Лекции изнесени в Дорнах пред лекари и студенти по медицина

СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

След то­ва тряб­ва да взе­мем в съ­об­ра­же­ние из­к­лю­чи­тел­но ин­те­рес­на­та връзка, имен­но меж­ду това, ко­ето про­ти­ча в зъ­би­те и склон­нос­т­та на чо­ве­ка към хемороидални страдания. Всичко то­ва са взаимовръзки, до­каз­ва­щи как това, ко­ето в на­й-­сил­на сте­пен дейс­т­ву­ва ми­не­ра­ли­зи­ра­що в чо­ве­ка - за­що­то об­ра­зу­ва­нето на зъ­би­те е на­й-­сил­но ми­не­ра­ли­зи­ра­щия про­цес - от дру­га стра­на е тяс­но свър­за­но с ця­лос­т­ния ус­т­ройс­т­вен про­цес в човека, и бих же­лал да ка­жа - в сво­ята за­ви­си­мос­ти в сво­ето вза­имо­от­но­ше­ние раз­к­ри­ва се­бе си да дру­гия край на човека. По от­но­ше­ние процеса, фор­ми­ращ зъбите, чо­век би­ва сил­но пов­ли­ян от обстоятелство- то, че не мо­жем да отречем, че в своя завършек, ко­га­то дос­ти­га­ме външ- ната, на­ми­ра­ща се из­вън венеца, зъб­на обвивка, процесът, фор­ми­ращ зъ- бите, пред­с­тав­ля­ва нещо, чрез ко­ето чо­веш­ко­то ус­т­ройс­т­во на­ис­ти­на от­да­ва се­бе си на външ­ния свят под фор­ма­та на не­що минерално. Там по един поч­ти съ­вър­шен начин, на­ми­ра­що­то се в зъб­но­то покритие, в емай­ла пред­с­тав­ля­ва не­що за­вър­ше­но в хра­ни­тел­ни про­це­си тук не се извър- шват, та­ка че в из­вес­т­на сми­съл тук има­ме не­що налице, ко­ето е с на­пъл­но не­ор­га­нич­на природа. Да, мисля, че още вче­ра обър­нах вни­ма­ние на обстоятелството, че не­ща­та се свеж­дат мно­го по­-мал­ко до този, в из­вес­тен смисъл, въз­хо­дящ процес, кол­ко­то до раз­г­рад­ния процес, осъ­щес­т­вя­ващ се неп­ре­къс­на­то в хо­да на фор­ми­ра­не на зъ­би­те през вре­ме на це­лия живот. И ако от ед­на стра­на тряб­ва да признаем, че на то­зи пе­ри­фе­рен край на чо­веш­ко­то ус­т­ройс­т­во се раз­ви­ва на­й-­външ­на­та част на зъба, тъй ка­то вът­реш­но­то ус­т­ройс­т­во мал­ко мо­же да сто­ри за то­ва из- граждане, то все пак не би­ва да забравяме, че то­ва вът­реш­но ус­т­ройс­т­во е свър­за­но с разграждането, свър­за­но е с раз­ру­ши­тел­ния процес, и че в дейс­т­ви­тел­ност един въп­рос е мно­го по­-ва­жен от всич­ки други: как мо-

