БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ Към статиите

БЕЛЕЖКИ КЪМ ТОВА ИЗДАНИЕ

Към статиите

12 от някой като Вирхов: Рудолф Вирхов (1821 -1902), медик и антрополог, се обръща срещу спекулациите в теорията за човешкия произход ("Маймунската теория") на Хъксли.

13 изречението от главния труд на Дарвин: виж "За произхода на видовете в животинското и растителното царство чрез естествен подбор или запазване на усъвършенстваните раси в борбата за съществуване" (1859), заключителна бележка, гл. 15, последно изречение.

14 "че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ": срв. статиите от Рудолф Щайнер "Хекел, мировата загадка и теософията" (в едноименния том, стр. 222), "Хекел и неговите противници" (Събр. съч. № 30, стр. 152), "Борбите около Хекеловата <мирова загадка>" (Събр. съч. № 30, стр. 441), "Ернст Хекел, художествените форми в природата (Събр. съч. № 30, стр. 571) и лекцията от Рудолф Щайнер "Социалният въпрос и теософията", Берлин, 26-ти октомври 1905 г., в "Допълнения към събраните съчинения на Рудолф Щайнер", № 88, стр. 24.

17 че човекът се различава от животното по това, че може да брои: не можа да бъде удостоверено.

19 какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма: Карл Гегенбаур, 1826-1903, анатом. В своите "Основни положения на сравнителната анатомия" (Лайпциг, 1859 г., 2-ро изд., 1870 г.) "за първи път прилага колкото смело, толкова и внимателно теорията за произхода на човека върху цялата сфера на сравнителната анатомия и по този начин осветява един голям брой дотогава неизяснени феномени" (Лексикон на Майер, 6-то изд., 1907 г.).

20 Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар: виж Давид Фридрих Щраус, "Животът на Исус", Втора част, Събр. съч., том 4, Бон, 1877 г., гл. 77, Възкресението на Лазар, стр. 198, 209.

23 Ернст Хекел, "Естественото сътворение на света", Научно-популярни лекции за еволюционното учение като цяло и по-специално за ученията на Дарвин, Гьоте и Ламарк, за приложението на същите във връзка с произхода на човека и други свързани с тях основополагащи въпроси на естествената наука, 24 лекции, Берлин, 1868 г., 9-то преработено и разширено издание, с портрет на автора и 30 фигури, както и многобройни илюстрации, родословни дървета и систематични таблици, Берлин, 1989 г.

25 "В началото": д-р Пол Топинар, "Антропология", 2-ро изд., Лайпциг, 1888 г., според 3-тото френско изд., преведено от д-р Рихард Нойхаус, стр. 525. Това, което Топинар нарича "степен на роднинство", се появява при Хекел ("Естественото сътворение на света", Том II, в 9-тото изд., стр. 716-728, като таблица "Редица на предците в родословното дърво на човека" с вече "25 основни степени на прилика на животинската редица с човека") като "степен на прилика с човека".

27 в труда... на... Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: виж "Учебник по обща психология", Хамбург и Лайпциг, 1894 г., §19, стр. 141.

28 "Както ... в неорганичната природа": виж Юлий Бауман, "Новохристиянство и реална религия", Бон, 1901 г., стр. 48. При Бауман изречението завършва с думата "(Лесинг)".

29 Това е съдържанието на закона на кармата: срв. с Рудолф Щайнер "Откровенията на кармата", Единадесет лекции в Хамбург, 1910 г., Събр. съч. № 120, Лекцията от 16-ти май 1910 г., стр. 33.

33 "Тайното учение" на Е. П. Блаватска: виж Елена Петровна Блаватска, "The Secret Doctrine. The Synthesis of Science, Religion and Philosophy", 3 тома, Лондон, 1888 г., преведено на немски от третото английско изд. от Роберт Фрьобе, Лайпциг, 1899 г.

"Възгледи за света и за живота през 19-ти век", том I, Берлин, 1900 г, том II, Берлин, 1901 г. Трудът излиза в разширен вариант през 1924 г. под заглавието "Загадките на философията", Събр. съч. № 18.

36 какво е казал... естествоизпитателят дьо Боа-Реймон: виж Емил дьо Боа-Реймон, "За границите на естествознанието", Лайпциг, 1872 г., стр. 26.

44 Кант казва: виж "Критика на практическия разум", Част ІІ, Заключение.

