І. обща част 1в. Предмет, задачи и система на науката за наказателния процес

1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;

2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;

3. да измени първоинстанционната присъда;

4. да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8 и 10 и ал. 4, както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4;

5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 25;

6. да потвърди първоинстанционната присъда.

Отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане

Чл. 335. (1) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:

1. на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник;

2. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.

(2) Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 348, ал. 3, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при новото разглеждане на делото.

(3) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 2 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.

Чл. 334, т.1, вр. Чл. 335 – отмяна и връщане. Тук са две възможности:

1. Връщане на прокурора.

2. Връщане на първоинстанционния съд (ПИС) – чл. 335, ал.1, вр. Чл.338, ал. 3 от НПК.

По принцип идеята е да не се връща на ПИС, защото втората инстанция може да събере сама доказателствата и да запълни всички празноти и грешки (както по фактите, така и по правото). Поради тази причина връщането е силно ограничено.

Чл. 331, ал. 1, т.1 НПК – нарушение, което не е санкционирано от първата инстанция. Това рядко може да се случи (възможността е минимална).

Т. 2 – делото е водено от Ч.Х., но се оказва, че е О.Х – ако ПИС не е констатирала това, иначе щеше да върне жалбата. Това се получава най-често при телесните повреди.

Ал. 2 – препраща към едно от касационните основания (съществени процесуални нарушения. Връщането на ПИС е при формални нарушения на съдоустройствените правила.

Ал. 3 – т.нар. забрана за влошаване положението на подсъдимия (реформацио имрейос).
18. Правомощие на въззивната инсанция да отмени присъдата и да постанови нова присъда.


Отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда

Чл. 336. (1) Въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да:

1. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;

2. осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;

3. оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.

(2) Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител.

Чл. 334, ал.2, вр. Чл. 336 НПК – постановява нова присъда. Присъдата е нова, когато се оправдава или осъжда оправдан или се завишава наказанието. Идеята е, когато се влошава положението на подсъдимия това да става с присъда.

Чл. 336, ал.1 има три хипотези.

Ал.2 – забрана за влошаване положението на подсъдимия.

Когато въззивната инстанция осъди подсъдимия за по-тежко престъпление се получава неравностойно третиране (както при въпроса за ПИС). Тук се намесват функциите на съда и прокурора. На първа инстанция прокурорът е искал подсъдимия да бъде осъден по по-тежкия закон, но ПИС го е осъдил по по-лекия. Второинстанционния съд може да осъди подсъдимия по това, което е искал прокурора, защото се има предвид, че веднъж вече подсъдимият се е защитавал за това обвинение. Когато постановява нова присъда въззивния съд прави това по правилата на първоинстанционното производство.
19. Изменение на присъдата на първата инстанция. Потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Чл. 337 – две възможности – изменението да е позитивно или негативно.

Изменение на първоинстанционната присъда

Чл. 337. (1) Въззивният съд може да:

1. намали наказанието;

2. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;

3. освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;

4. освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от НК.

(2) Когато има съответен протест от прокурора, съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може да:

1. увеличи наказанието;

2. отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.

(3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.

Потвърждаване на присъдата

Чл. 338. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Съдържание на решението на въззивната инстанция

Чл. 339. (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.

(2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.

(3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 305.

Срок за изготвяне и обявяване на решението

Чл. 340. (1) Решението на въззивната инстанция заедно с мотивите се изготвя не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване.

(2) Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.

(2) По реда на тази глава се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в този кодекс.

(3) Всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. 

Срок за подаване на частна жалба и частен протест и на възражения по тях

Чл. 342. (1) Частната жалба и частният протест срещу акт по чл. 341, ал. 2 се подават в седемдневен срок от постановяването му, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен срок от връчването на преписа.

(2) За постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в седемдневен срок от съобщението може да направи възражение.

Чл. 343. Частната жалба и частният протест не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първата или въззивната инстанция постанови друго.

(2) Когато отмени определението, въззивната инстанция решава въпросите по частната жалба и частния протест.

(3) Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата на производството по глава двадесет и първа.

Въззивното обжалване на определения и разпореждания става по реда гл. 22 от НПК. Според механизма на обжалването определенията и разпорежданията на съда биват три категории:

1. Такива, които слагат край на процеса. За тях законодателят е преценил, че са изключително важни и за това те се обжалват по реда за обжалване на присъди – чл. 341, ал.1 от НПК.