Тъкмо ка­за­но­то сега, обус­ла­вя ця­ла­та про­фи­лак­тич­на об­ра­бот­ка на това, ко­ето тук вли­за в съображение. Виждате ли, бих мо­гъл да ка­жа нап­ри­мер следното. Бих мо­гъл да кажа: голяма част от това, което е въведе- но при нас в педагогиката на Валдорфското училище, освен всичко ос- танало, насочено към здравото развитие на детето, цели да предот- врати и ранното повреждане на зъбите на тези, които посещават Валдорфското училище. Защото стран­но­то е, че тък­мо по от­но­ше­ние на те­зи пе­ри­фер­ни об­с­то­ятел­с­т­ва из­к­лю­чи­тел­но мно­го не­ща за­ви­сят от пра­вил­но­то въз­пи­та­ние в дет­с­ка възраст. Жалко е, че чрез Валдорфското учи­ли­ще има­ме въз­мож­нос­т­та да вли­я­ем вър­ху един пе­ри­од от време, ко­га­то е ве­че твър­де къс­но за съ­щин­с­кия профилактичен процес, кой­то би мо­гъл да бъ­де про­ве­ден по от­но­ше­ние на формирането на зъбите; това би трябвало да бъде започнато по-рано. Но все пак, тъй ка­то зъ­би­те не се по­явя­ват изведнъж, а постепенно, и тъй ка­то вът­реш­ния про­цес има дъл­го последействие, то все пак още би мог­ло да се нап­ра­ви не­що и ко­га­то де­ца­та ид­ват при нас ед­ва на 6 или на 7 го­диш­на възраст, ко­ето оба­че съв­сем не е достатъчно; защото това, за което тук става дума е, че по определен начин може да бъде изпълнено това, което казах; не- обходимо е, когато се появи първият зъб, внимателно да се изследва, в какво състояние е всъщност целият процес, формиращ зъбите. Естест- вено, с пра­во бе възразено, че труд­нос­ти­те въз­ник­ват по­ра­ди обстоятел-ството, че то­зи зъ­бо­об­ра­зу­ващ про­цес ве­че е подготвен, че в из­вес­тен

Тук пред мен има ед­ни въпрос: по какъв начин флуорът бива поет от организма, чрез емайла отвън, чрез слюнката или чрез зъбната сърцеви- на, чрез кръвообращението или по друг подобен начин?

Но виж­да­те ли, флуорът като такъв представлява процес, формиращ човека, и съв­сем не е важ­но да мъдруваме, по ка­къв на­чин той би­ва приет. По пра­ви­ло е не­об­хо­ди­мо да има­ме пред­вид са­мо процеса, пре­ми­на­ващ през на­й-­обик­но­ве­но­то храносмилане; чрез него биват поети онези субстанции съдържащи флуорните съединения. Необходимо е да прос­ле­дим са­мо съв­сем обик­но­ве­ния хра­нос­ми­ла­те­лен процес, от­веж­дащ пе­ри­фер­но флу­ор­на­та суб­с­тан­ция до оне­зи места, къ­де­то тя тряб­ва да бъ­де отложена. Важното е, че всъщ­ност флу­орът ка­то та­къв е мно­го по-раз- пространен, от­кол­ко­то си мислим. Голяма част от не­го се съ­дър­жа в най-­раз­лич­ни­те рас­те­ния - раз­би­ра се от­но­си­тел­но го­ля­ма част, за­що­то чо­ве­кът има не­ве­ро­ят­но мал­ко нужди; само че в растенията се съдър- жа флуорообразуващия процес, така че тъкмо при флуорът нещата стоят така, че когато флуорът не може да бъде доказан по химически път, то въпреки това флуорообразуващия процес е налице в растения- та - за това ние още сега ще поговорим подробно. Защото флу­орът е ви­на­ги налице, до­ри във водата, във водата, ко­ято пием; така че изобщо не е нужно да извличаме флуор. Става ду­ма за следното, ор­га­низ­мът да е та­ка организиран, че от своя стра­на да ус­пя­ва да пре­одо­лее из­к­лю­чи­тел­но слож­ния процес, за­ло­жен тък­мо в при­ема­не­то на флуора.

И така, ако ис­ка­те да го­во­ри­те чрез оби­чай­на­та терминология, то тряб­ва да кажете: всъщност флуорът бива донесен до своето място чрез кръ- вообращението.

След то­ва въз­ник­ва въпросът, да­ли емайлът на про­би­ли­те зъ­би про­дъл­жа­ва да бъ­де изхранван. Тъкмо то­ва не става. Това след­ва от всич­ко оно- ва, ко­ето ве­че изложих.

