Лични имущества на съпрузите

• 
  Вещи, права върху вещи и влогове, придобити преди брака;
  
• 
  Вещи, права върху вещи и влогове, придобити през време на брака по наследство или в дарение;
  
• 
  Вещи и права върху вещи, придобити по реда на ГПК, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг, когато се насочва изпълнението върху вещи и права върху вещи СИО;
  
• 
  Движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професията;
  

ЕТ придобива вещи, които са лични. Има ТР№ 2/27.12.2001г. ОСГК на ВКС, с което се стеснява предметното приложно поле на презумпцията за съвместен принос по чл. 19 ал. 3 по отношение на придобитите от ЕТ вещи, права върху вещи и парични влогове, придобити от него в резултат от упражняване на търговска дейност. Тези имущества не са СИО, тъй като са в състава на търговското предприятие. Което означава автоматично преразглеждане на чл. 20 ал. 2, - не само движими вещи, а и вещи, вещни права и влогове, щом са вписани в актива на търговското предприятие не са СИО.

Ако в полза на ЕТ собственици учредят право на строеж срещу обещетение – имотите придобити от ЕТ принадлежат само на ЕТ. Но има право на иск по чл.29 СК – ако съпругът докаже принос за придобиването им.

По голям дял съпругът – нетърговец може да търси за част от ст/стта на вещите или вземанията или в част от дяловете в ЕООД, или при част от ликвидационната квота на 1 предприятие.

Специфична хипотеза за възникване на режим на разделност са случаите на трансформация или преобразуване на лично имущество в чл. 21 ал. 1 и 2 СК. Лично е когато през време на брака единият съпруг придобива вещ, право върху вещ или влог, придобити, чрез лично предбрачно или друго лично имущество.

Преобразуването може да е пълно или частично:

Пълно преобразуване има когато срещу едно имущество се придобива друго, като ст/стта на новопридобитото се покрива изцяло от ст/стта на осребреното.

При ал. 2 е уредена частичната трансформация – част от стойността на новопридобитото имущество се покрива от средства от осребряване на лично имущество, а останалата с общи. (За съпруга, по отношение на който се признава трансформация се допуска делба не при съотношение 50/50, а съобразно приноса).

Трансформация се допуска винаги, освен ако трансформираният дял е незначителен. В случай на съдебен спор трансформацията се установява с установителен иск, предявен на основание чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. чл. 21 ал. 1 СК или ал. 2 за частична.

При личните имущества – съпрузите управляват и се разпореждат еднолично, с едно изключение – чл.23СК (ограничение на собствеността в интерес на семейството) – само за обекти, които имат качеството семейно жилище.

‘семейно жилище’ – по чл.107ЗС + ТП №2/1977 – критерият е дали това жилище се обитава в битов смисъл. Ако е единствено жилище за семейно жилище може да мине и вила, годна за целогодишно обитаване.
52. Прекратяване на брака. Основания. Развод по взаимно съгласие и по исков

ред. Унищожаване на брака. Брачен процес.
Развод. Правна уредба – чл.99 – 107СК; чл.318 – 330 ГПК;

Развода е основание за прекратяване на брака. Както при унищожаемия брак, така и при развода е налице юридическо разкъсване на брачната връзка, вследствие на което настъпва радикална ликвидация на брачната връзка като се погасяват занапред всички нейни последици. За разлика от унищожаването обаче, при развода този ефект настъпва не заради пороци в учредителния фактически състав, а заради обстоятелства настъпили след формалния момент на възникване на брачната връзка.

Терминът „развод” идва от думата развождам, т.е. развалям воденето. Като синоним се използва „разторгване”, останало от Екзархийския устав. Но СК използва само думата развод.

Правната уредба на развода е подчинена на 2 принципа:

1. 
   създаване на достатъчно гаранции за укрепване на брака – недопускане на изблици и случайни хрумвания – СК не допуска развод по взаимно съгласие до 3г. от сключване на брака.
   
