Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
Раздел XIX. Стендове за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства
Изтегляне 2.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Раздел XX. Алкохоломери и ареометри за алкохол
- Раздел XXI. Термометри, използвани при определяне на алкохолна концентрация
- Раздел XXII. Димомери
- Раздел XXIII. Газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства
Раздел XIX. Стендове за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства Чл. 496. (1) Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства са средства за измерване на спирачни сили на леки, лекотоварни и товарни автомобили при условия, имитиращи спирачния процес. (2) Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства могат да определят и спирачната ефективност чрез измерване на осовото натоварване на автомобилите. Чл. 497. Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства трябва да се състоят от: 1. ролкова система със задвижващи агрегати за предаване на спирачната сила чрез опорната повърхност на автомобилното колело; 2. устройство за измерване натоварването на ос на автомобила; 3. аналогови или цифрови отчитащи устройства за регистриране на измерваните сили; 4. система за обработване на данните от измерване и регистрирането им на хартиен носител; 5. печатащо устройство. Чл. 498. Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства, оборудвани с автоматично или полуавтоматично устройство за настройване, не трябва да извършват измервания, преди да са настроени. Чл. 499. (1) Периферната скорост на ролките трябва да е по-голяма от 2 km/h. (2) Ролките трябва да са с диаметър по-голям от 165 mm. Чл. 500. Обхватите на измерване на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства трябва да бъдат в границите: 1. при измерване на спирачните сили: а) за леки и лекотоварни автомобили - от 0 до 8 kN; б) за тежкотоварни автомобили - от 0 до 40 kN; 2. при измерване натоварването на ос: а) за леки и лекотоварни автомобили - от 0 до 30 kN; б) за тежкотоварни автомобили - от 0 до 200 kN. Чл. 501. Относителните максимално допустими грешки на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства не трябва да надвишават: 1. ± 3 % - за грешка на показанията на спирачната сила; 2. 3 % - за грешка на повторяемост на спирачната сила; 3. ± 3 % - за грешка на показанията на натоварване на ос; 4. 3 % - за грешка на повторяемост на натоварване на ос. Чл. 502. Стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 503. За изследване типа на стендове за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства се представя един образец. Чл. 504. (1) Изпитването се извършва с лостово натоварващо устройство, тежести и силомер най-малко в 5 точки от обхвата на измерване. (2) Границите на грешката на устройствата трябва да са поне 3 пъти по-малки от тези на проверявания стенд. Чл. 505. (1) Първоначалната и последващите проверки на стендовете за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства включват проверка на: 1. диаметъра на ролките; 2. периферната скорост на ролките; 3. максимално допустима грешка на системата за измерване на спирачната сила; 4. максимално допустима грешка на системата за измерване натоварването на ос. (2) Проверките се извършват с лостово натоварващо устройство, тежести и силомер най-малко в 3 точки от обхвата на измерване. Раздел XX. Алкохоломери и ареометри за алкохол Чл. 506. (1) Алкохоломерите и ареометрите за алкохол са средства за измерване, предназначени за определяне концентрацията на етилов алкохол в смеси от вода и етанол. (2) Масови алкохоломери са алкохоломерите, които измерват и показват отношението на масата на чистия алкохол, който се съдържа в сместа, към общата маса на сместа, наричана по-нататък "алкохолна концентрация по маса". (3) Обемни алкохоломери са алкохоломерите, които измерват и показват отношението на обема на чистия алкохол, който се съдържа в сместа при 20°С, към общия обем на сместа при същата температура, наричана по-нататък "алкохолна концентрация по обем". (4) Ареометрите за алкохол измерват и показват плътността на сместа от вода и етанол. Чл. 507. (1) Алкохоломерите и ареометрите за алкохол се градуират при