Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

Всъщност при ле­че­ни­ето ви­на­ги ста­ва ду­ма за следното, да разберем, как­ви фак­то­ри са за­лег­на­ли в то­ва, ко­ето вна­ся­ме в тялото, би­ло по хи- мически, фи­зи­оло­ги­чес­ки или фи­зи­чес­ки начин, и в това, ко­ето в из­вес­т­на сте­пен ор­га­низ­мът сам мо­же да из­вър­ши в със­то­яние на здра­ве и за ко­ето не е го­ден в със­то­яние на болест.

Трябва да си пред­с­та­вим процеса, ра­зиг­ра­ващ се външно, за­ед­но с про- цеса, про­ти­чащ в чо­веш­кия организъм. И те­зи два про­це­са се приб­ли­жа­ват на­й-п­лът­но един до друг там, къ­де­то ста­ва ду­ма за обо­ня­ни­ето и за вкуса. Относно всичко, ка­са­ещо дру­ги­те сетива, те са по­-сил­но от­да­ле­че­ни един от друг. Така нап­ри­мер ве­че зна­чи­тел­но от­да­ле­че­ни са зре­ни­ето и храносмилането, ма­кар че се­га под храносмилане, в тес­ния сми­съл на думата, раз­би­рам това, ко­ето се из­вър­ш­ва меж­ду сдъвк­ва­не­то на хра­на­та в ус­та­та и ней­но­то пре­ра­бот­ва­не от чрев­ни­те жлези. Или та­зи об­ласт всъщ­ност бих же­лал да при­чис­ля към об­лас­т­та на изпразването, би­ло то из­п­раз­ва­не в организма, чрез ко­ето ве­щес­т­ва­та би­ват поети, би­ло то из­п­раз­ва­не навън, това, ко­ето бих же­лал да оп­ре­де­ля ка­то отделяне; т.е. онова, което е разположено отвъд жлезите, вече бих желал да го определя като отделяне.

Разглеждайки се­га зрението, пред се­бе си има­ме оне­зи те­ла от външ­ния свят, зак­лю­ча­ва­щи в из­вес­т­на сте­пен оно­ва в се­бе си, ко­ето при обо­ня­тел­ния и вку­со­вия про­цес е раз­по­ло­же­но по­ве­че към повърхността. То е, ко­ето в обо­ня­тел­ния про­цес е из­не­се­но по­ве­че из­вън при­ро­да­та на чове- ка, за да мо­жем ние, хората, да го възприемем. В дру­ги слу­чаи то­ва се включ­ва в са­ми­те суб­с­тан­ции на из­вън чо­веш­ка­та при­ро­да и то­га­ва ние го виждаме. Разглеждайки това, ко­ето е ви­ди­мо в сво­ите фор­ми и т.н. ние всъщ­ност има­ме пред се­бе си фор­мо­об­ра­зу­ва­щия принцип, кой­то в обо­ня­тел­ния про­цес раз­к­ри­ва се­бе си имен­но субстанциално. Бих же­лал да кажа, че та­зи същност, раз­к­ри­ва­ща се­бе си в обонянието, би тряб­ва­ло да бъ­де прос­ле­де­на на­вън в рас­ти­тел­ния свят, в све­та на скалите, и то­га­ва ще открием, че съ­щи­ят принцип, про­явя­ващ се в обонянието, навън про­явя­ва се­бе си и във фор­мо­об­ра­зу­ва­щи­те процеси. Противоположният