54 При коня на г-н фон Остен: В началото на века в Германия се вдига голям шум около един кон на име "Умния Ханс", тъй като той можел да решава сложни задачи по умножение и деление, давайки правилния отговор, като почуква с копито. Вследствие на обучението на своя собственик, г-н фон Остен, конят изглеждал обучен да смята самостоятелно. С помощта на множество експертизи не са могли да бъдат установени някакви трикове или измами. Загадката е разрешена едва по-късно от емпирическите опити на Оскар Пфунгст: несъзнателните и непредумишлени телесни движения на тези, които поставят задачата (които са знаели решението!) са давали на свръхчувствителния към такива движения кон нужните знаци. Виж Оскар Пфунгст, "Конят на г-н фон Остен (Умния Ханс). Един принос към експерименталната животинска и човешка психология", с увод от проф. д-р К. Щумпф, с една рисунка и петнадесет фигури, Лайпциг, 1907 г.

64 Фидий, ок. 500-423 г. пр. Хр., прочут атински скулптор.

Към въпросите и отговорите

Със следното започваме да отговаряме на теософските въпроси, които ще ни бъдат зададени от читателската аудитория. Тук се дава изказ на колебания, съмнения, въпроси на съвестта и т. н. Молим който има молба в тази насока, да се обърне към издателя д-р Рудолф Щайнер, Берлин Запад, Моцщрасе 17.

В настоящето издание са поместени тези въпроси и отговори, които се отнасят до темата Прераждане и карма. Тези и следващите отговори на въпроси се съдържат в том "Луцифер-Гнозис. Събрани статии 1903-1908 ", Събр. съч. № 34.

Към лекциите

69 към забележките... които бяха прекъснати от нашето общо събрание... Докато разсъжденията, които направихме през есента: Рудолф Щайнер се основава на последните си лекции в Берлинския клон на тема "Еволюцията от гледна точка на истинното", 5 лекции в Берлин от 31-ви октомври до 5-ти декември 1911 г., Събр. съч. № 132.

70 в статията "Прераждане и карма, основни представи от гледната точка на модерната естествена наука": в този том.

74 Нийлс Хенрик Абел, 1802-1829, математик, известен с обосноваването на теорията за елипсовидните функции и с общата теория на алгебричните функции на интегралите.

81 последната вечер: първата лекция от този том.

87 Ото фон Бисмарк, 1815-1898, "Мисли и спомени".

тук също вече споменах това: В първата лекция (стр. 75/76) от този том.

88 Докато във физическия свят това, което човек си представя чрез представите, всъщност може да бъде изразено само чрез физически материали, на което лесно може да не бъде обърнато внимание...."Това неясно място в текста изглежда по следния начин в записките на един друг присъствал: "След смъртта не си изграждаме представи по начина, по който си ги изграждаме тук, а там виждаме представите, там те са възприятия. Докато във физическия свят представите са по принуда свързани с външните впечатления и последните може лесно да не бъдат взети под внимание, след смъртта е другояче. След смъртта човек не може да вижда червено и синьо, както тук на физическия план, но вместо това той вижда представите, всичко, с което човек тук се запознава посредством представите и дори понятията."

89 Фридрих Хебел, Събрани съчинения, издадени от Рихард Мария Вернер, Берлин 1901 г., раздел 2: Дневници, 1 том, стр. 392, № 1745: "След душевното странстване е възможно Платон, сега отново на ученическия чин, да си изяде пердаха, тъй като не разбира Платон".

90 Какво носим в себе си като съдържание на нашия душевен живот?: виж Рудолф Щайнер, "Антропософия, психософия, пневматософия", 12 лекции, Берлин 1909-1911, Събр. съч. №115. 92

92 Артур Шопенхауер, 1788-1860.

95 Примерът е от мен ... който бе разказан също и на друго място: виж "Езотеричното християнство и духовното водачество на човечеството", Събр. съч. № 130.

97 Кристиян Розенкройц ...тази индивидуалност ...за която ще имаме още случаи да говорим: Това става в Берлин в лекцията от 22-ри декември 1912 г. в Събр. съч. № 141 "Животът между смъртта и новото раждане във връзка с космическите факти".

100 разсъжденията, които направихме тук в последно време: става дума за първите две лекции от този том.

