Програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България (2001 2005 година) и Националната стратегия за борба с наркотиците

Част A: Ново развитие и тенденции

Нормативната основа на националната политика в областта на борбата с незаконните наркотици през последните години в България се формира от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), Националната програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България (2001 – 2005 година) и Националната стратегия за борба с наркотиците (2003 – 2008 година).

• 
  организацията, правомощията и задачите на държавните органи, осъществяващи контрол върху производството, преработването, търговията, употребата, съхраняването, вноса, износа, транзита, пренасянето, превозването и отчетността на наркотични вещества и прекурсори;
  
• 
  мерките срещу злоупотребата и незаконния трафик с наркотични вещества и прекурсори;
  
• 
  научноизследователската и експертната дейност, свързана с наркотични вещества и прекурсори.
  

Целта на този закон е да уреди обществените отношения, свързани с контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите и в съответствие с изискванията на международните договори, по които Република България е страна.

• 
  Регламент N 3677/90 EEC, изменен с Регламент N 2959/93 ЕЕС, относно мерките, които трябва да бъдат предприети за предотвратяване влагането на определени субстанции в незаконно производство на наркотични вещества и психотропни субстанции.
  
• 
  Директива 92/109/ЕЕС относно производството и разпространението на пазара на някои вещества, използвани за незаконното производство на наркотици и психотропни вещества, изменена с Директива 93/46/ЕЕС и с Директива 2001/8/ЕС.
  

Основните изменения засягат средните сфери:

• 
  Засилени са функциите на Националния съвет за наркотични вещества и са създадени общински съвети на регионално ниво;
  
• 
  Допълнена е глава четвърта, касаеща забрана на растения, вещества и препарати от приложения № 1, усъвършенстван е лицензионния режим за вещества и препарати, включени в приложение № 2, 3 и 4;
  
• 
  Завишени са изискванията при внос, износ и транзит на наркотични вещества и прекурсори;
  
• 
  Въведени са долечебни и рехабилитационни програми за зависими и злоупотребяващи с наркотици;
  
• 
  Редица разпоредби усъвършенстват редът за изземване, конфискуване и унищожаване на наркотични вещества и прекурсори.
  

Създаде се нова функция на Националния съвет по наркотичните вещества /НСНВ/ като орган, провеждащ националната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества и борбата с незаконния трафик. Предоставя се възможност НСНВ да изисква, съхранява и анализира необходимата информация за осъществяване на специфичните си задачи. Подобна функция се създава и по отношение на общинските съвети по наркотичните вещества, провеждащи на местно равнище политиката на НСНВ.

1. Наредба за условията и реда за издаване на лицензии за дейности с наркотични вещества, приета с ПМС № 199 от 2000 г., изменена с ПМС № 54/05.03.2003 г.

Промени се валидността на лицензиите за дейности с наркотичните вещества, като за производители и търговци на едро се промени от 1 на 3 години, за търговци на дребно се издават безсрочни лицензии.
2. Наредба № 3 от 2001 г. на Министъра на здравеопазването за унищожаване на законно произведени, придобити и съхранявани наркотични вещества и техните препарати, станали негодни за употреба, изменена с Наредба № 1 от 24.01.2003 г., за изменение на Наредба № 3, обн ДВ бр. 11 от 2003 г.

Направени са промени в процедурата по унищожаване на наркотичните вещества и техните препарати, станали негодни за употреба.

Предназначена е за медицински и научни изследвания, за образователни цели и за поддържане работното състояние на кучетата, разкриващи наркотични вещества.

При предписване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, количествата на предписания лекарствен продукт не може да надвишава терапевтичната доза за 30 дни (промяната е от 15 на 30 дни).

Изменението на Тарифата се наложи за прецизиране на текстовете в нея и от промяната на ЗКНВП.

определя и координира националната политика в областта на наркотичните вещества и прекурсорите, като приема национална стратегия за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и срещу незаконния трафик с наркотични вещества и прекурсори за срок три години;

• 
  приема национални програми за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и срещу незаконния трафик с наркотични вещества и прекурсори;
  
• 
  предлага на министъра на финансите проектобюджет за провеждане на националната политика в тази област;
  
• 
  предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове, свързани с наркотичните вещества и прекурсорите;
  
• 
  дава мнение по проектите за сключване или за присъединяване към международни договори;
  
• 
  дава становища за участието на Република България в международни програми, насочени срещу разпространението, злоупотребата и незаконния трафик с наркотични вещества и прекурсори и контролира изпълнението им; определя и утвърждава националните координатори по международни програми и проекти в областта на наркотичните вещества.
  

За изпълнение на политиката Националният съвет по наркотичните вещества създава на общинско равнище Съвети по наркотичните вещества, чиито функции и задачи се определят с Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества.

