ЩЕ БЪДЕ ЛИ СЪДЕН ВСЕКИ НАКРАЯ?

3. Ти, който понякога си тъжен, а понякога гневен, който в определени моменти чувстваш, че не получаваш дължимото и усилията ти се посрещат с недооценка и дори с презрение, откажи се от тези глупави мисли! ²Те са твърде тъжни и безсмислени, за да обладават твоето свято съзнание дори и още миг. ³Божият Съд те чака, за да ти дари свобода. ⁴Какво може да ти предложи светът, независимо от това как ти преценяваш неговите дарове, което да предпочетеш? ⁵Ти ще бъдеш съден и съден справедливо и честно. ⁶В Бога няма измама. ⁷Неговите обещания са сигурни. ⁸Само трябва да помниш това. ⁹Неговите обещания са гаранция, че Неговияъ Съд и само Неговият ще бъде приет накрая. ¹⁰Твоето предназначение е да ускориш идването на този край.¹¹Твоето предназначение е да пазиш това в сърцето си и да го предадеш на целия свят, за да го съхраниш.

2. Но какво да кажем за онези, които не са постигнали подобна сигурност? ²Те още не са готови да живеят без стриктна организация на ежедневието. ³Какво трябва да знаят те, за да предадат своя ден на Бога? ⁴Съществуват някои общи правила, които се прилагат, макар че всеки трябва да ги ползва по възможно най-подходящия за себе си начин. ⁵Правилата сами по себе си са опасни, защото лесно могат да се превърнат в богове, заплашващи целите, поради които са създадени. ⁶В най-широк смисъл на думата може да се каже, че е добре денят да започне правилно. ⁷Винаги е възможно да се започне отново, ако в началото на деня е била допусната грешка. ⁸Но има очевидни предимства в това да се започне правилно, за да се спести време.

3. В началото е разумно да се мисли с времеви понятия. ²Това в никакъв случай не е най-важният критерий, но първоначално може би е най-простият за съблюдаване. ³Спестяването на време е важен акцент като начало, който макар и да запазва значението си през целия учебен процес, започва да преобладава все по-малко. ⁴Можем спокойно да твърдим, че времето, посветено на това да се започне денят по правилен начин наистина спестява време. ⁵Колко време трябва да се отдели за тона? ⁶Зависи от самия Божи учител. ⁷Той не може да се нарече такъв, докато не е усвоил цялото учебно ръководство, защото учебният процес се провежда в рамките на този курс, ⁸След по-структурираните периоди на практика, съдържащи се в учебното ръководство, всяка отделна личност сама определя критериите си.

4. Този курс е винаги свързан с практика. ²Възможно е обстоятелствата да не позволяват на Божия учител да отдели спокойно време за размисъл, когато се събуди. ³Но в този случай, нека си напомни, че избира да прекара с Бога още веднага щом може и да го направи. Продължителността тук не е от най-съществено значение. ⁵Човек спокойно би могъл да седи цял час със затворени очи и нищо да не постигне. ⁶Той може да отдаде на Бога само миг и в този миг напълно да се съедини с Него. ⁷Може би единственото обобщение, което би могло да се направи, е следното: Веднага щом е възможно след събуждане прекарай известно време в съзерцание, продължавайки минута-две след като започне да ти става трудно. ⁸Трудността би могла да намалее и да се преодолее. ⁹В противен случай това е моментът да спреш.

5. Същият ритъм трябва да се постигне и вечерта. ²Можеш да отделиш време за съзерцание рано вечер, ако не е подходящо преди заспиване. ³За тази цел не е разумно да си в легнало положение. ⁴По-добре е да бъдеш седнал в предпочитана от теб поза. След като си преминал практиката от учебното помагало, сигурно си разбрал коя е най-удобната за теб поза. ⁶По възможност обаче за предпочитане е да отадеш на Бога времето преди заспиване. ⁷То създава нагласа за почивка на съзнанието и те освобождава от страха. ⁸Ако ти е по-удобно да отделиш това време по-рано, все пак не забравяй, че дори и за кратък период - достатъчна е макар и минута - е добре да затвориш очи и да помислиш за Бога.

