Лекции изнесени в Хамбург от 16. До 28. 1910 г

ОСМА ЛЕКЦИЯ

Ако се за­мис­лим вър­ху противоречието, до ко­ето стиг­нах­ме в края на пос­лед­на­та лек­ция и ако ис­ка­ме да пристъ­пим към не­го­во­то разреша- ване, не­ка още вед­нъж да обър­нем пог­лед към две­те свръх­се­тив­ни сили, към два­та принципа, ко­ито в хо­да на лек­ци­ите пос­те­пен­но се очер­та­ха ка­то двигатели, а съ­що и ка­то ре­гу­ла­то­ри на на­ша­та Карма.

Вече посочихме: на­ша­та Карма вли­за в дейс­т­вие ед­ва след ка­то лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества уп­раж­нят из­вес­т­но вли­яние вър­ху на­ше­то ас­т­рал­но тяло, тлас­кай­ки ни към та­ки­ва из­б­ли­ци на чувства, ин­с­тин­к­ти и страсти,
ко­ито в из­вес­тен сми­съл ни пра­вят мно­го по-несъвършени, от­кол­ко­то бих­ме би­ли без тях. След ка­то ве­че сме ста­на­ли обект на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те влияния, те пра­вят въз­мож­на и по­ява­та на ари­ма­ни­чес­ки­те Съще- ства, т.е. на оне­зи сили, ко­ито се на­ди­гат не от вътре, а дейс­т­ву­ват от вън и до го­ля­ма сте­пен оп­ре­де­лят от­но­ше­ни­ето ни към света. Общо взето, Луцифер е този, кой­то пре­диз­вик­ва Ариман, а ние, хората, сме по- с­та­ве­ни в са­мия цен­тър на тех­ния спор. След ка­то вед­нъж сме по­пад­на­ли в пи­па­ла­та на Луцифер или Ариман, пред нас има са­мо един избор: да тър­сим средства и пътища, с чи­ято по­мощ не са­мо да пре­одо­ле­ем „изкушенията", но и да се из­диг­нем още по­-ви­со­ко в наше­то развитие.

За нас ста­ва все по-ясно, че всъщ­ност Луцифер и Ариман во­юват за­ра­ди човека; не­ка да вник­нем в тях­на­та борба, ка­то се спрем, ма­кар и от дру­га глед­на точка, на он­зи случай, кой­то раз­г­ле­дах­ме пос­лед­ния път: слу­ча­ят с един човек, кой­то по­па­да под влас­т­та на Ариман и ста­ва жер­т­ва на все­въз­мож­ни илюзии, вяр­вай­ки че по­лу­ча­ва спе­ци­ал­ни пос­ла­ния от ду­хов­ния свят, до­ка­то в съ­що­то вре­ме друг човек, кой­то е за­па­зил своя здрав разум, вед­на­га разбира, че тук има не­що край­но съмнително. По- следният път ста­на ду­ма за случаите, ко­га­то ня­кой се под­да­ва на „яс­но­видческите" си фан­та­зии (упот­ре­бя­вам та­зи ду­ма в нейния лош смисъл) и пог­реш­но смята, че нап­ред­ва в ду­хов­ния свят. Ние яс­но подчертахме, че те­зи из­ма­ми и заб­луж­де­ния са пре­диз­ви­ка­ни от ари­ма­ни­чес­ки­те сили; яс­но посочихме: сре­щу измамите, по­ро­де­ни от ед­но лъж­ли­во яс­но­вид­с­т­во ня­ма дру­го средство, или по­не дру­го по­-под­хо­дя­що средство, ос­вен здра­ва­та раз­съ­дъч­на способност, ко­ято пос­ти­га­ме през живота, прос­ти­ращ се меж­ду раж­да­не­то и смъртта..

Изводите от пос­лед­на­та лек­ция са мно­го съществени, ако ис­ка­ме да сме точ­ни в пре­цен­ки­те си, когато, ра­но или късно, се из­п­ра­вим пред илю­зи­ите на т.н. „ясновидство". Защото при ед­но ясновидство, ко­ето е не плод на стро­го и адек­ват­но про­веж­да­но сис­те­ма­тич­но обучение, а нас­тъп­ва под фор­ма­та на спон­тан­ни ата­вис­тич­ни прояви, под фор­ма­та на все­въз­мож­ни образи, гла­со­ве и звуци, с ед­на дума, при ед­но „абнормно" ясно- видство, ние ви­на­ги установяваме, че след из­вес­т­но вре­ме то из­чез­ва на- пълно, осо­бе­но ако съ­от­вет­ни­ят ин­ди­вид има възможност, а на­й-­ве­че вът­реш­на­та го­тов­ност да се за­еме с про­дъл­жи­тел­но и се­ри­оз­но про­уч­ва­не на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та литература, или пък нап­ра­во да прис­тъ­пи към ис­тин­с­ко окул­т­но обучение.

Следователно, в те­зи случаи, ко­га­то сме из­п­ра­ве­ни пред греш­ки в свръх­се­тив­но­то познание, тряб­ва да запомним: ако въп­рос­ни­ят чо­век има дос­тъп до ис­тин­с­ки­те из­точ­ни­ци на окул­т­но­то познание, те ви­на­ги оз­на­ча­ват и ед­на си­гур­на по­мощ в не­го­вия стре­меж да вър­ви по вер­ния път. Напротив, все­ки знае, че при оп­ре­де­ле­ни кар­ми­чески предпоставки, ­

Ето как да­ден чо­век мо­же да при­те­жа­ва съ­вър­ше­но ло­ги­чес­ко мис­ле­не и в съ­що­то вре­ме - не­съм­не­ни сим­п­то­ми на лудост. Всяко ра­зу­беж­да­ва­не в на­луд­ни­те идеи, до­ри и да се пра­ви с на­й-п­ре­циз­на и стро­га ло­ги­чес­ка последователност, е не­що невъзможно. Напротив, ако из­тък­нем обек­тив­ни­те ло­ги­чес­ки ос­но­ва­ния сре­щу оп­ре­де­лена на­луд­на идея, ние са­мо изос­т­ря­ме бо­лес­т­та и съ­от­вет­но­то ли­це из­на­ми­ра още по­-­ос­т­ро­ум­ни до­ка­за­тел­с­т­ва в ней­на полза.

Да, след ка­то об­съж­да­ме не­ща­та в ан­т­ро­по­соф­с­ки смисъл, тряб­ва да сме пре­дел­но точни. И след ка­то ве­че изтъкнахме, че един­с­т­ве­на­та за­щи­та сре­щу „абнормното" яс­но­вид­с­т­во мо­же да бъ­де на­ме­ре­на в ан­т­ро­по­соф­с­кия път на познание, не­ка добавим, че то­зи слу­чай е на­пъл­но раз­ли­чен от това, за ко­ето ста­на ду­ма то­ку що. В по след­ния слу­чай съв­сем не ис­ка­ме да кажем, че на бол­ни­ят човек бих­ме мог­ли да пред­ло­жим ан­т­ро­по­соф­с­ки път на познание. Дори от глед­на точ­ка на обик­но­ве­ния разум, то­ва е аб­со­лют­но недопустимо. Защо?