2. 
   безпредметния брак трябва да бъде ликвидиран своевременно и бързо;
   

• 
  дълбоко непоправимо разстройство на брака (ДНРБ) – развод по исков ред;
  
• 
  взаимно съгласие – развод по взаимно съгласие;
  

1ет. – при действието на Екзархийския устав до 1945г. – регламентира се от ПН на каноничното право, делата се гледат от духовен съд, развод се допуска само при наличие на абсолютни бракоразводни основания (прелюбодеяние, опит за убийство, заболяване, продължително отсъствие и др.). Абсолютни са били тези бракоразводни основания, т.к. са били изчерпателно изброени. В момента в който духовния съд констатира наличие на някое обстоятелство – без да се обсъжда повече състоянието на тази връзка допуска развод.

2ет. – с приемане на Наредба – Закон за брака от 1945г. – до 1949г. – един преходен период – запазва част от абсолютните бракоразводни основания, като за първи път редом с тях въвежда като самостоятелно основание ДНРБ; освен това допуска развод по взаимно съгласие.

3ет. – с приемане на ЗЛС 1949г. – до 1961г. – в периода на сталинското законодателство – 1953-54г. окончателно са премахнати абсолютните бракоразводни основания, с промените от тези години обаче се забранява развода по взаимно съгласие и е оставено само 1 основание за развод – ДНРБ.

4ет. – свързва се с кодифицираното законодателство – приемане на СК от 1961г. – възстановява развода по взаимно съгласие като равностойна по юридическо значение на развода по исков ред.

5ет. – сега действащия СК от 1985г. - показва приемственост на СК от 1968г. – внася някои промени относно значението на брачната вина за допускане на развода и за нейното правно значение.

6 условен етап – по проекта за новия СК – потвърждава значението на ДНРБ по исков ред и оставя развода по взаимно съгласие.

Развод по исков ред. Правна уредба – чл.99 СК

Основанието за развод по исков ред е ДНРБ. ДНРБ е едно обективно състояние на брачната връзка и няма нищо общо с въпроса за брачната вина.

О: ДНРБ – то е отрицателно състояние на брачната връзка. То е сложно събирателно понятие.

Разстройството на брака е дълбоко, когато брачната връзка е изцяло опразнена от присъщото й емоционално, духовно, икономическо, социално и правно съдържание.

Разстройството на брака е непоправимо, когато безвъзвратно е изчезнала взаимната привързаност, уважение, доверие между съпрузите и се е стигнало дотам, че брачната връзка формално е налице, но тя е станала напълно и безвъзвратно безпредметна.

Причините за развод = Основанията за развод

Причините за развод са конкретните факти и обстоятелства, които обуславят ДНРБ. Само по себе си изневярата не е основание за развод. Но тя ще обуслови основание за развод, ако се докаже че така фатално е рефлектирала върху брачната връзка, че тя е дълбоко и непоправимо разстроена.

ДНРБ може да е предизвикано и без вина чл.99 ал.2.

Чл. 99 ал. 2 СК възлага на съда процесуално задължение служебно да се произнесе по брачната вина, освен в два случая: 1. когато ДНРБ се дължи на безвиновни причини и 2. ако съдът бъде десезиран с това си процесуално задължение (освободен от него) въз основа на общо искане на двамата съпрузи, придружено от споразумение помежду им относно 6 групи въпроси:

1-упражняването на родителски права;

2-режима на личния контакт между родител и дете;

3-издръжката дължима на децата;

4-използването на съпружеското жилище;

5-имуществените отношения между съпрузите (издръжка);

6-фамилното име;

При наличие на тези две условия – общо искане и представено споразумение, съдът допуска изменение на основанието на иска. Същият се счита предявен на осн. чл. 99 ал. 3 СК. Това искане по 99 ал. 3 не представлява по същността си преход (трансформация) от процес по исков ред в развод по взаимно съгласие. Остава в рамките на развод по исков ред, което значи че на съда трябва да бъде доказано основанието. Производството по чл.99 е състезателно исково по реда на чл.318 и сл.ГПК. Процесуалната функция на споразумението по чл.99 ал.1 е предпоставка за развода.

