млади лекари учиха как да прилагат данните от научни изследвания

150 млади лекари учиха как да прилагат данните от научни изследвания

Млади лекари преминаха курс THE POWER OF EVIDENCE за систематична оценка на надеждността и приложимостта на резултатите от научни публикации на 1 и 2 декември в София.

В обучението се включиха 150 лекари от шест терапевтични области - пулмология, кардиология, неврология, офталмология, дерматология и ревматология. Целта на курса е да обучи участниците как да откриват, тълкуват, оценяват и прилагат резултатите от научни изследвания в областта на здравеопазването. Както и да развие у тях умения, необходими за вземане на клинични решения на основата на наличните научни доказателства.

Водещ лектор бе международно признатият британски експерт д-р Нариндер Госал. Тя притежава солиден опит в обучението на медицински специалисти в умения за критична оценка на научни данни в медицината. Курсът THE POWER OF EVIDENCE се финансира от "Новартис" и е поредната инициатива на компанията в подкрепа на младите лекари за развиване на нови умения у тях. Д-р Госал води редовни курсове във Великобритания, САЩ, Близкия изток, Сингапур, Малайзия, Хонконг, Нова Зеландия и Австралия. През септември 2012 г. в Лондон книгата й The Doctor's Guide to Critical Appraisal (Ръководство на лекаря за критично оценяване) печели голямото отличие в категория "Основи на медицината" в Наградите за книги на медицинска тематика на Британската медицинска асоциация.

www. criticalappraisal.com.

Инвестициите в клинични проучвания продължават да нарастват с всяка изминала година.

По данни за България от 2015 година те възлизат на около 350 милиона щатски долара. Курсът поставя въпроса и за работа с данни от реалната практика, което налага нуждата от нови умения и различен начин на мислене. Работата с данни от реалната практика е въпрос, който стои на дневен ред в нашата здравна система. Той е свързан в голяма степен и с изграждането на инфраструктурата на електронното здравеопазване.

***

Д-р Ралица Кермедчиева, УМБАЛ "Св. Георги , Пловдив:

Живеем в ерата на информационните технологии, които ни предоставят ежедневно огромно количество информация. Казвам ко личество, защото качеството на тази информация не е гарантирано. Ние сами трябва да умеем да отсеем тази информация и да преценим нейната достоверност. Младите лекари са изправени пред много пре дизвикателства по пътя на тяхното изграждане и доказване, като специалисти особено ако се занимават с научна дейност. Много е важно да можем да открием, анализираме и преценим достоверността на информацията, да усвоим новите технологии и да следваме новите тенденции. А най-важното е да успеем да ги приложим в своята клинична практика. Това ще доведе до нашето усъвършенстване като специалисти и до по-добър клиничен подход. Непрекъснато се появяват нови апаратури, техники, медикаменти. Трябва да можем да преценим кое ще бъде най-доброто за конкретния пациент.

Приветствам инициативата на "Новартис" за провеждането на този курс, който обогати моите знания по отношение на тълкуването и оценката на информацията, която получавам не само като лекар в моята практика, но и като член на обществото. Събирането и обработката на , реални данни от клиничната практика е много дълъг и трудоемък процес. Ако данните са достоверни, т.е. коректно събрани, анализирани и оценени, ' биха допринесли за по-точната оценка на заболеваемостта и подобряване на клиничния подход към различните заболявания, изграждане на алгоритми за поведение и лечение. Това ще доведе и до правилното разпределение на финансовите потоци за осъществяване на профилактика, по-точното изчисляване на разходите за лечение в болничната и доболничната помощ, остойностяване на лекарския труд, което е от голямо значение за една стабилна и устойчива здравна система.

***

Понятието big data, или големите данни се свързва с ра ботата с големи масиви от данни и технологичното й обезпечаване. Големи количества данни може да се анализират с помощта i на информационните технологии и да се разкрият различни връзки, които да се използват за категоризация и предвиждане на ха рактеристики или тенденции. Благодарение на компютрите и интернет данните днес са многобройни и сложни по характер и се събират изключително бързо. Най-отчетливите примери за източници на големи данни са социалните мрежи, Google, Amazon, разнообразните мобилни приложения. С помощта на големите данни може да се изградят по-добри здравни профили и да се - предвидят или начертаят подобри модели на индивидуалните пациенти и техните нужди в зависимост от заболяванията им. Големите данни биха спомогнали за по-добрата диагностика и лечение на заболяванията. Пациентите ще се съгласяват да дават данните си за подобни проучвания, защото в бъдеще ще имат лични облаги: ще знаят дали е необходимо да отидат 2, или 5 пъти на лекар, до какво ще доведе определено състояние и какво ще е най-подходящото лечение.

Използването на големите данни ще доведе до по-доброто разбиране на причините за възникване и на пато физиологичните процеси при всяко заболяване. Ще се появят нови профилактични мерки за превенция на заболяванията и ще се оптимизират терапевтичните възможности на съществуващите такива. Благодарение на обработката на големите данни институциите биха били по-ефективни по отношение на прилаганата от тях помощ и икономически показатели.

***

С развитието на виртуалния свят и огромното количество медицинска информация изискванията към и от лекарите се промениха. Динамичността на откритията налага обработване на голям обем данни и критичен поглед върху тях. Така се наложи методът на медицината, базирана на доказателства (МБД). В най-широк смисъл тя представлява интегриране на научни методи в ежедневната практика на лекаря. При изгражда нето на индивидуален подход към пациента се взема предвид не само личната експертиза на лекаря, но и най-съвременните резултати от научни проучвания в международно признати научни издания.

От страна на пациентите възникват все повече въпроси, свързани с ползите и времетраенето на предлаганата терапия, очакваните нежелани лекарствени реакции, качеството на живот, както и с икономическия фактор.

Според МБД лекарят е водещата фигура при взимането на решения за здравето на пациентите му и негова е задачата да пресее релевантната за конкретния случай информация от огромното количество световна медицинска литература.

Свикнали сме изразът "фалшиви новини" да се използва във връзка с политически събития. Но неговата употреба се разширява и в други области, включително и в медицината - така наречените фалшиви научни публикации. Лекторът на курса д-р Нариндер Госал обърна внимание на нуждата от критичен подход при обработването на информация от клинични проучвания. Даден бе пример с публикация относно връзката между приложението на тройната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола и развитието на аутизъм от 1998 г. в световно признатото медицинско списание "Лансет". Тя доведе до световна медийна сензация и до раз пространяване на страх сред родителите от ваксинация. В началото никой не обърна внимание на дизайна и начина, по който е проведено това проучване, и на малкия брой участници - само 12.

Вследствие на тази дезинформация през 2008 и 2009 г. бяха регистрирани епидемиологични огнища от морбили от здравните власти във Великобритания, САЩ и Канада. Въпреки че официално неколкократно бе отречена връзка с ваксината, ехото от тази фалшива новина отеква 2 десетилетия. Затова е важно съвременният лекар да бъде добре обучен как да селектира медицинската информация, каква част от нея и по-какъв начин да бъде предадена на пациента.