Само че има органи, ко­ито в из­вес­тен смисъл, вът­реш­но по оп­ре­де­лен на­чин от­но­во раз­т­ва­рят чо­веш­кия организъм. И те­зи органи, ко­ито по оп­ре­де­лен на­чин от­но­во раз­т­ва­рят чо­веш­кия организъм, те го свър­з­ват по­ве­че с онова, ко­ето се раз­ви­ва по­-б­лиз­ко до на­ша­та Земя, те го свър­з­ват - в на­й-­ши­рок сми­съл - по­ве­че с ме­те­оро­ло­гич­ния елемент. И ако в ле­чеб­ния про­цес не се ог­ра­ни­ча­вам прос­то да раз­г­леж­да­ме ле­чеб­ни­те субстанции, но прос­ле­дя­ва­ме в ле­чеб­ни­те процеси, то­га­ва тряб­ва да хвъ- р­лим пог­лед и вър­ху връзките, съ­щес­т­ву­ва­щи меж­ду чо­ве­ка и ме­те­оро­ло­гич­ния про­цес в на­й-­ши­рок сми­съл на думата. Сега ве­че мо­жем да раз­ли­чим оно­ва в чо­веш­кия организъм, ко­ето е свър­за­но по­ве­че с ас­т­ро­ло­гич­ния процес. Тук, оба­че тряб­ва да бъ­де вклю­чен един по­-фин ме­тод на наблюдение. В пър­вия миг ще Ви проз­ву­чи шо­ки­ра­що начина, по ко- й­то тряб­ва да бъ­де из­вър­ше­но то­ва разделение, но с те­че­ние на вре­ме­то Вие ще видите, че имен­но то­ва раз­де­ле­ние е на­й-­доб­ра­та ос­но­ва за леку- ването. Когато раз­г­ле­да­ме оне­зи органи, раз­т­ва­ря­щи се­бе си по­ве­че за ме­те­оро­ло­гич­ния процес, об­що в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм мо­жем да видим, че това, ко­ето е раз­по­ло­же­но по към вътрешността, кло­ни по­ве­че към ме­те­оро­ло­гич­ния процес. Към те­зи ор­га­ни пре­ди всич­ко мо­жем да при­чис­лим черния дроб, и всич­ко онова, ко­ето е мехуресто, т.е. ко­ето се пред­с­та­вя имен­но от пикочния мехур - при ко­ето по от­но­ше­ние на па­то­ло­ги­ята пи­коч­ни­ят ме­хур е не­що из­к­лю­чи­тел­но важно. Колкото и стран­но да зву­чи за­се­га по от­но­ше­ние на патологията, пи­коч­ни­ят ме­хур спа­да към ед­но от на­й-­важ­ни­те неща. По-нататък мо­жем да раз­г­ле­да­ме белия дроб, който, опос­ред­ня­вай­ки дишането, раз­т­ва­ря се­бе си на вън. Ако мно­го от нещата, ка­за­ни в пред­ход­ни­те разглеждания, сте ги въз­п­ри­ели правилно, то без дру­го ще разберете, че в из­вес­т­но от­но­ше­ние имен­но към органите, чрез ко­ито це­ли­ят ор­га­ни­зъм раз­т­ва­ря се­бе си навън, към ме­те­ре­оло­гич­ния процес, към те­зи ор­га­ни тряб­ва да при­чис­лим сърце-

Виждате ли, пре­ди всич­ко бих же­лал да на­со­ча вни­ма­ни­ето Ви към сле- дното: опитайте се, всичко онова, което пред вас се проявява като ув- реждания на сърцето, да го отдадете на нарушената човешка дейно- ст. Би тряб­ва­ло да нап­ра­ви­те из­с­лед­ва­не вър­ху следното, кол­ко по­-раз­лич­на е сърдечната дейност при човека, кой­то да ка­жем - е се­ля­нин и об­ра­бот­ва сво­ята ни­ва и не се от­да­ле­ча­ва мно­го от та­зи своя дейност - да об­ра­бот­ва ни­ва­та си, и кол­ко раз­лич­на е сър­деч­на­та дейност при хора, които нап­ри­мер в про­фе­си­ята си тряб­ва да се во­зят чес­то на ав­то­мо­бил или тряб­ва чес­то да се во­зят на влак. Би би­ло из­к­лю­чи­тел­но интересно, тък­мо по то­зи въп­рос да се из­вър­ш­ват ос­нов­ни изследвания. Защото Вие ще откриете, че склон­нос­т­та към сър­деч­ни­те за­бо­ля­ва­ния съ­щес­т­ве­но за­ви­си от това, да­ли човекът, би­дей­ки пос­та­вен от ня­как­во външ­но сред­с­т­во в движение, са­ми­ят той се­ди на ед­но място, т.е. се­ди във вла­ка и се дви­жи чрез него, или се­ди в ко­ла­та и се дви­жи чрез нея.