Придобитите по време на брака движими и недвижими имущества остават в обикновена гражданска (делима дялова) съсобственост (това означава, че ще се прилагат общите правила за собствеността) и след това се делят – най-добре за взаимно съгласие, за да последва след това ново делбено дело и да не се осуети развода по взаимно съгласие. Ако някой от съпрузите твърди, че има по-голям принос – дяловете ще се определят съобразно СК – може в едногодишен срок от прекратяване на брака да се предяви иск за признаване по-голям принос на единия от съпрузите.

Ако ищецът е виновен за ДНРБ, а ответникът държи за запазване на брака, поначало съдът отхвърля иска като неоснователен. В тези случаи законът не прокарва забраната като абсолютна, в смисъл чл. 99 ал. 4 СК в първата си част няма да се приложи, ако въпреки вината на ищеца съществуват важни обстоятелства все пак да му уважим иска. (напр. раждане на извънбрачно дете и желание да се сключи брак с майката).

Правното значение на вината за правните последици от развода се проявяват в 6 насоки:

1. 
   Съгласно чл. 83 СК право да търси издръжка за себе си има право само този, който не е виновен за ДНРБ;
   
2. 
   Брачната вина има значение за това кому ще се предоставят родителските права. чл. 106 ал.2 изр.2 СК – предоставят се на невиновния съпруг;
   
3. 
   Вината има значение при предоставяне ползването на семейното жилище
   

4. 
   Вината има косвено значение при отмяна на дарения направени през време на брака или във връзка с брака от единия съпруг на другия или от роднини на единия съпруг на другия съпруг. – чл.105 СК.
   

5. 
   Вината има значение за понасяне на съдебните и бракоразводни разноски в съдебния процес – чл.329 ал.1 ГПК;
   
6. 
   Вината на преживелия съпруг за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има значение на условие за продължаване на делото за развод от наследниците на починалия в хода на процеса ищец (чл.102 СК). Процесуалните предпоставки за допустимост на това продължение на развод са уредени в чл.327 ГПК.
   

Законът предвижда възможност наследници да встъпят във висящ бракоразводен процес в хода, на който ищецът е починал, но преди това е предявил иск на основание чл. 99 ал. 1 СК. Наследниците могат да встъпят в иска и да трансформират конститутивния иск в положителен установителен иск. Може само ако иска се е основавал на вината на ответника. Съда дава 2 седмичен срок за призоваване към наследяване. Чл.327 ГПК стеснява наследниците по чл.102 – само за низходящи и възходящи.

За да може да се възползваме от хипотезата на чл. 102 СК – искът на ищеца трябва да се основава на вината на преживелия съпруг. Чл.102 са прилага САМО когато иска за развод се основава на вина.

Съдопроизводни действия при развод по исков ред

1)Отпадна изискването за задължително провеждане на помирително с.з., каквото се изискваше до момента. При сега действащата правна уредба не се изисква дори и помирителен срок. Изисква се на I-то с.з. двете страни да се явят лично, като се установи правилото, че при неявяване на ищеца прекратява производството. На I-то с.з. съда има процесуалното задължение да напъти страните към медиация или друг способ (чл,321 ал.2 ГПК).

Медиацията е доброволна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която едно 3-то лице (медиатор) подпомага страните да достигнат до споразумение. Това производство приключва със споразумение, чиято форма и съдържание се определя от страните. Ако страните заявят в съда, че пристъпват към медиация, съдът постановява определение за спиране на делото. Всяка от страните може да поиска възобновяване на делото в 6 мес. преклузивен срок.

Когато се постигне споразумение страните са изправени пред 2 възможности:

А) то да се представи пред съда и да е като основание за прекратяване на делото;

Б) на база на това споразумение, ако то удовлетворява чл.101 СК да минат като развод по взаимно съгласие – т.е. сменя се типа производство от такова по чл.99 СК към производство по чл.101 СК, съгласно чл.321 ал.5 ГПК.

