Напредък на българия по изпълнението на специфичните показатели в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност август 2009 – май 2010 г



страница1/6
Дата02.06.2018
Размер1.01 Mb.
#71734
  1   2   3   4   5   6




НАПРЕДЪК НА БЪЛГАРИЯ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СПЕЦИФИЧНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ В ОБЛАСТТА НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА И БОРБАТА СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА И ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ

АВГУСТ 2009 – МАЙ 2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

РЕЗЮМЕ Резултати, постигнати от Република България в изпълнение на показателите за напредък в съдебната реформа и в противодействието на организираната престъпност и на корупцията по високите етажи на властта, август 2009 – май 2010 г. Стр.7
ТЕХНИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ

Към Резюме за постигнатия напредък на България по изпълнението на специфичните показатели в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, август 2009 – май 2010 г.



Стр. 21
ПОКАЗАТЕЛ 1 Да се приемат конституционни промени, които да отхвърлят всякакво двусмислие относно независимостта и отчетността на съдебната система

Стр. 22
ПОКАЗАТЕЛ 2 Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес. Докладване за въздействието на новите закони, преди всичко върху досъдебната фаза

Стр. 31
ПОКАЗАТЕЛ 3 Да продължи реформата на съдебната система с оглед повишаване на професионализма, отчетността и ефективността. Да се оцени въздействието на тази реформа и да се публикуват ежегодно резултатите

Стр. 40
ПОКАЗАТЕЛ 4 Провеждане и докладване на професионални разследвания по обвинения за корупция по високите етажи на властта. Вътрешни проверки на публичните институции, огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица

Стр. 50
ПОКАЗАТЕЛ 5 Предприемане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното самоуправление

Стр. 62
ПОКАЗАТЕЛ 6 Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области

Стр. 73

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

АМ Агенция „Митници”

АПК Административно-процесуалния кодекс

АС Апелативен съд

АУАН Акт за установяване на административно нарушение

АФКОС Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности


БИМИС Българската Интегрирана Митническа Информационна Система
ВАИС Ведомствени автоматизирани информационни системи

ВАС Върховен административен съд

ВКП Върховна касационна прокуратура

ВКС Върховен касационен съд

ВСС Висш съдебен съвет


ГД Главна дирекция

ГДБОП Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"

ГДГП Главна дирекция ”Гранична полиция”

ГДДП Главна дирекция „Досъдебни производства”

ГДКП Главна дирекция "Криминална полиция"

ГКПП Граничен контролно-пропускателен пункт

ГПК Гражданскопроцесуален кодекс


ДАНС Държавна агенция „Национална сигурност”

ДВ Държавен вестник

ДДС Данък върху добавената стойност

ДНСК Дирекцията за национален строителен контрол, МРРБ

ДОПК Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

ДПК Данъчно-процесуален кодекс

ДПОТП Дирекция “Противодействие на организираната и тежката престъпност” към Главна дирекция “Криминална полиция”

ДФР Дирекция "Финансово разузнаване" към ДАНС


ЕК Европейска комисия

ЕЗА Европейска заповед за арест

ЕИСПП Единна информационна система за противодействие на престъпността

ЕС Европейски съюз


ЗАДС Закон за акцизите и данъчните складове

ЗДДФЛ Закон за данъците върху доходите на физическите лица

ЗДДС Закон за данък върху добавената стойност

ЗЗД Закона за задълженията и договорите

ЗМ Закон за митниците

ЗНП Закон за народната просвета

ЗОП Закон за обществените поръчки

ЗПИЛЗВДД Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности

ЗПОО Закон за професионалното образование и обучение

ЗПРКИ Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси

ЗСВ Закон за съдебната власт
ИАОМ Изпълнителна Агенция «Медицински одит»

ИВСС Инспекторат към Висшия съдебен съвет


КПА Комисията по предложенията и атестирането

КППК Комисия по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет

КТ Кодекс на труда

КУИППД Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност


МБАЛ Многопрофилна болница за активно лечение

МВР Министерство на вътрешните работи

МвС Междуведомствения съвет

МЕК Междуведомствената експертна комисия

МЗ Министерство на здравеопазването

МЗХ Министерство на земеделието и храните

МИЕТ Министерство на икономиката, енергетиката и туризма

МК Министерство на културата

МО Министерство на отбраната

МОМН Министерство на образованието, младежта и науката

МОСВ Министерство на околната среда и водите

МП Министерство на правосъдието

МПС Моторно превозно средство

МС Министерски съвет

МТСП Министерство на труда и социалната политика
НАП Национална агенция за приходите