температура 20°С и в съответствие със стойностите от Международните алкохолометрични таблици съгласно приложение № 29. (2) Алкохоломерите и ареометрите за алкохол се градуират за отчитане по свободната хоризонтална повърхност на течността. Чл. 508. Алкохоломерите и ареометрите за алкохол са направени от стъкло и се състоят от: 1. цилиндрично тяло, дъното на което е с форма на конус или полусфера, за да не задържа въздушни мехурчета; 2. кухо цилиндрично стъбло, свързано чрез стопяване към горната част на тялото, със затворен горен край. Чл. 509. Външната повърхност на всеки алкохоломер или ареометър за алкохол трябва да е симетрична спрямо неговата главна ос и при напречен разрез да не се наблюдават резки изменения. Чл. 510. Долната част на тялото на алкохоломера или ареометъра за алкохол трябва да съдържа неподвижно закрепен към дъното на тялото запълващ материал за регулиране на масата на средството за измерване. Чл. 511. Стъблото на алкохоломера или ареометъра за алкохол трябва да има скала, нанесена върху цилиндричен носител, неподвижно закрепен към вътрешността му. Чл. 512. (1) Стъклото, използвано за изработване на алкохоломерите и ареометрите за алкохол, трябва да е прозрачно и да няма дефекти, които да пречат на отчитането по скалата. (2) Коефициентът на обемно разширение на стъклото трябва да е (25 ± 2).10-6°С-1. Чл. 513. (1) Запълващият материал трябва да е закрепен към дъното на алкохоломера или ареометъра за алкохол. (2) След направата на алкохоломера или ареометъра за алкохол те се поставят в хоризонтално положение за 1 час при температура 80°С и последователно се охлаждат в същото положение, след което трябва да плават при максимално допустим ъгъл между стъблото и вертикалната ос от 1 градус и 30 минути. (3) Термометрите, които са компоненти на алкохоломерите и ареометрите за алкохол, трябва да отговарят на изискванията на раздел ХXI. Чл. 514. (1) Алкохоломерите и ареометрите за алкохол не трябва да имат повече от една скала. (2) Скалата и надписите трябва да са нанесени върху основа от плътна матова повърхност. (3) Основата трябва да е закрепена неподвижно в стъблото и да е нанесен знак, по който да се съди за евентуално разместване на скалата по отношение на стъблото. (4) Основата, скалата и надписите не трябва да се деформират, да избледняват или да се овъгляват, когато се подложат на температура 70°С в продължение на 24 часа. Чл. 515. (1) Алкохоломерите трябва да имат номинална скала, градуирана в масови проценти или в обемни проценти. (2) Обхватът на скалата трябва да е не по-голям от 10 % от измервания алкохол по обем или по маса и скалните деления трябва да са 0,1 % (обемен или масов). (3) Всяка скала трябва да включва от 5 до 10 допълнителни скални деления под и над границите на номиналния обхват. Чл. 516. (1) Ареометрите за алкохол трябва да имат номинална скала, градуирана в килограми на кубичен метър. (2) Обхватът на скалата трябва да е не по-голям от 20 kg/m3 и скалното деление трябва да е 0,2 kg/m3. (3) Всяка скала трябва да включва от 5 до 10 допълнителни скални деления под и над границите на номиналния обхват, но не трябва да се разширява над 1000 kg/m3. Чл. 517. (1) Скалните деления трябва да са: 1. разположени в равнини, перпендикулярни на вертикалната ос; 2. с черен цвят, освен тези, които са под номиналния обхват, и да са ясно и неизтриваемо означени; 3. ярко очертани, с еднаква дебелина не по-голяма от 0,2 mm. (2) Дължината на късите линии трябва да е най-малко една пета, на средните линии - най-малко една трета, и на дългите линии - най-малко една втора от обиколката на стъблото. Чл. 518. (1) Всеки десети скален знак на алкохоломерите, като се брои от единия край на номиналния обхват, трябва да е отбелязан с дълга линия. (2) Между две съседни дълги линии се разполагат в последователен ред четири къси, една средна и други четири къси линии. (3) С цифри се означават само дългите линии. Чл. 519. (1) Всеки пети скален знак на ареометрите за алкохол, като се брои от единия край на номиналния обхват, трябва да е отбелязан с дълга линия. (2) Между всеки две съседни дълги линии трябва да има четири къси линии. (3) С цифри се означават само петите или десетите линии. Чл. 520. (1) На