СУГЕСТОПЕДИЧНО ОБУЧЕНИЕ ПО ВСИЧКИ ПРЕДМЕТИ В УЧИЛИЩЕТО И ПРЕДУЧИЛИЩНАТА ВЪЗРАСТ
Сугестопедичното обучение се прилага при всички предмети в условията на нормалното училище, както и в детски заведения за деца от 3 до 6 годишна възраст. Трите принципа и трите групи средства на сугестопедията се спазват и тук. Разбира се, учебният процес е адаптиран според особеностите на възрастта и на изучавания предмет. От значение в ранните възрасти е това, че обществената сугестивна норма за границите на възможностите на човешката личност и за мъката от ученето още не е оформена. Всъщност, десугетопедията е превантивен метод, който предпазва децата от дидактогенни смущения, от липсата на мотивация за учене и от всички отрицателни въздействия на общоразпростра-нената образователна система.
Преподавателят организира обучението по начин, подобен на десугестивното обучение за възрастни, като осигурява условия за свободна, нормална, освободена комуникация без напрежение и ограничения. Но, процесът на учене не е хаотичен. Важно е преподавателят да вярва, а не само да си дава вид, че вярва във високите резултати на обучението. Той трябва да има стопроцентови очаквания за ефекта от обучението,, основаващо се на собствения му опит. Системата от игри, песни, състезания, досег с класическите изкуства и т.н. не са форми, които имат за цел да впечатлят курсистите, а форми на обща игра, с участието на преподавателя също. Това са форми на изява на взаимно щастие и любов. Тази роля на преподавателя е толкова естествена, колкото и когато установява параметрите на обучението - с други думи, „бъдещият потенциал". В известна степен, участието на преподавателя в играта трябва да наподобява очакванията у преподавателите,
свързани с ефекта „Пигмалион в класната стая" (Rosenthal R. and L. Jacobson, 1968). Това е свързано главно с факта, че преподавателите постигат много добри резултати, ако вярват, че техните курсисти са блестящи, докато в всъщност те са посредствени, както и обратното. „Децата, от които преподавателите очакват по-висок интелектуален успех, действително го показват, в сравнение с децата, от които преподавателите не очакват нищо особено" (Rosenthal, pp. 166, 167). В сугестопедията съществува значителна разлика що се отнася до резултатите, общата тенденция и метода. В сугестопедията очакванията са насочени към резервите на личността, както и неочакваният положителен вторичен продукт. Тези резерви не бяха познати в миналото като индивидуален и колективен потенциал. Сугестопедията има смисъл, само когато е насочена към резервите на личността (3 до 5 пъти по-бързо и по-лесно учене с положителен вторичен продукт, изразен в благоприятно за здравето въздействие, смекчаване на социалните конфликти и лични проблеми и т.н.). Друга разлика на сугестопедията е, че информацията на преподавателите за техните курсисти не е недостоверна. Преподавателите знаят, че всяка отделна личност притежава неразкрити до сега потенциали - резерви.. И третата голяма разлика е, че преподавателите разполагат с методи,, специално изработени за целта.
В сугестопедията за деца методите се различават от методите за възрастни не само заради значителната разлика на въздействие на обществената сугестивна норма върху обучението (при децата тя все още няма дълбоки корени), но също така и поради това, че мозъкът на едно дете е все още много деликатен. Все още много области не са миелинизирани. Възбудата бързо се разпространява. Децата нямат стабилна и ефективна концентрация върху даден обект, музика или мисловно състояние. Те непрекъснато имат нужда от нови дейности. При представянето на нов материал,
трябва да внимаваме как го представяме. Умората не се причинява от обема на материала, а от начина на преподаване. Познаването на детската психика и функционирането на детския мозък е задължително. Разбира се, това се отнася за всеки метод за деца.
Мотивацията за учене е естествена, спонтанна и неосъзната. Тя се покрива с естествената жажда за информация при условията на играта и приказността. Затова и една от най-важните грижи на учителя-сугестопед е да не допусне изграждането на ограничаваща и подтискаща обществена сугестивна норма, а да създаде естествен преход от играта и приказността към самостоятелното, съзнателното и високо мотивирано креативно учене.
Най-типично е обучението по четене, писане и математика в първи клас и по разказвателните предмети (например, история) в по-горен курс. От тяхното описание може да се разбере как протича обучението и по други дисциплини.