6. Само една мисъл трябва да се помни по-специално през целия ден. ²Това е мисълта за чистата радост; мисълта за мир, за безгранично освобождение - безгранично, защото обхваща всички неща. ³Ти си въобразяваш, че си постигнал сигурност. ⁴Мислиш, че си издигнал сила, която да те защитава срещу страха, пораждан от сънищатати. ⁵Това не е така. ⁶Твоята сигурност не е в това. ⁷Трябва само да се откажеш от илюзията да защитаваш илюзиите. ⁸Именно това и само това те плаши. ⁹Колко глупаво е да се боиш от нищото! ¹⁰Съвсем от нищо!¹¹Твоите защитни механизми няма да ти помогнат, но нищо не те заплащва. ¹² Те не са ти необходими. ¹³И когато го разбереш, ще изчезнат. ¹⁴ Едва тогава ще приемеш онова, което е реалната твоя защита.

7. Колко просто и лесно протича времето за Божия учител, приел Неговата закрила! ²Той вече не се интересува от нищо, което преди е правил в името на сигурността. ³Сега е в безопасност и знае това. ⁴Има Водач, Който няма да претърпи неуспех. ⁵Не трябва да прави разлика между проблемите, пред които се изправя, защото Този, Комуто ги предава, не ги разглежда като различни по трудност за разрешаване. ⁶Той се чувства сигурен в настоящето така, както е бил преди съзнанието му да се отдаде на илюзорни възприятия и както ще бъде след като се освободи от тях. ⁷Времето и мястото не въздействат върху неговото състояние, защото са еднакви за Бога. ⁸В това се състои неговата сигурност. ⁹Нищо повече не му е нужно.

8. Ще има все още изкушения по пътя, който предстои на Божия учител, и той трябва да си напомня през целия ден, че е под закрила. ²Как да постигне това, особено през времето, когато съзнанието му е ангажирано с външни неща? ³Би могъл поне да опита и успехът му зависи от неговото убеждение, че ще успее. ⁴Трябва да бъде сигурен, че успехът не е от него, но ще му бъде даден винаги, навсякъде и при всяко обстоятелство, когато го потърси. ⁵Има моменти, когато ще се почувства разколебан и в такива случаи ще се връща към някогашните си опити да разчита само на себе си. ⁶Не забравяй, че това е магия, а магията е жалък заместител за истинското съдействие. ⁷Божият учител не може да се задоволи с нея, защото тя не може да удовлетвори Божия Син.

9. Да се избегне магията означава да се избегне изкушението. ²Защото всяко изкушение не е нищо друго, освен опит да се замести Божията Воля с нечия друга. ³Тези опити могат да изглеждат наистина страшни, но са само патетични. ⁴Те не могат да имат последици - нито добри, нито лоши, нито удовлетворяващи, нито пожертвувателни, нито целебни, нито разрушителни, нито смиряващи, нито плашещи. ⁵Божият учител е постигнал най-напредналото си състояние, когато вижда, че всяка магия е нищо. ⁶Всички междинни уроци водят именно към този и към разбирането на това като цел. ⁷Защото магия та от всякакъв вид и във всички форми просто не води до нищо. ⁸Лесно е тя да се избегне, защото е безсилна. ⁹Нещо, което няма последици, едва ли може да буди страх.

10. Божията Воля няма заместител. ²Казано просто, тъкмо на този факт Божият учител посвещава своя ден. ³Всеки заместител, който би приел като реален, може единствено да гозаблуди. ⁴Но ако той реши, няма да се поддава на заблудите ⁵Трявба да помни например думите: „Бог е с мен. ⁶Не мога да изпадна в заблуда. ⁷Би могъл да предпочете други думи или само една, или пък никакви думи. ⁸ Но непременно трябва да се отърсва от всяко изкушение да се поддава на магия, осъзнавайки, че то не е плашещо, грешно или опасно, а просто е лишено от смисъл. ⁹Коренящо се в жертвата и разделението - две страни на една и съща грешка и нищо повече, той просто решава да се откаже от всичко, което никога не е имал. ¹⁰И в името на тази „жертва" Небето възкръсва в неговото съзнание.