линиите, които ограничават номиналния обхват на скалата, трябва да са нанесени цели цифрови означения. (2) Останалите цифри на ареометрите за алкохол могат да се нанасят чрез съкратени означения. Чл. 521. (1) Върху алкохоломерите и ареометрите трябва четливо и неизтриваемо вътре в средството за измерване да са нанесени следните данни: 1. класът на точност; 2. единицата за измерване и работната температура, при която е извършено градуирането; 3. надписът "етанол" като вид на измервания алкохол; 4. наименованието или търговската марка на производителя; 5. идентификационният номер на средството за измерване; 6. знакът за одобрен тип. (2) Върху тялото може да се отбележи масата на алкохоломера или ареометъра за алкохол, закръглена до милиграм. Чл. 522. (1) На задната страна на алкохоломерите и ареометрите за алкохол в горната трета част на тялото трябва да е предвидено място за поставяне на знака за първоначална проверка. (2) Знакът за първоначална проверка не трябва да променя масата на алкохоломера или ареометъра за алкохол. (3) Поради специфичните изисквания за маркиране на стъклени средства за измерване знакът за първоначална проверка трябва да съдържа поредица от знаци със следното значение: 1. стилизираната буква "Б" от знака за първоначална проверка; 2. последните две цифри на годината, в която се извършва първоначалната проверка; 3. отличителните букви на Република България "BG"; 4. ако е необходимо - идентификационният номер на лицето, извършило проверката. (4) Когато знакът се нанася по пясъчноструен метод, буквите и цифрите се поставят по такъв начин, че да са незаличими. (5) Върху алкохоломерите и ареометрите за алкохол в употреба не се поставят други знаци (марки за залепване и др.). Чл. 523. Алкохоломерите и ареометрите могат да са от следните класове на точност: 1. клас I - с дължина на едно скално деление не по-малка от 1,5 mm и без вграден термометър; 2. клас II - с дължина на едно скално деление не по-малка от 1,05 mm, със или без вграден термометър; 3. клас III - с дължина на едно скално деление не по-малка от 0,85 mm, със или без вграден термометър. Чл. 524. (1) Външният диаметър на тялото на алкохоломера или ареометъра за алкохол трябва да е между 19 и 40 mm. (2) Външният диаметър на стъблото трябва да е поне 3 mm за клас I и клас II и поне 2,5 mm за клас III. (3) Стъблото трябва да е с дължина поне 15 mm след най-горния скален знак. (4) Напречното сечение на стъблото трябва да се запазва по дължината на цялата скала, както и извън скалата - най-малко на 5 mm под най-долния скален знак. Чл. 525. Максимално допустимите грешки на алкохоломерите и ареометрите за алкохол трябва да са: 1. ± една втора скално деление за всяко отчетено показание за клас I, или 2. ± едно скално деление за всяко отчетено показание за класове II и III. Чл. 526. Алкохоломерите и ареометрите за алкохол се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка. Чл. 527. За одобряване типа на алкохоломерите и ареометрите за алкохол се представят три образеца. Чл. 528. Първоначалната проверка се извършва най-малко в 3 точки от обхвата на скалата. Раздел XXI. Термометри, използвани при определяне на алкохолна концентрация Чл. 529. (1) Термометрите, използвани с алкохоломерите и ареометрите за алкохол при определяне на алкохолна концентрация, могат да се вграждат или да са самостоятелни устройства. (2) С алкохоломери и ареометри за алкохол от клас I се използват метални съпротивителни термометри или стъклено-живачни термометри. (3) С алкохоломери и ареометри за алкохол от класове II или III могат да се използват вградени стъклено-живачни термометри. Чл. 530. (1) Вграденият термометър трябва да е градуиран през (0,1, 0,2 или 0,5)°С и не се изисква да има скален знак за 0°С. (2) Дебелината на линиите не трябва да е по-голяма от една пета от широчината на скалното деление. (3) Минималната широчина на скалното деление трябва да е: 1. 0,8 mm за термометри, градуирани през 0,1°С и 0,2°С; 2. 