Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
Приложение 3 Подробен анализ на статистическите данни за НИРД и високотехнологичните сектори в България, сравнени с Европейските страни
Изтегляне 5.27 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Разходи за НИРД
- Разходи за НИРД по институционални сектори
- Разходи за НИРД във високотехнологичните отрасли на промишлеността и във високотехнологичните услуги
- Персонал, зает с НИРД
- Персонал, зает с НИРД по институционални сектори
- Заплащане на труда във високотехнологичните отрасли на промишлеността и във високотехнологичните услуги
- Безработица във високотехнологичните отрасли на промишлеността и във високотехнологичните услуги
- Инвестиции
- Чуждестранни инвестиции във високотехнологичните отрасли на промишлеността и във високотехнологичните услуги
Приложение 3 Подробен анализ на статистическите данни за НИРД и високотехнологичните сектори в България, сравнени с Европейските страни
Разходите направени за осъществяване на научноизследователска и развойна дейност са общоприет показател за характеризиране на научната и технологична активност в националното стопанство. През 1998 г. те възлизат на 127598 млн. лева по текущи цени и това е първата година, през която се променя продължилата през предходните пет години устойчива тенденция на спад в реално изражение. Реалният спад на разходите за НИРД е трудно да бъде оценен, не само поради влиянието на инфлацията, но и поради резките изменения в бюджетното финансиране на науката. Съпоставянето на индексите на физически обем, изчислени от съпоставими цени при база 1995 г. (като за дефлатор е използван имплицитния дефлатор на БВП) показва, че през периода 1993-1996 г. разходите за НИРД са намалявали ежегодно от 29% до 24%. През 1997 г. отрицателният темп в сравнение с предходната година спада на 7,7%, а през 1998 г. е реализиран ръст от 17,9 %. Таблица 0 Разходи за НИРД за периода 1993-1998 година /млн.лева/ 199319941995199619971998Разходи за НИРД по текущи цени353946015447914888591127598Разходи за НИРД по съпоставими цени на 1995 9941 7493
5447 4139
3820 4503Индекси на физически обем при база предходната година=100 70,7 75,4
72,7 76,0
92,3 117,9Източник: НСИ Тенденция на спад на разходите за НИРД е характерна за всички страни кандидатки за членство в Европейския съюз в етапа на преход към пазарна икономика, но тя се проявява с различна сила и продължителност. Общо за Европейския съюз през последните 10 години се наблюдава устойчив ръст на разходите за НИРД.
199019911992199319941995199619971998България387.893.9109.1109.471.562.040.646.465Кипър:8.49.6:::::19Чехия543.0416.5395.2360.9379.2402.8:541.7630Естония::::::::29Унгария414.4288.5302.2322.3310.7250.5231.7291.8285Латвия::6.29.013.017.818.721.124Литва::::18.422.232.948.055Полша445.8499.1540.4609.8636.6672.4806.8904.41022Румъния:182.8128.1206.7195.5195.8195.9180.6184Русия17673.09657.5562.61206.21967.22025.92984.13727.02303Словакия::::117.3138.3149.9203.2156Словения255.1235.8184.6173.5210.1243.1214.3228.32281)Европейски съюз 105500 112200
115600 117000
120300 124200
129400 135300
1412001) Данни за 1997 г., Източник: Евростат
Разпределението на разходите за НИРД според институционалния сектор, в който са направени показва, че най-голяма част от научната и технологична дейност у нас - 74,6% се осъществява в сектор Държавно управление от научните организации и институти с преобладаващо бюджетно финансиране. Едва около една пета (18,6%) от общите разходи за НИРД през 1998 г., възлизащи на 23781 млн. лева, са направени в бизнес сектора от предприятията, произвеждащи пазарни стоки и услуги, към които принадлежат и тези създаващи високотехнологични продукти. Този относителен дял е под равнището на предходната 1997 г. с 4,3 пункта, а в сравнение с 1996 г. е намалял три пъти. Участието на сектор Висше образование в общите разходи за НИРД съставлява 5,1%, а относителният дял на Нетърговските организации е 0,7%. 
Фигура 0 Относителен дял на разходите за НИРД Източник: Евростат Тази доминираща позиция на държавния сектор, който продължава да има инициативата за развитието на науката и технологиите у нас не е характерна за страните в Европейския съюз. В болшинството от тях преобладава приноса на бизнес сектора в осъществената НИРД, като през 1998 г. той съставлява между 76,2% в Швеция и 52,1% в Испания, а средно за ЕС възлиза на 63,7%. Според равнището на разходите за НИРД, направени в индустриалния сектор, България е на девето място сред страните кандидатки за членство в ЕС, като изпреварва само Кипър - 13,9% и Литва - 1,8%.
