Книга одитна политика: поуки от кризата

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

COM(2010) 561 окончателен

1. Въведение Error: Reference source not found

2. Роля на одитора Error: Reference source not found

2.1. Информиране на заинтересованите страни от одитора Error: Reference source not found

2.2. Международни одиторски стандарти (МОС) Error: Reference source not found

3. Управление и независимост на одиторските дружества Error: Reference source not found

4. Надзор Error: Reference source not found

5. Концентрация и пазарна структура Error: Reference source not found

6. Създаване на европейски пазар Error: Reference source not found

7. Опростяване: малки и средни предприятия и малки и средни одиторски дружества Error: Reference source not found

7.1. Малки и средни предприятия (МСП) Error: Reference source not found

7.2. Малки и средни одиторски дружества (МСОД) Error: Reference source not found

8. Международно сътрудничество Error: Reference source not found

9. Следващи етапи Error: Reference source not found

1.Въведение

Комисията възнамерява да бъде водещата страна на международно равнище в този дебат в тясно сътрудничество с партньорите си от Съвета за финансова стабилност и Г-20. Одитът, наравно с надзора и корпоративното управление, следва да бъде ключов фактор за финансовата стабилност, тъй като той е лакмусът за финансовата жизнеспособност на бизнеса. Одиторските преценки би трябвало да способстват за намаляване на риска от предоставянето на отчети, които съдържат неточности, отклонения и несъответствия, и оттам — на цената на евентуален фалит, която би била за сметка на акционерите и обществеността. Професионално проведеният одит е от първостепенно значение за възстановяването на доверието на инвеститорите, тъй като той увеличава тяхната защита, като същевременно намалява капиталовите разходи за дружествата.

В тази връзка е необходимо да се изтъкне съществената роля на одитора, както и поверената им от закона функция да провеждат задължителни одити. Тази функция е в отговор на обществената им роля да предоставят становище относно достоверността и точността на финансовите отчети на одитираните субекти. Поради това независимостта на одиторите би следвало да представлява крайъгълният камък на одитната сфера. Време е да се разгледа действителното изпълнение на този предоставен от обществото мандат. Някои заинтересовани страни изразиха загриженост^{3 4} относно значението на одитите в днешната бизнес среда. Други могат трудно да си обясняват факта, че финансовите отчети на дадено дружество, намиращо се в затруднено финансово положение, биха могли да предполагат наличие на „разумност“ и „стабилност“. Вероятността тези заинтересовани страни да не са наясно с ограниченията при одита (същественост, начини на получаване на извадка, роля на одитора в установяването на измама и отговорност на ръководството) е допълнителен фактор за пораждането на разминаване в очакванията. В тази връзка Комисията смята за належащ задълбочен дебат за необходимите действия, които да превърнат както одиторските доклади, така и финансовите отчети в надежден и подходящ източник на информация.

В по-широк структурен план Комисията отбелязва, че процесът на консолидация през последните две десетилетия допълнително е увеличил размера на големите дружества. След като Arthur Andersen преустанови дейността си, в света останаха няколко такива транснационални дружества, като броят на по-малките одиторски дружества, способни да проведат одит на големи организации със сложна структура, е дори още по-ограничен. Ако някое от тези транснационални дружества рухне, това би могло да има неблагоприятен ефект не само върху одитираната финансова информация за най-големите корпорации, а и върху инвеститорското доверие, в резултат на което би могла да бъде заплашена стабилността на цялата финансова система. Всяко едно от тези транснационални дружества може следователно да се сметне за достигнало мащаби от системно значение⁵. Както при големите институции от финансовия сектор, тук също е необходимо да се търсят начини за намаляване на риска.

Друго важно съображение е дали на което и да е одиторско дружество следва да бъде позволено да достигне такова значение, че преустановяването на дейността му да представлява сериозна заплаха за стабилността на пазара. Въпреки похвалните усилия на големите предприятия за минимизиране на риска от фалит, основният въпрос за това дали тези дружества, твърде големи, за да бъдат оставени да фалират, биха могли да породят морален риск продължава да буди загриженост. Поради това, както и за запазването на съгласуваност с подхода по отношение на банковия сектор, за такива дружества от системно значение следва да се разгледат на проактивна основа понятия като „организирана ликвидация“, включително изготвени от дружествата индивидуални планове за надлежното ѝ уреждане („living will“).