Когато се из­п­ра­вя­ме пред бо­лес­т­на кар­ти­на с по­доб­на симптоматика, след­ва да предположим, че тук в действие вли­зат кар­ми­чес­ки при­чи­ни от ми­на­ли­те прераждания, или ка­за­но по друг на­чин - греш­ки от пре­дишни­те инкарнации. Това, ко­ето на пръв пог­лед из­г­леж­да ка­то ед­но пъл­но вът­реш­но объркване, ня­ма и не мо­же да има сво­ите при­чи­ни в се­гаш­на­та инкарнация; те­зи при­чи­ни са скри­ти в ня­коя от пре­диш­ни­те инкарнации. Нека об­раз­но да си представим, как мо­же да се пре­на­ся не­що от ед­на ин­кар­на­ция в друга.

За та­зи цел е не­об­хо­ди­мо да прос­ле­дим още вед­нъж как всъщ­ност про­ти­ча ду­шев­но­то раз­ви­тие на човека. Външно погледнато, ние се със­то­им от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло; а в хо­да на времето, чрез ак­тив­на­та дейност на Аза, чо­век „вгражда" в те­зи три об­вив­ки след­ни­те но­ви свръх­се­тив­ни фор­ми­рования: Сетивната Душа (Empfindung- sseele) той вграж­да в ас­т­рал­но­то тяло, Разсъдъчната Душа или Разбира ща­та Душа (Verstandesseele) - в етер­но­то тя­ло и Съзнаващата Душа
(Bewusstseinsseele) - във фи­зи­чес­ко­то тяло. Да,ние пос­те­пен­но раз­ви­ва­ме в се­бе си те­зи три свръх­се­тив­ни фор­ми­ро­ва­ния и ги вграж­да­ме в три­те об­вив­ки на астралното, етер­но­то и фи­зи­чес­ко­то тяло; всич­ки те жи­ве­ят там, в те­зи три тела.

Да пред­по­ло­жим сега, че в ед­на от ин­кар­на­ци­ите си, по­ра­ди вли­яни­ето на Луцифер - т.е. по­ра­ди его­ис­тич­ни желания, страс­ти и ин­с­тин­к­ти - ние об­ре­ме­ня­ва­ме на­ша­та ду­ша с по­ре­ди­ца от грешки. Тези греш­ки мо­гат да се от­ра­зят съ­от­вет­но вър­ху Сетивната Душа, вър­ху Разсъдъчната Душа или вър­ху Съзнаващата Душа. Ето ед­на по­тен­ци­ал­на причина, за­ло­же­на в ед­но от три­те ду­шев­ни фор­ми­ро­ва­ния през ня­коя от пре­диш­ни­те ин­кар­нации. Да пред­по­ло­жим още, че оп­ре­де­ле­на греш­ка е свър­за­на пре­дим­но със си­ли­те на Разсъдъчната Душа. След смъртта, т.е. в жи­во­та ме- ж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, та­зи грешка, ко­ято е за­сег­на­ла Разсъдъч- ната Душа, за­поч­ва да проявява, сво­ето дейс­т­вие в рам­ки­те на етер­но­то тяло. Да, це­ли­ят то­зи про­цес се осъ­щес­т­вява в пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане: пос­ле­ди­ци­те от греш­ка­та се пре­на­сят в етер­но­то тяло. И така, в след­ва­ща­та ин­кар­на­ция ние ще по­пад­нем в ед­но етер­но тяло, ко­ето но­си в се­бе си последиците, за­ло­же­ни в Разсъдъчната Душа през ед­на от ми­на­ли­те инкарнации. Обаче през но­ва­та ин­кар­на­ция Разсъдъч- ната Душа рабо­ти са­мос­то­ятел­но вър­ху се­бе си; ето за­що има съ­щес­т­ве­на разлика, да­ли чо­ве­кът е до­пус­нал въп­рос­на­та грешка пре­ди ед­на или по­ве­че инкарнации. Ако греш­ка­та е до­пус­на­та през ед­на от ми­на­ли­те инкарнации, се­га тя се про­явя­ва ка­то де­фект в не­го­во­то етер­но тяло. Грешката е про­ник­на­ла по-дълбоко, тя ве­че се на­ми­ра не в Разсъдъчната Душа, а в етер­но­то тяло. Обаче всичко, ко­ето чо­век пос­ти­га със своя ра­зум в ус­ло­ви­ята на фи­зи­ческия свят, дейс­т­ву­ва в се­гаш­на­та му Разсъ- дъчна Душа, а не в не­го­ва­та Разсъдъчна Душа от ми­на­ли­те инкарнации, чи­ито пос­ле­ди­ци са ве­че пре­не­се­ни в етер­но­то тяло.

Ето за­що мо­же да се слу­чи така, че при да­ден чо­век си­ли­те на Разсъдъч- ната Душа да са на­пъл­но за­па­зе­ни и не­по­кът­на­ти в тях­на­та ло­ги­чес­ка характеристика, и то­га­ва той съз­да­ва впе­чат­ле­ние на нормален, ду­шев­но здрав човек, но в съв­мес­т­на­та ра­бо­та на Разсъдъчната Душа и етер­но­то тя­ло (и по­-с­пе­ци­ал­но не­го­ва­та бол­на част) се за­бе­ляз­ва из­вес­тен недо- статък, из­вес­т­но объркване. Разумните доводи, взе­ти от фи­зи­чес­кия план на нещата, сти­гат до Разсъдъчната Душа, но не и до етер­но­то тяло. Ето за­що с ло­ги­ка и убеждения, Вие ня­ма да пос­тиг­не те аб­со­лют­но ни­що - съ­що как­то ако пос­та­ви­те един чо­век пред из­пък­на­ло ог­ле­да­ло и се опит­ва­те да му до­кажете, че там той виж­да се­бе си, а не своя из­к­ри­вен образ. Обаче той виж­да имен­но своя из­к­ри­вен образ! Ако по бо­лес­т­ни при­чи­ни чо­век гре­ши в сво­ята преценка, то­ва изоб­що не за­ви­си от него;

за­що­то в слу­чая здра­ва­та са­ма по се­бе си ло­ги­ка по­на­ся въз­дейс­т­ви­ята от бол­на­та част на етер­но­то тяло.