Ниският дял на предприятията в разходите е за НИРД у нас, в сравнение с европейските страни, се дължи не само на тяхната слаба иновационна активност, но част от него се обяснява и с различията в институционалната структура на научно-технологичната дейност у нас, с мястото и ролята на академиите, в които се развива основната част от фундаменталната наука, за разлика от страните членки на ЕС, в които тя е съсредоточена предимно в сектор Висше образование.
В рамките на сектор Предприятия разходите за НИРД, направени за обслужване на високотехнологичните промишлени отрасли през 1998 г., възлизат на 9222 млн.лева и съставляват 63,8 % от разходите за НИРД в преработващата промишленост, което е под равнището на предходните две години - 1997 г.- 84,5% и 1996 г. - 74,3 %. Определящо значение за тази тенденция имат средно високотехнологичните производства, в които са вложени основната част от разходите за НИРД, съответно - 49,3% за 1996 г., 73,7% за 1997 г. и 51,4% за 1998 г. Сред тях най-съществен е приносът на отрасъл “Производство на химични продукти”, в който през 1998 г. са съсредоточени 35,9% от всички разходи за НИРД в преработващата промишленост. Разходите за НИРД направени в силно високотехнологичните промишлени отрасли през 1998 г. са четири пъти по-малко в сравнение със средно високотехнологичните и съставляват 12,4% от разходите за НИРД в преработващата промишленост, за разлика от повечето европейски страни в които този дял е значително по-висок. Относителният дял на разходите за НИРД, предназначени за обслужване на високотехнологичните услуги, бележи ръст през наблюдавания период, като през 1998 г. достига 64,1% от разходите за НИРД за сектор Услуги. Основната част от тези разходи са отделени за развитие на далекосъобщителните услуги.
Интензивността на НИРД, измерена като относителен дял на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт, е важен фактор за осигуряване на икономически растеж посредством повишаване капацитета на икономиката да създава, усвоява и разпространява нови технологии. Реализираният реален ръст на стойностния обем на разходите за НИРД през 1998 г. спрямо предходната година с 17,9 % води до нарастване на техния относителен дял от брутния вътрешен продукт с 0,07 пункта, в резултат на което той достига 0,59 %, но все още изостава значително от средния за Европейския съюз - 1,86%. Ниското равнище на този показател е резултат от сериозния спад на интензивността на НИРД през периода 1990-1997 г. от 2,38% на 0,52%, който не може да бъде компенсиран бързо от стартиралото едва през 1998 г. оживление на технологичната дейност.
Фигура 0 Относителен дял на разходите за НИРД по отраслови групи Източник: НСИ Съпоставянето на темповете на икономически растеж и интензивността на НИРД в страните кандидатки за членство в ЕС показва, че през последните пет години в болшинството от тях се наблюдава относително висок ръст на брутния вътрешен продукт в сравнение с относително ниската интензивност на НИРД. Тази тенденция е характерна за етапа на стабилизиране на икономиката и се свързва с усвояването и натрупването на технологична информация и познания от чужбина. Изключение правят само България, Румъния и Чехия, в които продължават процесите на преструктуриране на икономиката. Фигура 0 Интензивност на НИРД за 1998 г. и годишен темп на БВП за 1995 - 1999 г.
Източник:Евростат Във всички страни кандидатки интензивността на НИРД е по-ниска от средноевропейската, като само в Словения и Чехия тя е над 1%. Ранжирането на страните кандидатки за членство в Европейския съюз според относителния дял на разходите за НИРД от БВП отрежда на България седмо място, като изпреварва Литва - 0,57%, Румъния - 0,50%, Латвия - 0,45% и Кипър - 0,23%. От страните членки е в по-добра позиция само от Гърция - 0,51%.  Фигура 0 Относителен дял на разходите за НИРД в % от брутния вътрешен продукт за 1998 г.
Успешното развитие на научноизследователска дейност зависи както от финансовото осигуряване, така и от наличието на висококвалифицирани специалисти, притежаващи необходимите познания и умения за разработване и внедряване на нови технологични продукти и процеси. През последните 3-4 години у нас се запазва тенденцията на спад на заетите с НИРД. През 1998 г. научноизследователска дейност са осъществявали 21766 души, от които 14045 изследователи, 5439 технически персонал и 2282 помощен персонал. Научноизследователските кадри са намалели в сравнение с 1996 г. с 31,9 % или с 10176 души. Тяхната обща численост, преизчислена в еквивалент на пълна заетост, според действително отработеното време през 1998 г. възлиза на 19116 души и съответния спад по този показател в сравнение с 1996 г. е 26,9%. В резултат на това намаление относителният дял на заетите с НИРД от работната сила в страната спада от 0,89% през 1996 г. на 0,62% през 1998 г. Според равнището на този международно съпоставим показател, характеризиращ кадровата обезпеченост на научната и технологична дейност, България изпреварва само Румъния - 0,49% и Латвия - 0,52% от страните кандидатки и е значително под средното равнище за страните членки на ЕС - 1,27%.