2. Такива, чието обжалване само ще усложни и забави процеса и няма да доведат до нещо. За това за тях законодателят не е допуснал те да могат да се обжалват (не може да се обжалва определение да недопускане на доказателства).

3. Тази категория се обжалва по специален ред – на гл. 22.

Обжалването им става с частна жалба или частен протест (при делата от частен характер – по тъжба на пострадалия). Подават се чрез ПИС. Разликата е само в отзивното обжалване. Тук чл. 344 НПК дава възможност на ПИС, постановил атакувания акт сам да го отмени или измени. Ако не иска да го направи, тогава ПИС е длъжен да изпрати материалите на въззивния. От своя страна пък въззивния съд решава въпроса по същество – няма хипотеза на връщане.

1. решенията и новите присъди на апелативния съд, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, и тези по чл. 334, т. 1;

2. новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс;

3. определенията на окръжния и на апелативния съд по чл. 306, ал. 1, постановени в случаите на нова присъда;

4. решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство.

Предели на касационната проверка

Чл. 347. (1) Касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като се произнася в двумесечен срок.

(2) Касационната инстанция отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.

(2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия.

(3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.
26. Подаване на касационна жалба и протест. Съдържание, оттегляне, ред за разглеждане.
Срок и ред за подаване на касационната жалба и протеста

Чл. 350. (1) Жалбата и протестът срещу присъдата на въззивния съд се подават в сроковете по чл. 319, ал. 1.

(2) Жалбата и протестът срещу решението на въззивния съд се подават в петнадесетдневен срок от обявяването му по реда на чл. 340, ал. 2.

(3) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение.

(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.

(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.

(3) Възражение срещу подадена жалба и протест, както и допълнение към тях, може да се направи писмено до даване ход на делото.

(4) Жалбата и протестът се връщат от съдия от въззивния съд, чрез който са подадени, когато:

1. не отговарят на изискванията по ал. 1 и 2, ако в дадения от съдия от въззивния съд седемдневен срок пропускът или несъответствието не е отстранено;

2. не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;

3. не подлежат на разглеждане по касационен ред.

(5) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, който се произнася в закрито заседание.

(2) Защитникът може да оттегли жалбата само със съгласието на осъдения, а повереникът - със съгласието на своя доверител. 

Ред за разглеждане на касационната жалба и протеста

Чл. 353. (1) Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните.

(2) Участието на прокурор е задължително.

(3) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Делото се разглежда в отсъствие на страната, когато не е намерена на посочения от нея адрес.

(4) В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях.

(5) Съдебно следствие не се провежда.

(6) Страните се изслушват по ред, установен от съда.

1. когато е нарушен законът;

2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;

3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.

(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.

(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:

1. е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;

2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;

3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав;

4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението.

(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата.

(5) Наказанието е явно несправедливо, когато:

1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс;

2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.

1. Касация в интерес на закона (правото) – означава проверка от касационната инстанция на делото без основания, срок или конкретно искане по делото. Идеята е, че ВКС по „по-интересни” дела, по които има различна съдебна практика се произнася без да влияе на самите дела, т.е ВКС създава еднакво тълкуване на закона. У нас това е тълкувателната дейност на ВКС. Тази дейност е предмет на конституционното право, не на НПП и за това тук не се разглежда.

2. Касация в интерес на делото – при строго определени основания, срокове и възможности страните да атакуват пред касационна инстанция актовете на ПИС и въззивната инстанция.

У нас в предишните НПК определени актове се изключваха от касационна проверка – престъпления с ниска степен на обществена опасност (леките престъпления, без тези с наказание лишаване от свобода).

Актовете, които подлежат на обжалване са посочени в чл. 346 НПК.

Възможността за многоинстанционно производство не винаги е в интерес на правото и в интерес на правата на гражданите. Обжалването до край не винаги е ефективно, особена, ако няма некякво основание.

Пределите на касационната проверка са посочени в чл. 347 НПК. Тук действа ревизионното начало, т.е. присъдата не се проверява изцяла, а само обжалваната част и обжалваните лица. Присъдата се проверява изцяло, но съдът се произнася само по това, което е посочено в жалбата.

Касационни основания – чл. 348 НПК.