Но съ­щес­т­ву­ва не­що друго, вър­ху ко­ето тряб­ва да на­со­чим вни­ма­ни­ето си. Бихме мог­ли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, вижда- ме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е сво- бодна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическо- то устройство. Тази съ­щес­т­ву­ва­ща тук дейност, ко­ято мо­жем да наб­лю­да­ва­ме по осо­бен начин, и която обус­ла­вя един под­ви­жен про­цес на неп­ре­къс­на­то ор­га­ни­зи­ра­не око­ло челюстите, то­ва етер­но под­виж­но уст- ройство, то, ка­то сво­бод­но устройство, изоб­що не съ­щес­т­ву­ва в дол­на­та част на чо­веш­ко­то тяло. Тук то­ва ус­т­ройс­т­во в най-п­ре­кия сми­съл се свър­з­ва с фи­зи­чес­ка­та ор­га­нич­на дейност, и с то­ва са свър­за­ни явления, ко­ито аз из­ло­жих по-рано. С то­ва е свър­за­но обстоятелството, че ко­га­то дейнос­т­та на етер­но­то тя­ло бъ­де ос­во­бо­де­на от фи­зи­чес­кия организъм, тъй как­то ста­ва то­ва по вре­ме на бременност, на дру­гия по­люс то­ва пре­диз­вик­ва зна­чи­тел­ни про­ме­ни в зъб­но­то устройство. Хемороидалните стра­да­ния съ­що са свър­за­ни с обстоятелствата, че в сво­ите фун­к­ции фи-

Микроскопски погледнато, всичко, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в нас под фор­ма­та на вза­имо­дейс­т­вие на дви­же­ни­ята на ръ­це­те и на краката, всич­ко то­ва са вли­яния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни - това е влия- нието на флуора - не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора. Ако оба­че не дейс­т­ву­ват са­мос­то­ятел­но външ­ни­те флу­ор­ни въздействия, за ко­ито разказах, то­га­ва въп­ро­сът се свеж­да до това, да­ли мо­жем да от­к­ри­ем следното, - чо­веш­кия ор­га­ни­зъм е та­ка слож­но устроен, че ес­тес­т­ве­но на мяс­то­то на обик­но­ве­но­то въз­пи­та­ние тряб­ва да зас­та­не лечението, - да- ли, след то­ва не мо­жем да се спра­вим един­с­т­ве­но чрез възпитание, тряб­ва да за­поч­нем ве­че с лечение. Защото не са­мо зъ­би­те ние забелязваме, че въз­пи­та­ни­ето е би­ло лошо, но то­ва ние ус­та­но­вя­ва­ме и чрез обстоя- телството, че де­те­то ни­що не мо­же да върши. В слу­чая въп­ро­сът се све- ж­да до това, в из­вес­тен сми­съл про­фи­лак­тич­но да се на­ме­сим в органи- зма. Интересно е, че ако нап­ра­вим опит с во­ден извлек от сока на кора- та на конския кестен, т.е. с из­в­лек на ескулина, и ако да­дем вът­реш­но сил­но раз­ре­ден ескулин, то­га­ва мо­жем да уп­раж­ним ре­гу­ли­ра­що въз­дейс­т­вие вър­ху зъб­на­та консервация, вър­ху зъб­но­то консервиране, ако раз­би­ра се не сме за­поч­на­ли твър­де къс­но с това. Това от­но­во е ед­на ин­те­рес­на взаимовръзка. В со­ка от ко­ра­та на кон­с­кия кес­тен дейс­т­ви­тел­но се съ­дър­жа не­що от това, ко­ето из­г­раж­да на­ши­те зъби. Винаги на­вън в мак­ро­кос­мо­са мо­жем да от­к­ри­ем нещо, ко­ето вът­реш­но при­те­жа­ва ня­как­во ор­га­ни­зи­ра­що въздействие. Това се дъл­жи на обстоятелството, че