Тази първа Национална стратегия за борба с наркотиците очертава рамката за действие през следващите 5 години. Тя предвижда обновяване на структурите за постигане на стратегическите цели и трябва да бъде своевременно допълнена от План за действие, в който да се посочват конкретни задачи и срокове. Стратегията полага началото на труден, но изключително важен преход, в резултат на който съвместните усилия на отделните министерства и ведомства ще прераснат в стратегическо взаимодействие. С оглед на разработването на такъв подход, Стратегията включва следните 4 ключови съставни елемента:

• 
  Усъвършенстване на разработването и провеждането на балансирана политиката в областта на наркотиците
  
• 
  Създаване на стратегическа координация
  
• 
  Подобряване на информационния обмен
  
• 
  Провеждане на политика на местно ниво - укрепване на ролята на общинските съвети по наркотични вещества
  

Този цялостен подход ще гарантира постигането на стратегическите цели и ще доведе до конкретни резултати, свързани с намаляване на търсенето и предлагането на наркотици. За да бъде стратегията всеобхватна, обаче, е необходимо да се разработи План за действие, който да обвърже Националната стратегия за борба с наркотиците с други ключови реформи и стратегии в национален мащаб, имащи отношение към противодействието на търсенето и предлагането на наркотици, а именно: здравната реформа (политика), здравно-осигурителната каса (финансиране), Националната стратегия за борба срещу СПИН, репродуктивно здраве, измененията в Наказателния кодекс (санкции за наркотици), борбата срещу корупцията, реформата в съдебната система, националният модел за оперативна информация.

Проблемите са разисквани на Националната конференция на Общинските съвети по наркотични вещества, проведена през декември 2003 г.

- отчет 2002 г. – 182 896 лв., в т.ч. за лекарствени средства 79 999 лв.

- отчет 2003 г. – 200 149 лв., в т.ч. за лекарствени средства 114 431 лв.

- бюджет 2004 г. – 250 000 лв.

- Лекарства, медицински консумативи - 52 988 лв.

- Постелъчен инвентар и облекло - 12 383 лв.

- Командировки - 3 118 лв.

- Материали - 26 871 лв.

- Вода, горива и енергия - 61 832 лв.

- Разходи за СБКО - 2 016 лв.

- Външни услуги - 118 411 лв.

- Други параграфи - 17 611 лв.
В издръжката на НЦН освен извършените по-големи разходи за изплащане на електроенергия, вода, храна, медикаменти, транспортни услуги, телефони и др.са включени и разходи за поддръжка на сградите в клиниката Суходол – остъкляване, закупуване на брави, бойлери, батерии, контакти и т.н., за поддръжка на автомобилите – авточасти, гуми и др., консумативи – миещи препарати, белина, дезинфекционни средства, ел. крушки, изхвърляне на боклук и различни отпадъци, изпиране на бельо и постелъчен инвентар, дератизация на помещенията и други.


Социален и културен контекст
Обществено мнение
Според проведено през 2003 г. социологическо проучване ⁴ наркоманията се възприема от населението като един от най-значимите проблеми на младите хора в България. Всеки втори (50 %) от интервюираните посочва като най-важен проблем безработицата, а на второ място безапелационно са поставени наркоманията и наркотиците – 44 %. На трето място остава бедността (31 %). Значително по-слабо (16 %) присъства мнението за липсата на перспектива ⁵.
Трябва все пак да се отбележи, че е налице сериозно различие между резултатите, получени в това изследване, и обществената оценка за основните проблеми пред обществото като цяло, установена от други национални изследвания. При последните класацията е: безработица, бедност, престъпност, корупция, здравеопазване. Различието се дължи от една страна на характера на извадката, изключваща населението на страната без деца и най-вече значителната група на пенсионерите, чиито деца са вече отраснали. Разбира се, могат да бъдат потърсени и други причини за посоченото различие, но така или иначе фактът е налице – в обществото ни употребата на наркотични вещества се възприема като важен социален проблем.
Авторите на изследването обръщат внимание на известна диференциация в мнението на родителите и младежите. И в двете групи подреждането на проблемите се запазва, но младите хора са значително по-чувствителни към проблема с наркотиците, отколкото родителите. Сред младежите подчертаването на проблема с наркотиците го изравнява по важност с този на безработицата – съответно 46 и 48%. При родителите безработицата води по-убедително с 54 към 38% (виж Фигура 1). Вероятно младежите се чувстват по-застрашени, отколкото родителите им осъзнават това. Може да се предполага също и че става дума за оценка, базирана върху различен социален опит. Нещо нормално, когато става дума за различни поколения.
Фигура 1


Източник: Проучването "Общественото мнение за наркотиците и борбата срещу употребата им, ноември 2003 г., 1000 деца и млади хора и 500 родители.

От друга страна същото проучване сочи, че родителите (74%) относително по-често от младежите (64%) определят проблема като много сериозен (виж Таблица 1). Възможно е известна част от младежите, макар и осъзнавайки проблема, да е склонна да го омаловажава.

	Младежи	Родители
Много сериозен	64	74
По-скоро сериозен	28	21
По-скоро не е сериозен	4	2
Изобщо не е сериозен	1	0
Без отговор	3	3