11. Нима не е желана от теб подобна размяна? ²Светът би я направил с радост, ако знаеше, че е в състояние. ³Божиите учители трябва да учат, че той може да го направи. ⁴И така тяхното предназначение е да гарантират, че са научили това. ⁵Нрез целия ден ти не рискуваш нищо, освен да се довериш на магията, защото само това води до болка. ⁶„Няма друга воля, освен Божията". ⁷Неговите учители знаят, че е така, и са научили, че всичко освен това е магия. ⁸Всяка вяра в магията се подържа от една елементарна илюзия - илюзията, че магията действа. ⁹През целия процес на своето обучение, ежедневно, ежечасно и дори ежеминутно и ежесекундно, Божиите учители трябва да се учат да разпознават формите на магията и да възприемат т яхното безсмислие. ¹⁰Страхът се оттегля от тях и така и те изчезват. ¹¹По този начин вратата на Небето отново се отваря и неговата светлина може пак да заблести над спокойното съзнание.
17. КАК БОЖИИТЕ УЧИТЕЛИ СЕ СПРАВЯТ С МАГИЯТА В МИСЛЕНЕТО?
1. Това е въпрос с решаващо значение, както за учителя, така и за ученика. ²Ако този проблем не бъде правилно решен, Божият учител не само ранява себе си, но проявява агресия и към своя ученик. ³Това засилва страха и прави магията да изглежда твърде реална и за двамата. ⁴Така справянето с магията се превръща в основен урок, който Божият учител трябва да овладее. ⁵Неговата първа отговорност в това отношение е да не я атакува. ⁶Ако една магическа мисъл породи гняв под каквато и да била форма, Божият учител може да бъде сигурен, че укрепва собствената си вяра в греха и осъжда сам себе си. ⁷Той може да бъде сигурен също така, че е поискал депресия, болка, страх и разруха да дойдат над него. ⁸Нека да помни, че не трябва да преподава това, защото не бива да го усвоява.

2. Съществува обаче изкушението да се откликва на магията по начин, който я усилва. ²И това не винаги е очевидно. ³Тя всъщност може лесно да се скрие зад желанието да помогнеш. ⁴Такова двойствено желание лишава помощта от стойност и неминуемо води до нежелани резултати. ⁵Не трябва да се забравя освен това, че резултатът винаги ще се появи, както за учителя, така и за ученика. ⁶Колко пъти вече бе подчертавано, че ти даваш само на себе си. ⁷И къде това най-добре може да се види, ако не в помощта, която Божият учител дава на онези, които се нуждаят от нея? ⁸Тук той дава своя дар по най-ясен за самия него начин. ⁹Защото ще даде само онова, което е избрал за себе си. ¹⁰И в този дар се проявява собствената му преценка за Божия Син.

3. Най-лесно е една грешка да се поправи, когато е най-очевидна, а грешките се познават по техните резултати. ²Ако един урок се преподава добре, той може да донесе само освобождение на учителя и ученика, които споделят единна цел. ³Агресия може да проникне само там, където се възприемат различни цели. ⁴А това е така, щом резултатът не поражда единствено радост. ⁵Единствената цел, която следва учителят, насочва еднопосочно ученика, чиято цел е раздвоена, така че той да отправя само зов за помощ. ⁶На това вече е лесно да се отговори с единен отговор и този отговор ще проникне неизменно в съзнанието на учителя. ⁷Оттам той озарява съзнанието на ученика и се съединява с неговото.

4. Вероятно ще бъде полезно да си спомним, че никой не може да се гневи пред фактите. ²Винаги тълкуването е това, което поражда негативни чувства, независимо че те привидно могат да намират оправдание в привидните факти. ³А и независимо от това колко е силен породеният гняв. ⁴Може да става дума за леко, почти незабележимо раздразнение. ⁵А може да бъде и ужасна ярост, свързана с мисълта за насилие, което да остане само в представите или да се осъществи на практика. ⁶Няма значение. ⁷Всички реакции са едни и същи. ⁸Те скриват истината, независимо в каква степен. ⁹А истината е или очевидна, или не. ¹⁰Не можеш да признаеш истината само отчасти.¹¹Този, който не осъзнава истината, неминуемо вижда илюзии.