По по­до­бен начин, са­мо че чрез друг вид обработка, дейс­т­ву­ва до­ри оби- к­но­ве­ни­ят хлорофил. Силата, за­ло­же­на при кон­с­кия кес­тен и при ня­кои дру­ги рас­те­ния в кората, мал­ко по­-раз­лич­но формирана, е за­ло­же­на всъ- щ­ност в це­лия хлорофил. Само че тряб­ва да се опи­та­ме в из­вес­тен сми­съл да из­в­ле­чем хло­ро­фи­ла в етера, но то­га­ва ще бъ­де не­об­хо­ди­мо не да при­ла­га­ме вътрешно, но да при­ла­га­ме външ­но чрез втри­ва­не в об­лас­т­та на дол­ни­те час­ти на тялото; така, ако втрием в долната част на тяло- то етеризирания хлорофил, тогава ние действуваме по подобен начин върху организма в смисъл на консервиране на зъбите, както действува- ме, когато прилагаме ескулиновото въздействие вътрешно. Това са не- ща, ко­ито тряб­ва да бъ­дат изпробвани, и които, ко­га­то бъ­дат пред­с­та­ве­ни на външ­ния свят чрез сво­ите ста­тис­ти­чес­ки резултати, по­ло­жи­тел­но би­ха нап­ра­ви­ли зна­чи­тел­но впечатление. След ка­то е умър­т­ве­на ця­ла­та зъб­на пулпа, то­га­ва тряб­ва да се опи­та це­лия ор­га­ни­зъм да бъ­де под­гот­вен да поема флуора. Това ве­че не е ра­бо­та на об­що­то зъболечение. И така, от всич­ко то­ва виждате, как зъ­бо­ле­че­ние то, до­кол­ко­то изоб­що зъ­би­те мо­гат да бъ­дат лекувани, е сил­но свър­за­но с всич­ки си­ли на рас­теж в чо­веш­кия организъм. Защото това, ко­ето ка­зах за ес­ку­ли­на и за хлоро- фила, то­ва ни от­веж­да към сили, съ­щес­т­ве­но свър­за­ни с мно­го фи­ни про­це­си на растеж, с про­це­си на растеж, на­со­че­ни в по­со­ка на минера- лизация. Нещата сто­ят така, че сво­ето по­-вис­ше раз­ви­тие по по­со­ка на Духа, чо­ве­кът тряб­ва да от­ку­пи с це­на­та на об­рат­но­то раз­ви­тие на зъ­бо­об­ра­зу­ва­щия про­цес изобщо. Нещата сто­ят та­ка и от фи­ло­ге­не­тич­на гле- д­на точка; в сравнение с животинския зъбообразуващ процес човешкият зъбообразуващ процес представлява процес на обратно развитие. Само че то­зи про­цес на об­рат­но раз­ви­тие има об­щи чер­ти с дру­ги про­це­си на об­рат­но развитие, ко­ито са на­ли­це нав­ся­къ­де в ус­т­ройс­т­во­то на чо­веш­ка­та глава. Виждате ли, ето тук аз Ви доб­ли­жа­вам до та­къв вид въз- гледи, ко­ито мо­гат да имат зна­че­ние за оцен­ка­та на ця­лос­тен зъ­бо­об­ра-

Всичко, ко­ето в то­ва от­но­ше­ние би би­ло не­об­хо­ди­мо да знаем, на­ша­та мо­дер­на ес­тес­т­ве­на на­ука е скри­ла от нас. Защото то­зи вън­шен прин­цип на бор­ба­та за съ­щес­т­ву­ва­ние и на ес­тес­т­ве­ния подбор, на­ис­ти­на пред­с­тав­ля­ва не­що мно­го външ­но и повърхностно. Рукс го пре­на­ся и вър­ху бор­ба­та на ор­га­ни­те на човека. Но то­ва на­ис­ти­на е не­що мно­го външ­но и повърхностно. Тези не­ща до­би­ват ня­как­во зна­че­ние ед­ва ко­га­то дейс­т­ви­тел­но мо­жем да наб­лю­да­ва­ме това, ко­ето про­ти­ча вътрешно. И тук тряб­ва да кажем, че ук­реп­ва­не­то на да­ден чо­веш­ки орган, изоб­що на ня­ка­къв ор­ган във фи­ло­ге­не­тич­на­та ре­ди­ца ви­на­ги про­из­ли­за от пре­одо­ля­ва­не­то на ня­как­ва антипатия. Оформянето на ор­га­ни­те се дъл­жи на пре­одо­ля­ва­не­то на антипатии, до­ка­то из­рас­т­ва­не­то на ед­ни ве­че на­ли­чен ор­ган се дъл­жи на под­чи­ня­ва­не­то на симпатиите. Само че то­ва не би­ва да пре­ми­на­ва ед­на оп­ре­де­ле­на точка. Симпатиите и ан­ти­па­ти­ите съ­щес­т­ву­ват не са­мо на вър­ха на ези­ка и в окото, но це­ли­ят ор­га­ни­зъм е про­ни­зан от сим­па­тии и антипатии. Всеки ор­ган има сво­ите сим­па­тии и ан- типатии.

