Ървин: Ами, на първо място, петпроцентната квота за евреи: дори само тя поражда достатъчно силно напрежение в мен!
Д-р Ялом: Но ти казваш, че учиш повече от необходимото. Че отличната оценка не те удовлетворява. В плен ли са близките ти приятели на същата неистовост?
Ървин: И те полагат огромни усилия. Често учим заедно. Но не са като мен. Вероятно животът им у дома е по-приятен. Интересуват ги и други неща: излизат с момичета, играят баскетбол. Мисля, че при тях има баланс.
Д-р Ялом:А какво можеш да ми кажеш за твоя баланс?
Ървин: Около 85% учене и 15% тревоги.
Д-р Ялом: Петнайсетте процента тревоги относно приема в медицинското училище ли са?
Ървин:Да, и относно още нещо – връзката ми с Мерилин. Аз отчаяно и безусловно искам да прекарам живота си с нея. Ходихме през цялата гимназия.
Д-р Ялом: Сега виждаш ли се с нея?
Ървин: Тя учи в „Уелсли“ в Масачузетс и ще е там още две години, но си пишем почти през ден. Понякога ѝ се обаждам по телефона, но междущатските разговори са твърде скъпи. Майка ми непрекъснато ми го натяква. На Мерилин „Уелсли“ много ѝ харесва и там води нормален колежански живот, който включва контакти с други момчета, и всеки път, когато ми спомене, че е излизала с някой колежанин от Харвард, аз откачам.
Д-р Ялом: Боиш се от...?
Ървин: Очевидното – че ще срещне момче, което може да ѝ предложи повече – да е по-красив от мен, да принадлежи към висшата класа, да е с по-добър произход и по-добро бъдеще – такива неща.
Д-р Ялом: А ти можеш да ѝ предложиш...?
Ървин: Именно затова приемът в медицинското училище за мен е въпрос на живот и смърт. Не мисля, че имам друг шанс.
Д-р Ялом: А ти срещаш ли се с други момичета?
Ървин: Не, нямам време за това.
Д-р Ялом: Тоест живееш като монах? Сигурно не ти е леко, особено като се има предвид, че тя не се ограничава.
Ървин: Да! С други думи, аз съм обвързан, а тя е свободна.
