Морфологията като дял от граматиката

Много от частиците са твърде стари лексикални единици в езика ни и произходът им е неясен. Други са образувани в по-ново време. Например формообразуващата частица ще е образувана от третоличната форма за сегашно време на старобългарския глагол choteti - chostetъ; условната частица би (може би) е от старата условна форма ву; възвратните частици се, си са възвратни местоимения; словообразувателната частица – годе (кой-годе, какъв-годе, що-годе) се свързва с глагола годя, с прилагателното годен и съществителното угодя; и т.н.

В зависимост от лексикално–граматичните си функции частиците биват модифициращи, формообразуващи и словообразуващи.

Модифициращите частици изразяват смислови отсенки на отделни думи, изрази и изречения или променят семантико-синтактичното съдържание на изказването. Те биват :

- потвърдителни: а – а, да, ами, аха, зер, я, нейсе, нали, санким, ще (Видяхте ли вълка? – Видяхме го я. Разбра ли сега? – Аха, разбрах.)

- отрицателни: не, ни, нито, недей (Не ще отпуснем мускули железни, не ще сведем пак чело, че времето върти над тъмни бездни великото си колело. Но моливът не се подчиняваше нито на чувствата, що го вълнуваха, нито на мислите, които толкова ясно и отчетливо се отпечатваха в съзнанието му. Мъже, жени, народ, ни крачка назад!)

- въпросителни: ли, дали, нали, нима, а, е, мигар, белким, негли, зер, нима и др. (Нали ще участвате в конкурса? Дали сте стигнем на време? Нима не разбирате?)

- емоционално експресивни: а, а – а, ами, де, де гиди, ба, леле, море, ха, хай, ми, ти, му и др. (Ами Сребра, ами Синчеца, ами Теменуга.... Ба, няма ли да му преседне ! Ха, и това ми било мъж !)

- показателни: ето, ей, е, на, хе, хей и др. (Ето, Петко остаряваш, видиш вече : побеляваш, гасне, младий, буйний жар. Хей там, зад реката, е стопанството.)

- за обращение и подбуда: бе, брей, бре, бей, ма, мари, ей, хайде, де и др. (Вземи де, не се срамувай! Хайде да отидем на екскурзия. Ей дружина, хай станете!)

- за усилване: а, ха, даже, и, дори и, пък, чак и др. (Ха наздраве, момчета! А дано се върнат до довечера! Той се успокои чак когато излезе на другия край на гората.)

- повелителни: да, нека, нека да, хайде, я, дано и др. (Хайде да изпеем една песен! Нека отидем на почивка!)

- преизказни: кай, каже;

- конклузивни (умозаклчителни и предположитени): май, едва ли, надали, уж, божем, може, може би и др.;

- дубитативни (за израз на съмнение, колебание, несигурност и недоверие): уж, надали, едва ли и др. (Надали ще успеем да стигнем навреме. Едва ли пак нявга, едва! А- а, май и ти си пийнал, приятелю!).

Словообразователни частици са се, си, - годе, еди -, - и да е. Със се и си се образуват възвратни глаголи (мия се, обличам се, смея се, мисля си, седя си, пея си и пр.), а с –годе, еди-, -и да е се образуват неопределителни местоимения от въпросителни. С частицата си се засилва т.нар. неопределеност на неопределителните местоимения. Частицата еди – също служи за образуване на неопредeлителни местоимения от въпросителни, например: еди – кой, еди – какъв и др. Често пъти формите на неопределителните местоимения (без образуваните с – годе ) се придружават от частицата си, която засилва неопределителността и придава пренебрежителен оттенък на определения с местоимението обект : някой си, някакъв си, нечий си, еди - кой си, еди - какъв си, еди -чий си и др. С частицата –и да е се образуват неопределителни местоимения от въпросителни, например: кой да е, какъв да е, какъв(то) и да е и др.

Формообразуващи частици са да, нека, нека да, ще, недей, недейте, по- , най-. С частиците да, нека, нека да се образуват аналитични форми за повелително наклонение(да чета, да четем, нека чета, нека четеш нека да чета, нека да четеш и др.), с частиците недей, недейте – отрицателни повелителни форми, с частицата ще се образуват форми за бъдеще време (ще чета, ще чете, ще направя, ще направиш и др.), а с частиците по – и най- - форми за образуване сравнителна и превъзходна степен на качествените прилагателни имена, наречия, рядко на съществителни имена, предложни съчетания и глаголи, например (по - добър, по – хубав, по – добре, по – зле, по – бърже, по юнак, по обичам и др.). Наричаме ги частици – граматични морфеми или частици-морфеми.

Междуметието е изолирана неизменяема част на речта, чрез която се дава звуков израз на чувства и емоции или се наподобяват шумове от живата и неживата природа. Не притежава никакви морфологични категории. В изречението е изолирана дума или експресивно сказуемо, а често е и самостоятелно изречение. Междуметията задължително са лексеми, т.е. към тях не се причисляват т.нар. параезикови средства. От друга страна, те не назовават понятия, които е присъщо единствено на съществителните имена. Често притежават специфична интонация.

Терминът междуметие означава дума, която се вмята между другите в изречението.