Един ор­ган раз­ви­ва ан­ти­па­тия сре­щу онова, ко­ето го е из­г­ра­ди­ло до ед­но оп­ре­де­ле­но състояние. Този ор­ган всъщ­ност дъл­жи сво­ето изгражда- не, след ка­то ве­че е готов, тък­мо на това, сре­щу ко­ето раз­ви­ва антипа- тия. Това е нещо, ко­ето ще ни от­ве­де мно­го дъл­бо­ко във филогенетика- та, ако взе­мем пред­вид как дейс­т­ву­ва външ­ния свят, така, че вът­реш­нос­т­та се съп­ро­тив­ля­ва сре­щу него, раз­то­вар­ва се­бе си в ак­та на антипатия, и че тък­мо по то­зи на­чин се осъ­щес­т­вя­ва неп­ре­къс­на­то­то усъ­вър­шен­с­т­ву­ва­не на те­лес­но­то устройство. В цар­с­т­во­то на организма, на бор­ба­та за съ­щес­т­ву­ва­ние ус­то­ява този, кой­то е най в със­то­яние да пре­одо­лее вът­реш­на­та ан­ти­па­тия и да пос­та­ви на ней­но мяс­то органи. Всичко то­ва при­над­ле­жи на процеса, оси­гу­ря­ващ по­-на­та­тъш­на­та ево­лю­ция на орга- ните. Разглеждайки всич­ко това, за нас се по­явя­ва ед­на опор­на точка, от ко­ято от­но­во мо­жем да пог­лед­нем към въп­ро­са за дозирането на лекар- ствените средства.

В са­мия ор­га­но­об­ра­зу­ващ про­цес Вие виж­да­те ед­но неп­рес­тан­но ма­ха­ло об­раз­но дви­же­ние на­са­м-­на­там меж­ду сим­па­тия и антипатия. Генезисът на те­лес­но­то ус­т­ройс­т­во е свър­зан съ­щес­т­ве­но с фор­ми­ра­не­то на сим­па­тия и ан­ти­па­тия и с ре­ду­ва­не­то на сим­па­тия и антипатия. Тъй как­то се от­на­сят ед­на спря­мо дру­га сим­па­ти­ята и ан­ти­па­ти­ята в организма, та­ка

Високата по­тен­ция има действие, про­ти­во­по­лож­но на дейс­т­ви­ето на нис­ка­та потенция. Това е свър­за­но с ця­ла­та ор­га­ни­зи­ра­ща сила. И в оп­ре­де­лен сми­съл е вяр­но съ­що та­ка и това, ко­ето аз ве­че по­со­чих вче­ра от ед­на дру­га глед­на точка, а именно, че онова, ко­ето през пър­ва­та епо­ха на жи­во­та дейс­т­ву­ва по оп­ре­де­лен на­чин в организма, в по­-къс­ни­те епо­хи на жи­во­та об­ръ­ща сво­ето действие, но че това, ко­ето дейс­т­ву­ва в орга- низма, мо­же да бъ­де изместено. Както ка­зах вчера, на то­ва от ед­на стра­на се дъл­жи от­к­ри­ва­не­то на изо­ли­ра­ни ду­шев­ни области, ко­ито в по­-къс­на въз­раст за­ся­гат те­лес­но­то устройство, там, къ­де­то те не би тряб­ва­ло да се докосват.