5. Гневът, който е реакция на магията в мисленето, е основна причина за страх. ²Дадеш ли си сметка какво означава тази реакция, ще ти стане напълно ясно защо тя заема такова възлово място в мисловната система на света. ³Една магическа мисъл по самото си присъствие е признание за отделяне от Бога. ⁴Тя е възможно най-ясното заявление, че съзнанието, което вярва в нея, има отделна воля, можеща да се противопостави на Божията с пълното убеждение, че ще успее. ⁵Това очевидно не може да бъде факт. ⁶Но също така очевидно е, че може да му се повярва като на факт. ⁷Така се поражда вината. ⁸Онзи, който е узурпирал мястото на Бога и го заема сега, има смъртен „враг". ⁹И само той едничък може да се защити, изграждайки си броня да го пази от гнева, който не може да се уталожи и от отмъщението, което няма никога да се утоли.

6. Как да се разреши тази несправедлива битка? ²Нейният край е неизбежен, защото изходът й неминуемо е смърт. ³Как тогава човек да се довери на защитните си механизми? ⁴И отново на помощ трябва да дойде магията. ⁵Забрави битката. ⁶Приеми я като факт и след това я забрави. ⁷Не си спомняй колко невъзможно е превъзходството над теб. ⁸Не си спомняй колко е многочислен „врагът" и недей да мислиш колко слаб си в сравнение с него. ⁹Приеми, че си разделен от Бога, но нелеп да си спомняш как се е случило това. ¹⁰Вярвай, че си го постигнал, но не съхранявай и най-бегъл спомен Кой всъщност е големият ти „враг".¹¹Когато проектираш върху Него своята собствена забрава, струва ти се, че е забравил и Той.

7. Но каква ще бъде сега твоята реакция спрямо всички магически мисли? ² Те могат само да събудят заспалото ти чувство за вина, което си спотаявал, но не и преодолял. ³Всяка магическа мисъл е ясно заявление за ужасеното ти съзнание: „Ти узурпира мястото на Бога. ⁴Не си мисли, че Той е забравил. ⁵ Това е най-яркото въплъщение на страха от Бога. ⁶Защото това е мисъл, която издига лудостта на Божия престол. ⁷И няма вече надежда. ⁸Освен да убиваш. ⁹Спасението сега е в това. ¹⁰Един разгневен баща преследва своя виновен син. ¹¹Убий, или ще бъдеш убит, защото изборът е само един. ¹²Няма друг избор, защото стореното не може да се поправи. ¹³Следите от кръв не могат да се премахнат и всеки, върху който са останали тези следи, неизбежно ще се изправи пред смъртта.

8. В тази безнадеждна ситуация Бог изпраща Своите учители. ²Те внасят светлината на надеждата от Самия Бог. ³Има път, който дава възможност да се избегне тази ситуация. ⁴Той може да се научи, може да се предаде, но изисква търпение и огромно желание. ⁵При това положение простотата, която се демонстрира в урока, се откроява като ярка бяла светлина на тъмен хоризонт, защото тя е тъкмо това. ⁶Щом гневът се поражда от тълкуванието, а не от факта, той никога не е оправдан. ⁷Когато това се разбере, макар и смътно, пътят е открит. ⁸Сега вече може да се предприеме и следващата стъпка. ⁹Тълкуванието най-сетне може да се промени. ¹⁰Не е задължително магическите мисли да обричат на осъждане, защото те всъщност нямат власт да пораждат вина. ¹¹Така че могат да се пренебрегнат и забравят в истинския смисъл на думата.