НИП Национален институт на правосъдието

НК Наказателен кодекс

НОХД Наказателно от общ характер дело

НПК Наказателно-процесуален кодекс

НС Народно събрание

НСлС Национална следствена служба

НУИИ Национално училище за изящни изкуства


ОД-МВР Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи

ОЛАФ Европейска служба за борба с измамите

ООСБК Областните обществени съвети за борба с корупцията

ОП Окръжна прокуратура

ОПАК Оперативна програма „Административен капацитет”

ОПГ Организирана престъпна група

ОСГК Общо събрание на Гражданска колегия

ОСГТК Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия

ОСНК Общо събрание на Наказателна колегия

ОСлО Окръжен следствен отдел

ОС Окръжен съд
ПАРОАВАС Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища

ППЗНП Правилник за прилагане на Закона за народната просвета

ПРБ Прокуратура на Република България
РДВР Регионална дирекция на вътрешните работи

РД „ГП” Регионална дирекция „Гранична полиция”

РЗОК Регионална здравноосигурителна каса

РИО Регионален инспекторат по образованието

РМД Регионална митническа дирекция

РП Районна прокуратура

РС Районен съд

РУ Районно управление

РЦЗ Регионален център по здравеопазване
СБОП Служба за борба с организираната престъпност

СГП Софийска градска прокуратура

СГС Софийски градски съд

СРП Софийска районна прокуратура

СРС Софийски районен съд

ССлС Столична следствена служба


ТД Териториална дирекция

ТЗ Търговския закон


УМБАЛ Университетска многопрофилна болница за активно лечение

УНСС Университет за национално и световно стопанство


ЦИК Централна избирателна комисия

ЦИССС Централизираната информационна система на следствените служби

ЦУ Централно управление

РЕЗЮМЕ

Резултати, постигнати от Република България в изпълнение на показателите за напредък в съдебната реформа и в противодействието на организираната престъпност и на корупцията по високите етажи на властта

август 2009 г. – май 2010 г.

В публикувания на 22 юли 2009 г. трети Годишен доклад за напредъка на България по изпълнение на показателите на Механизма за сътрудничество и оценка (МСО) в областта на съдебната реформа и противодействието на организираната престъпност и корупцията Европейската комисия (ЕК) оцени установения по-открит и честен диалог с българските власти на всички равнища, отчете известен нов тласък в усилията на България да направи подобрения в съдебната система и борбата с корупцията. Отправени бяха серия препоръки за преодоляване на съществуващите недостатъци.

От август 2009 г. министърът на правосъдието оглави Междуведомствения координационен екип за изпълнение на показателите от МСО с ЕК и пое цялостната координация и комуникация по него. След детайлен анализ на критиките и препоръките в Годишния доклад на ЕК бе приет График на неотложните мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите до края на 2009 г., втори График бе одобрен след Междинния доклад на ЕК през март 2010 г.

Отчитайки резултатите от изпълнението на Механизма от август 2009 г. до май 2010 г. българската страна прави заключението, че:



  • всички критики от Годишния доклад на ЕК бяха адресирани чрез законодателни, управленски и организационни мерки;

  • по всички препоръки са предприети целенасочени действия, част от препоръките са реализирани изцяло, по друга част работа продължава или е в напреднал етап на финализиране.