1 mm за термометри, градуирани през 0,5°С. Чл. 531. Съпротивителните термометри, използвани самостоятелно с алкохоломери и ареометри за алкохол от клас I, трябва да позволяват температурата на сместа от вода и алкохол да се определя с максимално допустима грешка ± 0,10°С. Чл. 532. (1) Стъклено-живачните термометри, използвани самостоятелно с алкохоломери и ареометри за алкохол от клас I, трябва да са градуирани през 0,1°С или 0,5°С и да имат скален знак за 0°С. (2) Минималната широчина на скалното им деление трябва да е 0,8 mm. (3) Дебелината на линиите трябва да е не по-голяма от една пета от широчината на скалното деление. Чл. 533. (1) Стъклено-живачните термометри, използвани самостоятелно с алкохоломери и ареометри за алкохол от класове II и III, трябва да са градуирани през (0,1, 0,2 или 0,5)°С и трябва да имат скален знак за 0°С. (2) Минималната широчина на скалното им деление трябва да е: 1. 0,8 mm при термометри, градуирани през 0,1°С или 0,2°С; 2. 1,0 mm при термометри, градуирани през 0,5°С. (3) Дебелината на линиите не трябва да е по-голяма от една пета от широчината на скалното деление. Чл. 534. Максимално допустимите грешки на вградените термометри трябва да са в границите: 1. ± 0,1°С, когато термометърът е градуиран през 0,1°С; 2. ± 0,2°С, когато термометърът е градуиран през 0,2°С или 0,5°С. Чл. 535. Максимално допустимите грешки на съпротивителните и стъклено-живачните термометри, използвани самостоятелно с алкохоломери и ареометри за алкохол от клас I, трябва са плюс/минус едно скално деление. Чл. 536. Максимално допустимите грешки на стъклено-живачните термометри, използвани самостоятелно с алкохоломери и ареометри за алкохол от класове II и III, трябва да са: 1. ± 0,1°С, когато термометърът е градуиран през 0,1°С; 2. ± 0,2°С, когато термометърът е градуиран през 0,2°С или 0,5°С. Чл. 537. Стъклено-живачните термометри, използвани с алкохоломери и ареометри за алкохол при определяне на алкохолна концентрация, се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка и не подлежат на последващи проверки. Чл. 538. Съпротивителните термометри, използвани с алкохоломери и ареометри за алкохол при определяне на алкохолна концентрация, се пускат на пазара и/или в действие след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 539. Грешката на термометри при проверка се определя най-малко в три точки от обхвата на скалата. Раздел XXII. Димомери Чл. 540. (1) Димомерите са средства за измерване, предназначени да определят димността на отработените газове от моторни превозни средства с дизелови двигатели. (2) Димомерът измерва количеството светлина, което попада върху приемник при пропускане на светлинен сноп през определен обем, запълнен с изгорели газове на двигателя. (3) Димомерите се състоят от: 1. измервателна сонда; 2. шлаух; 3. измервателна камера, състояща се от светлинен източник, приемник и устройство за предпазване на оптиката от замърсявания; 4. неутрален оптичен филтър; 5. система за обработка на данни, за обработване на сигнала, показващо устройство и устройство за записване на резултатите от измерване. Чл. 541. Светлинният източник трябва да е от лампа с нажежена до бяло жичка с температура в обхвата от 2800 К до 3250 К или със зелена светлина от предавателен диод със спектрален пик между 550 nm и 570 nm. Чл. 542. Приемникът трябва да е фотоклетка или фотодиод с филтър, ако е необходимо. Чл. 543. (1) Конструкцията на димомера трябва да осигурява запълването на газовата камера с изгорели газове с еднородна прозрачност при работа на двигателя при пълно натоварване и постоянни обороти. (2) Вътрешната повърхнина на газовата камера не трябва да дава отблясъци и трябва да е такава, че комбинираният ефект от паразитната светлина в резултат на вътрешното отражение и разсейването на светлината да не изменя показанията на уреда с повече от 0,5 % димност, или 2 % от пълната скала, когато камерата е запълнена с газ приблизително 50 %. (3) Температурата на изгорелите газове по време на измерването трябва да е по-висока от 70°С и по-ниска от максимално допустимата температура, посочена от производителя на димомера. При измерване на температурата в тези граници показанията на димомера не трябва се различават с повече от 2 % димност, когато камерата е запълнена с газ приблизително 50 %. Чл. 544. Времето за загряване и стабилизиране на димомера не трябва да е повече от 15 min. Чл. 545. Димомерите трябва да могат да се използват