При всеки случай е необходимо с подробна писмена инструкция да се обясни на родителите как да се отнасят към детето в къщи, за да не пречат на учебната работа. Особено важно е да се знае, че в първи клас децата нямат домашна работа и ролята на родителите е само да повишават тактично мотивацията им за учене.
ОБУЧЕНИЕ ПО ЧЕТЕНЕ В ПЪРВИ КЛАС
Обучението в първи клас и при деца от предучилищна възраст (3 до 5 год.) протича по еднакъв начин, само че при по-малките възрасти се забавя с няколко дни темпото. То преминава през следните етапи: .·
1. Още от първия учебен ден като украса в класната стая са' поставени 30-40 големи цветни табла е художествени картини от детския мир. Под картините са написани с големи букви техните
думи или изречения. Вътре в картината като скрита картина е сложена първата буква на думата. Например, под голямата картина на мечка е написано с големи печатни букви МЕЧКА, а вътре в самата картина е вложена буквата М. Обхваната е цялата азбука и по-трудните буквени съчетания. Таблата се поставят в зрителното поле на учениците. Те престояват така два дни, без да се насочва вниманието на децата към тях.
2. В края на втория учебен ден таблата се снемат и се показват на децата в разбъркан ред, при което картините се скриват, а остават да се четат само надписите. Създава се игрова ситуация. Първоначално хорово, а след това индивидуално, децата започват да познават думите, изреченията и буквите от картините.
3. Поставят се за още два дни други 20-30 табла от същия вид. С тях_.се процедира по същия начин, както с първата половина. И сега всичко това, задължително се вплита в игра.
4. Всички думи и изречения от таблата се написват отделно без картините и се подават при игрова ситуация за бързо прочитане в разбъркан вид първоначално групово, а след това индивидуално.
5. Научените вече думи и изречения се свързват в малки нови изречения с по една нова дума. Изречениата са свързани в малка фабула. Често се четат хорово, като от време на време се преминава на индивидуално четене. Не се позволява да се четата отделни букви или срички. Винаги цялата дума или цялото изречение! Независимо от това, преподавателят подсказва бегло, че думите са съставени от букви, за които може и да попита децата, но на тях не се задържат при четенето. Преминава се веднага към бързо изчитане с епидиаскоп.. Правянсе игри и състезания за бързо четене.
. 6. Дидактичен оперен или театрален спектакъл, най-често на филм или видеозапис. Част от вече научените думи и някои нови думи се подават по време на специално направен спектакъл - като всеки път са в най-интересните моменти на фабулата. Бсички де
ца вземат хорово участие заедно с учителя и „помагат" на актьорите, при което се подсказва, че да се чете е много приятно и лесно.
В същия спектакъл е включен материал и по математика.
Забележка: Предишния ден е изчетена групово заедно с учителя илюстрована книжка (либрето) с текст и ноти върху същия спектакъл.
7. Малки песни, и стихотворения, предварително научени, от децата наизуст и съставени отчасти от познатите вече думи, с приятно съдържание, се пеят или четат групово. Децата трябва да следят с показалец точното място, на което се пее или чете, дори и думата да не е позната за тях.
Забележка: Целият етап дотук обхваща около 7-10 дни.
8. Изчитане в няколко дни първата книжка - съставена занимателно по картините и предимно с научените вече думи. Това е сугеетопедичният „буквар".
9. Четене на адаптирани към нивото на знанията на децата други книжки и текстове, в които са включени не само познати думи, но и нови думи. Чете се хорово заедно с учителя, който от време на време спира и изчаква децата сами да продължат. Понякога учителят само снижава глас и отново го повишава, когато забележи, че децата се нуждаят от подкрепа. Текстовете трябва да бъдат кратки, емоционални, ритмични. Темпото на четене се увеличава постоянно. Целта е децата да се научат да четат бързо, като сливат малките думи с големите и избягват сричкуването. На моменти, от хорово четене се преминава към индивидуално. Всеки текст се чете най-много два пъти, за да се предпазят учениците в този случай от наизустяване. Спед всяко изчитане деца-та-разказват съвсем накратко какво са прочели, за да не се научат на механично четене. Не се допуска четене на четива, които не са много интересни на децата.
След изчитане на първоначалната серия от книжки с адаптиран текст, се преминава към четене на подходящи книжки от намиращите се на разположение на пазара. Целта е да се прочетат групово и индивидуално, колкото може повече книжки. Не се задържа дълго вниманието на децата на една и съща книжка, а бързо се преминава на следващата.
