Болезнените спорове обикновено имат една и съща анатомия. Може би ви е познат следният пример.
Жена ми и аз отидохме на приятна разходка извън града. Хапнахме и всичко изглеждаше чудесно, докато не започнах да говоря за възможни бъдещи инвестиции. Изведнъж тя се разстрои от това, че започнах да обсъждам инвестирането на известна част от парите ни в акции. Аз исках само да обсъдя този въпрос, но тя счете, че вече съм решил какво да направя, без дори да взема предвид нейното мнение. Ядоса се, че мога да постъпя така. Притесних се, че тя се разстрои от това, което казах, и започнахме спор.
Мислех, че тя не одобрява избора ми за инвестиции, и започнах да споря, за да я убедя. Всъщност повече спорех от яд, че я бях разстроил. Тя спореше, че тези акции са твърде рисковани. В действителност тя бе разстроена, че обмислям тези инвестиции, без да съм се допитал до мнението й. Беше разстроена и от това, че не уважавах правото й да се тревожи. Накрая аз толкова се разстроих, че тя ми се извини, защото не ме бе разбрала и не ми бе повярвала, и ядът ми премина.
По-късно, когато се сдобрихме, тя повдигна въпроса. „Много пъти, когато спорим - каза тя, - изглежда, аз се разстройвам от нещо, след това ти се разстройваш от това, че аз съм се разстроила, и после аз трябва да ти се извинявам, че съм те разстроила. Смятам, че нещо липсва. Понякога ми се ще и ти да ми се извиниш."
Веднага разбрах нейната логика. Изглеждаше доста нечестно да очаквам от нея извинение, особено ако аз бях причината за огорчението й. Това ново прозрение преобрази отношенията помежду ни. Когато споделях това по време на моите семинари, открих, че хиляди жени бяха преживели същото. Това е още един често срещан модел на отношения между мъжете и жените. Нека да го разгледаме.
1. Жената изразява притеснението си относно „АБВ".
2. Мъжът й обяснява защо не трябва да се притеснява относно -АБВ".
3. Тя чувства, че той омаловажава проблемите й, и се потиска още повече. /Сега тя е разстроена повече от това, отколкото относно „АБВ"./
4. Той чувства неодобрението й и това го огорчава. Обвинява я за това и очаква извинение, преди да се одобрят.
5. Тя се извинява и се чуди какво се е случило или се разстройва още повече и спорът прераства в скандал.
С ясното разбиране за анатомията на спора успях да реша този проблем по по-справедлив начин. Като си спомних, че жените са от Венера, опитах се да не я обвинявам за това, че е разстроена. Вместо това се опитах да разбера с какво я бях огорчил и да й покажа загрижеността си. Дори и да не ме разбираше, ако в момента се чувстваше наранена от мен, аз трябваше да й покажа, че това не ми е безразлично и че съжалявам.
Щом тя бе разстроена, свикнах първо да я изслушам, след това искрено да се опитам да разбера за какво се притеснява и накрая да кажа: „Съжалявам, че те разстроих, като казах..." Това даде незабавен резултат. Спорехме много по-рядко.
Понякога обаче да се извиниш е много трудно. В такива моменти поемам дълбоко въздух и не казвам нищо. Опитвам се да си представя как се чувства тя и да открия причините за нейното мнение. След това казвам: „Съжалявам, че си толкова разстроена." Въпреки че това не е извинение, то все пак показва, че не съм безразличен и, изглежда, помага.
Мъжете рядко казват: „Съжалявам", защото на Марс това означава, че са извършили нещо погрешно и се извиняват. Жените обаче казват: „Съжалявам", в смисъл на „Интересувам се от това, как се чувстваш ти". Това не означава, че те се извиняват за погрешна постъпка. Мъжете, които разбират това, но рядко казват: „Съжалявам", могат да направят чудеса, като се научат да използват различния смисъл на венерианския език. Най-лесният начин да се отклони спорът е да се каже: „Съжалявам".
Повечето спорове ескалират, когато мъжът започва да омаловажава чувствата на жената и тя реагира с неодобрение. Като мъж трябваше да се науча да признавам и утвърждавам чувствата на жена си. Тя се опита да изразява чувствата си по-непосредствено, без да проявява неодобрението си към мен. Резултатът - по-малко конфликти и повече любов и доверие. Без това ново разбиране сигурно щяхме да водим и досега същите спорове.
За да се избегнат болезнените спорове. Важно е двете страни да признаят, че мъжът неволно омаловажава чувствата на жената, докато жената несъзнателно изпраща послание на неодобрение.
Как мъжете неволно започват спорове
Най-често мъжете започват спор, като подценяват чувствата или гледната точка на жената. Мъжете не разбират колко много могат да я разстроят по този начин.
Например мъжът може да омаловажи отрицателните чувства на жената, като каже: „А, не се тревожи за това." Ако е отправена към друг мъж, тази фраза звучи приятелски. Но за интимната партньорка тези думи са безчувствени и я обиждат.
Друг пример - мъжът може да се опита да разсее притеснението на жената, като каже: „Не е голяма работа." След това той предлага някакво практическо решение, като очаква тя да изпита облекчение и щастие. Той не разбира, че тя се чувства подценена и без закрила. Тя не може да оцени неговото предложение за решение, докато той не признае потребността й да бъде разстроена.
Един от най-често срещаните примери е когато мъжът е направил нещо, което разстройва жената. Инстинктивно той иска да я накара да се чувства по-добре, като й обяснява защо не трябва да се тревожи. Той уверено й казва, че има прекрасна, логична и разумна причина за това, което е направил. Няма никаква представа, че подобно отношение я кара да се чувства така, сякаш няма никакво право да бъде разстроена. Когато й обясни позицията си, единственото послание, което стига до нея, е, че нейните чувства не го интересуват.
За да може тя да чуе обясненията му, той първо трябва да чуе нейните причини за огорчението й. Той може да задържи обясненията си и да я изслуша с разбиране. Ако просто прояви интерес към чувствата й, тя ще почувства подкрепата му.
Тази промяна в подхода изисква продължителна практика, но все пак може да се постигне. Обикновено когато жената споделя чувства на объркване разочарование или безпокойство, всяка клетка в тялото на мъжа инстинктивно реагира с цял списък обяснения и оправдания, за да й докаже колко безсмислено е нейното огорчение. Мъжът никога не се стреми да влоши нещата. Склонността му да дава обяснения на чувствата й е просто марсиански инстинкт.
Като разбере, че механичните му инстинктивни реакции в случая имат обратен ефект, мъжът може да се промени. Чрез по-дълбоко разбиране и собствен опит как може да въздейства на жената мъжът е в състояние да осъществи тази промяна.
Сподели с приятели: |