Това па­сив­но от­да­ва­не на дви­же­ни­ето от стра­на на чо­ве­ка е нещото, ко­ето в из­вес­тен сми­съл де­фор­ми­ра всич­ки оне­зи процеси, нат­руп­ва­щи се в сърцето. Всичко, ко­ето по то­зи на­чин про­ти­ча в све­та на човека, е свър­за­но с начина, по кой­то чо­ве­кът се отоплява. И тук виж­да­те род­с­т­во­то на сърдечната дейност с топ­лин­ния им­пулс в света, с кой­то им­пулс чо­ве­кът е свързан. От то­ва виждате, че ако чо­ве­кът чрез соб­с­т­ве­на­та си дейност, раз­вие дос­та­тъч­но топлина, то­га­ва то­ва ко­ли­чес­т­во от до- с­та­тъч­на топ­ли­на в жиз­не­ния процес, по­ро­де­но от соб­с­т­ве­на­та му дей- ност, пред­с­тав­ля­ва мяр­ка за здра­ве­то на чо­веш­ко­то сърце. Ето за­що при сър­деч­но бол­ни ви­на­ги тряб­ва да об­ръ­ща­ме вни­ма­ние на из­вър­ш­ва­не­то на соб­с­т­ве­но движение, осъ­щес­т­вя­ва­но от са­мия човек. Аз съм убеден, че след 15-на го­ди­ни хо­ра­та ще мис­лят по­-т­рез­во вър­ху те­зи не­ща от­кол­ко­то днес, ко­га­то казват: странно е, как чрез евритмията хората отново получават правилна сърдечна дейност - тъй като именно еври- тмизирането съществено регулира одухотвореното собствено движе- ние, и дори го регулира закономерно. Ето за­що мо­же би ня­ма да е непра- вилно, ако кажем, че имен­но от та­зи глед­на точ­ка тряб­ва да по­со­чим оне­зи оз­д­ра­ви­тел­ни упражнения, ко­ито мо­жем да взе­мем от евритмията, ко­га­то ста­ва ду­ма за сму­ще­ния в сър­деч­ни­те функции. След то­ва сти­га­ме до всич­ко онова, ко­ето се из­ра­зя­ва чрез по­-мал­ко или по­ве­че не­дос­та­тъч­на­та дейност на пикочния мехур в чо­веш­кия организъм. Може би това, ко­ето ще ка­жа в то­ва отношение, ще Ви се сто­ри мал­ко лаическо.
Но не е ла­ичес­кото, как­то бих мо­гъл да кажа, е по­-на­уч­но от това, ко­ето днес се на­ри­ча научно. В съ­щес­т­ве­на­та си част пи­коч­ни­ят ме­хур пред­с­тав­ля­ва сред­с­т­во за засмукване.

Той дейс­т­ву­ва ка­то вдлъб­ва­не в чо­веш­кия организъм, ко­ето смуче. В ос­но­ва­та си ме­ху­рът е за­ви­сим от следното, на то­ва мяс­то чо­веш­ки­ят ор­га­ни­зъм да е вдлъб­нат точ­но та­ка от пи­коч­ния ме­хур към ос­та­на­лия ор­га­ни­зъм из­хож­да ед­но въздействие, такова, как­во­то из­хож­да от да­ден га­зов ме­хур във водата. Ако има­те ня­ка­къв га­зов мехур, т.е. ме­хур с раз­ре­де­на субстанция, ог­ра­ден от всич­ки стра­ни с вода, т.е. ог­ра­ден от ед­на по­-п­лът­на субстанция, то въздействието, из­хож­да­що от то­зи раз­ре­ден мехур, е по­доб­но на въз­дейс­т­ви­ето на це­лия пи­ко­чен ме­хур вър­ху чо­веш­кия организъм. Това обуславя, че във връз­ка с всичко, ко­ето пов­ли­ява пи­коч­ния мехур, чо­ве­кът по­на­ся увреждания, ако ня­ма дос­та­тъч­но възможност, пра­вил­но да из­вър­ш­ва вът­реш­ни­те движения; т.е. Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вме- сто да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, ко­ето вът­реш­но сму­ща­ва вът­реш­на­та подвижност, то сму­ща­ва и това, ко­ето мо­жем да на­ре­чем съ­щес­т­ву­ва­ние на пи­коч­ния мехур. Нали чо­ве­кът е та­ка уст- роен, че във всич­ки слу­чаи мо­же­те да му пре­по­ръ­ча­те ня­как­во оду­хот­во­ре­но движение, ко­га­то пред­по­ла­га­те при не­го сму­ще­ния в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение. Вие оба­че вед­на­га ще се спра­ви­те с поло- жението, ако опитате, човек, кой­то не е скло­нен да да­де на тя­ло­то си нуж­на­та почивка, кой­то бър­зо гъл­та или на­ру­ша­ва хра­нос­ми­ла­не­то си по друг начин, ако се опи­та­те та­къв чо­век да го ле­ку­ва­те метеорологи- чески. Това оз­на­ча­ва да го из­п­ра­ти­те на въздух, кой­то е по­-бо­гат на ки- слород, сред кой­то той, не­съз­на­тел­но ще тряб­ва да по­ло­жи по­ве­че уси­лия във връз­ка със своя ди­ха­те­лен процес. Тогава то­ва ре­гу­ли­ра­не на ди­ха­тел­ния про­цес пре­ми­на­ва вър­ху ре­гу­ли­ра­не­то на ос­та­на­лия ор­га­ни­чен про­цес и Вие ще откриете, че ко­га­то изкуствено, или по­-доб­ре естестве- но, из­ло­жи­те та­къв човек, стра­дащ от неп­ра­вил­на фун­к­ция на пи­коч­ния ме­хур на друг въздух, по­-бо­гат на кислород, то­га­ва ще пос­тиг­не­те из­вес­т­но хар­мо­ни­зи­ра­не до­ри са­мо чрез та­зи про­мя­на в на­чи­на на живот.