Създават се условия на едно варирано повторение с непрекъснато вмъкване на все повече и повече нов словесен материал. Учениците, които са вече много напреднали, могат да се оставят на тихо индивидуално четене на по-трудни за четене книжки, които после да разказват на останалата част от класа. В същото време класът продължава с груповите четения на нови и нови книжки. Преминава се постепенно все повече към изразително и художествено четене.
Обсъждане: Описванияат метод на обучение в четене на пръв поглед има общи черти с метода на целите думи. Но това е само външно подобие. Могат да се изредят редица съществени отличия от този метод. Преди всичко, сугестопедичното обучение в четене се отличава от метода на целите думи по единството на трите принципа на учебна процес. Могат да се набележат следните по-важни отличия:
А) Уедряването на материала в думи и малки изречения при сугестопедията винаги се съчетава в единство с психологическите и артистиче ските средств а.
Б) Цялата дума или изречение се усвоява до голяма степен периферно, без загуба на време и напрежение, защото тя се подава чрез таблата - украсата на стаята, към която вниманието не се насочва. Усвояването става и чрез изчитането или изпяването на наизустени пасажи, както и чрез детските опери и театралните спектакли, написани специално за тази цел.
В) Учениците не се задържат така продължително на едни и същи малки изречения, на които да заменят само отделни думи. Те преминават много бързо на нови тескстове и нови книжки.
Г).Учениците възприемат думата като цяло, но веднага още бегло им се подсказва, че тя е съставена от букви. Началните букви са изписани на таблата като скрит елемент на картината. Оптично-слуховият анализ върви на втори план, едновременно със смисловото дразнене на първи план - думата като смислова единица или малкото изречение.
Д) Синхронното групово четене като етап в сугестопедично-то обучение със своята напевност, ритмичнност, ускоряващо темпо и подвеждане децата чрез притихване на учителя е с приятен характер и, заедно с другите особености на метода, увеличава мотивацията и креативността. Децата започват да четат без учене, в първите дни те неизвестно как за себе си вече четат редица думи и знаят всички букви.
ОБУЧЕНИЕ ПО ПИСАНЕ В ПЪРВИ КЛАС
Обучението по писане започва 10-15 дни след началото на учебната година,, когато децата вече четат (макар и бавно). То също е изведено на смислово ниво при уедрени глобални дидактични единици и единство на трите принципа и трите групи средства за обучение. Схемата на първия учебен час по писане е следната:
1. Учителят написва кратко емоционално изречение на дъската - нормално, а след това с леко раздалечени букви и думи.
2. Анализира бегло съдържането на изречението, както и" структурата му - думи, букви, главни букви.
3. Учениците преписват в тетрадките си цялото изречение.
4. Учителят контролира самостотелната работа на учениците и проверява грешките.
5. Учениците преписват цялото изречение втори път.
6. Учениците написват същото изречение под слухова диктовка.
7. Учениците написват под слухова диктовка друго изречение със същите думи.
8. Постепенно се преминава към по-усложнени текстове и диктовки.
Забележка: Внимава се в часовете по писане да не се получи отегчение.. Дават се приятни текстове за преписване и се пуска по-често музикален съпровод от подходяща класическа музика.
ОБУЧЕНИЕ ПО МАТЕМАТИКА НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ КЛАС
В работата по математика с ученици от първи клас винаги трябва да се търси не само глобалност на поднасянето на новия материал, но и връзка с другите предмети. По изобразително изкуство и трудово обучение, например, биха могли да се вмъкват незабелязано моменти от учебния материал по математика, с което да се почувства от децата, че това знание им е много необходимо и че същев-ремнно е интересно. Такива връзки могат да се направят и по физическо възпитание, а и по всички други предмети. По физическо възпитание, например, децата могат да се броят, да се прибавят и изваждат в хода на някаква игра и т.н. Връзките с другите предмети трябва да се правят винаги в увлекателна и незабележима форма; децата да не чувстват, че правят някакви упражнения.
