Курс на чудесата текст foundation for inner peace

1. Не съществува такова място, време или състояние, в което да отсъства Бог. ²Няма от какво да се страхуваш. ³Бездната е не­що немислимо в Целостта, която Му принадлежи. ⁴Компро­мисът, който би представлявала дори и най-незначителната бездна в Неговата вечна Любов, е напълно невъзможен. ⁵Защо­то той би означавал, че Неговата Любов може да таи макар и намек за омраза, Неговата доброта понякога да се обръща в омраза, а Неговото вечно търпение да не издържи в някои слу­чаи. ⁶Ти вярваш на всичко това, ако виждаш бездна помежду себе си и своя брат. ⁷Как тогава можеш да вярваш на Бога? ⁸Та в такъв случай Той не е верен на Своята Любов. ⁹Ето защо, вни­мавай - не Го допускай прекалено близо и остави известно пространство помежду себе си и Неговата Любов, през което да можеш да избягаш, ако се наложи.

2. Това е ясна проява на страха от Бога. ²Защото любовта е на­истина измамна за онези, които се страхуват, а омразата нико­га не е много далеч. ³Всеки, който мрази, изпитва просто страх от любовта и следователно изпитва страх от Бога. ⁴Сигурно е, че той не знае какво означава любов. ⁵Бои се да обича и обича да изпитва омраза и затова мисли, че любовта е страшна и ом­разата е любов. ⁶Това са последиците, до които води незначителната бездна за онези, които я таят в сърцата си и си мислят, че в нея е тяхното спасение и надежда.

3. Страхът от Бога! ²Най-голямата пречка, която трябва да се Преодолее, за да се постигне вътрешен мир, не е премахната. ³Останалите са преодолени, но тази все още остава, за да ти прегражда пътя и да прави прехода към светлината мрачен и прашен, гибелен и безнадежден. ⁴Ти си решил, че твоят брат ти е враг. ⁵Понякога е приятел, ако различните ви интереси пра­вят възможно приятелството за известно време. ⁶Но непремен­но трябва да се остави известно пространство помежду ви в слу­чаи, че той се превърне във враг. 7Позволиш ли му да се приближи, трябва веднага да отстъпиш назад; ако ти се приближиш, той нa мига се отдръпва. ⁸Едно предпазливо приятелство, ограничено в мащаба и размерите си - такъв е договорът, който си сключил с него. ⁹По такъв начин двамата с брат ти сте сключили пакт, в който разделението е неприкосновена клауза. ¹⁰Нарушаването й се приема за недопустимо нарушаване на договора.

4. Бездната помежду теб и твоя брат не е само пространство между две отделни тела. ²Тя създава впечатлението, че разделя едно съзнание от друго. ³Тя е символът на обещание, което сте си дали, да се срещнете, когато решите, и да стоите разделени дотогава, докогато ти и той предпочетете отново да се срещне те. ⁴Тогава телата ви привидно влизат в съприкосновение и от белязват мястото, където да се срещнат. ⁵Но винаги за двама ви е възможно да тръгнете по различни пътища. ⁶Съгласно „правото" да бъдете разделени, двамата с него ще се срещате поня кога и ще се разделяте в други периоди, които наистина тe предпазват от „жертвата" на любовта. ⁷Тялото те спасява, позволявайки ти да избегнеш пълната жертва, давайки ти време да изградиш отново собственото си аз, което според убежденията ти се смалява, когато двамата с брат ти се срещнете.

5. Тялото не може да отдели твоето съзнание от това на твоя брат, ако сам не поискаш то да стане причина за разделение и за видима дистанция между теб и него. ²Така придаваш на тялото способност, която не му е присъща. ³И в това се състои неговата власт над теб. ⁴Защото сега си мислиш, че тялото определя кога да се срещнете с твоя брат и ограничава cnocoбността ти да бъдеш съпричастен на неговото съзнание. ⁵Сега то се разпорежда с това къде да идеш и как да стигнеш до там, какво е приемливо да предприемеш и с какво не можеш да се справиш. ⁶То ти диктува какво можеш да си позволиш без заплаха за неговото здраве и какво ще то претовари и поболее. ⁷"Вътрешно присъщата му" слабост ограничава твоите действия и поставя ограничения върху твоята цел, правейки те слаб да я осъществиш.

6. Тялото може да служи на всичко това, ако ти го поискаш от него. ²То допуска ограничено удовлетворение от „любовта", а между тези периоди - от омразата. ³То ще ти налага кога да „обичаш" и кога да се сгушиш за по-голяма сигурност в страха. ⁴Ще бъде болно, защото ти не знаеш какво означава любов. ⁵И затова погрешно ще се отнасяш към всяко обстоятелство и всеки човек, когото срещнеш, виждайки във всичко чужда на себе си цел.

7. Не е любовта, която се стреми към жертва. ²Но страха изисква жертвата на любовта, защото в присъствието на любовта страхът не може да съществува. ³За да се поддържа омразата трябва дa има cтpax от любовта; страх, който понякога се появя­ва, а понякога изчезва. ⁴Така любовта се възприема като измам­на, защото привидно идва и изчезва съвсем непоследователно и не ти предлага никаква стабилност. ⁵Ти не разбираш колко ог­раничена и безсилна е твоята вярност и колко често си искал любовта да те напусне и да те остави сам в „мир" и тишина.

8. Тялото, което е невинно, защото няма свои цели, се превръ­ща в оправдание за теб, заради различните твои намерения, които му налагаш. ²У теб предизвиква страх не само неговата слабост, а фактът, че то не е нито силно, нито слабо. ³Искаш ли да узнаеш, че нищо не стои помежду теб и твоя брат? ⁴Искаш ли да узнаеш, че не съществува пропаст, зад която да се скри­еш? ⁵Онези, които научат, че техният спасител вече не им е враг, изпитват шок. ⁶Събужда се подозрителност у човек, кога­то узнае, че тялото е нереално. ⁷И има нотки на мним страх, свързани с щастливата вест, че „Бог е Любов".

9. Въпреки това, когато бездната изчезне, остава само вечен мир. ²Нищо повече и нищо по-малко. ³Без страх от Бога, какво може да те принуди да Го напуснеш? ⁴Какви дрънкулки или играчки биха могли да те задържат дори и само миг повече в пропастта, откъснат от Неговата Любов? ⁵Нима ще допуснеш тялото да каже „не" на Небесния зов, ако не се страхуваше, че ще загубиш своя аз, когато намериш Бог? ⁶Но може ли твоят аз да се загуби, когато всъщност се е намерил?