Особено важ­но е да обър­нем вни­ма­ние на тре­тия орган, свър­зан в на­й-ши­рок сми­съл с външ­на­та ме­те­оро­ло­гия - черния дроб. Макар при­вид­но чер­ни­ят дроб да е зат­во­рен в чо­веш­кия организъм, въп­ре­ки то­ва той в сил­на сте­пен при­над­ле­жи на външ­ния свят. И та­зи при­над­леж­ност към външ­ния свят Вие мо­же­те да ус­та­но­ви­те чрез това, че в из­вес­т­на сте­пен жи­во­та на чер­ния дроб е пос­та­вен в за­ви­си­мост от ха­рак­те­рис­ти­ка­та на
во­да­та в да­де­на местност. Всъщност ви­на­ги би тряб­ва­ло да бъ­де из­с­лед­ван със­та­ва на во­да­та на да­де­на местност, за да мо­жем пра­вил­но да пре­це­ним със­то­яни­ето на чер­ния дроб на хората, на­се­ля­ва­щи та­зи местност. Стимулиращо зна­че­ние за раз­ви­ти­ето на чер­ния дроб има вку­са­* ­(­*в­ку­са - лип­с­ва в сте­ног­ра­ма­та и е до­пъл­не­но по смисъл), ко­ето има ед­нак­во значение, ко­га­то ста­ва в излишък, с из­г­раж­да­нето на чер­ния дроб, ед­но твър­де силно, твър­де изя­ве­но нас­лаж­де­ние на хра­на­та е рав­ноз­нач­но на из­г­раж­дане­то на чер­ния дроб в човека. Вътрешното нас­лаж­де­ние - бих же­лал да ка­жа - про­дъл­же­ни­ето на това, което би тряб­ва­ло да се ог­ра­ни­чи са­мо вър­ху неб­це­то и езика, това, ко­ето би тряб­ва­ло да се ог­ра­ни­чи са­мо вър­ху неб­це­то и езика, това, ко­ето про­дъл­жа­ва приятното, сим­па­тич­но­то или антипатичното, или съ­що та­ка не при­ят­но­то въз­п­ри­ема­не на хра­на­та по по­со­ка към вътрешността, то­ва е, ко­ето во­ди до из­раж­да­не на чер­ния дроб. Ето за­що е не­об­хо­ди­мо да бъ­дат ви­де­ни те­зи неща, и да бъ­де нап­ра­вен опит, хора, има­щи ня­как­ви ув­реж­да­ния в със­то­яни­ето на чер­ния дроб - нещо, ко­ето чес­то е мно­го труд­но да бъ­де ус­та­но­ве­но - у та­ки­ва хо­ра да се съз­да­де навик, бих же­лал да кажа, да из­с­лед­ват вкуса, в са­мия вкус ка­то та­къв да се опит­ват да от­к­ри­ят нещо. Изключително труд­но е, по­-­ос­нов­но да бъ­де из­с­лед­ва­на вът­реш­на­та връз­ка меж­ду със­то­яни­ето на чер­ния дроб и вод­на­та характеристика, със­та­ва на во­да­та в да­де­на местност, тъй ка­то за­ви­си­мос­ти­те са мно­го фи­ни и тряб­ва нап­ри­мер да обър­нем вни­ма­ние на следното, че в мес­т­нос­т­та къ­де­то - да ка­жем - во­да­та е сил­но варовита, със­то­яни­ето на чер­ния дроб е раз­лич­но в срав­не­ние с местности, къ­де­то во­да­та е по­-с­ла­бо варовита. Бихте сто­ри­ли добре, ако обър­нем вни­ма­ние на то­ва и ако ви­на­ги на­соч­ва­ме вни­ма­нието си към факта, че чер­нод­роб­ни­те фун­к­ции би­ват стимулирани, ко­га­то все пак, по възможност, отс­т­ра­ня­ваме ва­ро­ви­ка от водата. Разбира се, за да бъ­де осъ­щес­т­ве­но това, тряб­ва да бъ­дат на­ме­ре­ни сред­с­т­ва и пъ­тища.