Разпределението на научноизследователските кадри, според институционалния сектор, в който работят, следва структурата на разпределение на разходите за НИРД. Най-голям работодател е сектор Държавно управление, в който през 1998 г. са заети 13409 души или 61,6% от всички лица, осъществяващи НИРД. Значително по-малко - 3751 са заетите с НИРД в бизнес сектора, т.е. едва 17,2% при средно равнище на този показател за Европейския съюз - 47,1%. Относителният дял на научноизследователските кадри, работещи в сектор Висше образование е 20,5% при средно за ЕС - 36,9%. 
Фигура 0 Относителен дял на персонала зает с НИРД по институционални сектори Източник:Евростат Обратно на тенденцията на спад на заетите с НИРД, както общо в националното стопанство, така и в преработващата промишленост, научноизследователските кадри, обслужващи високотехнологичните промишлени производства се увеличават през 1998 г. с 13,4% в сравнение с 1996 г. В резултат на това увеличение през 1998 г. относителният дял на осъществяващите НИРД в средно високотехнологичните отрасли от общо заетите с НИРД в преработващата промишленост, съставлява 65,7% при 57,6% за 1996 г. Характерно за научния кадрови потенциал, обслужващ високотехнологичните услуги е, че през периода 1996-1998 г. той се увеличава по-бързо в сравнение с общия темп на растеж на заетите с НИРД в сектор Услуги. В резултат на това през 1998 г. във високотехнологичните услуги работят половината от всички лица, развиващи НИРД в сектора. Основната част от тях са ангажирани в телекомуникационните услуги.
Източник: НСИ ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА Заети лица във високотехнологичните отрасли на промишлеността и във високотехнологичните услуги През периода 1996-1998 г. се наблюдава тенденция на намаление на заетите във всичките осем високотехнологични отрасли на промишлеността. Тази негативна тенденция е в синхрон с общия спад на заетостта в националната икономика през същия период с 4,1 %, но е значително по-силно изразена, тъй-като през 1998 г. броят на заетите във високотехнологичните производства - 213127 души е намалял с 12,0% в сравнение с 1996 г., което представлява загуба на 28968 работни места. Най - значим е спадът на заетите в силно високотехнологичните отрасли с 26%, за което най-съществен принос има намалението на работещите в отрасъл “Производство на радио-, телевизионна и далекосъобщителна техника”. Най-много работни места - 24431 са закрити в средно високотехнологичните отрасли, в които работят около 90% от всички заети във високотехнологичните производства. Това намаление на заетите възлиза на 10,9% и е под средното равнище общо за високотехнологичните производства ( 12,0%), но е по-голямо от спада общо за преработващата промишленост - 7,6%. Обратно на позитивната тенденция на ръст на работните места в сектора Услуги с 18,3% през 1998 г. в сравнение с 1996 г., във високотехнологичните услуги заетите намаляват с 4,0%. Това намаление изцяло се дължи на значимия спад на заетостта в научните услуги с 10,7%, който не се компенсира от увеличените работни места в телекомуникационните и информационни услуги. Фигура 0 Темп на изменение на заетите лица във високотехнологичните производства и услуги през периода 1996 - 1998 г.  Източник: НСИ
За сравнение, в болшинството европейски страни, заетите във високо- технологичните производства и във високотехнологичните услуги бележат ръст през 1999, като средното равнище общо за страните членки на ЕС е съответно - 1,7% и 6,4%. Структура на заетите във високотехнологичните отрасли на промишлеността и във високотехнологичните услуги Намалението на заетите във високотехнологичните промишлени отрасли у нас през периода 1996-1998 г. не води до изменение в структурата на разпределение на броя на работещите в двете групи високотехнологични производства. Най-голяма заетост осигуряват средно високотехнологичните отрасли, в които през 1998 г. работят 200227 души или 27,7% от общо заетите в преработващата промищленост. Относителният дял на работещите в силно високотехнологичните отрасли е под 2%. През 1998 г. заетите във високотехнологичните услуги съставляват 5,5 % от всички работещи в сектор Услуги, като този относителен дял се е понижил в сравнение с 1996 г. с 1,3 пункта.
През 1998 г., както и през предходните две години, средната работна заплата в пет от осемте високотехнологични отрасъла на промишлеността остава под равнището на средната работна заплата за преработващата промишленост, а в три от тях е и под средната за страната. Обратно на световната тенденция, заплащането на труда в силно високо- технологичните производства да е по-високо в сравнение със средно високо- технологичните, у нас заетите в тези отрасли получават от 5% до 10% по-ниско възнаграждение в сравнение със средното за преработващата промишленост. Най-високо е заплащането в два от средно високотехнологичните отрасли “Производство на транспортни средства, без автомобили” и “Производство на химични продукти” където заетите през 1998 г. получават съответно с 45% и с 41% повече от средното възнаграждение за преработващата промишленост . Заетите във високотехнологичните услуги са по-добре платени в сравнение със средното заплащане в страната, като изключение правят само заетите с научни изследвания и разработки, които през 1998 г. имат с около 3% по-ниска средна работна заплата.