Можем да обобщим, че по изрично формулираните от ЕК препоръки в областта на противодействието на организираната престъпност и корупцията бе разработена и приета Интегрирана стратегия за борба с престъпността и корупцията и План за действие по нея; структурирани бяха постоянно действащи съвместни екипи под ръководството на прокуратурата; Законът за конфликт на интереси бе реално приложен във всички институции на публичната власт и има първи резултати от този процес, законопроект за разширяване на приложното поле на закона и засилване на защитата на подаващите сигнали е внесен в Народното събрание (НС); осъществява се целенасочен мониторинг на ефекта от законодателството срещу престъпността и корупцията, а резултатите от анализа бяха използвани за усъвършенстване на законите на това поле; Комисията по превенция и противодействие на корупцията (КППК) към Министерския съвет (МС) бе преструктурирана, бе променен нейния профил с цел превръщането й в орган за формиране на политики на полето на антикорупцията. По отношение на ефикасността на съдебната власт бе активизирана практиката за сигнализиране на компетентните органи за издаване на тълкувателни решения за уеднаквяване на съдебната практика; бяха приети спешно необходими промени в наказателния кодекс (НК) и е в ход работата по изработването на нов и съвременен НК; предложенията на практикуващите юристи бяха в основата на приетите промени в Наказателно-процеусалния кодекс (НПК) с цел намаляването на прекаления формализъм на процеса и разширяване на инструментариума за успешно разследване на дела за корупция и организирана престъпност; ВСС разшири мониторинга върху делата от висок обществен интерес и в резултат има приключени на различни съдебни инстанции производства; осъществен бе мониторинг и бяха направени заключения по използването на ускорената съдебна процедура, включително на тази база бяха извършени промени в НК; Висшия съдебен съвет (ВСС) осъществява наблюдение върху публикуването на съдебните решения от всички съдилища, чрез изграждането на централно базиран интернет портал; от началото на 2010 г. е в сила новата Наредба за атестиране на магистратите, включваща усъвършенствани критерии за оценка; формирана бе съвместна работна група на ВСС и Инспектората към ВСС (ИВСС) за анализ на последващите действия след констатациите на Инспектората и бяха одобрени препоръки като следствие от този анализ. В ход е дебат за необходимостта от специализирани съдебни структури; в напреднала фаза е изработването на нов Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, проектът се съгласува със становището на Венецианската комисия.

Българската страна планира система от мерки – извън критиките на ЕК – за постигане на цялостна реформа на правосъдието и на правоохранителните органи. Министерството на правосъдието (МП) изготви в партньорство с неправителствения сектор цялостна Стратегия за продължаване на съдебната реформа в условията на европейско членство. Първите реални резултати в противодействието на корупцията по високите етажи на властта, отсъствието на практика на корупционни скандали в системата на администрацията през наблюдавания период, активизирането на органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) и прокуратурата по всички сигнали за престъпления и злоупотреби на всички нива създадоха мотивираща среда за връщане на доверието на гражданите към институциите на реда и правосъдието. Във фокуса на общественото внимание бяха действията на ВСС по избухналите скандали за търговия с влияние сред магистратите, акциите на МВР и прокуратурата срещу знакови организирани престъпни групи, започналите разследвания срещу бивши министри, както и – за първи път в последните 20 години – производство срещу министър от действащия кабинет. Всички действия по изпълнението на Механизма през наблюдавания период са ясен знак за политическата воля на правителството за реална реформа на съдебната система и на правоохранителните органи, воля, която бе окуражена в Междинния доклад на ЕК през март 2010 г.



Показател 1: Да се приемат конституционни промени, които да отхвърлят всякакво двусмислие относно независимостта и отчетността на съдебната система

1. Резултатите на Инспектората към ВСС са знак, че ИВСС е намерил интегралното си място в съдебната система, установил е механизъм, по който може да влияе позитивно върху процесите в нея, и е подобрил модела на комуникация с отделните й структури.

ИВСС активизира работата си и разширява територията на проверките до нива, които не са предварително планирани. Контролирайки всички части на процеса – сигнал, проверка, препоръки, контролна проверка, анализ на ефекта, ИВСС утвърждава функциите си не само като регистратор на негативни прояви в съдебната система, но като участник в тяхното отстраняване. Положителна тенденция в работата на ИВСС е амбицията да превръща контролните проверки за изпълнение на дадените при плановите инспекции указания в приоритет.



2. Уплътнява се сътрудничеството между ИВСС и ВСС - чрез създадената обща работна група за уеднаквяване на дисциплинарната практика и чрез проверките на Инспектората по указание на ВСС. Комисията за изготвяне на анализ и последващи действия по препоръките на ИВСС при ВСС прави извода, че в почти всички апелативни райони, след направени проверки от Инспектората и от групи към ВСС, са отстранени недостатъците в работата на съдилищата.

3. Следва да се отбележи и инициативата на Инспектората да се включи по-пълноценно в процеса на усъвършенстване на системата за атестиране на магистратите. Тази функция намира законова регламентация в проекта за изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), където резултатите от проверките на ИВСС стават неразделна част от основанията, по които ВСС взема решение за избор на административен ръководител. Усъвършенстването на атестирането на магистратите е една от целите на Стратегията за продължаване на съдебната реформа.

Показател 2: Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес. Докладване за въздействието на новите закони, преди всичко върху досъдебната фаза

1. Наблюдението върху хода на делата от особен обществен интерес е знаково за цялата съдебна реформа. Ако преди година усилията на органите на съдебната власт бяха фокусирани главно към анализ на причините, затрудняващи движението на делата от особен обществен интерес, то наблюдаваният период се характеризира с първи резултати от действието на вече установен механизъм за контрол върху тези дела. Специализираната комисия на ВСС утвърди механизма за следене на делата, извърши проверки на място, анализира причините за отлагане на дела. Някои от наблюдаваните дела бяха приключени на различни съдебни инстанции.

2. За първи път – чрез създаването от министъра на правосъдието на Магистратски съвет – действащите магистрати получиха реална възможност да инвестират своите препоръки в законодателния процес. Резултат от предложенията на практикуващите юристи са приетите от НС, в сила от 28.05.2010 г., поправки в НПК, пряко насочени към намаляване на формализма и ускоряване на процеса – поправки, които бяха бламирани в последните 4 години /примерно назначаване на запасен адвокат при опит на защитата да забави процеса/. Измененията на НК регламентираха засилване на санкциите за някои тежки престъпления, гарантирана е защитата на полицейските органи и разследващите полицаи при или по повод изпълнение на служебните им задължения. В резултат на сътрудничеството с действащите магистрати бяха подготвени и изменения в ЗСВ, насочени основно към прецизиране на системата за атестиране на магистратите, по-точното оценяване на професионалното им развитие, обвързване на преценката за кариерно израстване с нравствените качества на магистрата, въвеждане на явното гласуване при избор на административни ръководители. Извършените спешни промени в НПК и НК, подготвените изменения в ЗСВ, подготовката на нов НК, която е в ход, са част от реализираните действия по изпълнение на целите на Стратегията за продължаване на съдебната реформа.

3. За оптимизиране на работата на структурите на МВР по делата от значим обществен интерес и за корупция по високите етажи, постоянна работна група от представители на Главна дирекция „Досъдебни производства” (ГДДП) и Главна дирекция „Криминална полиция” (ГДКП) събира, систематизира, анализира информация и контролира извършената работа по всяко дело. Група от прокурори, определени със заповед на Главния прокурор, работи приоритетно по 20 преписки и досъдебни производства. Към настоящия момент са повдигнати обвинения, приключени са и внесени обвинителни актове за следните по-важни случаи: срещу бившия министър на отбраната Николай Цонев за престъпление по служба; срещу бившия председател на Държавната агенция по горите – Стефан Юруков за престъпление по служба; срещу Емилия Масларова – бивш министър на труда и социалната политика –за длъжностно присвояване и престъпление по служба; срещу Валери Цветанов – бивш министър на земеделието и храните за престъпление по служба.

4. По концептуално различен начин бе подходено към реформата в МВР, на законово ниво бе преодоляно преплитането на компетентности между МВР и Държавна агенция 'Национална сигурност» (ДАНС), работата на ДАНС бе изчистена от всякакви разследващи функции в досъдебното производство. Със създаването на дирекция “Вътрешна сигурност” и регламентирането на дейността на дирекция «Инспекторат» на практика бе въведен интегрален модел за антикорупция вътре в системата на МВР. Като резултат, 19 служители на МВР са уволнени за корупция, на 43 са наложени дисциплинарни наказания.