Ако страните не постигнат споразумение чрез медиация или друг способ – производството пред съда продължава като развод по исков ред.

2)Винаги за исковия процес трябва да се предявят всички основания за ДНРБ – чл.322 ал.1 изр.2 ГПК – процесуална консумпция на брачните искове.

С процесуалната консумпция на основанията за ДНРБ се получава погасяване на непрядевените искове.

3)Широка допустимост на обективно съединяване на броя искове помежду им, както и задължителното обективно съединяване на брачните искове и на небрачните такива – за упражняване на родителски права, за лични отношения, за издръжка, за фамилно име и др.

4)Възможност за назначаване на привременни мерки по чл.323ГПК – най – често се отнасят за издръжката, за ползването на семейното жилище когато съвместно обитаване е невъзможно и др.

Винаги е съществувало и едно разпореждане на чл.320 ГПК – специфично основание за спиране на производство при брачни дела по искане на съпругата, ако тя е бременна, до навършване на 12 месечна възраст на детето – важи само за ИСКОВИЯ БРАЧЕН ПРОЦЕС.

Втората форма на развод. Изисквания за допускане на развод по взаимно съгласие са наличие на 3 кумулативни причини:

1. 
   Да има съгласие за развод постигнато между двете страни, което да отговаря на условията на чл.100 ал.1 СК;
   
2. 
   Да е спазен законния срок на чл.100 ал.2 СК;
   
3. 
   Съпрузите да предоставят споразумение относно последиците от развода, посочени в чл.100 ал.1 СК и да отговаря за изискването защита интересите на детето и да не противоречи на закона и морала;
   

– трябва да е израз на осъзнато нежелание за брак;

- съда трябва да се убеди, че волята за развод е твърда, непоколебима, окончателна и премислена;

- и двамата трябва да са единодушни, че желаят прекратяване на брака;

- съгласието на съпрузите трябва да е изразено лично;

Развод по исков ред чрез пълномощник може, но развод по взаимно съгласие чрез пълномощник не може.

Съгласието се дава минимум 2 или 3 пъти: подписва се молбата; на I с.з.; ако съда отложи с.з. по чл.330 ГПК;

ВАЖНО относно съдържанието на споразумението по чл. 100 ал.1 СК – ТП на ВС №5/1978г. и ТР на ОСГК на ВС №60/1987г.
За да се допусне развод съда трябва да се увери, че споразумението:

• 
  е пълно;
  
• 
  защитава добре интересите на децата;
  
• 
  не противоречи на закона и морала;
  

Допустимо ли е след влизане в сила на съдебното решение за постановяване развода по взаимно съгласие, страните да пререшават въпроси, които са регламентирали в споразумението по чл.101 ал.1 и чл.99 ал.3? – Закона урежда диференцирано въпроса - за част от въпросите – не може, а за част от тях – да.

1. По въпросите относно отношенията между съпрузи – лични и имуществени не подлежат на преразглеждане. Те са окончателно и безвъзвратно решени – не може да се променя размера на квотата на бившия съпруг от имуществата. При прекратяване на брака дяловете са равни. В едногодишен срок може да се иска от единия съпруг с конститутивен иск съдът да реши (28 ал. 3 СК) и да определи по-голям дял.

Силата на присъдено нещо преклудира възможността да се пререшават тези въпроси. Съдебното решение в случая одобрява споразумението и така разпростира върху него силата на присъдено нещо.

2. По въпросите, свързани с упражняване на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца; с издръжката на децата; косвено въпроса свързан с ползването на семейното жилище; издръжка между бивши съпрузи – подлежат на преразглеждане. Правното основание за допустимостта на тези искове за изменение на уговорени със споразумение мерки лежи в чл. 101 ал. 3 във връзка с чл. 86 СК.

Възможността по чл.28 ал.3 СК – за по голям дял от имуществото за единия съпруг, в срока на чл.30 (1 год. от прекратяване на брака) – не може да се приложи когато има подписано споразумение.