Комисията е на становище, че приемствеността в предоставянето на одиторски услуги за големите корпорации е ключов фактор за финансовата стабилност⁶. В тази връзка е необходимо допълнително разглеждане на възможностите за увеличаване на капацитета на дружествата, които не са от системно значение, както и аргументите „за“ и „против“ „орязване“ или „преструктуриране“ на останалите. Комисията също така възнамерява да анализира начините за намаляване на съществуващите пречки пред навлизането на нови участници на пазара на одиторски услуги, включително дискусия относно действащите правила на собственост и модели на партньорство, използвани от повечето одиторски дружества.

Всяка пазарна конфигурация следва да бъде придружавана от ефективна надзорна система, напълно независима от одиторския сектор. Не трябва да се допуска преструктурирането на световните мрежи да доведе до пропуски в надзора или до липса на такъв.

По-тясното съгласуване на правилата би могло да бъде основа на реално действащ единен пазар на одиторските услуги, а създаването на „европейски паспорт“ за одиторите би им позволило да предоставят услуги на европейско равнище.

В този контекст Комисията възнамерява да лансира дебат за ролята на одитора, управлението и независимостта на одиторските дружества, надзора на одиторите, конфигурацията на пазара на одиторски услуги, създаването на единен пазар за предоставянето на одиторски услуги, опростяването на правилата за малките и средни предприятия (МСП) и малките и средни одиторски дружества (МСОД), както и за международното сътрудничество за надзор върху световните одиторски мрежи. Комисията представя настоящата Зелена книга като част от цялостния си подход, включващ и други инициативи в контекста на финансовата стабилност. За нея допринесоха резултатите от по-раншни проучвания и допитвания по тези въпроси, проведени от Комисията. Редица въпроси във връзка с одитирането на финансовите институции например се разглеждат в Зелената книга от 2 юни 2010 г. относно корпоративното управление във финансовите институции и политиката на възнаграждения⁷. Стремежът на настоящата Зелена книга е да обхване одитирането по цялостен начин, като така тя е стъпка напред в сравнение със Зелената книга относно корпоративното управление. При оценяването на отговорите на настоящата Зелена книга ще бъдат взети предвид и тези, получени в областта на одита в резултат на Зелената книга относно корпоративното управление.

Комисията подчертава необходимостта от диференциран и моделиран подход, съответстващ на големината на одитираното и одитиращото дружество и приспособен към нея; тя ще се стреми да структурира съобразно това всяко евентуално предложение, което би направила вследствие на настоящата Зелена книга. Това, което изглежда необходимо за големите дружества от системно значение, може да не е подходящо за други дружества, чиито ценни книжа се търгуват на регулираните пазари, за МСП или за МСОД. Всяка мярка, която Комисията би предложила в резултат на настоящото допитване, ще бъде подчинена на принципите за по-добро регулиране и ще съдържа в частност анализи на разходите и ползите и оценки на въздействието.

Комисията активно ще търси да получи коментари от възможно най-много заинтересовани страни (инвеститори, заемодатели, ръководни екипи, служители, държавни органи, одитори, данъчни власти, агенции за кредитен рейтинг, финансови анализатори, регулаторни структури, търговски контрагенти и МСП).

Допитване на широка основа ще позволи на Комисията да прецени взаимодействието на различните разглеждани мерки при запазване на целта за финансова стабилност. Допитването ще бъде от полза за Комисията и при приспособяването на интензивността на евентуалните бъдещи мерки към размера и същността на въпросните дружества. Комисията ще поръча и външно проучване за оценка на приложението и въздействието на действащите правила, както и за събиране на допълнителни данни за структурата на пазара на одиторски услуги. Резултатите от това проучване ще бъдат готови през 2011 г.

1. 
   Имате ли общи забележки по подхода и целите на настоящата Зелена книга?
   
2. 
   Смятате ли, че има нужда от преформулиране на обществената роля на одита по отношение на достоверността на финансовите отчети?
   
3. 
   Смятате ли, че общото равнище на качество на одиторските услуги може да бъде повишено?