Тясно свър­за­ни с всичко, ко­ето да­де­на мес­т­ност пред­ла­га прос­то чрез кон­фи­гу­ра­ци­ята на сво­ята повърхност, са бе­лод­роб­ни­те функции. Те са за­ви­си­ми от това, да­ли има­ме ра­бо­та с местност, в която, например, как­то в ту­каш­на­та област, има мно­го ва­ро­ви­ци или има­ме ра­бо­та с мест- ност, къ­де­то има мно­го кварц, там къ­де­то има ста­ро на­гъ­на­ти планини. В за­ви­си­мост от това, и то в сил­на степен, е раз­лич­но ус­т­ро­ен жи­во­та на бе­лия дроб, за­що­то бе­ли­ят дроб съ­щес­т­ве­но за­ви­си от поч­ве­ния със­тав на местността. Една от пър­ви­те за­да­чи на да­ден лекар, ус­та­но­вя­ващ се в да­де­на об­ласт на работа, всъщ­ност би се със­то­яла в това, ос­нов­но да из­с­лед­ва ге­оло­ги­ята на та­зи област. Изследването на ге­оло­ги­ята на та­зи ме- с­т­ност е всъщ­ност ед­но и съ­що с из­с­лед­ва­не­то на бе­ли­те дро­бо­ве на хо­ра­та от съ­от­вет­на­та област. И тряб­ва да знаем, че е твър­де неб­ла­гоп­ри-

Разбира се, ди­ша­не­то от своя стра­на за­ви­си от доб­ро­то или лошото, обу- с­ло­ве­но от вът­реш­ния строеж, фун­к­ци­они­ра­не на бе­лия дроб. Но по от­но­ше­ние на та­зи за­ви­си­мост аз имам пред­вид вът­реш­ния стро­еж на бе­лия дроб; дали той е склонен към втвърдяване или към размекване или други подобни, това съществено зависи от характера на околността. Освен то­ва имен­но бе­ли­ят дроб сил­но за­виси от фи­зи­чес­ка­та работа, и той по­ло­жи­тел­но ще бъ­де увреден, ако чо­ве­кът е при­ну­ден да из­вър­ш­ва фи­зи­чес­ка ра­бо­та до преумора.

Но във всич­ки те­зи слу­чаи ще се ка­сае за следното, да въ­ве­дем в ор­га­низ­ма нещо, ко­ето в на­й-­сил­на сте­пен да раз­ре­ди външ­ни­те квар­цо­ви влияния. Ако ус­пе­ете да вник­не­те доб­ре точ­но в та­зи връзка, то то­ва ще бъ­де ед­но из­к­лю­чи­тел­но ха­рак­тер на връзка, ед­на из­к­лю­чи­тел­но важ­на връзка. Тя съ­щев­ре­мен­но Ви показва, че ко­га­то съ­щес­т­ву­ва не­що дирек- тно, нещо, ко­ето да наб­лю­да­ва­ме в гор­ни­те час­ти на тялото, то­га­ва е не­об­хо­ди­мо да пре­об­ра­зу­ва­ме тези, тъй важ­ни в при­ро­да­та квар­цо­ви про­це­си - чрез разбиране, раз­д­ро­бя­ва не, стриване. Когато в дол­ни­те час­ти на тя­ло­то въз­ник­нат на­ру­ше­ния по­ра­ди взаимодействие, как­то нап­ри­мер в са­мо­то сърце, то­га­ва при оп­ре­де­ле­ни обстоятелства, то­зи процес, кой­то ве­че е бил за­поч­нат чрез оне­зи растения, съ­дър­жа­щи в сил­на сте­пен си­ли­ци­ева киселина, то­зи про­цес ще мо­же да бъ­де използуван, та чрез пре­об­ра­зя­ва­не или чрез пря­ко из­пол­зу­ва­не на та­ки­ва рас­те­ния да бъ­дат пре­диз­ви­ка­ни ле­чеб­ни процеси. При всич­ки рас­те­ния с ха­рак­те­ра на кварц би тряб­ва­ло вни­ма­тел­но да изследваме, до­кол­ко мо­гат да въздейс­т­ву­ват вър­ху чо­веш­кия организъм, вър­ху всич­ки процеси, про­ти­ча­щи под сърцето, ко­ито раз­би­ра се, въз­дейс­т­ву­ват об­рат­но вър­ху ос­та­на­лия организъм.