1. Защо когато постигнеш своята свобода, ти не възприемаш това като освобождение от страданието? ²И защо не привет­стваш истината, вместо да я считаш за враг? ³Защо една лесна пътека, с маркировка, която е невъзможно да се сгреши, изг­лежда трънлива, канариста и твърде трудна за изкачване? ⁴Дали това не е защото гледаш на нея като на път към ада, вместо на един простичък път, който не предполага жертва или загу­ба и който извежда към Небесното Царство, при Бога? ⁵Дока­то не осъзнаеш, че не се отказваш от нищо, докато не разбе­реш, че тук няма никаква загуба, ти все ще изпитваш известно съжаление за пътя, който си избрал. ⁶И няма да видиш множеството придобивки, които ти предоставя този избор. ⁷Но дори и да не ги виждаш, те съществуват. ⁸Причината е дала резултат и те са там, където е проникнала тяхната причина.

2. Ти си приел каузата на изцелението и трябва да си получил изцеление. ²А щом си изцелен, силата да лекуваш също ти принадлежи. ³Чудото не е нещо обособено, което се случва изведнъж, като последица без причина. ⁴Нито е причина само по себе си. ⁵Но то е там, където е неговата причина. ⁶Така че, макар и да не се възприема още, то вече е породено. ⁷И резул­татите му са налице, макар и да не се виждат още. ⁸Вгледай се дълбоко в себе си и няма да видиш причина за съжаление, а всъщност за голяма радост и надежда за мир.

3. Безнадеждно е да се опитваш да намериш мир на бойното поле. ²Напразно е да търсиш избавление от греха и болката посредством онова, което е създадено с цел да поддържа греха и болката. ³Защото болката и грехът са една и съща илюзия, също както едно и също са омразата и страхът, агресията и вината. ⁴Когато са без причина, техните следствия изчезват, а там, където тях ги няма, неминуемо идва любовта. ⁵Защо не ликуваш? ⁶Освободил си се от болката и болестта, от нещастието и загубата и от всички последици на омразата и агресията. ⁷Болката е престанала да бъде твой приятел и вината твой бог и ти радостно ще посрещнеш последиците на любовта.

4. Твоят Гост е дошъл наистина. ²Ти Го покани и Той дойде. ³Не си чул, кога е дошъл, защото не си бил напълно готов да Го посрещнеш. ⁴И все пак, заедно с Него са дошли и Неговите дарове. ⁵Той ги е положил в краката ти и само иска да ги видиш и да ги приемеш като свои. ⁶Той има нужда да Му помогнеш и да ги раздадеш на всички, които вървят разделени един от друг, убедени, че са отчуждени и самотни. ⁷Те ще се изцелят, когато приемеш своите дарове, защото твоят Гост ще посрещне всеки, чиито стъпки са докоснали свещената земя, върху която стоиш и където са положени Неговите дарове.

5. Ти сега не виждаш колко много можеш да дадеш, заради всичко онова, което си получил. ²Но Този, Който е влязъл, само чака да дойдеш там, където си Го поканил. ³Няма друго място където Той може да намери Своя домакин и да се срещне c Hего. ⁴И никъде другаде не могат да се придобият Неговите дарове на мир и радост и цялото щастие, което носи Негово Присъствие. ⁵Защото те са там, където е Той, Който ги е донесъл със Себе Си, за да станат твои. ⁶Ти не можеш да видиш своя Гост, но можеш да видиш даровете, които е донесъл. ⁷А когато ги погледнеш, ще повярваш в Неговото Присъствие. ⁸Защото онова, което сега можеш да сториш, не е възможно да стане без любовта и благодатта, която има Неговото Присъствие.

6. Такова е обещанието на живия Бог - да има Неговият Син живот и всичко живо да бъде част от него и нищо друго да няма живот. ²Онова, на което ти си дал „живот", то не е живо и символизира само желанието ти да живееш откъснат от живота, жив в смъртта, да смяташ за живот смъртта, а живота за смърт. ³Тук следва объркване след объркване, защото този свят се основава върху объркването и няма нищо друго, върху което да се гради. ⁴Основата му е неизменна, макар че привидно се променя непрестанно. ⁵Но какво друго е това, ако не същно­стта на объркването? ⁶Стабилност за хора, които са объркани, е нищо незначещо понятие и промяната се превръща в закона, Върху който основават живота си.

7. Тялото не се променя. ²То представлява по-големия сън, че е възможна промяната. ³Да промениш означава да постигнеш състояние, в което не си се намирал по-рано. ⁴Не може да има промяна в безсмъртието и Небето не познава такава промяна. ⁵Но тук, на земята, промяната може да има двуяка цел, защото би могла да учи на противоположни неща. ⁶И те са отраже­ние на учителя, който ги преподава. ⁷Тялото може привидно да се променя с времето, взависимост от здраве или болест, както и със събитията, които видимо го променят. ⁸Ho това оз­начава само, че съзнанието остава неизменно в своите убежде­ния за предназначението на тялото.

8. Болестта е изискване тялото да бъде нещо, което не е. ²Това, че то само по себе си е нищо, е гаранция, че то не може да бъде болно. ³Идеята на болестта е заложена в твоето изискване тялото да бъде нещо повече. ⁴Защото това предполага изиск­ването Бог да бъде по-малко от Онова, което е вдействителност. ⁵Какво тогава става с теб, щом от теб се изисква жертва? ⁶Защото Му се казва, че една част от Него вече не Му принад­лежи. ⁷Той трябва да пожертва твоето аз и чрез Неговата жерт­ва ти се уголемяваш, а Той се смалява, вследствие на твоята за­губа. ⁸И онова, което се е откъснало от Него, става твой бог, който те пази да не бъдеш част от Него.

9. Тялото, от което се иска да бъде бог, ще стане обект на агресия, защото не става ясно, че то е нищо само по себе си. ²Така то привидно се явява нещо, което притежава сила. ³В качеството си на нещо, то се възприема и мисли така, сякаш може да чувства и действа и да те държи като затворник. ⁴И то може да не успee да бъде онова, което си искал от него да бъде. ⁵И ти ще го намразиш заради неговата незначителност, без да си даваш сметка, че провалът не се дължи на факта, че то не е това, което би трябвало да бъде, а на факта, че не успяваш да разбереш, че е ни що. ⁶Но твоето cnaceние се състои в това, че тялото е нищото, oт което можеш да избягаш.