Наистина, съз­да­де­на­та от 19 век тра­ди­ция има не мал­ки зас­лу­ги за това, че е би­ло под­дър­жа­но жи­во приз­на­ва­не­то на ду­хов­нос­т­та на външ­ни­те ма­те­ри­ал­ни субстанции. Това до­ри е най-важното, за­що­то външ­на­та ало­па­тич­на ме­ди­ци­на за съ­жа­ле­ние все по­ве­че и по­ве­че се об­ръ­ща към убеждението, че има ра­бо­та един­с­т­ве­но с материалното, а имен­но са­мо с външ­ни­те ма­те­ри­ал­ни въз­дейс­т­вия на суб­с­тан­ци­ите из­вън човека. Това, оба­че во­ди до следното, от ед­на стра­на при ди­аг­нос­ти­ци­ра­не­то на тъй на­ре­че­ни­те фи­зи­чес­ки за­бо­ля­ва­ния вни­ма­ни­ето да бъ­де на­со­че­но тък­мо вър­ху ду­шев­но­то състояние, и обратно, ко­га­то на пре­ден план сил­но из­пък­не да­де­но аб­нор­м­но ду­шев­но състояние, да бъ­дат по­тър­се­ни фи­зи­чес­ки­те увреждания. Всъщност фи­зи­чес­ки­те за­бо­ля­ва­ния ви­на­ги би тря- б­ва­ло да пов­ди­гат след­ния въпрос: какъв темперамент носи човекът, при когото те се появяват? Ако открием, че чо­ве­кът при ко­го­то въз­ник­ват те­зи заболявания, но­си хи­по­хон­д­рич­на природа, то­га­ва до­ри са­мо не­го­ва­та обик­но­ве­на хи­по­хон­д­рич­на при­ро­да ще ни на­со­чи към не­об­хо­ди­мос­т­та та­ка да го лекуваме, че да въз­дейс­т­ву­ва­ме сил­но вър­ху до- л­на­та част на не­го­вото тяло, т.е. да го ле­ку­ва­ме в сфе­ра­та на ма­те­ри­ал­но­то активното, т.е. с нис­ки потенции. Ако открием, че даден човек, вън от заболяването, но­си един бу­ден дух, или е със сан­г­ви­ни­чен характер, то­га­ва пред­ва­ри­тел­но още ще бъ­де не­об­хо­ди­мо да се обър­нем към по­-ви­со­ки потенции. Накратко, ду­шев­но­то със­то­яние е това, на ко­ето тряб­ва да бъ­де въз­дейс­т­ву­ва­но в съ­от­ветс­т­вие с фи­зи­чес­ко­то заболяване. Това ця­лос­т­но ду­шев­но със­то­яние из­пък­ва пред нас по оп­ре­де­лен на­чин още при детето, и не би се по­яви­ла та­ка лес­но ед­на деменция прекокс (стар­чес­ко сла­бо­умие - бел. прев.), ако де­те­то още не би по­ка­за­ло склон­ност към флегматичност, ако при де­те­то още не бих­ме мог­ли да уло­вим она­зи пред­раз­по­ло­же­ност на темперамента, ко­ято всъщ­ност би тряб­ва­ло