По то­зи на­чин всич­ки ние но­сим дъл­бо­ко в на­шия ор­га­ни­зъм кар­ми­чес­ки­те дейс­т­вия на пре­диш­ни­те ин­кар­нации. И ние мо­жем точ­но да по­со­чим коя не­го­ва част е засегната: в гор­ния слу­чай то­ва е етер­но­то тяло. Там ние виж­да­ме отклоненията, ко­ито сме до­пус­на­ли по­ра­ди лу­ци­фе­ри­чес­ки­те вли­яния в ед­на от пре­диш­ни­те ин­карнации. А в пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не нас­тъп­ва ед­на ця­лос­т­на метаморфоза, при ко­ято вът­реш­ните ду­шев­ни из­жи­вя­ва­ния се прев­ръ­щат в обек­тив­ни външ­ни фактори, и то­га­ва Ариман ни прес­ре­ща от на­ше­то собстве­но етер­но тяло. Всичко то­ва ни по­каз­ва как Луцифер е този, кой­то прив­ли­ча Ари- ман към на­ше­то соб­с­т­ве­но етер­но тяло. Грешката от ми­на­ла­та ин­кар­на­ция е от лу­ци­фе­ри­чес­ко естество; но ре­зул­та­ти­те от опи­са­на­та ме­та­мор­фо­за са такива, че рав­нос­мет­ка­та за тях ще ни бъ­де да­де­на от Ариман през след­ва­ща­та инкарнация. Сега не­ща­та се свеж­дат до това, чо­ве­кът да отс­т­ра­ни от се­бе си де­фек­ти­те на сво­ето етер­но тяло. А то­ва мо­же да се осъществи, са­мо ако в не­го­вия ор­га­ни­зъм про­ник­нат мно­го по­-дъл­бо­ки въз­дейс­т­вия от­кол­ко­то са обик­нове­ни­те ко­ри­ги­ра­щи сред­с­т­ва на ра- зума, с ко­ито раз­по­ла­га­ме в ед­на инкарнация.

Ако в своя зе­мен жи­вот да­ден чо­век про­яви сим­п­то­ми­те на „ма­ни­ята за преследване" и след вре­ме ми­не през Порта­та на смъртта, пред не­го зас­та­ват в пъл­на­та си аб­сур­д­ност всич­ки не­го­ви пос­тъп­ки и дейс­т­вия от пос­лед­на­та ин­кар­на­ция и се­га той вижда, че всич­ко е би­ло в ре­зул­тат на ари­ма­ни­чес­ки за­сег­на­то­то му етер­но тяло. И тък­мо от то­зи факт ще бли- к­нат силите, ко­ито през след­ва­ща­та ин­кар­на­ция ще го из­ле­ку­ват напъл- но. Защото той мо­же да бъде из­ле­ку­ван са­мо при ед­но условие: ако в рам­ки­те на външ­ния свят не­го­ви­те „психотични" сим­п­то­ми зас­та­нат пред не­го ка­то не­що абсурдно.

Тук Вие се до­кос­ва­те до ед­на подробност, ко­ято има от­но­ше­ние към ле­че­ни­ето на по­доб­ни състояния. Ако ня­кой стра­да от та­ки­ва на­луд­ни идеи за преследване, не­мис­ли­мо е да му по­мог­не­те с ло­гич­ни доводи. С тях Вие са­мо ще уве­ли­чи­те не­го­ва­та съпротива, не­го­ва­та „на­луд­на убе- деност". Обаче Вие има­те из­вес­тен шанс да пос­тиг­не­те нещо, осо­бе­но при па­ци­ент в мла­деж­ка възраст, ако съ­уме­ете да го пос­та­ви­те в та­ко­ва положение, че ця­ла­та му „симптоматология", всич­ки­те му бо­лес­т­ни про­яви да зас­та­нат пред не­го ка­то не­що край­но абсурдно; да, ако го „кон- фронтирате" с фактите, ко­ито сам той предизвиква, то­га­ва тех­ни­ят пъ­лен абсурд, тях­на­та пъл­на не­ле­пост ще се сто­ва­рят об­рат­но вър­ху него. Така Вие, ма­кар и са­мо в из­вес­тен смисъл, бих­те под­по­мог­на­ли лече- нието.

Много ве­ро­ят­но е да про­яви­те те­ра­пев­тич­ни въз­дейс­т­вия съ­що и тогава, ко­га­то антропософските, ду­хов­но­на­уч­ни ис­ти­ни се пре­вър­нат в ор­га­нич­на и не­раз­дел­на част от ду­ша­та Ви; в то­зи слу­чай ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни из­пъл­ват ця­ла­та Ви лич­ност и за­поч­ват да се из­лъч­ват спон­тан­но и във всич­ки по­со­ки от ду­ша­та Ви. С по­мощ­та на те­зи ан­т­ро­по­соф­с­ки ис- тини, ко­ито та­ка стре­ми­тел­но и въл­ну­ва­що из­пъл­ват жи­во­та ни меж­ду раж­да­не­то и смъртта, и ко­ито по съ­щес­т­во са поз­на­ния от свръх­се­тив­ни­те светове, Вие мо­же да уп­раж­ни­те мно­го по­-дъл­бо­ки въздействия, от­кол­ко­то с по­мощ­та на обик­но­ве­ния разум. След ка­то с ло­гич­ни­те до­во­ди не пос­ти­га­те нищо, обър­не­те се към ан­т­ро­по­соф­с­ки­те истини: ако сто­ри­те то­ва с дос­та­тъч­но търпение, Вие ще уп­раж­ни­те вър­ху стра­да­щия чо­век тол­ко­ва мо­гъ­щи импулси, че Вие, та­ка да се каже, са­мо в рам­ки­те на ед­на инкарнация, ще из­вър­ши­те това, ко­ето ина­че би нас­тъ­пи­ло по съв­сем оби­кол­ни пъ­ти­ща ед­ва през след­ва­ща­та инкарнация, а именно: ще съ­уме­ете да пре­не­се­те ед­но по­лез­но действие от Разсъдъчната Душа към етер­но­то тяло. Защото истините, от­го­ва­ря­щи на фи­зи­чес­кия свят, да­леч не са в състо­яние да пре­одо­ле­ят про­пас­т­та меж­ду Сетивната Душа и ас­т­рал­но­то тяло, меж­ду Разсъдъчната Душа и етер­но­то тяло, как­то и про­пас­т­та меж­ду Съзнаващата Душа и фи­зи­чес­ко­то тяло.

Ето за­що не е труд­но да се уверите, че кол­ко­то и го­ля­ма мъд­рост на .нат­ру­па чо­век в се­тив­но­-фи­зи­чес­кия свят, тя не про­ме­ня съ­щес­т­ве­но ду­шев­ния му свят, не про­ме­ня това, ко­ето оп­ре­де­ля­ме ка­то „насищане" на ас­т­рал­но­то тя­ло с ед­ни или дру­ги подтици, страс­ти и т.н. Човек мо­же да е твър­де об­ра­зо­ван и ос­ве­до­мен за всич­ки не­ща от се­тив­но­-фи­зи­чес­кия свят, и все пак да не е пос­тиг­нал пре­чис­т­ва­не на сво­ите ин­с­тин­к­ти и страсти. Той мо­же да е на­ис­ти­на ком­пе­тен­тен за всичко, ко­ето виж­да в се­тив­но­-фи­зи­чес­кия свят, и в съ­що­то вре­ме да е за­вър­шен егоист, по­не­же е по­ел его­ис­тич­ни­те им­пул­си още от сво­ето детство. (Естествено, чо­век мо­же да при­те­жа­ва и две­те неща: как­то она­зи компетентност, ко­ято се це­ни днес от офи­ци­ал­на­та наука, та­ка и пре­чисте­ни­те от Аза ас­т­рал­но и етер­но тяло.) Да, чо­век мо­же да нат­руп­ва вся­как­ви поз­на­ния за фи­зи­чес­кия свят и да обо­га­тя­ва с тях сво­ята Разсъдъчна Душа, но не и да пре­одо­лее она­зи дъл­бо­ка пропаст, ко­ято раз­де­ля Разсъдъчна­та Душа от ете- р­но­то тяло. С дру­ги думи: кол­ко­то и от­во­рен да е ня­кой за външ­ни­те ис- тини, кол­ко­то и да се стре­ми към поз­на­ние за се­тив­но­-фи­зи­чес­кия свят, Вие лес­но ще установите, как то­ва поз­на­ние не при­те­жа­ва ни­как­ва власт над пластичните, гра­див­ни сили, ко­ито фор­ми­рат не­го­во­то тяло.