Показател 3: Да продължи реформата на съдебната система с оглед повишаване на професионализма, отчетността и ефективността. Да се оцени въздействието на тази реформа и да се публикуват ежегодно резултатите

1. Фокус на дискусията за продължаването на реформата на съдебната система стана остро поставеният през септември 2009 г. от министъра на правосъдието въпрос за дефицит на безпристрастност, публичност и прозрачност на процеса на избор на административни ръководители, което води до срив в доверието към съдебната власт като цяло. Формирана бе комисия на ВСС за проверка на съобщени от Главния прокурор данни за контакти на членове на ВСС с лица със съмнителна репутация /случаят Красимир Георгиев - „Красьо”/. Разгърналата се много широка публична дискусия по случая осигури реална среда за раздяла на съдебната система с хора, чиято репутация е сериозно накърнена. Двама от членовете на ВСС подадоха оставка, в края на април 2010 г. срещу тях бяха започнати дисциплинарни производства. При този случай за първи път по същество и на практика бе приложен новият Етичен кодекс на магистратите като инструмент за решаване на казуси, свързани с доверието към системата и с ултимативното очакване на обществото в нея да работят само хора с безупречен професионален и личен имидж. ВСС приключи 18 дисциплинарни производства срещу магистрати, обвързани със случая „Красьо”, по три от производствата бе наложено дисциплинарно уволнение, магистрати бяха освободени като административни ръководители. Срещу Красимир Георгиев бе внесено обвинение в лъжесвидетелстване. Действията на институциите по този случай, както и започналите проверки по друг нашумял скандал – съмнителни действия на магистрати срещу облагодетелстване с имоти на морския бряг, са основания в измененията на ЗСВ да се предвиди законова регламентация на Комисията по професионална етика и борба с корупцията на ВСС. Нейните функции по оценка на нравствените качества на магистратите се уплътняват, което е целенасочено действие в полза на подобряване на цялостния образ на съдебната система – една от целите на Стратегията за продължаване на съдебната реформа.

2. ВСС прие нова Наредбата за атестирането на магистрати, с акцент върху:

  • въвеждането на реални качествени и количествени измерители на квалификацията, достиженията и професионалната пригодност на магистратите;

  • изрично регламентирано изискване членовете на комисиите, които атестират съответните магистрати, да имат компетентност в дейността на съответните функционално обособени звена на съдебната власт, като дейността на съдии се проверява от съдии, на прокурори – от прокурори, а на следователи – от следователи и прокурори;

  • промяна на модела за формиране на помощните атестационни комисии с цел избягване на субективизма и колегиалната зависимост.

За първи път изрично се дефинират реални качествени и количествени измерители на професионалните, делови и нравствени качества на магистратите, прави се оценка на практиката на магистрата чрез анализ на пакет от случайно подбрани негови дела, задължително се вземат предвид актовете на ИВСС. Съществено продължение по посока на усъвършенстване на системата за атестиране за предвидените изменения на ЗСВ, като елемент от Стратегията за продължаване на съдебната реформа – нов период за атестиране, прецизиране на критериите, създаване на постоянни атестационни комисии, промени при атестирането за статут на несменяемост, обвързване на кариерното израстване с нравствените качества на магистратите.

3. С решение на ВСС бе утвърден модел за съдържанието на интернет страницата на съдилищата, с раздел за публикуване на съдебните решения при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни. ВСС одобри за ползване от съдилищата Централен Уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове.

4. Стратегия за продължаване на съдебната реформа в условията на членство в Европейския съюз (ЕС) бе изготвена от МП, в партньорство с водещи неправителствени организации. Проектът бе представен за широко публично обсъждане и бе допълнен с предложенията на съдебната и законодателната власт. Стратегическите цели на Стратегията са по-добро управление на съдебната система; качествено правосъдие, поставяне на гледната точка на гражданите в центъра на дебата за съдебната реформа; противодействие на корупцията в съдебната система. Формулирани са и приоритетите, които да направят реалистично постигането на стратегическите цели на реформата. В съзвучие с тях са и подготвените промени на ЗСВ, насочени към укрепване на нейната независимост и ефективност, въвеждащи високи критерии за професионална квалификация и прозрачност на съдебната система.



Показател 4: Провеждане и докладване на професионални разследвания по обвинения за корупция по високите етажи на властта. Вътрешни проверки на публичните институции, огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица

По този показател се отчитат най-видими резултати в сравнение с периода до август 2009 г., след който фактически за корупция се говори в минало време и на практика няма нито един корупционен скандал в системата на администрацията.





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница