Международна конвенция за товарните водолинии 1966 г

1. 
   Договарящите Правителства се задължават да осъществят условията на настоящата Конвенция и Приложенията към нея, които са неразделна част от тази Конвенция. Всяко позоваване на тази Конвенция означава едновременно позоваване на тези Приложения.
   
2. 
   Договарящите Правителства ще вземат всички мерки, които могат да бъдат необходими за осъществяване прилагането на разпоредбите на тази Конвенция.
   

За целите на тази Конвенция, ако другаде изрично не е определено по друг начин:

1. 
   Правила означава правилата, дадени като приложение към тази Конвенция.
   
2. 
   Администрация означава Правителството на държавата, под знамето на която плава корабът.
   
3. 
   Одобрено означава одобрено от Администрацията.
   

1. 
   Международен рейс означава морски рейс от една страна, за която действува тази Конвенция, до пристанище, разположено зад границите на тази страна, или обратно. В този смисъл всяка територия за външни отношения, за която носи отговорност договарящото Правителство или за която Организацията на обединените нации е управляваща власт, се разглежда като отделна страна.
   
2. 
   Риболовен кораб означава кораб, използуван за ловене на риба, китове, тюлени или други живи ресурси на морето.
   
3. 
   Нов кораб означава кораб, килът на който е заложен в деня или след деня, в който е влязла в сила тази Конвенция за всяко договарящо Правителство.
   
4. 
   Съществуващ кораб означава кораб, който не е нов кораб.
   
5. 
   Дължина означава дължината, равна на 96% от пълната дължина на кораба по водолинията, прекарана на височина 85% от най-малката теоретична височина на борда, измерена над горната страна на хоризонталния кил или дължината, измерена по същата водолиния от предната външна страна на вълнореза до оста на балера на кърмилото, ако тази дължина е по-голяма. На кораби, проектирани с диферент, водолинията, по която се измерва дължината, трябва да бъде успоредна на проектната товарна водолиния.
   

1. 
   Никой кораб, за който се прилага настоящата Конвенция, не може да извършва международно плаване след влизането в сила на тази Конвенция, ако той не е освидетелствуван, на неговите бордове не е нанесена товарната водолиния и не му е издадено Международно свидетелство за товарните водолинии (1966) или, когато е необходимо, Международно сви­детелство за освобождаване съобразно с условията на тази Конвенция.
   
2. 
   Никоя от разпоредбите в тази Конвенция не забранява на Администрацията да определя по-голям надводен борд от минималния, установен в съответствие с Приложение I.
   

1. 
   регистрирани в страни, Правителствата на които са договарящи Правителства;
   
2. 
   регистрирани в територии, за които тази Конвенция действува в съответствие с член 32;
   

2. 
   Тази Конвенция се прилага за корабите, извършващи международни плавания.
   
3. 
   Правилата, съдържащи се в Приложение I, се прилагат специално за новите кораби.
   
4. 
   Съществуващите кораби, които не отговарят напълно на изискванията на Правилата, съдържащи се в Приложение I, или на която и да е тяхна част, трябва да отговарят най-малко на съответните изисквания, които Администрацията е прилагала на кораби, извършващи междуна­родни плавания до влизането в сила на тази Конвенция. На такива кораби в никакъв случай не може да се изисква увеличаване на техния надводен борд. Съществуващите кораби трябва да отговарят на всички изисквания на тази Конвенция, за да получат съответно намаляване на височината на надводния борд в сравнение с тази, която по-рано им е била определена.
   

(1) Настоящата Конвенция не се прилага:

1. 
   за военни кораби;
   
2. 
   за нови кораби с дължина, по-малка от 24 м (79 фута);
   

(2) Никоя от разпоредбите на тази Конвенция не се прилага за кораби, извършващи плаване изключително

1. 
   по Големите езера на Северна Америка и по р. Св. Лаврентий в границите, очертани на изток от правата линия, прекарана от нос Розие до нос Вест Пойнт на о-в Антикости, и правата линия, прекарана от о-в Антикости в северна посока по меридиана 63° за­падна дължина;
   
2. 
   по Каспийско море;
   

1. 
   Корабите, когато извършват международни плавания между близки пристанища на две или повече държави, могат да бъдат освободени от Администрацията от изискванията на тази Конвенция, докато извършват такива пътувания, ако Правителствата на държавите, в които са разполо­жени тези пристанища, признаят, че поради безопасния характер или ус­ловия за такива плавания между посочените пристанища прилагането на изискванията на тази Конвенция за корабите, извършващи такива плавания, е неразумно и непрактично.
   
2. 
   Дадена администрация може да освободи всеки кораб, имащ нови
   конструктивни особености, от изпълняване на всяко изискване на тази Конвенция, прилагането на което би рискувало сериозно да затрудни изслед­ванията на конструктивните новости и тяхното приложение на кораби, извършващи международни плавания. Такъв кораб обаче трябва да от­говаря на изискванията за безопасност, които по мнението на Администрацията са достатъчни за извършване на плаването, за което корабът е пред­назначен. Тези изисквания трябва да осигуряват неговата пълна безопас­ност, а също и трябва да бъдат приемливи за Правителствата на държа­вите, пристанищата на които ще бъдат посещавани от кораба.
   