Докато в друг случай, ис­ти­ни­те об­х­ва­щат ця­ла­та вът­реш­на същ­ност на чо­ве­ка и Вие усещате, как в про­дъл­жение на де­сет го­ди­ни се про­ме­ня ця­ла­та му физиономия; по фор­ма­та и ли­ни­ите на че­ло­то му, Вие от­гат­ва­те него­ва­та вът­реш­на борба. Или още по жес­то­ве­те му за­бе­ляз­ва­те

Нека за миг да се вър­нем от­но­во при Луцифер и Ариман, при тех­ни­те вза­им­но про­ник­ва­щи се действия, и да по­питаме: Как всъщ­ност да си пред­с­та­вим тех­ни­те взаимодействия, след ка­то от­дел­ни­те пос­ле­ди­ци са тол­ко­ва от­да­лече­ни ед­на от друга, след ка­то нап­ри­мер на лу­ци­фе­ри­чес­ко­то вли­яние му пред­с­тои не са­мо да пре­одо­лее про­пас­т­та между Разсъ- дъчната Душа и етер­но­то тяло, но и да пре­ми­не през мно­го след­ва­щи препятствия?

Да предположим, че в ед­на от на­ши­те инкарнации, вли­яни­ето на Луци- фер вър­ху нас е би­ло осо­бе­но сил­но и част от наша­та вът­реш­на същ­ност е ста­на­ла мно­го по-несъвършена, от­кол­ко­то е би­ла пре­ди това. А после, в све­та на Кама лока, ние виж­да­ме всич­ко и яс­но до­ла­вя­ме един мо­гъщ призив: „Ти тряб­ва да нап­ра­виш всич­ко възможно, за да за ли­чиш то­ва несъвършенство!" Този при­зив е в съ­що­то вре­ме и на­ше соб­с­т­ве­но ре- шение, та­ка че в след­ва­ща­та инкар­на­ция ние след­ва­ме ед­на точ­но оп­ре­де­ле­на тенденция, спо­ред ко­ято из­г­раж­да­ме но­вия си ор­га­ни­зъм по та- къв начин, че да за­ли­чим несъвършенството.

Но има и друго: Нека допуснем, че лу­ци­фе­ри­чес­ко­то „изкушение" е при­чи­не­но от не­що външно, от ня­какво външ­но предизвикателство. Обаче не­ща­та сто­ят така, че външ­ни­ят свят ни­ко­га не би мо­гъл да се на­ме­си в на­шия ду­ше­вен живот, ако Луцифер още пре­ди то­ва не е пос­тиг­нал сво­ите це­ли там, вът­ре в нас. Така или иначе, след ка­то ми­нем през

Обаче ние видяхме, че лу­ци­фе­ри­чес­ко­то влияние, про­яве­но в ед­на инка- рнация, пре­диз­вик­ва на­ме­са­та на Ариман в след­ва­ща­та инкарнация; ед­на­та си­ла прив­ли­ча другата, та­ка че две­те се на­ми­рат в неп­ре­къс­на­то взаимодействие. Обаче лу­ци­фе­ри­чес­ко­то вли­яние е от та­ко­ва естество, че ние ве­че казахме: за нас то се про­явя­ва ед­ва в об­ластта на съзнанието; ние осъз­на­ва­ме Луцифер, ма­кар и бегло, ед­ва в на­ше­то ас­т­рал­но тяло. Стигайки до бол­ката, ние раз­поз­на­ва­ме и вли­яни­ето на Луцифер. Обаче ние съв­сем не мо­жем да се спус­нем на­до­лу в оне­зи области, ко­ито бих­ме оз­на­чи­ли ка­то „съз­на­ние на етер­но­то тяло" и „съз­на­ние на фи­зи­чес­ко­то тяло". Вярно е, че до­ка­то сме по­тъ­на­ли в дъл­бок сън, ли­шен от вся­как­ви съновидения, ние раз­по­ла­га­ме с ед­но „спящо" съзнание, но то е толко­ва слабо, че в обик­но­ве­ния жи­вот ние до­ри и не по­до­зи­ра­ме за него. Обаче то­ва съв­сем не означава, че в рам­ки­те на „спящото" съз­на­ние ние не вър­шим нищо!

Този вид съз­на­ние е ха­рак­те­рен за рас­ти­тел­ния свят, кой­то е съставен, как­то знаем, са­мо от фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. Растението е неп­ре­къс­на­то по­тъ­на­ло в един вид спя­що съзнание. Последният път ста­на дума, че в буд­но със­тояние ние съ­що раз­по­ла­га­ме с ед­но „съз­на­ние на етер­но­то тяло" и респективно, „съз­на­ние на фи­зи­чес­ко­то тяло", макар и да не сти­га­ме до съ­от­вет­ни възприятия. Едно от доказателствата, че мо­жем да про­явя­ва­ме ак­тив­ност в рам­ки­те на „спящото" съзнание, са сом­нам­бул­ни­те действия, ко­ито чо­век из­вър­ш­ва без да има ни­ка­къв спо­мен за тях. Тези дейс­т­вия се ръ­ко­во­дят имен­но от спя­що­то съзнание. Обикновеното Азово съзнание, как­то и ас­т­рал­ното съзнание, изоб­що не дос­ти­гат до „инстанцията", ко­ято ръ­ко­во­ди те­зи действия.

Обаче съв­сем не тряб­ва да смятаме, че денем, до­ка­то бо­ра­вим с Азовото и с ас­т­рал­но­то съз­на­ни­е­, не но­сим в се­бе си и дру­ги­те ви­до­ве съзнание. Те са в нас, са­мо че ние не зна­ем ни­що за тях. Нека да предположим, че лу­ци­фе­ри­чес­ко­то вли­яние през ед­на от ми­на­ли­те ин­кар­на­ции е прив­ляк­ло сил­на­та ре­ак­ция на ари­ма­ни­чес­ки­те сили; те оба­че не мо­гат да про­явят сво­ите дейс­т­вия в сфе­ра­та на на­ше­то обик­но­ве­но съзнание. Арима- ническите си­ли ще за­сег­нат съзнанието, с ко­ето раз­по­ла­га на­ше­то етер­но тяло, са­мо че те ще пре­диз­ви­кат не ня­как­ви струк­тур­ни про­ме­ни в етер­но­то тяло, а нап­ра­во оп­ре­де­ле­ни действия, за ко­ито „съз­на­ни­ето на етер­но­то тяло" ще ни пре­дуп­ре­ди дос­та­тъч­но ясно: „Сега ве­че ти мо­жеш да отс­т­ра­ниш от се­бе и не­га­тив­ни­те пос­ле­ди­ци от вли­яни­ето на Луци- фер, под чи­ято власт по­пад­на в пре­диш­на­та инкарнация; един­с­т­ве­ни­ят на­чин е да пред­п­ри­емеш действия, ко­ито са на­соче­ни сре­щу Луцифер!"