9. Лудостта само на глед е ужасна. ²Всъщност тя е безсилна да постигне каквото и да било. ³Както магията, която се подчинява на нея, тя не може нито да напада, нито да защитава. ⁴Да виждаш лудостта и да разбираш нейния начин на мислене е все едно да наблюдаваш нищото. ⁵Нима може нищото да буди гняв? ⁶Едва ли. ⁷Затова запомни, Божи учителю, че гневът е признание на една несъществуваща реалност; но той е свидетелство, че ти си повярвал в нея. ⁸В такъв случай не можеш да се освободиш, докато не разбереш, че реакцията ти е породена от тълкуването, което си проектирал върху външния свят. ⁹Нека сега този жесток меч бъде изтръгнат от теб. ¹⁰Смъртта не съществува. ¹¹Този меч не съществува. ¹²Няма причина за страх от Бога. ¹³Но Неговата Любов е Причина за всичко отвъд всеки страх и затова е реална завинаги и вечно истинна.
18. КАК СЕ ПОПРАВЯ ГРЕШКАТА?
1. Трайното поправяне на грешката - което единствено е истинска корекция - не може да се осъществи, докато Божият учител не престане да смесва тълкуванието с факта, тоест илюзията с истината. ²Ако спори със своя ученик във връзка с някоя магическа мисъл, ако я напада и се опитва да установи нейната погрешност и да демонстрира нейната неистинност, той само дава свидетелство за нейната реалност. ³Депресията в такъв случай е неизбежна, защото „доказва", както на своя ученик, така и на себе си, че имат за задача да избягат от нещо реално. ⁴А това е просто невъзможно. ⁵Реалността е неизменна. ⁶Магическите мисли са само илюзии. ⁷В противен случай спасението би било все същият отколешен и невъзможен сън под друга форма. ⁸Но сънят на спасението има ново съдържание. ⁹Различието е не само във формата.

2. Основният урок на Божиите учители е да се научат как да реагират спрямо магическите мисли, без изобщо да изпитват гняв. ²Само по този начин те могат да заявят истината за себе си. ³Чрез тях Светият Дух сега може да говори за реалността на Божия Син. ⁴Сега Той може да напомни на света за невинността, единственото неизменно и непроменливо условие измежду всички, сътворени от Бога. ⁵Сега Той може да говори Словото Божие за онези, които имат уши да чуват и да изяви Христовата визия за онези, които имат очи да виждат. ⁶Сега Той е свободен да учи всички умове на истината за онова, което са, за да се върнат с радост към Него. ⁷И сега вината е простена, напълно пренебрегната в Неговите очи и в Божието Слово.

3. Гневът скърца със зъби: „Вината е реална!". ²Реалността се заличава, когато тази безумна вяра бъде приета като заместител на Божието Слово. ³Сега плътските очи „виждат"; сега плътските уши могат да „чуят". ⁴Малкото пространство и лекото дихание на тялото остават мерило на реалността. ⁵А истината се смалява и губи смисъл. ⁶Корекцията има един отговор на всичко това и па света, който се основава на него:
⁷Ти смесваш тълкуването с истината. ⁸И грешиш. ⁹Но грешката не е грях и реалността не е свалена от престола си от твоите грешки. ¹⁰ Бог е вечният повелител и само Неговите закони имат власт над теб и над света. ¹¹Неговата лювов си остава единственото, коете съществува, 12 Страхът е илюзия, защото си подобен Нему.
4. За да може Божият учител да лекува, от особено значение е да позволи поправянето на всички свои грешки. ²Ако изпита и най-малкото раздразнение в реакцията си към някого, трябва да осъзнае на мига, че е допуснал неправилно тълкуване. ³В такъв случай нека се обърне към себе си, към своя вечен Водач и да предостави на Него да отсъди как да реагира. ⁴По такъв начин бива изцелен, а с него и ученикът му. ⁵Единствената отговорност на Божия учител е да приеме изкуплението за себе си. ⁶Изкупление означава корекция или преодоляване на грешките. ⁷Когато се постигне това, Божият учител се превръща в творящ чудеса по определение. ⁸Неговите грехове са му простени и той не осъжда повече себе си. ⁹Как тогава би могъл да осъжда някой друг и нима има човек, когото неговата прошка да не успее да изцели?
19. КАКВО Е СПРАВЕДЛИВОСТ?
1. Справедливостта е Божествена корекция за несправедливостта. ²Несправедливостта е основата на всички присъди на света. ³Справедливостта коригира тълкуванията, които пораждат несправедливост и ги премахва. ⁴В Небесното Царство не съществува нито справедливост, нито несправедливост, защото грешката е нещо невъзможно, а корекцията нещо безсмислено. ⁵На този свят обаче прошката зависи от справедливостта, тъй като всяка агресия може да бъде единствено несправедлива. ⁶Справедливостта е присъдата на Светия Дух над света. ⁷Извън Неговия съд е невъзможно да има справедливост, защото никой на света не може да дава само справедливи тълкувания и да отхвърли всички несправедливости. ⁸Ако Божият Син беше справедливо съден, нямаше да има нужда от спасение. ⁹Мисълта за разделението щеше да бъде извечно невъзможна.