Материалът по математика за първи клас обхваща всичко, което се предвижда по официалната програма за първи и по-голя
мата част от материала за втори клас. По аналогия е взет и част от материала за трети клас. Всичко е групирано функционално в 6 глобални теми. Всяка тема се изучава в следните четири етапа:
Първи етап - музикален, театрален или рецитален начин на поднасяне на най-същественото от новата тема. Представлението с музика по класически тип е предварително подготвено с актьорите от сугестопедичния дидактичен театър или е заснето на видеозапис. Във фабулата на интересна за децата опера или пиеса се вграждат неусетно, без да се чувства, че това е учебен материал, няколко най-съществени примери от темата. Примерите не трябва да затормозяват нормалното и увлекателното протичане на представлението. Те трябва да се включват в най-напрегнатите емоционални моменти и да се явяват като форма на разрешаване на конфликта.
Постепенно в хода на играта трябва да се въвлекат и самите деца-зрители. Те могат да станат неусетно и аткьори и дори да проявяват творчески инициативи за доразвиване на някои части на представлението.
Илюстрована детска книжка със съдържанието - текста и нотите на спектакъла е прочетена в клас предния ден.
В същия етап се поставят на стената в класната стая, преди започване на всяка нова тема, 4-5 табла с най-съществените задачи, от които по аналогия могат да се решат цели дялове. Към тези табла, обаче, учителите не обръщат вниманието на учениците; таблата стоят като украса в стаята.
Втори етап - на следващия ден (един учебен час в класната стая) - преразказване от децата или дори преиграване и изпяване на някои пасажи, като не се пропуска да се спомене и дидактичната задача, включена като разрещаващ момент в представлението. Допълнително изпяване на песен или заучаване на стихотво
рение, с включване на нов съществен вариант на дадения в представлението пример.
Трети етап - на следващия ден - в продължение на два учебни часа преподаване на цялата тема в обобщен вид. Използват се винаги спектакълът и дидактичните песни и стихотворения. Големият по обем материал е подчинен на един и същ функционален принцип, което трябва да се покаже на децата. Например, на децата се обяснява, че както се събира 6 плюс 7, така се събират и 16 плюс 7, 47 плюс 7, и 136 плюс 7 и т.н.
Четвърти етап - в следващите дни (по един учебен час) -затвърдяване на преподадения материал, задълбочаване на знанията, решаване на творчески задачи. Правят се периодично кратки контролни работи, за да се види степента на усвояване на материала и какви са индивидуалните нужди на отделните ученици за допълнителна помощ.
Към следващата тема се преминава, когато на контролните работи учениците покажат овладяване на материала средно 70-75 процента.
От съществено значение е преподавателите винаги с поведението си да подсказват на учениците, че материалът е много лесен за усвояване, да създадат ведра и весела обстановка. Домашни работи не се дават, защото те подсказват, че има много трудности за усвояване, а и защото родителите често са склонни да насилват децата.
Ако някое дете поиска по своя инициатива да решава в къщи задачи, които да показва след това на учителя, то трябва да бъде окуражено; обаче да не се настоява да върши това всеки ден, освен ако само пожелае.
Навлизането в учебния материал през първата година трябва да става неусетно и приятно за децата. Родителите се инструктират да изпращат децата за покупки и да искат да си водят точна смет
ка за парите, които им връщат. Изобщо, всички случаи от живота, при които могат да се включат училищните знания на децата, да се използват от родителите. Да не се усеща, обаче, че това е форма на изпитване. Така в децата се създава висока мотивация.
Грешките, които биха правили в началото децата, се коригират съвсем леко и неусетно, а понякога дори се подминават. Вниманието пада върху правилните решения, които се подчертават и насърчават.
Задачите, които се решават, не са съставени формално, заради самия учебен математически материал. В тяхното словесно оформление винаги има интересни и вълнуващи детската психика постановки. Така че от самия изход на решението на задачата детето да е дълбоко заинтересувано. Например, ако в класната стая има много запалени по мачовете деца, могат да се вземат реални цифри от голове, резултати, състав на отборите - и на тази база да се съставят математически задачи, които биха вълнували привържениците на тимовете.
Материалът е уедрен на основата на аналогията, като същевременно се спазва изискването за обединяване на противоположните действия. С уедряването на кодовете и методическите единици се спазват изискванията на дидактичните средства на су-гестопедията и същевременно се повишава смисловосттта, което подпомага мотивирането на учениците.
Строгото разграничаване на средствата, на етапите, на темите, и на предметите води до тяхното противопоставяне. Това намалява ефективонстта от обучението. При обучението по математика на първокласниците е необходимо винаги да се осъществява непрекъсната вътрешна интеграция.
Сподели с приятели: |