при следните нормални условия на употреба: 1. границите на температурата и относителната влажност на въздуха да са подходящи за работа на димомера в затворени пространства с неконтролирани температура и влажност; 2. атмосферното налягане да е в границите от 800 hPa до 1060 hPa; 3. границите на механичните влияещи да са подходящи за работа на димомера в пространства с несъществени вибрации и удари; 4. да са определени параметрите на електрическото захранване: обхвати по напрежение и ток за променливотоково захранване и граници за постояннотоково захранване; 5. влиянието на електромагнитните смущения да е такова, че изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от максимално допустимата грешка за съответния компонент. Чл. 546. (1) Димомерът трябва да има линейна скала за измерване на димност от 0 % до 100 % и разделителна способност по-малка от 0,1 % от пълната скала. (2) Димомерът може да има втора скала за отчитане стойностите на коефициента на поглъщане на светлината в обхват от 0 m-1 до най-малко 10 m-1 и разделителна способност най-малко 0,01 m-1. (3) Зависимостта между димността и коефициента на поглъщане на светлината са посочени в приложение № 30. Чл. 547. (1) Дрейфът на нулата и на пълната скала на димомера не трябва да е по-голям от 0,5 % димност, или 2 % от пълната скала, при продължителност на измерване 1 h. (2) Нулата и пълната скала на димомера за отчитане на стойностите на коефициента на поглъщане трябва да имат дрейф не по-голям от 0,025 m-1, или 2 % от пълната скала, при продължителност на измерване 1 h. Чл. 548. Максимално допустимите грешки на димомерите трябва да са в границите: 1. ± 2 % - за димност; 2. ± 0,15 m-1 - за коефициент на поглъщане на светлината. Чл. 549. Димомерите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 550. За одобряване типа на димомерите се представят 3 образеца. Чл. 551. (1) Изпитването за одобряване на типа се извършва с неутрални оптични филтри най-малко в 3 точки от обхвата на измерване. (2) Неутралните оптични филтри трябва да са със стойности: 1. за димност - между 15 % и 80 % и неопределеност ± 1 %; 2. за коефициент на поглъщане на светлината - между 1,5 m-1 и 2 m-1 и неопределеност ± 0,05 m-1. Чл. 552. Първоначалната и последващите проверки се извършват с неутрални оптични филтри най-малко в 2 точки от обхвата на измерване. Раздел XXIII. Газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства Чл. 553. (1) Газоанализаторите на отработени газове от моторни превозни средства са средства за измерване, предназначени да определят обемните части на следните компоненти на отработените газове от моторни превозни средства с искрово запалване: въглероден оксид, въглероден диоксид, въглеводороди и кислород. (2) Газоанализаторите могат допълнително да определят и стойността на параметъра ламбда (). (3) Газоанализаторите се състоят от: 1. сонда за изгорели газове; 2. тръби, свързани със сондата, за отвеждане на пробата отработени газове към, през и извън газоанализатора; 3. помпа за подаване на проба газ към газоанализатора; 4. кондензатор за предпазване на газоанализатора от кондензация на водни пари; 5. филтър за предпазване на чувствителните части на газоанализатора от прахови замърсявания; 6. входове за нулев газ и газове за технологична настройка; 7. детекторно устройство за анализ на отработени газове и за определяне на обемните части на неговите съставни компоненти; 8. система за обработка на данни, за обработване на сигнала и показващо устройство; 9. устройство за ръчно, полуавтоматично или автоматично регулиране или настройване за въвеждане на функционалните характеристики в определени граници. Чл. 554. Газоанализаторите, оборудвани с автоматично или полуавтоматично устройство за настройване, не трябва да извършват измерване, преди да са настроени. Чл. 555. (1) Газоанализаторът трябва да измерва въглеводороди в ppm по обем, в еквиваленти n-хексан и може да се настройва с пропан. (2) Коефициентът на еквивалентност пропан/хексан, наречен "PEF", за всеки индивидуален газоанализатор се определя с 3 значещи цифри и стойността му обикновено е между 0,490 и 0,540. Чл. 556. (1) Газоанализаторите с канал за въглеводороди трябва да откриват остатъчни