Лекции по Облигационно право Конов

Въпрос 14. Сключване на договора

Изтегляне 3.04 Mb.

страница	14/206
Дата	14.09.2022
Размер	3.04 Mb.
	#115078

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 206

1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 14. Сключване на договора.

1. Сключване на договора
1.1. Договорът е съглашение между две или повече лица. Да има съгласие означава да има две воли (не е коректно да се говори за договарящи се, взаимно договарящи се, защото по този начин се създава усещане за “договаряне сам със себе си”, което е изключено от закона - чл. 38). Договорът е съглашение за създаване на желани последици: съгласието се постига, когато едно лице желае, предлага на друго лице да пожелае и то пожелава - за да има съгласие, желанието трябва да бъде споделено, следователно необходими са най-малко два акта.

1.2. Общата правна уредба на сключването на договорите е в чл. 13 и 14 ЗЗД: 1) разгърната в сравнение с отменения ЗЗД (само един текст); 2) модерна (Виенска конвенция - многословна, но не добавя нещо различно от ЗЗД).

1.3. Съгласието се постига с два акта: оферта (предложение) и акцепт (приемане).
1) Волеизявлението, с което се предлага сключването и условията на един бъдещ договор, е оферта. Страната, която предлага сключването на договора, се нарича оферент, предложител.
2) Акцептът представлява приемане на офертата. Така погледнато, акцептът трябва да може да бъде “да” - съгласието трябва да бъде пълно.

2. Оферта.

2.1. Изисквания към офертата. Законът не казва нищо, но могат да се изведат от правната логика, чл. 19, ал. 2:
1) Съществени елементи. Трябва да съдържа всички съществени елементи (esentialia negotia) на предлагания договор - ако не ги съдържа, не може да бъде приета с просто “да”. Може да не съдържа всички съществени елементи, но: 1) могат да бъдат определяеми (напр. “по борсови цени”); 2) може трето лице да определи липсващата клауза (цената); 3) може другото лице да определи (количеството); 4) може да се определя от повелителни правила на закона. В тези случаи липсата на някой съществен елемент от офертата не води до нейната непълнота.
2) Несъществени елементи. Трябва да се посочат онези несъществени елементи (accedentalia negotia), на които оферентът държи - отклоненията от диспозитивните правила на закона. Ако не съдържа такива уговорки, договорът ще бъде сключен според диспозитивните норми на закона. Диспозитивните норми имат функция да тълкуват или допълват неясните или непълни волеизявления на страните (чл. 64 - непълна воля; чл. 72 - неясна воля - среда на месеца). Диспозитивните правила имат за цел да улеснят страните. Страните могат да се отклонят от диспозитивния режим като определят по-конкретно елементите на договора.
Няма пречка офертата да се направи под условие - договорът ще може да бъде сключен, когато се изпълни условието.

2.2. Обвързваща сила на офертата:
1) Ако офертата бъде приета, договорът ще бъде сключен, оферентът трябва да бъде готов да поеме задълженията, които е предложил да поеме (трябва да има animus contrahenti obligationis).
2) Оттегляемост и неоттегляемост. Офертата, която не е посочена като оферта със срок, обвързва до пристигане на отговора. Излиза се от идеята, че съгласието произтича не само от логическото и темпорално съответствие на офертата и акцепта, но и от пространственото им съвпадане. Модерно разбиране: една безсрочна оферта обвързва за предполагаемия срок, който е минимално необходим за получаване на потвърждение (чл. 13, ал. 1). Докога продължава обвързващата сила на офертата:
А) Оферентът сам е посочил срока - възможно е другата страна да помисли - оферентът е обвързан с този срок, другата страна има право на опция (да реши да приеме или да не приеме офертата).
Б) Офертата няма срок - чл. 13, ал. 3.
а. При договор между присъстващи офертата може да бъде приета само веднага.
б. Оферта на неприсъстващ - обвързва за обикновено необходимия според обстоятелствата срок, за да пристигне приемането. Според Кожухаров тук се включва: 1) времето, нужно за пристигане на предложението; 2) нужното според обстоятелствата, практиката, естеството на офертата, добросъвестността време, за да се обсъди предложението и да се вземе решение; 3) времето, нужно за пристигане на отговора.
Принципът се гради на правилата на връзка чрез писма или устна връзка: критерият е дали лицата могат да говорят едновременно или не (дали се говори симултантно или сукцесивно). Разговарящи по телефона са присъстващи; разговарящи чрез факс, телекс, писма са отсъстващи.
Задължителната сила на предложението е установена в защита на лицето, на което се прави предложението - да знае, че сключването на договора зависи само от него. Затова според чл. 13, ал. 2 Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението. В интерес на това лице е и чл. 14, ал. 2. За да се изключи задължителността на офертата, трябва да има изрично изявление (виж 2.3.).