Представете си, как чрез Луцифер чо­век се от­к­ло­ня­ва от сво­ите ре­ли­ги­оз­ни или ду­хов­ни убеж­де­ния и казва: „Аз искам да се нас­ла­дя на се­гаш­ния живот!"; с дру­ги думи, той впря­га всич­ки­те си си­ли и из­вър­ш­ва един скок в сетив­ния свят, са­мо че се­га се про­буж­да Ариман, за да го тлас­не в про­ти­во­по­лож­на­та посока. И ста­ва така, че в опре­де­лен мо­мент от своя живот, то­зи чо­век от­но­во из­вър­ш­ва скок, но в про­ти­во­по­лож­на­та посока: от се­тив­ния свят той се хвър­ля в ду­хов­ния свят. Окултното поз­на­ние яс­но вижда: пър­во ско­кът в се­тив­ния свят, пос­ле обрат­ни­ят скок в ду­хов­ния свят.

Повърхностното съз­на­ние не за­бе­ляз­ва нищо, оба­че „другото" съзнание, ко­ето е свър­за­но с на­ше­то фи­зи­чес­ко и етерно тя­ло под­тик­ва чо­ве­ка и той упо­ри­то за­поч­ва да тър­си оно­ва място, она­зи мес­т­ност с пей­ка под го­ле­мия дъб, къ­дето ще се раз­ра­зи от­дав­на очак­ва­на­та гръ­мо­те­вич­на буря, за да бъ­де улу­чен на­й-­пос­ле от мълнията! Ето как не­го­во­то под­съз­на­ние го на­соч­ва към она­зи кар­ми­чес­ка цел, ко­ято е за­гат­на­та още в ми­на­ла­та инкарнация. Това, ко­ето е из­вър­ше­но под вли­яни­ето на Луци- фер в ми­на­лия живот, има за пос­ле­ди­ца оп­ре­де­ле­ни дейс­т­вия от стра­на на Ариман в се­гаш­ния живот. Сега Ариман ра­бо­ти по та­къв начин, че ние из­к­люч­ва­ме на­ше­то „горно" съз­на­ние и то до та­кава степен, че след­ва­ме един­с­т­ве­но съз­на­ни­ето на етер­но­то или фи­зи­чес­ко­то тяло.

Много от не­ща­та на жи­во­та се­га на­ми­рат сво­ето точ­но обяснение. Обаче ние не бих­ме мог­ли ме­ха­нич­но да пре­нася­ме гор­но­то обяс­не­ние към вся­ка злополука, към все­ки не­щас­тен случай. Това би оз­на­ча­ва­ло ед­но мно­го тясно и ог­ра­ни­че­но раз­би­ра­не за Кармата. От не­го не са по­ща­де­ни до­ри ня­кои сре­ди и лич­нос­ти всред на­ше­то Антропософ­с­ко Движение. Те схва­щат Кармата по та­къв начин, ся­каш це­лия ми­ров ред би тряб­ва­ло да по­еме она­зи по­со­ка на развитие, ко­ято ще е от пол­за на от­дел­ния чо­веш­ки ин­ди­вид с ог­лед на не­го­ви­те кар­ми­чес­ки задачи, та­ка че в съ­от­вет­на­та ин­кар­на­ция ви­на­ги да се съ­че­та­ват всич­ки пред­ва­ри­тел­ни ус­ло­вия за пос­ти­га­не на „хармония" с не­га­тивни­те пос­ле­ди­ци от ми­на­лия живот. Подобен възглед, раз­би­ра се, е несъстоятелен. Как би ни из­г­леж­дал нап­ри­мер един човек, кой­то се об­ръ­ща към жер­т­ва­та на ня­как­ва зло­по­лу­ка с думите: „Такава е тво­ята Карма! В си­ла са карми­чес­ки­те пос­ле­ди­ци от тво­ите греш­ки през ми­на­лия ти живот!" Но ако съ­що­то ли­це е спо­ле­тя­но от не­очак­вано щастие, той заявява: „Всичко се обяс­ня­ва с ня­как­во доб­ро дело, ко­ето си из­вър­шил в миналото!" Но за да имат те­зи ду­ми ня­как­ва стойност, би тряб­ва­ло онзи, кой­то ги произнася, пър­во да е ви­дял как­во се е слу­чи­ло в предиш­ния живот, ко­ето да се яви се­га ка­то при­чи­на за ед­но или дру­го събитие. Да, ако би мо­гъл да се пре­на­ся в пре­диш­ния живот, би тряб­ва­ло да мо­же то­ва и по от­но­ше­ние на след­ва­щия живот. Обаче хо­ра­та чес­то заб­ра­вят една еле­мен­тар­на подробност:
В хо­да на вся­ка ин­кар­на­ция има събития, ко­ито се случ­ват за пръв път, та­ка че те не са ре­зул­тат от миналото, а тех­ни­те кар­ми­чес­ки пос­ле­ди­ци ще се про­явят ед­ва в след­ва­щия живот. Когато окултни­ят из­с­ле­до­ва­тел се пре­на­ся в след­ва­щия жи­вот на един или друг човек, той мо­же да ус­та­но­ви съ­щин­с­ки­те при­чи­ни за наб­лю­да­ва­ни­те събития. Ако оба­че е сви­де­тел на зло­по­лу­ка или не­щас­тие в се­гаш­на­та ин­кар­на­ция и не от­к­ри­ва до­ри и с всич­ки въз­мож­ни сред­с­т­ва ня­как­ва при­чи­на в ми­на­лия живот, той тряб­ва да си каже: кар­ми­чес­ки­ят от­го­вор на то­ва съ­би­тие ще бъ­де на­ме­рен в след­ва­щия живот. Кармата не е фа­тал­на неизбежност! От все­ки един жи­вот мо­же да бъ­де пре­не­се­но не­що в слеп­ва­щия живот.