След всичко, ко­ето ка­зах преди, е важ­но да се взе­ме пред­вид следното: виждате ли, аз мога да приема че е важно за мен да избягвам опреде- лени храни, да прибягвам повече към други храни; мога да счета за не- обходимо да спазвам определена диета. Тя мо­же да бъ­де мно­го доб­ра за мен. Но съ­щес­т­ву­ва съ­щес­т­ве­на разлика, да­ли съм дос­тиг­нал до та­зи ди­ета чрез лич­но изпробване, чрез това, сам да се спра на то­ва или онова, или прос­то съм се ос­та­вил ле­ка­рят да ми оп­ре­де­ли диетата. Моля, да не ми се сърдите, че каз­вам то­ва по един тол­ко­ва сух начин. Нали, от ма­те­ри­алис­тич­на глед­на точ­ка изглежда, ся­каш е все едно, да­ли доб­ра­та за мен ди­ета е от­к­ри­та от мен са­мия инстинктивно, да­ли съм си я из­ра­бо­тил сам, мо­же би под ръ­ко­вод­с­т­во­то на лекаря, при ко­ето съм про­явил инициатива, или прос­то съм се ос­та­вил ле­ка­рят да ми пред­пи­ше диета. Крайната пос­ле­ди­ца на те­зи въз­дейс­т­вия се про­явя­ва в това, че пред­пи­са­на­та от ле­ка­ря ди­ета пър­во­на­чал­но ще бъ­де от полза, но съ­жа­ле­ние тя има вред­на особеност, че в ста­рос­т­та тя по­-лес­но ще ме до­ве­де до оглу- пяване, от­кол­ко­то би се слу­чи­ло то­ва иначе, тя ще до­ве­де до стар­чес­ко слабоумие, до­ка­то ак­тив­но­то учас­тие при оп­ре­де­ля­не­то на ди­ета­та би под­дър­жа­ло по­-лес­но ду­хов­ната ми под­виж­ност - раз­би­ра се тук вли­зат в съ­об­ра­же­ние и дру­ги фактори, от ко­ито се оп­ре­де­ля ду­хов­на­та подви- жност. Тази иг­ра на ак­тив­ност и не­ак­тив­ност би­ва осо­бе­но сил­но на­ру­ше­на при вся­как­ви ви­до­ве ле­че­ния чрез сугестия, къ­де­то аз из­ця­ло пос­та­вям се­бе си в зависимост, къ­де­то не са­мо се от­каз­вам от своя та оцен­ка и пра­вя това, ко­ето дру­ги­ят ми нареди, но къ­де­то пре­да­вам на оцен­ка­та на дру­гия до­ри ръ­ко­вод­с­т­во­то на мо­ята воля. По та­зи при­чи­на би тряб­ва­ло да бъ­дат ог­ра­ни­ча­ва­ни лечения, по­чи­ва­щи на хип­но­за и сугестия. Ако бих­те мог­ли да кажем: ограничаването на волята, което е налице при всеки един човек, лекуван по този начин, не вреди на съответния чо- век по други причини, при което му правим по-голяма услуга, ако за из- вестен период от време му помогнем по сугестивен път, в такъв случай

Тези не­ща са мно­го важни, тъй ка­то тък­мо в ма­те­ри­алис­тич­на­та епо­ха на­й-м­но­го се прег­ре­ша­ва сре­щу тях, и тъй като, за­ра­зе­ни от влас­т­ву­ва­щи­те днес възгледи, днес хо­ра­та тряб­ва да из­жи­ве­ят ужа­са на нав­ли­за­не­то на тен­ден­ци­ите на хипноза и сугестия до­ри в педагогиката. Внасяне- то на те­зи тен­ден­ции в педагогиката, то­ва е не­що страшно, и хо­ра­та ще пог­лед­нат яс­но в та­зи на­со­ка ед­ва след ка­то си от­го­во­рят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване? Тъй как­то човекът, ко­га­то е заспал, из­вър­ш­ва дви­же­ния в сво­ите представи, ко­ито не би­ват пос­лед­ва­ни от ак­тив­нос­т­та на не­го­ва­та воля, ко­га­то чо­ве­кът в из­вес­т­на сте­пен би­ва пос­та­вен в със­то­яние на по­кой спря­мо външ­ния свят, до­ка­то в из­жи­вя­ва­ни­ята на сво­ето съз­на­ние той е в със­то­яние на движение, та­ка точ­но об­рат­но­то ста­ва об­рат­но­то ста­ва по вре­ме на евритмията. При Ев- ритмията се въз­дейс­т­ву­ва точ­но на об­рат­но­то на заспиването: предиз- виква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените със- тояния на съзнанието. При то­ва би­ват отс­т­ра­ня­ва­ни хи­перт­ро­фи­ите на представите, така, как­то съ­щес­т­ву­ват те в сънищата, и вмес­то то­ва се сти­му­ли­ра здра­во­то офор­мя­не на во­ля­та в об­лас­т­та на крайниците. Во- лята със сво­ето ус­т­ройс­т­во би­ва вмък­на­та в крайниците. И ако то­га­ва изследваме, как по раз­ли­чен на­чин въз­дейс­т­ву­ва вър­ху дол­на­та и гор­на­та част на чо­ве­ка ев­рит­ми­зи­ра­не­то на съг­лас­ни­те вър­ху гор­на­та и дол­на част на човека, то­га­ва ще видим, че до­ри в ев­рит­ми­ята мо­жем да от­к­ри­ем зна­чи­те­лен те­ра­пев­ти­чен елемент.