2.3. Адресат на офертата. Офертата трябва да бъде адресирана до някой, който да може да я приеме. Предложението се счита отправено само ако предложителят е направил всичко необходимо, за да достигне изявлението му до другото лице. За да бъде налице предложение, изявлението трябва да представлява покана за сключване на договор (а не просто информация, че лицето има намерение да сключи някакъв договор относно нещо).
1) Възможна ли е оферта към неопределен кръг лица. Изложена стока с цена във Франция, Швейцария се приема за оферта; в други страни това е покана да се направи предложение. Тарифите според чл. 290 ТЗ са покана да се направи предложение; публично обещаване на награда (чл. 368 ЗЗД). ТЗ урежда и публичното предложение (чл. 291), което обвързва предложителя, но до изчерпване на количеството в определения срок. Разграничителният критерий между офертата и поканата да се направи оферта е наличието или отсътвието на желание да се обвърже при приемане - animus contrahenti obligationis (обява във вестника е покана да се направи предложение - велосипедът е един, може да се продаде и на всички желаещи, но само един може да го получи, срещу останалите ще отговаря за неизпълнение; стока с цена - оферта на присъстващ, неперсонифицирана оферта - обвързва: смисълът е продавачът да не може да избира клиентите; извън тези хипотези става дума за предложение за оферта).
2) Проблемът дали има желание за обвързване не стои така остро при адресирани оферти - желанието се предполага, когато офертата е персонифицирана (при адресирано писмо с предложение трябва да се направи изрична уговорка за необвързване, ако няма желание за обратното).
2.4. Предложението губи силата си, ако: 1) бъде отхвърлено (молбата за продължаване на срока не е отхвърляне - лицето може да приеме в срока); 2) късно пристигнало приемане при определени предпоставки (чл. 13, ал. 5 - виж 3.2.3.); 3) при оттегляне (чл. 13, ал. 2).

3. Приемане.

3.1. Същност. Адресатът на офертата може: 1) да приеме; 2) да отхвърли предложението. Изявлението трябва да изхожда от лицето (негов представител) или от неговите наследници (ако договорът не е intuito personae). Трябва да бъде отправено до предрожителя (негов представител) или до неговите наследници.

3.2. Начин на приемане.
3.2.1. Хипотези:
1) Приемането може да бъде просто “да” - лицето се съгласява с условията в предложението. Има приемане, когато няма съмнение относно съгласието за сключване на договор.
2) Приемането трябва да бъде безусловно - не трябва да съдържа нови условия. При нови несъществени елементи имаме отхвърляне на офертата и насрещно предложение. При предложени нови условия би имало сключване на договора, ако другата страна (първоначалният предложител) приеме тези условия.
3) Има хипотези, когато акцептът съдържа нещо допълнително - има приемане, но и ново предложение (предложението е за 100, отговорът е “бих купил и 200”).
3.2.2. Изразяване на приемането. Има приемане, когато личи несъмнената воля за сключване на договора.
1) Може лицето изрично да е заявило тази воля.
2) Конклудентно сключен договор. Конклудентни действия могат да бъдат и оферта, и акцепт. Може да се приеме с конклудентни действия - от тях може да се съди за решението за сключване на договора (изпращане на цената за предложената вещ). Може самият предложител да се е отказал от изрично приемане, такова не е необходимо и когато обичайно не се очаква (Кожухаров дава пример с изпращане на първи брой на списанието, за което лицето се е абонирало - изпращането обаче не е ли изпълнение на един вече сключен договор за абонамент).
3) Мълчание. Мълчанието е липса на волеизявление, а не волеизявление, направено чрез действие (конклудентно действие). Мълчанието е приравнено на съгласие в някои случаи (чл. 16 ЗЗД - изменяне на общи условия при договори с продължително изпълнение, чл. 292 ТЗ - при трайни търговски отношения). Тези случаи обаче са изрично посочени; не може предложителят едностранно да определи, че ще счита мълчанието за приемане - ще има непозволена намеса в чужда правна сфера.