Сега ве­че лес­но ще разберем, че в своя жи­вот чо­век мо­же да срещ­не на­пъл­но но­ви и из­к­лю­чи­тел­ни събития. Нека да си припомним, че мно­го от ве­ли­ки­те съ­би­тия в ис­то­ри­ята на чо­ве­чес­т­во­то нас­тъп­ват са­мо бла­го­да­ре­ние на оп­ре­де­ле­ни личности. В под­хо­дя­щия мо­мент те прос­то от­гат­ват на­ме­ре­ни­ята на са­ма­та епо­ха и взе­мат не­ща­та в свои ръце. Помис- лете само, как би из­г­леж­да­ла ис­то­ри­ята на Средновековието, ако в оп­ре­де­лен мо­мент не бе­ше се по­явил Карл Велики! Или в как­ва по­со­ка би по­ел ду­хов­ни­ят жи­вот на древ­нос­т­та без Аристотел и не­го­во­то дело. Близо до ума е, че лич­нос­ти ка­то Карл Велики, Аристотел, Лутер и т.н. се раж­дат в оп­ре­де­ле­ни епо­хи не тол­ко­ва за­ра­ди се­бе си, кол­ко­то за­ра­ди света. Техните лич­ни съд­би са не­раз­дел­но впле­те­ни с на­й-­важ­ни­те съ­бития от съ­от­вет­на­та епоха. И бих­ме ли ка­за­ли в то­зи случай, че тех­ни­те ис­то­ри­чес­ки зас­лу­ги про­из­ти­чат от някои тех­ни пос­тъп­ки в пре­диш­ни­те инкарнации?

Нека от­но­во да се обър­нем към Лутер: ни­ма бих­те впи­са­ли всичко, ко­ето Лутер из­жи­вя и из­с­т­ра­да са­мо в лич­на­та му кар­ми­чес­ка равносмет- ка? Вие след­ва да сте наясно: ре­ши­тел­ни­те съ­би­тия в ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то трябва да нас­тъ­пят и те нас­тъп­ват с по­мощ­та на из­б­ра­ни личности. Техните ду­ши на­пус­кат ду­хов­ния свят и се ин­кар­нират, без ог­лед на това, да­ли са на­пъл­но подготвени, за­що­то те всъщ­ност се ин­кар­ни­рат за­ра­ди човечеството. И мо­же би често, ста­ва така, че за да се по­яви под­хо­дя­ща­та лич­ност в точ­но оп­ре­де­ле­ния ис­то­ри­чес­ки момент, се на­ла­га да­ден кар­ми­чес­ки път да бъ­де преж­дев­ре­мен­но пре­къс­ван или вся­чес­ки удължаван. Над те­зи лич­нос­ти над­вис­ват таки­ва съдби, ко­ито ня­мат ни­що об­що с тях­на­та пре­диш­на Карма. Но след ка­то ед­на лич­ност се ин­кар­ни­ра и раз­гърне не­об­хо­ди­ми­те спо­ред нея дейс­т­вия в жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смъртта, тя съз­да­ва и съ­от­вет­ни­те кар­ми­чески при- чини. Както е вярно, че един Лутер сле­зе от ду­хов­ния свят за­ра­ди чо­ве­чес­т­во­то и по­не­се изпитания, които ня­мат ни­що об­що с не­го­ва­та пре­ди- ш­на Карма, не по­-мал­ко вяр­но е, че в сво­ята бъ­де­ща Карма, той ще бъ­де дълбо­ко свър­зан със сво­ите се­гаш­ни действия. Кармата е един все­общ
за­кон и все­ки ръ­ко­во­ди жи­во­та си спо­ред не го. Обаче ние не тряб­ва да раз­би­ра­ме Кармата така, че да пог­леж­да­ме са­мо към ми­на­ли­те прераж- дания, а да отпра­вя­ме пог­лед и към бъ­де­щи­те инкарнации. Сега ве­че мо­жем да обобщим: От та­зи глед­на точ­ка следва, че по­няко­га ед­ва след­ва­ща­та ин­кар­на­ция ще оп­рав­дае се­гаш­ния ни живот, как­то и мно­го от не- щата, ко­ито ни се случват, ма­кар и наг­лед те да са съв­сем чуж­ди на на­ша­та кар­ми­чес­ка линия.

Да си пред­с­та­вим след­ния случай: Определен брой чо­веш­ки ду­ши на­ми­рат сво­ята ги­бел в ед­на при­род­на ка­тас­т­рофа. Ние не би­ва да си въобра- зяваме, че тях­на­та Карма на вся­ка це­на е пожелала, те да за­ги­нат заедно; то­ва би било твър­де по­вър­х­нос­т­но обяснение. Нещата не ви­на­ги се све- ж­дат до греш­ки или не­дос­та­тъ­ци в ми­на­ли­те пре­раждания.

Нека да се по­зо­вем на един окул­т­но про­ве­рен случай, ко­га­то оп­ре­де­лен брой хо­ра са за­ги­на­ли в ед­на при­род­на катастрофа. Оказва се, че в ед­но от след­ва­щи­те прераждания, те­зи хо­ра се чув­с­т­ву­ват сил­но свър­за­ни в об­ща­та си съдба и го­то­ви да пред­п­ри­емат ня­как­во об­що дело. Преживя- ната при­род­на ка­тас­т­ро­фа съз­да­ва причините, по­ра­ди ко­ито в след­ва­щия си жи­вот те­зи хо­ра с един за­мах от­х­вър­лят ма­те­ри­ализ­ма и се об­ръ­щат към ис­ти­ни­те на ду­хов­ния свят.

Какво е ха­рак­тер­но­то за то­зи случай? Ако се вър­нем към пред­ход­на­та ин­кар­на­ция на те­зи личности, съ­що ус­та­но­вя­ва­ме ед­но осо­бе­но сте­че­ние на обстоятелствата: те­зи хо­ра са на­ме­ри­ли сво­ята об­ща смърт при едно земетресение! Тъкмо в ми­га на земетресението, пред ду­ши­те им се от­к­ри­ва ця­ла­та ни­ще­та на ма­те­ри­ал­ния свят, но ста­ва и друго: блик­ва не­удър­жи­ми­ят по­рив към Духа. Накратко: виж­да­ме как оне­зи личности, ко­ито са опре­де­ле­ни да вле­ят нов ду­хо­вен им­пулс в ево­лю­ци­ята на чо- вечеството, бя­ха под­гот­ве­ни за та­зи цел с по­мощ­та на ед­но тол­ко­ва тра­гич­но събитие; из­лиш­но е да подчертавам, че опи­са­ни­те съ­би­тия на­ис­ти­на са се слу­чи­ли и че тях­на­та дос­то­вер­ност е ос­нов­но про­ве­ре­на с ме­то­ди­те на ду­хов­но­на­уч­но­то познание.

Още веднъж: яс­но посочихме, че по­ня­ко­га в чо­веш­кия жи­вот нас­тъп­ват за пръв път тежки, дра­ма­тич­ни събития, при ко­ито мно­зи­на на­ми­рат ги­бел­та си, но съ­щес­т­ве­но­то тук е, че те­зи сти­хий­ни бед­с­т­вия не пре­диз­вик­ват преждев­ре­мен­на­та смърт на ин­ди­ви­да по­ра­ди до­пус­на­ти греш­ки в миналото, а се явя­ват ка­то първи, за­ро­диш­ни им­пулси на съв­сем дру­ги събития, ко­ито ще се раз­гър­нат ед­ва през след­ва­ща­та инкарнация.