В брачните искове попадат и исковете за унищожаване на брак, защото не се допуска извънсъдебно унищожаване.

За унищожаване на брак говорим при порок в самия правопораждащ фактически състав. Този порок съставлява основание за биологично разкъсване на брачната връзка. В този смисъл на основание на чл.94 СК, унищожаването на брака е въздигнато в 1 от способите за прекратяване на брака, наред със смъртта и развода. Докато при смъртта брачната връзка се прекратява автоматично, то при развода и унищожаването на брака – има влязло в сила съдебно решение и разкъсване на брачната връзка.

Разликата между развод и унищожение на брака: основанието за развод е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, а при унищожаването на брака – при самото сключване на брака са били нарушени условията за сключването му. Докато основанията за развод са такива, които възникват post factum, то основанията за унищожаване на брака – трябва да са налице винаги към момента на сключване на брака.

При нищожния брак изобщо липсва брачна връзка, докато при унищожаемия – съществува такава и на нея може да се позовем след произнасяне на съда – чл.96 ал.2. Брак НЕ МОЖЕ да се унищожи с възражение, а САМО по исков ред.

Понятието ‘недействителност’ не може да се пренесе в СП, защото брака не е сделка. Няма ‘нищожен брак’, това е когато е сключен пред неправоимащо лице или в църковно право. Нищожните бракове могат да бъдат валидизирани само със закон. Нищожния брак по никакъв начин не може да се санира.

Има само: унищожаем брак

несъществуващ брак

Унищожаемия брак се предявява пред съд с специален иск по чл.318 ГПК. Недопустимо е унищожаем брак да се предяви с възражение.

Легитимацията по искове за унищожаем брак е уредена в основанията на чл.97 СК, в 3 хипотези:

Наличие на забранена степен на родство;

Наличие на кръвно родство или осоновяване;

3 хипотеза: Бигамия - тук иска може да се предяви от всеки от 2-та съпрузи + прокурор и от съпруг от предходен брак;

Искът за унищожаване на брака НЕ МОЖЕ да се иска при починал съпруг, защото брака вече е прекратен с факта на смърт. Освен в хипотезата на чл.97 ал.4 – при двубрачие, прокурорът може да предяви иск (който вече няма да е конститутивен, а ще е установителен) и ще иска със СПН да установи двубрачие, като основание за унищожаване на брака – хипотеза с която се допуска след прекратяване на брака, той да се унищожи.

1. 
   автоматично, ipso jure с изтичането на определен преклузивен срок;
   

1 год. срок – при сключване на брака под заплаха (чл.97 ал.1 т.1);

6 мес. срок – от вдигане на запрещението, респ. от датата на оздравяване (чл.97 ал.2);

2. 
   с факта на отпадане на причината, породила унищожаемостта на брака;
   

С прекратяване на бигамния брак или на предходния (наличен) брак – чл.97 ал.5;

При двубрачие закона не поставя преклузивен срок за унищожаване на брака. Той е постоянно унищожаем и всеки съпруг е заложник на другия, както и 2-та са заложници на 3-я съпруг и на прокурора;

3. 
   заздравяване в следствие на странично обстоятелство, несвързано с съществуващия порок
   

Раждане на дете от унищожаемия брак – чл.97 ал.1 т.5;

4. 
   закона въобще не допуска заздравяване – брака си е безсрочно и пожизнено унищожаем – брак сключен в нарушение на забраните за кръвно родство;
   

А) Непълнолетие – нарушение на разпоредбата на чл.12 СК – сключен с лице ненавършило 18г. и неполучило разрешение от председателя на РС.

Искът за унищожаване на брака би могъл да се предяви само от непълнолетния съпруг, като за това не се нуждае от попечителско съдействие.

Унищожаемия поради непълнолетие брак се санира само в 2 случая: при изтичане на 6 мес.срок от пълнолетието и при наличие на бременност или дете от брака.

Б) Двубрачие - нарушение на разпоредбата на чл.13 СК – сключен с лице, което е свързано с друг брак. Съображенията са свързани с изискването за моногамия.