Според произхода им междуметията са два типа :

а) Първични междуметия – едни от най-старите елементи в езика. Те са същинските междуметия и биват едносрични и двусрични :

- едносричните междуметия се състоят от един гласен, който може да бъде удължен: о, е, а, оо, ее, аа; от гласен и съгласен звук, като гласният може да бъде удължен: ох, ой, их, ех, ай, ба, ах, уф, ух, фуу, фю, ха; от два съгласни и един гласен звук, който може да бъде удължен: хей, хъм, пфу, пфю, льох, вай, бей, тюх, хоп, боц, бух, бам, бум, туп, цап; някои междуметия от този тип може да се повтарят: пис-пис, къл-къл-къл, бум-бум, чук-чук; от повече съгласни и един гласен звук: пляс, пляс-пляс, тряс, грух, грух – грух; от един или няколко съгласни, някой от които може да бъде удължен: ш – ш – ш, хм,тц и т.н.

- двусричните междуметия най-често се състоят от два гласни и един съгласен звук: уха, уху, ура, охо, иху, аха, ехе; от два гласни и два съгласни: леле, гиди, ехей, аман; от два гласни и повече съгласни: браво, варда и т.н..

б) Производни междуметия - употребяват се във функциите на междуметия. Такива са: мале, майко, майчице, боже, божке, боже господи, господи, огън, ужас, марш, вън, долу, позор, стой и др.

Според функциите, които изпълняват, междуметията биват :

а) Възклицателни междуметия – най-голямата група. Те изразяват радост, възторг, учудване, изненада, уплаха, тъга, скръб, съжаление, болка, страх, одобрение, упрек, възмущение, злорадство и т.н. Такива са: ах, ех, их, ух, а, тц-тц-тц, о, ура, брей, леле, аман, браво и др.

б) Подбудителни междуметия - изразяват призив, подкана, предупреждение, заповед и др.. Такива са: ало, ехей, хей, ей, варда, дий, труп, стига, огън, марш, вън, млък и др.

в) Звукоподражателни междуметия - наподобяват гласове на животни и птици, както и шумове от неживата природа. Такива са: ам, бау, мяу, муу, га-га, кукуригу, кудкудяк, грух, трак, чик – чирик, цап, бух, пляс, бум и др.

За съвременния български език е характерно образуването на нови думи от междуметията – предимно глаголи и съществителни имена:

а) Глаголи образувани от междуметия, са: пуф – пуфкам, кудкудяк – кудкудякам, боц – боцкам, грух- грухтя, тц-тц – цъкам, бръм – бръмча и мн.др.

- с наставка – ка или – а: например ах – ахкам, ох – охкам, плис – плискам, пляс – пляскам, тюх – тюхкам (се), вай – вайкам се, фю – фю – фюфюкам, мяу – мяукам; чурулик – чуруликам, бух – бухам, троп – тропам и др.

От същите глаголи има и отглаголни съществителни с наставка не - , например: ахкане, охкане, тропане, чуруликане и пр.

б) съществителни имена образувани от междуметия: тряс – трясък, пляс – плясък, грох – грохот, боцкане, грухтене, пляскане, цъкане, мяучене и др.

- с наставките - от и – ък, например : троп – тропам, пук – пукот, чук – чукот, тряс – трясък, пляс – плясък и др.

Образуваните от междуметия глаголи и съществителни имена, като колоритни и експресивни думи, се употребяват предимно в битово – разговорната реч и диалектите.

Междуметието не се отнася нито към самостойните,нито към несамостойните /служебните/ части на речта.Първичните междуметия по звуковата си форма се отличават съществено от всички останали части на речта-те са не назоваващи думи,а по-скоро непосредствен неволеви израз на болка,уплаха възхищение и прочие.

Поначало междуметията не са самостойни части на изречението и даже не влизат в неговия състав /а са странични думи/,например:Ох,заболя ме страшно;Ех,че игра ще падне;Олеле,бягайте да бягаме!Но в редки случаи междуметието може да заеме мястото на друга част на речта и тогава придобива значение на самостойна част на речта и изпълнява ролята на отделна част на изречението,например:Обърно се и пляс по бузата /Междуметието пляс! Изпълнява функцията на сказуемо и е равно на глагола “плясна”,само че изразява действието по-непосредно/,също В нестройните редици се разнесе гръмко ура! /междуметието тук е субстантивирало,означава “вик ура!” и е подлог/.

Междуметията са характерни за разговорната реч и за художествения стил,който отразява в диалога непосредно естествена,така да се каже,необработена /нередактирана/ реч.Това засилва въздействието върху читателя или слушателя.В нашия език има много и най-разнообразни междуметия.Особено много са звукоподражанията,чийто брой непрекъснато може да се увеличава,защото по различен начин могат да се имитерат и да се възпроизведат с букви различни природни звуци,например:шшш!;шшт!;тпру!;дбру!;тц!;жжж!;жу-жу! и прочие.Известна част от междуметията се произнася с “имплозивни” звукове,т.е. с вдишната въздушна струя,а не с издишната,както е при нормалния човешки говор,например:нц! /за отрицание/,нк! /да подкарване на кон/ и др.Те се записват съвсем условно,защото нямаме знаци /букви/ за такива имплозивни звукове.

Първичните междуметия се състоят обикновено от един звук,който обаче се изговаря удължително.Практически всички гласни могат да послужат за междуметие и когато се пишат две или повече букви,те не се разделят с чертица,например:а,аа,ааа,също ззз и прочие.С чертица се разделят повтарящи се срички,например:ха-ха-ха!;хи-хи!;ай-ай! И много други,а също и междуметията от типа на тупа-лупа,пата-кюта и др.подобни.

Към междуметията преминават и някои пълнозначни думи,които вече не означават съответния предмет,явление,а са непосредствен израз на чувства,например:Майчице,какво да правя /когато нямаме обръщение към майката/;Олеле боже,загинахме;Боже,все тая нощ!-все тоя сън /П.Яворов/