Гид в ес – политики и законова рамка

4.17 Външна търговия

Европейският съюз е най-голямата търговска сила в света, с 20% дял в глобалния внос и износ. ЕС има водеща роля в усилията за либерализиране на световната търговия в името на ползата както за богатите, така и за бедните държави.

Външната търговия е един от първите инструменти на европейската интеграция, където държавите- членки прехвърлиха на Общността част от суверенитета си. Страните от ЕС участват като единна група в международните търговски преговори.

ЕС вярва в отварянето на пазарите за внос отвън и очаква неговите търговски партньори да направят същото. Той обаче е готов да направи отстъпки за развиващите се страни като им разреши да отворят пазарите си по-бавно, отколкото индустриалните държави и по този начин им помогне да се интегрират в световната търговска система.

ЕС е ключов фактор в световните търговски преговори за либерализация. Целта на тези преговори, които сега се водят в рамките на Световната търговска организация (СТО) е да намалят тарифите за внос и да премахнат бариерите в световната търговия. В резултат на досегашните преговори средната митническа тарифа на ЕС спадна до 4% и е една от най-ниските в света.

ЕС е създал мрежа от двустранни търговски споразумения с отделни страни и региони по света. Той има такива споразумения със съседните страни в Средиземноморския басейн, както и с Русия и другите републики от бившия Съветски съюз.

Търговската политика на ЕС е тясно свързана с неговата политика за подпомагане на развитието. ЕС е предоставил свободен и преференциален достъп до своите пазари на повечето от развиващите се страни и на новите икономики, както и на икономиките в преход. За 49-те най-бедни страни в света преференциите са още по-големи – с изключение на оръжията, всички техни стоки влизат безмитно на вътрешния пазар.

Със 78 държави от Африка, Карибието и Тихоокеанския регион ЕС прилага нова търговска стратегия, с цел да улесни интегрирането им в световната икономика. Споразумение за свободна търговия има и с ЮАР, подобни споразумения се договарят и с шестте страни от Персийския залив: Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

ЕС има споразумения за търговия и асоцииране с Мексико и Чили и подготвя либерализирането на търговията с групата “Меркосюр” (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай).

ЕС няма специални търговски споразумения с основните си търговски партньори като САЩ и Япония. Търговията с тях се подчинява на правилата на СТО, макар че ЕС има много двустранни споразумения в отделните сектори.

4.18 Риболов

ЕС е третият риболовен производител в света. Повече от половин милион хора работят в риболовния сектор, а средната консумация на риба е 25 кг на човек годишно – повече от средното потребление в света от 16 кг на човек годишно.

Приоритетите на общата риболовна политика са да запази рибните запаси, да защити морската екосистема и да създаде флота, способна да отговори на потребителските потребности качествено и на изгодна цена.

ЕС в момента разработва и обща политика за морска безопасност, която да интегрира риболовната политика, защитата на околната среда и свързаните с морето индустрии.

Риболовните споразумения с трети страни и преговорите в рамките на регионалните и международни риболовни организации гарантират, че не само териториалните води на ЕС, но и тези на целия свят, няма да бъдат опразнени откъм риба. В същото време тези споразумения дават достъп на риболовците от ЕС до отдалечени води.

Крайморските региони произвеждат повече от 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС, а повече от 3% се генерира от свързаните с морето индустрии и услуги. Цифрата е много по-голяма, ако се вземат предвид приходите от туризъм и собственост.

Докато риболовът и политиката за защита на околната среда са вече до голяма степен интегрирани, все още е необходимо да се интегрират останалите политики на ЕС, които имат отношение към морската околна среда. В момента фрагментацията затруднява оценката за въздействието на отделните политики. В момента Европейската комисия ръководи консултации за изработване на интегрирана политика за морска безопасност.

4.19 Безопасност на храните

ЕС прилага обхватна стратегия за възвръщане доверието на хората в безопасността на храните. Стратегията има три дяла:

• 
  създаване на ново законодателство за безопасност на храните за хора и животни
  
• 
  консултиране с науката при вземане на решения
  
• 
  заздравяване на контрола
  

“Законът за храните” е допълнен с целево законодателство като например за използването на пестициди, хранителни добавки, оцветители, антибиотици и хормони при производството на храни. Правилата налагат стриктни процедури за производство, маркетинг, етикетиране и удостоверяване на зърнените продукти и особено на тези, съдържащи генетично модифицирани съставки. На 1 януари 2006 г. влизат в сила нови правила за производствена хигиена.

Научните данни са солидната основа за вземането на решения в ЕС, когато се отнася до безопасността на храните. Европейската служба за хранителна безопасност (EFSA), която досега беше временно разквартирувана в Брюксел, но вече се пренася в Парма, Италия, играе централна роля в този процес. EFSA предоставя на Комисията независими становища и подпомага изработването на законодателство в областта на безопасността на храните.

Хранителната и Ветеринарна служба на Европейската комисия (FVO) в Грейндж, Ирландия, осъществява инспекциите по места. FVO проверява отделните ферми, но основната й задача е да се увери, че правителствата на Държавите- членки и тези на другите страни разполагат с необходимите механизми за контрол на производителите и прилагане на европейските стандарти за безопасност. От 1 януари 2006 г. влязат в сила нови правила за контрола.

ЕС отделя голямо внимание на изработването на правила, които да гарантират, че традиционните храни няма да бъдат изтласкани от пазара заради новите стандарти за безопасност, но и ще оставят място за качествени подобрения на производствения процес и възможности за избор на потребителите.