102 че съществуват луциферически сили и същества: виж Рудолф Щайнер, "Въведение в тайната наука", Събр. съч. №13.

104 мистици като Якоб Бьоме, 1574-1624, или [Имануел] Сведенборг, 1688-1772: виж например лекцията "Културни феномени", Дорнах, 23-ти септември1923 г., Събр. съч. № 225.

105 "Възпитание на човешкия род" на Лесинг: Готхолд Ефраим Лесинг, 1729-1781, неговият труд излиза през 1780 г. Последните три от изложените сто параграфа гласят: "§98. Защо да не трябва да се връщам толкова често, щом съм пратен да придобия нови знания, нови умения? Нима се справям с толкова много наведнъж, че да не си заслужава трудът да се върна? / §99. Затова ли не? Или защото забравям за това, че вече съм бил тук? И слава Богу, че забравям. Споменът за предишното ми положение само ще ми попречи да използвам пълноценно настоящето. И това, което трябва да забравя за настоящето, завинаги ли го забравям? /

100. Или защото толкова много време би било изгубено за мен? Изгубено? Но какво толкова бих изпуснал? Не е ли моя цялата вечност?"

106 на публични лекции: "Коперник и неговото време в светлината на духовната наука", Берлин, 15-ти февруари 1912 г., в "История на човека в светлината на духовното изследване", 16 лекции, от 19-ти октомври 1911 г. до 28-ми март 1912 г, Събр. съч. №61.

114 Говорихме за мисията на гнева, за човешката съвест, за молитвата: виж Рудолф Щайнер, "Метаморфози на душевния живот / Пътища на душевните преживявания", Осемнадесет лекции, Берлин, 1901/10 г, Събр. съч. № 58 и 59.

Ако проследите една такава лекция като последната публична: "Смъртта при човека, животното и растението", лекция от 29-ти февруари 1912 г., в "История на човека в светлината на духовното изследване", 16 лекции, 1911/12 г., Събр. съч. №61.

116 практиката при теософите ... / Нашата противоположност ...: Рудолф Щайнер има предвид тогавашните прения с теософското общество. Срв. "История и предпоставки на антропософското движение в сравнение с тези на Антропософското общество", Събр. съч. № 258.

124 Хебел: сравни с бележката към стр. 89.

129 които сме научили например за начина, по който се развиват различните съставни части на човека по време на живота: Особено нагледно това е описано в статията "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука" (1907 г.), в рамките на Събрани съчинения в Събр. съч. № 34 "Луцифер-Гнозис 1903-1908 г".

133 "Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука": сравни с горната бележка.

137 може да се получи недоразумение, тъй като... Все още много хора, а също така и от нашите среди, бъркат антропософското движение с някаква Външна организация: има се предвид разликата между "движение" и "общество" като организационен носител на движението. Срв. с бележката към стр. 81.

138 Якоб Бьоме: сравни с бележката към стр. 104.

141 че за това, което човек заработва, трябва да получава съответстващата за тази работа заплата: виж "Духовна наука и социален въпрос", Три лекции, Берлин 1905/06 г., в "Луцифер-Гнозис 1903-1908 г." Събр. съч. № 34.

145 Коперник ... да посвети на папата своя труд: Николай Коперник, 1473-1543. Неговият съчинен по-рано труд "De revolutionibus orbium coelestium libri VI", посветен на папа Павел III, е отпечатан в Нюрнберг едва през 1543 г. Първоначално предпазван благодарение посвещението на папата, все пак през 1615 г. трудът влиза в черния списък. При съкращенията от 1757 г. той не е бил изваден от него, а бива зачеркнат едва през 1822 г., след като Sacrum Officium обявява, че не е забранено издаването на трудове, които се занимават с движението на земята и състоянието на покой на слънцето.

едва след опита с махалото на Фуко: физикът Леон Фуко, 1819-1868, демонстрира в Парижкия Пантеон през 1851 г. въртенето на земята с помощта на свободно люлеещо се махало.

1 46 че когато бях малко момче, учението за земното въртене: виж "Моят жизнен път", Събр. съч. № 28.

147 Земята... е просто прашинка във всемира, наравно с другите светове: една сентенция, измислена от Хърбърт Спенсър, 1820-1903.

151 често сме подчертавали това: виж например "Откровенията на кармата", лекцията в Хамбург от 28-ми май 1910 г., Събр. съч. № 120.