Разбира се, въз­мож­ни са на­й-­раз­лич­ни варианти. Може да се слу­чи така, че в две, три пос­ле­до­ва­тел­ни инкарнации, даден чо­век да уми­ра преж- девременно. Това става, за­що­то та­зи ин­ди­ви­ду­ал­ност е приз­ва­на да обо­га­ти чо­ве­чес­т­во­то с нещо, ко­ето оба­че тя мо­же да постигне, са­мо ако в се­тив­но­-фи­зи­чес­кия свят раз­по­ла­га с та­ки­ва сили, как­ви­то пред­лага

Да, що се от­на­ся до вът­реш­на­та организация, две­те по­ло­ви­ни на жи­во­та са ко­рен­но различни. Да предположим, че ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то се нуж­дае от та­ки­ва личности, ко­ито би­ха се спра­ви­ли със сво­ята мисия, са­мо ако не им се на­ла­га да пос­ре­щат ата­ки­те на външ­ния свят през вто­ра­та по­ло­ви­на на живота; в те­зи слу­чаи те тряб­ва да ум­рат преждевре- менно. Такива неща, несъмнено, ста­ват и те не са рядкост. В пре­диш­ни­те ни сре­щи аз имах възмож­ност да за­гат­на пред Вас за ед­на индивидуа- лност, ко­ято в сво­ите пос­ле­до­ва­тел­ни ин­кар­на­ции се явя­ва ка­то ве­лик пророк, пос­ле ка­то име­нит художник, и пос­лед­ния път - ка­то ве­лик поет; та­зи ин­ди­ви­ду­ал­ност ви­на­ги умира­ше преждевременно, за­що­то това, ко­ето тя мо­же­ше да пос­тиг­не в име­то на човечеството, бе­ше въз­мож­но са­мо ако ней­ни­те ин­кар­на­ции бя­ха на­сил­с­т­ве­но прекъсвани, та­ка че да не нав­ле­зе във вто­ра­та по­ло­ви­на от живота. Ето как слож­но се преп­ли­тат ин­ди­ви­ду­ал­на­та чо­веш­ка Карма и об­ща­та Карма на човечеството.

Обаче ние сме в със­то­яние да про­ник­нем още по­-дъл­бо­ко в тай­ни­те на чо­ве­чес­т­во­то и не­го­ва­та Карма и да раз ли­чим там оп­ре­де­ле­ни кар­ми­чес­ки закономерности, ко­ито ще се про­явят ед­ва по-късно, и то­га­ва от­дел­на­та лич­ност от­но­во ще бъ­де пос­та­ве­на в об­ща­та Карма на човече- ството.

Нека за миг да спрем пог­лед вър­ху сле­дат­лан­т­с­ко­то раз­ви­тие на човече- ството: в сре­да­та се на­ми­ра Гръцко-латинската епоха; пре­ди нея е Еги- петско-халдейската епоха, а след нея: на­ша­та Пета кул­тур­на епоха. В бъ­де­ще ще се раз­ви­ят Шестата и Седма кул­тур­ни епохи. По друг по­вод аз мно­гок­рат­но съм посочвал, как в из­вес­тен сми­съл от­дел­ни­те кул­тур­ни епохи, ос­вен че се редуват, про­явя­ват ха­рак­тер­ни­те си чер­ти и по та­къв начин, че напри­мер до­ка­то Гръцко-латинската кул­тур­на епо­ха съ­щес­т­ву­ва са­ма за се­бе си, Египетско-халдейската епо­ха се пов­таря и в на­ши дни. В пре­диш­ни­те лек­ции от то­зи ци­къл аз ве­че споменах, че съ­ща­та она­зи индивидуалност, която жи­вя в на­ша­та кул­тур­на епо­ха ка­то Кеп- лер, бе­ше ин­кар­ни­ра­на по­-ра­но в ед­но еги­пет­с­ко тя­ло и ка­то египтянин, с по­мощ­та на древ­на­та све­ще­ни­чес­ка мъдрост, чес­то от­п­ра­вя­ше своя взор към не­бес­ния свод, та­ка че го­ле­ми­те звездни тай­ни му се от­к­ри­ва­ха по вълнуващ, гран­ди­озен начин. После той от­но­во се инкарнира, то­зи път ка­то Кеплер, в Петата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха, ко­ято в из­ве-­

Обаче връз­ки­те меж­ду от­дел­ни­те кул­тур­ни епо­хи не спи­рат до тук. От ан­т­ро­по­соф­с­ка глед­на точка, спо­кой­но мо­жем да твърдим, че по­ве­че­то хо­ра го­во­рят ка­то на­пъл­но слепи, ко­га­то тряб­ва да се про­из­не­сат за ево­лю­ци­ята на све­та и човека. Вие бих­те мог­ли да прос­ле­ди­те те­зи пов­то­ре­ния и съответствия, те­зи жиз­не­ни цик­ли до тех­ни­те на­й-­мал­ки подроб- ности. Ако взе­мем един точ­но оп­ре­де­лен мо­мент от ево­лю­ци­ята на чо- вечеството, при­мер­но го­ди­на­та 747 пре­ди Христос, ще установим, че тя из­г­леж­да ка­то един вид „ну­ле­ва точка", и че съ­би­ти­ята пре­ди и след нея си съ­от­ветс­т­ву­ват по един твър­де осо­бен начин. Пренесем ли се още по­-на­зад в Египетско-халдейската кул­тур­на епоха, ще от­к­ри­ем там из­вес­т­ни ритуали, за ко­ито се смяташе, че са „пос­ла­ния на Боговете". И те дей- с­т­ви­тел­но бяха такива. Става ду­ма за стро­гия церемониал, спо­ред кой­то егип­тя­ни­те из­вър­ш­ва­ха оп­ре­де­ле­ни вод­ни процедури, свърза­ни с из­ми­ва­не на тялото. В точ­но оп­ре­де­ле­ни дни на тях им се припомняше, че са длъж­ни да жи­ве­ят спо­ред пос­ла­ни­ята на Боговете, и та­ка егип­тя­ни­те раз­ви­ха в ду­ши­те си един вид култ към чистотата. В след­ва­щи­те сто ле­тия чис­то­та­та не бе­ше из­ди­га­на на та­къв ви­сок пиедестал, но днес, в рам­ки­те на Петата кул­тур­на епоха, ние от­но­во се сблъс­к­ва­ме с драс­тич­ни­те хи­ги­ен­ни мерки, ко­ито оба­че се­га ид­ват не от „пос­ла­ни­ята на Бо- говете", а от по­зи­ци­ята на ед­на чис­то ма­те­ри­алис­ти­чес­ка логика. И все пак, мо­жем да го­во­рим за един вид пов­то­ре­ние на това, ко­ето бе­ше из­вън­ред­но ха­рак­тер­но за древ­ния Египет. Ето по кол­ко за­бе­ле­жи­те­лен на­чин ми­на­лото се на­мес­ва в Кармата на човечеството. Макар и Кармата да е една, ней­ни­ят общ ха­рак­тер неп­ре­къс­на­то се променя. В сво­ята еги­пет­с­ка инкарнация, Кеплер от­п­ра­вя­ше пог­лед към звез­д­но­то небе, и то­ва ко­ето та­зи ин­ди­ви­дуал­ност виж­да­ше там, тя го пре­на­ся­ше в го­ле­ми­те ду­хов­ни ис­ти­ни на еги­пет­с­ка­та астрология. При ней­но­то след­ва­що пре­раж­да­не в епохата, ко­га­то тряб­ва­ше да се осъ­щес­т­ви ми­си­ята на мате- риализма, съ­ща­та ин­ди­ви­ду­ал­ност прене­се съ­щи­те фак­ти - но ве­че в съ­от­ветс­т­вие с но­ва­та епо­ха - в ма­те­ри­алис­тич­но оц­ве­те­ни­те „Кеплерови закони".