10. В качеството си на „нещо", от тялото се иска да бъде враг на Бога, замествайки Неговата същност с незначителност, ограниченост и отчаяние. ²Ти почиташ загубата на Бога, когато се отнасяш към тялото като към нещо, което обичаш или нещо което мразиш. ³Защото ако Той е сумата от всичко, тогава онова, което не е в Нето, не съществува и Неговото осъществяване за тялото е свеждането му до нищо. ⁴Твоят спасител не е мъртъв, нито обитава онова, което е изградено като храм на смъртта. ⁵Той живее в Бога и това го прави твой спасител и само това. ⁶Това, че неговото тяло е нищо, освобождава твоето тяло от болест и смърт. ⁷Защото каквото е твое, не може да бъде по-малко или по-голямо от онова, което е негово.

III. Божиите свидетели

1. Не заклеймявай своя спасител, затова че смята себе си за тяло. ²Защото отвъд сънищата е неговата реалност. ³Но той трябва да научи първо, че е спасител, преди да си спомни своята същност. ⁴И трябва да спаси всеки, който е готов да бъде спасен. ⁵Неговото щастие зависи от това да те спаси. ⁶Защото кой е спасител, ако не този, който дава спасение? ⁷Така той узнава че спасението му принадлежи, за да може да го дарява. ⁸Ако не даде, той няма да знае, че има, защото даването е доказателство за имане. ⁹Само онези, които си мислят, че Бог се смалява поради тяхната сила, не биха могли да разберат това. ¹⁰Защото кой може да даде, ако не притежава и кой може да загуби като даде нещо, което чрез даването му само се умножава?

2. Нима мислиш, че Отец е загубил Себе Си, когато те е сьтворил? ²Нима Му е отнета силата, защото е споделил Своята Любов? ³Нима Той става незавършен чрез твоето съвършенство? ⁴Или си може би доказателството за Неговото съвършенство и завършеност? ⁵Не Му отказвай да бъдеш Негов свидетел в съня, който Неговият Син е предпочел пред своята реалност. ⁶Той трябва да бъде спасител от съня, който е предизвикал, за да се избави сам от него. ⁷Трябва да види някого не като тяло, а като единен с него, без стената, която този свят е издигнал, за да държи в разделение всички живи същества, които не знаят, че са живи.

3. В съня, свързан с телата и смъртта, има все пак една тема, oтнасяща се до истината; може би пе повече от искрица, пролясък светлина, сътворен в мрака, където Бог продължава дa свети. ²Ти не можеш сам да се пробудиш. ³Но можеш да позволиш да те пробудят. ⁴Можеш да пренебрегнеш съня на своя брат. ⁵Толкова съвършено можеш да му простиш неговите Илюзии, че той се превръща в твой спасител от сънищата. ⁶И виждайки го да свети в проблясъка от светлина, където Бог обитава в мрака, ти ще видиш, че Сам Бог е на мястото на тялото му. ⁷Пред тази светлина тялото изчезва, както тежките сенки отстъпват пред светлината. ⁸Тъмата не може по свой избор да остане. ⁹Идването на светлината означава, че с мрака е свърше­но. ¹⁰Тогава ще съзреш своя брат и ще разбереш какво реално изпълва онази празнота, която дълго е била възприемана като нещо, което ви разделя. ¹¹Там, на нейно място, свидетелят Божи е проправил благородния път на доброта към Божия Син. ¹²На когото простиш, на него му се дава силата да ти прости илюзиите. ¹³Дарявайки сам свобода, тя ти се дава и на теб.

4. Направи път на любовта, която не е сътворена от теб, но която ти можеш да разгърнеш. ²На земята това означава да простиш на своя брат, за да се вдигне мракът от съзнанието ти. ³Ко­гато дойде светлината чрез твоята прошка, той няма да забра­ви своя спасител и няма да го остави лишен от спасение. ⁴3ащото в твое лице той е видял светлината, която е поискал да отнесе със себе си, вървейки през мрака към вечната светлина.

5. Колко си свят ти, че Божият Син да бъде твой спасител сред сънищата за бедствие и разруха. ²Виж с каква готовност идва и се отдръпва от тежките сенки, които са го криели, за да се осе­ни със светлината на благодарността и любовта. Това е той, ала не сам. ⁴И както неговият Отец не е загубил нито част от Него, за да сътвори теб, така светлината в него продължава да е ярка, защото ти си му дал своята светлина, за да го спасиш от Мрака. ⁵И ето че светлината в теб е така ярка, както сияе в него. ⁶Това е искрата, която свети в съня; така че да му помогнеш да се пробуди и да си сигурен, че будният му поглед ще се спре върху теб. ⁷И в неговото щастливо спасение, си спасен ти.

1. Вярваш ли, че истината може да представлява само някакви си илюзии? ²Те са сънища, защото не са истина. ³Липсата на истинност еднакво във всички тях се превръща в основа на чудо­то, което означава, че си разбрал, че сънищата са сънища; и че избавлението от тях зависи не от това какъв е сънят, а само от пробуждането. ⁴Възможно ли е човек да поддържа едни съни­ща, докато от други да се пробуди? ⁵Изборът не е между това кои сънища да бъдат поддържани, а само в това дали желаеш да живееш в сънища, или да се пробудиш от тях. ⁶И така чудото не избира някои сънища да останат недокоснати от неговата благодетелност. ⁷Не е възможно да сънуваш едни сънища, а от други да се пробудиш, защото ти или спиш, или си буден.

2. Сънищата, които смяташ, че ти харесват, ще те задържат назад не по-малко от онези, в които е явен страхът. ²Защото всички сънища не са нищо друго, освен сънища на страха, не зависимо от това каква форма биха могли да приемат. ³Страхът се забелязва вътре в теб, извън теб или едновременно и вътре, и вън. ⁴А може и да се яви зад някаква приятна маска. ⁵Но никога не отсъства от съня, защото страхът е материалът на сънищата, от който всички сънища са създадени. ⁶Те могат да се променят като форма, но не могат да бъдат изградени от нещо друго. ⁷Чудото щеше да бъде подвеждащо, ако позволи да продължиш да изпитваш страх, защото не си разпознал страха. ⁸Защото в такъв случай нямаше да имаш готовност да се пробудиш, а чудото подготвя твоето пробуждане.

3. Казано по най-прост начин, агресията е отклик на неосъществено предназначение така, както го разбираш. ²Независимо дали в теб или в някой друг, но където и да възприемеш неосъ щественото предназначение, там насочваш и агресията. ³Депресия или агресия е темата на всеки сьн, защото те са съставени от страх. ⁴Лекото външно прикритие на удоволствието и радостта, с което евентуално са обвити, едва ли може да забули тежката буца на страха в сърцевината им. ⁵И чудото възприема именно това, а не обвивките, в които са обгърнати.

4. Когато си гневен, не е ли това защото някой не е изпълнил предназначението, което си му приписал? ²И не се ли превръща това в причината, която да оправдае твоята агресия? ³Съни щата, които ти се струва, че ти харесват, са онези сънища, в които се изпълняват функциите, които приписваш на останалите; в които се задоволяват нуждите, които приписваш на ceбе си. ⁴Няма значение дали те биват изпълнени или само желани. ⁵Страхът възниква от самата представа за тяхното съществува не. ⁶Сънищата не са повече или по-малко желани. ⁷Ти или ги желаеш, или не. ⁸И всеки един представлява функция, която приписваш; някаква цел, която дадено събитие, тяло или обект трябва да представлява и трябва да постигне заради теб. ⁹Ако успее, струва ти се, че такъв сън ти харесва. ¹⁰Ако нe успее, смяташ, че сънят е тъжен. ¹¹Но дали ще успее или няма, не е свързано със същността му, а с привидността.

5. Колко щастливи ще станат твоите сънища, ако не ти прида­ваш „съответстващата" роля на всеки образ, съдържащ се в съня. ²Никой не може да се провали в нищо, освен в твоите представи за него, и няма друго предателство, освен това. ³Същността на сънищата, които дава Светия Дух, никога не е свързана със страха. ⁴Външните неща може привидно да не се променят, но смисълът им се е променил, защото те се превръщат във външния образ на нещо друго. ⁵Възприятията се определят от тяхната цел, защото изглеждат това, за което са предназначени. ⁶Мрачната фигура, която те напада, се превръща в брат, който ти дава шанс да му помогнеш, ако това се превърне в предназначе­ние на съня. ⁷И така, сънищата на тъга се превръщат в радост.

6. Какво е предназначението на твоя брат? ²Не знаеш, защото твоето предназначение е да те заблуди. ³Не му приписвай такава роля, която си въобразяваш, че ще ти донесе щастие. ⁴И не го наскърбявай, когато не успее да изпълни онази роля, ко­ято си му определил в съня на твоя живот. ⁵Той моли за по­мощ във всеки свой сън и ти можеш да му я дадеш, ако разглеждаш предназначението на съня така, както го възприема Този, Който използва всички сънища като средства за осъществяване на даденото Му предназначение. ⁶Защото Той обича сьнуващия, а не съня, всеки сьн се превръща в приношение на любов. ⁷Защото в сърцевината му е Неговата Любов към теб, която озарява всяка форма, която приеме съня с любов.
V. Неизменната обител

1. Съществува в теб място, където целият този свят бива забравен. ²В теб съществува такова място, където времето е изчезна­ло и се чува ехото на вечността. ³Съществува място на покой, така стихнало, че там не се извисява друг звук, освен химнът на Небессното Царство, в който ликуват Бог Отец и Син. ⁴Там, къдетo обитават Двамата, там и Двамата биват припомнени. ⁵И където са Те, там е Небето и мирът.

2. Не мисли, че можеш да промениш Тяхната обител. ²Защото твоята Идентичност е в Тях, а където са Те, трябва и ти да бъдеш завинаги. ³Неизменността на Небето е в теб, толкова дълбоко в теб, че всичко на света само отминава незабелязано и бeз внимание. ⁴Стихналата безкрайност на безконечен мир ласкаво те обгръща в своята нежна прегръдка, толкова силна и тиха, успокоена в Могъществото на своя Творец, нищо не може дa застраши светия Божи Син.

3. Това е ролята, която ти дава Светия Дух, Който се грижи за Божия Син и е готов да го види пробуден и щастлив. ²Той е част от теб и ти от нето, защото е Син на Своя Отец, а не пора ди някаква цел, която ти му приписваш. ³Нищо нe се иска oт теб, освен да приемеш неизменното и вечното, които живеят в него, защото това е твоята Идентичност. ⁴Ти можеш да намериш своя мир само в него. ⁵И всяка мисъл за любов, която му предлагаш, само те доближава до пробуждането ти за вечен мир и безконечна радост.

4. Светия Божи Син е като теб; огледало на Любовта на неговия Отец към теб и ласкаво напомняне за Любовта на неговия Отец чрез която е бил създаден и която все още продължава да живее в него, както и в теб. ²Смълчи се и чуй Божия Глас в него и нeка Той да ти каже какво е неговото предназначение. ³Той е сътвоpeн, за да бъдеш ти цялостен, защото само който е цялостен, може да бъде част от Божията цялостност, от която си сътворен.

5. Отец не иска от теб друг дар, освен този да виждаш в цялото творение единствено сияйното величие на Неговия дар към теб. ²Виж Неговия Син, съвършения Му дар, в когото Отец сияе зaвинаги и на когото е предоставена пълната възможност да твори. ³А след като на него е предоставена, тя ти е дадена и на теб и в нея ще намериш мир. ⁴Тишината, която те заобикаля, обитава в него и от тази тишина идват щастливите сънища, в които вашите ръце са свързани в невинност. ⁵Това не са ръце, които са се вплели една в друга в болезнени сънища. ⁶Те не размах ват саби, защото са се отказали да се вкопчват в каквато и да било напразна илюзия на света. ⁷Бидейки празни, те могат да стиснат ръката на брат ти, в която е вложена пълнотата.

6. Ако само знаеше величавата цел, която се намира отвъд прошката, ти нямаше да таиш никаква мисъл, в която може да има дори и намек за зло. ²Защото ще разбираш колко скъпа цена се плаща за това да се таи в съзнанието нещо, което не е дадено от Бога, вместо съзнанието да насочва ръцете да благославят и да водят Божия Син към дома на неговия Отец. ³Няма ли да пожелаеш да му бъдеш приятел, когато Отца го е сьтворил като Свой дом? ⁴Щом Бог го е оценил като достоен за Себе Си, нима ти ще го нападнеш с ръцете на омразата? ⁵Кой може да положи кървави ръце върху самото Небе, надявайки си да намери мир? ⁶Твоят брат си мисли, че държи ръката на смъртта. ⁷Недей да му вярваш. ⁸Но узнай колко си благословен ти, който можеш да го избавиш, просто като му предложиш своята ръка.

7. Дава ти се сън, в който ти си негов спасител, а не омразен враг. ²Дава ти се сън, в който си му простил всички смъртни съ­нища; сън на надеждата, който сънуваш заедно с него, вместо разделени да сънувате сънищата на омраза. ³Защо ти се струва толкова трудно да споделиш неговия сън? ⁴Защото докато Свтия Дух не придаде на съня неговото предназначение, той е създаден за омраза и ще продължи да служи на смъртта. ⁵Вся­ка форма на съня по един или друг начин зове смъртта. ⁶И онези, които служат на господаря на смъртта, са дошли на покло­нение в един разделен свят, като всеки си е взел своето малко копие и ръждясал меч, за да удържи древния си обет да умре.

8. Такава е сърцевината на страха във всеки сън, който не се из­ползва от Този, Който вижда различно предназначението на съня. ²Когато сънищата бъдат споделени, те загубват предназ­начението си да нападат и разделят, въпреки че тъкмо с такива цели са били създадени. ³Но няма нищо в света на сънищата, което да е било лишено от промяна и подобрение, защото про­мяната не се открива тук. ⁴Нека наистина да сме доволни, че е така и да не търсим вечното на този свят. ⁵Сънищата на прош­ката са начин да се оттеглиш от съня за външния свят. ⁶И водят най-накрая отвъд всички сънища в мира на вечния живот.
VI. Прошката и краят на времето

1. Готов ли си да простиш на своя брат? ²Доколко се стремиш към мир, вместо към вечна борба, страдание и болка? ³Това са въпроси за едно и също под различни форми. ⁴Прошката е твоят мир, защото в нея е краят на разделението и на съня на заплаха и унищожение, грях и смърт; на лудост и убийство, загуба и унищожение. ⁵Такава е „жертвата", която изисква спасението и с радост го заменя с мир.

2. Не се обричай на смърт, ти, свят Сине Божий! ²Ти си склю­чил договор, който не можеш да удържиш. ³Синът на Живота не може да бъде убит. ⁴Той е безсмъртен също както своя Отец. ⁵Неговата същност е неизменна. ⁶Той е единственото в цялата вселена, което трябва да представлява единна цялост. ⁷Всичко, което изглежда вечно, ще има край. ⁸3вездите ще изчезнат, и няма да има вече нощ и ден. ⁹Зсичко, което идва и си отива, приливите и отливите, сезоните и човешкият живот; всичко, което се променя с времето и цъфти и прецъфтява, няма да се върне. ¹⁰Там, където времето е поставило край, там не е вечното. ¹¹Божият Син никога не може да се промени вследствие нa това, в което хората са го превърнали. ¹²Той ще бъде това, което е бил и което е, защото времето не решава неговата съдба, нито определя часа на раждането и смъртта му. ¹³Прошката няма да го промени. ¹⁴Но времето разчита на прошката, за да изчезнат временните неща, защото са безполезни.

3. Нищо не надживява своето предназначение. ²Ако е създадено, за да умре, то следва да умре, освен ако откаже да приеме тази цел. ³Промяната на целта в такъв случай е единственото което може да се превърне в благословение, при положение че колкото и неизменна да изглежда, целта не е твърдо установена. ⁴Не си мисли, че можеш да си поставиш цел, различна от предназначението, дадено ти от Бога, и да я установиш като неизменна и вечна. ⁵Ти можеш да си поставиш цел, каквато не ти е дадена. ⁶Но не можеш да премахнеш силата да вземеш друго решение и да видиш на нейно място друга цел.

4. Промяната е най-големият дар, който Бог е дарил на всичко, на което ти си готов да придадеш вечност, за да гарантира това, че само Небето никога няма да отмине. ²Ти не си се родил, за да умреш. ³И не можеш да се промениш, защото предназначението ти е определено от Бога. ⁴Всички други цели се определят от времето и промените, за да запазят времето, с изключение на една. ⁵Прошката не се стреми към това да съхранява времето, а да доведе до края му, когато то няма да е потребно. ⁶Когато вече не служи за нищо, времето изчезва. ⁷И там, където времето е траело привидно, сега се възстановява предназначението, което Бог е дал на Своя Син напълно съзнателно. ⁸Времето не е прекратило неговото осъществяване, нито неговата неизменност. ⁹Не съществува смърт, защото живите споделят целта, която им е дадена от Твореца. ¹⁰Предназначението на живота не може да бъде смъртта. ¹¹То е все по-голямото разгръщане на живота, за да бъде той единно цяло вечно и завинаги, безкрай.

5. Този свят ще спъва стъпките ти, ще свързва ръцете ти и ще убива твоето тяло, само ако мислиш, че той е създаден, за да разпъва Божия Син. ²Защото макар и това да е само сьн за смъртта, ти не трябва да позволяваш светът да означава това зa теб. ³Ако промениш само това, всичко друго на света също ще се промени. ⁴Защото тук всичко се определя от това в какво виждаш неговото предназначение.

6. Колко е красив светьт, чието предназначение е прошката на Божия Син! ²Как е свободен от всякакъв страх, изпълнен с благословение и щастие! ³И каква радост е поне за малко да обитаваш това щастливо място! 4Нима може да се забрави в такъв един свят, че наистина е кратко времето, докато надвременното пристигне тихо на неговото място.
VII. Недей да търсиш извън себе си

1. Недей да търсиш извън себе си. ²Защото търсенията ти ще бъдат безуспешни и ти ще плачеш всеки път, когато рухне някой идол. ³Небето не може да се открие там, където не е, а няма дру­го място с изключение на него. ⁴Никой идол, който боготвориш, докато Бог те зове, няма да ти откликне на Негово място. ⁵Не мо­же да има отговор, с който да го замениш, нито да намериш щас­тието, което носи Неговият отговор. ⁶Недей да търсиш извън себе си. ⁷Защото цялата ти болка се дължи на безплодно търсене на нещо, което желаеш, където настоявяш, че трябва да се нами­ра. ⁸Ами ако не е там? ⁹Да бъдеш прав ли предпочиташ или щастлив? ¹⁰Бъди щастлив, че ти е дадено да узнаеш къде е щастието и престани да го търсиш другаде. ¹¹Няма да успееш. ¹²Но ти е дадено да узнаеш истината и да не я търсиш извън себе си.

2. Никой, който идва тук, не трябва да храни надежда или ня­каква останала илюзия или сьн, че има нещо извън него, което ще му донесе щастие и мир. ²Това не може да стане, щом всичко е в негo. ³Следователно, чрез своето идване, той отрича истината за себе си и търси нещо, което да е повече от всичко, сякаш една част от това всичко е откъсната и се намира далеч от останалите. ⁴Такова е предназначението, което той е дал на тялото - то да потърси, каквото му липсва и да му даде онова, което ще го нап­рави цялостен. ⁵И така, той се залутва безцелно, търсейки нещо, което не може да намери, и вярвайки, че е нещо, което не е.

3. Тази останала илюзия ще го тласне да търси хиляди идоли и още хиляди отвъд тях. ²И всеки идол ще му изневерява, всички, с изключение на един; защото ще умре, без да узнае, че идолът, към който се стреми, не е друго, а смъртта. ³Неговата форма изг­лежда извън него. ⁴Но той се стреми да убие Божия Син в себе си и да докаже, че е победител над него. ⁵Това е целта, която има всеки идол, защото такава е ролята, която му се приписва и та­кава е ролята, която не може да получи осъществяване.

4. Винаги, когато се стремиш да постигнеш някаква цел, къде­то най-важна благодетел е подобрението на тялото, ти се опитваш да доведеш до своята смърт. ²Защото демонстрираш убеждението, че е възможно да страдаш от някакво лишение, а ли­шението това е cмърт. ³Да пожертваш означава да се откажеш и по този начин да бъдеш лишен и да претърпиш загуба. ⁴Ко гато се отричаш от нещо, ти отхвърляш живота. ⁵Недей да търсиш извън себе си. ⁶Подобни търсения предполагат, че не си вътрешно цялостен и се боиш да погледнеш на своето oпустошение, а се опитваш да търсиш своята същност извън себе си

5. Идолите неминуемо падат, защото в тях няма живот, a oнова, което е безжизнено, е символ на смъртта. ²Ти си дошъл, за да умреш, така че какво друго можеш да очакваш, ако не да виждаш знаците на смъртта, които търсиш? ³Всяка скръб и страдание не изявяват друго послание, освен това, че си намерил идол, който представлява пародия на живота, и който в своята безжизненост е всъщност смърт, възприета като реална и получила живот форма. ⁴Но всеки идол е обречен да умре, да се сгърчи и разложи, защото животът не може да бъде форма на смъртта и oновa от което е взета жертва, не може да бъде цялостно.

6. Всички идоли на този свят са създадени, за да не ти позволят да познаеш вътрешната си истина и да останеш верен на съня, че трябва да откриеш онова, което е извън теб, за да бъдеш завършен и щастлив. ²Съвсем напразно е да се прекланяш пред идоли с надеждата да постигнеш мир. ³Бог живее в теб и твоята завършеност е в Него. ⁴Нито един идол не може да заме Неговото място. ⁵Недей да разчиташ на идоли. ⁶Недей да търсиш извън себе си.

7. Да забравим онази цел, която миналото е придало на света ²Защото в противен случай и бъдещето ще бъде като миналото - само поредица от потискащи сънища, в които всички идоли един след друг ти изневеряват- и навсякъде съзираш разочарования и смърт.

8. За да промениш всичко това и да откриеш един свят на надежда и освобождение в онова, което изглежда безкраен омагьосан кръг на отчаянието, нужно е само да приемеш, че не знаеш какво е предназначението на света. ²Ти му приписваш цели, които светът не притежава, и по този начин решаваш какво е неговото предназначение. ³Опитваш се да видиш в него място на идоли, намиращи се извън теб, които притежават способността да завършат онова, което е вътре в теб, като разкъсат твоятa същност на вътрешна и външна. ⁴Ти сам избираш сънищата си, защото те са твое желание, възприемано сякаш ти е дадено отвън. ⁵Твоите идоли правят онова, което очакваш от тях и притежават силата, която им приписваш. ⁶И ти напразно ги преследваш в своя сън, защото искаш да имаш силата им. ²И може ли сънят да успее да направи реална картината, която проектира навън. ³Спести време, братко; разбери на какво слу­жи времето. ⁴И ускори настъпването на края на идолите в един свят, който е станал болен и скръбен поради това, че вижда идо­ли. ⁵Твоето свято съзнание е олтар на Бога, а където е Той, там идоли не могат да обитават. ⁶Страхът от Бога е само страх , че ще загубиш идолите си. ⁷Това не е страх, че ще загубиш реално­стта си. ⁸Но ти си създал идол от своята реалност и трябва да го пазиш от светлината на истината. ⁹И целият свят става средство, чрез което да се съхрани този идол. ¹⁰По този начин спасението създава впечатление, че е заплаха за живота и носи смърт.

10. Това не е така. ²Спасението се стреми да докаже, че не съществува смърт и само животът съществува. ³Жертвата на смъртта не е никаква загуба. ⁴Един идол не може да замести Бога. ⁵Поз­воли Му да ти напомни за Неговата Любов към теб и недей да се стремиш да заглушиш Гласа Му в дълбоко скръбни напеви, отправени към твоите идоли. ⁶Недей да търсиш извън Отца своята надежда. ⁷Защото надеждата за щастие не е отчайваща.

1. Какво е идол? ²Смяташ ли, че знаеш? ³Защото идолите не се разпознават като идоли и в реалната им същност. ⁴В това се състои единствената им сила. ⁵Целта им е неясна и те пораж­дат едновременно страх и богоговение поради това, че не зна­еш на какво служат и защо са създадени. ⁶Идолът е образ на твоя брат, който ти цениш по-високо от него самия. ⁷Идолите се създават, за да бъде заместен той самият, независимо под каква форма. ⁸Именно това никога не се възприема и разбира. ⁹Независимо дали това е тяло или някакъв обект, място, ситу­ация или обстоятелство, предмет, който притежаваш или към който се стремиш, право, за което настояваш или което си постигнал - все едно е.

2. Не позволявай формата им да те заблуди. ²Идолите са само заместители на твоята реалност. ³Ти вярваш, че по един или друг начин те ще допълнят твоето незначително „аз", за да имаш сигурност в един свят, който се възприема като опасен и в който са се скупчили сили, насочени срещу твоята сигурност и вътрешен мир. ⁴Идолите са способни да запълнят липсите и да ти придадат онази стойност, която нямаш. ⁵Не вярва в идолите никой, който не poбува на чувс твото за малоценност и загуба. ⁶И поради това не търси извън своето незначително „аз” силата да вдигне глава и да се отграничи от цялото страдание, което отразява светът. ⁷Това е наказанието, че не гледаш към себе си за сигурност и тихо спокойствие, което те освобождава от света и те откроява от него в спокойствие и мир.

3. Идолът е погрешно впечатление или погрешно убеждение, една форма на Антихрист, която представлява пропаст между Христос и онова, което виждаш. ²Идолът е желание, добило осезаемост и форма, и така възприемано като реално и виж. виждано извън съзнанието. ³Но въпреки всичко е само мисъл и не може да напусне съзнанието, което е неин източник. ⁴И форма та му също не е различна от идеята, която олицетворява. ⁵Всички форми на Антихриста са противоположни на Христос. ⁶И падат над лицето Му като тъмен воал, който привидно те отделя от Него, оставяйки те сам в мрака. ⁷Но светлината е там. ⁸Един облак не може да угаси слънцето. ⁹Така и воалът не може да отдели, а още по-малко пък да затъмни, самата светлина.

4. Този свят на идоли е наистина воал над лицето на Христос, защото неговата цел е да отдели твоя брат от теб самия. ²Тъмна и страшна цел, и в същото време - само една мисъл, която не е способна да промени дори и една тревица от нещо живо в символ на смъртта. ³Тя няма форма, защото източникът й е в твоето съзнание, където Го няма Бог. ⁴Кое е това място, където онова, което е навсякъде, е изключено и изхвърлено? ⁵Коя pъка може да се вдигне, за да прегради пътя на Бога? ⁶Чий глас може да изисква Той да не може да влезе? ⁷Това „повече от всичко" не е нещо, което да те накара да потрепериш и да изтръпнеш от страх. ⁸Христовият враг не съществува никъде. ⁹Той не може да приеме форма, под която да бъде реален.

5. Какво представлява идолът? ²Нищо! ³Нужно е да му повярваш, за да получи мним живот и да му дадеш сила, за да внушава страх. ⁴Животът му и силата му са дар от онзи, който е повярвал в него и това възстановява чудото и връща живота и силата на онова, което е достойно за дара на Небето и вечния мир. ⁵Чудото не възстановява истината, светлината, която воалът не е угасил. ⁶То просто повдига воала и позволява на истината да засияе недосегаема, такава, каквато е. ⁷Светлината не се нуждае от твоята вяра, за да бъде това, което е, защото е такава по силата на своето сътворение.

6. Идолът се утвърждава чрез вяра и когато вярата в него се отнеме, идолътумира. ²Това е Антихристът; странната идея, че съществува сила, по-могъща от всемогъщото, място, отвъд безкрайността и време, което надмогва вечността. ³Тук се утвържда­ва светът на идолите благодарение на идеята, че тази сила, вре­ме и място са придобили форма и оформят един свят, където се е случило невъзможното. ⁴Тук безсмъртните идват, за да умрат и всеобхватните - за да претърпят загуба, тези, които са отвъд времето - да бъдат поробени от него. ⁴Тук неизменните претър­пяват промяна; Божественият мир, даден извечно на всичко жи­во, отстъпва пред хаоса. ⁶И Божият Син, който е съвършен, безг­решен и любящ като своя Отец, идва, за да изпита известна ом­раза; да претърпи страдание и накрая да умре.

7. Къде е идолът? ²Никъде! ³Възможно ли е да има прекъсване в онова, което е безкрайно, да съществува място, където времето да прекъсне вечността? ⁴Място на мрак, установено там, където всичко е светлина, безрадостна ниша, откъсната от всичко онова, което е безкрайно, наистина няма къде да съществува. ⁵Идолът е отвъд мястото, където Бог е утвърдил всичко завинаги и не е ос­тавил място за нищо, освен Неговата Воля. ⁶Явно, че идолът трябва да бъде нищо и никъде, докато Бог е всичко и навсякъде.

8. Какво тогава е предназначението на идола? ²На каква цел служи? ³Това е единственият въпрос, който притежава много отговори, всеки от които зависи от онзи, към когото въпросът се отправя. ⁴Светът вярва в идоли. ⁵Никой не идва на света, ако не се прекланя пред идоли и продължава да търси онзи от тях, който може да му предложи дар, какъвто реалността не притежава. ⁶Всеки, който се прекланя пред идолите, таи надеждата, че неговите специални божества ще му дадат повече, отколкото притежават останалите хора. ⁷Трябва да му дадат повече. ⁸Дори няма значение от какво - повече красота, повече интели­гентност, повече богатство или дори повече мъка и страдание. ⁹Но идолът има за цел да получиш повече от каквото и да било. ¹⁰И когато един идол се провали, друг заема неговото място, с надеждата да ти помогне да се сдобиеш с повече от нещо друго. ¹¹Не се заблуждавай от формите, които приема това „нещо". ¹²Идолът е средство да получиш повече. ¹³И тъкмо това е противно на Божията Воля.

9. Бог няма много Синове, но само Един. ²Кой може да има по­вече и на кого ще се даде по-малко? ³На Небето Божият Син само би се разсмял, ако идоли поискат да нарушат неговия мир. ⁴От негово име говори Светия Дух и ти казва, че идолите тук нямат никакво предназначение. ⁵Защото повече от Небето ти никога не можеш да имаш. ⁶Ако Небето е вътре в теб, защо ще търсиш идоли, които да направят от Небето по-малко от онова, което е, и да ти дадат повече от онова, с което Бог е надари теб и твоя брат. ⁷Бог ти е дал всичко, което съществува. ⁸И за да бъдеш сигурен, че не можеш да го изгубиш, Той е дал същото и на всичко живо. ⁹Така всичко живо е част от теб, както и от Нeгo. ¹⁰Никой идол не може да ти даде повече от Бога. ¹¹Но и ти никога няма да бъдеш удовлетворен от по-малко.

1. Робът на идолите е доброволен роб. ²Защото сигурно трябва да бъде доброволен, щом се кланя и боготвори нещо, което няма живот и търси сила в безсилното. ³Какво се е случило сьс светия Божи Син, за да приеме доброволно това; да се остави да стане по-нисък от камъните по земята и да обърне поглед към идолите да го издигнат? ⁴Изслушай своята история в съня, който си породил, и се запитай не е ли вярно, че не го приемаш за сьн.

2. Сьн на осъждане се е явил в съзнанието на Божия Син, когото Бог е сътворил съвършен като Самия Себе Си. ²И в този сьн Небето е преобразено като ад и Бог е превърнат във враг нa Своя Син. ³Как може Синът Божи да се пробуди от съня? ⁴Това е сьн на осъждане. ⁵Следователно, той не трябва да съди, и ще се пробуди. ⁶Защото сънят ще трае привидно дотогава, докато той е част от нето. ⁷Недей да съдиш, защото който съди се нуждае от идоли, които да отклонят осъждането, за да не падне върху него. ⁸А и той не може да познава онзи Аз, който е осъдил. ⁹Недей да съдиш, защото правиш от себе си участник в зловещи сънища, в които идолите са твоята „истинска" самоличност и твоето спасение от осъждане, което си наложил от чувство на страх и вина върху себе си.

3. Всички образи в съня са идоли, които си създал, за да те избавят от съня. ²Но те са част от онова, от което са създадени да те спасят. ³Така че идолът поддържа съня жив и ужасен, защо то кой би потърсил идол, ако не е обзет от ужас и отчаяние? ⁴Идолът е тяхно превъплъщение и да се прекланяш пред идоли означава да се прекланяш пред страха и отчаянието и пред съня, от който произхождат. ⁵Осъждането е несправедливо спрямо Божия Син и е справедливо онзи, който го осъжда, да не избегне наказанието, което е наложил над себе си в създадения от него сьн. ⁶Бог познава справедливостта, а не наказанието. ⁷Но в съня на осъждане ти проявяваш агресия и претърпяваш наказание; и желаеш да бъдеш роб на идоли, които биват издигнати между твоето осъждане и наказанието, до което то води.

4. Не може да има спасение в съня, какъвто го сънуваш. ²Защото идолите са неизменна част от него, за да те спасяват от онова, което вярваш, че си извършил и което те е направило грешен чо­век и е угасило в теб вътрешната светлина. ³Дете, светлината е в теб. ⁴Единственото, което правиш, е, че сънуваш, а идолите са са­мо играчките, с които си играеш насън. ⁵На кого са му нужни иг­рачки, ако не на децата? ⁶Те се правят, че управляват света и при­дават на играчките си способността да се движат, да говорят, да мислят, да чувстват и говорят вместо тях. ⁷Но всичко, което иг­рачките създават впечатление, че правят, е в съзнанието на оне­зи, които играят с тях. ⁸Те обаче са готови да забравят, че сами са породили съня, в който играчките им са реални и не разбират, че желанията на играчките им са техни собствени желания.

5. Кошмарите са детински сънища. ²Играчките са се обърнали срещу детето, което си е въобразило, че ги е направило реални. ³Но може ли сънят да атакува? ⁴И може ли една играчка да ста­не огромна и опасна, безумна и жестока? ⁵Детето вярва в това, защото се страхува от собствените си мисли и поради това ги приписва на играчките си. ⁶И то превръща реалността на иг­рачките в своя реалност, защото му се струва, че те го спасяват от собствените му мисли. ⁷Но именно те поддържат мислите му живи и реални, а то ги вижда извън себе си, така че става възможно те да се обърнат срещу него, поради предателството му спрямо тях. ⁸Детето си мисли, че се нуждае от своите играчки, за да избяга от мислите си, защото смята, че мислите му са реални. ⁹Така че то прави от всичко играчка, за да може неговият свят да си остане вън от него и то да бъде само негова част.

6. Идва време, когато детството трябва да отмине и да си отиде завинаги. ²Не се опитвай да си запазиш детските играчки. ³Изхвърли ги всички, защото не се нуждаеш вече от тях. ⁴Сънят, свързан с осъждане, е детска игра, в която детето става баща, силен, но недостатъчно мъдър, защото все пак е дете. ⁵Каквото го наранява, бива унищожено; каквото му е от полза, се благославя. ⁶Само дето то съди по детски за тези неща, без да знае какво го наранява и какво може да го излекува. ⁷Струва му се, че му се случват неприятности и то се страхува от целия този хаос в един свят, който си мисли, че е управляван от законите, които самото е наложило. ⁸И все пак, реалният свят остава незасегнат от света, който детето смята за реален. ⁹И неговитe закони не се променят от това, че то не ги разбира.

7. Реалният свят все още е само сън. ²Само че образите в него са променени. ³Те не се възприемат като идоли, които мотат да те предадат. ⁴Това е сън, в който никой не се използва като заместител на нещо, нито се изправя между мислите на съзнанието и онова, което то вижда. ⁵Никой не бива използван като нещо, което не е, защото детинските неща са отстранени. ⁶И онова, което някога е било сън, свързан с осъждане, сега се е превърнало в сън, където всичко е радост, защото такава е неговата цел. ⁷Тук могат да проникнат само сънищата за прошка, защото времето е почти към края си. ⁸И образите, които участват в съня, сега се възприемат като братя - не с осъждане, а с любов.

8. Няма нужда сънищата за прошка да бъдат продължителни ²Те нямат за цел да отклонят съзнанието от собствените му мисли. ³Не се стремят да доказват, че това е нечий чужд сън. ⁴И в тези сънища звучи мелодия, която всеки може да запомни, дори ако не я е чувал от самото начало на времето. ⁵Прошката, когато бъде напълно осъществена, довежда толкова близо до вечността, че се чува Небесният химн - и не благодарение на слуха, а на святостта, която никога не е напускала олтара, съществуващ извечно в дълбините на сърцето на Божия Син. ⁶И когато той отново чуе този химн, разбира, че не е съществувало време, в което тя да е била нечута за него. ⁷А какво става с времето, когато се премахнат сънищата, свързани с осъждане?

9. Когато почувстваш някаква форма на страх - а ти чувстваш страх винаги, когато не изпитваш дълбоко удовлетворение, убедеността, че ти е дадена помощ, спокойната увереност, че Небето е с теб - сигурен бъди, че си си създал някакъв идол и си убеден, че той ще те подведе. ²3аощото зад надеждата да намериш спасение в него, се крие вината и болката, че си изневерил на себе си и една толкова дълбока и горчива несигурност, че усещането ти за обреченост не може да се скрие напълно в съня. ³Ти си изневерил на себе си, което те кара да се страхуваш, защото страхът е осъждане, което сигурно те тласка да търсиш отчаяно идоли и смърт.

10. Сънищата на прошката ти припомнят, че имаш сигурност, в живота и не си агресивен спрямо себе си. ²Така че твоите детски страхове изчезват и сънищата стават символ на това, че си поставил ново начало, а не се опитваш да се прекланяш пред идоли и да съхраняваш агресия. ³Сънищата на прошка са добронамерени към всеки, който се явява в сьня. ⁴Така че те напълно освобождават сънуващия от сънищата на смъртта. ⁵Той не се страхува, че ще бъде осъден, защото никого не съди, нито се е опитвал съдейки, сам да се освободи от последиците на всяко осъждане. ⁶И през цялото време си припомня oнова, което бе забравил, когато му се бе струвало, че осъждането е начинът да се спаси от наказание.