3.2.3. Действие на приемането.
1) Приемането има сила, когато е пристигнало навреме.
2) Усложнения при получаване на акцепта - приемането е изпратено навреме, но пристигне по-късно. Когато оферентът не получи в нормалния срок отговор, има основание да сключи друг договор. Когато получи късното приемане, се получава конфликт: отговорилият се надява, че договорът е сключен с него. Чл. 13, ал. 5 решава този конфликт в полза на изпратилия приемането - приемането е валидно, освен ако не се извести веднага, че офертата е отпаднала и заявлението е закъсняло. Подобно разрешение има в BGB, Виенската конвенция (чл. 22 - не само по отношение на всяко навреме изпратено, но късно получено приемане, но и на всяко закъсняло приемане). С оглед на този интерес е и чл. 14, ал. 2.

3.2.3. Оттегляне на приемането - чл. 13, ал. 4: Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него (аналогично на оттегляне на предложението).

4. Сключване на договора.

4.1. Съгласието. Съгласието представлява пълно покриване на волите на двете страни, а по правило то е пълно покриване на предложението с приемането.
1) При това за да има сключен договор, за да се постигне съгласие то трябва да обхване не само съществените елементи от договора, но и онези несъществени елементи, които страните смятат за важни.
2) Възможно е обаче, макар и на пръв поглед да има съгласие да няма съвпадение на волите. В тези случаи се говори за т.нар. “скрито несъгласие”. Несъгласието е явно, когато то е безспорно и лесно установимо от съдържанието на договора. При скритото несъгласие липсва съвпадение на волите на страните, но това не се съзнава от тях. Скритото несъгласие също може да бъде установено по пътя на тълкуването. Най-честият пример за скрито несъгласие е използването на термини, в които всяка от страните влага различно съдържание (плащането става във франкове, едната страна има предвид френски франкове, а другата - швейцарски и това не е уточнено). Хипотезата на скрито несъгласие трябва да се отличава от хипотезата на на порок на волята - има съгласие, договорът е сключен, но волята на едната от двете страни е опорочена (грешка, измама, заплашване, крайна нужда). При скрито несъгласие всяка от страните влага различно съдържание в един и същ термин, докато при грешка страните влагат или поне така са изявили воля, един и същи смисъл в термина, те говорят за едно и също нещо, но едната от страните смята погрешно, тя е в заблуждение, че става дума за някакво друго съдържание.

4.2. Значение на времето и мястото на сключване на договора:
4.2.1. Момент. Моментът на сключването на договора се преценява от гледна точка на теорията за съвпадане на волеизявленията - договорът е сключен при съвпадане на волеизявленията. Принципно договорът е сключен, когато е пристигнало съгласието (чл. 14, ал. 1). Проблемът не стои при договор между присъстващи.
А) За момента на сключване на договор между отсъстващи има 4 концепции:
1) Теория на изявлението - поставя въпрос, на който няма отговор. Наистина има съвпадане на волеизявленията, но липсва какъвто и да е сигурен, обективен елемент, който да внесе сигурност в отношенията между страните, защото волеизявлението за приемане може много лесно да бъде променено.
2) Теория на емисията - дава предимство от гледна точка на акцепанта, защото щом изпрати отговора си, значи договорът е сключен; но приемането може да не пристигне. Тази концепция е възприета в Англия относно изпратено по пощата приемане (и там възникват проблеми: когато е объркан адресът, провилото не важи).
3) Теория на получаването: има възможност оферентът да се запознае със съдържанието на чуждото волеизявление.
4) Теория на узнаването: от значение е моментът на запознаване с волеизявлението.
От гледна точка на оферента най-удобна е четвъртата теория, от гледна точка на акцепанта най-удобна е първата. Първата и последната теория не се възприемат като меродавни моменти.
ЗЗД (чл. 14, ал. 1) възприема теорията на получаването. Възприемат я BGB, Виенската конвенция, отчасти и Швейцарският кодекс. “Достигне” означава волеизявлението да е достигнало по такъв начин, че оферентът да може да се запознае с него (при писмо - при получаването му; при препоръчано писмо - при получаване на разписката; внасяне в канцелария - не се предава на лицето, но то може да се запознае с волеизявлението). Според Швейцарския кодекс ефектът е от момента на изпращането, но при условие, че приемането пристигне. Нашият закон всъщност получава същия ефект.

Изтегляне 3.04 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 206