В дре­вен Египет за­ко­ни­те на чис­то­та­та бя­ха един вид от­к­ро­ве­ния на Боговете. Египтянинът вярваше, че из­пъл­ня­ва своя дълг към човечество- то, един­с­т­ве­но ка­то по­ла­га из­к­лю­чи­тел­ни гри­жи за чис­то­та­та си. Всичко то­ва днес от­но­во се повтаря, са­мо че от глед­на точ­ка на ма­те­ри­алис­ти­чес­ки­те идеи. Изпълнявайки хи­ги­ен­ни­те предписания, днеш­ният чо­век изоб­що не мисли, че слу­жи на Боговете, а че слу­жи на са­мия се­бе си. Но та­ка или иначе, ми­на­ло­то е тук, всред нас.

Да, всич­ки све­тов­ни про­це­си и събития, в из­вес­тен смисъл, про­ти­чат

А как да из­ле­зем от след­но­то противоречие: ние казахме, че ко­га­то чо­век сам тър­си въз­мож­нос­т­та да по­пад­не в ог­ни­ще на епи­де­мия или ин- фекция, то­ва се дъл­жи на кар­ми­чес­ки при­чи­ни от миналото. Следва ли да се борим в случая; след­ва ли да при­ла­га­ме хи­ги­ен­ни и дру­ги мерки?

Въпросът е мно­го дъл­бок и за да го разрешим, не­об­хо­ди­мо е пър­во да съ­бе­рем дос­та­тъч­но факти. Трябва да сме на ясно: там къ­де­то дейс­т­ву­ват лу­ци­фе­ри­чес­ки­ят и ари­ма­ни­чес­ки­ят прин­цип - не­за­ви­си­мо да­ли за крат­ки или про­дъл­жи­тел­ни ин­тер­ва­ли от вре­ме - ви­на­ги нас­тъп­ват из­вес­т­ни ус­лож­не­ния в чо­веш­кия живот. И те­зи ус­ложне­ния са от та­ко­ва естество, че е из­к­лю­че­но да по­пад­нем на два ед­нак­ви случая. Когато из­с­лед­ва­ме чо­веш­кия живот, и по спе­ци­ал­но вза­имо­дейс­т­ви­ята меж­ду Луцифер и Ариман в кон­к­ре­тен случай, ние ви­на­ги от­к­ри­ва­ме свързва­ща­та ниш­ка меж­ду тях. Обаче тук ние сме длъж­ни да пра­вим яс­но­то раз­г­ра­ни­ча­ва­не меж­ду т.нар. „вът­решен" и „външен" човек. Дори и днес ние тряб­ва­ше да раз­г­ра­ни­чим това, ко­ето се ра­зиг­ра­ва в Разсъдъчната Душа (или Разбиращата Душа), от ней­ни­те дейс­т­вия в етер­но­то тяло. Пред пог­ле­да на окул­т­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел стои це­лия ход на Кармата и той тряб­ва да знае: с по­мощ­та на оп­ре­де­ле­ни кар­ми­чес­ки сили, ние ви­на­ги мо­жем да се на­месим в на­ша­та „вът­реш­на организация", та­ка че чрез нея да под­гот­вим съ­вър­ше­но друг кар­ми­чес­ки ре­зул­тат в следва­ща­та инкарнация.

Ето един ха­рак­те­рен случай: В ед­на от сво­ите пре­диш­ни инкарнации, да­ден чо­век мо­же да се по­то­пи в усещания, чув­с­т­ва и т.н., ко­ито да фор­ми­рат у не­го ед­но трай­но без­лю­бие към не­го­ви­те близки. (Нека наг­лед­но да си представим, как той при­ема в се­бе си тран­с­кар­ми­чес­кия суб­с­т­рат на безлюбието; как ся­каш тръг­ва по низ­хо­дя­ща­та линия, ум­но­жа­вай­ки злото, за да нат­ру­па дос­та­тъч­но сили, ко­ито ще ре­али­зи­ра по­-къс­но във въз­хо­дя­ща­та ли­ния на живота) И така, виж­да­ме как да­ден чо­век ста­ва жер­т­ва на оп­ре­де­ле­ни вли­яния и по­раж­да в се­бе си без­лю­бие то. После той пре­на­ся без­лю­би­ето и в след­ва­ща­та си ин­кар­на­ция под фор­ма­та на оп­ре­де­ле­ни кар­ми­чес­ки последици, на оп­ре­де­ле­ни кар­ми­чес­ки

Всички знаем: в на­ши дни е мо­дер­но да се го­во­ри за „ваксини" и „вакси- нации". Но да не заб­ра­вя­ме и не­що друго: че тък­мо всред на­й-­доб­ри­те ду­хо­ве на на­ша­та съв­ре­мен­ност е на­ли­це ед­но дъл­бо­ко от­в­ра­ще­ние към вся­как ви „ваксинации"; тук вът­реш­ни­ят усет вли­за в пъл­но съз­ву­чие с външ­ни­те факти. Накратко: ако от ед­на стра­на умър­т­вя­ва­ме фи­зи­чес­кия корелат, „органът" на безлюбието, от дру­га стра­на би тряб­ва­ло да по­е- мем за­дъл­же­нието, спо­ред ко­ето ед­но спи­ри­ту­ал­но въз­пи­та­ние ще не­ут­ра­ли­зи­ра гру­бо за­мис­ле­на­та ма­те­ри­алис­ти­чес­ка про­цеду­ра на „ваксина-

И се­га сти­га­ме до един ва­жен за­кон в раз­ви­ти­ето на човечеството, спо­ред кой­то външ­ни­те фак­ти и вът­реш­ните про­це­си тряб­ва да са в неп­ре­къс­на­то равновесие, а не прос­то да хвър­ля­ме си­ли в ед­на­та по­со­ка и да иг­нори­ра­ме другата. Доближавайки се до те­зи ве­ли­ки закономерности, ние все още не пред­по­ла­га­ме кол­ко ва­жен е въпроса: „А как се от­на­сят по­меж­ду си хи­ги­ена­та и Кармата?" Вие ще се уверите, че от­го­во­рът на то­зи въп­рос ще ни за­дъл­жи да нав­ле­зем още по­-дъл­бо­ко в об­лас­т­та на Кармата. Ще ви­дим също, по ка­къв на­чин кар­ми­чески­те връз­ки въз­ник­ват съ­що и в пе­ри­ода меж­ду раж­да­не­то и смъртта, как и дру­ги лич­нос­ти мо­гат да се наме­сят в чо­веш­кия живот, и накрая, как сво­бод­на­та во­ля на чо­ве­ка е в пъл­но съз­ву­чие с Кармата.