3. 
   Администрацията, разрешаваща «освобождаване» съгласно с точки 1 и 2 на този член, съобщава на Междуправителствената морска консултативна организация (по-нататък наричана Организация) данните за такова «освобождаване» и причините, които са го наложили, които Организацията изпраща за сведение на другите договарящи Правителства.
   
4. 
   Кораб, който по правило не извършва задгранични плавания, но на който по изключителни обстоятелства се налага да извърши единичен международен рейс, може да бъде освободен от Администрацията от изпълнението на което и да е изискване на тази Конвенция при условие, че той отговаря на изискванията за безопасност, които по мнението на Администрацията са достатъчни, за да изпълни корабът посочения рейс.
   

(1) Кораб, който при отплаването си за какъвто и да е рейс не попада под действието на изискванията на настоящата Конвенция, не се задължава да изпълнява тия условия в случай на отклонение от предвиде­ния рейс поради настъпили лоши природни условия или какъвто и да е друг случай на непреодолима сила.

(2) При прилагане разпоредбите на настоящата Конвенция договарящите Правителства трябва да имат предвид всяко отклонение или закъс­нение на кораба, предизвикано от настъпили лоши природни условия или какъвто и да е друг случай на непреодолима сила.
Член 8

Равностойни замени

1. 
   Администрацията може да разреши монтиране на кораба на съоръжения, материали, устройства и уреди или да предприеме мероприятия, отличаващи се от предвидените в тази Конвенция, ако тя бъде убедена чрез изпитването им или по друг начин, че такива съоръжения, материали, устройства и уреди или мероприятия са не по-малко ефективни от предви­дените в Конвенцията.
   
2. 
   Администрацията, която разрешава монтирането на съоръжения, материали, устройства и уреди, а също провежда мероприятия, отличаващи се от предвидените в тази Конвенция, трябва да изпрати в Орга­низацията данни за тия замени заедно с резултатите от проведените из­питвания за разпращане на договарящите Правителства.
   

1. 
   Изискванията на настоящата Конвенция не възпрепятствуват Администрацията да одобрява специални предписания за експериментиране по отношение на кораб, за който се отнася тази Конвенция.
   
2. 
   Администрацията, разрешаваща подобни предписания, трябва да изпрати в Организацията данни за тях, за да бъдат разпратени на договарящите Правителства.
   

1. 
   Кораб, който се подлага на ремонт, пресъоръжаване или модификация и на който във връзка с това се монтират съоръжения, трябва да отговаря най-малко на приетите по-рано за кораба изисквания. В такъв случай изискванията към съществуващия кораб по правило не трябва да се отличават от изискванията към нов кораб в степен, по-голяма от тази преди ремонта.
   
2. 
   По-големият ремонт, пресъоръжаването и модификация на кораба и монтирането на него на съоръжения трябва да отговарят на изиск­ванията за нов кораб в такава степен, в каквато Администрацията счита за разумно и целесъобразно.
   

(1) Кораб, към който се прилага тази Конвенция, трябва да отговаря на изискванията, предписани за кораби в съответните зони и райони, описани в Приложение II.

(2) Пристанище, разположено на границата на две зони или два района, се смята, че се намира в границите на тази зона или район, откъдето корабът пристига или за където той отплава.
Член 12

Положения за потапяне марките на товарните водолинии

1. 
   С изключение на случаите, описани в точки (2) и (3) на настоящия член, марките на товарните водолинии, нанесени на двата борда на кораба, съответствуващи на годишните сезони и зони или райони, в които корабът трябва да плава, не трябва да бъдат потопени във водата през ця­лото време, когато корабът отплава, когато плава и когато пристига в пристанище.
   
2. 
   Когато корабът се намира в сладка вода с плътност единица, съответната марка на товарната водолиния може да бъде потопена толкова, колкото е поправката за сладката вода, посочена в свидетелството на товарната водолиния. Когато плътността на водата не е равна на единица, поправката трябва да бъде пропорционална на разликата между 1,025 и стойността на действителната плътност.
   
3. 
   Когато корабът отплава от пристанище, разположено на река или във вътрешни води, допуска се по-голямо натоварване, съответствуващо на теглото на горивото и всички други материали, изразходвани от кораба между пристанището на отплаването и морето.
   

Освидетелствуването, проверката и нанасянето на марката на товарните водолинии в изпълнение на положенията на настоящата Конвенция, както и «освобождаването» се извършват от длъжностни лица на Админи­страцията. Обаче Администрацията може да натовари освидетелствува­нето, проверката и нанасянето на марката на товарните водолинии да се извършва от назначени за тази цел инспектори или от упълномощена от нея организация. Във всички случаи съответната Администрация гарантира напълно щателното и цялостното освидетелствуване, проверка и на­насяне на марката на товарните водолинии.

(I) за защита на отворите,

(II) леерите,

(ІІІ) щормовите отвори и

(IV) достъпът в помещенията на екипажа се намират в добро състояние.

(2) За периодичните проверки, описани в точка (с) от този член, се прави заверка в Международното свидетелство за товарните водолинин (1966), както и в Международното свидетелство за освобождаване относно товарните водолинии, издавано в съответствие с т. 2 на член 6 от тази Конвенция.