Унищожаемостта е обусловена от обективния факт на двубрачието. Добросъвестността на партньорите е без значение.

Искът за унищожаване на брака може да бъде предявен от всеки от съпрузите, от прокурор или от съпруг по първия брак. Предявяването на иска не е ограничено със срок.

Заздравяване тук настъпва САМО при предпоставката, че прекратяването на първия брак, изпреварва прекратяването на втория.

В) Болест - нарушение на разпоредбата на чл.13 ал.1 т.2 и 3 СК – болестта трябва да е 1 – обуславяща пълно запрещение или 2 – създаваща сериозна опасност за съпруга и поколението; Мотива тук е, че подобен брак не може да изпълни своето предназначение.

Искът за унищожаване на брака може да бъде предявен от всеки от съпрузите и от прокурора.

Оздравяването на съпруга санира брака. За да е унищожаем брака болестта трябва да е била налична при сключването на брака и при унищожаването му. Ако болестта не е била налична при сключване на брак, а се е появила по – късно – брака може да се прекрати само чрез развод.

В случай на болест, обуславяща пълно запрещение – искът може да се предяви в 6 мес. срок от оздравяването или отменянето на запрещението. (чл.97 ал.2)

Г) Родство - нарушение на разпоредбата на чл.13 ал.2 т.1 и 2 СК – сключен при забранено родство между роднини по права линия, между братя и сестри; между роднини по съребрена линия от III и IV степен – съображенията са биологични и нравствени.

Искът за унищожаване на брака може да бъде предявен от всеки от съпрузите и от прокурора.

Този брак е безусловно и безсрочно прекратяем.

Д) Осиновяване - нарушение на разпоредбата на чл.13 ал.2 т.1 и 2 СК – ако е сключен между лица при които основяването създава отношения като при роднини по права линия и при брат и сестра.

‘непълното осиновяване’ – създава ПО само между осиновител и осиновен, заедно с низходящите му роднини. Унищожаем би бил бракът само между тези лица, в качеството им на роднини по права линия. Брак между осиновен (негов низходящ) и възходящ роднина на осиновителя би бил допустим и редовен.

‘пълно осиновяване’ – създава ПО между осиновения, заедно с низходящите му и осиновителя и всички негови роднини. Важат общите правила като при родство. Редовен обаче би бил брак между осиновения и брата (сестрата) на осиновителя; както и между осиновения и детето на брата (сестрата) на осиновителя.

Искът за унищожаване на брака може да бъде предявен от всеки от съпрузите и от прокурора.

Е) Принуда - нарушение на разпоредбата на чл.96 ал.1 т.2 СК – принудата е порок във волята на встъпващите в брак, което е довело до отсъствие на свободна воля. Белези на принудата са:

• 
  Принудата трябва да е физическа (защото при физическата принуда изобщо липсва воля, докато при психическата принуда има воля но тя е опорочена);
  
• 
  Има се предвид мотивиране за встъпване в брак чрез внушаване на страх от предстояща вреда или злина;
  
• 
  Особеното е, че лицето трябва да е заплашено от тежка и предстояща опасност;
  
• 
  Обекта на заплахата трябва да не е парично измерима, а да е за здраве, чест и др. неимуществени блага;
  
• 
  Заплахата трябва да е за лицето лично или за негови близки – съпруг, братя, сестри, възходящи и низходящи роднини и роднини по съребрена линия до IV степен; освен това за близки приятели и съседи.
  

Правната последица от унищожаването на брака – чл.98 ал.1 изр.1 – препраща към последиците от развода (чл.102-107СК).

Действието на унищожаването на брака винаги е ex nunc – от сега за в бъдеще.

Унищожаемостта на брака не се влияе от добросъвестността на съпрузите. Добросъвестност означава незнанието на основанието за унищожаемостта на брака и има значение на липса на брачна вина, недобросъвестния съпруг – ще се третира като виновен (чл.98 ал.1 СК).

Процедурата по конститутивния иск е съгласно чл.318 и сл. ГПК.