Област монтана стратегия за развитие



страница8/24
Дата21.03.2017
Размер1.69 Mb.
#17464
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   24

3.7. Иновации и модернизация

В областта няма университетски или научни центрове с проучвателна и научна дейност в помощ на бизнеса. В миналото някои от големите предприятия разполагаха със собствени научни и проектантски звена, разработващи изобретения и рационализации за подобряване на производствените технологии.

Продължителният процес на преструктуриране на икономиката има задържаща роля по отношение на модернизацията и внедряването на нови технологии, тъй като предприятията работят продължително време в условия на оцеляване, без да разполагат с достатъчно свободни ресурси. Някои новосъздадени предприятия са оборудвани с техника втора употреба. Доколкото са съществували, връзките между предприятията и изследователските институти са прекъснати. Като цяло са характерни недостатъчна иновационна активност и ниска иновативна култура на предприемачите.

В селскостопанския сектор картината не е по-различна. Изследователско-практичните институти към Селскостопанската академия нямат клонове в област Монтана. Най-близките научни звена са Институт по царевицата в Кнежа, област Враца, Институт по животновъдни науки в Костинброд, област София, Регионален център за научноприложно обслужване, Враца, Институт по лозарство и винарство и Институт по фуражните култури, Плевен.

След приключване на периода на икономическа стабилизация основна цел е въвеждането на системи за управление на качеството и нови технологии в предприятията. Това е от решаващо значение за създаването на жизнена, конкурентноспособна и ефективна областна икономика. Досегашната практика показва, че предприятията не срещат реална подкрепа от страна на местните и централните власти.

3.8. Пазарна инфраструктура - пазар, търговия, услуги

В област Монтана няма тържища с регионално значение. Неразвитата пазарна инфраструктура затруднява всички производители и основно тези на селскостопанска продукция.

В общинските центрове действат общинските пазари за плодове и зеленчуци. На територията на областния град действа дружество «Общински пазар» ООД за търговия с плодове и зеленчуци, има пазар за животни и за употребявани автомобили. Община Монтана има инвестиционно намерение и отреден терен за изграждане на регионален пазар за плодове и зеленчуци, за което търси финансиране. В община Медковец, която е център на земеделски район, в процес на изграждане е закрит общински пазар и тържище за селскостопанска продукция.

В областта функционират следните банкови структури и застрахователни дружества, предоставящи услуги и за бизнеса, с клонове в общинските центрове:



Банки:

  • “Обединена българска банка”

  • “Централна кооперативна банка”

  • Търговска банка “Биохим”

  • Банка “ДСК”

  • “Стопанска и инвестиционна банка”

  • БФТ “ДЗИ Росексим”

  • ТБ “Алианц България”

  • ТБ “Хеброс”

  • “Райфайзенбанк”(България)ЕАД

  • Българска пощенска банка

  • “Първа инвестиционна банка”

  • “Интернешънъл асет банк”

  • “SCG Експрес банк”

  • “Булбанк”

Застрахователни дружества:

  • “Държавен застрахователен институт”

  • “Орел”

  • ” Витоша”

  • ” Евро инс”

  • ” Бул инс”

  • “Общинска застрахователна компания”

Национално признати браншови организации на работодателите, функциониращи на територията на област Монтана са Българска стопанска камара, Търговско промишлена палата, Регионална организация на Български съюз на частните предприемачи “Възраждане”, Регионална занаятчийска камара, Регионална организация на Националния съюз на превозвачите и Национална транспортна камара. Неправителствена организация в подкрепа на бизнеса, която активно работи е «Агенция за регионално развитие и бизнесцентър 2000». Всички тези организации са концентрирани в областния град.



3.9. Селско стопанство и хидромелиорации

Селското стопанство, добре развито в периода до 1989 г., претърпява в много тежка форма кризата по преструктурирането. След достигането на критично ниски равнища на производство, в последните години се отбелязва тенденция на възстановяване, както по отношение на площите с обработвани земи, така и в броя на отглежданите животни. В помощ на възстановяването и развитието на селското стопанство е изработена Програма за развитие на земеделието в Северозападна България 2003-2006 г. от Министерството на земеделието, по която се финансират отделни проекти.

Почвеното разнообразие предопределя земеделската специализация на областта, като делът на обработваемата земя е 57,9 % от общата площ, което е по-високо от средното равнище за страната - 44,8%.

Екологичното състояние на почвите е относително добро. Замърсени с тежки метали са поречието на р. Превалска – 11 430 дка в района на община Чипровци - около гр. Чипровци, с. Мартиново и с. Бели мел, в община Георги Дамяново – районите на с. Гаврил Геново и с. Георги Дамяново, както и поречието на р. Огоста, особено при с. Горно Церовене, община Монтана. На тези територии съдържанието на олово превишава 3-4 пъти пределно допустимите концентрации, а на кадмия - 2 пъти. Върху тези площи трябва да се прилага специален режим на земеделие.

В областната служба “Земеделие и гори” през 2004 г. са регистрирани 1430 бр. земеделски производители, от тях 165 бр. юридически лица и 14 кооперации. Има значително нарастване на броя на регистрираните производители, които през 2003 г. са били 927 бр., от които 507 бр. в подотрасъл растениевъдство и 420бр. в животновъдство. Кооперациите обработват площи между 3000 и 13 500 дка земя.

Растениевъдство


Географското положение, природните, климатичните условия и релефът благоприятстват развитие на зърнопроизводство, лозарство, овощарство, ягодоплодни култури и зеленчукопроизводство със следното териториално разпределение:

- зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури - по поречието на р.Дунав в Дунавската равнина на територията на общините Лом, Вълчедръм, Якимово, Бойчиновци и Брусарци. Налице са благоприятни условия за отглеждане на основните зърнени култури пшеница, ечемик, царевица.

- слънчоглед – в цялата област

- зеленчуци – в крайдунавските територии

- лозарство - подходящи условия за производство на грозде има по поречието на река Дунав и отделни микрорайони в общините Георги Дамяново, Монтана, Берковица и др.

- овощарство - общините Георги Дамяново, Берковица и Вършец са с доказани много добри биогенни ресурси за основните и традиционни овощни култури – ябълки, праскови, сливи, круши, вишни, ягоди и малини.

Oбласт Монтана разполага с 134 броя землища с обща площ 3 236 355,2 дка. От тях 2 265 640,9 дка са селскостопански фонд, а 723 519,7 дка са горски фонд. Държавен поземлен фонд (ДПФ) стопанисва 64 295дка(включително пасища и мери) от които реално обработвани са 10 000 дка. Пустеещите земи, необработвани две и повече години, заемат площ от 514 480 дка или 22,7 % от селскостопанския фонд.

На територията на областта се обработват около 35% от наличните обработваеми земи (полски култури). От около 627 121 дка обработвани земеделски земи за 2003 г.,от кооперации, сдружения и арендатори се обработват 397 785 дка(63,4%), а от частни стопани 229 336(36,6 %). През 2004 г. обработваемата земя, заета с полски култури е 711 139 дка, като кооперации, сдружения и арендатори обработват 517 223 дка(72%), а частни стопани - 193 916 дка(28%).



Зърнените култури са определящи за развитието на растениевъдството в областта.

През есента на 2004 г. в областта са засети 342 940 дка с пшеница, 63 395 дка ечемик, 2305 дка тритикале. В община Брусарци са засети 800 дка със зимна маслодайна рапица. Увеличават се площите, засети с пшеница в сравнение с предходните две години.

През есента на 2003 г. са засети 287 072 дка пшеница и е добито 94 974 т. зърно при среден добив 332 кг/дка. С ечемик са засети 72 674 дка, произведени са 24 012 тона при среден добив 330 кг/дка.

Със слънчоглед през 2004 г. са засети 183 087 дка, произведено е 28 134 т. зърно при среден добив 154 кг/дка. Царевицата заема 103 862 дка от обработваемата площ през 2004 година. Добито е 41 954 т. зърно при среден добив 410 дка/дка.


Таблиците илюстрират съотношението на засетите площи със зърнени култури и добивите от тях.


Трайните насаждения са разположени на площ 37 591 дка. Лозови насаждения с винени сортове се намират в община Берковица на площ 6150 дка, община Бойчиновци 3870 дка, община Вършец 5200 дка, в община Лом на площ 1725 дка се отглежда сорт “Мерло”. През 2000-2002 г. в община Лом лозята са увеличени с 2500 дка. Наблюдава се тенденция за увеличаване на площите с ягоди и малини главно в полупланинския район - общините Берковица, Вършец и Георги Дамяново. В община Берковица се отглеждат 975 дка с ягоди, а в община Вършец 74 дка. Основно трайните насаждения се отглеждат от частни стопани. Съществуват площи заети от овощни видове с изтекъл амортизационен срок, които са негодни за отглеждане и са необходими значителни средства за реконструкцията или изкореняването им. През пролетта и есента на 2004 г. в изброените общини са създадени нови насаждения с малини. Kъм 2004 г. площта им е 1083 дка, което е два пъти повече в сравнение с предходната година. Сформирано е сдружение на малинопроизводителите през 2003г., което развива дейност по проект на ООН за закупуване на машини и създава предпоставка за увеличаване на площите с малини.

Приложените по-долу диаграми показват съотношението между видовете трайни насаждения по площ и добиви за периода 2000 - 2004 г. Вижда се, че площите, заети от лозя многократно превъзхождат площите с други видове трайни култури. От овощните видове най-голям е дялът на сливовите насаждения – 1 824 дка. От тях 898 дка се намират в община Берковица, 540 дка в община Монтана и 180 дка в община Вършец.






Зеленчукопроизводството, както личи от приложените диаграми губи позициите си в сравнение с останалите отрасли от растениевъдството. След 2000 г. площите, засадени със зеленчуци постоянно намаляват, като причините за това са комплексни.

Основни тенденции в развитието на растениевъдството в региона са:



  • Приоритетни подотрасли са зърнопроизводството и трайните насаждения;

  • Увеличаване на площите на зърнено-хлебни и зърнено-фуражни култури;

  • Използване на сухоустойчиви сортове и хибриди;

  • Увеличаване на площите заети с фуражни култури;

  • Възстановяване на традициите за производство на плодове в полупланинските райони;

  • Възстановяване и увеличаване площите с лозови насаждения и ягодоплодни култури;

Търсенето на пазарни ниши може да бъде в посока на биологично и органично производство. Началото на биологично земеделие е поставено в производството на ягоди в общините Берковица и Вършец.

Животновъдство


Област Монтана е един от големите производители на животински продукти в страната, предназначени за пазара. И в момента, след продължителната и дълбока криза на прехода към пазарно стопанство, при най-високата степен на разрушеност на производствените си структури, регионът е с добри позиции на пазара. Предлаганите месо и млечни продукти са едни от най-предпочитаните от гледна точка на качество и цена.

Въпреки усилията за възстановяване на отрасъла, заетостта на населението в животновъдството е крайно ниска, ниски са и доходите, които то им носи. Инвестирането на собствени средства в животновъдството на района е ограничено по много причини. То често надхвърля възможностите на фермерите, получаването и обслужването на заеми е затруднено.

Процесът на преструктуриране на животновъдството протича в условия на стопанска криза, което предполага частично или пълно възстановяване на достигнатото вече равнище, в зависимост от пазарните условия. Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на продукцията водят до намаляване на общия брой на отглежданите животни. В най-голяма степен за област Монтана от кризата са засегнати свиневъдството - намаление на относителния дял с 20,52 % и говедовъдството - намаление на относителния дял с 20,28 % за периода 1990-2000 г. Абсолютният брой на животните от тези два подотрасъла намалява неколкократно за района. Изключително голямо е намалението на общия брой и на относителния дял на животните за месо от всички видове. Малко по-благоприятно в структурно отношение е поголовието на животните за мляко.

Говедовъдството е развито предимно в равнинната част на областта. Животните са от породите черношарено говедо и айршир и се отглеждат предимно в малки ферми. Контролираните крави са около 500 бр., което е едва 6% от общия брой. През 2003 г. са отглеждани 12 820 бр. говеда., в т. ч. 8 813 крави със средна продуктивност 3 115 л мляко.


Каталог: info -> doc
info -> Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086
info -> История на европейската интеграция Дати и съпътстващи събития. Хронология
info -> Съдържание увод стр. 3 Глава І
info -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
info -> Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи
info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г
doc -> Програма за развитие на съдебната система, финансирано от фондация „Америка за България


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница