УРОК 8 Съзнанието ми е заето с мисли от миналото

1. Тази идея е, разбира се, причината, поради която виждаш само миналото. Всъщност никой нищо не вижда. Вижда единствено собствените си мисли, проектирани вън от него. Заниманията на съзнанието с миналото са причина за неправилното разбиране за времето, от което са засегнати твоите възприятия. Съзнанието ти не може да обхване настоящето, което е единственото съществуващо време. То, следователно, не може да разбере времето и всъщност не разбира нищо.

2. Единствената наистина вярна мисъл, която може да има човек по отношение на миналото е, че то не съществува. Следователно, да мислиш за него изобщо означава да мислиш за илюзии. Малцина биха могли да осъзнаят какво всъщност означава да си припомниш миналото или да предчувстваш бъдещето. Съзнанието е в действителност празно при това, защото реално не мисли за нищо.

3. Целта на днешната практика е да започнеш да тренираш съзнанието си да разбира кога не мисли изобщо. Докато то е обзето от безсмислени идеи, истината е блокирана. Първата стъпка към отваряне пътя на истинното виждане е да разбереш, че съзнанието ти просто е изпразнено от съдържание, вместо да бъдеш убеден, че е изпълнено с реални представи.

4. При изпълнението на днешните упражнения очите трябва да бъдат затворени. Това е така, защото ти наистина нищо не виждаш и по този начин е по-лесно да разбереш, че колкото и живо да си представяш една мисъл, виждането го няма. Доколкото е възможно без напрежение наблюдавай съзнанието си около минута и само отбелязвай мислите, които те спохождат. Назови всяка от тях с основния образ или тема, която съдържа, и премини към следващата. Въведи периода на практика с думите:

Струва ми се, че мисля за .........................

5. После конкретизирай всяка мисъл, например:

Струва ми се, че мисля за (име ни лицето), за (название на обекта), зa (определяне на чувството)

и така нататък, като завършиш периода на самонаблюдение над i 'ъз 11 a 11 и е i о с ду м ите:

6. Това може да се прави четири или пет пъти през деня ако не поражда напрежение в теб. Ако те натоварва, три-четири пъти са достатъчни. Ще ти бъде от полза да прибавиш и своето раздразнение или каквото и да било чувство, което поражда в теб идеята за деня, самото наблюдение над съзнанието.

1. Тази идея очевидно следва от предходните. Но макар и да можеш да я приемеш на интелектуално равнище, тя едва ли засега означава нещо за теб. На този етап обаче не е необходимо да я разбираш. Всъщност признанието, че не разбираш, е предпоставката да преодолееш своите неправилни представи. Важното при тези упражнения е практикуването, а не разбирането. Човек няма потребността да упражнява нещо, което вече разбира. Да се стремиш да разбереш, когато в същото време приемаш, че вече си разбрал, това би означавало да се въртиш в омагьосан кръг.

2. За ненаученото съзнание е трудно да повярва, че онова, което си представя, не съществува. Тази идея може да се окаже толкова тревожна, че да породи съпротива под най-различна форма. Това обаче не пречи тя да бъде прилагана. Нищо повече не е нужно за тези или другите упражнения. Всяка малка стъпка ще разпръсне донякъде мрака и най-накрая ще дойде разбирането, за да освети всяко ъгълче на съзнанието, очистенo от отломките, които са го затлачвали.

3. Тези упражнения, за които са достатъчни три-четири периода на практика, предполагат да се огледаш наоколо и да приложиш идеята за деня към всичко, което виждаш, като помниш, че трябва да я прилагаш безпристрастно и да съблюдаваш същественото правило нищо да не изключваш. Например:

4. Започни с нещата, които са най-близо до теб и след това разшири обхвата им:

5. Отново трябва да се подчертае, че както не бива да се стремиш към това да включиш всичко, така и не бива да изключваш нищо по-специално. Бъди напълно искрен пред себе си, когато правиш такова разграничение. Възможно е да се изкушиш да не го признаеш достатъчно отчетливо.

1. Тази идея се отнася до всички мисли, които съзнаваш или започваш да осъзнаваш по време на периодите на практика. Причината, поради която идеята може да се приложи към тях, е, че те не са твоите реални мисли. Правил си тази разлика и преди и ще я правиш отново. Все още нямаш основа за съпоставка. Когато я получиш, няма да ти остане никакво съмнение, че мислите, които си смятал за свои, нищо не означават.

2. За втори път използваме тази идея. Единствено формата е малко по-различна. Този път идеята бива въведена с израза „Моите мисли" вместо „Тези мисли" и не се прави откровена връзка с нещата, които те заобикалят. Основният акцент е върху липсата на реалност на онова, което ти се струва, че мислиш.

3. Този аспект на процеса на корекция започна с идеята, че мислите, които съзнаваш, са лишени от смисъл по-скоро извън теб, отколкото в самия теб; после бе подчертан техният минал, а не настоящ статус. Сега подчертаваме, че наличието на такива „мисли" показва всъщност, че не мислиш. Това е друг начин да се каже, че съзнанието ти е действително празно. Да признаеш това означава да признаеш нищото, когато се сблъскаш с него. В този смисъл то е предпоставка за истинно виждане.

4. Затвори очи за тези упражнения и пристъпи към тях като много бавно си повториш идеята за деня. После добави:

Тази идея ще ми помогне да се освободя от всичко, което вярвам сега.

Тези упражнения, както и преди, се състоят в това да потърсиш в съзнанието си всички налични мисли, без да ги подбираш или оценяваш. Опитай се да избягваш всякакви класификации. Ако решиш, че това може да ти бъде полезно, представи си, че наблюдаваш една странна процесия да минава пред очите ти без никакво лично значение за теб. При всяка мисъл, която ти минава през ум, си кажи:

5. Днешната мисъл очевидно може да послужи по отношение на всяка тревожна мисъл, която те споходи по всяко време. Освен това, препоръчват се пет периода на практика и всеки предполага около минута за самонаблюдение на мислите, минаващи през съзнанието. Не е препоръчително този период да се удължава и ако те притеснява, трябва да се сведе до по-малко от половин минута. Запомни обаче да повториш бавно идеята преди да я приложиш конкретно и добави още:

1. Това е първата ни идея, свързана със съществена фаза от процеса на промяна на съзнанието - постигането на обрат в мисленето на света. Ти смяташ, че онова, което виждаш, се определя от света. Днешната идея въвежда представата, че светът, който виждаш, се определя от твоите мисли. Радвай се, че можеш да практикуваш тази идея в оригиналната й форма, защото тя е гаранция за освобождение. В нея е ключът към прошката.

2. Периодите на практика на днешната идея трябва да бъдат проведени по малко по-различен начин от предходните. Започни със затворени очи и бавно си повтаряй идеята. После отвори очи и се огледай наоколо, наблизо и далеч, горе и долу - навсякъде. По време на минутата, която трябва да посветиш на тази идея, просто си я повтаряй без никакво бързане, нетърпение или насилие над себе си.

3. За да бъде максимална ползата от тези упражнения, трябва да движиш погледа си относително бързо от едно нещо на друго, без да го задържаш върху нищо по-специално. Думите обаче трябва да се използват без бързане и много спокойно. Особено въведението към тази идея би трябвало да се практикува без никакво усилие. Тя съдържа основата на вътрешния мир, спокойствие и освобождение от безпокойството, които се стремим да постигнем. При завършване на упражненията, затвори очи и още веднъж си повтори идеята.

4. Може би три периода на практика ще бъдат достатъчни за днес. Ако обаче чувстваш само леко или никакво притеснение и си склонен да практикуваш още, можеш да проведеш и пет Повече от това не е препоръчително.
УРОК 12

Аз съм разстроен, защото виждам един безсмислен свят.

1. Тази идея е от значение като корекция на главната деформация на възприятията. Ти смяташ, че си разстроен, защото светът е плашещ или тъжен, жесток или безумен. Всички тези характеристики са му придадени от теб. Сам по себе си светът е безсмислен.

2. Тези упражнения се правят с отворени очи. Огледай се наоколо, този път съвсем бавно. Постарай се да установиш равномерно темпо, така че премествайки поглед от едно нещо на друго, да го правиш през равен интервал от време. Не позволявай времето, в което отместваш поглед, да става по-дълго или по-кратко, а се опитай да поддържаш отмерено и равномерно темпо. Няма значение какво виждаш. Ти се учиш на това, когато придаваш на всичко, на което спреш поглед, еднакво внимание и време. Така започваш да се учиш да им придаваш еднаква ценност.

3. Оглеждайки се наоколо, си кажи:

И така нататък, използвайки всякакви понятия, с които в момента си склонен да го опишеш. Ако в съзнанието ти изникнат и положителни определения, наред с отрицателните, използвай и тях. Така например, възможно е да си помислиш за един „добър свят" или „удовлетворяващ свят". Ако си помислиш за такива определения, използвай ги наред с останалите. Може би не ти е ясно защо подобни „хубави" понятия се отнасят към тези упражнения, но спомни си, че един „добър свят" предполага и „лош" свят, един „удовлетворяващ свят" предполага възможността светът да бъде и „неудовлетворителен”. Всички понятия, за които си помислиш, са подходящ обект за днешните упражнения. Привидната им стойност е без значение.

4. В никакъв случай не променяй интервала от време, в който прилагаш днешната идея към нещата, които смяташ за приятни и онези, които ти се струват неприятни. За целите на упражненията не съществува разлика между едните и другите. В края на периода на практика, добави:

Ho аз съм разстроен, защото виждам един безсмислен свят.

5. Онова, което е лишено от смисъл, не е нито добро, нито зло. Защо тогава един лишен от смисъл свят те разстройва? Ако приемеш, че светът е безсмислен и позволиш истината да бъде изписана върху него, тя ще те направи неописуемо щастлив. Но тъкмо защото светът е лишен от смисъл, ти се чувстваш подтикнат да изпишеш върху нето онова, което би искал да бъде. Именно това и виждаш. И то е наистина лишено от смисъл. Отвъд твоите думи е изписано Словото Божие. Истината те разстройва сега, но когато твоите думи бъдат изтрити, ти ще съзреш Неговите. Това е крайната цел на тези упражнения.

6. Три или четири пъти са достатъчни за практикуване идея та за днес. Периодите на практика не трябва да траят повече от минута. Може би и това ще ти се стори твърде дълго. Щом изпиташ напрежение, прекрати упражненията.
УРОК 13

Безсмисленият свят поражда страх.

1. Днешната идея е наистина друга форма на предходната, въпреки че конкретизира чувството, което поражда. Невъзможно е всъщност да има безсмислен свят. Не съществува нищо, което да е лишено от смисъл. От това не следва обаче, че не можеш да смяташ, че виждаш нещо, което е безсмислено. Напротив, особено вероятно е да мислиш точно така.

2. Разбирането на безсмислието поражда силно чувство за безпокойство сред всички разделени от Бога души. То представлява ситуация, при която Бог и егото си „отправят предизвикателство" по отношение на това чий смисъл трябва да се изпише в празното пространство, което се предоставя от липсата на смисъл. Егото неистово се втурва да утвърди собствените си представи там, уплашено, че празнотата би могла да демонстрира неговата непродуктивност и нереалност. И в това отношение, и само в него, то има право.

3. Затова много е важно да се научиш да разпознаваш безсмислието и да го приемаш без страх. Ако се страхуваш, сигурно е, че ще припишеш на света черти, каквито той не притежава и ще го населиш с представи, които не съществуват. Илюзиите са защитни механизми за егото, каквито би трябвало да бъдат и за теб, който се отъждествяваш с него.

4. Днешните упражнения, които трябва да се провеждат три-четири пъти за не повече от минута, трябва да се практикуват малко по-различно от предходните. Повтори си идеята за деня със затворени очи. После отвори очи и бавно се огледай наоколо, като си казваш:

Aз виждам един безсмислен свят.

Повтаряй си това твърдение, докато се оглеждаш наоколо. После затвори очи и завърши със следното:

Може да е трудно да избегнеш чувството за вътрешна съпротива спрямо последното твърдение под една или друга форма. Независимо каква форма може да приеме тази съпротива, напомни си, че се страхуваш от тази мисъл поради „отмъстителността" на „врага". Едва ли ще повярваш на такова твърдение на този етап и много е вероятно да го отхвърлиш като абсурдно. 3абележи обаче всички признаци на прикрит или откровен страх, които то би могло да породи.

6. Това е първият ни опит да заявим открито връзката между причина и следствие, която ти все още не си се научил да paзпознаваш. Не се спирай специално върху последното твърдение и се опитай дори да не мислиш за него извън периодите на практика. Засега това е достатъчно.
УРОК 14

Бог не е сътворил безсмислен свят.

I. Идеята за днес е, разбира се, онази причина, поради която е невъзможен един безсмислен свят. Каквото не е сътворено от Бога, то и не съществува. И всичко, което съществува, е такова, каквото е сътворено от Него. Светът, който виждаш, няма нищо общо с реалността. Той е създаден от теб и не съществува.

2. Упражненията за днес трябва да се практикуват със затворени очи през цялото време. Периодът за самонаблюдение над съзнанието трябва да бъде кратък, да трае не повече от минута. Не провеждай повече от три практики с днешната идея, освен ако не ти се сторят приятни. Ако е така, то ще бъде защото наистина разбираш какъв е смисълът на упражненията.

3. Днешната идея е поредната стъпка в това да се научиш да се отърсваш от мислите, които си изписал върху света и на тяхно място да видиш Словото Божие. Началните стъпки в тази замяна, която с право може да бъде наречена спасение, могат да бъдат твърде трудни и дори много болезнени. Някои от тях могат да ти причинят страх. Но ти няма да бъдеш оставен на страха. Ще го преодолееш. Нашата посока води към съвършена сигурност и мир.

4. Със затворени очи, помисли за всички ужаси на света, които ти дойдат наум. Назови всеки от тях така, както го схващаш, и подир туй отхвърли неговата реалност. Бог не го е сътворил и следователно той не е реален. Кажи си, например:

Бог не е сътворил тази война и тя следователно не е реална.

Бог не е сътворил тази самолетна катастрофа и следователно, тя не е реална.

Бог не е сътворил това нещастие (конкретизирай) и следователно то не е реално.

Подходящи теми за приложение на идеята са също и всички неща, които се страхуваш, че биха могли да се случат на теб иди на близък човек. Във всеки от тези случаи съвсем конкретно назови възможното „нещастие". Не използвай общи понятия. Не казвай, например, „Бог не е сътворил тази болест", а „Бог не е сътворил рака" или сърдечния удар или друго нещо, което поражда страх у теб.

5. Това е личния ти набор от ужаси, който разглеждаш. Тези неща са част от света, който виждаш. Някои от тях са споделени илюзии, а други са част от личния ти ад. Няма значение. Нещо, което Бог не е сътворявал, може да съществува само в твоето съзнание, което е откъснато от Неговото. Затова и няма смисъл. Разбирайки този факт, завърши периодите на практика като повтаряш идеята за деня:

Бог не е сътворил безсмислен свят.

Той не е сътворил (опиши ситуацията, която те безпокои) и следователно това не е реално.
УРОК 15

Моите мисли са образи, които съм създал аз.

1. Тъй като мислите, които смяташ, че имаш, ти се явяват под формата на представи, ти не разбираш, че те са изпразнени от съдържание. Струва ти се, че ги мислиш и следователно ти се струва, че ги виждаш. По този начин е изградено твоето „виждане". Това е предназначението, което си придал на телесните си очи. Но това не е виждане. То е изграждане на представи. То идва на мястото на виждането, замествайки визията с илюзии.

2. Тази въвеждаща идея по отношение процеса на изграждането на представи, който наричаш виждане, едва ли ще има голям смисъл за теб. Ти ще започнеш да я разбираш, когато видиш ивици светлина около същите тези познати предмети, които виждаш сега. Това е началото на реалното виждане. Можеш да бъдеш сигурен, че реалното виждане ще дойде много бързо, след тази поява.

3. В процеса на нашата работа ще имаш много „преживявания на светлина". Те може би ще приемат различни форми, някои от които съвсем неочаквани. Не се страхувай от тях. Те представляват знаци, че най-сетне отваряш очи. Няма да бъдат трайни, защото просто символизират същинското възприятие и нямат отношение към познанието. Тези упражнения няма да ти открият познанието. Но ще подготвят пътя към него.

4. Практикувайки идеята за деня, повтори я първо на себе си, след това я приложи към всяко от нещата наоколо си, като го назовеш и спреш поглед върху него с думите:

Това .................. е образ, който съм създал аз.

Това .................. е образ, който съм създал аз.

Не е необходимо да включиш голям брой конкретни обекти, към които да приложиш идеята. Трябва обаче да продължаваш да гледаш съответния обект, докато я изговаряш. Повтаряй я всеки път много бавно.

5. Макар че явно няма да можеш да приложиш идеята към много неща през тази минута, която се препоръчва за практика, опитай се да ги подбереш колкото се може по-произволно. Пo малко от минута ще бъде достатъчна за периодите на практика, ако започнеш да изпитваш неспокойствие. Недей да практикуваш идеята за деня повече от три пъти, освен ако се чувстваш много добре, НО не надхвърляй четири пъти. Идеята обаче може да се прилага според нуждите през целим ден.
УРОК 16

Аз нямам неутрални мисли.

1. Днешната идея е начална стъпка в преодоляване на убеждението, че мислите ти не пораждат последици. Всичко, което виждаш, е резултат на твоите мисли. И нищо не прави изключение. Няма малки или големи мисли, могъщи или безсилни. Те са просто истинни или погрешни. Онези, които са истинни, сътворяват подобни на себе си. Онези, които са погрешни, също.

2. Не съществува по-противоречиво понятие от понятието „празни мисли". Нещо, което поражда цял свят от възприятия, едва ли би могло да бъде наречено празномислие. Всяка мисъл, която имаш, допринася за истината или илюзията; тя или разгръща истината, или умножава илюзиите. Действително, ти можеш да умножаваш нищото, но по този начин не можеш да го разгърнеш.

3. Спасението изисква не само да осъзнаеш, че няма празни мисли, но също и че всяка твоя мисъл поражда мир или война, любов или страх. Невъзможно е да има неутрален резултат, защото е невъзможна неутрална мисъл. Съществува такова голямо изкушение да се омаловажават мислите, пораждащи страх, като незначителни, банални и незаслужаващи внимание, че е много важно да осъзнаеш, че те са и разрушителни, но също така и нереални. Ще упражним под различни форми тази мисъл преди наистина да я разбереш.

4. Прилагайки идеята за днес, обърни се към съзнанието си около минута със затворени очи, като активно се стремиш да не пренебрегнеш дори и някоя „незначителна" мисъл, която би могла да ти се изплъзне. Това е доста трудно, докато свикнеш. Ще установиш, че ти е наистина трудно да не правиш изкуствени разграничения. Всяка мисъл, която ти дойде наум, независимо от характеристиките, които й приписваш, е удобен обект за приложение на днешната идея.

5. По време на периодите на практика първо си повтори идеята, и след това си кажи при всяка мисъл, която ти мине през ума

Както обикновено, използван и днешната идея винаги, когато си дадеш сметка за конкретна мисъл, която поражда в теб безпокойство. Нека това се осъществи под следната форма:

6. Препоръчват се пет-шест периода на практика, ако не представляват относително усилие за теб. Ако почувстваш напрежение, три периода на практика ще бъдат достатъчни. Ако възникне притеснение, трябва да се съкрати и продължителността на периодите на практика.

1. Тази идея е поредната стъпка в определянето на реалния начин, по който функционират в света причина и следствие. Ти не виждаш неутрални неща, защото нямаш неутрални мисли. Винаги първо се явява мисълта, независимо от изкушението да се вярва в обратното. Светът не мисли така, но ти трябва да разбереш, че такъв е начинът на мислене. Ако не беше така, възприятията нямаше да бъдат причинени от нищо, а самите те щяха да бъдат причината на реалността. Но като се има предвид нейната твърде изменчива природа, това едва ли е вероятно.

2. Когато практикуваш днешната идея, кажи си с отворени очи:

Аз не виждам неутрални неща, защото нямам неутрални мисли.

След това се огледай наоколо, спирайки погледа си върху всичко, което забележиш, толкова, колкото да кажеш:

Можеш да кажеш, например:

3. Както обикновено, от голямо значение е да не правиш разлика между одухотворени и неодухотворени, приятни или неприятни неща. Независимо какво смяташ, ти не виждаш нищо, което е наистина живо или радостно. Това е така, защото още нямаш съзнание за истински вярната, а следователно, за истински щастливата мисъл.

4. Препоръчват се три или четири периода на практика и се изискват не по-малко от три за извличане на максимална полза, дори ако чувстваш съпротива. Но ако е така, продължителността на практиката може да се сведе до по-малко от обичайно препоръчителната минута.
УРОК 18

Последиците на моето виждане се отразяват не само на мен.

1. Идеята за днес е поредната стъпка в разбирането, че мислите, които пораждат онова, което виждаш, никога не са неутрални или маловажни. Тя подчертава също така идеята, че съзнанията са свързани, върху която по-късно ще наблегнем още повече.

2. Днешната идея не се отнася толкова до онова, което виждаш, колкото до начина, по който го виждаш. Затова и упражненията за днес подчертават този аспект на твоите възприятия. Три-четирите периода на практика, които са препоръчителни, трябва да се проведат по следния начин:

Огледай се наоколо, подбирайки колкото е възможно по-произволно обекти за идеята на деня и задържайки върху всеки от тях погледа си толкова, колкото да кажеш:

Зaвърши всеки период на практика, повтаряйки по-общото твърдение:

Минута, и дори по-малко от минута, е достатъчна за всеки период на практика.