Ал. 1, т. 1 – нарушение на материалния закон – това следва от ал.2 (трябва да се разбира именно че става въпрос за материалния закон), а под закон трябва да се разбира съответния текст от НК, а когато имаме препращане (бланкетна норма)и съответния закон, към който се препраща. Спорен е въпросът, когато има различия с тълкувателно решение на ВКС. Практически щом има решение на ВКС по такъв въпрос съдът го спазва1 но не на законова основа, а чисто практически.

Ал. 1, т. 2 – санкционират се само съществените нарушения (изяснено е преди това), несъществените не се санкционират. Няма точен критерий кое е съществено и кое не е. Съдебната практика казва че нарушението е съществено тогава, когато ако не беше допуснато решението би било различно.

Съществените процесуални нарушения са две групи, като критерий за това деление е преценката на проверяващия съд относно последиците от нарушението:

- абсолютни – тези нарушения винаги опорочават акта на съда – такива са чл. 348, ал.3, т.2, 3 и 4. при т.3 се иска явна несправедливост на наложеното наказание, а не на присъдата.

- относителни процесуални нарушения – тук се преценява до какви последици е довело нарушението – чл. 348, ал.3 т.1 НПК е относително.

И при двете категории има нарушение, но при абсолютните не се продължава напред и акта се отменя, докато при относителните се продължава и се прави тази преценка.

Явната несправедливост е очертана в чл. 345, ал.5, т.1

От чл. 349 нататък се повтарят въззивните правила.

В касационното производство няма съдебно следствие (не се събират доказателства).

1. остави в сила присъдата или решението;

2. отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия;

3. измени присъдата или решението;

4. отмени присъдата или решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.

(2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага да се:

1. намали наказанието;

2. приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;

3. приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;

4. приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;

5. уважи или отхвърли гражданският иск, когато е нарушен законът, или да се увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди или да се прекрати производството по гражданския иск.

(3) Касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага да се:

1. увеличи наказанието;

2. отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;

3. отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.

(4) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 339, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване. Това решение не подлежи на обжалване.

Чл. 354 НПК.

Т.1 – всичко е било наред, няма нарушения;

Т.2 – това са случаите, когато деянието не съставлява престъпление (тук имаме неправилно приложение на материалния закон). В този случай се изисква от ВКС да оправдае подсъдимия и тъй като става дума за ВКС то акта с който става това е решение.

Ал. 2 – изменя присъдата благоприятно за дееца.

Ал. 3 – изменя присъдата неблагоприятно за дееца и връща делото на въззивната инстанция

Ал. 4 – забрана за влошаване положението на подсъдимия

Когато делото се връща, задължително се дават указания, които обаче не влияят върху вътрешното убеждение на „долния” съд.

Задължителни указания на касационната инстанция и условия, при които може да се утежни положението на подсъдимия

Чл. 355. (1) При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно:

1. стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;

2. прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;

3. отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.

(2) Съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия.

(3) Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора, жалба на частния тъжител или на частния обвинител поради искане за осъждане.

Чл. 355 НПК.

Ал. 1 – три групи указания, в които се казва какво е нарушението, а не какво да е решението.

Какво означава забрана за влошаване положението на подсъдимия – този институт е процесуална гаранция на правото на защита и гарантира правото на свободно обжалване, т.е. възможността, когато подсъдимия обжалва да му се влоши положението е невъзможна (гарантира се, че като обжалва подсъдимия няма да влоши своето положение). Тази гаранция е от производните гаранции на правото на защита. Това определя и стадиите, в които се прилага – въззивното и касационното обжалване; при възобновяване на делото забраната не действа.

Влошаването е 4 вида:

- да се осъди оправдан подсъдим;

- да приложим закон за по-тежко наказуемото престъпление;

- да увеличим наказанието;

- да отменим приложението на чл. 64, ал.1 и чл. 66 НК.

Тази забрана обаче не е абсолютна. Положението на подсъдимия може да се влоши, ако има съответен протест на прокурора или частна жалба на частния тъжител.

„Съответен” ще рече, че се иска точно това – влошаване на положението на подсъдимия.

Тази гаранция не действа в стадия на възобновяване на делото. Тук само определени прокурори могат да искат възобновяване, както и задочно осъдения, но при него тази забрана не действа.
30. Привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди, решения и определения.

Актове на съда, които подлежат на изпълнение

(2) Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила от:

1. момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест;

2. момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена;

3. изтичане на срока за обжалването им, когато не е подадена жалба или протест.