2. Справедливостта, както и нейната противоположност, е тълкувание. ²Тя обаче е единственото тълкувание, което води до истината. ³Така става възможно, макар и да не е сама по себе си истина, справедливостта да не съдържа нищо, което да се противопоставя на истината. ⁴Няма вътрешен конфликт между справедливостта и истината; едното е първата малка крачка по посока на другото. ⁵Пътеката става твърде различна на протежението си. ⁶Цялото великолепие и величие на гледките и огромните открити изгледи, които се извисяват, за да посрещнат човек в хода на пътуването му, не могат да се предвидят от самото начало. ⁷Но дори и тези, чието великолепие достига неописуеми върхове в хода на пътя, не са достатъчно прекрасни пред онова, което чака пътника, когато пътеката свърши и времето заедно с нея. ⁸Но от някъде трябва да се започне. Справедливостта е началото.

3. Всички понятия за теб и твоите братя, всички страхове за бъдещи състояния и всички грижи за миналото се пораждат от несправедливостта. ²Това е оптическата леща, която държана пред телесните очи изопачава възприятието и препраща свидетелствата за този деформиран свят обратно на съзнанието, което е създало тези оптически лещи и на което те са му много скъпи. ³Всяко понятие за света се изгражда точно по този начин, избирателно и произволно. ⁴”Греховете" се възприемат и оправдават чрез внимателна избирателност, при която всяка мисъл за цялостност се налага да изчезне. ⁵ Прошката няма никакво място в подобен модел, защото всеки „грях" трябва непременно завинаги да се окаже истина.

4. Спасението е Божията справедливост. ²То връща на съзнанието ти целостта от фрагментите, които възприемаш като разкъсани и разделени. ³И това е, което преодолява страха от смъртта. ⁴Защото отделните фрагменти неминуемо се разлагат и умират, но целостта е безсмъртна. ⁵Тя остава вечно и завинаги подобна на своя Творец, тъй като е едно цяло с Него. ''Божият Съд е Неговата справедливост. ⁷Върху това - върху Съда, който е напълно лишен от всякакво осъждане, една оценка, която се основава единствено на любов - ти си проектирал собствената си несправедливост, придавайки на Бога лещите на деформираното възприятие, през които гледаш. ⁸Сега тези лещи принадлежат на Него, а не на Теб. ⁹Ти се боиш от Него и не виждаш, че мразиш и се страхуваш от самия свой Аз като от враг.

5. Моли се за Божията справедливост и не смесвай Неговата милост със собственото си безумие. ²Възприятието може да създаде всяка картина, която съзнанието желае да види. ³Запомни това. ⁴В него е съсредоточено взависимост от твоя избор или Небето, или адът. ⁵Божията справедливост сочи към Небето, тъкмо защото е напълно безпристрастна. ⁶Тя приема всички свидетелства, които й се поднасят и нищо не пропуска, нито пък оценява нещо отделно и откъснато от всичко останало. ⁷От тази гледна точка и само от нея съди тя. ⁸Тук всяка агресия и присъда е лишена от смисъл и неоправдана. ⁹Възприятията се успокояват, съзнанието стихва и светлината се връща отново. ¹⁰Сега истинското виждане е възстановено.¹¹Загубеното е намерено. ¹²Божият мир се спуска над целия свят и ние можем да виждаме. ¹³И ние можем да виждаме!