Безработните лица във високотехнологичните промишлени производства през 1999 г. са 44,1 хиляди, което е с 17,6% или с 6,6 хиляди души повече в сравнение с предходната година. Това увеличение изцяло се дължи на нарастването на броя на безработните в средно високотехнологичните отрасли с 20,8%. Намаление на броя на безработните има в силно високотехнологичните отрасли с 4,2% и във високотехнологичните услуги с 8,3%. Увеличението на безработните в абсолютно изражение е съпроводено и с нарастване на коефициента на безработица общо за високотехнологичните промишлени производства от 14,6% през 1998 г. на 19,7 % през 1999 г., с което той достига равнище с 2,7 пункта по-високо от средното за страната - 17,0%. Само във високотехнологичните услуги коефициента на безработица - 5,9% е почти два пъти по-нисък от този за сектор Услуги и около три пъти по-нисък от средния за страната.
Коефициентите на безработица и в двете групи високотехнологични промишлени производства през 1999 г. са по-високи от равнището на безработица в страната. Най-високо е равнището на безработица в силно високотехнологичните производства с коефициент 26,0% или 9 пункта над средния за страната. Равнището на безработица в средно високотехнологичните производства - 19,2% е с 2,2 пункта повече от средното за страната - 17,0%.
През 1998 г. се наблюдава тенденция на известно увеличение на инвестиционната активност в преработващата промишленост в сравнение с 1996 г., в резултат на което относителният дял на разходите, направени за придобиване на материални дълготрайни активи (МДА) в преработващата промишленост достига 27,1% от всички инвестиции в страната при 21,8% за 1996 г. По-голямата част от тези средства обаче, са насочени към не високотехнологичните промишлени отрасли, вследствие на което относителния дял на инвестициите, вложени във високотехнологичните производства от инвестициите в преработващата промишленост спада от 29,2% през 1996 г. на 26,9% през 1998 г. През периода 1996-1998 г. се променя незначително структурата на направените разходи за придобиване на материални дълготрайни активи в двете групи високотехнологични отрасли. Най-много инвестиции продължават да се правят в средно високотехнологичните производства, като през 1998 г. те съставляват 25,5% от разходите за придобиване на МДА в преработващата промишленост, но техният относителен дял е намалял в сравнение с 1996 г. с 3,2 пункта. Увеличение се наблюдава в относителния дял на вложените инвестиции в силно високотехнологичните производства от 0,4% през 1996 г. на 1,4% през 1998 г. Наблюдава се и тенденция на ръст на изразходваните средства за придобиване на МДА във високотехнологичните услуги. През 1998 г. в тях са инвестирани 232463,2 млн.лева, които съставляват 13,3% от инвестициите в сектор Услуги и са с 3,1 пункта повече от 1996 г.
През 1998 г. преработващата промишленост е привлякла чуждестранни преки инвестиции в размер на 789732,5 хил. щатски долара, което съставлява 55,7% от стойностния обем на този показател общо за страната при 39,0% за предходната година. Независимо от тази благоприятна тенденция в рамките на преработващата промишленост, относителният дял на чуждестранните инвестиции, постъпили във високотехнологичните отрасли през 1998 г. е намалял в сравнение с предходната година с 6,3 пункта.Това намаление се дължи на спада на активността на чуждестранните инвеститори във всяка от двете групи високотехнологични производства. Най-много средства от чужбина привличат средно високотехнологичните промишлени отрасли - 15,0% от инвестициите в преработващата промишленост. Значително по-малък е делът на силно високотехнологичните - 2,6%. Висок ръст бележи относителният дял на чуждестранните вложения за развитие на високотехнологичните услуги от общите инвестиции в сектор Услуги от 5,9% през 1997г. на 12,2% през 1998 г., което се дължи изцяло на осъществените инвестиции в телекомуникационните услуги.
Използвани съкращения EU - Европейски съюз BG - България B - Белгия CY - Кипър DK - Германия CZ - Чехия D - Дания EE - Естония EL - Гърция HU - Унгария E - Испания LV - Литва F - Франция LT - Латвия IRL - Ирландия PL - Полша I - Италия RO - Румъния NL - Холандия SK - Словакия A - Австрия SI - Словения P - Португалия FIN - Финландия S - Швеция UK - Великобритания
|
Фигура 0 Заети с НИРД от работната сила в страната