въглеводороди в системата за работа. (2) Не трябва да се извършва измерване, ако съдържанието на наличните остатъчни въглеводороди преди това надвишава 20 ppm по обем n-хексан. Чл. 557. Нормалните условия на употреба, при които се използват газоанализаторите, трябва да са следните: 1. границите на температурата и относителната влажност на въздуха да са подходящи за работа на газоанализатора в затворени пространства с неконтролирани температура и влажност, като може да се използва отопление за повишаване на ниските температури, особено в случаи на голяма разлика между условията на работа за този клас и условията на открито; 2. атмосферното налягане да е в границите за клас I - от 800 hPa до 1060 hPa, и за клас II - от 800 hPa до 1040 hPa; 3. максималната стойност на съдържанието на остатъчни въглеводороди, налични преди дадено измерване, да не надвишава 20 ppm по обем за газоанализатори от клас I; 4. границите на механичните влияещи фактори да са подходящи за работа на газоанализатора в пространства с несъществени вибрации и удари; 5. да са определени параметрите на електрическото захранване: обхвати по напрежение и ток за променливотоково захранване и граници за постояннотоково захранване; 6. влиянието на електромагнитните смущения да е такова, че изменението на резултата от измерване да не е по-голямо от максимално допустимата грешка за съответния компонент. Чл. 558. Газоанализаторите на отработените газове от моторни превозни средства могат да са от клас I или клас II в зависимост от обхватите на измерване, скалните интервали и максимално допустимите грешки съгласно приложение № 31. Чл. 559. Максимално допустимите грешки на газоанализаторите на отработените газове от моторни превозни средства в употреба трябва да отговарят на изискванията по приложение № 31. Чл. 560. Стандартното отклонение при 20 измервания не трябва да надвишава 1/3 от максимално допустимите грешки. Чл. 561. Показанията на резултатите от измерване трябва да достигат 95 % от крайните стойности за време не повече от 15 s. Чл. 562. Компонентите на отработените газове, различни от газа, който се измерва, не трябва да влияят на резултата от измерване с повече от 0,5 от максимално допустимите грешки, когато тези компоненти са налични в следните обемни части: 1. въглероден оксид - по-малка или равна на 6 % по обем; 2. въглероден диоксид - по-малка или равна на 16 % по обем; 3. кислород - по-малка или равна на 10 % по обем; 4. водород - по-малка или равна на 5 % по обем; 5. азотен оксид - по-малка или равна на 0,3 % по обем; 6. въглеводороди - по-малка или равна на 2000 ppm по обем; 7. водни пари - при всяка стойност. Чл. 563. Газоанализаторите на отработени газове от моторни превозни средства се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и след първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 564. (1) За одобряване типа на газоанализатори на отработени газове на моторни превозни средства се представят 3 образеца. (2) Изпитването за одобряване на типа се извършва със сертифицирани газови смеси за всеки компонент най-малко в 3 точки от обхвата на измерване. Чл. 565. (1) Първоначалната и последващите проверки се извършват със сертифицирани газови смеси за всеки компонент най-малко в две точки от обхвата на измерване. (2) Първоначалната и последващите проверки на газоанализаторите на отработените газове от моторни превозни средства включват: 1. проверка на напрежението на захранване; 2. проверка на херметичност; 3. проверка на времето за загряване; 4. проверка на времето за реакция; 5. проверка за наличие на остатъчни въглеводороди; 6. определяне грешките на газоанализатора. Чл. 566. (1) Газовите смеси, използвани за изпитване и проверка на газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства, трябва да имат стойности съгласно приложение № 32. (2) Съдържанието на всеки компонент в газовата смес трябва да е изразено в моларни или в обемни части. (3) Сертифицираната стойност на компонентите в газовата смес трябва да е с неопределеност до ± 1 %. За въглеводороди със съдържание 1000 ppm или по-ниско неопределеността трябва да е до ± 2 %. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 2.57 Mb. Сподели с приятели:
|