към Договорите ще се приложи следният протокол:

Високодоговарящите се страни,



като имат предвид, че в член [xx] от Договора за Европейския съюз, Съюзът признава правата, свободите и принципите, заложени в Хартата на основните права;

като имат предвид, че Хартата ще се прилага при стриктно спазване на разпоредбите на гореупоменатия член [xx] и дял VІІ от самата Харта;

като имат предвид, че гореупоменатият член [xx] изисква Хартата да се прилага и тълкува от съдилищата на Обединеното кралство при стриктно спазване на разясненията, посочени в същия член;

като имат предвид, че Хартата съдържа както права, така и принципи;

като имат предвид, че Хартата съдържа както разпоредби от граждански и политически характер, така и разпоредби от икономически и социален характер;

като имат предвид, че Хартата потвърждава отново правата, свободите и принципите, признати в Съюза и прави тези права по-видими, но не създава нови права или принципи;

като припомнят задълженията на Обединеното кралство по силата на Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз, и правото на Съюза като цяло;

като отбелязват желанието на Обединеното кралство да се изяснят някои аспекти от прилагането на Хартата;

в желанието си, по тази причина, да се изясни прилагането на Хартата по отношение на законите и административните действия на Обединеното кралство и на нейната защитимост по съдебен ред в Обединеното кралство;

като потвърждават отново, че позоваванията в настоящия протокол на действието на специфични разпоредби от Хартата по никакъв начин не засягат действието на други разпоредби от Хартата;

като потвърждават отново, че настоящият протокол не засяга прилагането на Хартата по отношение на държавите-членки;

като потвърждават, че настоящият протокол не засяга други задължения на Обединеното кралство по силата на Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз, и правото на Съюза като цяло;

се споразумяха относно следните разпоредби, които ще бъдат приложени към Договора за Европейския съюз:

Член 1

1. Хартата не разширява способността на Съда на Европейските общности, или на всеки друг съд или правораздавателен орган на Обединеното кралство, да постанови, че законовите, подзаконови и административни разпоредби, практики или действия на Обединеното кралство са несъвместими с основните права, свободи и принципи, които се потвърждават в нея.

2. По-специално, и с цел избягване на съмнение, никоя от разпоредбите в [дял IV] от Хартата не създава защитими по съдебен ред права, приложими за Обединеното кралство, освен дотолкова, доколкото Обединеното кралство е предвидило такива права в националното си право.

Член 2

Дотолкова, доколкото разпоредба от Хартата се позовава на национално право и практика, тя се прилага само в Обединеното кралство дотолкова, доколкото правата или принципите, съдържащи се в нея, се признават в правото или практиката на Обединеното кралство.“

4Две делегации запазиха правото си да се присъединят към Протокола, посочен в бележка под линия 19.

5Т.е. вариантът на Хартата, договорен от МПК от 2004 г., който ще бъде въведен в действие отново от трите институции през [2007] г. Тя ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз.

1МПК ще постигне споразумение относно следната Декларация: „В допълнение към специалните процедури, посочени в [параграф 1 от член 11], Конференцията подчертава, че разпоредбите относно Общата външна политика и политика на сигурност, включително по отношение на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Службата за външна дейност няма да засягат съществуващата правна основа, отговорностите и правомощията на всяка държава-членка при формулирането и провеждането на нейната външна политика, национална дипломатическа служба, отношения с трети страни и участие в международни организации, включително членството на държава-членка в Съвета за сигурност на ООН.

Конференцията също така отбелязва, че разпоредбите относно Общата външна политика и политика на сигурност не предоставят нови правомощия на Комисията да инициира решения, нито засилват ролята на Европейския парламент.

Конференцията също така припомня, че разпоредбите, които уреждат общата политика на сигурност и отбрана, не засягат специфичния характер на политиката за сигурност и отбрана на държавите-членки.“

1Навсякъде в настоящото приложение знакът (*) показва, че нововъведенията, които трябва да се добавят, са същите като договорените от МПК от 2004 г.

11177/1/07 REV 1

BG



Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница